Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
Изтегляне 1.99 Mb.
|
| Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40. хиляди Берлин 1922 г. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. – Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
47 осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия е обявена за еретична. Виж между др. Уилман, «История на идеализма», том II, стр. 111, 1. издание Брауншвайг 1894 г. Виж също стр 53, 58, 63, 79 на този том. 49 когато лятният курс се проведе в Торквай: «Инициационното съзнание. Истинските и погрешните пътища на духовното изследване», Събр. съч. 243. Когато човек застава на местата: Тинтагел в Корнуел. 55 Дантевата «Комедия»: «Божествена комедия». 65 цистерциенската дреха: Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския абат Robert von Citeaux (при Диьон). Доминикански орден: 1215 г. основан от Доминикус. 66 лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920 г., Събр. съч. 74. 69 цистерциенски свещеник: Вилхелм Нойман, 1837-1919 г. 70 статиите ще бъдат издадени като книга: Виж Рудолф Щайнер «Моят жизнен път» (1923-1925 г.), глава VII, Събр. съч. 28. 72 в първата мистерийна драма: «Портата на посвещението » (1910 г.). В «Четири мистерийни драми», Събр. съч. 14. 77 тази личност беше моя близка писателка. Не е сигурно коя е била тази личност. Емил Бок предполага, че се касае за австрийската поетеса Бети Паоли («Рудолф Щайнер. Студии относно неговия жизнен път и произведения», Щутгарт 1990 г., стр. 54), което обаче се оказа неправилно. Сравни статията от Карл Хуго Цинк «Бети Паоли и монахът от Шартр» в «Гьотеанум» 53 год., Nr. 50/51 от 15./22. декември 1974 г. 83 относно пасторалната медицина: «Взаимната дейност между лекари и свещеници. Пасторално-медицински курс» (11 лекции за лекари и свещеници, Дорнах 1924 г.), Събр. съч. 318. когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното познание». Книгата се издава след смъртта на Рудолф Щайнер 1925 г. Събр. съч. 27. 86 Целзус, гръцки философ, пише около 180 г. сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873 г.). 88 Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601 г. Сега най-често наричан Тихо Брахе. Рудолф Щайнер използва употребяваното по-рано име. 89 един прочут астроном: Пиер Симон Лаплас, 1749-1827 г. 96 Фихтевата «Реч към немската нация»: държана в Берлин през зимата на 1807/08 г. 97 Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815 г.). 99 Роберт Цимерман.., от когото произлиза думата «антропософия»: «Преглед на антропософията. Проект на една система на идеален мироглед върху реалистична основа», Виена 1882 г. Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1. том, Виена 1870 г., стр. 363. 102 Фрошамер, «Фантазията като основен принцип на мировия процес»: Мюнхен 1877 г. 108 Личността на Щрадер има един вид образец: Гидеон Шпикер, 1840-1912 г., първо капуцински монах, след това професор по философия в Мюнстер Вестфален. Произведения между др. «Мирогледът на Лесинг», Лайпциг 1883 г.; «От манастира в академичната служба», Щутгарт 1908 г. 126 Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085 г. 127 Концил в Никея: 325. 182 131 Владимир Соловьов, 1853-1900 г. във въведението към изданието на Соловьов: Владимир Соловьов, «дванадесет лекции за богочовешкото», Щутгарт 1921 г. (Избрани произведения, 3. том въведение стр. XII-XVI.) 137 Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurü» (около 425 г.). В Средновековието любим учебник. 141 Кампанела.. в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602 г. 146f. Ото Вайнингер, «Пол и характер». 17. изд., Виена 1918 г. 146 неговият биограф описва: Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер. 147 и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918 г., стр. 121-124. 148 Нитцче, «Отвъд добро и зло»: 1886 г. 149 Вайнингер, « За последните неща»: 4. изд., Виена 1918 г. 159 как Хебел си прави забележки за една драма: Дневници на Хебел, Nr. 1336 в Събр. съч. на Хебел, 9. част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт. 159 немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882 г., опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508 г.), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1. 162 Емил Кух, 1828-1876 г., литературен критик. Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922. към корекциите на текста ред 8/9. В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.» Според сведения от участници Рудолф Щайнер е посочил за новото прераждане на Сократ – Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850 г.), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988 г., стр. 68-69. 162 един професор от Грац: Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913 г.), от 1878 г. частен доцент в Грац и от 1883 г. професор в Лемберг. Шрьоевото издание на Фауст излиза през 1881 г. Ерих Шмидт, 1853-1913 г., филолог. 165 Шрьоер «Немската поезия на 19. столетие»: Лайпциг 1875 г. 166 Към текста на словото от 28. септември 1924 г. (последното слово): За 5. издание (1981 г.) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия). От там се получават промените на текста. Seite 170, Z. 9: «в неговия космически блясък» вместо «в неговото космическо преобразяване» Seite 171, Z. 3: «описание» вместо «картина» Seite 173, Z. 16: «в светлината на антропософската мъдрост» вместо «в светлината по този начин» Seite 174, Z. 11: «на вълните на Словото» вместо «към мировото слово». Тези промяни са основателни, понеже грешките се дължат на известно разтягане на стенографския шрифт при бързото писане. Тяхната категоричност се получава от сравнението с другата стенограма, в която е залегнала друга стенографска система. 167 Илия: Сравни лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин, 14. декември 1911 г., Събр. съч. 61, както и лекциите в Кьолн, 8. май 1912 г.; Мюнхен, 16. май 1912 г. и Кьолн, 29. декември 1912 г. в «Изживявания в свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143. 170 Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872 г. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел». 172 каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му. 174/175 Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх. В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979 г.) 1 Тук в стенограмата има пропуск. Според изказвания на участващите в лекцията Р. Щайнер е споменал тук като превъплъщение на Сократ Кристиян Оезер, бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Каталог: files -> literature -> 1-ga 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие 1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева 1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина 1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г 1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г 1-ga -> Превод от немски: димо даскалов Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|