Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ВТОРА

Вчера аз си поз­во­лих да изяс­ня за приятелите, ко­ито бя­ха тук, ня­кои не­ща вър­ху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих ис­кал да обяс­ня нещо, ко­ето е свър­за­но с това, и ще го ка­жа така, че днеш­но­то да мо­же да бъ­де раз­б­ра­но съ­що и от са­мо­то него.

Всичко, ко­ето тряб­ва да бъ­де из­вър­ше­но в съв­ре­мен­ния мо­мент на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то за под­го­тов­ка­та на ду­хов­ни­те съ­би­тия на близ­ко­то и да­леч­но бъдеще, е свър­за­но с това, ко­ето меж­ду на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки при­яте­ли аз чес­то пъ­ти на­ре­кох съ­би­ти­ето на Михаел, и днес бих ис­кал да ка­жа имен­но ня­кои не­ща вър­ху то­ва съ­би­тие на Михаел, ко­ито са свър­за­ни с Антропософското Движение.

Когато го­во­рим за ед­но та­ко­ва яв­ле­ние ка­то съ­би­ти­ето на Михаел, ние тряб­ва да из­хо­дим на­пъл­но от представите, че све­тът е из­г­ра­ден та­ка да се ка­же "на етапи". Когато раз­г­леж­да­ме раз­ви­ти­ето на све­та са­мо с оне­зи сили, ко­ито са въз­мож­ни днес за чо­ве­ка чрез не­го­вия зе­мен жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смъртта, ние виждаме, как чо­ве­чес­т­во­то се е раз­ви­ло на Земята, как древ­ни на­ро­ди са се об­ра­зу­ва­ли от още по­-д­рев­ни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската кул- тура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е роди- ла нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Оба- че как­то "отдолу", бих мо­гъл да кажа, та­ка и "отгоре" на та­зи плоскост, която об­г­ръ­ща­ме в про­це­са на раз­ви­ти­ето нап­ред на народите, ние виж­да­ме развития, развития, през ко­ито се­га ми­нават не хората, но през ко­ито ми­на­ват ду­хов­ни Същества, но та­ки­ва ду­хов­ни същества, ко­ито сто­ят в оп­ре­деле­на връз­ка с раз­ви­ти­ето на човечеството.

Обаче в не­пос­ред­с­т­ве­но гра­ни­че­що­то ду­хов­но цар­с­т­во раз­ви­ват тях­на­та дейност оне­зи Същества, ко­ито на­ри­ча­ме йе­рар­хия на Архангелите, Ар- хангели. Тези Архангели имат ра­бо­та с мно­го неща, ко­ито иг­ра­ят ро­ля съ­що в раз­ви­ти­ето на човечеството, не с от­дел­ния човек, а с връз­ки­те от хора. Например та­къв е слу­ча­ят с това, ко­ето аз чес­то пъ­ти съм спо­ме­на­вал в ан­т­ро­по­соф­с­ки­те сказки, че раз­ви­ти­ята на на­ро­ди­те се уп­рав­ля­ват от ар­хан­гел­с­ки­те Същества. Но ра­бо­та­та стои съ­що така, че оп­ре­де­ле­ни епо­хи в раз­ви­ти­ето на Земята са импулсирани, оп­ре­де­ля­ни пре­дим­но от на­пъл­но оп­ре­де­ле­ни ар­хан­гел­с­ки Същества. Например в три­те столетия, ко­ито пред­хож­да­ха пос­лед­на­та тре­ти­на на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, тряб­ва да си пред­с­та­вим ци­ви­ли­зо­ва­ния свят глав­но под гос­под­с­т­во­то на оно­ва ар­хан­гел­с­ко Същество, ко­ето хрис­ти­яни­те мо­же­щи да го­во­рят за те­зи не­ща са на­ри­ча­ли Габриел. Следователно през вре­ме на то­зи пе­ри­од е би­ла епо­ха­та на Габриел.

Тази епо­ха на Габриел има го­ля­мо зна­че­ние за ця­ло­то по­-но­во раз­ви­тие на човечеството. Защото всъщ­ност от Тайната на Голгота на­сам е би­ло така, че хо­ра­та са из­жи­ве­ли на Земята: висшето слънчево същество Хри- стос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче ос­та­вай­ки свър­за­но по то­зи на­чин със Земята Христовото Същество, Хри- стовият Импулс не мо­жа да об­х­ва­не вът­реш­но­то ес­тес­т­во на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло на чо­ве­чес­т­во­то през ця­ло­то ре­ду­ва­не на гос­под­с­т­ва­та на Архангелите от Тайната на Голгота на­сам до гос­под­с­т­во­то на Га- бриел. Това бе­ше въз­мож­но ед­ва под им­пул­са на Габриел, кой­то за­поч­на да дейс­т­ву­ва око­ло три сто­ле­тия пре­ди пос­лед­на­та тре­ти­на на 19-то сто- летие. Следователно ед­ва от то­ва вре­ме на­сам съ­щес­т­ву­ва ед­но човече- ство, ко­ето мо­же да бъ­де про­ник­на­то от Христовия Импулс ве­че чрез си­ли­те на нас­лед­с­т­ве­нос­т­та - ма­кар и то да не е сто­ри­ло то­ва до днес. Защото Габриел ца­ру­ва сред чо­ве­чес­т­во­то над всичко, ко­ето е фи­зи­чес­ки си­ли на наследствеността. Той е имен­но свръх­се­тив­ния Дух, кой­то е свър­зан с ре­ду­ва­не­то на поколенията, който, бих мо­гъл да кажа, е ве­ли­ки­ят об­х­ва­тен Дух-закрилник на майките, до­кол­ко­то те­зи май­ки раж­дат чо­веш­ки че­да в све­та Габриел има ра­бо­та с ражданията, той има ра­бо­та
със за­ро­диш­но­то раз­ви­тие на човека. Силите на Габриел се кри­ят във всич­ко онова, ко­ето стои ка­то не­що ду­хов­но на ос­но­ва­та на размноже- нието; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.

След то­ва от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие за­поч­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел. То е съ­вър­ше­но раз­лич­но от господството, от ца­ру­ва­не­то на Габриел. Докато гос­под­с­т­во­то на Архангелите в пре­ди­ду­щи­те три сто­ле­тия тряб­ва­ше да бъ­де тър­се­но в ду­хов­ни­те им­пул­си на физиче- ското, то във всичко, ко­ето от края на ми­на­ло­то сто­ле­тие на­сам се раз­п­рос­т­ра­ня­ва ка­то гос­под­с­т­во на Михаел, тряб­ва да виж­да­ме он­зи Архан- гел, кой­то има ра­бо­та с духовните, с ра­зум­ни­те ка­чес­т­ва на човечество- то, следователно с всич­ко онова, ко­ето се от­на­ся за ду­хов­на­та кул­ту­ра. И за раз­г­леж­да­не­то на зем­на­та връз­ка на чо­ве­чес­т­во­то има из­вън­ред­но го­ля­мо значение, че гос­под­с­т­во­то на Габриел, което, бих мо­гъл да кажа, об­х­ва­ща в ду­хов­но то това, ко­ето е на­й-м­но­го физическо, е ви­на­ги за­ме­не­но от гос­под­с­т­во­то на Михаел, кой­то има всъщ­ност ра­бо­та с всич­ко онова, ко­ето в кул­ту­ра­та е та­ка на­ре­че­но­то духовно. Следователно ко­га­то ис­ка­ме да на­со­чим пог­лед вър­ху ар­хан­гел­с­ко­то зак­ри­ля­що бо­жес­т­во за фи­зи­чес­ко­то размножение, ние на­соч­ва­ме пог­ле­да на­го­ре към ар­хан­ге­ла Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науки- те, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погле- да нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.

В оне­зи култури, ко­ито са ви­на­ги ме­ро­дав­ни­те в епохите, ви­на­ги се ре­ду­ват гос­под­с­т­ва­та на 7 Архангели; така щото господството на Ми- хаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И ко­га­то от Га- бриел оти­дем в ми­нало­то по­-на­та­тък в ца­ру­ва­не­то на Архангелите, ние сти­га­ме до ед­на епоха, в ко­ято Михаел от­но­во е осъ­щес­т­вя­вал сво­ето вли­яние на Земята. Така що­то ви­на­ги ед­но та­ко­ва ца­ру­ва­не на да­ден Ар- хангел е пов­то­ре­ние на минали, ана­ло­гич­ни ца­ру­ва­ния на то­зи Архан- гел. Самото раз­ви­тие на Архангелите ста­ва съ­щев­ре­мен­но чрез то­зи на- предък. Винаги след оп­ре­де­ле­но време, след око­ло 2000 години, ид­ва съ­щи­ят Архангел да ца­ру­ва сред ме­ро­дав­на­та цивилизация.

Обаче те­зи царувания, ко­ито тра­ят око­ло 300 го­ди­ни и мал­ко повече, се раз­ли­ча­ват съ­щес­т­ве­но ед­ни от други. Те не се раз­ли­ча­ват ви­на­ги та­ка силно, как­то ца­ру­ва­не­то на Михаел от ца­ру­ва­не­то на Габриел, но те се раз­ли­ча­ват съ­щес­т­ве­но ед­ни от други. И тук ние мо­жем да кажем: вина- ги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епо- ха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в

Когато оти­дем се­га на­зад в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? - ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези ко- смополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Алексан- дър Велики. Ние виж­да­ме тук, как на ос­но­ва­та на древ­но­то раз­ви­тие на ци­ви­ли­за­ци­ята се е раз­вил стре­ме­жът да бъ­де раз­не­се­но при из­точ­ни­те народи, да бъ­де раз­не­се­но в Египет онова, ко­ето е би­ло пос­тиг­на­то ка­то ду­хов­на кул­ту­ра в Гърция - в мал­ка­та Гърция - да бъ­де то раз­п­рос­т­ра­не­но по един кос­мо­по­ли­тен на­чин меж­ду народите, ко­ито са би­ли дос­тъп­ни за това. Става из­вън­ред­но важ­но­то събитие, че от та­зи епо­ха на Ми- хаел се раз­г­ръ­ща кос­мо­по­лит­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на онова, ко­ето е би­ло пос­тиг­на­то за чо­ве­чес­т­во­то от гръц­кия народ. И ко­га­то в се­вер­на Аф- рика се раз­цъф­тя­ва гра­дът Александрия, в оп­ре­де­лен сми­съл то­ва раз­цъф­тя­ва­не е ед­но увен­ча­ние на то­га­ваш­на­та епо­ха на Михаел.

Това бе­ше пре­ди­ду­ща­та епо­ха на Михаел. След то­ва ид­ват на власт дру­ги­те шест Архангели. И в пос­лед­на­та тре­ти­на на 19-то столетие, в края на 70-те го­ди­ни на то­ва столетие, от­но­во за­поч­ва ед­на но­ва епо­ха на Ми- хаел. Обаче още ни­ко­га в ця­ло­то зем­но раз­ви­тие не е има­ло та­ка­ва го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду ре­ду­ва­щите се епо­хи на Михаел, как­то меж­ду вре­ме­то
на Александър Велики и онова, в ко­ето се на­ми­ра се­га от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. Между те­зи две епо­хи на Михаел се па­да оно­ва събитие, което да­ва съ­щин­с­кия сми­съл на зем­но­то развитие: Тай- ната на Голгота!

Сега тряб­ва да помислим, как­во има всъщ­ност Михаел да уп­рав­ля­ва в це­лос­т­та на ду­хов­ния Космос: той има за управление онова, което е на- истина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека. Михаел не е он­зи Дух, кой­то кул­ти­ви­ра интелекту- алността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като ду- ховност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли - обаче под формата на мисли, които обхващат духовното. Михаел ис­ка чо­ве­кът да бъ­де ед­но сво­бод­но същество, ко­ето да раз­би­ра в сво­ите по­ня­тия и идеи съ­що и това, ко­ето по­лу­ча­ва ка­то от­к­ро­ве­ние от ду­хов­ни­те светове.

Нека раз­г­ле­да­ме та­зи епо­ха на Михаел, как­ва­то тя е би­ла във вре­ме­то на Александър Велики. Аз чес­то пъ­ти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е. те имат понятия, идеи, представи, интелек- туалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност. Но хо­ра та са би­ли ум­ни съ­що и в епо­ха­та на Александър Велики. Само че, ако ня­кой би ги за­пи­тал тогава: от къде имате вие вашите идеи, вашите понятия? Те не би­ха казали: добили сме ги от самите нас. А те са по­лу­ча­ва­ли ду­хов­ни­те от­к­ро­ве­ния - и за­ед­но с те­зи от­к­ро­ве­ния идеите. Така що­то иде­ите не са би­ли счи­та­ни ка­то нещо, ко­ето чо­век сам изгражда, а ка­то нещо, ко­ето се раз­к­ри­ва на хо­ра­та за­ед­но с духовността. И та­зи - про­ти­во­по­лож­на на днеш­на­та зем­на - не­бес­на ин­те­лек­ту­ал­ност има­ше да уп­рав­ля­ва Михаел то­га­ва във вре­ме­то на Александър Велики. Между Архангелите, до­кол­ко­то те на­се­ля­ват Слънцето, той бе­ше най-изпъква- щият. Той бе­ше он­зи Дух, кой­то из­п­ра­ща­ше от Слънцето не са­мо фи­зи­чес­ко­-­етер­ни­те слън­че­ви лъ­чи из­п­ра­ща­ше на Земята вдъх­но­вя­ва­ща­та интелектуалност. Защото то­га­ва хо­ра­та са знае ли: това, което те раз- виват на Земята като сила на интелигентността, е дар на Небето, дар на Слънцето, който се изпраща на Земята от Слънцето. И не­пос­ред­с­т­ве­но из­пъл­ня­ва­щи­ят Дух, кой­то из­п­ра­ща на Земята ин­те­лек­ту­ал­нос­т­та по ду­хо­вен начин, то­ва е Михаел! Това съ­щес­т­ву­ва­ше съ­що в древ­ни­те мис­те­рии на Слънцето ка­то ед­но чу­дес­но уче­ние на посветени- те: че на Слънцето обитава Михаел, че там той управлява космическа- та интелигентност вдъхновява хората, тя е един дар на Михаел.

Но нас­тъ­пи она­зи епоха, в ко­ято все по­ве­че и по­ве­че тряб­ва да бъ­де под­гот­ве­на спо­соб­нос­т­та на чо­ве­ка да раз­ви­ва ин­те­лек­та от сво­ята соб­с­т­ве­на си­ла на душата; не само да получава в откровение интелигентно- стта на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена

След то­ва епо­ха­та на Михаел бе за­ме­не­на от та­зи на Орифиел. Господст- вуващ ста­на Архангелът Орифиел /Архангелът на пла­не­та­та Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота. Онези чо­веш­ки души, ко­ито при гос­под­с­т­во­то на Михаел в епо­ха­та на Александър Велики бя­ха съ­дейс­т­ву­ва­ли в деянията, за ко­ито то­ку що говорих, бя­ха съб­ра­ни в на­ча­ло­то на хрис­ти­ян­с­ка­та епо­ха сред Слънцето око­ло Архангел Михаел, кой­то оба­че при­със­т­ву­ва и пре­жи­вя на­пус­ка­не­то на Слънцето от Христос за­ед­но с онези, ко­ито ка­то чо­веш­ки ду­ши тряб­ва­ше да му служат.

И то­ва е съ­що ед­но от събитията, ко­ито тряб­ва да об­гър­нем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движе- ние, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слън- цето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята! Да, пред­с­та­ве­те си са­мо то­ва пъл­но със значение, свръх­зем­но­-кос­ми­чес­ко събитие, та­зи осо­бе­на гледка, ко­ято има­ха оне­зи души, ко­ито то­га­ва бя­ха съб­ра­ни око­ло Михаел ка­то слу­жи­те­ли на Ангелите, след ка­то Ми- хаел бе­ше за­вър­шил сво­ето гос­под­с­т­во на Земята, и ко­ито пре­жи­вя­ват сред слън­че­ва­та област, как Христос на­пус­ка Слънцето, за да свър­же сво­ята съд­ба със съд­ба­та на зем­но­то човечество. "Той заминава!", то­ва бе­ше ве­ли­ко­то преживяване.

В дейс­т­ви­тел­ност чо­веш­ки­те ду­ши по­лу­ча­ват тех­ни­те на­со­ки не са­мо на Земята, те по­лу­ча­ват те­зи на­со­ки съ­що и в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Така бе­ше пре­ди всич­ко за онези, ко­ито бя­ха пре­жи­вя­ли епо­ха­та на Александър Велики. Един велик, мо­щен им­пулс блик­на от кос­ми­чес­ко­-с­ве­тов­но­ис­то­ри­чес­кия момент, ко­га­то те­зи ду­ши видяха, как Христос на­пус­на Слънцето. И на тях им бе­ше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава постепенно от Космоса върху Земята. И Михаел и онези, ко­ито бя­ха око­ло него, ви­дя­ха та­ка да

И Михаел и не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли - би­ло ко­га­то бя­ха го­ре в ду­хов­ния свят, би­ло ко­га­то за крат­ко време бя­ха въп­лъ­те­ни на Земята - видяха, как в 8-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие лъ­чи­те на ин­те­ли­гент­ния жи­вот сле­зе в об­лас­т­та на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се разви- ва по-нататък! И на Земята мо­же­ше да се забележи, как се яви­ха пър­ви­те мислители. Другите, ко­ито по­-ра­но бя­ха се яви­ли ка­то ве­ли­ки съще- ства, бя­ха вдъх­но­ве­ни при­те­жа­те­ли на мисълта. Собствено мис­ле­щи хо­ра се яви­ха ед­ва от то­ва 8 след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие насам. И сред хо­ра на Архангелите в об­лас­т­та на Слънцето от съ­щес­т­во­то на Михаел проз­ву­ча мощ­но­то слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! "

Този бе­ше из­г­ле­дът на Земята гле­дан от Слънцето от 8-то сто­ле­тие на- сам. Тази бе­ше съ­що ве­ли­ка­та тайна, че силите, ко­ито са пре­дим­но си­ли­те на Михаел, сля­зо­ха от не­бе­то на Земята. Тази бе­ше съ­що ве­ли­ка­та тайна, ко­ято бе пре­да­де­на на ня­кои пос­ве­те­ни в шко­ли­те от ро­да на тези, за ко­ито аз го­во­рих вчера, нап­ри­мер във вис­ша­та Школа от Шартр. Би- хме мог­ли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е инте- лигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мисте- риите. Сега Интелигентността не бе­ше още та­ка ви­ди­ма на Земята, но пос­те­пен­но се признаваше, че на Земята се раз­ви­ват хора, ко­ито имат соб­с­т­ве­но мислене, соб­с­т­ве­на интелигентност. Един от онези, ко­ито сред ев­ро­пейс­ка­та ци­ви­ли­за­ция има­ха пър­ви про­ник­на­ла в тях­на­та ду­ша ис­к­ра­та на соб­с­т­ве­но­то мислене, бе­ше без съм­не­ние чес­то спо­ме­на­ва­ни­ят от ме­не Скотус Еригена. Обаче той е бил пред­шес­т­ву­ван ве­че от ня- кои, ко­ито са има­ли соб­с­т­ве­но мислене, а не ве­че са­мо вдъх­но­ве­но ми- слене, раз­к­ри­то от­го­ре мислене. И все по­ве­че и по­ве­че се раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ше то­ва соб­с­т­ве­но мислене.

Обаче в зем­но­то раз­ви­тие съ­щес­т­ву­ва­ше ед­на въз­мож­ност то­ва соб­с­т­ве­но мис­ле­не да бъ­де пос­та­ве­но в ед­на осо­бе­на служба. Защото помисле- те: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земя- та от Небето от областта на Михаел. Михаел бе­ше приз­ван пър­во за това, да ос­та­ви та­зи ин­те­ли­гент­ност да се раз­вие по­-на­та­тък на Земята. Той не учас­т­ву­ва­ше още в то­ва развитие, а тряб­ва­ше да сле­зе от­но­во на Земята ед­ва в 1879 година. Това зем­но мис­ле­не се раз­ви пър­во на Земята така, че Михаел не мо­же­ше да уп­раж­ни власт вър­ху него. Той не мо­же­ше още да им­пул­си­ра хората, които бя­ха свободомислещи, за­що­то не­го­во­то господ- ство, не­го­во­то вре­ме не бе­ше още дошло.

Тази дъл­бо­ка тайна, ко­ято ца­ру­ва­ше в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то на Земята, бе­ше поз­на­та в отделни, мал­ко на брой из­точ­ни мистерии. И та­ка в те­зи мал­ко на брой из­точ­ни мис­те­рии учи­те­ли с ос­нов­ни ду­хов­ни заложби, ко­ито те бя­ха развили, мо­жа­ха да пос­ве­тят уче­ни­ци в та­зи ве­ли­ка тайна. И чрез ед­но съ­че­та­ние от ро­да на тези, ко­ито са труд­но раз­би­ра­еми за обик­но­ве­ния зе­мен ум, слу­чи се, че та­зи тай­на стиг­на до он­зи вла­де­тел­с­ки дворец, за кой­то аз го­во­рих в Гьотеанума и на дру­ги места. Именно в 8-то и на­ча­ло­то на 9-то сто­ле­тие в то­зи вла­де­тел­с­ки дво­рец ца­ру­ва­ше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид бе­ше про­из­ля­зъл от кул­ту­ра­та на арабизма, от пов­ли­яна­та от мо­ха­ме­да­низ­ма култура. Тази тайна, за ко­ято то­ку що говорих, бе­ше стиг­на­ла до не­го­ви­те пос­ве­те­ни или зна­ещи по­не до оп­ре­де­ле­на сте­пен съветници. Именно за­що­то та­зи тай­на бе­ше стиг­на­ла до Багдадския дво­рец при ца­ру­ва­не­то на Харун ал Рашид, за­то­ва то­зи дво­рец бе­ше та­ка блестящ. Всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то мъдрости, ка­то изкуство, ка­то дъл­бо­ка ре­ли­ги­оз­ност на изток, се кон­цен­т­ри­ра - оба­че под мо­ха­ме­дан­с­ко оц­ве­те­ние - в дво­ре­цът на Харун ал Рашид. Докато при дво­ре­ца на Карл Велики в Европа, кой­то бе­ше съв­ре­мен­ник на Харун ал Рашид, хо­ра­та се за­ни­ма­ва­ха с това, да със­та­вят пър­ви­те еле­мен­ти на ед­на гра­ма­ти­ка и всич­ко бе­ше още вар- варско, Багдад бе­ше столица, блес­тя­щи­ят кул­ту­рен цен­тър на източния, пред­но­ази­ат­с­ки ду­хо­вен живот. Харун ал Рашид обе­ди­ни око­ло се­бе си онези, ко­ито зна­еха за ве­ли­ки­те пре­да­ния на из­точ­ни­те мистерии.

И той има­ше пред се­бе си имен­но един съветник, кой­то в ми­на­ли вре­ме­на бе­ше посветен, вър­ху ду­хов­на­та им­пул­сив­ност на ко­го­то още дейс­т­ву­ва­ха не­го­ви­те ми­на­ли въп­лъ­ще­ния и кой­то ста­на ор­га­ни­за­тор на вси- чко, ко­ето се раз­ви­ва­ше при дво­ре­ца на Харун ал Рашид ка­то геометрия, фи­зи­ка и химия, музика, ар­хи­тек­ту­ра и дру­ги изкуства, оба­че осо­бе­но по­ети­чес­ко­то изкуство. В то­зи блес­тящ сбор от мъд­ре­ци при то­зи дво­рец съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но по­ве­че или по­-мал­ко съз­на­тел­но чув­с­т­во за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А се­га помислете: от времето на Мохамед, от епохата на ха- лифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се раз­п­рос­т­ра­ни чрез война. Обаче за­ед­но с онези, ко­ито раз­п­рос­т­ра­ни­ха ара­биз­ма по во­енен на­чин чак до Испания - от то­ва бе­ше за­сег­на­та ду­хов­но Франция и ця­ла­та за­пад­на Европа - с тях дой­до­ха съ­що за­бе­ле­жи­тел­ни личности. И на всич­ки Вас са из­вес­т­ни оне­зи во­ен­ни по­хо­ди на фран­кс­ки­те ца­ре про­тив маврите, про­тив ара- бизма. Обаче то­ва е външ­на­та страна, ко­ято про­ти­ча в историята, а мно­го по­-го­ля­мо зна­че­ние има това, как ду­хов­ни­те те­че­ния пос­то­ян­но про­ти­чат във вът­реш­нос­т­та на раз­ви­ти­ето на човечеството.

Това, ко­ето ста­на външ­но­-фи­зи­чес­ки във войните, то бе от­б­лъс­на­то чрез ца­ре­те на фран­ки­те и дру­ги­те европейци. Ние виждаме, как явя­ва­щи­те се с го­ля­ма удар­на си­ла по­хо­ди на ара­би­те и раз­п­рос­т­ра­ня­ва­на­та от тях мо­ха­ме­дан­с­ка кул­ту­ра би­ват пре­се­че­ни на запад, как те не мо­гат да про­никнат по-нататък; виждаме как мохамеданизмът изчезва за Западна Европа. Обаче ка­то из­губ­ва­ше това, ко­ето има­ше ка­то външ­на фор­ма и ос­но­ва­ва­ше ка­то външ­на култура, по­-но­ви­ят ара­би­зъм се пре­вър­на в мо­дер­на­та ес­тес­т­ве­на наука, пре­вър­на се в това, ко­ето Амос Комениус ос­но­ва за све­та в един пе­да­го­ги­чес­ки смисъл. И та­ка стана, че в 17-то сто­ле­тие зем­на­та ин­те­ли­гент­ност се раз­п­рос­т­ра­ни та­ка да се ка­же оку­пи­ра­на от арабизма.

С то­ва обър­нах­ме вни­ма­ни­ето на нещо, ко­ето стои на ос­но­ва­та на онова, в ко­ето днес тряб­ва да по­се­ем се­ме­то на Антропософията. Това тряб­ва да раз­г­ле­да­ме дейс­т­ви­тел­но доб­ре в не­го­ва­та ду­хов­на вътрешност.

Обаче през вре­ме ко­га­то се по­лу­чи то­ва от Азия ка­то ду­хов­но про­дъл­же­ние на блес­тя­щия дво­рец от Багдад, в Европа се раз­п­рос­т­ра­ни Християн- ството. Но то дой­де така, че в Европа, бих мо­гъл да кажа, арис­то­те­лиз­мът се раз­п­рос­т­ра­ни при на­й-­го­ле­ми трудности. Докато чрез ве­ли­ки­те де­ла на Александър Велики арис­то­те­лиз­мът бе пре­не­сен в Азия ка­то ес­тес­т­ве­на на­ука чрез всичко, ко­ето се бе­ше раз­ви­ло по един мо­щен на­чин от гръц­ка­та култура, след то­ва бе зав­ла­дя­но от ара­биз­ма, арис­то­те­лиз­мът се раз­п­рос­т­ра­ни сред стре­мя­ща­та се на­го­ре хрис­ти­ян­с­ка кул­ту­ра на Европа първо, бих мо­гъл да кажа, "в една слаба отвара". И тук той се свър­за с платонизма, кой­то се ко­ре­не­ше на­пъл­но в древ­ни­те гръц­ки ми- стерии; свързва се така, както посочих това в първата сказка.

Обаче ние виж­да­ме първо, арис­то­те­лиз­мът се раз­п­рос­т­ра­ни съв­сем ти­хо в Европа, до­ка­то пла­то­низ­мът об­ра­зу­ва нав­ся­къ­де школи. И ед­на от на­й-важ­ни­те бе­ше имен­но она­зи Школа от Шартр в 12-то столетие, в ко­ято дейс­т­ву­ва­ха оне­зи ве­ли­ки духове, ко­ито аз посочих: Бернардус Силве- стрис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри, и особено Аланус аб Инсулис. В та­зи Школа от Шартр се го­во­ре­ше още по на­чин раз­ли­чен от това, ко­ето се раз­п­рос­т­ра­ни ка­то от­з­вук на арабизма. В та­зи Школа от Шартр има­ше ис­тин­с­ко Християнство, оба­че ис­тин­с­ко Християнство в бля­съ­ка на древ­ни­те мистерии, как­то имен­но хо­рата още мо­же­ха да имат та­зи мъд­рост на мистериите.

Тогава ста­на важното: стоящите съвсем далече от арабизма, но с тех- ния платонизъм напълно потопени в християнските тайни велики учи- тели от Шартр минаха през вратата на смъртта. И има­ше ед­но крат­ко време, в на­ча­ло­то на 13-то столетие, ко­га­то бе про­ве­ден та­ка да се ка­же един ве­лик не­бе­сен събор. Когато на­й-­доб­ри­те учители, пър­во Ала- нус аб Инсулис, умряха, т.е. на­ми­ра­ха се ве­че от­въд в ду­хов­ния свят, те се съб­ра­ха за ед­но ве­ли­ко кос­ми­чес­ко де­ло с онези, ко­ито още се на­ми­ра­ха го­ре в ду­хов­ния свят и тряб­ва­ше ско­ро да сля­зат на Земята, къ­де­то тряб­ва­ше да зас­тъп­ват арис­то­те­лиз­ма по един нов начин. И меж­ду тези, ко­ито тряб­ва да слязат, има­ше имен­но такива, ко­ито с ця­ла­та си душа, с мно­го ин­тен­зив­на ду­шев­на си­ла бя­ха взе­ли учас­тие в дейс­т­ви­ето на Ми- хаеловите им­пул­си през вре­ме­то на Александър Велики. И ние тряб­ва да си представим, за­що то­ва от­го­ва­ря на истината, че на то­зи пов­рат от 12-то към 13-то сто­ле­тие се съб­ра­ха души, ко­ито бя­ха дош­ли го­ре в ду­хов­ния свят от хрис­ти­ян­с­ки­те цен­т­ро­ве на посвещение, как­ва­то бе­ше Шко- лата от Шартр, и та­ки­ва души, ко­ито бя­ха го­то­ви да сля­зат до­лу на Зе- мята и ко­ито си бя­ха за­па­зи­ли в ду­хов­ни­те об­лас­ти - се­га не платонизма,

Тези ду­хо­ве дой­до­ха имен­но в ор­де­на на доминиканците, те още но­се­ха в сво­ите ду­ши един от­з­вук от им­пул­са на Михаел от не­го­ва­та ми­на­ла епоха. И имен­но от ор­де­на на до­ми­ни­кан­ци­те се ро­ди схо­лас­тиката, она­зи схоластика, ко­ято след то­ва тряб­ва­ше да во­ди остра, но ве­ли­чес­т­ве­на бор­ба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене? Този бе­ше ве­ли­ки­ят въпрос, кой­то след то­ва за­лег­на дъл­бо­ко в ду­ши­те на ос­но­ва­те­ли­те на схо­лас­ти­ка­та в 13-то сто­ле­тие - то­зи бе­ше из­га­ря­щия въп- рос: какво става с господството на Михаел?

Имаше хора, ко­ито по­-къс­но бя­ха на­ре­че­ни но­ми­на­лис­ти - те казваха: понятията и идеите са само имена, те не са нещо действително. Те бя­ха под вли­яни­ето на Ариман; защото номиналистите искаха да про- гонят от Земята всяко господство на Михаел. Като твърдяха, че иде­ите са са­мо имена, че те не са ни­що действително, те всъщ­ност ис­ка­ха да не до­пус­нат гос­под­с­т­во­то на Михаел на Земята. И за онези, ко­ито то­га­ва има­ха уши за това, ари­ма­ни­чес­ки­те ду­хо­ве казваха: космическата инте- лигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но он­зи ва­жен не­бе­сен съ­бор се със­то­еше имен­но в това, че пла­то­ни­ци и арис­то­тел­ци на­чер­та­ха за­ед­но един план, как тряб­ва­ше да бъ­дат раз­ра­бо­те­ни по­-на­та­тък им­пул­си­те на Михаел. Срещу но­ми­на­лис­ти­те зас­та­на­ха до­ми­ни­кан­с­ки­те реалисти, ко­ито казваха: идеите, понятията са нещо действител- но, което живее в нещата, те не са само имена.

Когато чо­век има раз­би­ра­не за това, той си спом­ня за та­ки­ва не­ща по­ня­ко­га по един твър­де странен, чу­ден начин. През мо­ите пос­лед­ни го­ди­ни във Виена аз се за­поз­нах меж­ду дру­го­то с един ор­ден­с­ки свещеник, Вин- ценц Кнауер, кой­то е на­пи­сал фи­ло­соф­с­ко­то съчинение, ко­ето аз чес­то

Обаче то­зи спор бе­ше всъщ­ност това, за ко­ето но­ми­на­лис­ти­те и ре­алис­ти­те се бо­ре­ха ед­ни сре­щу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността.

Така до­ми­ни­кан­ци­те тряб­ва­ше нав­ре­ме да ра­бо­тят пред­ва­ри­тел­но за сле- два­що­то гос­под­с­т­во на Михаел. И до­ка­то платониците, нап­ри­мер учи­те-­ ли­те от Шартр, след зав­ръ­ща­не­то на ста­на­лия на не­бе­то в на­ча­ло­то на 13-то сто­ле­тие не­бе­сен съ­бор ос­та­на­ха в ду­хов­ния свят, ня­ма­ха ни­как­во ме­ро­дав­но прераждане, арис­то­тел­ци­те тряб­ва­ше да ра­бо­тят то­га­ва за зем­ни­те ра­бо­ти на интелигентността. И от схо­лас­ти­ка­та - ко­ято в мо­дер­но вре­ме Рим изо­па­чи и окарикатури, ари­ма­ни­зи­ра - из­хо­ди се­га все­ки
мо­де­рен ин­те­ли­ген­тен стремеж, до­кол­ко­то то­зи стре­меж не бе­ше зав­ла­дян от арабизма.

Така ние виж­да­ме в то­ва вре­ме в сред­на и за­пад­на Европа да те­кат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. по- ставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през вре­ме­то на ца­ру­ва­не­то на пре­диш­ния Архангел схо­лас­ти­ци­те ис­ка­ха да на­со­чат пог­лед към ду­хов­ни­те области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото тря- бва да очакваме. Трябва да бъ­де под­гот­ве­но това, ко­ето той тряб­ва от­но­во да по­еме под сво­ята власт в под­хо­дя­що­то вре­ме на Земята, след ка­то съ­об­раз­но с кос­ми­чес­ко­то раз­ви­тието тряб­ва­ше да от­пад­не от не­го­во­то господство! Така се раз­ви ед­но течение, ко­ето след то­ва бе от­к­ло­не­но по един пог­ре­шен стра­ни­чен път са­мо от ка­то­ли­чес­кия ултрамонтанизъм, ко­ето оба­че ос­та­ва за се­бе си и про­дъл­жа­ва онова, ко­ето бе ос­но­ва­но в 13-то столетие.

Следователно об­ра­зу­ва се ед­но течение, ко­ето ра­бо­те­ше не­пос­ред­с­т­ве­но в уп­рав­ле­ни­ето на зем­на­та ин­те­ли­гент­ност на ос­но­ва­та на аристотели- зма. В не­го жи­ве­еше пос­ле съ­що онова, за ко­ето вче­ра казах, че някой, кой­то бе­ше ос­та­нал по­-дъл­го вре­ме при Аланус аб Инсулис в ду­хов­ния свят, сле­зе ка­то по­-м­лад до­ми­ни­ка­нец и до­не­се ед­но пос­ла­ние от Аланус аб Инсулис на един по­-с­тар доминиканец, кой­то бе­ше сля­зъл ве­че пре­ди не­го на Земята. Тогава в ев­ро­пейс­кия ду­хо­вен жи­вот жи­ве­еше она­зи сил­на во­ля за мощ­но об­х­ва­ща­не на мислите. И чрез зем­ния жи­вот от всич­ко то­ва про­из­ле­зе пос­ле всич­ко онова, ко­ето след то­ва до­ве­де в на­ча­ло­то на 19-то сто­ле­тие до ед­но велико, об­х­ват­но уч­ре­дя­ва­не в ду­хов­ния свят, къ­де­то в мощ­ни има­ги­на­ции бе пред­с­та­ве­но това, ко­ето по­-къс­но тряб­ва­ше да ста­не Антропософия на Земята. В пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то столетие, да­же мал­ко в края на 18-то, в не­бес­ни­те об­лас­ти бя­ха съб­ра­ни всич­ки онези, ко­ито на Земята бя­ха пла­то­ни­ци под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Школата от Шартр и се­га се на­ми­ра­ха меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, а съ­що и тези, ко­ито бя­ха ос­но­ва­ли арис­то­те­лиз­ма в Европа и меж­дув­ре­мен­но от­дав­на бя­ха ми­на­ли през вра­та­та на смъртта. Всички те се съб­ра­ха там, за да из­пъл­нят един свръх­зе­мен култ, в кой­то в дейс­т­ви­тел­ни има­ги­на­ции бе­ше пред­с­та­ве­но това, ко­ето тряб­ва да бъ­де от­но­во ос­но­ва­но в но­во­то Християнство в 12-то сто­ле­тие по един ду­хо­вен начин, след ка­то но­ва­та епо­ха на Михаел бе­ше за­поч­на­ла в пос­лед­на­та тре­ти­на на 19- то столетие.

От то­зи слу­чай не­що се процеди. Горе в ду­хов­ния свят се про­ве­де в мощ­ни кос­ми­чес­ки има­ги­на­ции под­го­тов­ка за оно­ва интелигентно, но

Това е съ­що нещо, ко­ето е свър­за­но с Кармата на Антропософското Дви- жение. То е нещо, до ко­ето стигаме, ко­га­то не раз­г­леж­да­ме то­ва Антро- пософско Движение са­мо ра­ци­она­лис­тич­но и в ней­на­та външ­на зем­на форма, а ко­га­то раз­г­леж­да­ме нишките, ко­ито во­дят в ду­хов­ни­те области.

От Тайната на Голгота на­сам Христос бе съ­еди­нен със Земята. Земното чо­ве­чес­т­во не мо­жа пър­во да го раз­бе­ре външно. Господството на Ми- хаел бе уп­рав­ля­ва­ло пос­лед­на­та фа­за на кос­ми­чес­ка­та Интелигентност през вре­ме­то на Александър Велики. С нас­тъп­ва­не­то на 8-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие кос­ми­чес­ка­та

Интелигентност бе­ше сляз­ла из­ця­ло в об­лас­т­та на Земята. Онези, ко­ито бя­ха свър­за­ни с Михаел, след спо­ра­зу­ме­ни­ята с платониците, пред­п­ри­еха да под­гот­вят та­зи зем­на ин­те­ли­гент­ност в схо­лас­тич­ния ре­али­зъм така, че Михаел да мо­же от­но­во да се съ­еди­ни с нея, ко­га­то от­но­во ще по­еме сво­ето гос­под­с­т­во в нап­ред­ва­ща­та ци­ви­ли­за­ция в края на 70-те го­ди­ни на 19-то столетие.

Сега се ка­са­еше за това, Антропософското Общество да об­х­ва­не та­зи ней­на вът­реш­на задача, ко­ято се със­тои в това, чо­веш­ко­то мис­ле­не да не бъ­де ос­пор­ва­но на Михаел. Тук ние не мо­жем да бъ­дем фаталисти. Тук ние мо­жем са­мо да кажем: хората трябва да работят съвместно с Бо- говете. Михаел оду­шев­ля­ва хо­ра­та със са­мия Михаел, за да се яви на Земята ед­на духовност, ко­ято да бъ­де по си­ли­те на соб­с­т­ве­на­та ин­те­ли­гент­ност на хората, за да мо­гат хо­ра­та да мис­лят и ед­нов­ре­мен­но да бъ­дат ду­хов­ни човеци; защото това означава първо господството на Ми- хаел. За то­ва тряб­ва да се во­ди бор­ба сред Антропософското Движение. Тогава онези, ко­ито днес дейс­т­ву­ват за Антропософското Движение, от­но­во ще се пре­ро­дят в края на 20-то сто­ле­тие и ще бъ­дат свър­за­ни на Зе- мята с онези, ко­ито бя­ха учи­те­ли в Школата от Шартр. Защото то­ва е спо­ра­зу­ме­ни­ето пос­тиг­на­то в он­зи не­бе­сен съ­бор в на­ча­ло­то на 13-то столетие, че пла­то­ни­ци­те и арис­то­тел­ци­те тряб­ва да се явят за­ед­но на Земята и да ра­бо­тят за това, що­то Антропософското Движение да се раз­цъф­ти все по­ве­че и по­ве­че в 20-то столетие, за да мо­же Антропософията да пос­тиг­не в края на то­ва столетие, чрез съ­юза на пла­то­ни­ци­те и арис­то­тел­ци­те оп­ре­де­ле­на връх­на точ­ка в зем­на­та цивилизация. Ако не­що по­доб­но ще мо­же да бъ­де изработено, как­то е пре­доп­ре­де­ле­но от Ми- хаел, то­га­ва Европа, мо­дер­на­та ци­ви­ли­за­ция ще из­ле­зе от своя упадък. Обаче то­ва не ще мо­же да се пос­тиг­не по ня­ка­къв друг начин! Това из­-

веж­да­не на ци­ви­ли­за­ци­ята от упа­дъ­ка е свър­за­но с раз­би­ра­не­то на Ми- хаел.

С това, обич­ни приятели, аз Ви до­ве­дох до раз­би­ра­не­то на тай­на­та на Михаел, ко­ято ца­ру­ва имен­но в нас­то­яще­то над мис­ле­що­то и стре­мя­що­то се към мъдрост, към ду­хов­на мъд­рост човечество. Че с то­ва - чрез Антропософията - в ду­хов­но­то зем­но раз­ви­тие тряб­ва да бъ­де вне­се­но нещо, ко­ето на мно­зи­на из­г­леж­да парадоксално, то­ва Вие мо­же­те да разберете, за­що­то вся­как­ви де­мо­нич­но­-­ари­ма­ни­чес­ки съ­щес­т­ва об­себ­ват хората. Така що­то ари­ма­ни­чес­ки­те съ­щес­т­ва ве­че тър­жес­т­ву­ва­ха в ня­кои чо­веш­ки тела, че Михаел не ще мо­же ве­че да по­лу­чи под сво­ята власт кос­ми­чес­ка­та Интелигентност, ко­ято бе­ше сляз­ла на Земята. И то­ва тър- жествуване, то­ва ли­ку­ва­не бе­ше осо­бе­но сил­но към сре­да­та на 19-то столетие, ко­га­то Ариман вяр­ва­ше вече, че Михаел не ще мо­же да на­ме­ри от­но­во сво­ята ня­ко­гаш­на кос­ми­чес­ка Интелигентност, ко­ято бе­ше на­ме­ри­ла пъ­тя от не­бе­то към Земята. Касае се за не­що велико, за не­що вели- канско! Ето за­що ни­как не е чудно, ако сто­ящи­те вът­ре в та­зи бор­ба тряб­ва да из­пи­тат ня­кои стран­ни неща.

Но от то­зи при­мер мо­же­те да видите, как на­й-п­рос­ве­те­ни­те ду­хо­ве на съв­ре­мен­нос­т­та при­емат това, ко­ето тряб­ва да бъ­де ос­но­ва­но ка­то епо­ха на Михаел в света, ко­ето тряб­ва да бъ­де направено, за да мо­же Михаел от­но­во да на­ме­ри сред зем­но­то чо­ве­чес­т­во кос­ми­чес­ка­та Интелигент- ност, ко­ято съг­лас­но кос­ми­чес­кия по­ря­дък на не­ща­та тряб­ва­ше да се от­къс­не от не­го­во­то гос­под­с­т­во в 8-то столетие. Цялата тра­ди­ция на Ми-

Повече от вся­ка дру­га бор­ба е пос­та­ве­на в чо­веш­ко­то сърце. Вътре в то­ва сър­це е за­кот­ве­на тя от пос­лед­на та тре­ти­на на 19-то сто­ле­тие насам. Решаващо тряб­ва да ста­не онова, ко­ето чо­веш­ки­те сър­ца пра­вят с та­зи ми­ро­ва ра­бо­та на Михаел в те­че­ние на 20-то столетие. И в те­че­ние на то­ва 20-то столетие, ко­га­то ще са из­тек­ли пър­ви­те 100 го­ди­ни от края на Кали-Юга, чо­ве­чес­т­во­то ще стои или до гро­ба на вся­ка ци­ви­ли­за­ция или в на­ча­ло­то на она­зи епоха, ко­га­то в ду­ши­те на хората, ко­ито свър­з­ват в тях­но­то сър­це ин­те­ли­гент­нос­т­та с духовността, бор­ба­та на Михаел ще бъ­де во­де­на в пол­за на Михаеловия импулс.