Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Това е, с което исках да приключа този цикъл лекции.

ПОСЛЕДНО СЛОВО

Дорнах, 28 септември 1924 г.
Скъпи приятели!

Вчера и завчера ми беше невъзможно да ви говоря. Но по случай празника на архангел Михаил днес не исках да пропусна свещеното настроение, което утре трябва да свети в душите и в сърцата ни, без да съм говорил поне накратко пред вас, скъпи приятели.

За да мога да сторя това, го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че днес все пак ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа именно при това или по случай това празнично настроение.

Скъпи приятели, през последно време имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за такова празнично настроение.

Днес можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил като се отдадем на подготвителните мисли за бъдещо време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.

И моят стремеж през последните седмици беше да ви изложа, скъпи приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.

Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството – най-малко в две последователни въплъщения, – същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че са последователни въплъщения на едно и също същество.

Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, виждаме пред нас пророческата природа на Илия в юдейското предание. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт».

Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно за Мистерията на Голгота, които правят неописуемо впечатление. Видяхме как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме как то възкръсна отново в поета Новалис, как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на своите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.

Знаем, защото често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физически смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, но действат навсякъде в развитието на човечеството.

Знаем, че човекът минава през сферата на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, и да се върне отново в земно съществуване.

Нека от тази гледна точка хвърлим поглед върху Рафаел как е минал през вратата на смъртта, как навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост и тогава ще открием следното, скъпи приятели: Ние ще видим как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел е дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия. Ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които е прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружи, понеже те са били онези, които в началото на земното съществуване поставят целта на този земен живот.

Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го прави способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко, което той е нарисувал върху платно или върху стена за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което е така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показва в космическата взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.

И така той, който на Земята е разгърнал такава любов към изкуството, който се е влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренася след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренася в слънчевото съществуване, което е живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ донася на човечеството великите целенасочени истини.

Ние виждаме как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно – сега по начин различен от миналото, когато на Земята е бил другар на Христос Исус, – онова, което е изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исус от Лазар става Йоан.

Виждаме как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което е нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус.

И ние виждаме след това как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което има в основата на своя живот; виждаме как успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с духове, които повече или по-малко се намират на погрешни пътища, но все пак пренасят в областта на магическото мировата същност, мировото мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви. Ние виждаме как той взема участие във всичко, което живее в Сведенборг.

И едно нещо е забележително, скъпи приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание. Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.

И така излезе неговата първа книга за Рафаел, която би трябвало да бъде биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго –описание на онова, което Рафаел е станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.

И след като четири пъти се опитва да стори това, той казва: – Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само, че описваме как една картина преминава в друга, като че е била нарисувана от свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот. Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.

И когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж прави опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел

Тази земна личност на Рафаел е изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан е дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството.

Така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така виждаме как Рафаел умира млад, Новалис умира млад – едно същество, което произхожда от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.

И после виждаме как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис. Всичко, което човешки очи виждат благодарение на Рафаел, от него могат да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсва в Новалис.

И когато разгледаме Новалис, чувстваме как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че земният му живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не желае да бъде докоснат от земния живот.

И как го виждаме, когато оставим да действа върху нас онова, което е излял в своите фрагменти, как го виждаме, когато то ни въздейства? То действа затова така дълбоко, защото всичко, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко, което очите могат да виждат и чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в почти небесен поетически блясък чрез това, което живее в душата му като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в духовния светлинен блясък и най-незначителното материално нещо.

И така виждаме именно в Новалис блестящ предвестник на онова течение на Михаил, скъпи приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези – също и съществото, за което говорих днес, – ще намерите всички, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която е навлязло.

Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил – който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот – само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, – тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.

Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.

Че това е така, скъпи приятели, за целта се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа това днес пред вас с няколко думи, да го кажа поне така накратко. Днес силите ми няма да стигнат за нещо повече. Но това е, което чрез думите би искало да говори на душите ви: Да приемете мисълта за Михаил в смисъла на това, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството.

Ето защо моите последни думи към вас днес ще бъдат:

Рожби на слънчевите същества могъщи,

светещи, с благодат изпълващи света духовни сили;

да бъдете на Михаил дрехата лъчезарна

мисълта божествена ви отреди.
Той, пратеникът на Христос показва в вас

опората за човека, свещената мирова воля.

Вий, светли същества на етерните светове,

донесете на хората Словото Христово.

на дочакващите и жадуващи души.

Тях пламтящото ви Слово озарява

в мировото време на Човека-дух.

знака мъдър Михаилов приемете;

приемете словото-любов на мировата воля

във душите си кат' висша цел активно.

Leuchtende, weltenbegnadende

Geistesmächte; zu Michaels Strahlenkleid

Seid ihr vorbestimmt vom Götterdenken.

Menschen tragenden, heiligen Welten-Willen.

Ihr, die hellen Ätherwelten-Wesen,

Trägt das Christuswort zum Menschen.

In erharrenden, durstenden Seelen.

Ihnen strahlet euer Leuchtewort

In des Geistes-Menschen Welten-Zeit.

Nehmt des Michaels Weises Winken,

Nehmt das Welten-Willens Liebes-Wort

In der Seelen Höhenziele wirksam auf

Допълващи забележки

към съдържанието на словото от 28. септември 1924 (последното слово)
Трябва да се вземе под внимание, че Рудолф Щайнер не е могъл да довърши словото си от 28. септември 1924. В своята статия «В навечерието на деня на Михаил» в списанието на Антропософското общество «Вести», септември 1925 Мари Щайнер написа:

- Той не даде в лекцията, това, което първоначално искаше да даде. Даде ни първата част от мистерията на Лазар; той не само ми го каза, но и по-късно също го написа на корицата на първия запис: «Да не се дава по-нататък, докато към това не дам и втората част.» Въпреки това той му беше взет, както и някои други. Сега няма повече да ни даде тази втора част. Ще бъде предоставено на познавателните ни сили правилно да различим тайните на инкарнацията, на инкорпорацията и кръстосването на дейността на индивидуалностите. Той завърши с това, което преминаваше като червена нишка през неговите откровения на мъдростта – мистерията на Новалис, Рафаел, Йоан. Винаги наново сме довеждани до нея, изхождайки от различните аспекти. Последният аспект, най-трудният – понеже се кръстосва от линията на една друга индивидуалност, – той ни го даде в навечерието на онзи Михаилов ден – и тогава прекъсна.

Което беше загатнато от Мари Щайнер като дадено от Рудолф Щайнер устно пояснение, беше потвърдено от д-р Лудвиг Нолл, лекуващият го заедно с д-р Ита Вегман лекар:

«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг. Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види в тази връзка също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)

Според госпожа д-р М. Кирхнер-Бокхолт Рудолф Щайнер дава на д-р Ита Вегман още едно обяснение: «По това време Лазар можеше напълно да се развие от земните сили само до разбиращата душа. Мистерията на Голгота се извършва през четвъртата следатлантска културна епоха и през това време се развива разбиращата душа. Затова е било необходимо от друга космическа същност (индивидуалност) от съзнателната душа нагоре да му се даде Манас, Буди и Атма. С това пред Христос застава човек, който се простира от земните дълбини до най-висшите небесни висини, който носи в себе си в съвършенство всички човешки същности – от физическото тяло през другите организации до духовните същности Манс, Буди, Атма, които едва в далечното бъдеще ще могат да бъдат развити от всички хора.» («Вести» 40-годишнина № 48 от 1. декември 1963).

През октомври Ита Вегман пише на Хелене Финкх: «Мила госпожо Финкх, д-р Щайнер ме накара да ви кажа, че е съгласен да дадете Михаиловия стих на онези, които искат. Той също е съгласен да прочетете лекцията на членовете, но след това почакайте, докато напише още нещо към лекцията за Михаил, за да изясни тайната, която съществува между Йоан Кръстителя и Йоан Евангелиста.»

Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към тома лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.

ЗАБЕЛЕЖКИ

Реинкарнация и карма, от гледна точка на модерната естествена наука, необходими представи – Как действа кармата, 1903, в «Lucifer – Gnosis», Събр. съч. 34.

Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите за прераждането – един аспект на духовното ръководство на човечеството, 1909, Събр. съч. 109

Откровенията на кармата, 1910, Събр. съч. 120

Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911, Събр. съч. 126

Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвременността, 1912, Събр. съч. 135

Към стр.
11 Коледната конференция: Сравни Рудолф Щайнер «Коледната конференция за основаване на Всеобщото антропософско общество 1923/24», Събр. съч. 260.