Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава външните си сетива с това, което сам развива в душата си. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при правилен душевен живот.

Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството.

Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, сънуващото съзнание и спящото съзнание без сънища.

В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото с човешкия си ум образуваме представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.

Сънуващото съзнание е за съвременния човек неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в символично преобразуване, което не винаги осъзнава. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме изгряващото Слънце с напълно отворени очи, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина, проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с тънко було от това, което иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.

Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че един зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда насън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.

Сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на душевния живот. И често пъти човекът изпада в лека самоизмама именно по отношение на живота на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието е замъглено по някакъв начин.

Природоизследовател минава покрай книжарница. Вижда книга за света на низшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, чува в далечината латерна да изпълнява някога позната му мелодия, която е забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху него, а го обвързва свиренето на далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в живота си е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява! Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно тези неща.

Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който извънредно съвестно пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.

И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което сънят без сънуване оставя.

Все пак днес действително имаме трите състояния на съзнанието – будното и сънуващото съзнание, и съзнанието в дълбокия сън без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие – както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, – ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид. Онова, което изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.

В прадревни времена човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал резките контури, които днес ограничават вашето човешко същество, не би ги видял като линия както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма. За такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури. Такъв древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, стоящи пред него. Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът е живял в атмосферата на душевно-духовното.

Ако ми позволите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си. Но ако вървим по улиците през мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, а в действителност те са онова от същността на тези светлини, което се изживява от минаващия през водния елемент на мъглата човек. Древните хора са вървели през елемента на душевно-духовното; виждали са аурите, които не са нещо субективно, а обективно принадлежат на човешките същества, на човека. Това за тях е едното състояние на съзнанието.

Освен него, те са имали друго състояние на съзнанието, което се прибавя към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не е било като нашето днешно състояние на сънуване, но което е виждало около него да изчезва всичко сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т. н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който е имал съзнанието от древните времена на човешкото развитие –ще видим, че всички сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, – за такъв човек нещата стоят различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабват, той е виждал не символи на физическите неща, а те са изчезвали пред погледа му. Дървото, което стои пред него изчезва; превръща се в нещо духовно – приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, – на мястото на дървото се е появявал духът, който му принадлежи. И тези духове – духът на дървото, духът на планината, духът на скалата – са тези, които са насочвали поглед по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и ново раждане, където се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това е второто състояние на съзнанието. Скоро ще видим как нашето обикновено сънуващо съзнание при днешния човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.

Съществувало е също и трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората са спели. Но когато са се събуждали, имали не само смътния спомен, че е минало определено време, или тъпо усещане за нещо преживяно, а когато са се събуждали, са имали ясен спомен за това, което са изживели по време на съня. И именно от този сън са идвали впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.

Така днешният човек има будно, сънуващо и лишено от сънища (трансово) съзнание. Древното човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това е било по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.

Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да постигне състоянието да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на собствените душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или духовно същество.

Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам – за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, –познаващият действително да гледа дървото, дървото да изчезва пред погледа му, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам – и антропософията изпреварва това положение, – да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: Розата е червена и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: Розата ми връща онова, което получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света.

Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно как в сънуващото съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и ново раждане; на него ще му стане ясно как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода изпитваме като съдба по време на дневния живот, се изприда и изтъкава през нашия сънен живот там, където с душевно-духовното си същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, ще открие там кармическите взаимовръзки. Но само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и ново раждане. Когато насочим поглед към някоя личност на съвременността или иначе във времето, разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.

През следващите дни ще говорим именно за онова изследване, което при историческите личности, а и при всекидневния живот води от настоящия живот или от някой друг живот в минали земни съществувания.

Защото вече можем да кажем: Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям. И в тази насока действително можем да предприемем изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие.

Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване. Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие.

Считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, с това, което е развито досега в Антропософското общество да бъдат запознати тези, които се намират отскоро в него.

Трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, в следващите лекции ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като дързост. Но, скъпи приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина, едва когато го обгърнем с поглед в неговата реалност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, получени в тази област, по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят.

Когато някой разглежда даден човешки живот с неговата съдба, вниманието му е привлечено от ударите на съдбата, свързани с външната професия, вътрешното призвание, социалното положение и др. п. По отношение на съдържанието на земния живот определен човек може да се разгледа с качества, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.

Не бива да мислим, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим как дори една относително външно охарактеризирана професия – да речем професията на чиновник или нещо подобно, – е свързана също външно със съдбата на даден човек. Но това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание. Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи също е бил музикант, ако ли не музикант, то човек на изкуството. Но когато действително изследваме нещата, виждаме, че съвсем не е така винаги, а се случва даже много рядко. Защото протичащата карма, нишката на съдбата се намира много повече във вътрешността на човека и малко иска да знае за външна професия и вътрешно призвание. Напротив тя иска да знае повече за вътрешните душевни сили и способности, и за душевните съпротивления, за моралните връзки, които в крайна сметка могат да се проявят във всяка външна професия и вътрешно призвание.

Но при изследването на кармата, изследването на нишката на съдбата е необходимо да насочим вниманието си върху обстоятелства в живота на даден човек, които понякога изглеждат дори второстепенни, незначителни. Постоянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в живота.

Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в живота някои особености, имаше задача в живота, именно своята професия. Обаче от всичко, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за миналите му земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на следващите от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на лекциите съвсем по навик изваждаше носната си кърпа, за да си изчисти носа. Често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа. Не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята.

Привеждам това като особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по валиден начин иска да разглежда кармата. Виждате ли, например за по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т. н. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на даден човек, ако съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но то е радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на даден човек, че трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.

След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване.

Такива неща не се явяват и когато се пристъпва към изследването с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател. Изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които казвам за духовната наука, са основателни. Това е също така смешно, както, ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват математическите резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали е истински математик или не е.

Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват. Че при такива опити не може да излезе нищо, се разбира от само себе си, това изрично споменах в края на новото издание на моята «Теософия». Споменах също, че всички пътища, водещи до изследването на конкретен окултен резултат, трябва сами да бъдат подготвени по духовно-свръхсетивен начин.

Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото много ценях. В този случай споменавам кармическите подробности, довели до съответното изследване. Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че – когато някой е съвестен човек, – говори за него. Споменавам подробности, за да можете да видите някои неща – естествено не всичко – и да разберете как са свързани нещата.

Познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време. Тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Употребявам думата «морална» за всичко, свързано с душевните качества, подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи при това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.