Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ПЕТА

Аз под­х­вър­лих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една исто- рическа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да съз­дам ос­но­ви­те за по­-на­та­тъш­ни разглеждания, днес бих ис­кал пър­во да обър­на вни­ма­нието вър­ху оп­ре­де­ле­ни връзки, ко­ито са съ­щес­т­ву­ва­ли в ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на раз­лич­ни личности. Днес ще из­ло­жа пред Вас пър­во онова, ко­ето е ре­зул­тат на оп­ре­де­ле­но ду­хов­но из­с­лед­ва­не, за да из­г­ра­дя след то­ва имен­но на основата, ко­ято ще бъ­де да­де­на чрез разказване, един вид познание, как мо­же да се стиг­не до там, да бъ­дат об­гър­на­ти с пог­лед ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на личности.

Искам пър­во да взе­мем та­ки­ва ха­рак­тер­ни личности, как­ви­то са те­зи чи­ито име­на аз спо­ме­нах пос­лед­ния път. Такива лич­нос­ти об­ръ­щат пър­во на­ше­то вни­ма­ние вър­ху това, как про­ник­ват в на­ша­та нас­то­яща ци­ви­ли­за­ция раз­лич­ни ду­хов­ни импулси. Почти в те­че­ние на две хи­ля­до­ле­тия - ка­зах аз ве­че в пре­ди­ду­що­то раз­г­леж­да­не - в за­пад­ни­те стра­ни и в го­ля­ма част от тех­ни­те ко­ло­нии ца­ру­ва Християнството, Християнството, ко­ето се е вля­ло във всич­ки ци­ви­ли­за­ции по­ве­че от­кол­ко­то се мис­ли И ра­бо­та­та стои ве­че така, че мно­го от това, при ко­ето не про­ли­ча­ва вед- нага, че в не­го жи­ве­ят хрис­ти­ян­с­ки импулси, въп­ре­ки това, ко­га­то бъ­де про­уче­но точно, вед­на­га се вижда, че то е про­ник­на­то от хрис­ти­ян­с­ки импулси. Обаче не мо­же да се от­ре­че - аз за­гат­нах ве­че и за­то­ва - че в на­ша­та ци­ви­ли­за­ция про­ник­ва нещо, ко­ето не из­да­ва ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на пря­ка връз­ка с Християнството.

Определени възгледи, съ­що оп­ре­де­ле­ни прак­ти­ки на живота, про­ник­ват и се нас­та­ня­ват в на­ша­та цивилизация, ко­ито не из­да­ват ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с Християнството. И то­га­ва онзи, кой­то ис­ка да раз­бе­ре на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на на­шия ду­хо­вен жи­вот от по­-дъл­бо­ки вът­ре-­ шни при­чи­ни и ис­ка да взе­ме за то­ва раз­би­ра­не в по­мощ ду­хов­но­то изследване, се виж­да на­со­чен към ед­но явление, на ко­ето твър­де мал­ко се об­ръ­ща внимание, ко­га­то се го­во­ри за раз­ви­ти­ето на за­пад­на­та циви- лизация. Той се виж­да при­ну­ден да на­со­чи пог­лед вър­ху оно­ва ис­то­ри­чес­ко явление, ко­ето е про­тек­ло ус­по­ред­но с явя­ва­не­то и дейнос­т­та на Карл Велики на запад. Той се виж­да при­ну­ден да на­со­чи пог­лед към он­зи дво­рец на изток, в кой­то царуваше, бих мо­гъл да кажа, с ис­тин­с­ки из­то-­

Трябва са­мо да помислим, ка­къв ду­хо­вен жи­вот се е влял в пред­но­ази­ат­с­кия дворец. Трябва да по­мис­лим за това, как в древ­ни вре­ме­на гръц­ка­та кул­ту­ра е би­ла пре­не­се­на чрез по­хо­ди­те на Александър Велики в Азия в ед­на форма, за ко­ято днес хо­ра­та имат мал­ко предчувствие. Александър Велики е пре­не­съл в Азия по един ге­ни­ален на­чин всичко, ко­ето е жи­вя­ло на ос­но­ва­та на гръц­ка­та култура. И в мно­го уче­ни цен­т­ро­ве на изтока, ко­ито са би­ли пре­не­се­ни от Александър Велики в Азия, се е по­дър­жал един въз­г­лед за жи­во­та и за света, кой­то съх­ра­ня­ва­ше с вяр­ност мно­го от ста­ра­та мъд­рост и от­х­вър­ля­ше мно­го не­ща от та­зи мъд­рост. Този въз­г­лед се раз­ля пос­ле на за­пад вър­ху старото.

Преди всич­ко в Азия бе­ше пре­не­се­на от Александър Велики ед­на рацио- нална, здрава, на­уч­на мистика, та­ка що­то онези, ко­ито из­по­вяд­ва­ха по­ве­че фи­ло­соф­с­кия възглед, до­шъл по то­зи на­чин в Азия, виж­да­ха раз­п­рос­т­ра­не­на нав­ся­къ­де в све­та кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. Всичко в све­та е про­ник­на­то от кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. В Азия хо­ра­та казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма. Това, ко­ето е от­дел­на­та чо­веш­ка интелигентност, то е ед­на кап­ка от все­мир­на­та Интелигентност и се изя­вя­ва в съ­щес­т­во­то на от­дел­ния човек, та­ка що­то от­дел­ни­ят чо­век се чувствуваше, бих мо­гъл да кажа, ка­то сто­ящ със сво­ята гла­ва и със сво­ето сър­це във все мир­на­та Интелигентност. Това бе­ше настроението.

Това нас­т­ро­ение ца­ру­ва­ше съ­що и в дво­ре­ца на Харун ал Рашид. То още ца­ру­ва­ше в 8-то и 9-то хрис­ти­ян­с­ко столетие. И след то­ва дой­до­ха оне­зи гръц­ки учени, ко­ито тряб­ва­ше да по­бяг­нат от Европа, за­що­то гръц­ка­та фи­ло­со­фия бе из­ко­ре­не­на в Европа. Останало бе­ше и мно­го не­що от из­точ­на­та мъдрост. Всичко то­ва се сля, сля се всичко, ко­ето то­га­ва съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то мощ­на мис­тич­на астрономия, ка­то мощ­на ар­хи­тек­ту­ра про­пи­та от вът­реш­на об­раз­ност и ка­то дру­го изкуство, съ­що и ка­то пое- зия, сля се всичко, ко­ето бе­ше въз­мож­но ка­то дру­ги на­уки и ка­то прак­тически за­ни­ма­ния на живота. Всичко то­ва се сля в дво­ре­ца на Харун ал Рашид, за­що­то то­зи оби­чащ блясъка, но съ­що та­ка из­вън­ред­но на­да­рен в из­вес­т­но от­но­ше­ние чо­век за всич­ко ор­га­ни­за­тор­с­ко съб­ра в своя дво­рец оне­зи хора, ко­ито в оне­зи вре­ме­на бя­ха на­й-­го­ле­ми учени, ко­ито бя­ха за­па­зи­ли мно­го не­що от мъд­рос­т­та на мистериите, ко­ито не бя­ха не­пос-­

ред­с­т­ве­но посветени, но съх­ра­ня­ва­ха мно­го от ста­ра­та мъд­рост на мис­те­ри­ите и жи­ве­еха още жи­во в та­зи мъд­рост на мистериите.

Там има­ше осо­бе­но ед­на личност, един мно­го мъ­дър съ­вет­ник на Харун ал Рашид, ко­го­то ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме по-отблизо. Неговото име ня­ма значение, то не се е пре­да­ло на по­-къс­ни­те времена. Обаче то­ва е би­ла ед­на из­вън­ред­но мъд­ра лич­ност За да я разберем, тряб­ва да на­со­чим пог­лед вър­ху нещо, на ко­ето осо­бе­но поз­на­ва­те­ли­те на Духовната на­ука мо­гат да се удивляват.

Видите ли, обич­ни приятели, Вие всич­ки мо­же­те да под­х­вър­ли­те един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни раз- казва, че някога е имало посветени. Тук и там е има­ло посветени. Тези пос­ве­те­ни са при­те­жа­ва­ли ед­но об­шир­но ве­ли­ко знание, ед­на из­вън­ред­но го­ля­ма мъдрост. Но тъй ка­то хо­ра­та от­но­во се връ­щат на Земята в пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания, как ста­ва тогава, че нап­ри­мер днес не мо­же да се забележи, че съ­щес­т­ву­ват пре­ро­ди­ли се древ­ни посвете- ни? Това е един оп­рав­дан въпрос, кой­то мо­же­те да зададете.

Обаче кой­то поз­на­ва ус­ло­ви­ята на зем­ния живот, той знае също, че ед­на чо­веш­ка индивидуалност, ко­ято съ­об­раз­но ней­на­та Карма тряб­ва от­но­во да сле­зе и се ро­ди на Земята в оп­ре­де­ле­на епо­ха ид­вай­ки от пре­ди зем­но­то съществуване, тряб­ва да взе­ме вър­ху се­бе си имен­но нас­ле­де­ни­те качества, ко­ито тя мо­же да по­лу­чи в та­зи епоха, тряб­ва да при­еме това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то въз­мож­нос­ти на възпитанието. И та­ка за ед­на ин­ди­ви­ду­ал­ност по­ло­же­ни­ето мо­же да бъ­де такова, че в ми­на­ли вре­ме­на тя да е би­ла един посветен, но че онова, ко­ето тя е зна­ела ка­то посветен, да ос­та­не за оп­ре­де­ле­на епо­ха в подсъзнанието, а гор­но­то съзнание, днев­но­то съз­на­ние мо­же да про­яви не­що за­бе­ле­жи­тел­но в живота, но то не мо­же да бъ­де не­пос­ред­с­т­ве­но ед­но от­к­ро­ве­ние на това, ко­ето та­зи лич­ност е при­те­жа­ва­ла в ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния в сво­ята ду­ша ка­то посветен.

Такава ед­на лич­ност е би­ла тази, за ко­ято Ви говоря, че е би­ла съ­вет­ник на Харун ал Рашид. Този съ­вет­ник е бил един пос­ве­тен в мно­го древ­ни мистерии. Той се бе­ше пре­ро­дил и ка­то пре­ро­ден пос­ве­тен жи­ве­еше в дво­ре­ца на Харун ал Рашид Тук това, ко­ето той при­те­жа­ва­ше в ми­на­ло­то ка­то посвещение, се про­яви ка­то ге­ни­ал­на ор­га­ни­за­тор­с­ка дарба, ка­то ве­ли­ка уп­рав­лен­с­ка дар­ба за дру­ги­те учени, ко­ито жи­ве­еха в дво­ре­ца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосред- ствен посветен. Той при­те­жа­ва­ше чрез сво­ето соб­с­т­ве­но същество, а не са­ само чрез посвещението, древ­на­та на­ука на пос­ве­ще­ние то, но са­ми­ят той не пра­ве­ше впе­чат­ле­ни­ето на един посветен.

Но Харун ал Рашид дър­же­ше мно­го на то­зи мъ­дър човек. Той му пре­да­де ра­бо­та­та по ор­га­ни­зи­ра­не­то на това, ко­ето блес­те­ше ка­то на­уки и ­

Тези две личности, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, ис­ка­ме се­га да разгледаме, ис­ка­ме да взе­мем съ­що под внимание, че в 8-то, 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие в хрис­ти­ян­с­ка­та кул­ту­ра в Европа бе­ше пос­та­ве­но на­ча­ло­то на това, бих мо­гъл да кажа, че со­ци­ал­но ви­со­кос­то­ящи­те хо­ра пра­ве­ха пър­ви­те опи­ти да се учат да пишат, да­же са­ми­ят Карл Велики пра­ве­ше пър­ви­те опи­ти да със­та­ви гра­ма­ти­ка­та на езика. Когато в Европа всич­ко бе­ше първобитно, от­въд в Азия във владетеля, ко­го­то Карл Велики по­чи­та­ше из­вън­ред­но много, в Харун ал Рашид, бе­ше въп­лъ­те­на ед­на мощна, блес­тя­ща ду­хов­на култура, оба­че ед­на култура, ко­ято не зна­еше ни­що за Христос, ко­ято съ­що не ис­ка­ше да знае ни­що за Християнството, в ко­ято жи­ве­еха на­й-­доб­ри­те еле­мен­ти на мохамедани- зма, на­й-­доб­ри­те еле­мен­ти на арабизма, в ко­ято жи­ве­еха съ­що ста­ри фор­ми на аристотелизма, оне­зи форми, ко­ито на­ис­ти­на не се бя­ха раз­п­рос­т­ра­ни­ли в Европа, защо­то в Европа се бе­ше раз­п­рос­т­ра­ни­ла по­ве­че логиката, ди­алек­ти­ка­та на аристотелизма. Тя бе пре­ра­бо­те­на от от­ци­те на църквата, а по­-къс­но от схоластиците.

Отвъд в Азия хо­ра­та бя­ха раз­ви­ли чрез това, ко­ето бе­ше нап­ра­вил Алек- сандър Велики, по­ве­че вът­реш­ни­те мис­тич­но­-­ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни поз­на­ния на Аристотел. И всич­ко то­ва те бя­ха раз­ви­ли под вли­яни­ето на из­вън­ред­но сил­на­та ин­те­ли­гент­ност на арабизма, оба­че взе­та ка­то да­де­на чрез откровението, ка­то да­де­на чрез вдъх­но­ве­ние интелигентност. В дво­ре­ца на Харун ал Рашид бе­ше така, че там зна­еха за Християнството, оба­че в срав­не­ние с из­вън­ред­но го­ле­мия блясък, кой­то се раз­ви­ва­ше там, то бе­ше счи­та­но ка­то ед­но пър­во­бит­но Християнство, та­ка как­то се пред­с­та­вя­ше тогава.

Нека из­хо­дим от те­зи две лич­нос­ти и да прос­ле­дим по­-на­та­тък ис­то­ри­чес­ко­то развитие.

Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, след ка­то бя­ха дейс­т­ву­ва­ли така, как­то описах, ми­на­ха през вра­та­та на смъртта, ка­то за­не­со­ха със се­бе си сил­ния импулс, да се грижат, що­то он­зи на­чин на чувствуване, он­зи светоглед, он­зи ду­хо­вен подход, кой­то бе­ше раз­ви­ван при то­зи дворец, да про­ник­не по­-на­та­тък в света.

Нека си пред­с­та­вим това, ко­ето стана, с въз­мож­но на­й-­го­ля­мо спокойст- вие, с въз­мож­но на­й-­го­ля­ма сериозност. Ние виж­да­ме следователно, как от Азия из­хож­дат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вър­вят из­вес­т­но вре­ме заедно. Те дъл­жа­ха това, ко­ето бя­ха при­ели в тех­ни­те души, на александризма, на аристо- телизма. Но бя­ха при­ели в се­бе си съ­що всич­ко онова, ко­ето бе­ше ста­на­ло в пре­об­ра­зу­ва­не­то на аристотелизма, на алек­сан­д­риз­ма в по­-къс­ни

Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид бе­ше пос­лед­ва­на от не­що друго, ко­ето Вие поз­на­ва­те от историята. Но до­ка­то ста­ва всич­ко това, ко­ето ис­то­ри­ята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то сто­ле­тие и по­-на­та­тък в Средновековието, над то­зи фи­зи­чес­ки жи­вот се ра­зиг­ра в ду­хов­ния свят ед­но дру­го мощ­но събитие. И не тряб­ва да се забравя, ко­га­то тук до­лу те­че фи­зи­чес­ки­ят жи­во­т /­на­ри­су­ва­но е на дъската/, а тук го­ре про­ти­ча ду­хов­ни­ят живот, че то­га­ва душите, ко­ито не жи­ве­ят на Земята, а се на­ми­рат в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, пос­то­ян­но уп­раж­ня­ват вли­яние вър­ху зем­ния живот. Така що­то мо­жем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една така- ва епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият жи­вот мо­же да ни ста­не на­пъл­но ясен и ос­вет­лен в не­го­во­то ис­то­ри­чес­ко про­ти­ча­не са­мо тогава, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху това, ко­ето ста­ва та­ка да се ка­же зад ку­ли­си­те на външ­на­та све­тов­на ис­то­рия в ду­хов­ния свят.

Да, впечатленията, ко­ито ду­ши­те за­на­сят със се­бе си през вра­та­та на смъртта, се раз­ли­ча­ват чес­то пъ­ти из­вън­ред­но сил­но от впечатленията, ко­ито те­зи ду­ши са има­ли тук на Земята в зем­ния живот. И онзи, кой­то не про­явя­ва без­п­рис­т­рас­тие в раз­г­леж­да­не­то на ду­хов­ния живот, не мо­же та­ка лес­но да раз­поз­нае един зе­мен човек, кой­то е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та и се по­каз­ва то­га­ва на ду­хов­но наб­лю­да­ва­щия поглед. Обаче съ­щес­т­ву­ват ду­хов­ни средства, чрез ко­ито мо­жем да прос­ле­дим не са­мо он­зи ду­хо­вен живот, кой­то е свър­зан не­пос­ред­с­т­ве­но със зем­ния живот. Върху то­ва аз ве­че го­во­рих в дру­ги сказки, ко­ито дър­жах пре­ди обед. След то­ва аз ще го­во­ря по­-на­та­тък вър­ху по­-на­та­тъш­но­то про­ти­ча­не на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наре- чените мъртви.

И имен­но с та­ки­ва сред­с­т­ва мо­гат да бъ­дат прос­ле­де­ни то­га­ва та­ки­ва жи­во­ти ка­то то­зи на Харун ал Рашид и на не­го­вия мъ­дър съветник. За да се от­к­рие ед­но раз­би­ра­не за по­-къс­ни съ­би­тия в ци­ви­ли­за­ци­ята на Евро- па, из­вън­ред­но важ­но е имен­но да се взе­ме под вни­ма­ние вът­реш­на­та свър­за­ност в на­чи­на на мис­ле­не, в на­чи­на на действие, ко­ито Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник са имали. Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник за­не­со­ха през вра­та­та на смър­т­та един из­вън­ред­но си­лен афинитет, един ­извън­ред­но си­лен коп­неж към Аристотел и Александър Велики, ко­ито бя­ха пре­ми­на­ли в ду­хов­ния свят сто­ти­ци го­ди­ни пре­ди тях. Те

Следователно Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съ­вет­ник се дви­же­ха из­вес­т­но вре­ме в свръх­се­тив­ния свят, ка­то от то­зи свръх­се­ти­вен свят има­ха пог­ле­да на­со­чен глав­но вър­ху това, ко­ето ста­ва­ше в цивилизация- та, ко­ято се на­ми­ра по­-да­ле­че на запад, вър­ху онова, ко­ето се раз­ви­ва­ше ка­то ци­ви­ли­за­ция в Гърция и ня­кои области, ко­ито се на­ми­рат на се­вер от днеш­но­то Черно море. Бих мо­гъл да кажа, те гле­да­ха на­до­лу към та­зи ци­ви­ли­за­ция и меж­ду събитията, вър­ху ко­ито пад­на то­га­ва тех­ния по- глед, бе­ше и онова, за ко­ето аз го­во­рих в дру­га връз­ка в ан­т­ро­по­соф ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият все- ленски събор в Константинопол.

Този 8-ми все­лен­с­ки съ­бор в Константинопол има го­ля­мо зна­че­ние за ци­ви­ли­за­ци­ята на запад, за­що­то на не­го бе решено, че трихотомията, възгледът, че чо­ве­кът се със­тои от тяло, ду­ша и дух е еретически, че тряб­ва да се го­во­ри са­мо за то­ва - ако ня­кой ис­ка да бъ­де ис­тин­с­ки хрис­ти­янин - че чо­ве­кът се със­тои от две същности, от тя­ло и ду­ша и че ду­ша­та има ня­кои ду­хов­ни качества. Ето за­що в за­пад­на­та хрис­ти­ян­с­ка ци­ви­ли­за­ция мо­же­ше да се до­ло­ви тол­ко­ва мал­ко от ед­на склон­ност към духовното, за­що­то поз­на­ни­ето на ду­ха бе обя­ве­но за не­що ере­ти­чес­ко на 8-ия все­лен­с­ки съ­бор в 869 година.

Това бе­ше ед­но важно, ре­ша­ва­що събитие. Можем да кажем: тогава ду- хът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не взе­мат дос­та­тъч­но сил­но под вни­ма­ние ед­но та­ко­ва ре- шаващо, важ­но събитие. Обаче пот­ре­са­ющо­то за наб­лю­да­те­ля на ду­хов­ния живот, за из­жи­вя­ва­щия ду­хов­ния жи­вот е, че имен­но ко­га­то тук на Земята ста­на пре­мах­ва­не­то на ду­ха в 869 година, го­ре в ду­хов­ния свят ста­на сре­ща­та на Харун ал Рашид и на не­го­вия съ­вет­ник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с тех­ни­те ду­ши в ду­хов­ния свят.

Сега тряб­ва да по­мис­ли­те вър­ху следващото, и тряб­ва да при­вик­не­те с това, че от се­га на­та­тък в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то по­ле ще се го­во­ри вър­ху свръх­се­тив­ни­те съ­би­тия със съ­ща­та са­мо­по­нят­ност как­то вър­ху съ­би­тия та на фи­зи­чес­кия свят. Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той оз- начаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който бе- ше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над циви- лизацията.
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, уче­ник и при­ятел на Аристотел, раз­п­рос­т­ра­ни с из­вън­ред­но го­ля­ма си­ла импулса, кой­то бе­ше да­ден от Аристотел, вър­ху го­ля­ма част от поз­на­тия по вре­ме то на Александър свят. Този им­пулс ока­за сво­ето въз­дейс­т­вие чак до вре­ме­то на Харун ал Рашид в Азия и дъл­го вре­ме има­ше в Александрия един блес­тящ център, но съ­щев­ре­мен­но пов­лия оп­ре­де­ля­що ця­ла­та из­точ­на кул­ту­ра по мно­жес­т­во скри­ти канали.

С то­ва оба­че бе­ше да­ден един вид завършек. В алек­сан­д­риз­ма и арис­то­тел­с­т­во­то се бя­ха вле­ли и сле­ли най-раз­лич­ни­те им­пул­си на древ­на­та духовност. В све­та въз­ник­на Християнството. Стана Тайната на Голгота. То ста­на в ед­но време, ко­га­то индивидуалностите, ду­ши­те на Алексан- дър и на Аристотел не бя­ха на Земята, а се на­ми­ра­ха в ду­хов­ния свят и там бя­ха в те­сен вът­ре­шен съ­юз с това, ко­ето се на­ри­ча гос­под­с­т­во на Михаел, чи­ето гос­под­с­т­во на Земята съ­що бе­ше за­вър­ши­ло в оно­ва вре- ме, за­що­то то­га­ва гос­под­с­т­ву­ва­щи­ят Дух на вре­ме­то бе­ше Орифиел. И след Тайната на Голгота из­ми­на­ха още ня­кол­ко столетия. Онова, ко­ето Александър и Аристотел бя­ха ос­но­ва­ли на Земята, за ко­ето бя­ха вло­жи­ли ця­ла­та си душа, еди­ни­ят с ми­съл та, дру­ги­ят с об­шир­ни ин­тен­зив­ни вла­де­тел­с­ки сили, всич­ко то­ва бе­ше дейс­т­ву­ва­ло на Земята. Всичко то­ва виж­да­ха и два­ма­та в те­че­ние на сто­ле­ти­ята от ду­хов­ния свят, те го бя­ха сле­ди­ли в те­че­ние на столетията, ко­ито последваха, в ко­ито ста­на и Тай- ната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всич­ки оне­зи сто­ле­тия те сле­дя­ха с поглед, как до­лу на Земята се раз­п­рос­т­ра­ня­ва тях­но­то дело, как то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва съ­що и чрез та­ки­ва ге­нии ка­то Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съветник.

Обаче за това, ко­ето те­зи две ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти - Александър и Аристо- тел - бяха, за то­ва съ­щес­т­ву­ва­ше изис­к­ва­не­то за не­що ново, изис­к­ва­не­то да се за­поч­не по съ­вър­ше­но нов начин, не да про­дъл­жа­ват това, което бе­ше на Земята, а да за­поч­нат по един нов начин. Естествено чрез то­ва се по­лу­ча­ва са­мо един вид продължение. Старото не се пре­мах­ва от све- та, оба­че това, с ко­ето Александър и Аристотел се бя­ха про­ник­на­ли и пропили, бе­ше да се вне­се в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция един мо­щен нов им- пулс, Християнството да бъ­де вне­се­но в света, в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция по един осо­бен начин.

Тъй ка­то тях­на­та Карма ги до­ве­де от­но­во до­лу на Земята, пре­ди още да бе­ше ста­на­ло то­ва съ­би­тие на сре­ща­та с Харун ал Рашид, те жи­вя­ха всъ- щ­ност ка­то незабелязани, ка­то непознати, ра­но по­чи­на­ли лич­нос­ти в един ва­жен за Антропософията ъгъл на Европа. Но въп­ре­ки тех­ния кра­тък живот, те мо­жа­ха през то­ва крат­ко вре­ме да вник­нат с пог­ле­да в евро­пейс­ка­та цивилизация, да при­емат впе­чат­ле­ни­ята и импулси, но без

След то­ва те от­но­во се вър­на­ха в ду­хов­ния свят. Те се на­ми­ра­ха в ду­хов­ния свят, ко­га­то на Земята ста­на то­ва съ­би­тие в 869 година, то­зи 8-ми все­лен­с­ки събор. Именно в то­зи мо­мент ста­на сре­ща­та меж­ду Алексан- дър и Аристотел от ед­на страна, Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съ­вет­ник от дру­га страна. Това бе­ше ед­но обяс­не­ние от голямо, из­вън­ред­но го­ля­мо зна­че­ние в свръх­се­тив­ни­те светове, за­що­то тряб­ва да си предста- вим, че обяс­не­ни­ята в ду­хов­ния свят не са­мо ра­зис­к­ва­ния в думи. Когато виж­да­ме на Земята хо­ра­та да се­дят та­ка и да разискват, ко­га­то ду­ми­те се из­п­ра­щат на­сам и нататък, без ра­зис­к­ва­щи­те да си при­чи­няват бол­ка ед­ни на други, то­ва съв­сем не е ед­но сян­ко­вид­но ко­пие на онова, ко­ето става, ко­га­то в ду­хов­ния свят, в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве се взе­мат ве­ли­ки­те ре­ше­ния съ­що и в ду­хов­ния живот.

И та­ка ста­на тогава, че Аристотел и Александър нас­то­ява­ха от ед­на страна, ка­то казваха: това, което е било основано по-рано, то трябва да бъде насочено и влято в най-строгия смисъл на думата в господст- вото на Михаел. Защото те знаеха, че гос­под­с­т­во­то на Михаел в све­та ще за­поч­не от­но­во в 19-то столетие.

Нека в та­зи точ­ка да се раз­бе­рем добре, обич­ни приятели! Развитието на све­та про­ти­ча така, че ви­на­ги в те­че­ние на три до три и по­ло­ви­на сто­ле­тия един Архангел е глав­ни­ят ре­гент на зем­на­та цивилизация. Във вре- мето, ко­га­то Александър Велики пре­не­се в Азия и Африка кул­ту­ра­та на Аристотел, в оно­ва време, ко­гато то­ва раз­п­рос­т­ра­не­ние на кул­ту­ра­та ста­на с ед­но сил­но меж­ду­на­род­но чувство, гос­под­с­т­во­то има­ше Михаел, т.е. ду­хов­ни­ят жи­вот се уп­рав­ля­ва­ше чрез си­ла­та на Михаел. По вре­ме­то на Александър Земята се на­ми­ра­ше под гос­под­с­т­во­то на Михаел.

След то­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел бе за­ме­не­но от то­ва на Орифиел. След то­ва ид­ва гос­под­с­т­во­то на Анаел, гос­под­с­т­во­то на Захариел, всич­ки тра­ещи три до че­ти­ри столетия, пос­ле гос­под­с­т­во­то на Рафаел, пос­лед­ва­но от то­ва на Самаел, прос­ти­ра­що се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то сто­ле­тие ид­ва гос­под­с­т­во­то на Габриел, а в 19-то столетие, в пос­лед­на­та тре­ти­на на то­ва столетие, от­но­во нас­тъп­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел. Седем от Архангелите се сме­нят един друг. След ка­то гос­под­с­т­во­то на Михаел от вре­ме­то на Александър бе пос­лед­ва­но от то­ва на шес­т­те дру­ги Архангели, в края на 19-то сто­ле­тие от­но­во нас­тъ­пи гос­под­с­т­во­то на Михаел. То е ца­ру­ва­що в на­ше­то време. Когато доб­ре раз­би­ра­ме ду­хов­ния живот, ние сто­им не­пос­ред­с­т­ве­но под им­пул­са на Михаел.

Така, ко­га­то ста­на сре­ща­та с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел об­гър­на­ха с пог­лед оно­ва сто­ле­тие от ста­ро­то гос­под­с­т­во на Михаел, ко­га­то те бя­ха дейс­т­ву­ва­ли на Земята, те об­гър­на­ха с пог­лед Тайната на

За то­ва не ис­ка­ше да чуе Харун ал Рашид, а съ­що и не­го­ви­ят съветник. Те ис­ка­ха пре­ди всич­ко оне­зи импулси, ко­ито бя­ха хва­на­ли сил­но ко­ре­ни в мохамеданизма, да ста­нат все­ца­ру­ва­щи в света. Между другите, които взе­ха учас­тие в та­зи бор­ба в 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко столетие, сто­яха твър­до ед­ни сре­щу дру­ги от ед­на­та стра­на Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съветник, от дру­га стра­на Александър и Аристотел, т.е. индивидуал- ностите, ко­ито бя­ха жи­ве­ли в те­зи пос­лед­ни­те двама.

Това, ко­ето се ра­зиг­ра там ка­то ду­хов­на борба, то ока­за сво­ето пос­ле­дейс­т­вие в ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, про­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ва и до днес. Защото това, ко­ето ста­ва там горе, то дейс­т­ву­ва вър­ху зем­ни­те съ- бития. И имен­но от она­зи съп­ро­ти­ва, ко­ято Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник про­яви­ха то­га­ва спря­мо Александър и Аристотел, се за­си­ли по оп­ре­де­лен на­чин импулсът, та­ка що­то от она­зи сре­ща из­ник­на дейс­т­ви­ето на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, кое- то пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.

След ка­то има­ха та­зи среща, и двамата, как­то Харун ал Рашид та­ка и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, про­дъл­жи­ха своя път към запад, пос­то­ян­но на- блюдавайки, как­во ста­ва в зем­ния живот. От свръх­се­тив­но­то би­тие еди­ни­ят взе ин­тен­зив­но учас­тие във всич­ко онова, ко­ето ста­ва­ше в се­вер­на Африка, в юж­на Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в съ­що­то вре­ме дру­ги­ят пре­ми­на през всич­ко онова, ко­ето ста­ва­ше в из­точ­ния ду­хо­вен живот, при Черно море, по­-на­та­тък през об­лас­ти­те на Евро- па чак до Холандия, а съ­що и до Англия. И след то­ва те­зи два­ма­та се пре­ро­ди­ха поч­ти в съ­що­то вре­ме в ев­ро­пейс­ка­та култура.

При та­ко­ва ед­но пре­раж­да­не не е нуж­но да има ед­на външ­на прилика. Обикновено се гре­ши напълно, ко­гато се вярва, че онзи, кой­то има опреде­ле­на духовност, се пре­раж­да със съ­ща­та духовност. Трябва да се про­ник­не по-надълбоко, да се вник­не по­-дъл­бо­ко в ос­нов­ни­те им­пул­си на чо­веш­ка­та душа, ко­га­то ис­ка­ме да го­во­рим по пра­ви­лен на­чин за пре­раж­да­ния и за пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания. Така нап­ри­мер има­ше един папа, прос­ло­ву­тия Григорий VІІ, кой­то пре­ди да ста­не па­па бе­ше жи­ве­ещи­ят в сред­на Европа ка­лу­гер Хилдебранд. Този па­па бе­ше ед­на сил­на личност, про­яви ин­тен­зив­на дейност в ка­то­ли­циз­ма и из­диг­на пап­с­т­во­то на го­ля­ма ви­со­та в Средновековието. Той се пре­ро­ди от­но­во в 19-то сто­ле­тие в ли­це­то на Ернст Хекел, бо­ре­ца про­тив папството. Хе- кел е пре­ро­де­ни­ят абат Хилдебранд, па­па­та Григорий VІІ. С то­ва ис­кам са­мо да покажа, че на външ­на­та при­ли­ка на ду­хов­но то състояние, а вът­реш­ни­те ду­шев­ни им­пул­си са онова, ко­ето чо­век пре­на­ся от един зе­мен жи­вот в друг.

Така съ­що и двамата, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, има­ха заложбата, първо, ко­га­то во­ен­ни­те дейс­т­вия на ара­би­те пре­ми­на­ха през Африка в Испания, да взе­мат учас­тие в те­зи по­хо­ди на ара­би­те под­к­ре­пяй­ки ги, пок­ро­ви­тел­с­т­ву­вай­ки ги. След то­ва мо­ха­ме­да­низ­мът за­ги­на ка­то външ­но явление, оба­че те­зи два­ма ду­хо­ве пре­не­со­ха не­го­во­то вът­реш­но ду­шев­но нас­т­ро­ение през ду­хов­ния жи­вот при тях­но­то пре­ми­на­ва­не меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не от­на­сяй­ки го в бъ­де­ще­то.

Харун ал Рашид се пре­ро­ди и в не­го­вия пре­ро­ден жи­вот ста­на Бейко /Бако/ от Верулам. Той се явя­ва ка­то Бейко от Верулам. Неговият мъ­дър съ­вет­ник съ­що се пре­раж­да и се явя­ва поч­ти ед­нов­ре­мен­но ка­то Амос Комениус, педагогът.

Разгледайте това, ко­ето бе про­из­ве­де­но от ед­на стра­на чрез Бейко от Верулам, кой­то бе­ше хрис­ти­янин са­мо външно, кой­то вне­се на­пъл­но аб­с­т­рак­т­но­то на ара­биз­ма в ев­ро­пейс­ка­та наука, и раз­г­ле­дай­те онова, ко­ето Амос Комениус вне­се в пе­да­го­ги­ка­та ка­то външ­на ма­те­ри­ал­на наг­лед­ност на обу­че­ни­ето и на ця­лото тре­ти­ра­не на ма­те­ри­ала в обучение- то. Това е един елемент, кой­то пря­ко ня­ма ни­що об­що с Християнство- то. Макар и Амос Комениус да дейс­т­ву­ва меж­ду мо­рав­с­ки­те бра­тя и т.н. - това, ко­ето той пря­ко произведе, се ос­вет­ля­ва от ед­на стра­на чрез фа- кта, че в един ми­нал зе­мен жи­вот той е сто­ял към ця­ло­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то та­ка как­то про­цъф­тя­ва­ща­та ду­хов­на кул­ту­ра в дво­ре­ца на Харун ал Рашид.

А от дру­га стра­на взе­ме­те оне­зи ре­до­ве на­пи­са­ни от Бейкън, от лорд Бейкън, взе­ме­те всич­ко това, ко­ето дейс­т­ву­ва в та­ка на­ре­че­на­та наг­лед­ност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека взе­мем са­мо то­зи лорд Бейкън. Той бе­ше об­ла­дан от ис­тин­с­ка ярост в бор­ба­та
про­тив аристотелството. Във всич­ки има ис­тин­с­ка бяс­на ярост, от ко­ято се вижда, че тя про­ник­ва дъл­бо­ко в душата. Духовният изследовател, кой­то про­ник­ва с пог­ле­да ду­хов­ни­те не­ща и ги осветлява, на­соч­ва пог­лед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, прос­ле­дя­ва об­рат­но жи- вота, но съ­що и в свръх­се­тив­ния свят, къ­де­то чо­ве­кът жи­вее меж­ду смъ- р­т­та и ед­но но­во раждане. Ние има­ме пред се­бе си съ­чи­не­ни­ята на Бейко от Верулам, има­ме пред се­бе си съ­чи­не­ни­ята на Амос Комениус, и в това, кой­то ца­ру­ва в те­зи съчинения, във всич­ко на­ми­ра­ме ед­но раз­бун­ту­ва­не про­тив аристотелството. Как мо­же да се обяс­ни това.

Трябва са­мо да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, ко- гато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото то­ва са съ­щи­те лич­нос­ти/ бяха развили от тяхна страна.

А се­га пред­с­та­ве­те си ця­ло­то положение. Вземете оно­ва интервю, он­зи разговор, ако мо­га да се из­ра­зя така, кой­то ста­на в 869 година, помисле- те, как под то­ва вли­яние в Харун ал Рашид се ро­ди­ха импулси, ко­ито на­ми­рат се­га това, ко­ето ве­че е осъ­щес­т­ве­но на Земята, за­що­то Алексан- дър и Аристотел са би­ли ве­че от­но­во на Земята и за­що­то това, ко­ето те ис­ка­ха да осъществят, не бе осъ­щес­т­ве­но ка­то про­дъл­же­ние на онова, ко­ето те са би­ли ка­то зем­ни хо­ра в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме Когато по­мис­ли­те вър­ху това, то­га­ва Вие ще раз­бе­ре­те на­пъл­но ду­шев­ни­те им­пул­си, ко­ито се раз­ви­ха при она­зи среща. И от обстоятелството, че се­га Бейкън и Амос Комениус мо­жа­ха да видят, как­во бе­ше ста­на­ло от алек­сан­д­риз­ма и от аристотелството, Вие мо­же­те да разберете, за­що в тех­ни­те пи­са­ния ца­ру­ва он­зи оп­ре­де­лен тон, имен­но при Бейкън, но съ­що и при Амос Комениус.

Видите ли, обич­ни приятели, ис­тин­с­ко­то раз­г­леж­да­не на ис­то­ри­ята во­ди от Земята на небето. Трябва да се взе­мат под вни­ма­ние събитията, ко­ито мо­гат да се раз­к­ри­ят са­мо в свръх­се­тив­ния свят. Ако ис­ка­те да раз­бе­ре­те Бейко от Верулам, ако ис­ка­те да раз­бе­ре­те Амос Комениус, Вие тряб­ва да ги прос­ле­ди­те в ми­нало­то пър­во до онова, ко­ето те са би­ли по­-ра­но на Земята, следователно тряб­ва да прос­ле­ди­те в ми­на­лото раз­п­рос­т­ра­не­ния чрез схо­лас­ти­ка­та арис­то­те­ли­зъм до оно­ва интервю, ко­ето ста­на око­ло 869 година, по вре­ме­то на все­лен­с­кия събор, да прос­ле­ди­те не­ща­та до там, къ­де­то Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съ­вет­ник раз­ви­ва­ха арис­то­тел­с­т­во­то и александризма, кой­то мо­же­ше имен­но да бъ­де раз­ви­ван ед­ва в то­ва дейс­т­ву­ва­не на свръх­се­тив­ния свят във фи­зи­чес­кия се­-­

Времето е твър­де напреднало, за да мо­жем още днес да раз­г­ле­да­ме и дру­ги не­ща в та­зи област, и аз ще из­ка­жа са­мо с мал­ко ду­ми това, ко­ето тряб­ва да зак­ръг­ли и прик­лю­чи разглежданията.

Когато раз­г­леж­да­ме нап­ре­дъ­ка на ци­ви­ли­за­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то по начина, как­то ве­че сто­рих­ме това, ние намираме, че в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие се е про­мък­на­ло чрез та­ки­ва индивидуалности, ка­то те­зи на Харун ал Рашид и на този, кой­то по­-къс­но ста­на Амос Комениус, нещо, ко­ето не ис­ка да из­рас­не в Християнството, ко­ето сил­но кло­ни към ара- бизма. Така в на­ше­то нас­то­яще вре­ме ние има­ме от ед­на страна, бих мо­гъл да кажа, пра­во­ли­ней­ни­ят ход нап­ред на Християнството, а от дру­га стра­на про­ник­ващ в не­го арабизъм, осо­бе­но оба­че в аб­с­т­рак­т­на­та наука.

Това, ко­ето бих ис­кал осо­бе­но да сло­жа на сър­це­то Ви, е следното: кога- то проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо по- добно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и не- говия мъдър съветник. По то­зи на­чин са ста­на­ли мно­го не­ща, ко­ито след то­ва са се пре­вър­на­ли в им­пулс за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на ис­тин­с­ко­то Християнство, от дру­га стра­на от­но­во за раз­ви­ти­ето на пречки, на съп­ро­тив­ле­ния за то­ва ис­тин­с­ко Християнство. Обаче бла­го­да­ре­ние на това, че в свръх­се­тив­ния свят раз­ви­ти­ето на Михаел е по­ело он­зи ход, кой­то аз Ви описах, явя­ва се ед­на мощ­на пер­с­пек­ти­ва за бъдещето, Християнст- вото да по­лу­чи не­го­ва­та ис­тин­с­ка фор­ма под зна­ка на Михаеловия им- пулс. Защото под зна­ка на Михало­ви­те им­пул­си са би­ли про­ве­де­ни в свръх­се­тив­ния свят съ­що обяс­не­ни­ята с дру­ги течения.

Сега бих ис­кал са­мо да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и те­зи лич­нос­ти имат сво­ята Карма, ко­ято во­ди в миналото, в ми­на­ли времена, ко­ято се про­явя­ва по на­й-­раз­лич­ни начини, ко­га­то оти­дем пър­во в ми­на­ло­то в он­зи живот, кой­то е бил пре­ка­ран пре­ди зем­ния жи­вот и след то­ва оти­дем по­-на­та­тък в ми­на­ло­то до ми­на­ли зем­ни съществувания. Могат да се на­ме­рят са­мо мал­ко хора, ко­ито ид­ват чес­т­но в Антропософското Движение, без да са учас­т­ву­ва ли с тях­на­та Карма в та­ки­ва събития, как­ви­то Ви опи­сах сега. Онези, ко­ито из­пит­ват по чес­тен на­чин стре­ме­жа да дойдат в Антропософското Об- щество, са свър­за­ни по един или друг на­чин с това, ко­ето е станало, ка­то
сре­щи­те на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съветник, или с дру­ги по­доб­ни събития. Нещо по­доб­но е оп­ре­де­ли­ло Кармата, ко­ято след то­ва се про­явя­ва та­ка в нас­то­ящия зе­мен живот, че се раж­да стре­ме­жът в те­зи лич­нос­ти да по­лу­чат ду­хов­но­то по начина, как­то то се раз­г­леж­да в Антропософското Движение.

С то­ва оба­че е свър­за­но не­що друго. С не­го е свър­за­но това, че бла­го­да­ре­ние на осо­бе­на­та форма, ко­ято гос­под­с­т­во­то на Михаел приема, оне­зи личности, ко­ито чрез тях­на­та Карма във връз­ка с гос­под­с­т­во­то на Ми- хаел вли­зат в Антропософското Движение, ще се пре­ро­дят от­но­во към пре­хо­да от 20-то към 21-то столетие, на­ру­ша­вай­ки за­ко­ни­те на пре­раж­да­не­то - следователно ще се пре­ро­дят за по­-мал­ко от ед­но сто­ле­тие - за да до­ве­дат то­га­ва до увенчание, до пъ­лен из­раз това, ко­ето се­га мо­гат да нап­ра­вят в служ­ба на Антропософията, ко­ято се раз­ви­ва под гос­под­с­т­во­то на Михаел. В интереса, кой­то чо­век мо­же да про­явя­ва към та­ки­ва неща, как­ви­то бя­ха из­не­се­ни днес, ко­га­то то­зи ин­те­рес е дос­та­тъч­но силен, се из­ра­зя­ва вът­реш­ни­ят стремеж, той да бъ­де ис­тин­с­ки антропо- соф. Обаче имен­но с то­ва че ня­кой раз­би­ра те­зи неща, той при­ема съ­що и се­бе си им­пул­са да се яви от­но­во на Земята след по­-мал­ко от ед­но столетие, за да до­ве­де до пъл­но­та онова, ко­ето Антропософията иска.

Размишлявайте, обич­ни приятели, по­чув­с­т­ву­вай­те мал­ко­то ори­ен­ти­ра­щи думи, ко­ито свър­зах днес с нас­тоящо­то разглеждане. При оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва Вие ще на­ме­ри­те имен­но в те­зи мал­ко ду­ми мно­го от то­ва ко­ето мо­же да Ви пос­та­ви по пра­ви­лен на­чин в Антропософското Движение, ко­ето мо­же пра­вил­но да Ви ориентира, та­ка че да мо­же­те да по­чув­с­т­ву­ва­те Вашата при­над­леж­ност към то­ва Движение дъл­бо­ко свър­за­на с Вашата Карма.