14. Смяна на базиса.
Нека V е линейно пространство над полето F, dimV = n < ;
Нека E = { e1, e2, …, en } и F = { f1, f2, …, fn } са базиси във V;
Тъй като E е базис, съществува единствено изразяване:
f1 = 11.e1 + 21.e2 + … + n1.en
f2 = 12.e1 + 22.e2 + … + n2.en
…
fn = 1n.e1 + 2n.e2 + … + nn.en, където ij F;
Разглеждаме матрицата T = (ij) Fnxn, т.е. в j-тият стълб на T стоят координатите на вектор fj спрямо базиса E за j = 1, 2, …, n;
T
T
се нарича матрица на прехода от базиса Е към базиса F;
oзначение E F;
матрицата T е неособена (detT 0), тъй като в противен случай съществува линейна зависимост между стълбовете на T векторите f1, f2, …, fn са линейно зависими, но това е невъзможно, тъй като те образуват базис;
Обратно: Всяка неособена матрица T Fnxn е матрица на прехода от един базис на V към друг базис на V;
Доказателство: Нека T = (ij) Fnxn;
нека E = { e1, e2, …, en } е базис на V;
разглеждаме векторите F = { f1, f2, …, fn}:
f1 = 11.e1 + 21.e2 + … + n1.en
f2 = 12.e1 + 22.e2 + … + n2.en
…
fn = 1n.e1 + 2n.e2 + … + nn.en
т
T
ъй като матрицата T е неособена, тогава векторите f1, f2, …, fn са линейно независими и са n на брой образуват базис, т.е. E F;
от въпрос №11 – съществува единствен линеен оператор Hom (V), такъв че (ej) = fj за всяко j = 1, 2, …, n, т.е.
(ej) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en има матрица T спрямо базиса E;
от въпрос №13 – T е неособена матрица е обратим оператор;
(ej) = fj -1(fj) = ej за всяко j = 1, 2, …, n; спрямо базиса E -1 има матрица T-1 = (ij) Fnxn; това означава, че:
-1(ej) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en ( -1(ej)) = (1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en) ej = 1j. (e1) + 2j. (e2) + … + nj. (en)
e
T-1
j = 1j.f1 + 2j.f2 + … + nj.fn за всяко j = 1, 2, …, n, което означава, че матрицата на прехода от базиса F към базиса E e T-1 ( F E );
Т
T
върдение 1: Нека x V; x = 1.e1 + 2.e2 + … + n.en,
x = 1.f1 + 2.f2 + … + n.fn; E F; ако:
1 1
=
= =
2 2
… …
n n
в сила е матричното равенство: = T.;
Доказателство:
1.e1 + 2.e2 + … + n.en = x = 1.f1 + 2.f2 + … + n.fn = 1.(11.e1 + 21.e2 + + … + n1.en) + 2.(12.e1 + 22.e2 + … + n2.en) + … + n.(1n.e1 + 2n.e2 + … + nn.en) = (11.1 + 12.2 + … + 1n.n).e1 + (21.1 + 22.2 + … + 2n.n).e2 + … + (n1.1+ n2.2 + … + nn.n).en, но координатите на вектора x спрямо Е са единствени
1 = 11.1 + 12.2 + … + 1n.n;
2 = 21.1 + 22.2 + … + 1n.n;
…
n = n1.1 + n2.2 + … + nn.n;
в матричен запис - = T.;
Твърдение 2: Нека Hom (V), има матрица А = (ij) Fnxn в базиса E; нека x V, x = 1.e1 + 2.e2 + … + n.en;
y = (x) = 1.e1 + 2.e2 + … + n.en; ако
1 1
=
= =
2 2
… …
n n
в сила е матричното равенство: = A.;
Доказателство:
1.e1 + 2.e2 + … + n.en = y = (x) = (1.e1 + 2.e2 + … + n.en) = 1. (e1) + 2. (e2) + … + n. (en) = 1. (11.e1 + 21.e2 + … + n1.en) + 2. (12.e1 + 22.e2 + … + n2.en) + … + n. (1n.e1 + 2n.e2 + … + nn.en) = (11.1 +
+ 12.2 + … + 1n.n).e1 + (21.1 + 22.2 + … + 2n.n).e2 + … + (n1.1 +
+ n2.2 + … + nn.n).en, но координатите на вектора y са единствени спрямо базиса E
1 = 11.1 + 12.2 + … + 1n.n;
2 = 21.1 + 22.2 + … + 2n.n;
…
1 = n1.1 + n2.2 + … + nn.n;
в матричен запис - = А.;
Т
T
върдение 3: Нека Hom (V) и нека има матрица А спрямо базиса E и матрица B спрямо базиса F; ако E F, тогава в сила е матричното равенство: B = T-1.A.T;
Доказателство: Нека A = (ij) Fnxn, B = (ij) Fnxn;
за всяко j = 1, 2, …, n: (fj) = 1j.f1 + 2j.f2 + … + nj.fn;
съществува единствен линеен оператор , такъв че (ej) = fj
за всяко j = 1, 2, …, n; по-горе показахме, че е обратим, -1 (fj) = ej
за всяко j = 1, 2, …, n;
-1.. (ej) = -1 ( ( (ej))) = -1 ( (fj)) = -1 (1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en) =
1j.-1 (f1) + 2j.-1 (f2) + … + nj.-1 (fn) = 1j.e1 + 2j.e2 + … + nj.en;
операторът -1.. има матрица B спрямо базиса Е; (1)
по-горе показахме, че -1 има матрица T-1 в базиса E, има матрица T в базиса E, освен това има матрица A в базиса E спрямо
базиса Е операторът -1.. има матрица T-1.A.T (въпрос №12); (2)
от (1), (2) и еднозначното определяне на матрицата на оператора спрямо базиса Е B = T-1.A.T;
Определение: Нека A, B Fnxn; казваме, че B е подобна на A, ако съществува неособена матрица T Fnxn, такава че B = T-1.A.T; означаваме B ~ A;
Свойства:
Рефлексивност: А ~ A за всяко A Fnxn;
Доказателство:
A = E-1.A.E, E – неособена A ~ A;
Комутативност: Ако B ~ A, то A ~ B;
Доказателство:
B ~ A съществува неособена матрица T Fnxn, такава че
B = T-1.A.T; след умножаване отляво по T и отдясно по T-1 получаваме: A = T.B.T-1 = (T-1)-1.B.T-1, T-1 – неособена A ~ B;
Транзитивност: Ако B ~ A, C ~ B, то C ~ A;
Доказателство:
B ~ A съществува неособена матрица T Fnxn, такава че
B = T-1.A.T; C ~ B съществува неособена матрица Q Fnxn, такава че C = Q-1.B.Q C = Q-1.T-1.A.T.Q = (T.Q)-1.A.(T.Q); използвали сме асоциативност на умножението на матрици и едно известно свойство за обратна матрица на произведение на матрици; T.Q – неособена, тъй като T и Q са неособени C ~ A;
тези три свойства обуславят подобността на матрици като релация на еквивалентност;
Твърдение 4: Нека A и B Fnxn са подобни матрици; тогава:
-
detA = detB;
-
r (A) = r (B);
Доказателство:
-
По условие съществува неособена матрица T Fnxn, такава че
B = T-1.A.T detB = det (T-1.A.T) = detT-1.detA.detT = (1/detT).detA.detT = detA;
-
По условие съществува неособена матрица T Fnxn, такава че
B = T-1.A.T; нека V е n-мерно пространство над полето F и
E = { e1, e2, …, en } е базис на V; тогава съществува единствен линеен оператор , който спрямо базиса E има матрица А;
Т – нeoсобена T се реализира като матрица на прехода от базиса E към друг базис F = { f1, f2, …, fn } (показано по-горе);
от твърдение 3 спрямо базиса F операторът има матрица
T-1.A.T = B; от въпрос №13 матрицата на един линеен оператор спрямо кой да е базис има един и същи ранг, равен на ранга на оператора, т.е. r (A) = r () = r (B);
Сподели с приятели: |