Конференция за присъединяване Брюксел, 08/10/2001 към Европейския съюз conf – bg 58/01-bg българия



страница7/7
Дата25.02.2018
Размер473.38 Kb.
#59245
1   2   3   4   5   6   7



ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

ОПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

С ОТГОВОРНОСТИ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ РЕСУРСИ /ДАЕЕР/

ДАЕЕР разработва и провежда енергийната политика на страната. Председателят на агенцията се определя с решение на Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от двама заместник-председатели. Председателят и заместник-председателите се назначават от министър-председателя.


Председателят на ДАЕЕР:

1. внася за приемане от Министерския съвет стратегия за развитие на енергетиката и ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, която се одобрява от Народното събрание с решение;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове за общия енергиен баланс на страната в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия;

3. одобрява програми за енергийната ефективност в енергетиката, за опазване на околната среда, за преструктуриране и приватизация в енергетиката и за необходимите инвестиции;

4. приема план за привеждане от мирно към военно положение и военновременен план в енергетиката;

5. внася за приемане от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове за дейностите в енергетиката;

6. утвърждава нормативи за резервите на горива, реда и начина за набиране, ръководство и контрол на състоянието им;

7. одобрява и публикува на всеки две години в специален бюлетин на ДАЕЕР опис на необходимите нови производствени мощности над 25 MW, нови топлопреносни мрежи, нови газоразпределителни мрежи и обекти за съхранение на природен газ, които трябва да се изградят с оглед на общия енергиен баланс на страната;

8. предлага на Министерския съвет за одобрение изграждането на електропроизводствени мощности над 200 MW или на атомни електроцентрали;

9. управлява фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация";

10. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

11. осъществява взаимодействие с областните управители по въпросите на планирането и развитието на териториално и технологично обособените мрежи за доставка на енергия и горива;

12. осъществява взаимодействие с другите държавни органи;

13. упражнява правата на държавата като собственик на дялове или акции в търговските дружества от енергетиката;

14. обосновава и внася предложения в Министерския съвет за субсидиране и подпомагане на определени дейности в енергетиката;

15. прави предложение пред Министерския съвет за създаване на специализирани организации за оперативно управление на електрическата система и за търговия на едро с електрическа енергия, обособени от производството и разпределението на електрическа енергия;

16. организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси;

17. организира подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство и за прилагане на общите правила на Европейския съюз за вътрешния енергиен пазар;

18. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на ДАЕЕР.
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София.
Структурата, дейността и организацията на работа на ДАЕЕР се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР. Съгласно устройствения правилник на агенцията общата численост на нейния персонал е 150 щатни бройки.

Държавна комисия за енергийно регулиране (ДКЕР)

Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране. Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, в т.ч. председател и заместник-председател.

Членовете на комисията и председателят се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок 5 години и могат да бъдат назначавани за още един мандат.


Комисията е постоянно действащ орган. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в срок 30 дни от датата на издаване на решението.
В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиято численост съгласно Устройствения правилник за дейността й е 85 щатни бройки . Към момента заетите щатни бройки са 75.

Дейността на комисията, структурата и организацията на работа на нейната администрация се определят с правилник, приет от Министерския съвет.


Комисията разполага със следните правомощия:

1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на разрешенията и лицензиите, предвидени в ЗЕЕЕ;

2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения за изграждане на производствени мощности, на топлопреносни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ, за разпределение на електрическа енергия и природен газ и за съхранение на природен газ за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в този закон;

4. издава разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт;

5. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проект на Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензии по този закон и на други нормативни актове, предвидени в този закон;

6. определя общи условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

7. разглежда искания за неизпълнение на условията на издадена лицензия;

8. контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензиите, и на принципите и правилата на ценообразуването;

9. (В сила от 1 януари 2002 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на наредби за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители;

10. утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.
При изпълнение на регулаторните си функции комисията се ръководи от следните принципи:

1. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;

2. създаване на стимули за по-ефективна дейност на енергийните предприятия, които са обект на ценово регулиране;

3. осигуряване на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители;

4. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите за:

а) поддържане на резервните мощности, необходими за надеждно снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

б) доставка и поддържане на резервите от горива;

в) постигане на енергийна ефективност, опазване на околната среда и ядрена безопасност;

г) съхраняване на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

д) ремонти и икономически обосновани инвестиционни програми;

5. осигуряване на възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар;

6. забрана на кръстосано субсидиране на потребителите и производителите.


Комисията извършва проверки по изпълнението на условията за издадена лицензия, включително по искания на засегната от неизпълнението на условията на лицензията страна, относно:

1. отказ за присъединяване към съответните енергийни мрежи;

2. отказ за сключване на договори за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. отказ за достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на топлинна енергия.

Когато в резултат на проверката се установи нарушение на условията на издадена лицензия, комисията дава задължителни указания за отстраняването им в срок, определен от нея. При неизпълнение на тези указания комисията налага предвидените по този закон санкции, включително и отнемане на лицензията.
От 1 януари 2002 г. комисията ще регулира цените в енергийния сектор. На регулиране подлежат:

1. цените на електрическата енергия при продажба от производителите, от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

2. цените на топлинната енергия при продажба от производителите и от топлопреносното предприятие;

3. цените на природния газ при продажба от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

4. цените и тарифите за пренос на електрическа енергия и природен газ по преносните и разпределителните мрежи и на топлинна енергия по съответната преносна мрежа;

5. цените и тарифите за присъединяване към съответните мрежи;

6. цените и тарифите за съхранение на природен газ;

7. цените на въглищата, местно производство, за електрическа и топлинна енергия.

Комисията утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.
Държавна агенция по енергийна ефективност /ДАЕЕ/
Държавната агенция по енергийна ефективност към Министерския съвет осъществява държавната политика по енергийна ефективност. Министерският съвет с решение определя председателя на агенцията. При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от заместник-председател. Председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя. В своята дейност председателят на агенцията се подпомага от администрация, организирана в агенцията.

Агенцията е юридическо лице.

Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет, по предложение на председателя. Министерският съвет определя числеността на персонала на агенцията.
Председателят на агенцията:

1. участва в разработването на Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в страната, за увеличаване на енергийната ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

2. предлага на Министерския съвет програми за енергийна ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и отговаря за реализирането им;

3. координира провеждането на държавната политика за увеличаване на енергийна ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници от министрите и ръководителите на други ведомства, от областните управители и общините;

4. издава и отнема разрешения на експерти за извършване на експертизи и обследвания за енергийна ефективност;

5. осъществява контрол в предвидените в този закон случаи;

6. организира и ръководи дейността на агенцията и отговаря за осъществяването на функциите є;

7. представлява агенцията пред трети лица;

8. упълномощава за определени действия длъжностни лица от агенцията;

9. представлява държавата в международни организации и програми по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;

10. внася за приемане от Министерския съвет проекти за подзаконови нормативни актове за дейностите по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;

11. предлага и участва в подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на енергийната ефективност;

12. събира и анализира информация за енергийната ефективност в страната и за използването на възобновяеми енергийни източници.
Агенцията създава и поддържа информационна система за състоянието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на национално и регионално равнище.

КОМИТЕТ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ /КИАЕМЦ/

Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели е държавен орган и неговият състав се определя от Министерския съвет. КИАЕМЦ е юридическо лице със собствен бюджет и изпълнява своите дейности с помощта на администрация.

KИАЕМЦ се ръководи от Председател, подпомаган от двама зам.председатели и главен секретар. Към КИАЕМЦ са създадени два Консултативни Съвета: Съвет по безопасност на ядрени съоръжения и Съвет по радиационна защита. Съветите са постоянни и подпомагат председателя при вземане на решения по ключови проблеми в тези области. Членове на съветите са научни работници и специалисти по използване на атомната енергия и са персонално определени с Решение на Министерски съвет. Към КИАЕМЦ функционират и Междуведомствена комисия по физическа защита на АЕЦ и Държавна квалификационна комисия за атестиране на определен персонал на ядрените съоръжения.

Държавният контрол по безопасното използване на атомната енергия се упражнява от КИАЕМЦ чрез Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия. Инспекцията се състои от три дирекции: регулиране на безопасността на ядрени съоръжения, анализи, оценки и изследвания на безопасността и радиационна защита и аварийна готовност. Инспекторите от управленията осъществяват разрешителни и контролни функции, издават задължителни за изпълнение предписания и съставят актове за установени нарушения на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели и нормативните актове за неговото прилагане.

Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и горите и други държавни органи изпълняват специализиран контрол в рамките на предоставените им пълномощия.

КИАЕМЦ активно участва в срещите на работните групи на Европейския съюз- CONCERT и NUSAC, както и в работата на WENRA и Форума за сътрудничество на регулиращите органи на държавите, експлоатиращи реактори тип ВВЕР.

Увеличението на персонала е една от първоетапните мерки за укрепване на регулиращия орган по ядрена безопасност. Към 1 септември 2001 г. числеността на персонала на КИАЕМЦ е 88 души. Понастоящем в щатното разписание на Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия са предвидени 55 щатни бройки и са заети 50 от тях (26 - инспектори по ядрена безопасност, 14 - експерти по радиационна защита и 6 -специалисти по аварийно планиране). 8 от инспекторите работят постоянно на площадката на АЕЦ-Козлодуй. 95% от инспекторите имат висше образование и повече от 60% от тях имат над 15-годишен опит в атомната енергетика. В КИАЕМЦ работят и 4 доктори на науките.

Инспекцията не разполага със собствени специалисти по термохидравлични и неутроннофизични анализи, якостни разчети, електрически системи, компютъризирани системи за контрол и управление, специални въпроси на извеждането на АЕЦ от експлоатация. В тези области се възлагат независими експертизи и оценки, както на български, така и на чужди компетентни организации. Широко се използва и експертната помощ на МААЕ.

С постановление от мес. март 2000 г. Министерският съвет даде на администрацията на КИАЕМЦ категория А2, с което я приравнява на министерство. Това е една от административните мерки за увеличаване заплащането и мотивацията на персонала и за подпомагане привличането на компетентни и опитни специалисти.

Като държавна администрация КИАЕМЦ е на самостоятелен бюджет. Той се формира с годишните постъпления от определените такси за издаване на разрешения за извършване на дейности по използване на атомната енергия. 32% от приходите от таксите се използват за развитие на материалната база.




ПРИЛОЖЕНИЕ 2

СПИСЪК

на ратифицираните от Република България международни конвенции, договори и спогодби в областта на ядрената безопасност и радиационната защита

  1. ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданска отговорност за ядрена вреда (Ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 27 юли 1994 год. - ДВ, бр. 64 от 1994 год. В сила за Република България от 24 ноември 1994 год. Република България ще прилага разпоредбите на Виенската конвенция от деня на нейното ратифициране преди влизането й в сила. Издадена от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 год., попр., бр. 91 от 4.11.1994 год.)

  2. КОНВЕНЦИЯ за физическа защита на ядрения материал (Ратифицирана с Указ № 341 на Държавния съвет от 3.02.1984 год. - ДВ, бр. 12 10.02.1984 год. Обн., ДВ, бр. 44 от 9.06.1987 год. В сила от 8.02.1987 год.)

  3. КОНВЕНЦИЯ за оперативно уведомяване при ядрена авария (Ратифицирана с Указ № 3514 на Държавния съвет от 30.12.1987 год. - ДВ, бр. 2 8.01.1988 год. Обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.1988 год. В сила от 22.10.1986 год.)

  4. КОНВЕНЦИЯ за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка (Ратифицирана с Указ № 3514 на ДС на НРБ от 30.12.1987 год., обн. ДВ, бр. 2 от 1988 год.);

  5. КОНВЕНЦИЯ за ядрена безопасност (Ратифицирана от НС със закон, приет на 14.09.1995 год., обн. ДВ, бр. 86 от 1995 год.);

  6. ЕДИННА КОНВЕНЦИЯ за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (Ратифицирана от НС със закон, приет на 20.05.2000 год., публикувана в ДВ бр.23 от 2001г. В сила от 18.06.2001г. ;

  7. ДОГОВОР за неразпространение на ядреното оръжие (ратифициран с Указ № 668 на Президиума на НС от 10.07.1969 год., влязъл в сила по отношение на НРБ на 05.03.1970 год., обн. ДВ, бр. 39 от 1971 год.);

  8. СПОРАЗУМЕНИЕ между Народна Република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранции във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ратифицирано 01.07.1968 год., влязло в сила на 29.02.1972 год., обн.ДВ, бр.92, от 10.11.2000 г.).

  9. Допълнителен протокол към Споразумението между Народна Република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (Ратифициран на 20.09.2000 г., обн. ДВ, бр.92, от 10.11.2000 г., в сила от 10.10.2000 г.).


СПИСЪК

на двустранните договори и спогодби (споразумения) на Република България в областта на ядрената безопасност и радиационната защита


  1. СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Съединените Американски Щати за сътрудничество в областта на мирното използване на атомната енергия (подписана на 21.06.1994 г., в сила от 28.03.1996 г., срок на действие – 30 години).

  2. СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения (ратифицирано с указ № 2302 от 26.10 1989 год., обн. ДВ, бр. 86 от 03.11.1989 год., в сила от 20.12.1991 год.);

  3. СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения (ратифицирано със закон, приет от НС на 25.09.1997 год. - ДБ. бр.87 от 1997 год., обн. ДВ, бр.17 от 1998 год., влязло в сила от 01.01.1998 год.) );

  4. СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Република Турция за оперативно уведомяване при ядрена авария и за обмен на информация за ядрени съоръжения (Ратифицирано със закон, приет от НС на 28.01.1998 год. - ДВ, бр.15 от 1998 год., обн. ДВ, бр.60 от 1998 год., в сила от 21.05.1998 год.);

  5. СПОРАЗУМЕНИЕ за сътрудничество между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели на Република България и Федералния надзор на Русия по ядрена и радиационна безопасност (Утвърдено с протоколно решение № 17 на Министерския съвет от 11 март 1996 год.);

  6. СПОРАЗУМЕНИЕ между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели на Република България и Министерството за опазване на околната среда и ядрената безопасност на Украйна в областта на държавното регулиране и контролиране на безопасността при използуване на атомната енергия за мирни цели (Подписано на 24 март 1998 год.);

  7. СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на мирното използване на атомната енергия (Утвърдена с Решение № 380 на Министерския съвет от 06 септември 1995 год.);

  8. СПОРАЗУМЕНИЕ между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет на Република България и Федералното министерство на околната среда, защитата на природата и реакторната безопасност на Федерална Република Германия (Утвърдено с протоколно решение на Министерския съвет от 25 май 1992 год.);

  9. СПОРАЗУМЕНИЕ между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет на Република България и Министерството на икономиката на Словашката Република за сътрудничество в областта на държавното регулиране на безопасността при използване на атомната енергия за мирни цели (Подписано на 29 септември 1999 г., в сила от датата на подписването).






Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница