Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Две кучета и алармена система. И двама мъже… Колко тежи един кон? Серваз се опита да си спомни какво бе казала Циглер: около двеста килограма. Злосторниците не са могли да дойдат и да си отидат пеша. Как са успели да убият коня, да му отрежат главата, да го натоварят на някакво превозно средство и да си тръгнат, без никой да ги забележи, без да събудят нито кучетата, нито обитателите? При това ― без да се включи алармата… Серваз недоумяваше. Нито хората, нито кучетата бяха усетили шум, а пазачите в централата не бяха чули нищо. Но това е невъзможно! Обърна се към Циглер. – Не може ли да дойде някой ветеринарен лекар и да вземе кръв от кучетата? През нощта те свободно ли се разхождат, или са в колиба? ― попита той Маршан. – Навън са, но са вързани на дълги вериги. Никой не може да стигне до боксовете, без да го захапят. А и лаят им щеше да ме събуди. Мислите, че са били приспани, така ли? Бих се учудил. Тази сутрин си бяха будни и в нормалното си състояние. – Токсикологичният анализ ще покаже ― отвърна Серваз, като се питаше защо конят е бил приспан, но не и кучетата. КАНЦЕЛАРИЯТА НА МАРШАН бе малка, претрупана с етажерки с награди от състезания. Намираше се между помещението за хамутите и седлата, и конюшните. Прозорецът гледаше към гората и заснежените поляни, оградени с множество бариери, огради и жив плет. На бюрото му имаше лаптоп, лампа и куп фактури, класьори и книги за коне. В предишния половин час Серваз и Циглер бяха обиколили базата и внимателно огледаха бокса на Фридъм. Експертите криминолози бяха все още там. Вратата бе счупена, а по земята имаше много кръв. Очевидно конят е бил обезглавен на място, вероятно с трион и след като е бил приспан. Серваз се обърна към коняря. – Нищо ли не чухте тази нощ? – Спях ― отвърна едрият старец. Беше небръснат. Изглеждаше доста стар, човек, който отдавна е трябвало да излезе в пенсия. Сиви косми стърчаха от брадичката и хлътналите му бузи. Приличаше на таралеж. – Дори и някой слаб шум? Нищо? – Винаги има шум в една конюшня ― отговори той също като Маршан. Само че за разлика от отговорите на пазачите отговорът му не бе подготвен предварително. – Отдавна ли работите при господин Ломбар? – Цял живот. Преди да работя за него, работех за баща му. – Вземате ли нещо за сън? Очите му бяха налети с кръв, малки капиляри рисуваха лилава мрежа под изтънялата му кожа, носа и скулите. Серваз би се обзаложил, че вместо таблетки за сън използва друго сънотворно ― течно. – Какъв е като шеф? Мъжът впи червените си очи в Серваз. – Не го виждаме често, но е добър шеф. А и обожава конете. Фридъм беше любимецът му. Роден е тук. Чистокръвен кон с така да се каже кралски произход. Направо беше луд за него. Също и Ермин. Старият човек наведе глава. Серваз забеляза, че стоящата до него млада жена едва сдържа сълзите си. – Смятате ли, че някой може да е имал зъб на господин Ломбар? Конярят отново наведе глава. – Не ми е работа да приказвам. – Сигурно сте чули заплахи? – Не. – Господин Ломбар има много врагове ― намеси се Маршан. Серваз и Циглер се обърнаха към управителя. – Какво искате да кажете? – Това, което казвам. – Познавате ли ги? – Не се интересувам от сделките на Ерик. Интересуват ме само конете. – Произнесохте думата „враг“. Тя не е безобидна. – Това е начинът ми на изразяване. – Още нещо? – Винаги има напрежение в работите на Ерик. – Това звучи доста общо ― отбеляза Серваз. ― Неволно или умишлено се създава това напрежение? – Забравете забележката ми ― отвърна управителят. ― Просто я подхвърлих. Нищо не знам за работите на господин Ломбар. Серваз изобщо не му повярва, но въпреки това му благодари. Навън слънчевите лъчи и белотата на топящия се сняг го заслепиха. Някои от конете пръхтяха в боксовете си, други прескачаха препятствия. Серваз постоя на слънце, за да събере мислите си. Две кучета и алармена система. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|