Книгата се издава със спомоществователството на ÍÀÖÈÎÍÀËÅÍ ÄÀÐÈÒÅËÑÊÈ ÔÎÍÄ " 13 ÂÅÊÀ ÁÚËÃÀÐÈß"

Представянето пред широката читателска аудитория на така и незащитената кандидатска дисертация на Желю Желев не е плод на закъсняла авторска суетност да запознае света с всичко, което е написал и сътворил. Дисертацията му, според нас, играе ключова роля за правилното разбиране на цялата му по-сетнешна научна и политическа дейност. Закъснялото представяне на същата, според нас, ще спомогне да се разсеят множество наслоили се вече неправилни представи за автора като творец, за приноса, който той има не само за развитието на политическите процеси в страната ни, за дисидентското движение в България, доколкото би могло да се твърди, че такова е съществувало, за достиженията му в областта на чистата наука, които по стечение на обстоятелствата още в зародиша си се оказват свързани и обременени с политика.

Погледнато в чисто научен план, дисертацията на Желев се вписва успешно в една продължителна, започнала през 1951 г. от Научния съвет на Института по философия към Съветската академия на науките дискусия относно определението на материята. Лениновото определение на материята, което вече си е завоювало статуса на неподлежаща на обсъждане догма, с развитието на естествените науки и най-вече на физиката влиза в крещящо противоречие с обективните факти. Поради това по един йезуитски начин съветските философи поставят за разглеждане проблема за „двете понятия за материята” – философското и частнонаучното.

Еклектичността на тази постановка дава повод две години по-късно полската философка Х. Айлщайн да застъпи тезата, че не е нормално да се формират успоредно две понятия за материята, които логично водят и до необходимостта от две крайни определения. В хода на дискусията се лансира разбирането, че не е възможно да се дава определение на материята въз основа на противопоставянето ѝ на съзнанието. През 1958 г. на специално организирана от Хумболтовия университет международна дискусия става сблъсък между защитаващите ортодоксалната теза съветски философи и младия немски философ К. Цвайлинг.

В продължение на десетина години е сътворено едно обемисто литературно творчество, посветено на проблема за философската и частнонаучната интерпретация на материята.

В най-общ план дисертационният труд на Желю Желев представлява един задълбочен и аргументиран анализ, последван от безапелационно по своята насоченост заключение, че Лениновото определението на материята е из основите си грешно и поради това вредно за по-нататъшните философски търсения по проблема. В разработката на Желев по необорим начин се опровергава определението на материята, дадено от Ленин в „Материализъм и емпириокритицизъм”. Той доказва съвсем методично и последователно пълната несъстоятелност на това определение във всяко отношение.

Най-напред показва неговата фактологическа несъстоятелност. Ако материята се определя като „обективна реалност, която съществува вън и независимо от нашето съзнание, която се отразява в него”, както Ленин го прави, то как можем да разграничим материята от нейните свойства и отношения, след като последните са точно толкова обективно реални, колкото и самата материя? Как можем да разграничим материята от нейните основни атрибути, каквито са пространството, времето и движението, след като те съществуват не по-малко обективно реално от самата материя? Тук адвокатските извъртания на някои защитници на Лениновото определение, че не трябва да откъсваме свойствата и отношенията от самата материя не са никакъв аргумент, защото никой не ги откъсва, а и да иска практически това е невъзможно. Няма материален предмет, който да съществува гол, без всякакви свойства, но без едни или други свойства може. Когато материалният предмет се променя, той губи едно свойства за сметка на други, които идват на тяхно място, което говори за относителната самостоятелност на свойствата и отношенията спрямо материалния предмет, както и обратното – за относителната самостоятелност на предмета спрямо неговите свойства и отношения.

Пита се, може ли едно логическо определение да бъде научно определение на материята, ако то не може да я разграничи от нейните свойства и отношения? Отговорът е еднозначен – не може. И за това от чисто фактологическа гледна точка Лениновото определение на материята като „обективна реалност” не е никакво определение.

По-нататък д-р Желев доказва логическата несъстоятелност на Лениновото определение. Това се оказва наложително не само защото логиката на научния анализ го изисква, но и затова, че много автори тогава са го сочели като образец на релационно определение, каквито науката диалектика винаги е използвала за двойките категории като напр. случайност-необходимост, причина-следствие, форма-съдържание, качество-количество и т.н. Но диалектиката си е позволявала да дава такива определения на едната категория чрез другата само когато страните на противоположността, която те представляват, са равностойни, т.е. когато тя е абсолютна, където едната страна не може да съществува без другата. Затова няма качество без количество, както и количество – без някаква качествена определеност. Няма форма без съдържание и съдържание без форма. Формата е винаги съдържателна и съдържанието по някакъв начин оформено.

Или да вземем двойката категории „същност и явление”. Те са също напълно равностойни и затова са страни на една абсолютна противоположност. Затова тяхното логическо определение не може да се прави по друг начин, освен релационно, освен едно от друго. Явлението е съществено, същността се явява. Явлението е винаги проявление на някаква същност, а същността не може да съществува по друг начин, освен като се проявява под формата на едно или друго явление.

Това са неща, които принадлежат към азбуката на диалектиката, казва дисертантът, и затова не е необходимо да ги изброяваме, но ние го правим, за да обърнем внимание на факта, че Ленин, като се опитал да даде определение на материята чрез отношението ѝ към съзнанието, т.е. чрез една непълна, относителна противоположност, където двете страни са неравностойни, е допуснал фаталната грешка да дава определение на голямата страна на противоположността (материята), чиято същност изобщо не лежи в противоположността материя-съзнание. Защото ние можем да кажем „няма съзнание без материя” (то е едно от многото свойства на материята), но не можем да кажем – „няма материя без съзнание”. Материята е съществувала преди да възникне човечеството и човешкото съзнание и ще продължи да съществува, когато човечеството няма да го има. Оттук произтича пълната логическа несъстоятелност на неговия опит да даде рационално определение на материята.

На трето място авторът разкрива методологическата импотентност и безпомощност на определението на материята, дадено от Ленин, спрямо природните науки, като започва от физиката с нейните модерни постановки за отношението между маса и материя, съответно енергия и материя и поле и материя. След това минава през кибернетиката, където нейният основател Норберт Винер дава едно отрицателно определение на информацията, като казва, че тя не е нито материя, нито енергия, но какво е - определението на материята като „обективна реалност” не може с нищо да помогне, за да се каже какво е, по-скоро пречи на новата наука да даде едно позитивно определение на главната си категория – информацията…

Същото е с науката психология, която жизнено се нуждае от едно позитивно определение на идеалното, което да казва ясно какво е то само по себе си, а не какво е и какво не е…

Критиката на дисертанта не е голо отрицание, не е обругаване чрез лепенето на етикети и произнасянето на идеологически заклинания. По-скоро тя е в стила на т.нар. „иманентна критика”, където критикуващият не отхвърля от вратата тезите на опонента, а застава върху тях и стъпка по стъпка разкрива вътрешните противоречия в тезите на опонента, докато не ги докара до състояние, когато те сами рухват.

Публикуването на този текст, макар и 45 години след неговото написване и последвалите събития, свързани с това, не намаляват неговата научна стойност. Още по-малко неговото историческо и политическо значение, тъй като той си остава памет и свидетелство за една друга епоха.
Към автора и издателите имам една настоятелна препоръка:
Голяма част от евентуалните читатели на публикацията по всяка вероятност ще бъдат млади хора, оформили своя мироглед в годините на прехода, нямащи преки наблюдения върху процесите, произтичащи по времето, когато е бил сътворен дисертационния труд. Затова е наложително книгата да бъде представена с един обстоен предговор, в който се опишат и някои други събития и обстоятелства, които на времето са мотивирали автора да се заеме с разработката на такава взривоопасна тема, която закономерно го въвлича в пряк сблъсък с господстващата по онова време догматична философска посредственост.

За неизкушения от историята на развитието на българската философска мисъл читател би било интересно например да се запознае по какъв начин Желю Желев успява да използва организираната по нареждане на идеологическия отдел на ЦК на БКП дискусия в Института по философия на БАН, в която е трябвало да бъдат разкритикувани грешките на Сталин. Желев използва форума, за да запознае присъстващите с една негова програма от шест пункта за десталинизация на научния живот в България:

„1. Да се спрат преследванията и гоненията за инакомислие или различие в мненията;

2. Философията да се освободи от нейната проституираща роля спрямо политиката ( тя да престане да бъде куртизанка на политиката) и да стане независима от нея, така че политиката да се съобразява с философията и науката, а не обратно;

3. Да се признае публично, че всички основни положения на марксистката философия могат да се оспорват и подлагат на дискусия, че няма неприкосновени догми и канони в нея, ако тя претендира да е наука;

4. Хорариума на идеологическите дисциплини да се намали рязко за сметка на специалността философия, като се започне от античната древност, мине се през Средновековието, Ренесанса, буржоазната епоха и се стигне до съвременността;

5. Да се промени цялата система на обучение в Университета и вузовете, като посещението на лекциите и упражненията стане свободно, а не задължително;

6. Най-компрометираните философски кадри в Университета и Академията на науките, които освен да пеят дитирамби на „гения на Сталин” нищо друго не са написали, да се освободят от преподавателска и научно-изследователска работа. На тяхно място да се привлекат млади и способни хора, неразвратени от морала и идеологията на сталинизма.” (Ж. Желев, „Въпреки всичко. Моята политическа биография”, София, 2005, ИК „Колибри”, стр. 95.)

Изказването на аспиранта Желев скандализира конференцията и водещия проф. Ангел Бънков се вижда принуден да я прекъсне и отложи за по-добри времена, които така и не настъпват. Затова пък сталинистите, които в България и след ХХІІ конгрес на КПСС си остават непокътнати, тичат в отделите на ЦК да докладват на партийните началници за черезвичайното произшествие, което е провалило конференцията. Още на другия ден от ЦК нареждат партийната група към специалност „философия” в СУ да разгледа партийното положение на аспиранта Желев и да вземе съответните политически и административни мерки спрямо него. Всички критикуват доклада му и се разграничават от неговите позиции, но не гласуват за неговото изключване, нито пък за анулиране на неговата аспирантура. След няколко дни на партийната група „отгоре” отново е наредено да обсъди партийното му положение, но тук отново не се получава това, което сталинистите в апарата на ЦК искат. Последният им опит за такава назидателна разправа е в края на 1962 г., когато нареждат на партийната организация на Философския факултет тя да разгледа неговото партийно положение. Младите научни работници обаче, както сред историците, така и след философите, на събранието категорично отказват да обсъждат такъв въпрос и обвиняват онези, които настояват, в сталинизъм и култовщина.

Напомням всички тези неща от политическата биография на д-р Желев не толкова да покажа, че неговата дисидентска дейност започва много преди публикуването на „Фашизмът” през 1982 г., което го легитимира пред широката българска общественост като най-видния, а защо не и почти единствен дисидент сред родните интелектуалци.

Отпечатването на циклостил върху груба амбалажна хартия на 200 броя от дисертационния труд и разпращането му по всички висши партийни и държавни инстанции е първият успешен опит за използването на гласността като средство за предпазване от крайни политически репресии и начин написаното да достигне до широката публика въпреки цензурата и усилията на органите да унищожат отпечатаните екземпляри.

Всичко това е малко известно, а заслужава да се знае от българската общественост.

В противовес на вече създадения в представите ни образ на Желю Желев като най-значимия български политик от периода на прехода, чрез своята дисертация той се представя и като един ерудиран, мислещ и дръзновен философ, успял своевременно да превъзмогне насажданото от официалната пропаганда догматично преклонение пред всичко написано от класиците на марксизма-ленинизма и да заяви подобно на Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа от него”. Потвърждение на това ни дава настоящата публикация.

Препоръчваме на фонд „13 века България” да подкрепи издаването на написания през 1965 г. труд „Определението на материята и съвременното естествознание” на д-р Желев, който ще влее свежа струя в задрямалата съвременна българска философска мисъл и ще спомогне поне мъничко да се разчупи бездуховността на времето, в което живеем.

1. 
   Енгелс, Ф., Диалектика на природата, С., 1950.
   
2. 
   Енгелс, Ф., Анти – Дюринг, С., 1954.
   
3. 
   Ленин, В.И., Материализм и эмпириокритицизм, Соч., 4 изд.,т.14.
   
4. 
   Ленин, В.И., Философские тетрады, Соч., т. 38.
   
5. 
   Аристотель, Метафизика, М. Л., 1934.
   
6. 
   Бруно, Д., Диалоги, М., 1949.
   
7. 
   Хобс, Т., Основи на философията: За тялото, вж. „Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век”, т. І, С., 1961.
   
8. 
   Спиноза, Б., Избранные произведения, т. І-ІІ, М., 1957.
   
9. 
   Локк, Дж., Избранные философские произведения, т. І, М., 1960.
   
10. 
    Лайбниц, Г., Монадология, Разград, 1898.
    
11. 
    Толанд, Д., Писма до Сирена, вж. „Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век”, т. І, С., 1961.
    
12. 
    Гольбах, П. Избранные произведения, т. І, М., 1964.
    
13. 
    Гегель, Наука логики, М., 1936.
    
14. 
    Гегель, История на философията, т.І, С., 1961.
    
15. 
    Гегель, Лекции по истории философии, т. ІІІ, М., 1937.
    
16. 
    Гегель, Философия природы, М., 1934.
    
17. 
    Герцен, А.И., Избранные философские произведения, т. І, М., 1948.
    
18. 
    Фойербах, Л., Избранные философские произведения, т. І, М., 1955.
    
19. 
    Аврамов, Д., Приносът на Декарт и Лайбниц в развитието на учението на материята, ФМ, 6, 1958.
    
20. 
    Аврамов, Д., Съществува ли невеществена материя?, ФМ, 1 / 1959.
    
21. 
    Аврамов, Д., Субстанция и материя, Ф М, 1 / 1960.
    
22. 
    Антонов, Н.П., Сознание и мозг, Ученные записки Ивановского педаг. института, № 8, 1955.
    
23. 
    Александров, А.Д., Диалектика и наука, вестник АН СССР, 6 / 1957.
    
24. 
    Архипов, В.М., , О материальности психики и предмете психологии, СП, 7 / 1954.
    
25. 
    Архипцев, Ф.Т., Материя как философская категория, М., 1961.
    
26. 
    Анисимов, С.А., Вислобоков, Некоторые философские вопросы кибернетики, Коммунист, 2 / 1960.
    
27. 
    Базаров, И.П., Мера материи и закон сохранения материи, Сб. „Философские вопросы естествознания”, М., 1959.
    
28. 
    Беляев, Б.В., Об основном законе развития психологии, СП, 9 / 1953.
    
29. 
    Библер, В.С., К Ленинскому определению философского понятия материи, Ученные записки Таджикского госуд. университета им. Ленина, т. ХХІV, вып. ІІІ, 1959.
    
30. 
    Бовин, А., Наука и мировозрение, Коммунист, 5 / 1960.
    
31. 
    Бутов, А.М., Е.Г. Швидковский, О законе взаимосвязи массы и энергии, УФН, т. 48, вып. 2, 1952.
    
32. 
    Будтов, Н.Е., К вопросу о массе, ВФ, 2 / 1954.
    
33. 
    Бюхнер, Л., Сила и материя, Разград.
    
34. 
    Бънков, А., Научното понятие за материята, ФМ, 4 / 1954.
    
35. 
    Бънков, А., Логика, С., 1958.
    
36. 
    Бънков, А., Мислене и език, С., 1960.
    
37. 
    Василев, К., Увод към философията на историята, С., 1961.
    
38. 
    Векилов, Г., Психофизиологичната проблема, С., 1965.
    
39. 
    Винер, Н., Кибернетика, М., 1958.
    
40. 
    Воробьев, М.Ф., Категории материи и сознания в марксической диалектической логике, Ученные записки – философия, Л., 1965.
    
41. 
    Вышинский, П.Е., О философском и физическом понятии материи, ПЗМ, 3-4 / 1940.
    
42. 
    Гароди, Р., Вопросы марксистко-ленинской теории познания, М., 1955.
    
43. 
    Гиргинов, Г., Категориите субект и обект, Сб. „Закони и категории на диалектическата логика”, С., 1965.
    
44. 
    Голованов, В.И., Учение В.И. Ленина о материи, вж. „Книга В.И. Ленина „Материализм и эмпириокритицизм”, важнейший этап в развитии марксисткой философии”, М., 1959.
    
45. 
    Горский, Д.И., Логика, М., 1958.
    
46. 
    Габриэльян, Г.Г., Марксисткая логика как диалектикя и теория познания, Ереван, 1963.
    
47. 
    Глушков, В.М., Мышление и кибернетика, ВФ, 1 / 1963.
    
48. 
    Деборин, А., Ленин – войнствущий материалист, ПЗМ, 1 / 1921.
    
49. 
    Жуков, Н.И., Информация в света ленинской теории отражения, ВФ, 11 / 1963.
    
50. 
    Иванов-Смоленский, А.Г., О субъективном и обьективном, „Высшая нервная деятельность”, АН СССР, т. ІІ, вып. 6.
    
51. 
    Йоффе, А.Ф., Развитие атомистических возрений в ХІХ в., ПЗМ, 4 / 1934.
    
52. 
    Кедров, Б.М., Как изучать книгу Ленина „Материализм и эмпириокритицизм”, М., 1961.
    
53. 
    Кондаков, Н.И., Логика, М., 1954.
    
54. 
    Ковач, Г., Относно категорията материя, ФМ, 5 / 1964.
    
55. 
    Китайгородский, А.И., Введение в физику, М., 1959.
    
56. 
    Кравец, Т.П., Эволюция учения об энергии, УФН, ,т. 36, вып. 3, 1948.
    
57. 
    Кузнецов, И.В., Против идеалистических извращений понятий массы и энергии, УФН, т. 48, вып. 2, 1952.
    
58. 
    Кузнецов, И.В., Против путаницы в вопросе о понятии материи, Изв. АН СССР, сер. истор. и фил., М., т. ІХ, № 3, 1952.
    
59. 
    Киселинчев, А., Марксистко – ленинската теория на отражението и учението на И.П.Павлов за висшата нервна дейност, С., 1954.
    
60. 
    Куражковская, Е.А., Материя и сознание, М., 1960.
    
61. 
    Лебедев, М.П., Материя и сознание, ВФ, М., 5 / 1956.
    
62. 
    Леонтьев, А.Н., О материалистическом, рефлекторном и субективно-идеалистическом понимании психики, СП, 9 / 1953.
    
63. 
    Максимов, А.А., Материя и масса, ПЗМ, 3 / 1939.
    
64. 
    Максимов, А.А., Введение в современное учение материи и движения, М., 1941.
    
65. 
    Максимов, А.А., Марксисткий философский материализм и современная физика, ВФ, 1 / 1949.
    
66. 
    Максимов, А.А., Борьба Ленина против физического идеализма, Сб. „Великая сила идей ленинизма”, 1950.
    
67. 
    Малнов, Н.Н., По поводу обсуждения понятия „масса”, УФН, т. 52, вып. 3, 1954.
    
68. 
    Морозов, А.И., Масса как мера количества материи, ВФ, 2 / 1954.
    
69. 
    Мунтян, Б., За неизчерпаемостта на материята, ФМ, 3 / 1959.
    
70. 
    Нарский, Н.С., О философском значении ленинского определения материи, ФН, 6 / 1964.
    
71. 
    Новик, И.Б., Кибернетика. Философские и социологические проблемы, М., 1963.
    
72. 
    Овчинников, Н.Ф., К вопросу о понятии количества материи,Сб. „Философские вопросы естествознания”, М., 1959.
    
73. 
    Овчинников, Н.Ф., Матриальност мира и закономерности его развития, ВФ, 5 / 1951.
    
74. 
    Овчинников, Н.Ф., Материя и движение, „Физический энциклопедический словарь, т. ІІІ, М., 1963.
    
75. 
    Овчинников, Н.Ф., Освещение философских вопросов естествознания в польском журнали „Философская мысль”, ВФ,
    
76. 
    Овчинников, Н.Ф.,Понятия массы и энергии в их историческом развитии и философском значении, М., 1957.
    
77. 
    Омеляновский, М.Э., В.И.Ленин и физика ХХ века, М., 1947.
    
78. 
    Павлов, Т., Теория на отражението, С., 1946.
    
79. 
    Павлов, Т., По някои актуални философски проблеми, ФМ, 5 / 1964.
    
80. 
    Панова, Е., Обща характеристика на философското развитие от епохата на Възраждането до края на ХVІІІ век, вж. „Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век”, ч. І,С., 1961.
    
81. 
    Порышкин, А.В., Курк физики, М., 1962.
    
82. 
    Петров, С., Към въпроса за класификацията на видовете обективно и субективно, ФМ, 6 / 1962.
    
83. 
    Петров, С., Върху дефиницията на понятието материя, ФМ, 2 / 1962.
    
84. 
    Петров, С., Кратък отговор, ФМ, 6 / 1962.
    
85. 
    Петров, С., Понятия за обективно и субективно, С., 1965.
    
86. 
    Поликаров, А., Материя и познание, С. 1961.
    
87. 
    Поликаров, А., Относно категорията материя, ФМ, 2 / 1956.
    
88. 
    Поликаров, А., Относителност и кванти, С., 1963.
    
89. 
    Поликаров, А., Относно категорията материя, „Младеж”, 4 / 1965.
    
90. 
    Познер, В.М., Ленин о философском и физическом понятии материи, „Наука и жизнь”, 1 / 1949.
    
91. 
    Павлов, И.П., Полное собрание трудов, т. І, М., 1949.
    
92. 
    Путилов, К.А., Курс физики, т. І, М., 1954.
    
93. 
    Ровенский, З., А. Уемов, Е. Уемова, Машина и мысль, М., 1960.
    
94. 
    Рубинштейн, С.Л., Бытие и сознание, М., 1957.
    
95. 
    Рязанов, Г.А., С.Б.Измайлов, О понятии ”количества материи”, ВФ, 2 / 1955.
    
96. 
    Свидеркий, В.И.,О философском и естественно-научном понятии пространство и времени, Уч. записки, ЛГУ, сер. фил. наук, вып. 2, № 1091 1948.
    
97. 
    Смирнов, А.А., Состояние психологии и ее перестройка на основе учения И.П.Павлова, СП, 7 / 1952.
    
98. 
    Соболов, С.Л., А.И.Китов, А.А.Лепунов, Основные черти кибернетики, ВФ, 4 / 1955.
    
99. 
    Спасов, Д., Две философски схващания за същността на материята, ФМ, 6 / 1962.
    
100. 
     Спасов, Д., От логическа гледна точка, С. 1965.
     

101. 
     Спиркин, А., Произхождение сознания, М., 1960.
     
102. 
     Суворов, Л.Н., Книга В.И. Ленина „Материализм и эмпириокритицизм”, важнейший этап в развитии марксисткой философии, М., 1959.
     
103. 
     Суворов, С.Г., О так называемой физическом понятии материи, УФН, т. 44, 1951.
     
104. 
     Суворов, С.Г., Ещë разь к вопросу о так называемом физическом понятии материи, УФН, т. 49, 1953.
     
105. 
     Суворов, С.Г., О философии в учебника С.А.Арцыбышева, УФН, т. 46, 1952.
     
106. 
     Теплов, Б.М., Об объективной методе в психологии, СП, 7 / 1952.
     
107. 
     Третьяков, Н.П., Курс физики, М., 1952.
     
108. 
     Тогаринов, В., О категориях предмета, свойства и отношения, ВЛУ, 3 / 1956.
     
109. 
     Тогаринов, В., Соотношение категории диалектического материализма, Л., 1956.
     
110. 
     Тогаринов, В., Дискусионные вопросы понятия материи, ЛГУ, 1962.
     
111. 
     Уемов, А.К., Вещи, свойства и отношения, М., 1963.
     
112. 
     Украинцев, С.Б., Информация и отражение, ВФ, 2 / 1963.
     
113. 
     Фаталиев, Х.М., Марксистко-ленинская философия и естествознание, М., 1060.
     
114. 
     Фокк, Б.А., Масса и энергия, УФН, т. 48, вып. 2, 1952.
     
115. 
     Фогт, К., Физиологические письма, вып. 1-2, Изд. 2, СПБ, 1867.
     
     
     Каталог: biblioteka
     biblioteka -> Българските малцинства и тяхното образование след 1989 Г
     biblioteka -> Предговор към второто издание
     biblioteka -> Толерантност в действие янка Р. Тоцева tolerance in action
     biblioteka -> Стратегия правила структура на играта
     biblioteka -> Характеристика на ученика
     biblioteka -> Библиотека „А. Златанов”
     biblioteka -> Дж. Д. Селинджър По-горе билото, майстори!
     
     
     
     Изтегляне 3.39 Mb.
     
     Сподели с приятели: