Глава 9 ДА ПРИЕМЕШ ИЗКУПЛЕНИЕТО

1. Страхът пред Божията Воля е едно от най-странните вярвания, породени от човешкото съзнание. То не би възникнало, ако съзнанието не беше дълбоко раздвоено, създавайки условия за страх от реалността. Реалността не „заплашва" нищо друго, освен илюзиите, защото утвърждава само истината. Самият факт, че Божията Воля, която е това, което си ти, се приема със страх, показва, че ти се плашиш от себе си. Това означава, че се боиш не от Божията Воля, а от своята.

2. Твоята воля не е тази на егото и затова егото ти се противопоставя. Онова, което се представя за страх Божи, е страх от собствената ти реалност. Не можеш да получиш систематично знание в състояние на паника. Ако целта на този курс е да ти помогне да си припомниш истинската си същност, а ти се боиш от това, което си, естествено следва, че няма да усвоиш този курс. И все пак, причината той да съществува е тази, че ти не знаеш кой си.

3. А след като не познаваш истинската си същност, от къде можеш да си толкова сигурен, че в нея има нещо плашещо? Да се свързва истината със страх най-малкото е крайно неестествено и е особено неподходящо в умовете на хора, които не знаят какво е истина. Това означава, че ти преднамерено асоциираш нещо, което не осъзнаваш, с нещо, което не желаеш. Очевидно е, че съдиш за нещо, което изобщо не разбираш. Ти си породил тази странна ситуация, така че не е възможно да избягаш от нея без Предводител, Който наистина да познава реалната ти същност. Неговата цел е да ти припомни какво желаеш. Той не се опитва да ти наложи чужда воля. Само полага всички усилия в границите, които Му поставяш, да ти помогне отново да осъзнаеш собствената си воля.

4. Ти си изтласкал и затворил своята воля извън пределите на осъзнатото, където тя продължава да съществува, но не може да ти помогне. Когато казах, че предназначението на Светия Дух е да отдели истинното от неистинното в твоето съзнание, имах предвид, че Той е способен да види скритото и да разпознае в него Божията Воля. Разпознавайки тази Воля, Той я прави реална за теб, защото е в твоето съзнание и следователно е твоята реалност. И щом Неговото възприемане показва истинската същност на съзнанието ти, Той наистина ти помага да си спомниш кой си. Единственият източник на страх в този процес е онова, което смяташ, че ще изгубиш. Но каквото вижда Светия Дух, само него можеш да имаш.

5. Много пъти съм подчертавал, че Светия Дух никога няма да поиска жертва от теб. Но ако сам поискаш да пожертваш реалността, Той е принуден да ти напомни, че Божията Воля не е такава, защото и твоята не е. Твоята воля не се различава от Божията. Ако съзнанието ти не беше раздвоено, щеше да разбираш, че в изявата на волята е твоето спасение, защото тя е взаимно общуване.

6. Невъзможно е да се общува на различни езици. Ти и твоят Творец можете да общувате чрез творчество, защото това и само това е Вашата единна Воля. Едно раздвоено съзнание не може да общува, защото то се обръща по съвсем различен начин към едно и също съзнание. Това води до загуба на способността за общуване просто защото обърканото общуване е лишено от смисъл. Едно послание не може да се предаде, ако е лишено от смисъл. Доколко смислени биха могли да бъдат твоите послания, когато искаш неща, които не са ти нужни? Но докато се страхуваш от своята воля, точно това е, което искаш.

7. Може упорито да твърдиш, че Светия Дух не ти откликва, но може би по-мъдро е да се запиташ какви са въпросите, с които се обръщаш към Него. Ти не се обръщаш с молба да получиш само онова, което желаеш. И това е, защото се страхуваш, че може би ще го получиш и наистина е така. Затова настоятелно се обръщаш с молба към онзи учител, който не би ти дал желаното. От него никога не ще узнаеш какво е то и това ти създава илюзия за сигурност. Ти обаче не можеш да бъдеш спасен от истината, а само в истината. Реалността е единственото спасение. Твоята воля е твоето спасение, защото тя е една и съща воля с Божията. Разделението-от-Бога не е нищо друго, освен убеждението, че волята ти се различава от Неговата. Никой с истинна нагласа на съзнанието не може да вярва, че неговата воля е по-силна от Божията. В такъв случай, когато в едно съзнание съществува вярата, че волята му е различна от Божията, то може да реши единствено, че Бог не съществува или че Неговата Воля е страшна. Първото е характерно за атеиста, а второто за мъченика, който вярва, че Бог иска жертви. Всяко от тези безумни решения би предизвикало силен страх, защото атеиста вярва, че е сам, а мъченикът е убеден, че Бог ще го разпъне. И все пак никой не желае нито да бъде изоставен, нито да бъде наказан, макар и мнозина да търсят едното или другото. Можеш ли да поискаш от Светия Дух „дарове” като тези и действително да очакваш да ги получиш? Той не може да ти даде нещо, което не ти е нужно. Когато помолиш благодетеля на Вселената за нещо, което не ти е нужно, ти молиш за нещо невъзможно, доколкото такова не е било сътворено. То не е било сътворявано, защото твоята воля за теб самия никога не е била такава.

9. В крайна сметка всеки трябва да си спомни Божията Воля, защото в крайна сметка всеки трябва да познае себе си. Това е познанието, че неговата и Божията Воля са единни. В присъствието на истината няма невярващи, нито жертви. В сигурността на реалността страхът е напълно безсмислен. Отричането на това, което е, създава само илюзия за страх. Страхът не може да бъде реален без причина, а Бог е единствената Причина. Бог е любов и ти наистина се нуждаеш от Него. Такава е твоята воля. Искай това и ще ти се даде, защото то означава да искаш нещо, което ти принадлежи.

10. Когато искаш от Светия Дух нещо, което ще те нарани, Той не може да ти откликне, защото нищо не може да те нарани и следователно желанието ти е насочено към нищото. Всяко желание, което произхожда от егото, е насочено към нищото и молитвата за него не е молитва. То е просто отричане под формата на молитва. Светия Дух не се интересува от формата, защото за него само смисълът има значение. Егото не може да моли Светия Дух за нищо, защото между тях не съществува никаква връзка. Но ти можеш да искаш всичко от Светия Дух, защото твоите молби към Него са истински, когато са отправени с истинско съзнание. Нима Светия Дух може да отхвърли Божията Воля? И нима не би я видял в Божия Син?

11. Ти не си даваш сметка каква огромна енергия се пилее, когато не признаваш истината. Какво би казал за някой, който настоятелно се стреми към нещо невъзможно и си мисли, че успехът се състои в това да постигне невъзможното? Убеждението, че трябва да притежаваш невъзможното, за да бъдеш щастлив, е напълно в разрез с принципа на сътворението. Бог не би могъл да пожелае щастието ти да зависи от нещо, което никога няма да имаш. Фактът, че Бог е Любов, не изисква вяра, но изисква приемане. Наистина е възможно да отричаш фактите, макар да е невъзможно да ги промениш. Ако си закриеш очите с ръце, няма да можеш да виждаш, защото нарушаваш зрителните закони. Ако отричаш любовта, няма да я познаваш, защото законът на нейното съществуване се основава на твоето споделяне. Не можеш да променяш закони, които не си създал, а законите на щастието са сътворени за теб, но не от теб.

12. Всеки опит да се отрече онова, което е, непременно поражда страх и ако опитът е прекалено силен, възниква паника. Стремежът да се върви срещу реалността, макар и невъзможен, може да се превърне в много настойчива цел, макар и да не я желаеш по същество. Но погледни какъв е резултатът от това странно решение. Ти посвещаваш съзнанието си на нещо нежелано. Нима такова посвещение може да бъде истинско? Щом е нежелано, то е несътворено. А щом е несътворено, то е нищо. Нима можеш реално да се посветиш на нищото?

13. Бог в своята преданост към теб те е създал предан към всичко и ти е дал онова, към което си предан. Ако не бе така, ти нямаше да бъдеш сътворен съвършен. Реалността е всичко и ти имаш всичко, защото си реален. Не можеш да създадеш нереалното, защото отсъствието на реалност събужда страх, а страхът не е възможно да бъде сътворен. Докато вярваш, че страхът е възможен, не можеш да твориш. Противоречащите едно на друго нива на реалността я лишават от смисъл, докато реалността е именно смисъл.

14. Помни, че Божията Воля е вече възможна и нищо друго няма да съществува никога. В това е простото приемане на реалността, защото само то е реално. Не можеш да изопачиш реалността и да я опознаеш такава, каквато е. А ако деформираш реалността, ще почувстваш тревога, депресия и най-сетне паника, заради старанията си да се направиш нереален, изпитвайки такива чувства, не търси истината извън себе си, защото истината може да бъде само в теб. Затова си кажи:

1. Всеки, който се е опитвал да използва молитвата, за да поиска нещо, е преживявал в собствените си очи неуспех. Това може да се отнася не само до специфични неща, които биха могли да се окажат пагубни, но и до молби, които са напълно в съответствие с този курс. Особено последното може да се изтълкува като „доказателство”, че на практика курсът не отговаря на онова, на което учи. Трябва да помниш обаче, че в курса нееднократно се подчертава, че неговата цел е да се избегне страхът.

2. Нека да предположим тогава, че онова, за което молиш Светия Дух, е нещо, което истински желаеш, но от което все още се страхуваш. В такъв случай желанието ти няма да бъде да го постигнеш. Ето защо някои специфични форми на изцеление не биват постигнати дори и тогава, когато е постигнато състояние на изцеление. Човек може да моли за физическо изцеление, страхувайки се от страданията на тялото. В същото време, ако се излекува физически, опасността за мисловната му система може да бъде значително по-страшна за него от физическото й проявление. В този случай той всъщност не моли за това да се освободи от страха, а да се премахне симптом, който той самият е избрал. Такава молба, следователно, изобщо не е молба за изцеление.

3. В Библията се подчертава, че всяка молитва получава своя отговор и това наистина е така. Самият факт, че си се обърнал с молба към Светиня Дух е вече гаранция за отговор. Но също така е сигурно, че никой отговор, даден от Него, няма да бъде такъв, че да усили страха. Възможно е Неговият отговор да не бъде чут. Но да се изгуби е невъзможно. Много отговори вече си получил, но не си чул. Уверявам те, че те те очакват.

4. Ако искаш да получиш отговор на своите молитви, не се съмнявай в Божия Син. Не го поставяй под въпрос и не го обърквай с някой друг, защото твоята вяра в него е вярата ти в себе си. Ако търсиш Бог и Неговия Отговор, вярвай в мен, защото моята вяра в теб е непоколебима. Нима можеш истинно да се обърнеш с молба към Светия Дух, когато се съмняваш в своя брат? 'Вярвай в истинността на думите му, заради истината в него. Ти ще се свържеш с истината в него и думите му ще бъдат истинни. Както чуваш него, така ще чуваш и мен. Да се вслушваш в истината е единственият начин да я чуеш сега и да я познаеш.

5. От теб зависи какво ще бъде посланието, което ще възприемеш от своя брат. Какво ти казва той? Какво би искал да ти каже? Отношението, което решиш да имаш спрямо него, определя посланието, което ще получиш. Помни, че в него е Светия Дух и Неговия Глас ти говори посредством твоя брат. Какво, ако не истината, може да ти предаде един толкова свят брат? Но чуваш ш я ти? Възможно е той да не знае кой е всъщност, но в съзнанието му има светлина, която знае това. Тази светлина може да озари твоето съзнание и да разкрие истината в неговите думи като ти помогне да ги чуеш. Неговите думи са отговор на Светия Дух за теб. Достатъчно ли силно вярваш в своя брат, за да го чуеш?

6. Ти не можеш да се молиш само за себе си, както и не можеш да намериш радост само за себе си. Молитвата е потвърждаване на приобщеността, ръководена от Светия Дух съгласно законите на Бога. Спасението е от твоя брат. Светия Дух се разгръща от твоето съзнание към неговото и ти откликва. Нe можеш да чуеш Гласа на Бога сам в съзнанието си, защото не си сам. И Неговият отговор се отнася единствено до същността ти. Ако не предадеш и на другите доверието, което имам в теб, няма да го познаеш. Докато не почувстваш ръководството на Светия Дух в другите, няма да му се довериш, нито да повярваш, че то е предназначено за теб. То е дадено и на твоя брат, щом е дадено на теб. Нима Бог е сътворил Своя Глас единствено за теб? Нима можеш да чуеш Неговия Глас, ако не чуваш Неговия отговор към всички Божии Синове? Чувай в своя брат онова, което искаш аз да чуя от теб, защото няма да искаш да остана заблуден.

7. Аз те обичам заради истината в теб, както те обича Бог. Твоите заблуди могат да заблудят теб, но не и мен. Познавайки твоята същност, не мога да се съмнявам в теб. Чувам само Светия Дух в теб, Който говори с мен чрез теб. Ако желаеш да ме чуеш, чуй моите братя, в които говори Божият Глас. Отговорът на всички молитви е в тях. Ти ще подучиш своя отговор, когато го чуеш във всеки свой брат. Недей да слушаш нищо друго, защото няма да чуеш истината.

8. Вярвай в своите братя, защото аз вярвам в теб и ти ще разбереш, че тази моя вяра е основателна. Вярвай ми като вярваш на тях в името на онова, което Бог е вложил в тях. Те ще ти откликнат, ако се научиш да търсиш само истината в тях. Не искай благословения, без да ги благословиш, защото само така можеш, да узнаеш колко си благословен. Следвайки този път, ти търсиш истината в себе си. Така не само че не се отдалечаваш, но и се приближаваш към себе си. Чувай само Божия отговор в Неговите Синове и ще получиш своя.

9. Да не вярваш е все едно да се противопоставиш и проявиш агресия. Да вярваш означава да приемеш и да се съюзиш. Да вярваш не значи да бъдеш лековерен, а да приемаш и цениш. Онова, в което не вярваш, ти не цениш и не можеш да бъдеш благодарен за онова, което не цениш. Ще трябва да платиш цената зa своето осъждане, защото да съдиш означава да оценяваш. И така, както оценяваш, такава цена ще платиш.

10. Ако плащането се свързва с получаване, ти ще направиш ниска оценка, но ще очакваш висока възвръщаемост. Но при това забравяш, чеда оцениш означава да определиш дадена стойност и възвръщаемостта ще бъде пропорционална на стойността, която сам си отсъдил. Ако разплащането се асоциира с даване, то няма да се възприема като загуба и ти ще разбираш взаимообратимата връзка между даване и получаване. Тогава ще оценяваш високо, понеже и стойността на възвращаемостта ще бъде висока. Цената, която плащаш, когато искаш да получаваш, е, че губиш представа за стойността, от което неизбежно следва, че няма да оцениш онова, което получаваш. А когато му даваш ниска оценка, ти не го цениш, нито го желаеш.

11. Никога не забравяй тогава, че ти определяш стойността на онова, което получаваш и определяш цената му според това, което даваш. Да вярваш, че можеш да получиш много срещу малко, означава да вярваш, че можеш да се пазариш с Бога. Божиите закони са съвършено справедливи и напълно последователни. Давайки, ти получаваш. Но да получаваш означава да приемаш, а не да вземаш. Да нямаш е невъзможно, но е възможно , дa не знаеш, че имаш. Да признаеш, че имаш, означава да си готов да даваш и само благодарение на тази готовност можеш да разбереш какво притежаваш. Онова, което даваш, следователно е оценката, която поставяш, на онова, което имаш, което е точната мярка на неговите достойнства в твоите очи. А това на свой ред е мерило доколко силно го желаеш.

12. Следователно само отдавайки можеш да искаш от Светия Дух, a да Mу отдадеш можеш само там, където си Го разпознал. Когато Го разпознаваш у всеки човек, сам разбираш колко много можеш да поискаш от Него и колко много ще получиш. Той нищо няма да ти откаже, защото ти нищо не си Му отказал и по този начин всичко можеш да споделиш с Него. Това е начинът, и то единственият начин, да получиш Неговия отговор, защото всичко, което търсиш и от което се нуждаеш, е Неговият отговор. И тогава, обърни се към всеки и му кажи:

Защото искам да позная себе си, аз виждам в теб Божи Син и мой брат.
III. Поправяне на грешката

1. Бдителността на егото спрямо грешките, допускани от егото на другите, не е онази будност, която иска от теб Светия Дух. Егото е много критично по отношение на „смисъла", зад който стои. То разбира смисъла по такъв начин и само такъв смисъл счита за разумен. Докато за Светия Дух това е напълно лишено от смисъл.

2. За егото е напълно добро, правилно и благородно да изтъква грешките и след това да ги „поправя". В това то вижда смисъл, тъй като не съзнава нито същността на самите грешки, нито начина те да се поправят. Грешките произтичат от егото и поправянето на грешките е в отказа от него. Когато поправяш своя брат, ти му казваш, че греши. Възможно е в този момент той да е неразумен и ако изразява егото си, това наистина е така. Но твоята задача въпреки всичко е да му кажеш, че е прав. Не на глас, ако тирадите му са глупави. Необходимо е да бъде поправен на друго ниво, тъй като грешката му е на друго ниво. Той продължава да бъде прав, защото е Син Божи. Неговото его е винаги неправо, независимо какво говори или върши.

3. Ако посочваш грешките на егото на своя брат, ти ги виждаш през призмата на собствените си грешки, защото Светия Дух не възприема грешките му. Такава е непременно истината, защото няма връзка между егото и Светия Дух. Егото е лишено от всякакъв смисъл и Светия Дух не се опитва да разбира нищо, породено от него. След като Той не го разбира, не го и съди, знаейки, че всичко, създадено от егото, е лишено от смисъл.

4. Когато въобще реагираш спрямо грешките, ти не слушаш Светия Дух. Той просто ги е пренебрегнал и ако ти им обръщаш внимание, това значи, че не Го чуваш. Ако не Го чуваш, ти слушаш своето его и постъпваш също толкова безразсъдно, както своя брат, чиито грешки изтъкваш. Това не е корекция. Но тази липса на корекция не е само по отношение на твоя брат. Това е отказ да поправиш самия себе си.

5. Когато един твой брат се държи безумно, ти можеш да го изцелиш като виждаш само разумното в него. Ако виждаш грешките му и ги приемаш като грешки, ти ги приемаш в себе си. Ако искаш да предадеш своите грешки на Светия Дух, трябва да извършиш това спрямо неговите. Ако това не се превърне в единствения начин, по който се справяш е всички възможни грешки, не можеш да разбереш как се преодоляват всички грешки. Нима има някаква разлика между това и твърдението, че на каквото учиш другите, само това и усвояваш Твоя брат е прав като самия теб и, смятайки го за неправ, осъждаш сам себе си.

6. Ти не можеш сам да се поправиш. Можеш ли тогава да поправиш някой друг? Но можеш истинно да го видиш, защото ти е възможно да видиш истинно себе си. На теб не ти е дадено да променяш своя брат, твоята задача е да го приемеш такъв, какъвто е. Неговите грешки произтичат не от истината в него, а само тази истина ти принадлежи. Това не може да се промени от неговите грешки и не може да има никакво въздействие върху истината в теб. Да виждаш грешки в някого и да реагираш на тях така сякаш са истински, означава да ги превръщаш в реалност за себе си. Няма да избегнеш цената, която трябва да платиш за това, не защото ще бъдеш наказан, но защото си последвал неверен водач и следователно ще изгубиш пътя си.

7. Грешките на твоя брат не произтичат от неговата същност, както и твоите грешки не са резултат на твоята същност. Ако приемеш, че грешките му са реални, ти проявяваш агресия към себе си. Ако искаш да намериш своя път и да го следваш, виждай само истината в човека до теб, защото вие вървите съвместно. Светия Дух в теб прощава всичко на теб и на твоя брат. Неговите грешки се прощават заедно с твоите. В Изкуплението си човек не е откъснат от другите, както и в любовта. Изкуплението не може да бъде отделно, защото произтича от любовта. Всеки опит да поправиш своя брат изразява убедеността, че си в състояние да го поправяш, а това може да бъде само надменната позиция на егото. Поправянето идва от Бога, на Който е чужда всяка гордост.

8. Светия Дух прощава всичко, защото всичко е творение на Бога. Не се заемай с Неговата функция, защото ще забравиш своята. Приеми само функцията да даваш изцеление във времето, защото такова е предназначението на времето. Бог ти е дал предназначението да твориш във вечността. Не е необходимо да се учиш на това, но трябва да се научиш да го желаеш. Целият процес на обучение служи на тази цел. Това е предназначението на, което дава Светия Дух на една способност, която си създал без да се нуждаеш от нея. Предай я Нему! Ти не разбираш как да я използваш. Той ще те научи как да гледаш на себе си без осъждане, като се научиш да гледаш на всичко без да съдиш. Тогава осъждането ще престане да бъде реално за теб и всичките ти грешки ще бъдат простени.
IV. Планът за прошка на Светия Дух

1. Изкуплението е за всички, защото то е пътят да се преодолее убеждението, че е възможно нещо да бъде предназначено само и единствено за теб. Да простиш означава да отминеш нещо като маловажно. Гледай отвъд грешките и не допускай, възприемайки ги, да се спираш на тях, защото ще повярваш на онова, което остане трайно като възприятие в теб. Приеми за истина само онова, което е твоят брат в своята същност, ако искаш да познаеш себе си. Ако възприемаш нещата, които не са негова същност, ти няма да можеш да познаеш себе си, защото гледаш деформирано на него. Винаги помни, че твоята Идентичност е споделена и в тази споделеност се състои Нейната реалност.

2. Ти имаш свой дял в Изкуплението, но планът за Изкупление не зависи от теб. Не разбираш как да пренебрегваш грешките, защото ако разбираше, нямаше да ги правиш. Би било просто още една грешка да смяташ, че не правиш грешки или че можеш да ги поправиш без Този, Който ръководи поправянето им. И ако не следваш това Ръководство, няма да поправиш своите грешки. Планът за Изкупление не е сътворен от теб, поради твоите ограничени представи за собствената ти същност. От това чувство за ограниченост възникват всички грешки. И пътят за отстраняването им следователно не произхожда от теб, а е предназначен за теб.

3. Изкуплението е урок по споделяне, който ти се дава, защото си забравил как да споделяш. Светия Дух просто ти припомня как да използваш своите способности според тяхното естество. Като преосмисля способността за агресия и я превръща в способност за споделяне, Той превежда онова, което си създал ти, на езика на онова, което Бог е сътворил. Ако направиш това чрез Него, няма да гледаш на своите способности през очите на егото, защото в противен случай ще съдиш за тях, както егото съди. Цялата пагубност на твоите способности се състои в съжденията на егото. Цялата тяхна ползотворност е в съжденията на Светия Дух.

4. И егото също има план за прошка, защото ти се нуждаеш от такъв план, дори когато не се обръщаш към верния учител. Планът на егото, разбира се, е безсмислен и неизпълним Следвайки този план ти само се поставяш в невъзможна ситуация, към каквато егото те води винаги. Планът на егото е да те накара първо ясно да видиш грешката и после да я пренебрегнеш. Но как би могъл да пренебрегнеш нещо, което вече си превърнал в реалност? Като признаеш грешката, ти я правиш реална и не можеш да я пренебрегнеш. Тогава егото е принудено да прибегне към „тайнства", настоявайки, че трябва да приемеш безсмислицата, за да се спасиш. Мнозина са се опитвали да вършат това в мое име, забравяйки, че моите думи са изпълнени със съвършен смисъл, защото идват от Бога. И те имат смисъл сега, както са имали винаги, защото дават израз на вечни идеи.

5. Прошката, на която уча аз, не се възползва от страха в името на неговото преодоляване. Нито пък прави нереалното реално, за да го унищожи подир туй. Прошката чрез Светия Дух се състои просто в това да се вижда отвъд грешката от самото начало и така тя да не се превръща в реалност. Не позволявай в съзнанието да проникне и най-малка вяра в реалността на грешката, защото ще повярваш също, че трябва да преодоляваш онова, което си направил, за да бъдеш простен. Онова, което няма последици, не съществува, а за Светия Дух не съществуват последици от съгрешение. Като последователно и систематично премахва всички последици от егото, навсякъде и във всяко отношение, Той учи, че егото не съществува и го доказва.

6. Следвай учението на Светия Дух за прошката, защото прошката е Неговото предназначение и Той знае как да я осъществява съвършено. Това имах предвид, когато казах, че чудесата са естествени и ако не стават чудеса, значи че нещо трябва да е тръгнало в погрешна посока. Чудесата са само знак за твоята воля да последващ Светия Дух в Неговия план за спасение, признавайки, че не разбираш в какво се състои този план. Ти не си призван да вършиш Неговата работа и докато не приемеш този факт, не може да се научиш какво е твоето предназначение.

7. Смесването на функциите е толкова типично за егото, че ти би трябвало вече добре да си го опознал. Егото е убедено, че всички функции му принадлежат, макар и да няма представа какви са те. Това е нещо повече от обикновено смесване на функциите. То е особено опасно съчетание от грандомания и объркване, което кара егото да атакува всекиго и всичко без никаква причина. Егото прави точно това. То е непредсказуемо в реакциите си, защото няма представа за онова, което възприема.

8. Ако нямаш представа какво става, нима можеш да реагираш адекватно. Ти могъл , да се запиташ, независимо как оценяваш реакциите на егото, дали тяхната непредсказуемост го прави достатъчно надежден наставник. Пак ще повторя, че квалификацията на егото като наставник е особено неблагополучна и че изборът на егото като учител по спасение е забележително неудачен. Всеки, който избира напълно безумен водач, сам е напълно безумен. Не е вярно, че ти не съзнаваш безумието на този водач. Ти си осъзнал безумието на егото, защото аз го съзнавам, а ти съдиш според същите критерии.

9. Егото живее буквално във време, взето назаем, и дните му са преброени. Не се страхувай от Страшния съд, а го посрещни с радост и недей да се бавиш, защото времето на егото е „взето назаем" от вечността. Това е Второто пришествие, създадено за теб, както Първото е сътворено. Второто пришествие е просто възвръщане към смисъла. Нима може в това да се крие нещо страшно?

10. Какво, ако не фантазията, може да поражда страх и кой, ако не човек, който се е отчаял, че не може да намери удовлетворение в реалността, би прибягнал до фантазии? И все пак ти никога не ще намериш удовлетворение във фантазиите, тъй че единствената ти надежда е да промениш отношението си спрямо реалността. Само ако е невярно решението, че реалността е страшна, само тогава Бог е в правото си. А аз те уверявам, че Бог наистина е в правото си. Радвай се, тогава, че си бил неправ, което се е дължало само на това, че не си познавал себе си. Ако беше се познавал, нямаше да грешиш, както Бог не греши.

11. Само във фантазиите може да се сбъдне невъзможното. Няма да постигнеш реалността, ако я търсиш във фантазиите си. Символите във фантазиите са породени от егото и са множество. Но не търси в тях някакъв смисъл. В тези символи няма повече смисъл, отколкото във фантазиите, в които са вписани. Приказките могат да бъдат забавни или страшни, но никой не ги смята за истина. Децата могат да им повярват и за известно време да ги възприемат за истина. Но когато осъзнаят реалността, фантазиите изчезват. В същото време реалността не е изчезвала никога. Второто пришествие е осъзнаването на реалността, а не нейното повторно явяване.

12. Погледни, дете мое, реалността е тук. Тя принадлежи на теб и мен и на Бога и носи съвършено удовлетворение на всички Нас. Само осъзнаването на това е изцеление, защото е осъзнаване на истината.
V. Неизлекуваният лечител

1. Планът на егото за прошка е далеч по-широко прилаган от Божия план за прошка. Това е така, защото той се прилага от неизлекувани лечители и следователно произтича от егото. Сега ще разгледаме същността на неизлекувания лечител по-внимателно. Още от определението се вижда, че такъв лечител се опитва да даде нещо, което не е получил. Ако неизлекуваният лечител е теолог, например, той може да изхожда от предпоставката: „Аз съм окаян грешник и ти също си такъв." Ако той е психотерапевт, по-вероятно е да изходи от също така невероятното убеждение, че агресията е реална, както по отношение на него самия, така и по отношение на пациента, но въпреки това няма значение и за двамата.

2. Многократно съм казвал, че вярванията на егото не могат да се споделят, поради което са нереални. Как тогава като се „разкрият” могат да станат реални? Всеки лечител, който търси истината във фантазиите, е неизлекуван, защото не знае къде трябва да търси истината и следователно няма отговор на проблема за изцелението.

3. Единствената полза от това да осъзнаеш своите кошмари, е да покажеш, че те не са реални и всичко, което съдържат, е лишено от смисъл. Неизлекуваният лечител не може да постигне това, защото то не отговаря на неговите убеждения. Всички неизлекувани лечители следват плана за прошка на егото в една или друга форма. Ако са теолози, много вероятно е да осъждат себе си и да учат и другите на осъждане, застъпвайки се за решения, внушаващи страх. Правейки пренос на собственото си осъждане върху Бога, те Го представят като отмъстителен и се боят от Неговото възмездие. Всъщност те просто да се отъждествяват с егото и като следват неговия начин на възприемане, се самозаклеймяват поради това объркване. Тогава става разбираемо защо е имало бунтове срещу подобна представа, но да въставаш срещу нея означава все още да вярваш в нея.

4. Някои нови форми на плана на егото не са по-полезни от старите, защото формата не е от значение, а съдържанието си остава същото. В някои от по-новите форми, например, психотерапевтът тълкува символите в един кошмарен сън и ги използва за да покаже, че този сън е реален. След като ги е превърнал в реалност, той прави опит да премахне последствията им като подценява ролята на сънуващия. Това би могъл да бъде изцелителен подход, ако сънуващият също се определи като нереален. Но ако сънуващият се отъждестви със съзнанието, способността за изправление посредством Светия Дух му се отрича. Това е противоречие дори от гледна точка на егото и то такова, че се забелязва въпреки неговата обърканост.

5. Ако на страха може да се противостои като се омаловажи значението на съзнанието, по какъв начин да се утвърждава силата на егото? Такива очевидни противоречия обясняват защо никой не е дал реално обяснение на това какво се случва при психотерапия. Всъщност нищо не се случва. Нищо реално не се е случило на неизлекувания лечител и се налага първо той да усвои собственото си учение. Неговото его винаги ще се стреми да се възползва от всяка ситуация. Неизлекуваният лечител, следователно, не знае по какъв начин да дава и не е способен да споделя. Той не може да поправи грешката, защото работата му не е на сочена към корекция. Убеден е, че от него зависи да научи пациента си какво е реално, макар и сам да не знае това.

6. Какво да се прави тогава? Когато Бог каза „Да бъде светлина", и стана светлина. Нима можеш да намериш светлина, анализирайки мрака, както това прави терапевтът, или признавате ли мрака в себе си, както теологът и търсейки някаква далечна светлина да го преодолее, подчертавайки нейната отдалеченост? В изцелението няма никаква мистерия. Нищо няма да се промени без разбиране, защото светлината е разбиране. Един „окаян грешник" не може да бъде изцелен без магия, нито може един „незначителен ум" да оцени себе си без магия.

7. И двата подхода на егото водят до задънена улица - до типичната „невъзможна ситуация", до която води винаги егото. Напълно възможно е да се окаже помощ на някого, като му се обясни накъде върви, но това няма да е достатъчно, ако не му се помогне да промени посоката си. Неизцеленият лечител не може да направи за него такова нещо, защото не е в състояние да го направи и за себе си. Единственият значителен принос, който може да направи лечителят, е да му даде пример за човек, който е променил посоката си в негово име и който не вярва вече в никакви кошмари. И тогава светлината в съзнанието му ще отговори на питащия, който трябва да реши съвместно с Бога, че има светлина, тъй като я вижда. И чрез това признание лечителят познава светлината в съзнанието му. По такъв начин възприятието преминава в познание. Творящият чудеса започва с това, че възприема светлината и превръща своето възприятие в увереност като постоянно разгръща тази светлина и признава нейното съществуване. Самите й последствия го уверяват, че я има.

8. Терапевтът не лекува; той позволява лечението да се осъществи. Той може да обърне внимание на тъмнината, но не може да внесе своя светлина, защото светлината не произхожда от него. Съществувайки за него обаче, светлината съществува и за неговия пациент. Светия Дух е единственият Терапевт. Той хвърля яснота върху изцелението във всяка ситуация, в която Той е Наставникът. Ти можеш само да Му позволиш да осъществи своето предназначение. За това не Му е нужна помощ. Той щ е ти каже точно какво да правиш, за да помогнеш на всеки, когото ти изпраща за помощ и ще му говори чрез теб, ако не Му пречиш. Помни, че ти си избираш наставник, за да помагаш и неправилният избор няма да ти бъде от полза. Но помни също, че правилният избор ще доведе до резултат. Довери Му се, защото Неговото предназначение е да помага и то Му е дадено от Бога. Когато пробудиш чрез Светия Дух, а не чрез себе си, и други съзнания за Него, ще разбереш, че вече не си подвластен на законите на този свят. И че законите, на които си подвластен, са ефективни. Твърдението, че „Доброто е ефективно” е разумно, макар и непълно. Доброто единствено може да има ефект. Нищо друго не е ефективно.

9. Настоящият курс предлага много непосредствена и проста учебна ситуация и Наставник, Който да те насочи как да действаш. Ако го приложиш на практика, ще разбереш начина, по който функционира. Резултатите му са по-убедителни от думите. Те ще те убедят в истинността на думите. Като следваш верния Наставник, ще усвоиш най-простия урок:

1. Как ще осъзнаваш все повече и повече Светия Дух в себе си, ако не по неговите резултати? Не можеш да Го видиш с очи, не можеш да го чуеш с уши. Как тогава можеш да го възприемеш? Ако вдъхваш радост и другите те откликват с радост, дори сам да не си щастлив, сигурно в теб има нещо, което поражда радост. А след като е в теб и може да предизвиква радост и щом виждаш, че то наистина поражда радост у другите, значи че ти самия не си нарушил връзката си с него.

2. Струва ти се, че Светия Дух не винаги ти вдъхва радост, само защото ти не винаги вдъхваш радост у другите. Техните реакции спрямо теб са твоята оценка на Неговата последователност. Ако ти си непоследователен не винаги ще предизвикваш радост и затова и не винаги ще виждаш Неговата последователност. Каквото даваш на своя брат, ти го даряваш на Светия Дух, защото Той не може да ти даде повече, отколкото ти даваш. Това е така не защото Той дава в определени граници, а просто защото ти поставяш ограничения на своята способност да получаваш. Изборът да получаваш означава да избереш да приемеш онова, което вече ти е дадено.

3. Ако твоите братя са част от теб, ще ги приемеш ли? Само те са способни да те научат каква е твоята същност, защото ти можеш да усвоиш само това, на което ги учиш. Каквото извикваш в тях, това извикваш и в себе си. А пораждайки го го в тях, то става реално за теб. Бог има един Син и познава всички като един. Само Бог ги превъзхожда, но те не са по-незначителни от Него. Искаш ли да разбереш какво означава това? Щом онова, което правиш на моя брат, го правиш и на мен и щом всичко това правиш на себе си, защото ние сме част от теб, то всичко, което правим, е и твое достояние. Всеки, когото Бог е сътворил, е част от теб и заедно с теб споделя Неговата слава. Неговата слава Му принадлежи, но е също и твое достояние. Следователно твоята слава е не по-незначителна от Неговата.

4. Бог те превъзхожда само защото Той те е сътворил, но дори и творчеството не ти е отказал. Затова и ти можеш да твориш по Негово подобие и макар и да си се откъснал от тази способност, тя си остава неизменна в теб. Нито Божията светлина, нито твоята се затъмнява от факта, че не я виждаш. Тъй като Синовността твори единно, ти си припомняш творчеството всеки път, когато го съзерцаваш в някоя негова част. Всяка частица, която си спомниш, допринася за твоята цялостност, защото е въплъщение на цялото. Целостта е неделима, но ти не можеш да я видиш в себе си, докато не започнеш да я виждаш навсякъде. Да познаеш себе си е възможно само както Бог познава Своя Син, защото познанието е споделено с Бога. Когато пробудиш съзнанието си за Него, ти ще познаеш собственото си величие, приемайки, че притежаваш Неговата безграничност. Дотогава обаче ще го преценяваш по начина, по който преценяваш своя брат и ще приемеш своето величие, доколко то приемеш неговото.

5. Ти още не си буден, но можеш да се научиш как да се пробудиш. Светия Дух те учи просто да пробуждаш останалите. Виждайки ги пробудени, ти ще узнаеш какво е будност и понеже си ги пробудил по свой избор, благодарността и признателността на онова, което си направил за тях, ще те научи колко е ценно пробуждането. Те ще се превърнат в свидетели на твоята реалност, защото всички са сътворени като свидетели на Божията реалност. А когато Синовността се обедини и приеме своята Единност, тя ще се познава по нейните творения, които свидетелстват за нейната реалност, както Синът свидетелства за Отца.

6. Чудесата нямат място във вечността, защото те са помощни средства. Но докато все още се нуждаеш от изцеление, можеш да разпознаеш само чудесата като свидетелства за твоята реалност. Не можеш да извършиш чудо само за себе си, защото чудесата са начин да приемеш и да бъдеш приет. Във времето първо приемаш, а после си приет, но във вечността това става едновременно, защото там да дадеш и да получиш са неотделими неща. Разбереш ли тяхната неотделимост, необходимостта от време изчезва.

7. Вечността е единно време и нейното единствено измерение е „винаги”. Това едва ли може да значи нещо за теб, докато не си спомниш Божиите отворени Ръце и най-сетне познаеш откритото Му съзнание. Също като Него, и ти съществуваш „винаги” – в Неговото Съзнание и със съзнание като Неговото. В твоето открито съзнание творенията ти са в съвършено общуване породено от съвършеното разбиране. Ако можеш да приемеш поне едно от тях, няма да се нуждаеш от нищо, което светът може да ти предложи. Всичко друго ще бъде напълно лишено от смисъл. Божественият смисъл без теб е непълен, както ти си незавършен без своите творения. Приеми своя брат в твоя свят и друго нищо не приемай, защото в него ще откриеш своите творения, сътворявани заедно c теб. Никога няма да разбереш, че си творец съвместно с Бога, ако не разбереш, че твоят брат е творец съвместно с теб.

1. Божията Воля е твоето спасение. Възможно ли е Той да не ти даде начин да я намериш? Ако Той повелява да бъде твоя, трябва да ти е дал възможност да я постигнеш. Братята ти са навсякъде. Няма нужда да търсиш надалеч, за да постигнеш спасение. Всяка минута и секунда ти предоставя шанса да се спасиш. Не пропилявай тези шансове, не защото няма да се повторят, а защото не е потребно да отлагаш радостта. Бог желае да имаш съвършено щастие още сега. А нима и ти не желаеш същото? А нима твоите братя не го желаят?

2. Смятай тогава, че вие сте единни в тази съвместна роля и само в нея. Може да съществуват разногласия във всяко друго отношение, но не и в това. И следователно, само в него може да се намери мир. Ти можеш да живееш в мир, когато решиш. Но невъзможно е да бъдеш в мир, докато не приемеш Изкуплението, защото Изкуплението е пътят към мира. Причината е проста и толкова очевидна, че често се пренебрегва. Егото се бои от очевидното, тъй като очевидността е съществена характеристика на реалността. Но ти не можеш да не забележиш това, което е очевидно, освен ако не гледаш въобще.

3. Съвършено очевидно е, че щом Светия Дух гледа с любов на всичко, което възприема, Той гледа с любов и на теб. Неговата оценка се основава на познанието за твоята същност и затова е истинна. И тази оценка съществува в твоето съзнание, тъй като Той съществува там. Егото съществува също в съзнанието ти, защото ти си го приел. Оценката му за теб обаче е напълно противоположна на оценката на Светия Дух, защото егото не изпитва към теб любов. То не осъзнава твоята същност и се отнася с пълно недоверие към всичко, което възприема, защото възприятията му са толкова изменчиви. И затова егото е подозрително в най-добрия случай и злостно в най-лошия. Това е неговият диапазон. То не може да надхвърли този диапазон, поради собствената си несигурност. И никога не може да преодолее тази своя несигурност, защото не може да бъде сигурно.

4. Оказва се, че в своето съзнание ти имаш две противоречиви оценки за себе си, които не могат едновременно да отговарят на истината. Ти още не си даваш сметка колко съвършено различни са тези оценки, защото не разбираш колко високо е твоето достойнство в очите на Светия Дух. Той не се подвежда от нищо, което може да извършиш, защото никога не забравя каква е твоята същност. Егото може да се подведе от всичко, което вършиш, особено, когато откликваш на Светия Дух, защото в такива моменти объркването му се усилва. Следователно е особено вероятно егото да те атакува, когато реагираш с любов, защото то те оценява като лишен от любов и ти така опровергаваш неговата преценка. Егото ще атакува мотивацията ти още веднага, щом тя стане очевидно несъгласувана с начина, по който то гледа на теб. В такъв момент то рязко преминава от подозрителност към злост, защото се повишава неговата несигурност. Но е определено безсмислено да му се отговаря с агресия. Какво би означавала една агресия, освен че ти си съгласен с начина, по който егото оценява твоята същност?

5. Ако избереш да гледаш на себе си като на човек, лишен от любов, ти няма да бъдеш щастлив. Така се осъждаш и по силата на това осъждане се считаш за непълноценен. Нима ще потърсиш от егото помощ, за да се освободиш от чувството за непълноценност, породено от самото него, за да поддържа собственото си съществуване? Нима можеш да избегнеш оценката, която то ти дава, като използваш неговите методи да поддържа неизменно това състояние?

6. Не можеш да оцениш една безумна система от убеждения от позициите на същата тази система. Нейните ограничения не го позволяват. Можеш да я преодолееш само като я оцениш от гледна точка на здравия смисъл и видиш противоположността. Само чрез тази противоположност може безумието да се оцени като безумие. С цялото величие на Бог в теб, ти си предпочел да бъдеш незначителен и да окайваш своята незначителност. В границите на системата, която налага такъв избор, това окайване е неизбежно. В нея твоята незначителност се приема за даденост, а ти не си задаваш въпроса „Кое я налага?" Подобно питане е лишено от смисъл в рамките на системата на егото, защото то би поставило под въпрос самата система.

7. Казах вече, че егото не знае кой е истинският въпрос. Липсата на познание от всякакъв характер е винаги свързана с нежелание да се познава, а това води до абсолютно отсъствие на знание, просто защото знанието е абсолютно. Ако си убеден следователно в своята нищожност, ти отричаш всяко познание и поддържаш непокътната мисловната система на егото като цяло. Не можеш да поддържаш една мисловна система частично, защото тя може да се разколебае единствено в самите си основания. А такова разколебаване може да дойде само отвън, тъй като в рамките на самата система основата й е стабилна. Светия Дух отрича реалността на мисловната система на егото, само защото знае, че не се основава на истината. Затова всичко, което произтича от нея, е лишено от смисъл. Той преценява всяко твое убеждение според неговия произход. Ако идва от Бога, Той знае, че е истина. Ако не, знае, че е лишено от смисъл.

8. Винаги, когато се усъмниш в своята стойност, кажи си:

Бог не е цялостен без мен.

Помни това, когато егото говори няма да му обръщаш внимание. В теб истината е толкова възвишена, че нищо, недостойно за Бога, не е достойно за теб. Помнейки това, реши към какво се стремиш и не приемай нищо, което не можеш да предложиш на Бога, като напълно достойно за Него. Ти не се стремиш към нищо друго. Върни Му своя дял и Той ще ти даде всичко от Себе Си в замяна на онова, което Му принадлежи и Го прави цялостен.

1. Величието е от Бога и само от Него. Следователно то е в теб винаги, когато го осъзнаеш, макар и смътно, ти автоматично изоставяш егото, защото пред Божественото величие става съвсем очевидна цялата нищожност на егото. Когато това стане макар и без да разбира, егото започва да мисли, че „врагът" е атакувал и се опитва да те съблазни с дарове да се върнеш към неговата „защита". Самоизтъкването е единственото, което може да ти предложи. Високомерието на егото е неговата алтернатива на Божественото величие. Кое ще избереш?

2. Високомерието винаги прикрива отчаяние. То не предлага надежда, защото е нереално. То е опит да надмогнеш своята незначителност, като изхождаш от убеждението, че тя е реална, Ако го нямаше това убеждение, високомерието щеше да е безсмислено и ти нямаше да го желаеш. Същността на високомерието е съперничеството, защото то винаги предполага агресия. То е измамен опит да превъзхождаш, а не да премахнеш егото. Казахме и преди, че егото се колебае между подозрителност и злонамереност. То остава подозрително дотогава, докогато ти се отчайваш от себе си. Но става злонамерено, когато решиш да приключиш със самоунижението и да намериш изход. Тогава то ти предлага като „разрешение" илюзията за агресия.

3. Егото не разбира разликата между величие и високомерие защото не намира разлика между импулса на чудото и своите представи за отчуждение. Казах ти вече, че егото осъзнава, че нещо заплашва неговото съществуване, но не прави разлика между тези два принципно различни типа заплаха. Неговата дълбока уязвимост го прави неспособно да съди по друг начин, освен като напада. Когато егото се почувства застрашено единственото, което му остава да реши, е дали да атакува веднага или да се оттегли и да отложи нападението за по късно Ако приемеш предложението, продиктувано от високомерие, то ще нападне незабавно. А ако не, ще почака.

4. Егото се парализира пред Божественото величие, защото То гарантира твоята свобода. Дори и най-малкият намек за твоята реалност буквално го изтласква от съзнанието ти, защото преставаш да се интересуваш от него. Величието е освободено от илюзии и понеже е реално, то е напълно убедително. Но ти няма да запазиш тази убедителност на реалността, ако допуснеш егото да я атакува. То ще положи всички усилия да се възстанови и да мобилизира силите си, за да предотврати твоето освобождение. То ще започне да ти внушава, че си безумен и да доказва, че не можеш да притежаваш реално величие, понеже вярва в твоето нищожество. Въпреки това, твоето величие не е измамно, защото не е породено от теб. Ти си породил високомерието и се страхуваш от него, защото то е форма на агресия, но твоето величие е от Бога, Който го е сътворил от Любов.

5. Подтикнат от своето величие, ти можеш само да благословен, защото величието е твоето богатство. Благославяйки, ти го пазиш в своето съзнание, предпазвайки го от илюзии и съхранявайки себе си в Божието Съзнание. Винаги помни, че не можеш никъде, освен в Съзнанието на Бога. Забравиш ли това, неминуемо ще изпадаш в отчаяние и ще проявяваш агресия.

6. Егото зависи единствено от твоята търпимост към него. Ако пожелаеш да признаеш своето величие, ти няма да изпадаш в отчаяние и да се нуждаеш от егото. Твоето величие е начинът, по който Бог отвръща на егото, защото е истинско. Нищожеството и величието не могат да съществуват съвместно, нито могат да се редуват. Нищожеството и високомерието могат и се налага да се редуват, защото и двете са неистинни и следователно се отнасят към едно и също ниво. И тъй като това е ниво на промените, то се преживява като нещо нетрайно и характерно с крайностите си.

7. Истина и нищожност се отричат взаимно, защото величието е истина. Истината е неизменна, оставайки си вечно истина. Когато величието ти се изплъзва, значи си го заменил с нещо, породено от теб. Това би могла да бъде вярата в собствената ти нищожност; или вярата във високомерието. Но при всички случаи е нещо безумно, защото не отговаря на истината. Величието в теб никога няма да те подведе, но илюзиите са винаги подвеждащи. Те са измамни. Не можеш да триумфираш, но можеш да ликуваш. И в своето ликуване се обръщаш към другите, за да споделите радостта.

8. Лесно е да правиш разлика между величието и високомерието, защото любовта е взаимна, а гордостта - не. Гордостта не поражда чудеса и те лишава от истински свидетелства на твоята реалност. Истината не е нещо смътно или скрито, но тя се изявява чрез радостта, която вдъхваш на онези, които свидетелстват за нея и ти я показват. Те потвърждават твоето величие, но не могат да утвърждават гордостта, защото гордостта не може да бъде споделена. Бог желае да виждаш онова, което е сътворил, защото то е Неговата радост.

9. Нима може величието ти да поражда надменност, когато неговият свидетел е Бог? А може ли нещо да бъде реално, ако няма свидетелства за него? Може ли от него да произлезе нещо добро? А щом от него не се очаква добро, Светия Дух няма как да го използва. Онова, което Той не може да преобрази по Волята Божия, не съществува. Високомерието е заблуждаващо, защото се използва, за да замести твоето величие. Но каквото Бог е сътворил, не може да бъде изместено. Бог е незавършен без теб, защото Неговото величие е всеобхватно и ти не можеш да бъдеш изключен от него.

10. Ти си напълно незаменим в Божието Съзнание. Никой друг не може да запълни твоя дял в него и докато го оставяш незапълнен, мястото ти във вечността просто очаква твоето завръщане. Чрез Своя Глас Бог ти напомня за него и пази там всичко, което е плод на твоето творчество. Но ти ще узнаеш за него едва когато се завърнеш към творчеството. Не можеш да замениш с нищо нито Божието Царство, нито самия себе си. Бог, Който знае твоята стойност, не би го допуснал и това не се случва. Твоята ценност е в Божието Съзнание, а това означава, че не е заключена само в твоето. Да се приемеш такъв, какъвто си сътворен от Бога, не би могло да бъде горделивост, защото е отрицание на горделивостта. Да приемаш, че си нищожен, е горделивост, защото означава, че приемаш собствената си самооценка за по-вярна от оценката, която Бог ти дава.

11. Но ако истината е неделима, твоята самооценка трябва да съвпада с Божията. Твоята ценност не се установява от теб и не се нуждае от защита. Нищо не може да я атакува, нито да я надмогне. Тя е неизменна. Тя просто е. Попитай Светия Дух каква е тя и Той ще ти каже, но не се плаши от Неговия отговор, защото той идва от Бога. Това е възторжен отговор, поради неговия Първоизточник, но Първоизточникът е истинен и такъв е и Неговият отговор. Слушай и не поставяй под съмнение онова, което чуваш, защото Бог не заблуждава. Той желае да смениш вярата на егото в твоето нищожество с Неговия възторжен Отговор за твоята същност, тъй че да престанеш да се съмняваш в нея и да я познаеш такава, каквато е.