Леден гамбит

едновремешните сеанси. Практикува се върху пациенти с тежки депресии, под обща анестезия, на които е предписан мускулен релаксант с бързо освобождаване. Това лечение дава забележителни резултати. Ефикасно е при
85% от сериозните депресии. Далеч превъзхожда лечението с антидепресанти. Безболезнено е и не оставя травми по скелета, нито пък създава ортопедични усложнения.
– Само че оставя травми в паметта и познанието. Пациентът може да остане объркан часове наред. А и не се знае какво влияние оказва тази терапия върху мозъка. Имате ли много хора с депресии тук?
Ксавие ѝ хвърли подозрителен поглед.
– Не. Само десет процента от пациентите ни.
– Колко са шизофрениците и психопатите?
– Около петдесет процента са шизофреници, двайсет и пет процента психопати и трийсет процента психотици,
защо питате?
– Вие, разбира се, прилагате електрошокова терапия само в случаите на депресия, нали?
Стори ѝ се, че усеща слабо течение. Доктор Ксавие се втренчи в нея.
– Не. Прилагаме я и върху пациентите от отделение А.
Тя учудено вдигна едната си вежда.
– Но аз мислех, че е необходимо съгласието на пациента или на негов законен настойник, за да…
– Само в този случай минаваме без тези формалности.
Диан се вгледа в непроницаемото лице на доктор Ксавие.
Нещо ѝ убягваше. Пое дълбоко въздух и се постара гласът ѝ да не изразява нищо.
– С каква цел? Не е терапевтична… Защото от електрошоковата терапия няма доказан ефект при други патологии освен депресията, маниите и някои доста ограничени форми на шизофрения.
– Да се запази общественият ред…
Диан леко сбърчи чело.
– Не разбирам.
– Очевидно е. Става въпрос за наказание.
Доктор Ксавие ѝ обърна гръб и се загледа в оранжевото слънце, което всеки момент щеше да изчезне зад планините. Сянката на доктора на пода все повече се удължаваше.
– Преди да влезете в отделение А, госпожице Берг, трябва да разберете едно нещо: вече нищо не може да уплаши тези седем души. Дори изолирането, защото те си живеят в свой собствен свят и нищо не достига до съзнанието им.
Набийте си това в главата: никога не сте виждали пациенти като тях. Никога. А, разбира се, телесните наказания и тук, както навсякъде, са забранени.
При тези думи доктор Ксавие се обърна с лице към нея.
– Те се боят само от едно… от електрошоковете.
– Искате да кажете ― попита колебливо Диан, ― че ги прилагате и върху тях…
– Без анестезия.

10 Freeride ― придвижване по различни повърхности, рисков спорт, изискващ голяма ловкост. Base jump ― рискови скокове. Кitesurf ― вид сърфиране, в което сърфът се управлява чрез хвърчило ― бел. прев.

8.
НА ДРУГИЯ ДЕН, ДОКАТО КАРАШЕ ПО МАГИСТРАЛАТА, Серваз си мислеше за пазачите. Според Кати д’Юмиер предишната вечер не са се явили на работа. След час директорът на централата Моран вдигнал телефона си и ги потърсил на мобилните им телефони. Първо единия, после другия. Никакъв отговор. Тогава се обадил в жандармерията и оттам побързали да отидат в домовете на пазачите. Единият живеел на двайсет километра от Сен
Мартен, а другият ― на четирийсет. И двамата живеели сами. Било им забранено да обитават един и същ департамент с бившите им съпруги, които били заплашвали многократно да убият. Едната от тях дори била приета в болница. От опит Серваз знаеше, че полицията гледа през пръсти на такива забрани. Причината бе очевидна:
прекалено много престъпници, прекалено много съдебни проверки, процедури, присъди. Сто хиляди души, осъдени на строг затвор, бяха на свобода и чакаха реда си да излежат наказанията си. Някои от тях бяха предпочели да избягат на излизане от съда, знаейки, че е малка вероятността френската държава да вложи пари и хора да ги търсят,
и надявайки се, че с времето давността на присъдите им ще изтече.
След като го уведоми за изчезването на пазачите, прокурорката съобщи, че Ерик Ломбар се връщал от
Съединените щати и искал незабавно да говори с разследващите. Серваз без малко не изпусна нервите си.
Разследваше убийство. Искаше да разкрие и кой е убил коня и бе убеден, че злодеянието е само прелюдия към нещо далеч по-сериозно, но въпреки това не бе на разположение на Ерик Ломбар.
– Не знам дали ще мога ― отговори той сухо. ― Има много работа около убийството на бездомника.
– По-добре е да отидете ― настоя Д’Юмиер. ― Изглежда, че Ломбар се е обадил на министъра на правосъдието, а той ― на председателя на Върховния съд, който пък се обади на мен. А аз се обаждам на вас… Истинска верижна реакция. Впрочем и Канте ще ви посъветва същото. Сигурна съм, че Ломбар се е свързал и с Министерството на вътрешните работи. Освен това мислех, че сте задържали виновниците за убийството на бездомника.
– Свидетелските показания са слабички ― призна Серваз против волята си. ― Чакаме резултатите за отпечатъците. Има доста такива на мястото ― пръстови отпечатъци, следи от подметки, кръв…
– Неслучайно сте зодия Козирог, нали? Не се правете на претрупан с работа полицай. Изпитвам ужас от подобни неща. Направете ми тази услуга. Кога ще можете да отидете? От утре Ерик Ломбар ще ви очаква в замъка си в Сен
Мартен. Ще прекара там почивните дни. Намерете свободно време.
– Добре. Но се връщам веднага след срещата, за да работя по убийството на бездомника.
Спря се на една бензиностанция, за да напълни резервоара на колата. Слънцето грееше, облаците постепенно изчезваха. Използва момента и се обади на Циглер. Тя трябваше да отиде в девет часа в конната база в Тарб, за да присъства на аутопсията на коня. Предложи му да се присъедини към нея. Серваз се съгласи, но подчерта, че ще я чака отвън.
– Както искате ― отговори тя, без да крие изненадата си.
Как да ѝ обясни, че се бои от конете? И че да прекоси едно такова място, пълно с коне, за него е върховно изпитание!
Циглер му каза името на едно близко кафене на булевард „Режиман дьо Бигор“. Щеше да го намери там веднага щом аутопсията приключеше. Когато Серваз пристигна в Тарб, почти пролетно слънце огряваше града. Високите сгради стърчаха пред Националния пиренейски парк, а на фона им, под синьото небе, се издигаха безупречно белите планини. Нямаше нито едно облаче. Небето бе невероятно чисто, а върховете изглеждаха леки и прозрачни.
Сякаш летяха насред чистия лазур като въздушни балони. Приличат на психологическа бариера ― помисли си
Серваз. Човешкият ум се удря в тях като в стена. Създават впечатление за територия, която е непозната за човека ―

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: