Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Тук мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, виждаме как в протичащия в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на своята карма. Той вижда всичко, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот, но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е изпитал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тях в добър или лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.

Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин. При това човек се удивлява на мислителя, но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва и всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в духовното схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т. н. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време.

Това по забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на живота му след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, там намираме всички онези, бих казал, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които често говорихме тук и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в самостоятелно небесно тяло, се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но основават древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в това, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.

При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея.

И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите. Трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост.

И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно. Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно. И точно при тази личност направих странното откритие, че при такива по-нови рационалистично-интелектуални индивидуалности се явява пречка в изграждането на кармата, че те не могат да се издигнат до мъдростта на звездите без да срещнат препятствия. При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на своя рационализъм от времето, предхождало господството на Михаил. Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил.

Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото. Понеже трябваше да си кажа: Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите ѝ земни съществувания, че то проявява действията си не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта. Това е твърде забележително явление.

Тогава се показа, че животът, предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят и с въпросът: Как да се държа с християнството?

Бихме искали да кажем, че там, в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането ѝ на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля свръхсетивното, иска да го обхване само с ума, но въпреки това да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от своята карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно за живота между смъртта и ново раждане. Поради това по-късно в живота се явява реакция да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност е изпитала между смъртта и ново раждане.

Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, намираме нещо твърде забележително. Ние сме доведени първо – поне аз бях доведен – до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което описах като време, в което старите платоници например от школата на Шартр са възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не са слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил е проведена един вид небесна конференция между двете групи, проведени са преговори. В това време се пада войната на певците във Вартбург.

Интересно е винаги да се проследи какво става долу на Земята и какво става горе? И така в надпяването на певците във Вартбург имаме събитие, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил.

Кой взима участие в надпяването на певците във Вартбург? Там са събрани най-знаменитите германски поети, които водят «война» едни срещу други чрез песен. Известно е в какво се е състояло надпяването на певците във Вартбург как там се борят да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но има и един, който всъщност е срещу всички други – Хайнрих фон Офтердинген. И в този Хайнрих фон Офтердинген аз открих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.

Следователно ние имаме работа с Хайнрих фон Офтердинген и трябва да насочим поглед върху това, защо след като минава през вратата на смъртта, Хайнрих фон Офтердинген трябва да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието? Защо?

За целта е достатъчно само малко да проследим историята на «войната» на певците: Хайнрих фон Офтердинген приема предизвикателството срещу другите. Палачът е вече извикан: Той трябва да бъде обесен, ако изгуби. Той се измъква от положението. Но за да предизвика нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор. И действително довежда магьосника Клингзор от Унгария в Айзенах.

Сега там се провежда нов вид Вартбургска борба, при която съдейства Клингзор. Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, застъпващ се сега за Хайнрих фон Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в нея. И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си. И още по-мощни сили извиква той в състезанието.

Срещу всичко, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедурата, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества, започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».

И така ние виждаме как на лишеният от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите. Намираме се във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които говорих; намираме се във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то е било особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществува още само там, където имаш вътрешно отчуждаване от християнството, както при Клингзор от Унгария.

Но Хайнрих фон Офтердинген е извикал Клингзор, следователно е сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите. Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остава свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезва всъщност от неговия свръхсетивен живот, но остана свързан именно с обезхристиянизираната космология на Средновековието. И така той живее по-нататък между смъртта и ново раждане, след това се преражда по начина, който ви описах, вживява се в определена несигурност спрямо християнството.

Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябва да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против демонически същества, свързани с нехристиянската космология на Средновековието. И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които е трябвало да се опълчат духовете на Михаил, се намират сега именно онези духовни същества, които са били призовани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.

Така че тук един човек, който поради другите свои кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не може да се домогне до християнството, не може да приеме християнството поради това, че носи в себе си съпротивата срещу християнството, която си създава в онова време, когато извиква на помощ Клингзор от Унгария против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само жизнената му борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.

Виждате ли, скъпи приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и това, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.

И когато след това проследим как са устроени в своята карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в минал земен живот най-често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия. Това е много важна връзка.

Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, прекалено умен в рационалистично отношение. Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки.

Да, скъпи приятели, погледнете обаче сега всичко това във връзка с нашето разглеждане. Такива духове се срещат в последната третина на 19-и и в началото на 20-и век. Те принадлежат към най-интересните. Така прероденият Хайнрих фон Офтердинген, имал работа с най-черния магьосник от своето време Клингзор, се оказва интересен именно в своя рационалистичен ум!

Но тук се показва какви трудности съществуват, когато по правилен начин искаме да се доберем до мъдростта на звездите. И правилното добиране до мъдростта на звездите, от което се нуждаем, за да прозрем кармата, е възможно само в светлината на правилно разбиране на господството на Михаил и в придържане към Михаил.

Това отново ви засвидетелства как през цялата действителност на новото време – аз ви показах това днес с един отделен пример, с примера на образеца на Щрадер – е изплувало едно течение на духовния живот, което затруднява да се достигне по безпристрастен начин до науката на звездите, а с това и до науката за кармата.

Как въпреки всичко го можем и можем да бъдем сигурни, че невъзпрепятствани от нападенията, които днес са възможни от онази страна, която охарактеризирах, въпреки всичко можем да стигнем до мъдростта на звездите и до светлината, която ни разкрива изграждането на кармата, за това ще говорим по-нататък утре.
ОСМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 19 септември 1924 г.
Разглежданията, които проведохме тук, за да разбираме все по-добре какво значи това, че настоящето стои под знака на господството на Михаил, ни доведоха последния път дотам да покажем колко особено може да действа кармата на хората. И те в определен смисъл ни показаха как самите трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.

Самопонятно е, че за мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата. Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле. А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот.

Ето защо не се поколебах вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето. И днес ще изнеса още някои неща за илюстриране на онова, което ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.

Но днес първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че по превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото.

Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват един след друг така, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.

Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, още тогава е била философ, който определено е принадлежал към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежи към школата на скептиците, която макар че вече виджда как християнството си пробива път в света, стои абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.

Тази индивидуалност – Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, – тази индивидуалност, която е била въплътена тогава, събира, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм е създал, събира го в своята личност и в известен смисъл е личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя е циник не по отношение на възгледа за живота, там той е скептик, но циник по отношение на начина, по който е приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегува за много важни неща. И тогава християнството минава покрай него, без да остави никаква следа. Когато той минава през вратата на смъртта, остава едно настроение, което не е толкова резултат на неговия скептицизъм – защото това е философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, – но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно, не се оказва важно: това е основното настроение. И това основно настроение е пренесено в живота след смъртта.

Но още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната. Обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, праучителите, живели някога на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който е трябвало да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приема това като нещо присъщо на тези прамъдреци. Той има чувството: Прамъдрецът е при мен. И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той е получавал вътрешна инспирация, чрез която учението се е предавало в онова време. Това са най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходят по Земята в своите етерни тела. Тези са праучителите, последвали Луната, когато тя се отделя от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.

И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.

Тази индивидуалност изпитва тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което е преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия. Както казах, Агрипа нее възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно вижда как Христос е очакван в древните мистерии.

Но понеже мистериите – искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност вижда – са се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той приема в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза са били пренесени върху римското християнство.

Забележете добре, скъпи приятели, за какво се касае тук. Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност се подготвя разбирането за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръсват в първите християнски столетия и преминават в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.

Виждате ли, това произвежда една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и ново раждане, виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.

И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижи за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият Лудвиг ХІV е още дете. Това е кардинал Мазарини. И когато проучим кардинал Мазарини във всичко, което при него е блестящо, велико и във всичко, което има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава – също и в онова как по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV – виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност. И управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.

Но кардинал Мазарини малко силно е бил засегнат от отношенията. Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV.

Кардинал Мазарини е бил надарен с широк поглед, бил е велик държавник, обаче отново като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела. Така че, бихме искали да кажем, тези дела протичат като грандиозни сръчности, но не като нещо, което идва от дълбочината на сърцето.

Този живот става твърде забележителен, когато след смъртта си индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и ново раждане. Тук именно можем да видим как при по-нататъшното минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществува всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, отново отминава и в този живот се образува кармически особен манталитет; манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възгледи, с които тази индивидуалност се е сблъскала, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.