Космически граници



страница18/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34

– Начало след две минути! - извика един координатор. Стиснала слушалката, телефонистката забърза към президента. - Търсят президента! - задъхано повтори тя. - Направете път!

Пред нея се изправи висока фигура. Марджъри Тенч. Главната съветничка неодобрително сбърчи продълговатото си лице.

– Какво става?

– Спешен разговор! - Телефонистката едва си поемаше дъх. - Търсят президента!

– Не сега! - отсече Тенч.

– Обажда се Рейчъл Секстън. Казва, че е спешно.

Намръщеното изражение на Тенч се замени с озадачение. Тя погледна безжичния телефон.

– Това е вътрешна линия, не е секретна.

– Не, госпожо, но и обаждането е по открита линия. Тя казва, че се обажда от радиофон. Трябвало веднага да разговаря с президента.

– Начало след деветдесет секунди!

Тенч се ококори и протегна мършавата си ръка.

– Дайте ми телефона.

Сърцето на телефонистката, бясно туптеше.

– Госпожица Секстън иска да разговаря лично с президента Херни. Каза ми да отложа пресконференцията, докато тя приказва с него. Уверявам ви…

Тенч пристъпи към нея и гневно прошепна:

– Ще ви кажа как стоят нещата. Вие не изпълнявате заповедите на дъщерята на опонента на президента, изпълнявате моите. И мога да ви уверя, че няма да стигнете по-близо до него, докато не разбера какво става.

Телефонистката погледна към президента, заобиколен от микрофонни техници, фризьори и неколцина членове на екипа му, които обсъждаха с него последните поправки на речта му.

– Шейсет секунди! - извика координаторът.

На борда на "Шарлот" Рейчъл Секстън нервно крачеше в тясната каюта. Най-после чу изщракване в слушалката.

Обади се дрезгав глас:

– Ало?

– Господин президент?



– Марджъри Тенч - поправи я гласът. - Аз съм главната съветничка на президента. Която и да сте вие, предупреждавам ви, че шегите с Белия дом са нарушение на…

"За Бога!"

– Това не е шега! Аз съм Рейчъл Секстън, вашата разузнавателна свръзка, и…

– Знам коя е Рейчъл Секстън, госпожице. И се съмнявам, че сте вие. Обаждате се в Белия дом по обикновена линия и ми казвате да прекъсна важно изявление на президента. Това едва ли е нормално поведение за човек с…

– Вижте - гневно я прекъсна Рейчъл. - Преди два часа осведомих целия ви екип за един метеорит. Вие седяхте на първия ред. Гледахте ме по телевизор, поставен върху бюрото на президента! Някакви въпроси!

Тенч не отговори веднага.

– Какво означава това, госпожице Секстън?

– Означава, че трябва да спрете президента! Всичките му сведения за метеорита са грешни! Съвсем наскоро научихме, че е бил вмъкнат изпод ледения шелф. Не знам от кого, не знам и защо! Но сега нещата не са такива, каквито изглеждаха! Президентът ще потвърди напълно неверни данни и аз настоятелно го съветвам…

– Чакайте малко, по дяволите! - Тенч сниши глас. - Съзнавате ли какво говорите?

– Да! Подозирам, че директорът на НАСА е организирал някаква мащабна измама и президентът Херни неволно ще се замеси в нея. Поне отложете пресконференцията с десет минути, за да му обясня какво става тук. Някой се опита да ме убие, за Бога!

Гласът на Тенч се вледени.

– Ще ви посъветвам нещо, госпожице Секстън. Ако сте се отказали да помогнете на Белия дом в тази кампания, трябваше отдавна да се сетите преди лично да потвърдите данните за метеорита.

– Какво?! - "Тя изобщо слуша ли ме?"

– Поведението ви ме отвращава. Използването на обикновена линия е евтин трик. Да намеквате, че данните за метеорита са фалшифицирани? Що за разузнавач използва радиофон, за да се обади в Белия дом и да обсъжда класифицирана информация? Явно се надявате някой да подслушва този разговор.

– Нора Мангър е убита! И доктор Мин е мъртъв. Трябва да предупре…

– Веднага млъкнете! Не знам какви игрички играете, но ще ви напомня, на вас и на всеки друг, който случайно подслушва този разговор, че Белият дом разполага с видеозаписи на изявленията на най-видните учени от НАСА, неколцина известни цивилни учени и на самата вас, госпожице Секстън, които потвърждават данните за метеорита. От този момент се смятайте за освободена от поста си и ако се опитате да дискредитирате това откритие с каквито и да било още по-абсурдни твърдения, уверявам ви, Белият дом и НАСА ще ви дадат под съд за клевета толкова бързо, че няма да имате време да си съберете куфара за затвора.

Рейчъл отвори уста да отговори, ала бе онемяла.

– Зак Херни беше великодушен към вас и честно казано, това ми мирише на евтин Секстънов рекламен трик - изсумтя Тенч. - Откажете се веднага, иначе ще ви предявим обвинение. Кълна се.

Връзката прекъсна. Когато капитанът почука на вратата, устата на Рейчъл все още бе отворена.

– Госпожице Секстън? - Той надникна вътре. - Хващаме слаб сигнал от канадското национално радио. Президентът Зак Херни току-що започна пресконференцията си.


68
Изправен на подиума в залата за пресконференции в Белия дом, Зак Херни усещаше горещината на прожекторите и знаеше, че светът го наблюдава. Масираната подготовка на пресцентъра бе привлякла огромно медийно внимание. Онези, които не бяха научили за обръщението по телевизията, радиото или интернет, неизбежно чуваха за него от съседи, колеги и роднини. До 80:00 всички, които не живееха в пещера, се чудеха за темата на изявлението. Милиони хора в барове и дневни по света тревожно се бяха втренчили в телевизорите. В такива моменти - когато се изправяше пред света Зак Херни наистина усещаше бремето на поста си. Всеки, който твърдеше, че човек не се пристрастява към властта, никога не я бе изпитвал. Докато започваше обръщението си обаче, Херни разбираше, че нещо не е наред. Обикновено не го обземаше сценична треска, затова страхът, който се надигна в него, го сепна.

"Заради огромната публика е" - каза си той. Ала знаеше, че е нещо друго. Нещо, което беше видял.

Нещо съвсем дребно и все пак…

Наложи си да го забрави. Нямаше значение. Но не можеше.

"Тенч".

Преди секунди, докато се готвеше да излезе на сцената, бе зърнал Марджъри Тенч да разговаря по безжичен телефон в жълтия коридор. Това само по себе си беше странно. А и до нея стоеше телефонистката с пребледняло от страх лице. Херни не можеше да чуе разговора, но видя, че Тенч води спор с някого - с гняв, какъвто рядко проявяваше. Той спря за миг и я погледна въпросително.



Тенч вдигна палци нагоре. Херни никога не я бе виждал да го прави. Това беше последният образ в главата му преди да излезе на сцената.
Директорът Лорънс Екстром седеше в средата на дългата маса на синия килим в импровизирания пресцентър в купола на НАСА на остров Елзмир между ръководители и учени от Управлението. На големия монитор срещу тях течеше встъпителното изявление на президента. Останалите служители от НАСА се бяха скупчили около други монитори и развълнувано очакваха включването на директора в пресконференцията.

– Добър вечер - нетипично скован, каза Херни. - Добър вечер, скъпи сънародници и приятели от целия свят…

Екстром погледна грамадната овъглена скала, поставена на видно място пред него. Очите му се преместиха към един страничен монитор, на който се видя на фона на огромно американско знаме и емблемата на НАСА. Поради драматичното осветление обстановката приличаше на неомодернистична картина - дванадесетимата апостоли на Тайната вечеря. Зак Херни бе превърнал всичко в политически спектакъл. "Херни нямаше избор!" Екстром все още се чувстваше като телевизионен проповедник, продаващ Господ на масите.

След около пет минути президентът щеше да представи Екстром и екипа му. И тогава с драматична сателитна телевръзка от купола на света НАСА щеше да се включи в пресконференцията и заедно с президента да сподели тази новина със света. След кратък разказ за откритието и неговото значение за космическата наука и малко взаимно потупване по гърба, НАСА и Херни щяха да дадат думата на известния учен Майкъл Толанд, чийто документален филм продължаваше малко под петнадесет минути. После, когато ентусиазмът достигнеше кулминацията си, Екстром и президентът щяха да пожелаят лека нощ и да обещаят, че през следващите дни ще излъчат още информация на безкрайни пресконференции на НАСА.

Докато седеше и чакаше своя ред, директорът бе обзет от срам. Очакваше го.

Щеше да изрече лъжи… да потвърди неистини.

Сега обаче лъжите му се струваха маловажни. Измъчваше го нещо по-сериозно.
Гейбриъл Аш стоеше рамо до рамо с десетки непознати в хаоса, който цареше в студиото на Ей Би Си. Всички бяха проточили шия към закачените на тавана телевизионни монитори. В залата се възцари тишина. Гейбриъл затвори очи и се помоли, когато ги отвори, да не види собственото си голо тяло.

Въздухът в кабинета на сенатор Секстън бе наелектризиран от възбуда. Всичките му гости се бяха изправили и погледите им бяха приковани към широкоекранния телевизор. Зак Херни застана пред света и поздравът му прозвуча странно тромаво. Изглеждаше неуверен.

"Колебае се - помисли си Секстън. - Никога не съм го виждал да се колебае".

– Погледнете го - прошепна някой. - Сигурно новината е много лоша.

"Космическата станция ли?" - зачуди се сенаторът.

Херни погледна право към камерата и дълбоко си пое дъх. - Приятели, вече от много дни се питам как най-добре да направя това съобщение…

"Само две думички - помисли си с надежда Секстън. - "Провалихме се".

Херни поговори за това, че за съжаление по време на тези избори често ставало въпрос за НАСА и поради тази причина трябвало да започне изявлението си с извинение.

– Бих предпочел да направя това съобщение във всеки друг исторически момент. Политическият заряд във въздуха превръща мечтателите в скептици и все пак, като ваш президент, аз нямам друг избор, освен да споделя с вас това, което неотдавна научих. - Той се усмихна. - Изглежда, че магията на космоса не се съобразява с човешките планове… даже с тези на президента.

Всички в кабинета на Секстън едновременно се сепнаха. "Какво?!"

– Преди две седмици новият Полярен орбитален скенер на плътността на НАСА премина над ледения шелф на Милн на остров Елзмир, далечна земя, разположена на север от осемдесетия паралел в Северния ледовит океан.

Секстън и гостите му се спогледаха объркано.

– Този сателит на НАСА регистрира голяма, изключително плътна скала, заровена на шейсет метра под леда. - Херни се усмихна широко и видимо възстанови самообладанието си. - Когато получи данните, НАСА веднага предположи, че ПОСП е открил метеорит.

– Метеорит ли? - изпелтечи Секстън. - Това ли е новината?

НАСА прати екип, за да вземе образци. И тогава учените направиха… - Президентът замълча за миг. - Честно казано, направиха откритието на века.

Сенаторът смаяно пристъпи към телевизора. "Не…" Гостите му неспокойно се размърдаха.

– Госпожи и господа, преди няколко часа НАСА извади от арктическия лед осемтонен метеорит, който съдържа… - Херни отново замълча и даде на целия свят време да се наведе напред. - Метеорит, който съдържа фосили на живи същества. Десетки. Категорично доказателство за извънземен живот. В този момент на екрана зад президента се появи силно осветен образ - идеално очертана вкаменелост на грамадно бръмбароподобно същество, запечатано в овъглена скала. Шестимата предприемачи в кабинета на Секстън подскочиха и ужасено се облещиха. Самият сенатор не помръдваше от мястото си.

– Приятели, фосилът зад мен е на сто и деветдесет милиона години - заяви Херни. - Той беше открит във фрагмент от един метеорит, наречен Юнгерсолов метеорит, паднал в Северния ледовит океан преди почти три века. Новият сателит на НАСА ПОСП откри фрагмента, заровен в ледения шелф. През последните две седмици НАСА и правителството направиха всичко възможно да потвърдят различните аспекти на това велико откритие преди да го направят публично достояние. През следващия половин час ще чуете изказванията на много учени от Управлението и извън него и ще видите кратък документален филм, заснет от познато на вас лице, което, сигурен съм, всички харесвате. Преди да продължа обаче, с удоволствие приветствам на живо по сателит човека, чието ръководство, далновидност и усърдие са единствената причина за този исторически момент. За мен е голяма чест да ви представя директора на НАСА Лорънс Екстром. Херни се обърна към екрана.

Образът на метеорита драматично се преобрази в царствена наглед група учени от НАСА, седнали зад дълга маса от двете страни на исполинската фигура на Лорънс Екстром.

– Благодаря ви, господин президент. - Заобиколен от атмосфера на строгост и гордост, Екстром се изправи и погледна право към камерата. - Горд съм, че мога да споделя с всички вас най-великия миг на НАСА.

Той говори пламенно и патриотично за НАСА и нейното откритие. И безупречно подготви почвата за документалния филм, заснет от известния учен Майкъл Толанд.

Сенатор Секстън падна на колене пред телевизора, забил пръсти в сребърната си грива.

"Не! Господи, не!"
69
Кипяща от гняв, Марджъри Тенч се измъкна от радостния хаос пред залата за пресконференции и се запъти към личния си кабинет в Западното крило. Не беше в настроение за празнуване. Телефонният разговор с Рейчъл Секстън бе неочакван. Огромно разочарование. Тя затръшна вратата, втурна се към бюрото си и набра номера на телефонната централа.

– Уилям Пикъринг. НРС.

После запали цигара и закрачи нервно, докато чакаше телефонистката да открие директора. Вечер той обикновено си беше вкъщи, но Тенч предполагаше, че поради голямата пресконференция в Белия дом е останал в кабинета си, прикован към телевизионния екран и зачуден какво може да става, та директорът на НРС да не го знае.

Главната съветничка се прокле, че не се бе доверила на инстинкта си, когато президентът и бе казал, че иска да прати Рейчъл Секстън при метеорита. Но Херни я беше убедил, че през последните седмици персоналът на Белия дом се е обезкуражил и ще се усъмни в откритието на НАСА, ако новината дойде от вътрешен източник. И точно както бе казал, потвърждението на Рейчъл Секстън беше предотвратило подозренията и скептичните дебати и бе принудило служителите в Белия дом да продължат напред в обединен фронт. Безценно, трябваше да признае Тенч. Ала сега Рейчъл Секстън беше променила поведението си. "Тая кучка ми се обади по открита линия!" Рейчъл Секстън очевидно имаше намерение да оспори автентичността на откритието и единствената утеха на Тенч бе, че президентът е записал обясненията и на видео. "Слава Богу!" Поне се беше сетил да си направи тази малка осигуровка. Тя започваше да се опасява, че може да им дотрябва.

В момента обаче главната съветничка се опитваше да спре кръвоизлива по други начини. Рейчъл Секстън бе умна и ако наистина възнамеряваше да се изправи срещу Белия дом и НАСА, трябваше да си осигури влиятелни съюзници. Първият логичен избор беше Уилям Пикъринг. Тенч вече знаеше какво е неговото отношение към НАСА. Налагаше се да се свърже с директора преди Рейчъл.

– Госпожице Тенч? - разнесе се ясен глас в слушалката. - Обажда се Уилям Пикъринг. На какво дължа тази чест? Тя чу звук на телевизор - коментарът на НАСА. Усещаше по гласа на Пикъринг, че е смаян от пресконференцията.

– Имате ли една минутка, господин директор?

– Мислех, че празнувате. Голяма вечер, а? Изглежда, че НАСА и президентът пак са в борбата.

Тенч долови искреното му удивление, съчетано с мъничко язвителност - несъмнено, защото чуваше сензационната новина едновременно с останалия свят.

– Извинявам се, че Белият дом и НАСА бяха принудени да ви оставят в неведение - опита се да прехвърли мост към него тя.

Известно ви е, че НРС още преди две седмици засече дейност на НАСА в района и проведе разследване - отвърна Пикъринг.

Тенч се намръщи. "Бесен е".

– Да, известно ми е. И все пак…

– От НАСА ни отговориха, че нямало нищо, провеждали някакви учения в екстремна среда. Тествали техника, такива работи. - Директорът замълча за миг. - Ние повярвахме на лъжата им.

– Хайде да не я наричаме "лъжа" - предложи съветничката. - По-скоро необходима заблуда. Като се има предвид величината на това откритие, убедена съм, че разбирате защо НАСА трябваше да го запази в тайна.

– От другите, да, може би.

Цупенето не бе в репертоара на хора като Уилям Пикъринг и Тенч усети, че е безсмислено повече да го омилостивява.

– Разполагам със съвсем малко време, но реших, че трябва да ви се обадя, за да ви предупредя - опита се да възвърне водещата си позиция тя.

– Да ме предупредите ли? - иронично попита директорът. - Да не би Зак Херни да е решил да назначи нов директор на НРС с положително отношение към НАСА?

– Не, естествено. Президентът разбира, че критиките ви към НАСА са само по въпроси на сигурността, и полага усилия да запуши тези дупки. Всъщност ви се обаждам за една от вашите служителки. - Тенч замълча за миг. - Рейчъл Секстън. Тази вечер разговаряли ли сте с нея?

– Не. Сутринта я пратих в Белия дом по искане на президента. Явно сте я задържали. Още не се е обадила.

Тенч изпита облекчение, че първа се е свързала с Пикъринг. Дръпна от цигарата си и заговори колкото можеше по-спокойно.

– Предполагам, че госпожица Секстън скоро ще ви се обади.

– Добре. Очаквах го. Трябва да ви кажа, че когато започна пресконференцията на президента, се опасявах, че Зак Херни е убедил госпожица Секстън да участва публично. Радвам се да видя, че е устоял на това изкушение.

– Зак Херни е свестен човек, което не бих могла да кажа за Рейчъл Секстън.

Отговори и продължително мълчание. После Пикъринг каза:

– Надявам се, че не съм ви разбрал вярно.

Тенч тежко въздъхна.:

– Не, господин директор, боя се, че сте ме разбрали вярно. Предпочитам да не навлизам в подробности по телефона, но Рейчъл Секстън, изглежда, е решила да оспори автентичността на откритието на НАСА. Нямам представа защо, но след като следобед прегледа и потвърди данните, тя изведнъж се обърна на сто и осемдесет градуса и започна да бълва крайно невероятни обвинения за предателство и измама от страна на НАСА.

– Моля? - напрегнато попита Пикъринг.

– Това е много сериозно, да. Не ми се ще аз да ви го кажа, но госпожица Секстън се свърза с мен две минути преди пресконференцията и ме посъветва да отменя всичко.

– На какво основание?

– Честно казано, напълно абсурдно. Заяви, че е открила сериозни грешки в данните.

Дългото мълчание на Пикъринг бе по-предпазливо, отколкото се искаше на Тенч.

– Какви грешки? - попита той накрая.

– Всъщност е смешно след цели две седмици експерименти на НАСА и…

– Много ми е трудно да повярвам, че човек като Рейчъл Секстън ще ви каже да отложите пресконференция на президента, ако няма адски сериозна причина за това. - Пикъринг явно бе обезпокоен. - Може би е трябвало да я послушате.

– О, я стига! - Тенч се закашля. - Гледали сте пресконференцията. Данните за метеорита са потвърдени от безброй специалисти. Включително цивилни. Не ви ли се струва подозрително, че Рейчъл Секстън, дъщерята на единствения човек, на когото ще навреди това съобщение, изведнъж запява нова песен?

– Струва ми се подозрително, госпожице Тенч само защото случайно ми е известно, че госпожица Секстън и баща и почти не си говорят. Не мога да си представя защо след години служба на президента Рейчъл Секстън внезапно ще реши да премине в другия лагер и да започне да лъже в полза на баща си.

– Може би от амбициозност? Всъщност не знам. Може би възможността да стане първа дъщеря… - Тенч остави думите и да увиснат във въздуха.

Гласът на Пикъринг мигновено стана леден.

– Едва ли, госпожице Тенч. Едва ли.

Тя се намръщи. Какво бе очаквала, по дяволите? Обвиняваше високопоставена служителка на Пикъринг в измяна срещу президента. Той просто трябваше да я защитава.

– Дайте ми я - каза директорът. - Искам лично да разговарям с госпожица Секстън.

– Боя се, че не е възможно - отвърна главната съветничка.

– Тя не е в Белия дом.

– Къде е?

– Сутринта президентът я прати на Милн, за да се запознае с данните лично. Още не се е върнала.

Пикъринг се разгневи.

– Изобщо не ми беше съобщено…

– Нямам време за накърнена гордост, господин директор. Обадих ви се просто от добри чувства. Исках да ви предупредя, че Рейчъл Секстън е решила да преследва собствени цели във връзка с тазвечерното съобщение. Тя ще потърси съюзници. Ако ви, се обади, добре е да знаете, че Белият дом разполага с видеозапис, направен по-рано днес, на който госпожица Секстън категорично потвърждава данните за метеорита пред президента, неговия кабинет и целия му екип. Ако сега, поради каквито и да било съображения, Рейчъл Секстън се опита да опетни доброто име на Зак Херни или на НАСА, кълна ви се, че Белият дом ще се погрижи тя да падне тежко и надалеч. - Тенч изчака малко, за да е сигурна, че я е разбрал. - Очаквам да отвърнете на жеста ми и да ме осведомите веднага, ако Рейчъл Секстън се свърже с вас. Тя пряко атакува президента и Белият дом ще я задържи за разпит преди да е успяла да нанесе сериозни щети. Ще очаквам да ми се обадите, господин директор. Това е всичко. Лека нощ.

Марджъри Тенч затвори, убедена, че никой не е разговарял така с Уилям Пикъринг през целия му живот. Сега поне знаеше, че намеренията и са сериозни.

Уилям Пикъринг се изправи пред прозореца си и от последния етаж на НРС се загледа в нощта. Марджъри Тенч дълбоко го бе обезпокоила. Той прехапа устни и се опита да подреди парчетата в главата си.

– Господин директор? - обади се секретарката му. - Пак ви търсят.

– Не сега - разсеяно отвърна Пикъринг.

– Обажда се Рейчъл Секстън.

Той рязко се завъртя. Тенч очевидно беше ясновидка.

– Добре. Свържи ме веднага.

– Всъщност, господин директор, тя ви търси по шифрованата АВ линия. Искате ли да се обадите от заседателната зала?

"По аудиовизуалната линия ли?"

– Откъде се обажда?

Секретарката му каза.

Пикъринг зяпна, после забърза по коридора към заседателната зала. Положението наистина бе сериозно.
70
Черната стаичка" на "Шарлот" представляваше акустично "чиста" каюта без успоредни и огледални повърхности, която поглъщаше звука с 99.4 % ефикасност. Тъй като металът и водата са проводници на звука, разговорите на борда на подводници винаги са уязвими на подслушване, но от "черната стаичка" не можеше да излезе никакъв звук. Всички разговори в тази изолирана кутия бяха напълно сигурни.

Каютата приличаше на килер, чиито стени, таван и под са покрити с дунапренови шипове, стърчащи навътре, от всички посоки. На Рейчъл и напомняше на тясна подводна пещера с пораснали от всички повърхности сталагмити. Най-смущаващото обаче бе очевидната липса на под.

Подът представляваше хоризонтално опъната мрежа. На човек му се струваше, че виси във въздуха. Мрежата беше гумирана и твърда. Когато поглеждаше надолу, Рейчъл имаше чувството, че се движи по въжен мост над сюрреалистично фрактализиран терен. На метър под краката и гората от дунапренови шипове зловещо сочеше нагоре.

След влизането си в каютата тя бе усетила дезориентиращата безжизненост на въздуха, сякаш беше изсмукана всяка частица енергия. Ушите и като че ли бяха натъпкани с памук. В главата си чуваше само собственото си дишане. Рейчъл извика и ефектът бе като да говориш във възглавница. Стените поглъщаха всяка вибрация и тя възприемаше само тези в главата си.

Капитанът излезе и затвори изолираната врата. Рейчъл, Корки и Толанд седяха в средата на каютата пред малка подковообразна маса с дълги метални крака, спускащи се през мрежата. На масата бяха поставени няколко дълги микрофона, слушалки и видеопулт с малка камера. Обстановката напомняше минисесия на Обединените нации.

Като служител в разузнаването на Съединените щати - най-големите производители на лазерни микрофони, подводни параболични подслушватели и други хиперчувствителни подслушвателни устройства на света - Рейчъл отлично знаеше, че на Земята има съвсем малко места, където човек може да води наистина поверителен разговор. Черната стаичка очевидно бе едно от тях. Микрофоните и слушалките на масата позволяваха провеждане на конфиденциален "конферентен разговор" и хората можеха да разговарят спокойно, знаейки, че вибрациите на думите им няма да проникнат през стените. След влизането им в микрофоните техните гласове се шифроваха за дългото пътуване в атмосферата.

1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница