Книгата се издава със спомоществователството на ÍÀÖÈÎÍÀËÅÍ ÄÀÐÈÒÅËÑÊÈ ÔÎÍÄ " 13 ÂÅÊÀ ÁÚËÃÀÐÈß"
Изтегляне 3.39 Mb.
|
| М.Э.Омеляновский, В.И.Ленин и физика ХХ века, 1947, стр. 54. В.И.Свидерский, О философском и естественно-научном понятия пространства и времени, Уч. записки, ЛГУ, серия фил.науки, вып. 2, № 109, 1948, стр. 184. Вж. И.В.Кузнецов, Против путаницы в вопросе о понятии материи. В.Г.Фридман, По поводу статы С.Г. Суворова „О двух понятиях материи”, УФН, 1952, т. 48, вып. 4, стр. 623. В.Г.Фридман, По поводу статы С.Г. Суворова „О двух понятиях материи”, УФН, 1952, т. 48, вып. 12, стр. 625. И.В.Кузнецов, Против путаницы в вопросе о понятии материи, Изв. АН СССР, Изв. истор. и филос., М., 1952, т. ІХ, № 3, стр. 261. С.Г.Суворов, Ещë раз к вопросу о так называемом физическом понятии материи, УФН, 1953, вып. 1, т. 49, стр. 130. А.Поликаров, Материя и съзнание, С., БАН, 1961, стр. 63-64. А.Поликаров, Материя и съзнание, С., БАН, 1961, стр. 70. И.В.Кузнецов, Против путаницы в вопросе о понятии материи, Изв. АН СССР, Сер.истор. философии, М., 1952, т. ІХ, № 3, стр. 361. С.Г.Суворов, Ещë раз к вопросу о так называемом физическом понятии материи, УФН, 1953, вып. 1, т. 49, стр. 133. И.В.Кузнецов, Против путаницы в вопросе о понятии материи, Изв. АН СССР, Сер.истор. философии, М., 1952, т. ІХ, № 3, стр. 257. В.С.Библер, К ленинскому определению философского понятия материи, „Ученные записки”, т. ХХІV, вып. ІІІ, Сталинабад (днес Душанбе), 1959, стр. 5. В.И.Ленин, Соч., 4 изд., т. 38, стр. 255. Фр.Енгелс, Анти-Дюринг, София, 1954, стр. 420. Фр. Енгелс, Диалектика на природата, София, 1950, стр. 238-239. A.Polikarov, Bemerkungen zum Artikel von Götz Redlow “Materie oder Substanz”, DZfPh, 1960, H., 1 / 2, S. 199. В.П.Тугаринов, Соотношение категорий диалектического материализма, Л., 1956, стр. 49. H.Eilstein, Leninowskie pojecia materii a idealism fiziczny, Myśl Filozoficzna, 1953, 4. Дж.Локк, Избранные философские произведения, т. І, М., 1960, стр. 301. А.И.Уемов, Вещи, свойства, отношения, М., 1963, стр. 69. Н.Ф.Овчинников, Освещение философских вопросов естествознания в польском журнале „Философская мысль”, Вопросы философии, 1954, № 4, стр. 234. Е.Панова, Обща характеристика на философското развитие от епохата на Възраждането до втората половина на ХVІІІ в., С., 1961, стр. 12. Аристотель, Метафизика, М.- Л., 1934, стр. 31. Но още в школата на милетските философи Анаксимандър, който приема за първооснова на света апейрона /който не е нито вода, нито земя, нито въздух, нито огън/, макар в смътна и спорадична форма за пръв път дава праобраза на бъдещето субстанциално схващане за материята, най-характерната черта на което е приемането на непрекъснатостта, на сивата и хомогенна непрекъснатост на първоосновата на света. Обаче за такъв възглед е още твърде рано, за да може трайно да се закрепи. Той предполага една сравнително висока степен в развитието на философските абстракции, най-малко абстрахирането на някои от общите свойства на телесните премети като протяжност, форма, величина, непроницаемост /непроницаемостта в средновековната и буржоазната философия се приема за едно от общите свойства на телата/. Едва след отделянето на атрибутите става възможно субстанциалното схващане, защото то винаги взема един от тези атрибути /най-често протяжността/ и го превръща от свойство в субстрат. Субстанцията – това е свойство, превърнато в субстрат. Пак там, стр. 293 Пак там, стр. 306. Пак там, стр. 306. Аристотель, Метафизика, М.- Л., 1934, стр. 50-51. Ленин, Философски тетрадки, С., 1956, стр. 305. Г.Ф.Александров, История на философията, т. І, С., 1946, стр. 557. Джордано Бруно, Диалоги, М., 1949, стр. 278. Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век, ч. І, С., 1961, стр. 157. Пак там, стр. 159. Гегель Г.В.Ф, Истории философии, т. ІІІ, М., 1937, стр. 276. Б.Спиноза, Избранные произведения, т. І, М., 1957, стр. 107. Б.Спиноза, Избранные произведения, т. ІІ, М.,1957, стр. 650. Във връзка с това буди недоумение оценката, която Е.Панова дава на Лок: „Лок е автор на едно от най-типичните /?!! – Ж.Ж./ метафизическо-материалистически определения на субстанцията. Той се стреми чрез нея /?!?-Ж.Ж/ да обясни единството, което обединява качествата на един предмет. Кое създава връзката между червения цвят, кръглата форма, сладкия вкус, определената големина и т.н. например на ябълката? Това не е според Лок никое от изброените качества, защото ябълката може да не бъде червена, тя може да няма сладък вкус, нейната форма и нейната големина могат да бъдат други. Следователно /! – Ж.Ж./ само специфичното единство на свойствата прави дадения предмет такъв, какъвто е. Подобни размишления обясняват ролята, която Лок придава на субстанцията като „подпорка” на качествата на нещата. Той не може да докаже, че субстанциалната основа реално съществува, тъй като не може да стане обект на познание. Но Лок счита, че трябва да се допусне /!! – Ж.Ж./ нейната наличност, защото иначе единството между качествата, което намираме у всеки предмет, било необяснимо.” /Е.Панова, „Предварителни бележки” към сб. „Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ в”, т. І, 1961, стр. 47-48./ Като се остави настрана фактът, че в приведената тирада Е.Панова си противоречи, доколкото веднъж представя за мнение на Лок концепцията, че „само специфичното единство на свойствата прави дадения предмет такъв, какъвто е” /това именно е концепцията на Лок!/, втори път пък обратно, уж Лок считал, че „трябва да се допусне нейната /на субстанцията – Ж.Ж./ наличност, защото иначе единството между качеството, което намираме у всеки предмет, било необяснимо” /това не е вярно!/ - като цяло изопачава позицията на Лок. Първо, Лок не настоява да се допусне наличността на субстанцията, а обяснява гносеологически пълната несъстоятелност на това допускане; второ, доколкото за него предметът е единственият реален носител на свойствата и отношенията, няма нужда от субстанция, която да играе ролята на „подпорка”, тя става излишна; трето, като дискредитира основната категория на метафизическия материализъм – субстанцията – няма основание Лок да бъде считан за „типичен метафизик-материалист”. Напротив, макар да не противопоставя някаква разгъната диалектическа концепция, в този пункт Лок е типичен антиметафизик-мислител, който разрушава основите на метафизическия материализъм. Впрочем това ще стане очевидно, като приведем целия пасаж в неговия „Опит върху човешкия разум”, който вече беше цитиран:„...Ако някой провери себе си относно своето понятие за чистата субстанция въобще, той ще намери, че неговата идея за субстанцията въобще не е нищо друго, освен предположение за някакъв неизвестен нему носител на онези качества, които са способни да извикват у нас прости идеи и които обикновено се наричат „акциденции”. На въпроса: „Какво представлява онзи предмет, на който са присъщи цветът и тежестта?” – не може да се даде друг отговор, освен следващият:„Плътни протяжни части.” Ако пък попитат някого: „А на какво са присъщи плътността и протяжността?”, то /иронизира по-нататък Лок – Ж.Ж./ той ще се окаже в не по-добро положение от гореспоменатия обитател на Индия, който твърди, че светът се крепи на голям слон и на въпроса „На какво стои слонът?” – отговарял: „На голяма костенурка.”; но когато пък пожелали да узнаят от него какво служи за опора на огромната костенурка, той отговорил: „Нещо, но аз не зная какво.” По такъв начин нашата идея, на която даваме общото название „субстанция”, е само предполагаем, но неизвестен носител на онези качества, които ние считаме за съществуващи. А тъй като си въобразяваме, че те не могат да съществуват sine re substante - „без нещо поддържащо ги”, то ние наричаме този носител substantia, което в буквалния смисъл на думата означава „стоящо под нещо” или „поддържащо”. /Джон Локк, Избранные философские произведения, т. І, М., 1960, стр. 301./ Д.Дидро, Избранные атеистические произведения, М., 1956, стр. 173. Пак там, стр. 173. П.Гольбах, Система природы..., М., 1940, стр. 12. Пак там, стр. 21-22. Пак там, стр. 18. Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век, ч. І, С., 1961, стр. 157. В.И.Ленин, Соч., т. 14, стр. 231. Пак там, т. 14, стр. 231. Д.Аврамов, Съществува ли невеществена материя?, „Философска мисъл”, 1959, кн. 1, стр. 68. Каталог: biblioteka biblioteka -> Българските малцинства и тяхното образование след 1989 Г biblioteka -> Предговор към второто издание biblioteka -> Толерантност в действие янка Р. Тоцева tolerance in action biblioteka -> Стратегия правила структура на играта biblioteka -> Характеристика на ученика biblioteka -> Библиотека „А. Златанов” biblioteka -> Дж. Д. Селинджър По-горе билото, майстори! Изтегляне 3.39 Mb. Сподели с приятели:
|