Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Ние можем да насочим поглед върху тези души. Намираме ги там – понеже през онова време много малко от тях се намират на Земята, а по-голямата част се намират в живота между смъртта и ново раждане и вземат участие в свръхсетивната конференция на тази свръхсетивна школа. Намираме ги как слушат лекциите, ученията на Михаил. Днес отново ги намираме като въплътени на Земята души, които развиват честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.

В кармата на онези, които по честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят. Естествено фактът, че тези души са били насочени, подтикнати тогава чрез тяхната карма към едно такова небесно общество, има своите причини в това, че в минал живот на Земята те са изградили кармата си по начин, който ги довежда дотам. Но не можем да познаем кармата на душите, без да насочим поглед не само върху това, което става на Земята, но също и върху онова, което се развива между смъртта и ново раждане.

Разглеждането на света е безкрайно обогатяващо, когато, ако мога да се изразя така, при разглеждането на действащите в света души – а това в крайна сметка са всички хора, – не започваме винаги там, където хората се явяват на Земята и не завършваме там, където умират. Защото те нито започват да действат там, нито пък спират тяхната дейност при смъртта. В това, което става духовно, действат не само онези души, които днес са въплътени на Земята, но и други души, които днес се намират между смъртта и ново раждане, и изпращат лъчите на своята дейност на Земята. В нашите собствени дела се крият импулсите на такива души. Всичко действа съвместно, също както земните дела отново се простират в небесната област и продължават да действат там, както образно загатнах за това при личностите Капезиус и Щрадер още в моята първа мистерийна драма.

Брунето Латини, учителят на Данте, се намира също там. Той е починал тогава, минал е през вратата на смъртта, но това е само преобразуване на живота. Той продължава да действа и когато го потърсим духовно, можем да го намерим там.

Картината на духовното развитие на човечеството се допълва чрез това, че винаги можем да включим в нея и така наречените мъртви, защото всъщност те са много по-живи отколкото онези, които са така наречените живи. Една такава индивидуалност като Брунето Латини, въпреки че не е въплътен на Земята, днес се намесва в много неща, които стават на Земята, действа в тези неща. От това обаче виждате колко тясно земният живот е свързан със свръхсетивния живот, как съвсем не можем да говорим за свръхсетивен свят отделен от земния, от сетивния свят, защото всичко, което е сетивно, същевременно е проникнато от свръхсетивното; всичко, което е свръхсетивно, се изявява навсякъде или някога в сетивното. И ние можем всъщност да приемем земния живот, само когато виждаме тези неща зад земния живот.

Това, скъпи приятели, е, което навлезе в антропософското движение от Коледната конференция насам: Да се говори за свръхсетивните факти по съвършено явен, безпристрастен начин с напълно познавателно съзнание. Тази трябва да бъде езотеричната черта, която минава през антропософското движение. Само благодарение на това ще бъде възможно да дадем на антропософското движение неговото действително духовно съдържание.

Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, съществуващи в дадена епоха. Всичко това образува външно облекло в материалистичната епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед съвместната работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само когато е налице здравата почва на духовносъобразно познание на външната природа.

Епохата, която описах, в която се развива течението на Михаил, е следвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия. Ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, а трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато се приема с цялата човешка душевност. Това стои в основата на волята на антропософското движение, съединено с Антропософското общество от Коледната конференция насам. За него бихме желали да проникне дълбоко в душите на хората, свързани с него, за да получат съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е във връзка с тяхната карма.

Така, скъпи приятели, създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе конференцията на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния живот в съвременността.

В тази школа от Шартр се намират онези личности, които през 12-то столетие още имаха стремежа в себе си да се задълбочат, поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото търсеше познание, го търсеше още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в интензивен смисъл е развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не става вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имат разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. Отбелязах, скъпи приятели, как можем да виждаме тайнственото излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великия учител на Данте. Постарах се да направя разбираемо как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това идват в ордена на доминиканците повече като носители на схоластиката.

Можем да кажем, че четейки знаменията на времето, индивидуалностите от Шартр стигат до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето, едва когато елементът на Михаил, който трябва да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята. Тези индивидуалности от Шартр вземат широко участие в свръхсетивните учения, дадени в смисъла, в който говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които днес трябва да стои по необходимост онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.

Общо взето може да се каже: Прераждания на духовете от Шартр е имало много малко. Но въпреки това ми се удаде възможност да насоча вниманието си върху школата от Шартр по един повод в настоящето време. В школата на Шартр имаше един монах, напълно отдаден на онова, което тогава съществуваше като елемент на живота в тази школа. Но когато някой е напълно отдаден на школата от Шартр, изпитва в нея определено настроение поради залеза на духовния живот. Защото всичко, което още напомня за великите, пълни със значение импулси на одухотворения платонизъм, както се е бил врастнал по-нататък в човечеството, живее в Шартр, но така, че носителите на този живот в Шартр трябва да си кажат: Да, в бъдеще цивилизацията на Европа няма да може да възприема този платонически живот.

Трогателно е, бих искал да кажа, когато виждаме как школата от Шартр запазва образи на инспириращите гении за така наречените седем свободни изкуства: граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.

Също и в приемането на духовното, дадено в тези седем свободни изкуства, хората са виждали още живи дарове на боговете, стигащи до тях чрез живи същности, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони. И можеше да се види, че именно Европа няма никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще. Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстват определено настроение поради залеза на духовния живот.

И един такъв монах, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се преражда в наше време, но се въплъщава по такъв начин, че именно при тази личност по чудесен начин може да се види отблясъкът на миналото в този живот. Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала. Тя носеше в себе си твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не съм говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Но да се говори за тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледната конференция се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори за тези неща, както вече споменах.

Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това волята за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или меланхолично душевно настроение. Ако човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: Тук имаме отблясъка, отражението на минал земен живот. В минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква. Сега – не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази въплътена тук душа съвсем нямаше нищо общо с настоящето.

Съчиненията на тази личност също са такива, че са написани като от един друг свят, не според това, което съобщават, нито според съдържащите се в тях факти, но според настроението, което се излъчва от тях. И човек стига до разбиране на това настроение, само когато от мрачната светлина на тези съчинения, от мрачната светлина, която е живяла в самата тази душа като нейна основа, намери пътя обратно до монаха от Шартр, съизживял в онова време настроението от залеза на живия платонизъм в Шартр.

Това, което се проявяваше при тази личност не беше темперамент, не беше меланхолия, нито сантименталност, а проблясване на минал земен живот. И настоящата душа на тази личност беше като огледало, в което действително проникваше животът на Шартр. С нея беше дошло не съдържанието на ученията от Шартр, а настроенията, които царуваха там. И когато насочвайки поглед в миналото се пренесем в тези настроения, тогава, бих искал да кажа, можем да получим нещо като духовни фотографии на личностите, учили в Шартр и които иначе намираме също и чрез духовното изследване в онзи свят, където могат да бъдат намерени.

Виждате ли, така по най-различни начини животът донася чрез кармата възможностите да вникнем в тези неща. И ако последния път изнесох изживяванията с цистерциенския орден, бих искал да допълня онова, което прониква от залеза на школата на Шартр в сърцето и в душата на една извънредно интересна съвременна личност. Сега тя отдавна вече отново е намерила онези светове, за които така много копнееше, обратно при отците от Шартр. И ако при онзи монах като кармически резултати на душевното настроение в Шартр умората не беше завладяла целия душевен живот на тази личност, едва ли бих могъл да си представя, че в настоящето е възможно да съществува по-подходяща личност, която да развива духовния живот на настоящето именно във връзка с традиционния живот на Средновековието.

При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия израз на лицето – това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв –прилика с предишното въплъщение. И двете лица, онова на монаха и това на писателката, в която той се преражда в настоящето, действително извънредно много си приличаха.

Сега, скъпи приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичкото, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случва в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се провежда осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което става като продължение в духовния и физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, стояща под закрилата на самия Михаил. Най-значителното в учението на тази школа е, че в нея постоянно се обръща вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръща върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на своите бъдещи действия. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.

Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; минали са през тези течения, изпитали са всичко, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и непосредствено следващите времена. Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а християни, които са претендирали да минават за истински християни, които са били разпределени по различни секти. Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяват много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение – понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения. даже тълкува погрешно.

Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществува вече вътрешно задълбочаване както при сектите, но преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което е можело да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носели са го незаличимо, живо в душите си. Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху другите души, защото в тях са останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии. Именно между дошлите в антропософското движение по този начин, се намират души, които не търсят Христос в абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от намиращите се в голям брой в антропософското движение души, запазили в основите на своята душа в жива форма много от онова, което са донесли от древните езически мистерии. С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.

В крайна сметка антропософията израства от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Трябва да насочим поглед и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития, ставащи на физическото поле. И както казах последния път, отново трябва да добием смелост да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.

За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето. В настоящето отново трябва да се търси действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество. Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както се върши днес, според чисто физически познания. По този начин човекът не може да бъде познат; не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в съдбата му – нещастие, болест, способност или неспособност. Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.

Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по съвършено външен начин по отношение на органите му, по отношение на кръвоносните съдове, нервите, и т. н. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние да намери във всичко това нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: Изследвах цялата вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: Изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа.

И тогава ще изживяваме връзките, хвърлящи светлина в историческото развитие на човечеството, които ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически. Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.