Република България разполага с необходимите институции за насърчаване използването на ВЕИ и по-специално за участие в програма ”Altener ІІ” и в други дейности, свързани с увеличаване на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници. Тези институции са ДАЕЕР и ДАЕЕ, всяка в своята област на компетентност – относно използването на ВЕИ съответно като ресурс за производство на топлинна и електроенергия в инфраструктурни предприятия за обществено обслужване (ДАЕЕР) и за собствени нужди и крайно потребление на енергия (ДАЕЕ).
12. Ядрена енергетика
12.1. Доставки на ядрено гориво
Законодателна рамка в Република България
Към настоящия момент Република България има сключени дългосрочни договори с Русия за доставка на ядрено гориво, което се използва само за нуждите на АЕЦ “Козлодуй”. Република България приема и ще прилага към датата на присъединяване достиженията на правото от Договора за Европейската Общност за атомна енергия и е готова да запознае EURATOM със съществуващите дългосрочни договори за доставка на ядрено гориво след присъединяване към ЕС с цел да бъдат завършени вече започнатите дейности по доставки на специални радиоактивни материали, предмет на двустранно сътрудничество. .
Законът за използване на атомната енергия за мирни цели /ЗИАЕМЦ/ и подзаконовите нормативни актове, издадени за неговото прилагане, регламентират добиването, преработката и производството на ядрен материал, превозването и търговията със специален ядрен материал и използването на ядрени съоръжения.
Република България има подписани двустранни договори и спогодби и е ратифицирала всички конвенции в областта на ядрената безопасност и радиационна защита. Специални мерки по доставката на ядрено гориво се прилагат в съответствие със ЗИАЕМЦ, подзаконовите нормативни актове към него и Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
Хармонизация на законодателството.
Република България декларира, че приема и ще изпълнява към датата на присъединяване задълженията си съгласно изискванията на ЕВРАТОМ, свързани с доставките на ядрено гориво, с оглед постепенното им приемане.
Институционална рамка.
Република България разполага с необходимите институции за прилагане на acquis communautaire в областта на доставките на ядрено гориво - това са Комитетът за използване на атомната енергия за мирени цели /КИАЕМЦ/, издаващ разрешения за транспортиране на ядрено гориво, операторът на ядрената централа – дружеството “АЕЦ Козлодуй” ЕАД и ДАЕЕР, представляваща държавата като собственик на дружеството.
12.2. Инвестиции и съвместни предприятия
Към настоящия момент няма създадени съвместни предприятия по отношение на изграждането и експлоатацията на ядрени съоръжения. При създаване на нови такива Република България ще отразява необходимите процедури, залегнали в ЕВРАТОМ.
Хармонизация на законодателството.
Република България декларира, че не съществуват пречки към датата на присъединяване да съгласува с ЕВРАТОМ изпълнението на задълженията си, свързани с изискванията на ЕВРАТОМ в областта на инвестициите и съвместните предприятия.
12.3. Контрол и отчет на ядрения материал (Safeguards)
Съществуващо законодателство.
Изискванията по прилагане на гаранциите са определени в “Наредба за отчитане, съхраняване, превозване на ядрен материал и прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие /ДНЯО/” издадена от КИАЕМЦ, обн. ДВ, бр.66 от 1988 г, изм. бр. 83 от 1993, изм. и доп. бр.33 от 2001 г. Република България е страна по ДНЯО от 1969г. Споразумението между НРБ и Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/ за прилагане на гаранциите във връзка с ДНЯО е в сила от 1972г. Допълнителният протокол към Споразумението между НРБ и МААЕ за прилагане на гаранциите във връзка с ДНЯО е ратифициран от Народното събрание на 20.09.2000 г. и е в сила от 10.10.2000г.
Първоначалната декларация на Република България съгласно Допълнителния протокол е изпратена в МААЕ на 9 април 2001г.
Хармонизация на законодателството.
Република България изразява своята готовност да прилага към датата на присъединяване към ЕС изискванията на Регламент 3227/76 EURATOM и допълненията към него (220/90, 2130/93).
В проекта за нов Закон за използването на ядрената енергия за мирни цели (приет по принцип от МС на 19.04.2001 г.) се предвижда издаването на нова наредба по прилагане на гаранциите. С новата наредба ще бъдат подготвени условията за прилагане изискванията на Регламент 3227/76 EURATOM след присъединяването на Р България към ЕС.
Въвеждането на изискванията на Регламент 3227/76 EURATOM ще се постигне с участието на Република България в т.нар. “ACCESS project” - (Applicant Countries Co-operation with the Euratom Safeguards System). Целта на проекта е да се обучат операторите на ядрени инсталации да подготвят и изпращат съответните отчети до EURATOM, като се спазват процедурите по Регламента.
Институционална рамка.
Република България има необходимите институции за прилагане на хармонизираното законодателство, свързано с прилагане на гаранциите. Като част от специализираната администрация на КИАЕМЦ е обособен отдел “Съхранение, отчет и физическа защита на ядрения материал”, който отговаря за цялата дейност, свързана с гаранциите.
12.4. Ядрена безопасност
Република България се ангажира да поддържа високо ниво на ядрена безопасност.
Р България ще спазва ангажиментите си по Споразумението от 29 ноември 1999г. относно извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ “Козлодуй”.
Подробна информация по въпросите на ядрената безопасност българската страна ще представи в Междуправителствената конференция в контекста на доклада на Групата по ядрените въпроси към Съвета.
12.5. Международни споразумения
България е страна по редица споразумения и конвенции, представени в Приложение 2.
Република България напълно приема правото на ЕС в областта на ядрената енергетика, включително и Договора за Европейската Общност за атомна енергия и вторичното законодателство в областите контрол и отчет на ядрения материал (safeguards), ядрени доставки и междуналодни ядрени споразумения.
Българското правителство предлага преговорите по тази глава да бъдат временно затворени на базата на съществуващото законодателство на ЕС.
България е готова да открие допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция, ако възникне такава необходимост поради приемането на ново законодателство на ЕС.
Сподели с приятели: |