Лекции държани в Дорнах от 16 до 26. 1910 г

СКАЗКА ДЕСЕТА

Когато об­гър­нем с пог­лед всич­ко това, ние ще се приб­ли­жим до ед­но обяснение, ко­ето мо­же да ни каже, кое е оно­ва време, на на­шия ду­хов­но­-на­учен език, за ко­ето ми го­во­ри Библията. Припомням ви, че след ка­то в Библията ни са опи­са­ни шес­т­те или се­дем­те дни на сът­во­ре­ни­ето след­ва оно­ва описание, ко­ето ди­ле­тан­тиз­мът на днеш­но­то из­с­лед­ва­не на Би- блията счи­та за един вто­ри раз­каз за сътворението, но ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност е на­пъл­но съ­об­раз­но с фактите. Бих ис­кал да ви при­пом­ня ня­кои ре­зул­та­ти на Духовната на­ука - аз чес­то съм спо­ме­на­вал то­ва и съм го

Атлантската епоха. Геологическите условия, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за днеш­ни­те растения, не тряб­ва да се тър­сят в мно­го да­леч­ни времена.

Но се­га тряб­ва да взе­мем предвид, че то­ва има ка­то пос­лед­с­т­вие не­що мно­го важно. Какво е всъщ­ност това, ко­ето то­га­ва на­пус­на Земята и оти­де в ми­ро­во­то пространство? С дру­ги думи: Къде на­ми­ра­ме ние днес то­ва в човека? В кои чле­но­ве на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во тряб­ва да тър­сим то- ва, ко­ето то­га­ва на­пус­на Земята и оти­де в ми­ро­во­то пространство? Така, как­то то е съ­щес­т­ву­ва­ло тогава, то ес­тес­т­ве­но не съ­щес­т­ву­ва днес; но ние все пак мо­жем да го срав­ним с оп­ре­де­ле­ни чле­но­ве на днеш­на­та чо­веш­ка организация. Нека във връз­ка с то­ва раз­г­ле­да­ме човека. Днешният чо­век е със­та­вен от поз­на­ти­те нам членове: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и но­си­тел на Аза. Знаем, че от те­зи че­ти­ри чле­но­ве през вре­ме на нощ­но­то сън­но със­то­яние в лег­ло­то се на­ми­рат изос­та­ве­ни от дру­ги­те чле­но­ве фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, ко­га­то го­во­рим за древ­ни­те времена, ко­ито са опи­са­ни в Библията за вто­рия и до тре­тия ден, то­га­ва ние не мо­жем да го­во­рим още за фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло така, как­ви­то те са днес. Те се об­ра­зу­ва­ха ед­ва по­-къс­но от ве­щес­т­во­то на Земята. Това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше то­га­ва от човека, днес то при­над­ле­жи глав­но на това, ко­ето през вре­ме на нощ­но­то сън­но със­то­яние се от­де­ля от по­-г­ру­би­те чле­но­ве на чо­веш­ка­та природа, то­ва ко­ето на­ри­ча­ме ас­т­рал­на­та същ­ност на човека. Това, ко­ето дейс­т­ву­ва ка­то си­ли в ас­т­рал­но­то тяло, не­го тряб­ва да има­ме ние предвид, ко­га­то го­во­рим за ду­ша­та­-дух на човека, то на­пус­ка то­га­ва Земята, за да оти­де на съ­сед­ни­те планети. Следователно това, ко­ето при­над­ле­жи на на­ши­те сили, ко­га­то ние се на­ми­ра­ме в ас­т­рал­но­то тя­ло вън от фи­зи­чес­ко­то и етер­но тяло, то­ва тряб­ва да тър­сим на съ­сед­ни­те на Земята пла­не­ти след вто­рия ден на сътворението. Но ние знаем, че ко­га­то през вре­ме на нощ­но­то сън­но със­то­яние чо­ве­кът се на­ми­ра със сво­ите по­-тън­ки чле­но­ве вън от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, той е вклю­чен та­ка да се ка­же в ас­т­рал­на­та /звездната/ сре­да за­оби­ка­ля­ща на­ша­та Земя, в си­ли­те и те­че­ни­ята на

С то­ва ние пос­та­вих­ме чет­вър­тия ден на сът­во­ре­ни­ето там, къ­де­то през вре­ме на Лемурийската епоха, след от­де­ля­не­то на Луната, нас­тъ­пи­ха оне­зи отношения, оне­зи условия, ко­ито на­ми­ра­те опи­са­ни в мо­ята кни­га "Тайната наука" и ко­ито охарактеризирахме, ка­то казахме: чо­веш­ки­те ду­ши­-ду­хо­ве от­но­во се ус­т­ре­мя­ват към Земята.

А се­га не­ка си пред­с­та­вим по-точно, как­во оз­на­ча­ват всъщ­ност те­зи от­но­ше­ния на чо­ве­ка в не­го­во­то Земно развитие. Ако чо­ве­кът би ос­та­нал свър­зан с ед­на Земя, ко­ято би съ­дър­жа­ла в се­бе си Слънцето, той би ста­нал ед­но същество, ко­ето всъщ­ност би би­ло ед­но нищо; той би ос­та­нал прос­то свър­зан със същ­нос­т­та на Елохимите, не би мо­гъл да се от­къс­не от тях и да раз­вие самостоятелност. Но по­не­же Елохимите се бя­ха от­де­ли­ли от Земята със сво­ето Слънце, чо­ве­кът мо­жа да ос­та­не свър­зан със Земята и да раз­вие своя ду­шев­но­-ду­хо­вен живот. Но ако би ос­та­нал с това, чо­ве­кът би се втвърдил, би на­ме­рил смъртта. Защо чо­ве­кът тряб­ва­ше да нав­ле­зе в ед­но състояние, ко­ето съ­що му пред­ла­га са­мо въз­мож­нос­т­та да на­ме­ри сво­ята смърт? За да мо­же той да ста­не ед­но сво­бод­но същество, за да мо­же да се от­де­ли от Елохимите и да ста­не ед­но са­мос­то­ятел­но същество. В лун­на­та част чо­ве­кът има не­що в се­бе си, ко­ето всъщ­ност про­из­веж­да то­ва уми­ра­не и той би при­ел пре­ка­ле­но го­ля­ма