12. Матрица на линеен оператор. Действия с линейни оператори.
Нека V – линейно пространство над полето F; n = dimV (< );
(понякога линейните оператори се наричат хомоморфизми);
съвкупността от всички линейни оператори на V (: V V)
означаваме с Hom (V);
Нека e1, e2, …, en е базис на V; нека Hom (V);
за всяко x V съществува единственo изразяване на x чрез базиса, т.е. x = 1.e1 + 2.e2 + … + n.en (i F);
за всяко x V имаме (x) = 1. (e1) + 2. (e2) + … + n. (en), това изразяване е единствено операторът еднозначно се определя от образите (e1), (e2), …, (en) на базисните вектори е1, e2, …, en;
ако Hom (V) и (ei) = (ei) за всяко i = 1, 2, …, n (x) = (x) за всяко x V = ;
за всяко j = 1, 2, …, n съществува единствено изразяване на (ej) чрез базиса, т.е. (ej) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en (kj F);
Нека
11 12 …1j …1n
21 22 …2j …2n
A = ………………………
………………………
n1 n2 …nj …nn
A Fnxn; координатите на (ej) стоят в j-тия стълб на матрицата А;
матрицата А се нарича матрица на линейния оператор спрямо базиса e1, e2, …, en; тази матрица определя еднозначно оператора;
Примери:
за , (x) = за всяко x V; матрицата на оператора е О Fnxn;
за = id, (x) = x за всяко x V; матрицата на оператора е E Fnxn;
нека V = R3[x]; dimV = 3 и един базис е 1, x, x2;
нека Hom (V) с ( f (x) ) = f (x);
тогава (1) = 0 = 0.1 + 0.x + 0.x2;
(x) = 1 = 1.1 + 0.x + 0.x2;
(x2) = 2.x = 0.1 + 2.x + 0.x2;
матрицата А на оператора e:
0 1 0
A = 0 0 2
0 0 0
Разглеждаме множеството Hom (V); в него дефинираме следните операции:
-
ако Hom (V) и F, дефинираме изображението (.), такова че (.)(x) = . (x); (.): V V; лесно се проверява, че (.) също е линеен оператор, т.е. (.) Hom (V);
-
ако , Hom (V), дефинираме изображението ( + ), такова че ( + )(x) = (x) + (x); ( + ): V V; лесно се проверява, че
( + ) също е линеен оператор, т.е. ( + ) Hom (V);
Относно въведените операции събиране на оператори и умножаване на оператор с число, множеството Hom (V) e линейно пространство над полето F; проверката се осъществява в това да се проверят дали са изпълнени осемте аксиоми за линейно пространство;
(1) Ако Hom (V) има матрица A (спрямо базис е1, е2, ..., еn) и F, то . има матрица .A (спрямо същия базис);
(2) Ако , Hom (V) имат матрици A и B (спрямо базис е1, е2, ..., еn), то oператорът + има матрица A+B (спрямо същия базис);
Проверка на (2): Нека A = (ij) Fnxn, B = (ij) Fnxn;
за всяко j = 1, 2, …, n имаме:
(ej) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en;
(ej) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en;
( + )(ej) = (ej) + (ej) = (1j + 1j).e1 + (2j + 2j).e2 + … + (nj + nj).en
матрицата на + e (ij + ij) Fnxn, т.е. тя е A + B;
14 декември – семинарни занятия
Намиране на базис на сума на две подпространства U и W;
ако U = ℓ (a1, a2, …, an), W = ℓ (b1, b2, …, bk), тогава
U + W = ℓ (a1, a2, …, an, b1, b2, …, bk), т.е. базис на U + W e всяка максимална линейно независима подсистема на системата вектори
a1, a2, …, an, b1, b2, …, bk;
Намиране на базис на сечение на две подпространства U и W – един начин е следният:
намираме хомогенна система S1, която има за решение пространството U, и намираме хомогенна система S2, която има за решение пространството W; базисът на U W е ФСР на системата, получена от уравненията на S1 и уравненията на S2;
Примери за линейни оператори:
-
id: V V; id (x) = x – линеен оператор (единичен);
-
: V V; (x) = - линеен оператор (нулев);
-
A: V V; A (x) = a – линеен оператор единствено за
a = ;
-
V има базис e1, e2, …, en; A: V Fn;
A (x1.e1 + x2.e2 + …xn.en) = (x1, x2, …, xn);
A – изоморфизъм;
-
V1 – множеството от всички диференцируеми функции на една променлива x; V2 – множеството от всички функции на променливата x; D: V1 V2; D (f) = f - линейно изображение; например D: Fr+1[x] Fr[x];
U – множеството от всички функции a.sinx + b.cosx, където a и b са произволни реални числа; D: U U дори е обратим;
-
V = Fnxn ; : V V; (A) = At – линеен оператор;
-
V = Fnxn ; : V V; (X) = A.X.B, където A, B – фиксирани, е линеен оператор;
-
V = Fnxn ; : V V; (X) = X + A – линеен оператор, тогава и само тогава, когато A = O;
-
V – линейното пространството от геометричните вектори; хомотетията ( x a.x, където а е фиксирано число R) e линейно изображение; ротацията ( x y, получен чрез ротация на фиксиран ъгъл ) е линейно изображение; симетрия относно ос ( x (x) спрямо фиксирана ос g) е линейно изображение; проектирането (успоредно или ортогонално) също е линейно изображение;
-
V – линейно пространство с базис e1, e2, …, en; k – фиксирано число 1 k n; : V V; (x1.e1 + x2.e2 + … + xk.ek + xk+1.ek+1 + … + xn.en) = x1.e1 + x2.e2 + … + xk.ek
- xk+1.ek+1 - … - xn.en;
p : V V; p (x1.e1 + x2.e2 + … + xk.ek + … + xn.en) = x1.e1 + x2.e2 + … + xk.ek ; , p са линейни изображения;
Нека V = U W;
тогава нека x = u + w e произволен вектор от V,
u U, w W (представянето е единствено);
: V V; (u + w) = u – w е линейно изображение (симетрия във V);
p: V V; p (u + w) = u е линейно изображение (проекция на V върху U);
Нека V е тримерно линейно пространство с базис e1, e2, e3;
Нека 1, 2, 3 са линейни оператори на V;
1 (1.e1 + 2.e2 + 3.e3) = (1 – 2.2 + 3).e1 + (2.1 - 3).e2 + (2.2 - 3).e3;
2 (1.e1 + 2.e2 + 3.e3) = (2.1 + 22 + 3).e1 + (1 + 2 + 3).e2 +
(1 - 2 + 4.3);
3 (1.e1 + 2.e2 + 3.e3) = (2.1 + 2 + 3).e1 + (1 - 2 + 4.3).e2 +
(5.2 – 4).e3;
1 – линеен оператор; 2 не е линеен оператор, тъй като съдържа координата на квадрат; 3 не е линеен оператор, тъй като съдържа фиксирани числа;
Сподели с приятели: |