Лекции държани в Хага От 20 до 29 март 1913 г

Д Е С Е Т А Л Е К Ц И Я

Физическото тя­ло на ед­на об­х­ва­на­та в окул­т­но­то раз­ви­тие лич­ност ни се по­каз­ва все по­ве­че ка­то един сбор от имагинации, от вът­реш­но жи­ви и под­виж­ни образи. И те­зи об­ра­зи са или ста­ват по­-с­ко­ро все по-инте- ресни, за­що­то те­зи об­ра­зи не са как­ви да е. Когато съ­от­вет­ния чо­век се на­ми­ра в на­ча­ло­то на окул­т­ното развитие, те са от­на­ча­ло не осо­бе­но важни; те са на­й-­мал­ко важ­ни ко­га­то яс­но­вид­с­ки­ят пог­лед наб­лю­да­ва не­раз­ви­тия още окул­т­но човек.

Когато наб­лю­да­ва­ме не­раз­ви­тия още окул­т­но човек, ние виж­да­ме оп­ре­де­лен брой образи, имагинации. Това, ко­ето е фи­зи­чес­ка­та материя, то из­чез­ва за яс­но­виж­да­щия пог­лед и на не­го­во мяс­то се явя­ват имагина- ции, оба­че те са та­ка вмък­на­ти ед­ни в други, че не по­каз­ват приятни,
вът­реш­но блес­тя­щия из­г­лед на ед­но лице, ко­ето е об­х­ва­на­то в окул­т­но­то развитие, а се по­каз­ват ка­то за­тъм­не­на материя. Но те се оказ­ват съ­що при не­раз­ви­тия човек, а имен­но ка­то части, и вся­ка част се от­на­ся към не­що в Макрокосмоса. Главно мо­жем да наб­лю­да­ва­ме 12 та­ки­ва части. Всяка та­ка­ва част е в същ­ност ед­на картина; ед­на кар­ти­на на ед­на част на ве­ли­кия свят.

Когато има­ме всич­ки­те 12 заедно, ние има­ме впечатлението, че ня­кой не­поз­нат ху­дож­ник е съз­дал ми­ни­атюр­ни об­ра­зи от Макрокосмоса - 12 на брой - и е със­та­вил от тях чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Когато лич­нос­т­та е об­х­ва­на­та в окул­т­но­то развитие, то­га­ва то­зи об­раз ста­ва все по­-го­лям и по-голям, но съ­що и вът­реш­но по­-п­ри­ятен и по-приятен, ста­ва све­тещ отвътре. Това иде от там: при ед­на личност, ко­ято не е об­х­ва­на­та в окул­т­но развитие, мак­ро­кос­мо­сът е изоб­ра­зен в не­го са­мо в не­го­вия фи­зи­чес­ки аспект; оба­че при ед­на личност, ко­ято ми­на­ва през ед­но оку- л­т­но развитие, в об­ра­зи­те се по­каз­ват все по­ве­че и по­ве­че съ­що ду­хов­но­то съдържание, по­каз­ват се об­ра­зи­те на ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва на мак- рокосмоса. Така на нас окул­т­но­то раз­ви­тие ни се пред­с­та­вя съ­що така, че об­х­ва­на­та­та в ед­но окул­т­но раз­ви­тие лич­ност се прев­ръ­ща от един са­мо фи­зи­чес­ки мик­ро­кос­мос в един ду­хо­вен микрокосмос. А то­ва зна- чи, че тя по­каз­ва в се­бе си не са­мо об­ра­зи­те на пла­не­ти­те и на слънцата, а и те­зи на Съществата на ду­хов­ни­те йерархии, на вис­ши­те йерархии.

Тази е раз­ли­ка­та меж­ду ед­но лице, ко­ето не е об­х­ва­на­то в окул­т­но раз- витие, и ед­но такова, ко­ето се на­ми­ра в окул­т­но развитие. И кол­ко­то по­ве­че чо­век нап­ред­ва в сво­ето окул­т­но развитие, по­каз­ват все по­-вис­ши йерархии. Следователно ко­га­то гле­да­ме чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло на окул­т­но раз­ви­тия човек, ние се на­уча­ва­ме та­ка да се ка­же да поз­на­ва­ме със­та­ва на света. Така из­г­леж­да фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка за яс­но­вид­с­ки­ят поглед.

ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО по­каз­ва при ед­но не на­ми­ра­що се в окул­т­но раз­ви­тие ли­це хо­да на раз­ви­ти­ето на света, това, ко­ето се ре­ду­ва във времето. То показва, как пла­не­ти и слън­ца или съ­що от­дел­ни чо­веш­ки кул­ту­ри на Земята или съ­що от­дел­ни чо­ве­ци се из­ме­нят чрез тех­ни­те въплъщения, как из­г­леж­дат в ре­ду­ва­що­то се развитие. Следователно, етер­но­то тя­ло е всъщ­ност разказвачът. То раз­каз­ва хо­да на раз­ви­ти­ето на света. Докато фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка е ка­то един сбор от карти- ни, на­ри­су­ва­ни от един художник, етер­но­то се оказ­ва ка­то един вид разказвач, кой­то раз­каз­ва ис­то­ри­ята на све­та в сво­ите соб­с­т­ве­ни вът­реш­ни процеси. И кол­ко­то по­ве­че един чо­век е об­х­ва­нат в ед­но окул­т­но развитие, тол­ко­ва по­-да­ле­че на­го­ре се прос­ти­рат разказите. Един човек, кой­то е от­но­си­тел­но мал­ко об­х­ва­нат в окул­т­но развитие, по­каз­ва за яс­но­вид­с­кия пог­лед в сво­ето етер­но тя­ло мо­же би ня­кол­ко поколения, ко-­

АСТРАЛНОТО ТЯЛО на чо­ве­ка мо­же да бъ­де ви­дя­но за обик­но­ве­но­то на- б­лю­де­ние та­ка да се ка­же са­мо чрез не­го­вия сян­ков образ, чрез мислов- ни, волеви, чув­с­т­ве­ни изживявания. То ста­ва все по­ве­че и по­ве­че един из­раз на онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва стойнос­т­та на чо­ве­ка по от­но­ше­ние на не­го­во­то съ­щес­т­во в Космоса. Моля Ви да при­еме­те то­ва описание, то­ва из­ло­же­ние ка­то твър­де осо­бе­но важ­но Астралното тя­ло на един чо­век об­х­ва­нат в ед­но окул­т­но раз­ви­тие ста­ва все по­ве­че и по­ве­че из­раз за стойнос­т­та на чо­ве­ка в Космоса.

Ние описахме, как сти­га­ме до това, че в не­го­ва­та пър­вич­на съ­щи­на ас­т­рал­но­то тя­ло е един вид егоист, как оба­че окул­т­но­то раз­ви­тие тряб­ва да по­бе­ди то­зи его­изъм чрез това, че ин­те­ре­си­те на лич­нос­т­та ста­ват ин­те­ре­си на света. Ако наб­лю­да­ва­ме ас­т­рал­но­то тя­ло на ед­на лич­ност об­х­ва­на­та във ви­со­ко развитие, то­га­ва ще ви­дим в то­ва ас­т­рал­но тяло, спо­ред това, да­ли то се оказ­ва тъм­но или мрач­но или се по­каз­ва вът­реш­но яс­но блестящо, да­ли то се про­явя­ва в про­ни­зи­тел­но кре­щя­щи то­но­ве или в хар­мо­нич­ни ме­ло­дич­ни звуци. От то­ва ще видим, да­ли съ­от­вет­ни­ят чо­век е на­со­чил сво­ето раз­ви­тие така, че е ос­та­нал свър­зан със сво­ите лич­ни ин­те­ре­си на све­та в свои лич­ни ин­те­ре­си

Това е, ко­ето мо­же да се по­лу­чи при ас­т­рал­но­то тя­ло на ед­на чо­веш­ка лич­ност об­х­ва­на­та в ед­но вис­ше развитие, че ако раз­ви­ти­ето е вър­вя­ло съг­лас­но ис­тин­с­кия окул­тен морал, ние мо­жем да ви­дим по него, кол­ко чу­де­сен ста­ва чо­ве­кът чрез това, че е раз­ре­шил хо­ри­зон­та на сво­ите ин­те­ре­си от лич­на­та об­ласт в об­що­чо­веш­ка­та об­ласт и в об­щи­те ин­те­ре­си на света. Астралното тя­ло ста­ва все по­-лъ­че­зар­но все по­ве­че на­по­до­бя­ва ед­но слънце, чрез това, че чо­век се на­уча­ва все по­ве­че и по­ве­че да пре­вър­не об­щи­те ин­те­ре­си на чо­ве­чес­т­во­то и на све­та в свои соб­с­т­ве­ни интереси.

Себе-то на чо­ве­ка показва, кол­ко чо­век нап­ред­ва по­ве­че в сво­ето раз- витие, все по­ве­че тен­ден­ци­ята да се разцепи, да се раздели. То из­п­ра­ща та­ка да се ка­же съ­дър­жа­ни­ето на сво­ето съз­на­ние навън. Това съ­дър­жа ние и съз­на­ни­ето пра­ви пос­ла­ни­чес­ки пъ­ту­ва­ния в света. Когато чо­век ис­ка нап­ри­мер да поз­нае ед­но Същество от йе­рар­хи­ята на Ангелите, то­га­ва не е дос­та­тъч­но той да при­ло­жи поз­на­ва­тел­ни си­ли от обик­но­ве­но естество. Ако той ис­ка дейс­т­ви­тел­но да го познае, то­га­ва тряб­ва да мо­-
же да пре­не­се сво­ето съзнание, т. е. тряб­ва да мо­же да от­де­ли си­ли­те на сво­ето Себе и да пре­не­се ед­на част от сво­ето се­бе­съз­на­ние в съ­ни­ща­та на съ­от­вет­но­то съ­щес­т­во от йе­рар­хи­ята на Ангелите. С как­во­то и съ­щес­т­во да се запознаем, ние мо­жем да се на­учим да го поз­на­ем са­мо ка­то пре­не­сем на­ше­то се­бе­съз­на­ние в съ­от­вет­но­то същество. Този е стре­ме­жът на Себе-то да из­ле­зе от се­бе си, да се пре­не­се в дру­го­то съ­щес­т­во и това, ко­ето е жи­вя­ло пър­во са­мо в са­мия човек, да го ос­та­вим да жи­вее по­-на­та­тък в дру­го­то същество. Този стре­меж се по­каз­ва на ед­на по­-нис­ка сте­пен на чо­веш­ко­то същество, на сте­пен­та на обик­но­ве­но­то чо­веш­ко съществувание, в оп­ре­де­лен стре­меж да отс­т­ра­ни от са­мия се­бе си сво­ето съзнание. Той се по­каз­ва в пот­реб­ност от сън.

И това, ко­ето тлас­ка ду­шев­но чо­ве­ка към сън, то е на­пъл­но съ­щи­ят им- пулс, кой­то при вис­ше­то раз­ви­тие на съз­на­ни­ето не во­ди в не­съз­на­тел­ния свят на съня, а в съз­на­ни­ето на Ангелите или на Духовете на Фор- мата или на по­-вис­ши­те йерархии. Така ние мо­жем да из­ка­жем па­ра­док­сал­ни­те думи: що значи, чо­век да се на­учи да поз­на­ва един от Елохи- мите, един от Духовете на Формата? - Това значи, той да се е раз­вил та­ка далече, че да бъ­де в със­то­яние да пре­ми­не със своя сън в съз­на­ни­ето на Елохима и да се съ­бу­ди в Елохима със съз­на­ни­ето на то­зи Дух на вис­ши­те йерархии. Това зна­чи поз­на­ва­не на ед­но по­-вис­ше Същество: бла­го­да­ре­ние на по­-вис­ши­те си­ли раз­ви­ти в не­го да от­да­де сво­ето съз- нание, как­то го от­да­ва в съня, но да го от­да­де бла­го­да­ре­ние на по­-вис­ши­те си­ли раз­ви­ти в не­го така, че то­ва съз­на­ние да се съ­бу­ди и да му прос­вет­не ка­то съз­на­ние на то­ва по­-вис­ше същество.

Така, при ед­но пра­вил­но окул­т­но раз­ви­тие ас­т­рал­но­то тя­ло ста­ва ка­то ед­но слънце, ко­ето из­лъч­ва сво­ите ми­ро­ви интереси. Обаче ко­га­то ед­но Себе до­би­ва ед­но ви­со­ко развитие, то ста­ва ка­то планетите, ко­ито са вър­тят око­ло то­ва слън­це на ас­т­рал­но­то тя­ло и ко­ито в тях­но­то вър­те­не през све­та сре­щат дру­ги съ­щес­т­ва и ка­то сре­щат дру­ги същества, до­на­сят от те­зи дру­ги съ­щес­т­ва из­вес­тия за поз­на­ва­що­то съ­щес­т­во на чове- ка. Така при един чо­век об­х­ва­нат в окул­т­но­то раз­ви­тие и Себе-то пред­ла­гат фак­ти­чес­ки об­ра­за на ед­но слън­це - то­ва е ас­т­рал­но­то тя­ло -, за­оби­ко­ле­но от не­го­ви­те пла­не­ти - то­ва е един брой от раз­м­но­же­ни­ята на Себе-то, ко­ито са из­п­ра­ща­ни в дру­ги същества, за да мо­же чо­век чрез това, ко­ето се от­ра­зя­ва към не­го чрез не­го чрез не­го­во­то раз­м­но­же­но Себе от те­зи дру­ги същества, да поз­нае същ­нос­т­та на те­зи дру­ги съще- ства.

И чувството, ко­ето чо­век има при поз­на­ва­не­то на чле­но­ве­те на вис­ши­те йе­рар­хии в тях­но­то вът­реш­но съ­щес­т­во /чрез фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло ние се на­уча­ва­ме да ги поз­на­ва­ме в тях­но­то външ­но същество; вът­реш­но ние се на­уча­ва­ме да ги поз­на­ва­ме чрез ас­т­рал­но­то тя­ло и Себе-

Чрез това, че Себе-то от­де­ля от се­бе си 7 Себе-та, чрез 8-то, ко­ето оста- ва, той ми­на­ва през ед­но по­-ви­со­ко развитие. Следователно, мо­ля Ви, гле­дай­те не­ща­та така: ние има­ме пър­во­на­чал­но Себе на човека, ко­ето му е да­де­но пре­ди той да е ми­нал през ед­но окул­т­но развитие. Сега той ми­на­ва през ед­но та­ко­ва раз­ви­тие и бла­го­да­ре­ние на то­ва то­зи чо­век из­п­ра­ща от се­бе си 7 Себе-та. С това, ко­ето му е би­ло да­де­но първоначал- но, той мо­жа да из­п­ра­ти от се­бе си 7 Себе-та, но за из­п­ра­ща­не­то на те­зи 7 Себе-та от се­бе си той тряб­ва­ше да раз­вие ед­на вът­реш­на сила.

Благодарение на факта, че то­ва Себе из­вър­ши това, то се е из­диг­на­ло с ед­на сте­пен по-високо. Сега аз Ви мо­ля да помислите, че про­це­сът кой­то опи­сах тук в не­го­ва­та крайност, се из­вър­ш­ва постепенно. Човекът, кой­то ми­на­ва през ед­но окул­т­но развитие, не е вед­на­га ед­но съ­вър­ше­но слън­це в сво­ето ас­т­рал­но тяло, за­оби­ко­ле­но от пла­не­ти­те на не­го­во­то Себе, а той пос­ти­га пър­во ед­но не­съ­вър­ше­но слън­че­во съществуване, не­съ­вър­ше­ни раз­ви­тия на сво­ите пла­не­тар­ни Себе-та. Всичко то­ва ста­ва постепенно. С то­ва оба­че вър­ви съ­що бав­но и пос­те­пен­но раз­ви­ти­ето на обик­но­ве­но­то Себе пре­ми­на­ва­що в по­-вис­ше Себе. Когато то­ва раз­ви­тие е стиг­на­ло до оп­ре­де­ле­на точка, ко­га­то сле­до­ва­тел­но Себе-то сти­га по­-ви­со­ко и по-високо, то­га­ва пос­те­пен­но се пред­ла­га въз­мож­нос­т­та чо­век да виж­да ми­на­ли­те прераждания.

Следователно тук аз Ви от­бе­ляз­вам точката, ко­ято да­ва въз­мож­ност чо­век да виж­да в ми­на­ли­те прераждания. Това е раз­ви­ти­ето на Себе-то над са­мо­то се­бе си, та­ка че то се из­ди­га над се­бе си чрез си­ли те, ко­ито му да­ват съ­щев­ре­мен­но въз­мож­нос­т­та да виж­да вис­ши­те йерархии. Следо- вателно бих­ме мог­ли да кажем: чрез сво­ето окул­т­но раз­ви­тие чо­ве­кът

С това, обич­ни приятели, аз Ви опи­сах по­ве­че или по­-мал­ко онова, ко­ето се по­лу­ча­ва за външ­но­то яс­но­вид­с­ко гле­да­не на ед­на друга, ми­на­ла през окул­т­но­то раз­ви­тие личност, на ед­на лич­ност ста­на­ла ясновижда- ща, до­ка­то през из­ми­на­ли­те дни Ви опи­сах по­ве­че вът­реш­ни­те изжи- вявания.

Необходимо е да опи­шем още не­що важно, ко­ето тряб­ва да раз­ши­ри по­ве­че един нап­ра­вен ве­че намек. Следователно, ко­га­то чо­век раз­ви­ва сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и сво­ето Себе, той стига, как­то виждате, до там, да ви- ж­да из­пъл­нен със Същества на вис­ши­те йе­рар­хии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н. - един свят, кой­то по­-ра­но е бил пра­зен за него. Сега Вие мо­же­те да за­да­де­те въпроса: из­ме­нят ли се съ­що и при­род­ни­те цар­с­т­ва око­ло човека?

И дейс­т­ви­тел­но при­род­ни­те цар­с­т­ва се из­ме­нят твър­де много. Видите ли, аз Ви ка­зах преди, че за яс­но­ви­де­ца фи­зи­чес­ко­то тя­ло се явя­ва още при обик­но­ве­на­та лич­ност ка­то сбор от картини, ко­ито ста­ват вът­реш­но все по-лъчезарни, кол­ко­то по­ве­че лич­нос­т­та нап­ред­ва в ней­но­то раз- витие. Но как­во е по­ло­же­ни­ето при животните? Да, ко­га­то гле­да­ме жи­вот­ни­те с яс­но­виж­дащ поглед, то­га­ва тях­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло съ­що се прев­ръ­ща в има­ги­на­ции и то­га­ва ние знаем: те­зи жи­вот­ни не са това, ко­ето те из­г­леж­дат в ма­йа , а те са имагинации, т. е. те са има­ги­на­ции мис­ле­ни в ед­но съзнание. Кой мисли, кой ги пред­с­та­вя сле­до­ва­тел­но жи­вот­ни­те ка­то имагинации? Животните, съ­що рас­те­ни­ята в тех­ни­те външ­ни фор­ми - рас­те­ни­ята оба­че по­-мал­ко от­кол­ко­то жи­вот­ни­те и на­й-­мал­ко ми­не­ра­ли­те - са има­ги­на­ции на Ариман.

Нашите фи­зи­ци тър­сят ма­те­ри­ал­ни­те за­ко­ни във външ­ни­те при­род­ни царства. Окултният поз­на­вач кон­с­та­ти­ра все по­ве­че и повече, че външ­ни­те при­род­ни царства, до­кол­ко­то те се пред­с­та­вят ка­то материал- ни същества, са има­ги­на­ции на Ариман. Ние знаем, че на ос­но­ва­та на жи­вот­ни­те сто­ят гру­по­ви души. Груповите ду­ши не са има­ги­на­ции на Ари- ман, а от­дел­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­ни жи­вот­ни във външ­ни фор­ми са има­ги­на­ции на Ариман. Когато има­ме сле­до­ва­тел­но цар­с­т­во­то на лъвовете, тях­на­та гру­по­ва ду­ша при­над­ле­жи та­ка да се ка­же на доб­ри­те ду­хов­ни Съ- щества и бор­ба­та на Ариман про­тив доб­ри­те ду­хов­ни Същества се със­тои имен­но в това, че той от­пе­чат­ва гру­по­ви­те ду­ши на жи­вот­ни­те в от­дел­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­ни фор­ми на жи­вот­ни­те и им от­пе­чат­ва сво­ите има- гинации. Отделните фор­ми лъвове, как­ви­то те хо­дят ре­ал­но на­вън по Земята, са из­в­ле­че­ни от гру­по­ви­те ду­ши чрез Ариман. Така на нас пос­те­пен­но ни се по­каз­ва съ­що и за оби­ка­ля­щи­ят свят пре­об­ра­зя­ващ се в не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето той из­г­леж­да в майа, в илюзия.
Сега, за да мо­же­те да из­ве­де­те мис­ли­те на­го­ре ка­то ед­на стълба, мисли, ко­ито се раз­к­ри­ха в те­че­ние на то­зи ци­къл от сказки, ис­кам да Ви дам още ед­на схема, ед­на схе­ма­тич­на рисунка. Първо ис­кам да на­чер­тая тук в ля­во това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем раз­ч­ле­не­ни­ето на обик­но­ве­ния чо- век: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тяло, Сетивна душа, Чувст- вуваща или Разсъдъчна душа, съз­на­тел­на душа, Духовно-Себе, Дух-Жи- вот и Човек-Дух. Така поз­на­ва­ме ние раз­ч­ле­не­ни­ето на човека. Вътреш- ността на чо­ве­ка е Сетивната душа, пос­ле Чувствуващата или Разсъдъч- ната душа, пос­ле Съзнателната душа, след то­ва Духовно Себе. Аз не за­пис­вам по­-вис­ши­те членове, по­не­же се­га не се нуж­да­ем за слу­чая от тях, мо­жем са­мо да си ги представим.

Този със­тав на чо­ве­ка се по­каз­ва външ­но така, че те­лес­на­та част съ­щес­т­ву­ва в дол­ни­те членове, това, ко­ето се из­жи­вя­ва душевно, в три­те сред­ни членове, и Духовното Себе съв­сем не съ­щес­т­ву­ва още в обик­но­ве­ния човек, а съ­щес­т­ву­ва в ед­на бъ­де­ща перспектива.

Когато чо­век ми­на­ва през ед­но окул­т­но развитие, пър­во се ка­сае за това, че оп­ре­де­ле­ни не­ща в са­ма­та ду­ша би­ват подтиснати. Ние видяхме, как важ­но­то се със­тои осо­бе­но в това, чо­век да стиг­не до там да за­ли­чи вън- ш­ни­те се­тив­ни впечатления. Това е пър­во­то изис­к­ва­не за окул­т­но­то на- п­ред­ва­не на човека, той да за­ли­чи външ­ни­те се­тив­ни впечатления. Чрез това, че чо­век за­ли­ча­ва външ­ни­те се­тив­ни впечатления, се из­ме­ня он­зи член на не­го­ва­та душа, кой­то се раз­ви­ва пре­дим­но чрез дейс­т­ви­ето на външ­ни­те се­тив­ни впечатления. Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната ду­ша се на­ми­ра по­нас­то­ящем в ней­но­то глав­но развитие, за­що­то се раз­чи­та глав­но на външ­ни­те се­тив­ни впечатления. Фактът, че Съзнателната ду­ша се за­сил­ва вът­реш­но на­й-м­но­го чрез и под впе­чат­ле­ни­ята на сетивата. Вие не тряб­ва да смес­ва­те то­ва с дру­гия факт, че се­тив­ни­те впе­чат­ле­ния са опос­ред­с­т­ву­ва­ни чрез Сетивната душа.

Когато се ка­сае за окул­т­но­то развитие, тряб­ва да има­те предвид, под как­ви вли­яния Съзнателната ду­ша се за­сил­ва най-много. А то­ва ста­ва
под вли­яни­ята на външ­ни­те се­тив­ни впечатления. Когато те­зи външ­ни се­тив­ни впе­чат­ле­ния би­ват заличени, Съзнателната ду­ша би­ва заглуше- на, по­ни­же­на в нейния живот. Така че сле­до­ва­тел­но - (от­дяс­но ис­кам да от­бе­ле­жа това, ко­ето от­го­ва­ря на ду­шев­ни­те чле­но­ве в окул­т­но раз­ви­ва­щия се човек) Съзнателната ду­ша в окул­т­но раз­ви­ва­щия се чо­век ще тряб­ва да отс­тъ­пи назад. Следователно раз­би­ра се това, ко­ето в обик­но­ве­ния жи­вот на чо­ве­ка во­ди до там, той да под­чер­тае своя Аз, ко­ето го во­ди до там, да под­чер­тае пре­ди всич­ко то­зи Аз във всич­ки въз­мож­ни области. . .

В на­ше­то време то­зи Аз е под­чер­та­ван ве­че в об­лас­т­та на мисленето. Ние не мо­жем да чу­ем не­що по-често, освен: то­ва е мо­ето становище, аз мис­ля то­ва или онова. Като че важ­но­то е това, ко­ето то­зи или он­зи чо­век мис­ли ка­то че важ­но­то не е по­ве­че това, що е истината. . . Вярно е, че сбо­рът на три­те ъгъ­ла на един три­ъгъл­ник е ра­вен на 180 гра­ду­са и е безразлично, как­во ста­но­ви­ще за­ема чо­ве­кът към то­ва Вярно е, че йе­рар­хи­ите се де­лят на три пъ­ти по три на­го­ре от чо­ве­ка и е безразлично, как­во ста­но­ви­ще за­ема чо­ве­кът от­нос­но това. Следователно това, ко­ето е под­чер­та­ва­не на Аза, отс­тъп­ва назад; В за­мя­на на то­ва Съзнателната душа, ко­ято по­-ра­но слу­же­ше пре­дим­но за кул­ту­ра­та на Аза, се из­пъл­ва пос­те­пен­но с това, ко­ето на­ри­ча­ме имагинация.

Можем имен­но да кажем: при окул­т­но раз­ви­ва­щия се чо­век Съзнател- ната ду­ша се прев­ръ­ща в има­ги­на­тив­на душа.

След то­ва от из­ло­же­ни­ята да­де­ни през ми­на­ли­те дни знаем, че тряб­ва да бъ­де изменено, пре­об­ра­зе­но са­мото мислене, ко­ето се раз­ви­ва пре­дим­но в Разсъдъчната или Чувствуващата душа. Ние чухме, как мис­ле­не­то тря- б­ва все по­ве­че и по­ве­че да се от­ка­же да раз­ви­ва соб­с­т­ве­ни­те мисли, как то тряб­ва все по­ве­че и по­ве­че да под­тис­не соб­с­т­ве­но­то мислене, как чо­веш­ка­та лич­ност тряб­ва да под­тис­не соб­с­т­ве­но­то мислене. Когато чо­век ус­пее да под­тис­не това, ко­ето в обик­но­ве­ния жи­вот е нап­ра­вил от сво­ята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, то­га­ва на мяс­то­то на това, ко­ето жи­вее ка­то обик­но­ве­но мислене, ка­то раз­съд­ли­вост и съ­що ка­то обик­но­вен чув­с­т­вен жи­вот в чо­ве­ка на фи­зи­чес­ко­то поле, ид­ва Инспирацията, то­га­ва Разсъдъчната или Чувствуващата ду­ша се прев­ръ­ща в ин­с­пи­ра­тив­на или в ин­с­пи­ри­ра­на ду­ша (Вдъхновена душа). Вдъхновените про­из­ве­де­ния на кул­ту­ра­та са би­ли инспирирани, вдъх­но­ве­ни в пре­об­ра­зе­на­та Разсъдъчна душа.

Сетивната ду­ша би­ва пос­те­пен­но за­ли­че­на чрез това, че чо­век по­беж­да­ва глав­но ас­т­рал­но­то тяло, че пра­ви от ин­те­ре­си­те на све­та сво­ите соб­с­т­ве­ни ин­те­ре­си и чрез то­ва се из­ди­га все по­ве­че и по­ве­че над лич­но­то усещания. Чрез то­ва Сетивната душа, всич­ки вът­реш­ни импулси, вът­реш­ни страс­ти и афек­ти се прев­ръ­щат в Интуиции. И на мяс­то­то на