Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

* [Grundsatzlicheszurpraktischen Psychotherapie; срв. също ^Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil.]

6l

Ill

С ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ

ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО -АНИМА"

[Излязло за първи път в: Zentralblatt fur Psychotherapie and ihre Grenzgebiete IX/5 (Leipzig, 1936), pp. 259-275. Преразгледано като доклад II в: Van den Wurzeln des Bewusslseins. Studien fiber den Archetypus. (Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]

ЗА АРХЕТИПА С ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО -АНИМА"

Макар че днешното съзнание изглежда вече е забравило, че някога е имало психология, която не е била емпирична, всеобщата принципна позиция все още е подобна на предишната, която отъждествяваше психологията с теория за психичното. В академичния свят вече имаше нужда от онази драстична революция в методиката, тръгваща от Fechner1 и Wundt2, за да се изясни на научните среди, че психологията е област на практиката, а не философска теория. Всъщност за набиращия сили материализъм от края на XIX век вече нямаше никакво значение, че някога е имало -практическа наука за душата"3, на която днес дължим ценни описания. Ще припомня само -Гледачката

| от Прсворст" (1846) на д-р Justinus Kerner. За нововъзникналото направление на една естественонаучна методика цялата -ро-

I мантично"-описателна психология беше анатема. Прекалено големите очаквания от тази лабораторна наука вече са отразени в -Психофизика" на Fechner. Днешните им резултати са психо-

I техниката и една всеобща промяна на научната гледна точка в

(полза на феноменологията.

Но все още не може да се твърди, че феноменологичната

|гледна точка е проникнала във всички глави. Все още теорията

(играе навсякъде твърде важна роля, вместо - както всъщност би трябвало да бъде - да бъде включена във феноменологията. "амият Фройд, чиято емпирична нагласа е безспорна, е свързал своята теория с метода като conditio sine qua поп*, сякаш би 5ило крайно необходимо психическите явления да бъдат разглеждани в точно определена светлина, за да бъдат нещо. Въпреки това Фройд беше човекът, който поне в областта на неврозите разчисти пътя за изследване на комплексните явления. Обаче Ьсвободеното поле за действие се разпростря само дотолкова, доколкото позволяваха определени основни понятия от физио-

1 Elemente der Psychophysik.

2 Grundzuge der physiologischen Psychologic. ' ' Например сборникът на д-р G. Н. Schubert, Altes und Neues aus dem Gebiet der innren Seelenkunde.

* Условие, без което не може (лат.). - Б. пр.

логията, тъй че почти се оформи впечатлението, че психологията е нещо, свързано с физиологията на инстинктите. За материалистическия светоглед по онова време, преди почти петдесет години, такова ограничаване на психологията бе добре дошло и това до голяма степен е все още така до ден днешен въпреки променената представа за света. Вече съществуваше не само преимуществото на една -ограничена работна област", а и един превъзходен претекст да не се грижим за онова, което става в един по-широк периметър.

По този начин цялата медицинска психология пренебрегна факта, че една психология на неврозите като тази на Фройд например остава да виси съвсем във въздуха без познаването на една всеобща феноменология. Така бе оставено без внимание и това, че в областта на неврозите Pierre Janet4 още преди Фройд е започнал да създава описателна методика, и то без да я товари с прекалено много теоретични и мирогледни предпоставки. Извън рамките на строго медицинската област излезе биографичното описание на душевните проявления, представено от основния труд на женевския философ Theodore Flournoy5, a именно неговото представяне на психологията на една изключителна личност. След него като първи обемен опит се появи основният труд на William James,, Varieties of Religious Experience" (1902). Дължа предимно на тези двама изследователи това, че се научих да схващам същността на психическото разстройство в рамките на целостта на човешката душа. Аз самият извършвах експериментална работа в продължение на много години; благодарение на усърдното ми занимаване с неврозите и психозите обаче трябваше да проумея, че - колкото и да е желателно едно количествено определение - не може без качествено описателния метод. Медицинската психология призна, че решаващите обстоятелства са изключително сложни и могат да бъдат обхванати само от казуистично описание. Обаче този метод предполага освободеност от теоретични предразсъдъци. Всяка естествена наука е описателна там, където не може повече да подхожда експериментално, без по този начин да престава да бъде на нивото на наука. Обаче една експериментална наука сама се довежда до невъзможност, когато ограничава с теоретични понятия областта си на действие. Душата не свършва там, докъдето стига една психологическа или някаква друга предпос-

4 L'Automatisme psychologique; L'Etat mental des hysteriqu.es; Nevroses et idees fixes.

5 Des Indes a la planete Mars и Nouvelles observations sur un cas de somnambulisme avec glossolalie.

66

тавка, т. е. във всеки един случай, който разглеждаме научно, трябва да вземаме предвид цялостното проявление на душата.

Значи някой, който не познава универсалното разпространение и значение на мотива за сизигията (мотива за свързване по двойки) в психологията на примитивите6, в митологията, в сравнителната религиология и в литературната история, той трудно може да вземе участие в разговор по проблемите на понятието -анима". Знанията му по психология на неврозите биха могли да му дадат известна ориентация за това, обаче едва знанието по неговата обща феноменология е онова, което би могло да му отвори очите за истинското му значение, което му се разкрива в индивидуален случай, и то често патологично изкривено.

Макар че според всеобщия предразсъдък единствено благо-

6 Изтъквам специално шаманизма с неговата представа за -epouse celeste" [небесната невеста (фр.) - 6. пр.]. (Eliade, Le Chamanisme, p. 80 ff.)

67

надеждната основа за нашето познание се дава само отвън и че -nihil esse in intellectu, quod поп antea fuerit in sensu"7, все пак е истина, че твърде авторитетната теория на древните Левкип и Демокрит в никакъв случай не почива на наблюдение на разбити атоми, а на една -митологична" представа за най-малките частички, познати като -атоми на душата", като живи микроскопични частици, още в Централна Австралия от времето на палеолита8. Колко от даденостите на душата биват проецирани в непознатото на външните явления, това е известно на всеки познавач на древните естествени науки и на натурфилософията. На практика те са толкова много, че ние изобщо не сме в състояние някога да скицираме как е създаден светът по принцип, понеже сме принудени да превръщаме случващото се във физическия свят в психичен процес, ако изобщо искаме да говорим за познание. Кой обаче би гарантирал, че при това превръщане ще се получи по някакъв начин задоволителна -обективна" представа за света? Би трябвало да бъде така, че психичното събитие да е също и физическо. Но изглежда сме още твърде далеч от тази констатация. Дотогава ще трябва, за добро или за зло, да се задоволяваме с допускането, че душата предоставя онези образи и форми, които изобщо правят възможно опознаването на обекта.

7 [... в разума няма нищо, което преди това не е било в сетивата.]

8 Spencer and Gillen, The Northern Tribes of Central Australia, p. 331; също Crawley, The Idea of the Soul, p. 87 f.

68

на душевното. Но това съвсем не е повод да разглеждаме психиката като нещо второстепенно или като епифеномен, а има достатъчно основания да я разбираме - поне хипотетично, като един factor sui generis*, и то дотогава, докато удовлетворително се докаже, че душевният процес може да бъде произведен в ретортата. Претенцията на алхимията да открие lapis philosophorum**, който се състои от corpus et anima et spiri-tus***, бе осмяна като невъзможна; вследствие на това и логичното заключение от средновековната предпоставка, именно на материалистическия предразсъдък относно душата, не трябва да бъде влачено по-нататък, сякаш неговата предпоставка е доказан факт.

Един от тези архетипове, който е от особено практическо значение за психотерапевта, обозначих като анима. С този латински израз трябва да се характеризира нещо, което да не може

* Фактор от особен вид (лат.). - Б. пр.

** Философски камък (лат.). - Б. пр.

*** Тяло и душа, и дух (лат.). - Б. пр.

**** Извън хипотезата (лат.). - Б. пр.

69

да се обърка с нито едно понятие на християнската догматика или пък с някое от досегашните философски понятия за душата. Ако човек иска да си създаде някаква що-годе конкретна представа за същността на онова, което е формулирано с това понятие, по-добре е да се обърне към един писател от древността като Macrobius9 или към китайската класическа философия10, където анимата (кит. -по" и -гуи") се схваща като една женска и хтонична част на душата. Във всеки случай такова връщане назад винаги е свързано с опасността от метафизически конкре-тизъм, който аз се опитвам да избегна по всички възможни начини, жертва на който обаче трябва да стане до известна степен всеки опит за нагледно представяне. Става дума точно за едно не абстрактно, а свързано с практиката понятие, което по необходимост се свързва с формата, в която се появява, и което не бихме могли да опишем по никакъв друг начин освен именно с неговата специфична феноменология.

9 In somnmm Scipionis.

10 Wilhelm und Jung, Das Geheimnis der Goldenen Blute (1929), p. 49 ff. (На бълг. - К. Г. Юнг, Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Б. пр.); Chantepie de la Saussaye [Hg.], Lehrbuch der Religionsgeschichte I, p. 193 ff.

" Тази гледна точка почива на Кантовата критика на познанието и няма нищо общо с материализма.

12 Syzygos - чифтосан, съединен; syzygia - coniugatio.

" Winthuis, Das Zweigeschlechterwesen bei den Zentralaustraliern und anderen Volkern.

14 Особено в системата на валентинианците. Срв. Irenaeus, Adversus omnes haereses.

15 / Ging. Das Buck der Wandlungen.

че въображението е свързано чрез този мотив, така че навсякъде и във всички епохи то е било подтиквано доста често да проеци-ра отново и отново едно и също нещо16.

Както ни е известно от лекарската практика, проекцията е несъзнаван, автоматичен процес, чрез който едно несъзнавано за субекта съдържание се пренася върху някакъв обект, при което то изглежда така, сякаш принадлежи на обекта. И обратно - проекцията се прекратява в момента, в който бъде осъзната, т. е. когато съдържанието бъде видяно като принадлежащо на субекта17. Затова политеистичното небесно царство на боговете от античността ни най-малко не дължи своето обезсилване на оня възглед, лансиран за пръв път от Euhemeros18, че неговите герои били само отражения на човешки характери. Лесно е да се открие, че двойката богове не е нищо друго освен идеализираната родителска двойка или някаква друга човешка (любовна) двойка, която по някакви причини се е появила в небето. Това предположение би било извънредно просто, ако проецирането не беше несъзнаван процес, а осъзнато намерение. Най-общо бихме могли да предпоставим, че собствените родители са най-добре познати, т. е. най-добре осъзнатите от субекта индивиди. Обаче точно по тази причина те не биха могли да бъдат проеци-рани, защото проекцията засяга едно несъзнавано, т. е. привидно непринадлежащо на субекта съдържание. Значи образът на родителите е точно онова, което най-малко би могло да бъде проецирано, защото е твърде добре съзнавано.

Обаче на практика, както изглежда, най-често биват проеци-рани именно образите на родителите - факт, който е толкова убедителен, че на неговата основа почти бихме могли да направим заключението, че точно съзнаваните съдържания се проеци-рат. Може би това най-ясно се вижда в случаите на пренасяне, когато пациентът е съвсем наясно, че проецира върху лекаря имагото на бащата (или това на майката), и дори осъзнава в най-

" Голямо количество насочващи примери предоставя тъй наречената херменевтично-алхимическа философия от XIV до XVII век. Една сравнително добра представа дава Symbola aureae mensae на Michael Maier.

17 Във всеки случай има и прецеденти, когато, въпреки достатъчното на пръв поглед осъзнаване, обратното въздействие на проекцията върху субекта не престава, т. е. очакваното освобождение не настъпва. Както често съм виждал, в такъв случай все още значими, но несъзна-вани съдържания са свързани с носителя на проекцията. Те са онова, което поддържа действеността на привидно осъзнатата проекция.

'" Живял около 300 г. пр. Хр.; срв. Block, Euhemere. Son litre et sa doctrine.

широк план свързаните с това инцестни фантазии, без да бъде освободен поради това от обратното действие на своята проекция, от ефекта на пренасянето, т. е. той се държи така, сякаш изобщо не е осъзнал своята проекция. Обаче опитът показва, че никога не се проецира осъзнато, а винаги първо се откриват проекциите и едва след това биват разпознати. Поради това трябва да допуснем, че извън границите на инцестните фантазии с имагото на родителите са свързани още интензивноемоци-онални съдържания, които на всяка цена изискват съответното осъзнаване. Очевидно те са още по-трудни за осъзнаване, отколкото инцестните фантазии, за които се предполага, че са изтласкани от силна съпротива и поради това са несъзнавани. Ако приемем, че този възглед е верен, сме принудени да стигнем до заключението, че освен инцестните фантазии има съдържания, които са изтласкани от още по-голяма съпротива. И понеже човек трудно може да си представи нещо по-скандално от инцеста, изпада в известно притеснение, ако иска да отговори на този въпрос. Ако предоставим думата на опита от практиката, той ще ни каже, че наред с инцестния фантазъм с образите на родителите се асоциират и религиозни представи. Няма нужда да привеждам исторически доказателства за това. Те са общоизвестни. Как стои обаче въпросът със скандалността на религиозните асоциации?

Веднъж някой забелязал, че в една обикновена компания след ядене е по-неудобно да се говори за Бога, отколкото да разкажеш някой соленичък виц. Наистина за много хора е по-поносимо да си признаят сексуалните фантазии, отколкото че техният лекар е Спасителят, понеже първият случай в края на краищата е биологично оправдан, обаче вторият определено е патологичен, а от това човек най-много се бои. На мен обаче ми се струва, че от -съпротивата" се прави нещо прекалено. Въпросните явления биха могли да се обяснят също така добре и с липсата на въображение и склонност към размисъл, което затруднява значително акта на осъзнаване у пациента. Той може би няма никаква съпротива спрямо религиозните представи, само че не стига до идеята, че би могъл сериозно да възприема лекаря си като свой Бог или Спасител. Дори само неговият здрав разум вече го предпазва от такива илюзии. Но той приема с по-малко колебание предложението, че лекарят си въобразява подобно нещо. Ако самият ти си догматик, както е известно, лесно би приел другия за пророк и основател на религия.

Както свидетелства историята, религиозните представи имат най-голяма сугестивна и емоционална сила. Разбира се, тук причислявам всички -representations collectives": онова, за което

разказва историята на религията, както и всичко, което се римува с,,-изъм". Това са само съвременни разновидности на историческите вероизповедания. Някой може да си живее с твърдото убеждение, че няма религиозни идеи. Обаче никой не може да се отдели от човечеството дотолкова, че да не притежава вече никаква доминираща representation collective. Точно неговият материализъм, атеизъм, комунизъм, социализъм, либерализъм, интелектуализъм, екзистенциализъм и т. н. свидетелстват срещу неговата безобидност. Той е обладан по един или друг начин, шумно или тихо от някаква висшестояща идея.

Психологията знае колко много религиозни идеи имат нещо общо с образите на родителите. Историята е съхранила необикновено много свидетелства за това, да не говорим за съвременните находки на лекарите, които дори се доближиха до мисълта отношението към родителите да се разглежда като истинската причина за възникването на религиозни идеи изобщо. Във всеки случай тази хипотеза почива върху ограничено познаване на нещата. Първо, съвременната психология на семейството не бива да се свежда просто така до примитивни отношения, където нещата стоят по съвсем друг начин; второ, трябва да се пазим от недообмислени фантазии за дедите и първичната орда; и трето и преди всичко останало - с нар-го^еми подробности трябва да се познава феноменологията на религиозните преживявания, която е нещо sui generis*. Досегашните психологически опити в тази насока не изпълняват нито едно от тези три условия.

От психологическия опит знаем с положителност само, че с образите на родителите се асоциират теистични представи, и то (при нашия материал от пациентите) най-често несъзнавани. Ако съответните проекции не могат да бъдат спрени чрез осъзнаване, имаме всички основания да мислим за наличието на емоционални съдържания от религиозно естество, без да ни е грижа за рационалистичната съпротива на пациента.

Доколкото изобщо имаме познания за човека, знаем, че той винаги и навсякъде е под влиянието на доминиращи представи. Онзи, който уж не е, безспорно буди съмнения, че е заменил една позната, обичайна форма на вяра с друг, неизвестен нему и на другите, вариант. Вместо на теизма той е верен привърженик на атеизма, вместо Дионисий предпочита по-съвременния Митра и вместо да търси рая на небето, го търси на Земята.

Човек без доминираща representation collective би бил едно рядко, ненормално явление. Такова нещо обаче се случва само

* Самородно (лат.). - Б. пр.

във фантазиите на отделни индивиди, които се заблуждават относно самите себе си. Те се заблуждават не само по отношение на наличието на религиозни идеи, а също - и то в по-голяма степен - относно тяхната интензивност. Като всеки инстинкт архетипът на религиозните представи има своята специфична енергия, която не губи дори и когато съзнанието я игнорира. Както с най-голяма вероятност може да се предположи, че всеки човек притежава всички нормални функции и качества, така може да се очаква и наличието на обичайните религиозни фактори, респективно архетипове, и това очакване не остава излъгано, както лесно може да се види. Ако се удаде някому да съблече обвивката на една вяра, той може да направи това само благодарение на обстоятелството, че има подръка друга - -plus 53 change, plus $а reste la mSme chose!"19. Никой не може да се измъкне от предпоставките на съществуването си като човек. Representations collectives имат доминираща сила, поради това не е чудно, че те биват потискани с масирана съпротива. В състоянието на своята изтласканост те не се крият зад някаква невзрачност, а зад онези представи и фигури, които по други причини вече са проблематични и увеличават и усложняват своята проблематичност. Например всичко, което по инфантилен начин бихме искали да вярваме, че притежават родителите ни, или което им приписваме, чрез тази тайна добавка се преувеличава до фантастично и поради това остава отворен въпрос, колко от прословутите инцестни фантазии трябва да се приемат сериозно. Зад родителската или любовната двойка се крият съдържания с най-високо напрежение, които не се възприемат от съзнанието и поради това могат да известят за себе си само чрез проекции. Че такива проекции са истински случки, а не само традиционни мнения, е доказано с исторически документи. Те показват именно това, че такива сизигии биват прое-цирани в пълен разрез с традиционната религиозна нагласа, и то във визуална, засягаща преживяванията, форма20.