Книга за моя живот

Пътуване до Украйна

Животът ни представлява низ от мигове и преживявания, от срещи и запознанства, от обстоятелства и ситуации, от събития и случки, от разговори или свидетелства за Божието действие между нас.

Никога няма да забравя това, което преживях в Украйна, от 11 до 17 ноември 2000-та година.

Пътувахме по линията на “Детско служение за Източна Европа“, на което директор беше Пеги Лейни. Първият учебник, върху който бяхме работили почти година, вече беше готов. Естественият въпрос, който възникна след това беше, откъде да започнем разпространението му.

По време на пролетната конференция през май 2000г, Пеги постави този въпрос на обсъждане пред авторския колектив. Имаше няколко предложения. Повечето от авторите предпочитаха Македония, други Хърватска.

Моето предложение беше за Украйна. Преди четиринадесет години бях на екскурзия там, и още пазех скъпи спомени от срещата си с бесарабските българи. Знаех, че са запазили автентичния български език, така че нямаше да се налага дори да превеждаме учебника.

Пеги изслуша внимателно всички предложения и в заключение каза, че ще ги предаде на своите по–високостоящи ръководители. Тръгнахме си от конференцията с уговорката, че ще постим и ще молим Бог да ни заведе на мястото, което Той е определил.

Около месец след това, в мен се породи непреодолимо желание да започна да чета Библията на руски език. Никъде не можех да намеря такава Библия.

Веднъж споделих това с един от дяконите в църквата.

• 
  Не знаеш къде да търсиш. Поиска ли от Бог? При Него има всичко. – полушеговито ми каза той.
  

Една вечер, сестра ми позвъни по телефона и ми съобщи, че има чудесна изненада за мен. Каза ми, че ще я науча, когато се видим.

Питах се, каква ли ще бъде изненадата. Изведнъж през ума ми мина мисълта, че Пеги Лейни ми предлага да отида с нея в Украйна. При тази мисъл неописуема радост заля сърцето ми. Бях толкова щастлива от мисълта, че бих могла да посетя отново тази страна. Исках отново да чуя техния мек, топъл говор, сякаш преминал от времето на детските ми години.

Цялата тази нощ беше изпълнена с големи вълнения, мисли, предположения.

Макар че беше свързано с Пеги, това което ми съобщи сестра ми, нямаше нищо общо с пътуване до Украйна.

Чудото се случи пет дни по-късно. Бог продължаваше да ме изненадва. Непосредствено, преди службата ни в сряда, една жена от църквата, ме извика настрана и ми каза:

- Таня, днес Пеги Лейни ни изпрати имейл. Кани те да отидеш с нея на една учителска конференция в Украйна.

Не е възможно да задържиш радостта, в момент, в който осъзнаваш, че Святият Дух те е водил. Започнах да подскачам, издигнах ръцете си и извиках от радост:

- Господи, благодаря Ти! Превъзходен Си, Боже!

Тя ме гледаше в недоумение:

- Почакай, Таня! Не бързай да се радваш! Пеги пише, че трябва да си платиш пътните. Но аз знам, че нито ти имаш пари, нито църквата може да ти осигури.

Нищо не можеше да ограби радостта ми в Господа, която преживявах. И отговорих:

- Ако Бог е решил мен да прати с Пеги Лейни до Киев, вярвам, че Той ще ми осигури и необходимите средства за това пътуване.

Изпратихме имейл на Пеги, в който й обясних всичко, което бях преживяла в последно време. Обяснихме, че за голямо съжаление не мога да я съпровождам в мисионерското й пътуване, поради финансови причини. Веднага получих отговор, в който тя потвърди предложението си да отида с нея. Пишеше да не се притеснявам, защото Бог вече се е погрижил за всичко.

Оказа се, че Господ по чуден начин ни е водил и двете. По-късно Пеги ми разказа, че била на обучение в щаба. Помолила се :

- Господи, искам днес да ми покажеш правилното място, от където трябва да започнем!

На сутринта Бог й отговорил, чрез Джон Дейгъл, нейният пряк шеф. Докато стоял пред картата на света, обсъждайки стратегията за работа, Джон се обърнал към Пеги с думите:

• 
  Пеги, какво ще кажеш, ако вместо на север, се насочим към изток? Да започнем от Украйна?
  

Последвалите събития също бяха потвърждение, че изборът е правилен.

Нашият Бог е Чудесен Снабдител

Това, което по човешки беше невъзможно, стана реалност в моя живот. Пътуването до Украйна беше едно чудо от Бога за мен. Човекът, чрез когото Бог ми осигури средствата за пътуване, беше Марги Бор, съработничка на Пеги. Марги е много скъпа на сърцето ми приятелка.

Една седмица преди да заминем за Украйна престояхме с редакторския екип в Ловеч и работехме върху следващия учебник.

Господ прави чудеса. Постерпенно Той ми разкриваше картината на Своя съвършен план.

През цялото време на пътуването си, виждах мощното действие на Святия Дух, виждах съживлението, което настъпваше не само на българска, но и на украинска земя.

Всичко, което преживях през тези две седмици, беше за мен като дългоочакван летен дъжд. Къпеш се под топлите му струи, но в миг осъзнаваш, че той е предназначен за цялата зажадняла земя. Оглеждаш се и виждаш, че всичко около теб е освежено, обновено. И се ражда очакване за нов духовен растеж, надежда за богат урожай.

Наистина се чувствахме освежени. Всички учители от Украйна, с които разговарях се надпреварваха да изкажат възхищението си от поучението на Пеги, от практическите занятия, от споделения опит, от изградените взаимоотношения. Много би ми се искало да отразя част от техните благодарности в бележника ми, но ще си позволя да предам думите само на двама от тях: на Виктория Петроченко от Днепропетровск: ”Днес Господ пося в мене онова семе, което ще принесе плодове в живота на децата, на детските служители и в живота на църквата. Аз получих много отговори. Благодарна съм на Бог за всичко, което можахме да научим на конференцията.” А Роман Безруков от гр. Николаев е написал: “ Чудесна конференция. Чувстваме Божията ръка. Изпълнихме се с Божия Дух. Въоръжихме се със знания, получихме откровение, което ни показва, че трябва да се смирим дълбоко, както никога до сега. Благословен да бъде Господ, Който изгражда детското служение в Украйна.”

Ето и част от писмото ми до Пеги, което съм написала след завръщането си оттам:

“Пеги, в Украйна се отваря голямо поле за действие. Аз вярвам, че то ще се разширява и към други съседни страни. Това си пролича още от първите ни контакти с учителите. Аз вярвам, че Бог чрез вас ще направи в Украйна чудеса. Той ще възнагради целия ви труд богато и много скоро. Вярвам, че когато видиш промяната, ти ще бъдеш особено щастлива. Началото в Украйна, както и в България говори за добри плодове.“

Сега, когато преглеждам записките си от онова време, заставам с още по-голямо смирение пред Всемогъщия Бог. Безкрайно съм Му благодарна, че ни е дал да прозрем една малка част от Неговото видение за работата на украинска земя.