Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ЧЕТВЪРТА

Днес за пър­ви път след Коледното Тържество при Гьотеанума мо­га от­но­во да го­во­ря пред Вас. И пре­ди за­поч­ва­не­то на по­-на­та­тъш­ни­те обяс­не­ния тряб­ва да из­ка­жа онова, ко­ето е свър­за­но с он­зи импулс, кой­то дой­де в Антропософското Движение чрез пос­лед­но­то Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние има­ме ра­дос­т­та при то­ва Коледно Събрание да мо­жем да поз­д­ра­вим в Дорнах ре­ди­ца чле­но­ве на ан­г­лийс­ко­то мес­т­но Об- щество, пре­ди всич­ко на­шия обичен, стар и из­пи­тан мис­тър Колисън, пред­се­да­тел на Английското Антропософско Общество. И в то­зи мо­мент бих ис­кал да въ­зоб­но­вя тук он­зи поздрав, кой­то му из­ка­зах то­га­ва в Дорнах ка­то на пред­с­та­ви­тел на ан­г­лийс­ко­то мес­т­но Антропософско Общество.

Това, ко­ето дой­де ка­то им­пулс в Антропософското Общество чрез Коле- дното Тържество, пред­с­тав­ля­ва дейс­т­ви­тел­но не­що дъл­бо­ко прониква- що, та­ка що­то ня­кои неща, вър­ху ко­ито бя­ха нап­ра­ве­ни из­каз­ва­ния пре­ди Коледното Тържество, тряб­ва да бъ­дат раз­г­ле­да­ни се­га в про­ти­во­по­ло­жен смисъл. Над то­ва Общество дой­де съ­що и във вът­ре­шен окул­тен сми­съл ед­но теж­ко бреме, а имен­но чрез това, че през вре­ме­то след вой­на­та от раз­лич­ни мес­та от ло­но­то на Антропософското Общество бя­ха
опи­та­ни на­й-­раз­лич­ни не­ща и се на­ло­жи да вне­сем един вид въ­зоб­но­вя­ва­не за Обществото.

Това въ­зоб­но­вя­ва­не бе­ше свър­за­но за са­мия ме­не - и аз тряб­ва да спо­ме­на то­ва тук - то­ва въ­зоб­но­вя­ва­не бе­ше свър­за­но с не­що много, мно­го важно.

През вре­ме­то пре­ди Коледа пред ме­не въз­ник­на един въпрос, след ка­то дъл­го вре­ме съ­щес­т­ву­ва­ше на­ме­ре­ни­ето на Коледа да ос­но­вем от­но­во по оп­ре­де­лен на­чин - или по­не в ед­на но­ва фор­ма - Обществото.

Пред ме­не из­ник­на не­об­хо­ди­мос­т­та да се ре­ша да сто­ря онова, ко­ето по­ра­ди мно­го ос­но­ва­тел­ни при­чи­ни аз от­х­вър­лих по оно­ва време, ко­га­то Антропософското Общество бе от­де­ле­но от Теософското Общество. То- гава аз из­хо­дих от предпоставката, че ако се от­тег­ля от вся­как­ви въп­ро­си свър­за­ни с управлението, с ръ­ко­вод­с­т­во­то на Обществото, за да се за­ни­ма­вам са­мо с учението, оп­ре­де­ле­ни не­ща би­ха мог­ли да бъ­дат из­г­ра­де­ни по­-мал­ко трудно, от­кол­ко­то ако пре­да­ва­щи­ят уче­ни­ето би из­пъл­ня­вал съ­щев­ре­мен­но и ад­ми­нис­т­ра­тор­с­ка­та служба.

Обаче те­зи неща, ко­ито бя­ха пред­по­ло­же­ни тогава, през го­ди­ни­те 1912, 1913, ко­га­то Антропософското Общество бе от­де­ле­ното Теософското Общество, те­зи не­ща имен­но не настъпиха. Предположенията не се из­пъл­ни­ха сред Антропософското Общество. И та­ка за ме­не се наложи, да пре­це­ня дейс­т­ви­тел­но се­ри­оз­но въпроса, да­ли се­га тряб­ва да по­ема пред­се­да­тел­с­т­во­то на Антропософското Общество или не.

И аз видях, че е не­об­хо­ди­мо да по­ема то­ва председателство.

Бих ис­кал оба­че да под­чер­тая съв­сем рязко, съ­що и в кръ­га на на­ши­те обич­ни ан­г­лийс­ки приятели, нещо, ко­ето е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо да бъ­де под­чер­та­но във връз­ка с оно­ва ре­ше­ние да по­ема пред­се­да­тел­с­т­во­то на Антропософското Общество. По от­но­ше­ние на ця­ло­то Движение бе­ше ед­но аб­со­лют­но дръз­но­ве­ние да из­пъл­ня това, за­що­то с то­ва аз се пос­та­вих пред ед­на съв­сем оп­ре­де­ле­на евентуалност.

Антропософското Движение по­чи­ва на това, че от ду­хов­ния свят се из­ли­ват дейс­т­ви­тел­ни от­к­ро­ве­ния от­нос­но съ­дър­жа­ни­ето на ду­хов­ни­те познания. Когато чо­век ис­ка да вър­ши де­ло­то на Антропософското Дви- жение, той не мо­же да вър­ши са­мо чо­веш­ко дело. Той тряб­ва да бъ­де от­во­рен за това, ко­ето се из­ли­ва на­до­лу от ду­хов­ни­те светове. Законите на ду­хов­ни­те све­то­ве са на­пъл­но определени, а не такива, ко­ито мо­гат да се напипват. Те тряб­ва стро­го да се спазват.

И в на­ше вре­ме е труд­но да бъ­де съ­че­та­но това, ко­ето изис­к­ва ед­на вън- ш­на служба, ма­кар и служ­ба­та на пред­се­да­тел на Антропософското Об- щество, с окул­т­ни­те за­дъл­же­ния спря­мо от­к­ро­ве­ни­ята на ду­хов­ния свят.

Така що­то още то­га­ва аз тряб­ва­ше да пос­та­вя пред се­бе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Обще-

Без съм­не­ние Вие мо­же­те да оце­ни­те ця­ло­то зна­че­ние на ед­на та­ка евентуалност. Аз тряб­ва­ше да зас­та­на пред възможността, ду­хов­ни­те Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външ- на служба.

Днес оба­че мо­жем дейс­т­ви­тел­но да ка­жем по от­но­ше­ние на всич­ки ду­хов­ни Същества, ко­ито са свър­за­ни с Антропософското Движение, че оне­зи връзки, ко­ито съ­щес­т­ву­ват меж­ду ду­хов­ни­те све­то­ве и от­к­ро­ве­ни­ята, ко­ито тряб­ва да те­кат през Антропософското Движение, за­поч­на­ха да те­кат по-обилно, по-интимно, по­-ре­ши­тел­но от­кол­ко­то по-рано, че следователно фак­ти­чес­ки от две­те евентуалности, ко­ито мо­же­ха да на- стъпят, едната, ко­ято е въз­мож­но на­й-б­ла­гоп­ри­ят­но за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на Антропософското Движение, дейс­т­ви­тел­но настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьоте- анума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така що­то в та­зи на­со­ка още от дос­та дъл­го вре­ме на­сам от Антропософското Общество мо­жа да бъ­де от­нет един те­жък кошмар.

Преди още да бъ­де про­ве­де­но то­ва Коледно Тържество при Гьотеанума, аз чес­то пъ­ти тряб­ва­ше да подчертавам, че тряб­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду Антропософското Движение, ко­ето е ед­но ду­хов­но те­че­ние в не­го­во­то от­ра­же­ние на Земята, и Антропософското Общество, ко­ето е имен­но ед­но об­щес­т­во уп­рав­ля­ва­но по вън­шен начин, ка­то не­го­ви­те фун­к­ци­оне­ри се из­б­ра­ха или се оп­ре­де­ля­ха по друг начин.

От Коледа на­сам тряб­ва да ка­жем противоположното. Вече не мо­же да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду Антропософско Движение и Антропософско Обще- ство. И две­те ста­на­ха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Дви- жение стана едно с Антропософското Общество.

Това нап­ра­ви необходимо, що­то на Коледа в Дорнах да не бъ­де пос­та­вен един председател, кой­то да бъ­де във вън­шен смисъл, а бе пос­та­вен един президиум, кой­то тряб­ва да се счи­та езо­те­ри­чен президиум, кой­то е от­го­во­рен за това, са­мо пред ду­хов­ни­те Същества, кой­то не бе избран, а бе образуван. Всички неща, ко­ито ина­че ста­ват при уч­ре­ди­тел­ни събрания, ста­на­ха раз­лич­но на Коледа. И то­зи пре­зи­ди­ум е онова, ко­ето бих мо­гъл да на­ре­ка един ини­ци­ати­вен президиум, един президиум, кой­то виж­да сво­ите за­да­чи в това, ко­ето върши. Ето за­що на Коледното Тържество не бя­ха из­ра­бо­те­ни статути /устави/, как­то ина­че зву­чат ус­та­ви­те, а прос­то

И то­ва е същественото, че от се­га на­та­тък в Антропософското Общество дой­де ед­но езо­те­рич­но течение. Цялото движение, ко­ето те­че се­га през Обществото, тряб­ва да има един езо­те­ри­чен характер.

Това тряб­ва да се взе­ме мно­го сериозно. За пре­зи­ди­ума при Гьотеанума ще бъ­дат ме­ро­дав­ни са­мо им­пул­сите на чис­то чо­веш­ко­то дейс­т­вие ид­ва­щи от ду­хов­ния свят. Трябва да се изис­к­ва не па­раг­раф 1, па­раг­раф 2 и т.н., а онова, ко­ето е дейс­т­ви­те­лен ду­хо­вен живот, безрезервно, без при то­ва да се въз­на­ме­ря­ва не­що друго.

Видите ли, тук бих ис­кал да при­ве­да не­що при­вид­но съв­сем незначите- лно. Бяха въ­зоб­но­ве­ни и ще про­дъл­жа­ват да се въ­зоб­но­вя­ват член­с­ки­те кар­ти на чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Тъй ка­то на­ше­то Общество има се­га ве­че 12,000 чле­но­ве в света, тряб­ва­ше да бъ­дат из­да­де­ни 12,000 но­ви член­с­ки карти. Всички те­зи член­с­ки кар­ти тряб­ва да бъ­дат под­пи­са­ни се­га от мен. Естествено ня­кои счетоха, че мо­же съ­що да се нап­ра­ви един пе­чат с моя под­пис и ра­бо­та­та да бъ­де из­вън­ред­но мно­го улес­не­на по то­зи на­чин Обаче в Антропософското Общество тря- б­ва от се­га на­та­тък да има един индивидуален, чо­веш­ки характер. Ето за­що и в ед­на та­ка­ва дреб­на ра­бо­та аз тряб­ва да спаз­вам това. Всяка член­с­ка кар­та тряб­ва да стои пред мо­ите очи, аз да про­че­та името, да сло­жа със соб­с­т­ве­на­та си ръ­ка моя под­пис отдолу. Така се съз­да­ва пър­во ед­но малко, оба­че чо­веш­ко от­но­ше­ние към все­ки от­де­лен член на на­ше­то Общество. Естествено би би­ло мно­го по­-п­рос­то ня­кой да пос­та­ви пе­ча­та с мо­ето име под всич­ки­те 12,000 член­с­ки карти, но то­ва не тряб­ва да става.

Това тряб­ва да ни по­ка­же първо, бих мо­гъл да кажа, символично, че в бъ­де­ще важ­но­то ще бъ­де са­мо това, ко­ето ца­ру­ва ка­то чо­веш­ко през Об- ществото.

Ако по то­зи на­чин се про­яви раз­би­ра­не към пре­зи­ди­ума при Гьоте- анума, то­га­ва ще се ви­ди - ес­тес­т­ве­но всич­ко ще вър­ви по-бавно, тряб­ва да има­те търпение, обич­ни приятели; но макар и да върви бавно; възна- меренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени. Само че тряб­ва да се про­яви съ­що раз­би­ра­не към пре­зи­ди­ума при Гьо- теанума, той не мо­же да нап­ра­ви пе­та­та крач­ка пре­ди втората, вто­ра­та пре­ди първата. И ако до се­га той е стиг­нал са­мо да нап­ра­ви по­ло­вин крачка, не­щата все пак ще вървят, ще дой­де ве­че време, ко­га­то той ще

И та­ка Антропософското Движение ще по­лу­чи дейс­т­ви­тел­но ед­но но­во течение, ед­на но­ва черта. То ще бъ­де езо­те­рич­но по дух, не ще тър­си ве­- че езо­те­рич­но­то във външ­ни неща. Езотерични ще бъ­дат оп­ре­де­ле­ни ис- тини, ко­ито мо­гат да бъ­дат съ­об­ща­ва­ни са­мо в то­ва Движение, за­що­то са­мо онзи, кой­то ми­на­ва жи­во през всич­ко това, ко­ето е в Обществото, ще мо­же да пре­ра­бо­ти в се­бе си та­ки­ва истини, да ги пре­ра­бо­ти в сво­ето сърце. Обаче цик­ли­те не ще бъ­дат ве­че за­пе­ча­та­ни за външ­ния свят, как­то то­ва ста­ва­ше до сега. Вярно е, че цик­ли­те не ще се про­да­ват чрез кни- жарниците, оба­че онзи, кой­то ис­ка да ги има, ще мо­же да ги има. Само че, ка­то ве­че загатнахме, ние ще тег­лим ед­на ду­хов­на граница: ще ка- жем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от се­га на­та­тък в бъ­де­ще хо­ра­та да при­каз­ват как­во­то си щат - в окул­т­но­то се ра­бо­ти в положителното, не в отрицателното.

Всички те­зи не­ща тряб­ва да бъ­дат пос­те­пен­но разбрани. Когато бъ­дат разбрани, то­га­ва в Антропософското Движение ще дой­де ед­но съ­вър­ше­но но­во течение. Тогава ще се разбере, как пре­зи­ди­умът при Гьотеанума се чув­с­т­ву­ва от­го­во­рен са­мо пред същ­нос­т­та на ду­хов­ния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.

И то­га­ва мо­же би чрез то­ва но­во те­че­ние ще мо­же да се пос­тиг­не онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то с Антропософското Движение, ако то тряб­ва да ста­не това, ко­ето аз ще из­ло­жа тук в те­че­ние на те­зи сказ­ки от вът­реш­нос­т­та на ду­хов­ния живот.

С то­ва крат­ко ука­за­ние бих ис­кал да считам, че съм нап­ра­вил един увод към сказките, ко­ито ще имам да из­не­са пред Вас, и след ка­то из­ка­за­но­то до се­га бъ­де преведено, ще за­поч­на със съ­щин­с­ки­те обяснения. * /* Тук сказ­чи­кът пре­къс­на сво­ето го­во­ре­не и пос­лед­ва пре­во­да на английски. Тези пре­къс­ва­ния са по­со­че­ни в нас­то­ящия том чрез ед­но по­-го­ля­мо прос­т­ран­с­т­во меж­ду текстът./.

В те­че­ния на сто­ле­тия чо­ве­чес­т­во­то е стиг­на­ло до там, да на­соч­ва все по­-мал­ко и по­-мал­ко пог­лед към ду­хов­ния свят. Ние с пра­во го­во­рим за това, че пос­лед­ни­те сто­ле­тия са до­нес­ли ед­на ма­те­ри­алис­тич­на епоха, че та­зи ма­те­ри­алис­тич­на епо­ха е об­х­ва­на­ла не са­мо чо­веш­ко­то мислене, но съ­що и чо­веш­ка­та воля, чо­веш­ка­та деятелност, та­ка що­то це­ли­ят жи­вот е нав­ля­зъл пос­те­пен­но в зна­ка на материализма. И то­га­ва ние до­би­ва­ме съз­на­ние сред Антропософското Общество, че то­ва Общество би ис­ка­ло да бъ­де бу­ди­тел на сили, ко­ито от­но­во ще из­ве­дат хо­ра­та от при­вър­за­-

Обаче, ако Антропософското Движение тряб­ва да ста­не им­пул­сът сред ця­ло­то раз­ви­тие на човечеството, импулс, кой­то е необходим, то­га­ва ние тряб­ва да се от­не­сем с ця­ла­та се­ри­оз­ност към всич­ко това, ко­ето ве­че от го­ди­ни е про­тек­ло през Антропософското Движение ка­то учение, ка­то бла­га на мъдростта. Тогава тряб­ва нап­ри­мер да се взе­ме на­пъл­но се­ри­оз­но предвид: как живее съвременният човек сред света?

Той вли­за в то­зи свят чрез раждането, ка­то при­ема приз­на­ци­те нас­ле­де­ни от ро­ди­те­ли и прародители, ка­то се ос­та­вя да бъ­де въз­пи­тан спо­ред възгледите, ко­ито са ве­че не­що оби­чай­но в настоящето, ка­то в оп­ре­де­ле­но вре­ме на не­го­вия вън­шен жи­вот до­би­ва съзнанието, съ­буж­да се един вид за външ­ния живот. Тогава той на­соч­ва съ­що пог­лед към онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в за­оби­ка­ля­щия го свят ка­то възгледи, ка­то мисли, дела, им­пул­си и т.н. Той се стре­ми да раз­бе­ре се­бе си ка­то един член на своя народ, стре­ми се да раз­бе­ре се­бе си ка­то един член на съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во и т.н.

В Антропософското Движение ние при­ема­ме светещата, ог­не­на Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно пов- торение на минали земни съществувания. От ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния ние вна­ся­ме в се­гаш­но­то ре­зул­та­ти­те на те­зи ми­на­ли зем­ни съще- ствувания. И би тряб­ва­ло да се чув­с­т­ву­ва­ме всъщност, че не са­мо да насоч­ва­ме пог­лед на­зад към онова, ко­ето сме сред нас­то­ящия народ, сред нас­то­ящо­то човечество, би тряб­ва­ло да се чув­с­т­ву­ва­ме ка­то ид­ва­щи на­пип­вай­ки в то­зи живот, ка­то сме ми­на­ли през ре­ди­ца зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния и сме ра­бо­ти­ли в дру­ги съ­щес­т­ву­ва­ния меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не вър­ху на­ше­то Себе, вър­ху на­ша­та индивидуалност, за да нап­ра­вим от нас това, ко­ето сме днес.

Обаче кол­ко­то да­ле­че е всъщ­ност още все­кид­нев­но­то съз­на­ние от това, да се от­на­ся съв­сем се­ри­оз­но с положението: да, аз съм минал през ми- нали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съще- ствувания. Но ние не ще мо­жем да сто­рим то­ва при се­бе си, ако не пос­та­вим ця­ло­то раз­г­леж­да­не на жи­во­та в глед­на­та точ­ка на Кармата, на об­ра­зу­ва­не­то на съдбата, ко­ято пре­ми­на­ва от един зе­мен жи­вот в друг зе­мен живот. Преди всич­ко оба­че то­га­ва в та­зи глед­на точ­ка тряб­ва да бъ­де пос­та­вен ис­то­ри­чес­ки­ят жи­вот на човечеството. Тогава ние тряб­ва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е про- извела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние та­зи личност, ко­га­то я виж­да­ме са­мо да се раж­да в оп­ре­де­лен момент, ми­на­вай­ки през зем­ния живот, раз­г­леж­дай­ки я са­мо спо­ред оне­зи съдържания, ко­ито тя е има­ла в то­зи един зе­мен живот? Ако се от­на­ся­ме се­ри­оз­но към ученията,
ко­ито са про­тек­ли през Антропософското Движение, не тряб­ва ли нап­ро­тив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя предста- влява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повто- рение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на ми- налите земни съществувания.

Когато се от­не­сем се­ри­оз­но с ед­но та­ко­ва схващане, с ед­на та­ка­ва глед­на точка, ние тряб­ва да нап­ра­вим да нас­тъ­пи ед­но раз­г­леж­да­не на ис­то­ри­ята съ­вър­ше­но раз­лич­но от онова, ко­ето днес е общоприето. Днес се раз­каз­ват фак­ти­те на раз­лич­ни­те епо­хи на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до ня­коя дру­га важ­на личност. Разказва се това, ко­ето тя е нап­ра­ви­ла от ней­но­то раж­да­не на Земята. Обаче не се про­явя­ва се­ри­оз­ност не­ща­та да бъ­дат схва­ща­ни така: тази личност е тук; минали земни съществувания све- тят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще раз­бе­рем ис­то­ри­ята са­мо тогава, ко­га­то ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните. Хората, които днес жи­ве­ят или ко­ито са жи­ве­ли пре­ди сто- летия, са жи­ве­ли и пре­ди то­ва на Земята и от ми­на­ли вре­ме на пре­на­сят онова, ко­ето са мислили, ко­ето са изживели, в по­-но­ви­те времена. Към та­зи връз­ка тряб­ва да бъ­де на­со­чен погледът.

Как тряб­ва да раз­бе­рем нап­ри­мер следното, ко­ето ми­на­ва пот­ре­са­ющо през на­ше­то време? От ед­на стра­на има­ме бли­зо две хи­ля­до­ле­тия на­сам онова, ко­ето е би­ло ос­но­ва­но чрез Тайната на Голгота, има­ме ца­ру­ващ Христовия Импулс, има­ме то­зи Импулс тъ­чащ през но­ва­та ци­ви­ли­за­ция в европейските, в за­пад­ни­те области. Но в съ­щия то­зи живот, през кой­то ми­на­ва то­зи Христов Импулс стоп­ляй­ки сърцата, оза­ря­вай­ки ду­хо­вете, има­ме съ­щев­ре­мен­но един друг елемент. В то­зи жи­вот ние има­ме всич­ко това, ко­ето ве­че на­ши­те де­ца по­лу­ча­ват в на­род­но­то учи­ли­ще от мо­дер­на­та наука, ко­ето пог­лъ­ща­ме вся­ка сут­рин ка­то мо­дер­но образова- ние, ко­га­то сед­на­ли на ка­фе че­тем вестник. Защото взе­ме­те днеш­ни­ят въз­г­лед вър­ху човека. Всичко, ко­ето на­ука­та вна­ся в пуб­лич­ния живот, ко­ето мо­же би из­кус­т­во­то създава, ко­ето съз­да­ват дру­ги­те клонове, взе­мете всич­ко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Хри- стовия Импулс. То вър­ви пок­рай Христовия Импулс. Даже мно­го хо­ра по­ла­гат всич­ки усилия, да не поз­во­лят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да дър­жат всич­ко то­ва от­де­ле­но ед­но от друго.

От къ­де иде това? Докато каз­ва­ме само: тук стои тази личност, тя дей- ствува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направи- ла е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук има-

Ние виж­да­ме да се явя­ват лич­нос­ти в онова, ко­ето е ста­на­ло ме­ро­дав­но за на­ша­та епоха. Да взе­мем нап­ри­мер ед­на личност, ко­ято е ста­на­ла из­вън­ред­но ме­ро­дав­на в по­-но­во вре­ме за външ­ния живот, а имен­но за всичко, ко­ето е пов­ли­яно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Тази лич­ност се явява, ние се за­поз­на­ва­ме с нейния живот. Ние раз­г­леж­да­ме та­зи лич­ност сред хрис­ти­ян­с­ка­та цивилизация. Нищо в това, ко­ето е външ­но пи­са­тел­с­т­во на Бако /Бейко/ от Варулам не на­пом­ня за хрис­ти­ян­с­ки­те импулси. Той би мо­гъл да из­рас­не съ­що та­ка доб­ре от ед­на нех­рис­ти­ян­с­ка цивилизация. Това, ко­ето той каз­ва вър­ху Християнството, е твър­де по­вър­х­нос­т­но в срав­не­ние с това, ко­ето е не­го­ви­ят съ­щин­с­ки им­пулс на сърцето. Ние за­бе­ляз­ва­ме та­зи осо­бе­ност на ха­рак­те­ра при не­го ка­то учен, ка­то фи­ло­соф и ка­то държавник.

Или да раз­г­ле­да­ме ед­на лич­ност ка­то Дарвин. Дарвин е бил християнин, оба­че не­го­во­то хрис­ти­ян­с­т­во ня­ма ни на­й-­мал­ко не­що об­що с това, ко­ето той е мис­лил вър­ху про­из­хо­да на жи­вот­ни­те и на човека. В не­го жи­вее ед­но съ­вър­ше­но дру­го течение, ед­но съ­вър­ше­но друг им­пулс от­кол­ко­то хрис­ти­ян­с­кия импулс. Ние не мо­жем да раз­бе­рем то­ва положение, ако не се запитаме: какви са били миналите земни съществувания, да ре- чем, при Бейко от Верулам? или при Дарвин? Какво са до­нес­ли те от тех­ни­те ми­на ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния в то­зи зе­мен живот?

От се­га на­та­тък то­зи въп­рос за пов­та­ря­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния не тряб­ва да бъ­де пос­та­вян са­мо абстрактно, ако Антропософското Обще- ство тряб­ва да по­лу­чи не­го­вия ис­тин­с­ки смисъл. Да знаем: ние не жи- веем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъ- ти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг - тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо из- поведание, в една вяра. Работата за­поч­ва да ста­ва се­ри­оз­на ед­ва тогава, ко­гато на­со­чим пог­лед вър­ху на­пъл­но кон­к­рет­ния чо­век и ко­га­то раз­-­

берем не­го­вия кон­к­ре­тен жи­вот в ед­на по­-къс­на епо­ха из­хож­дай­ки от не­го­вия кон­к­ре­тен жи­вот в ми­на­ли епохи.

С та­ки­ва съ­зер­ца­ния ис­ка­ме да за­поч­нем сега, ис­ка­ме да об­гър­нем пър­во не­що историческо, за да се от­не­сем съв­сем се­ри­оз­но с раз­г­леж­да­ни­ята на Кармата, за да раз­бе­рем прог­ре­са в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то по от­ноше­ние на ци­ви­ли­за­ци­ята и на всич­ко онова, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то прави, така, че да мо­жем да доловим, как хо­ра­та пре­на­сят от ед­на епо­ха в дру­га онова, ко­ето са ус­во­или в пре­диш­ни епохи.

Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явя­ва в ед­на епоха, виждаме, как по­-къс­но се явя­ва Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато ня­кой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стиг­на­ли до тех­ни­те възгледи. Когато чо­век ис­ка да вник­не по-надъл- боко, той намира, как те пос­та­вят в хрис­ти­ян­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция нещо, ко­ето от­на­ча­ло съв­сем не мо­же да бъ­де раз­б­ра­но от хрис­ти­ян­с­ка­та циви- лизация. Когато на­со­чим пог­лед назад, тряб­ва да из­ник­не въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?

От те­зи ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния те са пре­нес­ли онова, ко­ето зас­та­ва пред пог­ле­да ни от тех­ния по­-къ­сен зе­мен живот. Ние ги раз­би­ра­ме ис­то­ри­чес­ки ед­ва тогава, ко­га­то ги раз­бе­рем индивидуално. Защото ко­га­то взе­мем се­ри­оз­но Кармата, ис­то­ри­ята се раз­т­ва­ря в чо­веш­ки­те те­че­ния от да­леч­ни ми­на­ли вре­ме­на в настоящето, в бъдещето.

От се­га на­та­тък вър­ху те­зи не­ща не тряб­ва да го­во­рим въз­дър­жай­ки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.

При всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва чо­век ще взе­ме от­на­ча­ло пос­та­вя­не­то и тре­ти­ра­не­то на та­ки­ва въпроси, как­ви­то аз по­со­чих тук, по­-по­вър­х­нос­т­но от­кол­ко­то те тряб­ва да бъ­дат схва­ща­ни по от­но­ше­ние на ду­хов­ни­те и фи­зи­чес­ки светове, в ко­ито живеем. Защото, ви­ди­те ли, така, как­то хо­ра­та ми- с­лят вър­ху не­ща­та на обик­но­ве­ния живот, те не мо­гат да взе­мат ре­ше­ния по от­но­ше­ние на те­зи неща. И за да Ви за­поз­ная с всич­ки подос- нови, ко­ито се взе­мат под вни­ма­ние при та­ки­ва въпроси, днес на края на пър­во­то разглеждане, ко­ето пра­вим вър­ху те­зи неща, пре­ди да пре­ми­на към от­го­во­ра на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? - бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.

Сега в те­ку­щи­те бро­еве на спи­са­ни­ето "Гьотеанум" аз опис­вам пъ­тя на моя жи­вот Обаче в ед­на книга, ко­ято мо­же да че­те съ­що и външ­ни­ят свят, не мо­же да бъ­де из­ло­же­но всичко, за ко­ето се касае, и тук и там е
не­об­хо­ди­мо ед­но до­пъл­не­ние за онези, ко­ито ис­кат се­ри­оз­но да на­ме­рят тех­ния път сред на­ше­то Движение в ду­хов­ния свят. И така, пре­ди да пре­ми­нем в след­ва­ща­та сказ­ка към от­го­во­ри­те на въпросите, ко­ито пос­та­вих тук, бих ис­кал имен­но да нап­ра­вя та­зи лична, ин­ди­ви­ду­ал­на забе- лежка.

Видите ли, ако ня­кой би жи­вял така, как­то аз са­ми­ят жи­вях от 60-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие до настоящето, той би жи­вял в оно­ва време, ко­ето аз чес­то пъ­ти съм Ви оха­рак­те­ри­зи­рал ка­то време, в ко­ето е нас­тъ­пи­ло гос­под­с­т­во­то на Михаел в чо­веш­ка­та цивилизация, за раз­ли­ка от про­дъл­жи­ло­то пре­ди то­ва три сто­ле­тия и по­ло­ви­на гос­под­с­т­во на Га- бриел. Господството на Михаел, т.е. вли­за­не­то на слън­че­вия им­пулс на Михаел в ця­ла­та ци­ви­ли­за­ция в нап­ре­дъ­ка на човечеството, нас­тъ­пи в края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. Когато чо­век е жи­вял във времето, ко­ето пос­лед­ва не­пос­ред­с­т­ве­но нас­тъп­ва­не­то на вли­яни­ето на Михаел, и с та­ки­ва дру­га­ри от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, ко­га­то бе­ше за­поч­на­ло гос­под­с­т­во­то на Михаел, да про­яви сво­ето влияние, да се на­ло­жи зад ку­ли­си­те на външ­ни­те събития, да раз­вие сво­ята Чувствуваща или Разсъдъчна ду­ша - Вие знаете, чо­век раз­ви­ва та­зи ду­ша меж­ду 28-та и 35-та година, то­га­ва жи­ве­ей­ки в та­зи Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той жи­ве­еше вън от фи­зи­чес­кия свят. Когато чо­век жи­вее се­бе си, ко­га­то има из­жи­вя­ва­ния в Чувствува- щата или Разсъдъчна душа, той жи­вее вън от фи­зи­чес­кия свят.

Ние де­лим чо­ве­ка на фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и се­тив­но тяло. С фи­зи­чес­ко­то тя­ло той стои яс­но вът­ре във фи­зи­чес­кия свят. С етер­но­то тя­ло той съ­що жи­вее във външ­ния свят, съ­що и със се­тив­но­то тя­ло той жи­вее сил­но във външ­ния свят. В се­тив­на­та ду­ша той още жи­вее в то­зи свят. Обаче чо­век мо­же да жи­вее на­пъл­но вън от външ­ния свят тогава, ко­га­то жи­вее на­пъл­но съз­на­тел­но в Разсъдъчната или Чувствуващата ду­ша - пре­ди про­буж­да­не­то на Съзнателната душа, ко­ето нас­тъп­ва в 35-та година. Тогава чо­век мо­же да нав­ле­зе из­ця­ло в ду­шев­но­то естество. Ето за­що тогава, в 80-те, 90- те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие, за някого, кой­то има­ше за­лож­би за това, бе­ше да­ден слу­ча­ят да жи­вее със сво­ята Раз- съдъчна или Чувствуваща ду­ша на­пъл­но или по­ве­че или по­-мал­ко вън от фи­зи­чес­кия свят.

Що зна­чи това? Това значи, бла­го­да­ре­ние на това, че ня­кой жи­ве­еше със сво­ята Разсъдъчна или Чувствуваща ду­ша вън от фи­зи­чес­кия свят, той мо­же­ше да жи­вее в областта, в сферата, в ко­ято имен­но Михаел нав­ле­зе в зем­ния жи­вот

Защото ви­ди­те ли, през 80-те, 90-те го­ди­ни ста­на­ха ня­кои неща, на ко­ито хо­ра­та се удивляваха, в ко­ито те бя­ха възпитани, при ко­ито те са­ми­те се възпитаваха. За ли­те­ра­то­ри­те на та­зи епо­ха се го­во­ри с мно­го ви­-­
соко­пар­ни думи. Вземете всичко, ко­ето спи­са­ни­ята са донесли, ко­ето из­кус­т­во е донесло, ко­ето се е по­яви­ло в 80-те, 90-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие, то про­ти­ча така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче имен­но в те­зи го­ди­ни има­ше още ед­но дру­го събитие. Имаше ед­но тън­ко бу­ло и зад то­ва тън­ко бу­ло има­ше един свят, кой­то не­пос­ред­с­т­ве­но гра­ни­че­ше с на­шия фи­зи­чес­ки свят. Това бе­ше осо­бе­но­то в края на 19-то столетие. Това бе­ше осо­бе­но­то пре­ди из­ти­ча­не­то на Кали-Юга - Кали-Юга за­вър­ши в 19-то сто­ле­тие - че ка­то през ед­но тън­ко було, по­до­бен на па­яко­ва мрежа, са­мо че през не­го не мо­же­ше да про­ник­не обик­но­ве­но­то съз­на- ние, гра­ни­че­ше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в не- говите действия, в неговите следствия.

Действително с та­зи епо­ха от края на 19-то сто­ле­тие бе­ше свър­за­но не­що пъл­но с тайнственост. Зад ед­но бу­ло се ра­зиг­ра­ва­ха мощ­ни явления, ко­ито всич­ки се гру­пи­ра­ха око­ло ду­хов­но­то Същество, ко­ето на­ри­чаме Михаел. Там има­ше мощ­ни при­вър­же­ни­ци на Михаел, чо­веш­ки души, ко­ито то­га­ва не се на­ми­ра­ха във фи­зи­чес­ко тяло, а бя­ха в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, но има­ше съ­що и мощ­ни де­мо­нич­ни съ- щества, ко­ито под вли­яни­ето на Ариман се бун­ту­ва­ха про­тив това, ко­ето тряб­ва­ше да дой­де в све­та чрез Михаел.

Видите ли, ако мо­га да нап­ра­вя тук ед­на лич­на забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, ко­ето ми до­на­ся­ше нас­ре­ща ду­хов­ни­ят свят, то про­ник­ва­ше в мо­ята душа, раз­ви­ва­ше се в идеи, мо­же­ше да се офор­ми в мисли. Онова, ко­ето бе­ше тол­ко­ва лес­но за дру­ги­те хора, за ме­не бе­ше трудно. Аз мо­жех бър­зо да схва­на ес­тес­т­ве­но на­уч­ни­те връзки, а нап­ро­тив от­дел­ни­те фак­ти не ис­ка­ха да ос­та­нат в мо­ята па­мет не вли­за­ха в нея. Аз мо­жех да схва­щам он­ду­ла­ци­он­на­та теория, въз­г­ле­ди­те на математиците, физиците, химиците, мо­жех да схва­щам всич­ко то­ва с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти. Фактите на вън- ш­ния фи­зи­чес­ки свят ми оказ­ва­ха съп­ро­тив­ле­ние по от­но­ше­ние на тях­но­то за­пом­ня­не и разбиране. Аз не мо­жех да вник­на лес­но в то­зи фи­зи­чес­ки се­ти­вен свят.

Благодарение на то­ва аз тряб­ва­ше да стоя в то­зи свят зад булото, с ця­ла­та Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в та­зи об­ласт на Михаел тряб­ва­ше да из­пи­там това, ко­ето ста­ва­ше там. Така се явя­ват имен­но ве­ли­ки­те изис­к­ва­ния да се от­на­ся­ме се­ри­оз­но с ду­хов­ния живот, да под­х­вър­ля­ме въп­ро­си от та­ка­ва величина. Външния жи­вот не пред­ла­га­ше ни­как по­вод за това. Външният жи­вот пи­ше­ше ста­ра­та ес­наф­с­ка би­ог­ра­фия на Дар-

Днешният чо­век мисли: аз мога да говоря с думи върху това, което зная. И това, ко­ето днеш­ни­ят чо­век изпитва, би­ва кол­ко­то е въз­мож­но по­-бър­зо пре­вър­на­то в ду­ми и из­ка­за­но в думи. Въпросите, ко­ито въз­ник­ва­ха в об­лас­т­та на Михаел имен­но в 80-те, 90-те го­ди­ни те­зи въп­ро­си дейс­т­ву­ва­ха по-нататък, ко­гато се от­ла­га­ха в един човек, дейс­т­ву­ва­ха по­-на­та­тък в 20-то столетие. И все­ки път, ко­га­то чо­век е сто­ял ве­че в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия под вли­яни­ето на те­зи въп­ро­си и е жи­вял под тях­но­то вли­яние и ко­га­то ис­ка­ше да из­ка­же те­зи неща, се по­лу­ча­ва­ше така, ка­то че ви­на­ги ид­ва­ха вра­го­ве­те на Михаел и ско­ва­ва­ха ези­ка му, за­що­то вър­ху оп­ре­де­ле­ни не­ща не тряб­ва­ше да се говори.

И, ви­ди­те ли, съ­що и в ло­но­то на Антропософското Движение мно­го не- ща, ко­ито ос­та­на­ха та­ка да се ка­же тай­ни на Михаел, тряб­ва­ше да бъ­дат но­се­ни по-нататък. Към тях при­над­ле­жат пре­ди всич­ко оне­зи истини, ко­ито се от­на­ся­ха за та­ки­ва ис­то­ри­чес­ки връзки. От из­вес­т­но вре­ме вър­ху те­зи не­ща мо­же да се го­во­ри от­к­ри­то и без задръжки. Сега от ме­се­ци на­сам съ­щес­т­ву­ват въз­мож­нос­ти - имен­но то­ва ста­на въз­мож­но съ­що и за ме­не - да се го­во­ри без зад­ръж­ки вър­ху те­зи неща. Ето за­що ста­ва и ста­на и тряб­ва и тук да ста­не това, че се­га ве­че мо­же да се го­во­ри нап­ра­во върху връзките в земния живот. Защото то­ва е свър­зано с раз­к­ри­ва­не­то на тай­ни­те на Михаел, ко­ито ста­на­ха по то­зи начин, как­то Ви опи­сах това.

Това е ед­но от кон­к­рет­ни­те неща, за ко­ито по­-ра­но аз го­во­рих абстракт- но. В пър­ва­та част аз ка­зах по от­но­ше­ние на ед­на евентуалност: че ду- ховният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/. Действително, чрез всич­ко онова, ко­ето имен­но от Колед- ното Тържество на сам ста­на въз­мож­но да се да­ва на Антропософското Общество, чрез начина, по кой­то ни бе поз­во­ле­но да ра­бо­тя окул­т­но от оно­ва вре­ме на­сам - то­ва не са но­ви неща, в окул­т­на­та об­ласт чо­век не мо­же да съ­об­щи вед­на­га днес неща, ко­ито е от­к­рил вчера, то­ва са ста­ри неща, неща, ко­ито са би­ли из­жи­ве­ни по начина, кой­то Ви опи­сах - оба­че слу­чи се така, че демоните, ко­ито по­-ра­но не поз­во­ля­ва­ха да бъ­дат из­ка­за­ни те­зи неща, тряб­ва­ше да замълчат.

С то­ва аз по­со­чих един та­къв об­рат и Ви раз­каз­вам те­зи не­ща по­ра­ди това, за да ги раз­бе­ре­те с не­об­хо­ди­ма та сериозност, ко­га­то в бъ­де­ще ще го­во­рим за кон­к­рет­ни­те пов­та­ря­щи се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния при важ­ни и нез­на­чи­тел­ни личности. Тези не­ща не тряб­ва да се взе­мат лекомисле-
но, а тряб­ва да бъ­дат при­ети са­мо така, ка­то има­ме не­об­хо­ди­мо­то ува­же­ние пред тях.

А сега, аз ис­кам да дам те­зи указания; те ще бъдат допълнени по-на- татък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща. Но пре­ди да го­во­ря за ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на Дарвин и на други, ис­ках пър­во да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, в как­ва ду­хов­на атмо- сфера, от как­ва ду­хов­на свет­ли­на ос­ве­те­ни тряб­ва да виж­да­ме та­ки­ва неща. След то­ва след­ва­щи­ят път, ко­га­то ще се съ­бе­рем тук на съб­ра­ние на членовете, ис­ка­ме да го­во­рим по­-на­та­тък вър­ху те­зи не­ща /Последва ан­г­лийс­ки­ят пре­вод и от­го­ва­ря­не­то на въпросите, ко­ито се от­на­сят до секциите/.

Искам да кажа, че се­га сме вклю­чи­ли в Антропософското Движение ед­но езо­те­рич­но дви­же­ние в по­-те­сен смисъл, ко­ето е раз­де­ле­но на ня­кол­ко секции. Преди всич­ко съ­щес­т­ву­ва об­ща­та секция, ко­ято ще съ­дър­жа езо­те­рич­но­то за всич­ки чо­веш­ки ду­ши След то­ва има­ме пе­да­го­ги­чес­ка­та сек­ция - с не­ща­та ще се за­поз­на­ете още до­пъл­ни­тел­но - и има­ме ме­ди­цин­с­ка­та секция. Имаме две сек­ции на изкуството, ед­на­та за изоб­ра­зи­тел­ни­те изкуства, дру­га­та за му­зи­кал­ни­те из­кус­т­ва и за из­кус­т­ва­та на словото. Имаме ед­на сек­ция по ес­тес­т­ве­ни­те науки. Имаме ед­на сек­ция по ас­т­ро­но­мия и математики. Върху те­зи не­ща аз ще нап­ра­вя до­пъл­ни­тел­ни съ­об­ще­ния при под­хо­дящ случай.

Общата сек­ция е пред­с­та­ве­на се­га пред све­та ка­то клас чрез нейния пър­ви клас и клас­ни­те ча­со­ве се про­веж­дат ве­че в Дорнах от дос­та дъл­го време, те бя­ха про­ве­де­ни съ­що и на раз­лич­ни дру­ги места, нап­ри­мер в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство. Сега в те­зи неща, ко­ито се раз­г­леж­дат тук меж­ду нас, тряб­ва да бъ­де въ­ве­ден съ­що и то­зи кла­сен час, и за след­ва­щия втор­ник е пред­ви­де­но и тук да се про­ве­де един кла­сен час. За цел­та е необходимо, оне­зи приятели, ко­ито са в със­то­яние да ста­нат чле­но­ве на то­зи клас, въ­об­ще на езо­те­рич­но­то движение, да бъ­дат приети.

После аз ще го­во­ря за стро­ги­те ус­ло­вия при пър­вия кла­сов час. Първо ще се ка­сае оба­че за това, че са­мо оне­зи при­яте­ли тряб­ва да се стре­мят да бъ­дат при­ети в пър­ви клас, ко­ито са чле­но­ве на Антропософското Движение на­й-­мал­ко две години. Изключения мо­гат да се нап­ра­вят са­мо в ред­ки случаи. Освен то­ва ръ­ко­вод­с­т­во­то при Гьотеанума си за­паз­ва пра­во­то да раз­да­ва членството, а съ­що и да го отказва.

И пред­ва­ри­тел­но тряб­ва да кажем, че в бъ­де­ще всеки, кой­то про­явя­ва ин­те­рес и коп­неж към ду­хов­ни­те светове, мо­же да вле­зе в Антропософ- ското Общество. Той не ще бъ­де за­дъл­жен за ни­що дру­го ос­вен за това, за ко­ето всъщ­ност все­ки чес­т­но мис­лещ чо­век е задължен.

Напротив Школата, ко­ято тряб­ва да от­во­ри пъ­тя в са­мия ду­хо­вен свят, тряб­ва да про­яви ней­ни­те мно­го се­ри­оз­ни изисквания. Онзи, кой­то ис­ка да бъ­де член на Школата, тряб­ва да бъ­де са­мо един дейс­т­ви­те­лен пред­с­та­ви­тел на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то де­ло пред света.

Не счи­тай­те то­ва за ед­но ог­ра­ни­че­ние на чо­веш­ка­та свобода! Свободата тряб­ва да бъ­де взаимообразна. Онзи, кой­то ста­ва член на Школата, е първо един сво­бо­ден човек, но ръ­ко­вод­с­т­во­то на Школата съ­що тряб­ва да бъ­де свободно. То тряб­ва да бъ­де сво­бод­но да решава, на ко­го ис­ка да пре­да­де ду­хов­ни­те бла­га на Школата. Това е та­ка да се ка­же един ду­хо­вен договор, кой­то се сключ­ва меж­ду ръ­ко­вод­с­т­во­то на Школата е ней­ни­те от­дел­ни членове. Ето за­що Школата тряб­ва съ­що да си за­па­зи пра- вото, ко­га­то тряб­ва да се установи, че някой, кой­то е ста­нал член на Школата, не дейс­т­ву­ва в хар­мо­ния с това, ко­ето им­пул­си­те на Школата ис­кат да дадат, не дейс­т­ву­ва в жи­во­та така, че да се пред­с­та­вя ка­то пред­с­та­ви­тел на Школата, по­ра­ди ко­ето Школата тряб­ва да бъ­де сво­бод­на да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.

Че те­зи не­ща се взе­мат сериозно, мо­же­те да ви­ди­те от това, че пре­ди още да е ста­на­ло въз­мож­но да про­ве­дем тук сред Вас един кла­сов час - ко­ето тряб­ва да ста­не за пър­ви път след­ва­щия втор­ник и след то­ва по­-на­та­тък - че в те­че­ние на дейнос­т­та на Школата се на­ло­жи не­об­хо­ди­мос­т­та да бъ­дат из­к­лю­че­ни от нея 16, 17 членове. Нещата, ко­ито се от­на­сят за окул­т­ния живот, тряб­ва да се взе­мат имен­но в тях­на­та пъл­на действи- телност.

Следователно ако ня­кой е на мнение, че мо­же дейс­т­ви­тел­но да се стре­ми да вле­зе в Школата ка­то пред­с­та­ви­тел на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то дело, той мо­же да се представи. Едно външ­но ус­ло­вие е първо, че тряб­ва да е бил член на Антропософското Движение на­й-­мал­ко две години. Приятелите, ко­ито са чле­но­ве по­ве­че от две години, мо­гат съ­що да се представят, до­кол­ко не са по­лу­чи­ли още сво­ето синьо свидетелство. В бъ­де ще все­ки ще има чер­ве­но­то сви­де­тел­с­т­во ка­то член на Антропософското Общест- во и синьо­то сви­де­тел­с­т­во ка­то член на Школата.

Следователно оне­зи приятели, ко­ито ис­кат да ста­нат чле­но­ве на Школа- та, които, как­то казах, не са по­лу­чи­ли още свидетелство, да­же ако ве­че са пи­са­ли и тях­но­то пис­мо не е мог­ло още да бъ­де още уредено, следо- вателно ако не са по­лу­чи­ли още синьо­то свидетелство, мо­ля да се пред­с­та­вят още та­зи ве­чер или по­не в след­ва­щи­те дни, на­й-­доб­ре кол­ко­то е въз­мож­но по-скоро, тук при д-р Вахсмут. Чрез то­ва ще мо­жем да има­ме еди спи­сък на онези, ко­ито още се пред­с­та­вят и след то­ва онези, ко­ито мо­гат да бъ­дат при­ети в Школата, ще по­лу­чат сво­ето синьо сви­де­тел-­

ство за пър­вия кла­сен час, който, как­то казах, е пред­ви­ден за след­ва­щия вторник.