Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ОСМА

Ако пре­ка­ра­ме пог­ле­да вър­ху ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на човечеството, то­га­ва в те­че­ние на вре­ме­на­та се явя­ват съ­би­тия след съ­би­тия и в по­-но­во вре­ме хо­ра­та са свик­на­ли твър­де мно­го да раз­г­леж­дат прос­то ис­то­ри­чес­ки­те явления, ко­ито се явяват, така, че в по­-къс­ни­те вре­ме­на се тър­сят след­с­т­ви­ята на пред­шес­т­ву­ва­щи­те ги времена, да­же в ис­то­ри­ята се го­во­ри за при­чи­ни и следствия, как­то във външ­ния фи­зи­чес­ки свят се го­во­ри за при­чи­ни и следствия.

Когато ис­то­ри­чес­кия жи­вот се об­г­ръ­ща с пог­лед по то­зи начин, хо­ра­та тряб­ва да си признаят, че поч­ти всич­ко ос­та­ва неизяснено. Вие не ще ус­пе­ете нап­ри­мер да из­ве­де­те све­тов­на­та вой­на ка­то ед­но след­с­т­вие от съ­би­ти­ята от на­ча­ло­то на 19-то сто­ле­тие до 1914 година. Не ще ус­пе­ете прос­то да из­ве­де­те из­бух­на­ла­та в края на 18-то сто­ле­тие френ­с­ка ре­во­лю­ция от това, ко­ето е би­ло по-рано. Правят се раз­лич­ни ис­то­ри­чес­ки построения, но с тях не се сти­га мно­го да­ле­че и нак­рая хо­ра­та все пак чувствуват, че то­ва са из­кус­т­ве­ни ис­то­ри­чес­ки построения.

Онова, ко­ето ста­ва в ис­то­ри­чес­кия жи­вот на хората, ста­ва ясно, обясни- мо, ко­га­то раз­г­ле­да­ме ис­то­ри­чес­ки­те личности, ко­ито иг­ра­ят важ­на ро­ля във въз­ник­ва­не­то на ис­то­ри­чес­ки­те събития, ко­га­то раз­г­ле­да­ме те­зи лич­нос­ти по от­но­ше­ние на тех­ни­те пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания. И ед­ва ко­га­то сме се за­ни­ма­ва­ли из­вес­т­но вре­ме с това, да раз­г­ле­да­ме Кармата на та­ки­ва ис­то­ри­чес­ки лич­нос­ти в те­че­ние на пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществувания, то­га­ва ус­во­ява­ме ед­но ду­шев­но нас­т­ро­ение за това, как стои въп­ро­сът със соб­с­т­ве­на­та Карма. Ето за­що днес ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме ис­то­ри­чес­ка­та Карма, лич­нос­ти на историята, ко­ито са из­вър­ши­ли то­ва или онова, за ко­ето знаем, и след то­ва да из­в­ле­чем то­ва поз­на­то от онова, ко­ето е би­ло та­ка да се ка­же за­пи­са­но в тях­на­та Карма от пов­та­ря­не­то на тех­ния зе­мен живот. Благодарение на то­ва ще стиг­нем до възгледа, че нещата, ко­ито ста­ват в ед­на ис­то­ри­чес­ка епоха, са пре­не­се­ни в нея от хо­ра­та от ми­на­ли епохи. И ко­га­то с ця­ла­та се­ри­оз­ност пос­та­вим пред на­шия пог­лед точ­но и кон­к­рет­но оно­ва, ко­ето чес­то пъ­ти се раз­г­леж­да са­мо те­оре­ти­чес­ки по от­но­ше­ние на Кармата и на пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.

Едва ко­га­то взе­мем на­пъл­но се­ри­оз­но това, ние ще мо­жем да кажем, че поз­на­ва­ме то­зи въз­г­лед за Кармата. Обаче ние мо­жем да се по­учим от
въз­г­ле­да на Кармата, са­мо тогава, ко­га­то това, ко­ето при­ема­ме ка­то идеи вър­ху Кармата, го офор­мим ка­то един ве­лик въп­рос за ис­то­ри­чес­кия жи- вот. Тогава ве­че не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е послед- ствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А то­га­ва ние ще се стре­мим да разберем, как личностите, ко­ито се явя­ват в чо­веш­кия жи- вот, са­ми пре­на­сят от ми­на­ли епо­хи в по­-къс­ни епо­хи това, за ко­ето ста­ва дума. И са­мо по то­зи на­чин мо­же да се ро­ди ед­но ис­тин­с­ко раз­г­леж­да­не на историята, ко­га­то виж­да­ме зад­ни­те ос­но­ви на чо­веш­ки­те съд­би по от­но­ше­ние на пред­ни­те пла­но­ве на събитията, ко­ито сре­ща­ме външ­но в историята.

Историята ни пред­ла­га тол­ко­ва мно­го за­га­дъч­ни неща! Обаче ня­кои за­га­дъч­ни не­ща се изясняват, ко­га­то тър­сим ед­но та­ко­ва обяснение, как­во­то то­ку що изказах.

Видите ли, обич­ни приятели, чес­то пъ­ти в ис­то­ри­ята се явя­ват личности, бих­ме мог­ли да ка­жем ка­то метеори. Ние се чу­дим на това, че те се явя­ват в оп­ре­де­ле­но време. Ако про­ве­рим тях­но­то възпитание, ние не мо­жем да обяс­ним тях­но­то възпитание, за­що те се явя­ват по то­зи начин. Ако про­ве­рим тях­на­та епоха, съ­що не мо­жем да обясним, за­що те се явя­ват по то­зи начин. Едва кар­ми­чес­ки­те връз­ки ни да­ват ис­тин­с­ки­те обя- снения.

Искам да обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху от­дел­ни та­ки­ва личности, при ко­ито на дра­го сър­це се пос­та­вят два ви­да въпроси, ко­га­то то­ва са личности, ко­ито сто­ят бли­зо до на­шия нас­то­ящ живот, т.е., ко­га­то те не са жи­ве­ли в да­леч­ни ми­на­ли времена. Тогава на дра­го сър­це се пита: Как е изглеж- дало в техния минал земен живот? Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали?

И ко­га­то от­но­во има­ме ра­бо­та с лич­нос­ти от миналото, ко­ито са дейс­т­ву­ва­ли в да­леч­ни ми­на­ли вре­ме­на на ис­то­ри­чес­ко­то развитие, ние на дра­го сър­це бих­ме ис­ка­ли да знаем, ко­га те са се яви­ли отново, ка­то как­ви са се яви­ли те отново. Когато имен­но един ми­нал ис­то­ри­чес­ки жи­вот е нап­ра­вил съ­от­вет­на­та лич­ност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята? Ние ис­ка­ме да има­ме по от­но­ше­ние на то­зи те­хен ис­то­ри­чес­ки зе­мен жи­вот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот - но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществу- вания.

Но та­ки­ва връз­ки мо­гат дейс­т­ви­тел­но да бъ­дат мно­го труд­но изследва- ни, и за то­ва бих ис­кал пър­во да Ви дам ед­но по­ня­тие за начина, по кой­то тряб­ва да на­со­чим пог­ле­да вър­ху це­лия човек, ко­га­то ис­ка­ме да из­с­-

Бих ис­кал да при­ве­да пър­во един пример, кой­то от­на­ча­ло ще из­г­леж­да при­вид­но личен. Като уче­ник имах един учител по геометрия, ко­го­то мно­го обичах. За не­го не бе­ше труд­но да бъ­де оби­чан от мене, за­що то в мо­ите мом­чеш­ки го­ди­ни аз оби­чах из­вън­ред­но мно­го геометрията. Оба- че учи­те­лят има­ше в се­бе си дейс­т­ви­тел­но не­що твърде, твър­де особено. Той има­ше ед­на спе­ци­фич­на дар­ба в геометрията, ко­ято омагьосваше, въп­ре­ки че вър­ху хора, ко­ито не мо­гат да при­емат дъл­бо­ки впе­чат­ле­ния от дру­ги хора, той лес­но пра­ве­ше ед­но сухо, про­за­ич­но впечатление. Но въп­ре­ки че бе­ше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, ко­ето из­ли­за­ше от него, чо­век мо­же­ше да бъ­де засегнат, на­ис­ти­на нелирично, оба­че из­вън­ред­но художествено.

Аз из­пит­вах нуж­да пос­то­ян­но да про­ник­на зад тай­на­та на лич­нос­т­та на то­зи учител. И то­га­ва се опи­тах да при­ло­жа оне­зи сред­с­т­ва на окул­т­но­то изследване, ко­ито мо­гат да до­ве­дат до цел­та в та­ки­ва неща.

Оттатък в Торки аз ве­че го­во­рих за то­ва и тук бих ис­кал са­мо да повто- ря, че, ко­га­то чо­век нап­ред­не в раз­ви­ти­ето на окул­т­ни­те си­ли на душата, как­то аз опи­сах то­ва съ­що и тук в кръ­жоч­на­та сказ­ка пре­ди ед­на година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 сеп­тем­в­ри 1923 година/, и стиг­не до праз­но­то съзнание, ко­га­то след то­ва праз­но­то съз­на­ние се из­пъл­ва с това, ко­ето зву­чи от ду­хов­ния свят, и ко­га­то при­ло­жи пос­ле та­ки­ва неща, как­ви­то опи­сах днес пре­ди обед, той мо­же ве­че да стиг­не до там, да има интуиции, ко­ито са съв­сем точ­ни как­то ед­на ма­те­ма­ти­чес­ка ис­ти­на и ко­ито от оп­ре­деле­ни яв­ле­ния в нас­то­ящия жи­вот на един чо­век со­чат към ми­на­лия зе­мен живот.

Благодарение на ге­омет­рич­ни­те намерения, бих мо­гъл да кажа, бла­го­да­ре­ние на начина, по кой­то учи­те­лят тре­ти­ра­ше геометрията, у ме­не мо­жа да се съ­бу­ди го­лям ин­те­рес за то­зи учител. И то­зи ин­те­рес ос­та­на в ме­не и лич­нос­т­та про­дъл­жи да стои през ме­не и тогава, ко­га­то тя по­чи­на в нап­ред­на­ла възраст. След ка­то на­пус­нах училището, къ­де­то пре­по­да­ва­ше то­зи учител, съд­ба­та ми се раз­ви така, че аз не мо­жах ве­че да се срещ­на с него. Обаче духом, ка­то действителност, та­зи лич­ност сто­еше пред ме­не до ней­на­та смърт - и осо­бе­но яс­но след ней­на­та смърт - с вси- ч­ки под­роб­нос­ти на ней­на­та ра­бо­та и действие.

На ме­не ми се да­де въз­мож­ност да по­лу­ча от нас­то­ящия жи­вот на та­зи лич­ност ин­ту­ици­ята за нейния ми­нал или за нейния ме­ро­да­вен ми­нал зе­мен живот, да­де ми се въз­мож­ност да по­лу­ча та­зи ин­ту­иция от факта, че та­зи лич­ност има­ше един из­к­ри­вен крак, еди­ни­ят и крак бе­ше по­-къс от другия, следователно тя хо­де­ше с един по­-къс крак.

Когато помислим, че при пре­ми­на­ва­не­то от един зе­мен жи­вот в дру­гия онова, ко­ето в пре­диш­ния жи­вот е би­ло ор­га­ни­зъм на главата, се прев­ръ­ща в ор­га­ни­зъм на краката, а това, ко­ето по­-ра­но е би­ло ор­га­ни­зъм на краката, ор­га­ни­зъм на крайниците, се прев­ръ­ща в ор­га­ни­зъм на гла­ва­та - Вие зна­ете то­ва от мо­ите ми­на­ли сказ­ки - то­га­ва ще раз­бе­рем вече, че та­ка­ва ед­на външ­на про­ява в тя­ло­то мо­же да има оп­ре­де­ле­но зна­че­ние в жи­во­та на човека, тъй ка­то то­зи жи­вот об­х­ва­ща пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания. От то­зи из­к­ри­вен крак аз мо­жах да прос­ле­дя в ми­на­ло­то лич­нос­т­та на то­зи учител. И въп­ре­ки че тя стои - бих мо­гъл да ка­жа - в то­зи жи­вот ка­то ед­на нез­на­ме­ни­та лич­ност - оба­че ка­то ед­на личност, ко­ято в кръга, в кой­то действуваше, мо­жа да нап­ра­ви мно­го сил­но впе­чат­ле­ние вър­ху ме­не и вър­ху дру­ги има­ше из­вън­ред­но сил­но вли­яние съ­що и вър­ху жи­во­та на мно­го хо­ра - аз мо­жах да проследя, как раз­г­леж­да­не­то на та­зи лич­ност до­ве­де в съ­ща­та об­ласт на ис­то­ри­чес­ко­то разви- тие, къ­де­то тряб­ва да тър­сим и лорд Байрон.

Лорд Байрон съ­що има­ше един из­к­ри­вен крак. И те­зи осо­бе­нос­ти - при­вид­но външ­но - оба­че това, ко­ето в един жи­вот и външ­но телесно, в един друг жи­вот то е ду­хов­но­-ду­шев­но - те­зи осо­бе­нос­ти ме до­ве­до­ха до там, да позная, че и две­те лич­нос­ти, ко­ито се­га не жи­ве­еха в съ­щия зе­мен жи­вот - мо­ят учи­тел по ге­омет­рия с кри­вия крак жи­ве­еше по­-къс­но от Байрон с кри­вия крак - са би­ли свър­за­ни ед­на с дру­га в един ми­нал зе­мен живот. Следователно те­зи двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма зна- менитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И два­ма­та те бя­ха чу­ли за ле­ген­да­та от­нос­но Па- ладиума, кой­то ня­ко­га е бил скъпоценност, сък­ро­ви­ще на Троя, све­ще­но­то съкровище, ко­ето след то­ва Еней пре­не­се в Италия, и Рим го счи­та­ше ка­то ед­но съкровище, от ко­ето е за­ви­си­ло не­го­во­то щастие. По-късно им­пе­ра­то­рът Константин го пре­не­се в Константинопол. Отново се вяр- ваше, че щастието, ко­ето бе­ше свър­за­но ис­то­ри­чес­ки с Константино- пол, за ви­се­ше от то­зи Паладиум. И ле­ген­да­та раз­каз­ва по-нататък, гле­дай­ки про­ро­чес­ки в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.

Тук ня­ма ни­ка­къв по­вод да се впус­кам вър­ху ис­тин­нос­т­та и съ­дър­жа­ни­ето на та­зи легенда. Искам са­мо да кажа, че те­зи два­ма човеци, ко­ито в Средновековието бя­ха въп­лъ­те­ни в Русия, пред­п­ри­еха с ен­ту­си­азъм ед­но пъ­те­шес­т­вие за Константинопол с цел да до­би­ят то­зи Паладиум, оба­че не ус­пя­ха да сто­рят това, но за­па­зи­ха ен­ту­си­аз­ма в сър­ца­та си.

И се­га мо­же­ше дейс­т­ви­тел­но да се види, как Байрон ис­ка­ше да взе­ме Паладиума по друг на­чин ка­то учас­т­ник в бор­ба­та на гръц­кия на­род за освобождение. И ко­га­то из­пи­та­ме жи­во­та на Лорд Байрон, ние ще от- крием, кол­ко мно­го не­ща при та­зи ге­ни­ал­на по­ети­чес­ка лич­ност за­ви­се­ха от това, че тя е из­пи­та­ла ед­на та­ка­ва ен­ту­си­ази­ра­на под­бу­да в един ми­нал живот.

И отново, ко­га­то на­со­ча пог­лед на­зад вър­ху моя учи­тел по геометрия, въп­ре­ки скром­ни­те качества, ко­ито той имаше, на ме­не ми ста­ва ясно, че очарователните, сим­па­тич­ни­те качества, ко­ито мо­же­ше да развие, той ги дъл­же­ше на то­ва пред­п­ри­ятие от не­го­вия ми­нал зе­мен живот, въп­ре­ки че иг­ра­еше вто­рос­те­пен­на ро­ля в него. Ако той би учас­т­ву­вал на­пъл­но как­то Лорд Байрон в то­ва пред­п­ри­ятие за от­не­ма­не на Паладиума, то­га­ва в своя след­ващ жи­вот той би бил съв­ре­мен­ник на Лорд Байрон.

Аз при­веж­дам то­зи пример, че тряб­ва да на­соч­ва­ме пог­лед вър­ху це­лия човек, нап­ри­мер съ­що и вър­ху не­го­ви­те те­лес­ни недостатъци, ко­га­то ис­ка­ме да из­с­лед­ва­ме кар­ми­чес­ки връзки. Когато откриваме, че ня­коя лич­ност има един из­пък­ващ ду­хо­вен бе­лег в оп­ре­де­лен зе­мен живот, че е бил един ве­лик ху­дож­ник да речем, то­га­ва от то­ва не тряб­ва да зак­лю­чим по един аб­с­т­рак­тен начин, че и в не­го­вия ми­нал жи­вот той съ­що е бил ве­лик художник. Това, ко­ето се явя­ва на по­вър­х­нос­т­та на душата, са са­мо вълните, ко­ито са из­тъ­ка­ни от Кармата. Кармата про­ти­ча мно­го по­-дъл­бо­ко и има ра­бо­та с тялото, ду­ша­та и ду­ха на човека. Ние тряб­ва да има­ме пог­лед за ця­лос­т­ния зе­мен живот.

Понякога при те­зи осо­бе­нос­ти на чо­веш­кия жи­вот ние мо­жем да бъ­дем до­ве­де­ни до кар­ми­чес­ки връз­ки чрез начина, по кой­то ня­кой дви­жи сво­ите пръсти, и то мно­го повече, от­кол­ко­то би­ха ни до­ве­ли ина­че не­го­ви­те ме­ро­дав­ни въз­мож­нос­ти за дейс­т­вие в живота. Аз ве­че имах вед­нъж опитността, да бъ­да до­ве­ден до ин­тим­ни­те кар­ми­чес­ки връз­ки на ед­на лич­ност чрез не­що второстепенно. При та­зи личност, ко­ято чес­то тряб­ва­ше да пре­по­да­ва ка­то про­фе­сор в университета, на ме­не ми на пра­ви дъл­бо­ко впе­чат­ле­ние фактът, че все­ки път, пре­ди да за­поч­не сво­ята лек- ция, тя из­важ­да­ше нос­на­та си кър­па от джо­ба и си из­бър­с­ва­ше носа. Този чо­век ни­ко­га не за­поч­ва­ше сво­ята лек­ция по друг начин, то­ва бе­ше ед­на дъл­бо­ко вко­ре­не­на в не­го особеност. В зна­чи­тел­но­то впечатление, ко­ето по­лу­чих от това, аз мо­жах да на­ме­ря ед­на ин­ту­иция, за да стиг­на в ми­на­ло­то до важ­ни неща, до пъл­ни със зна­че­ние не­ща в ми­на­лия жи­вот на та­зи личност. Ние тряб­ва да на­ме­рим знаци, знаци, не­що у човека, ко­ето чес­то пъ­ти оз­на­ча­ва важ­ни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.

Сега, след ка­то пос­та­вих пред Вашите ду­ши това, бих ис­кал да обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху факта, кол­ко ин­те­ре­сен ста­ва от ис­то­ри­чес­ка глед­на точ­ка въп­ро­сът за Кармата. Вземете са­мо от­дел­ни кон­к­рет­ни случаи.

Вземе­те нап­ри­мер случая: през 18-то столетие се яви по един съвсем странен начин Сведенборг. Миналата го­ди­на в Пемнемавър аз го­во­рих вър­ху ду­хов­на­та осо­бе­ност на Сведенборг от ед­на съ­вър­ше­но дру­га гле- д­на точка, но то­га­ва не за­сег­нах не­го­ва­та Карма.

Сведенборг е ед­на чуд­на личност. Той над­х­вър­ля ве­че 40-на въз­раст и до та­зи въз­раст е един из­вън­ред­но голям, зна­ме­нит учен, тол­ка­ва знаменит, че на­пис­ва мно­го чис­то на­уч­ни трудове, ко­ито уче­ни­те мно­го ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се за- нимава с това, да издаде многото томове, които още не са били изда- дени, които са останали като наследство - чисто научни трудове. С из­да­ва­не­то на те­зи мно­го точ­ни на­уч­ни тру­до­ве се за­ни­ма­ва нап­ри­мер Арениус, и тряб­ва ве­че да кажем, че в те­зи тру­до­ве се на­ми­ра не­що до на­й-­ви­со­ка сте­пен недуховно, щом Арениус се ин­те­ре­су­ва от тях! Сле- дователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Све- денборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След то­ва той вне­зап­но за­поч­ва - как­то каз­ват уче­ни­те - да ста­ва побъркан, за­поч­ва вне­зап­но да да­ва големи, об­шир­ни опи­са­ния на ду­хов­ния свят, как­то той го виждал. Това се явя­ва ка­то не­що съ­вър­ше­но ново, ка­то ед­на ко­ме­та в то­зи жи­вот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият ми- нал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?

И от­но­во има­ме ед­на лич­ност ка­то Волтер - се­га ис­кам да при­ве­да от­дел­ни примери, ко­ито мо­гат да ни пос­та­вят въп­ро­си - Волтер, кой­то се явява, бих мо­гъл да кажа, ка­то ед­на съв­сем нес­рав­ни­ма личност. Ние съв­сем не зна­ем отначало, как то­зи от­час­ти по­диг­ра­ващ се, от­час­ти на­ма­зан на­бож­но с всич­ки ма­зил­ки на жи­во­та чо­век из­рас­т­ва от сво­ята епо­ха и до­би­ва тол­ко­ва ог­ром­но вли­яние вър­ху та­зи епоха.

И кол­ко иро­нич­но дейс­т­ву­ва тук съдбата! Този Волтер уп­раж­ня­ва та­ко­ва го­ля­мо вли­яние вър­ху кра­ля на Прусия, чрез та­зи връз­ка на Волтер с кра­ля на Прусия ста­ват та­ки­ва важ­ни не­ща в съд­ба­та на ев­ро­пейс­кия ду­хо­вен живот! За нас въз­ник­ва въпроса: какво по-дълбоко се крие всъщ- ност тук в задните основи на историческото развитие?

И мо­жем да по­со­чим още един друг случай, имен­но в днеш­но време, ко­га­то от зад­ните ос­но­ви на съ­щес­т­ву­ва­не­то от­но­во се по­каз­ва не­що твър­де агресивно: да разгледаме една такава личност, като тази на почина- лия в 16-то столетие Игнациус де Лоайола, основателят на общество- то на Исуса, на ордена на йезуитите.

Когато взе­мем за­бе­ле­жи­тел­на­та съд­ба на ор­де­на на Йезуитите, ние тряб­ва да за­да­дем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния живот е минал през врата- та на смъртта?

Тук има­те та­ки­ва въпроси, които, ко­га­то се от­го­во­ри на тях, са не­съм­не­но в със­то­яние да ос­вет­лят ис­то­ри­чес­ки­те ос­но­ви на ня­кои неща, ко­ито са станали.

Например ин­ту­итив­ни­ят пог­лед ме до­ве­де в ми­на­ло­то до ед­на душа, ко­ято е по­лу­чи­ла сво­ето об­ра­зо­ва­ние в учи­ли­ща­та от се­вер­на Африка през времето, ко­ето ско­ро е пос­лед­ва­ло след Августина, по­лу­чи­ла е сво­ето об­ра­зо­ва­ние в те­зи учи­ли­ща съ­що как­то са­мия Августин. Тази личност, за ко­ято го­во­ря ка­то при­над­ле­жа­ща приб­ли­зи­тел­но на 5-то сто­ле­тие на хрис­ти­ян­с­ко­то летоброене, мо­жа да по­се­ща­ва в Африка оне­зи училища, ко­ито бе­ше по­се­ща­вал съ­що и све­ти Августин, и там тя се за­поз­на с всич­ко онова, ко­ето бе­ше въз­ник­на­ло от на­ука­та на манихеите, от това, ко­ето про­из­хож­да­ше от дъл­бо­ко източна, но из­ме­не­на в по­-къс­ни вре­ме­на мъдрост. По-нататък в сво­ето жи­тейс­ко стран­с­т­ву­ва­не та­зи лич­ност пре­ми­на от­сам в Испания, прие там в се­бе си онова, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем ран­но ка­ба­лис­тич­но учение, ка­ба­лис­тич­но учение, чрез ко­ето чо­век об­г­ръ­ща с пог­лед ве­ли­ки връз­ки в ми­ро­вия ред. Така що­то в Африка, в Испания та­зи лич­ност мо­жа да бъ­де на­да­ре­на с из­вън­ред­но ши­рок поглед, но в съ­що­то вре­ме с ед­но познание, ко­ето от­час­ти се на­ми­ра­ше ве­че в упадък, от­час­ти в разцвет, ко­ето за­дъл­бо­чи в из­вес­т­но от­но­ше­ние ду­ша­та и в съ­що­то вре­ме я ос­та­ви в неясност.

След ка­то та­зи лич­ност ми­на през вра­та­та на смъртта, тя пред­п­рие пър­во пъ­ту­ва­ния и стиг­на чрез въз­дейс­т­ви­ето на ней­на­та Карма на ед­но мяс­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в до­пир с един осо­бен гений, с ед­но осо­бе­но ду­хов­но същество, ко­ето при­над­ле­же­ше на све­та на Марс.

Видите ли, ра­бо­та­та стои така, че през вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чо­ве­кът из­г­раж­да за­ед­но с дру­ги чо­веш­ки души, с ко­ито е

свър­зан кармически, сво­ята след­ва­ща Карма, ко­ято свър­з­ва със се­бе си в след­ва­щи­те зем­ни съществувания, той из­г­раж­да ду­хов­но сво­ята бъ­де­ща Карма. Но в из­г­раж­да­не­то на та­зи Карма взе­мат учас­тие не са­мо дру­ги чо­веш­ки души, а съ­що и съ­щес­т­ва на раз­лич­ни­те ду­хов­ни йерархии, ко­ито по­лу­ча­ват за­да­чи имен­но чрез това, ко­ето съ­от­вет­на­та ду­ша до­на­ся със се­бе си от сво­ите ми­нали съществувания. И та­ка та­зи душа, за ко­ято го­во­ря тук, бла­го­да­ре­ние на това, ко­ето тя бе­ше вършила, мис­ли­ла и чув­с­т­ву­ва­ла в ми­на­ли зем­ни съществувания, а имен­но в он­зи зе­мен жи- вот, кой­то бе­ше меродавен, кой­то аз то­ку що опи­сах ски­ци­рай­ки го, бла­го­да­ре­ние съ­що на това, ко­ето тя бе­ше при­ела в се­бе си в то­зи ми­нал ­

Тази личност, за ко­ято говорих, та­зи индивидуалност, ко­ято се­га бе­ше стиг­на­ла в бли­зост до ед­но осо­бе­но съ­щес­т­во на Марс - ко­ето съ­щес­т­во на Марс за­поч­на да ме ин­те­ре­су­ва до на­й-­ви­со­ка сте­пен - та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност се пре­ро­ди след то­ва от­но­во в 19-то сто­ле­тие в ли­це­то на Вол- тер. Така що­то Волтер но­се­ше в се­бе си всич­ко това, ко­ето Ви опи­сах за се­вер­но африканските, за ис­пан­с­ки­те хора, но­се­ше го в се­бе си от един ми­нал зе­мен живот, но пре­ра­бо­те­но така, че об­ра­зу­ва­не­то на Кармата бе­ше ста­на­ло чрез по­мощ­та на то­ва съ­щес­т­во на Марс, на то­зи осо­бен мар­сов дух.

Когато взе­ме­те го­ля­ма­та ези­ко­ва сръч­ност на Волтер, ко­га­то взе­ме­те не­го­ва­та не ус­той­чи­вост в мно­го неща, ко­га­то взе­ме­те не тол­ко­ва мно­го съ­дър­жа­ни­ето на това, ко­ето той е написал, а нап­ро­тив ця­ло­то дър­жа­ни и ха­би­ту­са на не­го­ва­та дейност, Вие ще на­ме­ри­те част по част разбирае- мо, за­що Волтер ста­на та­къв под въздействието, ко­ито аз Ви опи­сах ка­то не­го­ви­те кар­ми­чес­ки влияния. И ко­га­то виж­да­ме сега, как Волтер пре­ми­на­ва от своя ми­нал зе­мен жи­вот в нас­то­ящия със сво­ето аг­ре­сив­но чувство, със сво­ята ези­ко­ва сръчност, със сво­ята склон­ност да се по­диг­ра­ва вър­ху мно­го неща, с не­го­ва­та от­час­ти прик­ри­та неискреност, но от­но­во с го­лям ен­ту­си­азъм за ши­ро­ка­та истина, ко­га­то взе­мем то­ва от ед­на стра­на в от­но­ше­ние с ми­на­ли зем­ни съществувания, и го до­веж­да­ме от дру­га стра­на във връз­ка с то­ва съ­щес­т­во на Марс, то­га­ва за­поч­ва да ни ин­те­ре­су­ва как­то са­ми­ят Волтер, а още по­ве­че от окул­т­на глед­на точ­ка то­ва съ­щес­т­во на Марс.

Да прос­ле­дя то­ва съ­щес­т­во на Марс, то­ва бе­ше за ме­не ед­на оп­ре­де­ле­на за­да­ча в оп­ре­де­ле­но време. И чрез то­ва съ­щес­т­во на Марс бе ос­вет­ле­но от­но­во следното, ко­ето със­тав­ля­ва зем­ни събития. В ис­то­ри­ята на­ше то вни­ма­ние е прив­ле­че­но от стран­на­та фи­гу­ра на Игнациус де Лоайола, ос­но­ва­те­лят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отна- чало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упраж- нения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си по- стави задачата да спаси старото католическо християнство срещу

Който се за­дъл­бо­ча­ва в жи­во­та на Игнациус де Лоайола, сти­га ве­че до там да се удив­ля­ва по оп­ре­де­лен на­чин на то­зи за­бе­ле­жи­те­лен живот. И ко­га­то прос­ле­дим въп­ро­са имен­но с ин­ту­итив­но­-­окул­т­ния поглед, ние сти­га­ме до не­що важно.

Чрез Игнациус де Лоайола се ро­ди то­зи ор­ден на Йезуитите, кой­то доп­ри­не­се най- мно­го за по­тъ­ва­не на Християнството в зем­но­-ма­те­ри­ал­ния живот, но го нап­ра­ви да по­тъ­не с мощ­на ду­хов­на сила. Този ор­ден на Йезуитите има ед­но правило, ко­ето от­б­лъс­к­ва на­пъл­но мо­рал­ния човек, ко­ето оба­че в мно­го от­но­ше­ния оз­на­ча­ва на­й-­го­ле­ми­те от не­го­ви­те въз- действия. Освен обик­но­ве­ни­те ка­лу­гер­с­ки обе­ти ор­де­нът на Йезуитите има ос­вен упражненията, ос­вен всич­ко онова, през ко­ето тряб­ва да ми­нат раз­ви­ва­щи­те се йезуити, за да ста­нат въ­об­ще свещеници, съ­що още ед­на правило, съг­лас­но ко­ето той се под­чи­ня­ва бе­зус­лов­но на за­по­вед­та на рим­с­кия папа. Каквото и да изис­к­ва рим­с­ки­ят папа, в йе­зу­ит­с­кия ор­ден не се пи­тат как­во тряб­ва да мис­лят по­-на­та­тък вър­ху това: то се из- пълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявя- ват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват запо- ведта на тази висша власт. Макар и то­ва да е не­що съмнително, то по­каз­ва ед­но се­бе­от­ри­ца­ние, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в ца­ру­ва­не­то на йезуити- зма, ко­ето оба­че от­но­во оз­на­ча­ва ед­но из­вън­ред­но го­ля­мо ук­реп­ва­не на силата, за­що­то всичко, ко­ето чо­век вър­ши по то­зи начин, ка­то го вър­ши с из­вън­ред­но го­ля­мо нап­ре­же­ние на си­ли­те и с из­вън­ред­на ин­тен­зив­ност в служ­ба на нещо, вър­ши го не от емоция, то да­ва ед­на мо­гъ­ща сила. Тази си­ла се дви­жи та­ка да се ка­же в нис­кия об­лак на материалното, но тя е ед­на ду­хов­на сила. Това е не­що твър­де особено.

И сега, ко­га­то прос­ле­дим те­зи странни, би­ещи на очи, ве­ли­чес­т­ве­ни яв- ления, ние сти­га­ме до откритието, че съ­щи­ят то­зи мар­сов дух, за кой­то Ви говорих, кой­то стои на ос­но­ва­та на Волтеровия живот, че съ­щи­ят то­зи дух е онзи, кой­то уп­раж­ня­вай­ки свръх­се­тив­ни вли­яния прид­ру­жа­ва Игнациус де Лоайола от момента, ко­га то Игнациус де Лоайола е ми­нал

през вра­та­та на смъртта. Игнациус де Лоайола е сто­ял ви­на­ги под вли­яни­ето на то­зи мар­сов дух.

Непосредствено след ка­то Игнациус де Лоайола ми­на през вра­та­та на смъртта, по­ло­же­ни­ето при не­го бе­ше съ­вър­ше­но раз­лич­но от то­ва при дру­ги­те хора. Когато не­пос­ред­с­т­ве­но след смър­т­та дру­ги­те хо­ра от­ла­гат след мал­ко дни тях­но­то етер­но тяло, те имат един кра­тък об­зор вър­ху тех­ния зе­мен живот, пре­ди да за­поч­нат своя път през све­та на ду­ши­те ­/ас­т­рал­ния свят/. Игнациус де Лоайола има­ше един дъ­лъг обзор. Имен- но бла­го­да­ре­ние на то­зи осо­бен род упражнения, ко­ито бя­ха за­лег­на­ли в ду­ша­та на Игнациус де Лоайола, се ро­ди ед­на осо­бе­на сил­на връз­ка с мар­со­вия дух, за­що­то меж­ду то­зи мар­сов дух и това, ко­ето ста­на в ду­ша­та на то­зи бо­лен военен, кой­то бе­ше хвър­лен на лег­ло чрез за­бо­ля­ва­не­то на кра­ка и от во­енен чо­век ста­на такъв, кой­то не мо­же­ше да из­пол­зу­ва своя крак, меж­ду мар­со­вия дух и това, ко­ето ста­ва­ше в ду­ша­та на Игна- циус де Лоайола един вид активност, съ­щес­т­ву­ва­ше един вид родство, ед­но прив­ли­ча­що родство.

Всичко то­ва има­ше из­вън­ред­но сил­но вли­яние и ко­га­то на­со­чим пог­ле­да вър­ху це­лия човек, ние виж­да­ме това, раз­би­ра­ме го. И то­ва до­ве­де то­зи Игнациус де Лоайола във връз­ка с то­зи мар­сов дух, с кой­то аз се за­поз­нах оба­че по дру­гия път. И това, ко­ето се об­ра­зу­ва тук чрез та­зи връзка, то нап­ра­ви възможно, що­то се­га за Игнациус де Лоайола то­ва пъл­но със зна­че­ние рет­рос­пек­тив­но виж­да­не на из­ми­на­лия зе­мен жи­вот да не прес­та­не никак, до­ка­то за дру­ги­те хо­ра то трае са­мо ня­кол­ко дни след смърт- та; това - ретроспективно виждане не престана да съществува. В то­ва рет­рос­пек­тив­но виж­да­не на своя зе­мен жи­вот ос­та­на Игнациус де Лоа- йола и мо­жа да при­еме вър­ху се­бе си ед­на рет­рос­пек­тив­на виж­да­ща връз­ка за всич­ки онези, ко­ито го пос­лед­ва­ха в ор­де­на на Йезуитите. Той ос­та­на свър­зан със своя ор­ден в рет­рос­пек­тив­но­то гле­да­не на своя соб­с­т­вен зе­мен живот.

В то­ва рет­рос­пек­тив­но виж­да­не на са­мия Игнациус де Лоайола се раз­ви­ха силите, ко­ито за­дър­жа­ха в съ­щес­т­ву­ва­не ордена, те­зи сили, ко­ито бя­ха имен­но тол­ко­ва анормални, че те обус­ла­вя­ха съ­що анор­мал­ни­те съд би на ор­де­на на Йезуитите: да се подчинява така безусловно послушно на папата, въпреки че папата разтури ордена, въпреки също многото преследвания! Но съ­що и това, ко­ето са­мите йе­зу­ити про­из­ве­до­ха в све- та, всич­ко то­ва бе­ше про­из­ве­де­но чрез та­зи осо­бе­на връзка, ко­ято аз описах.

Но то­зи при­мер по­каз­ва още не­що друго, нещо, ко­ето раз­п­рос­т­ра­ня­ва ис­к­ря­ща свет­ли­на вър­ху оп­ре­де­ле­ни ис­то­ри­чес­ки връзки. Видите ли, след ка­то Игнациус де Лоайола живя, той ос­та­на ви­на­ги всъщ­ност бли­зо до Земята, за­що­то чо­век се на­ми­ра бли­зо до Земята, ко­га­то има то­ва ­
ретрос­пек­тив­но виждане. Когато то­ва рет­рос­пек­тив­но виж­да­не се разпростира, то не мо­же все пак да се раз­п­рос­т­ре вър­ху мно­го столетия, за­що­то всъщ­ност раз­п­рос­т­ра­ня­вай­ки вър­ху дъл­ги периоди, то е не­що анор­мал­но - но в ми­ро­ва­та връз­ка ви­на­ги се явя­ват анор­мал­ни неща. И та­ка след ка­то ми­на през вра­та­та на смър­т­та Игнациус де Лоайола се пре­ро­ди от­но­си­тел­но ско­ро след то­ва в ли­це­то на Емануел Сведенборг.

Това е не­що из­вън­ред­но фра­пи­ра­що но съ­щев­ре­мен­но из­вън­ред­но пояс- няващо. Защото взе­ме­те ис­к­ря­щата ис­то­ри­чес­ка светлина, ко­ято се раз­п­рос­т­ра­ня­ва тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-на- татък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Ема- нуел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведен- борг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател. Ние виж­да­ме именно в ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие ос­но­ва­те­ли­те на нещо, оне­зи личности, ко­ито са би­ли дъл­бо­ко свър­за­ни с нещо, ко­га­то прос­ле­дим про­ти­ча­не­то на Кар- мата, ние ги виждаме, как те се от­де­лят от те­зи дви­же­ния и ги пре­да­ват на съ­вър­ше­но дру­ги сили. Така що­то научаваме: няма никакъв истори- чески смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната ис­то­рия пра­ви това. Обаче вът­реш­но­то поз­на­ние не мо­же да пра­ви това, за­що­то ние вижда- ме, как ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­те се от­де­лят от тех­ни­те движения.

Така ня­кои ис­то­ри­чес­ки яв­ле­ния се при­пис­ват спо­ред външ­но­то про­ти­ча­не на то­зи или он­зи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явле- нието, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармиче- ското развитие. Това е едното.

Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведен- борг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в мина- лия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И та­ка та­зи душа, ко­ято бе­ше ос­та­на­ла пос­то­ян­но в бли­зост до Зе- мята, та­зи ду­ша не мо­жа да вле­зе на­пъл­но в зем­но­то тяло, ко­ето и бе да­де­но в ли­це­то на Емануел Сведенборг, не мо­же да се по­то­пи на­пъл­но в то­ва тяло. Тялото ос­та­на така, че до не­го­ви­те 40 го­ди­ни Емануел Све- денборг има­ше ед­на из­вън­ред­но здра­во тяло, с един здрав мозък, ед­но из­вън­ред­но здра­во етер­но тя­ло със здра­ва организация, ед­но здра­во ас­т­рал­но тяло, оба­че ка­то раз­ви в те­зи свои ор­га­низ­ми на­й-­ви­со­ка­та уче­ност на не­го­во­то време, той стиг­на ед­ва в не­го­ва­та 40-та година, след

И та­ка се явя­ва блестящият, величествен, ге­ни­ален опи­са­тел на цар­с­т­во­то на ду­ха - ма­кар и в образи, ко­ито бу­дят съм­не­ние - в Емануел Сведен- борг, ка­то ве­ли­ка­та ду­хов­на во­ля на Игнациус де Лоайола се пре­об­ра­зи по то­зи начин.

Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, ко­ето мно­го чес­то се мъд­ру­ва вър­ху пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществувания, то е не­що "измъдрувано". Ко- гато не­ща­та бъ­дат из­с­лед­ва­ни дейс­т­ви­тел­но точно, по­лу­ча­ва се чес­то пъ­ти не­що из­вън­ред­но фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.

Исках да Ви при­ве­да то­зи при­мер с ед­на личност, ко­ято мо­же да бъ­де доб­ре позната, за да видите, кол­ко скри­то мо­же да бъ­де онова, ко­ето про­дъл­жа­ва да те­че по­-на­та­тък кар­ми­чес­ки от един зе­мен жи­вот в друг зе­мен живот. Когато из­с­лед­ва­ме та­зи скри­та стра­на на живота, ед­ва то­га­ва по­лу­ча­ва­ме всъщ­ност дейс­т­ви­тел­ни­те обяснения.

Разгледайте жи­во­та на Емануел Сведенборг и Вие нав­ся­къ­де ще от­к­ри­ете обяс­не­ние над обяснение, ко­га­то поз­на­ва­те връзките, за ко­ито Ви говорих.

В на­ча­ло­то на то­ва сто­ле­тие аз бях мно­го пъ­ти в Лондон. При ед­но от мо­ите пре­би­ва­ва­ния тук по­лу­чих из­вес­т­но ориентиране, от­на­ча­ло външ­но литературно, вър­ху ед­на из­вън­ред­на важ­на личност. И то­га­ва през вре­ме на мо­ите ид­ва­ния в Лондон при пъ­ту­ва­ни­ята има­ше по­-п­ро­дъл­жи­тел­но меж­дин­ни времена, от­кол­ко то е слу­ча­ят сега, аз по­мо­лих да ми се да­дат от Теософската Библиотека книгите, ко­ито са на­пи­са­ни от та­зи личност: от Лоренс Олифант.

Лоренс Олифант е ед­на из­вън­ред­но ин­те­рес­на личност, ед­на личност, ко­ято вед­на­га ни се явя­ва ка­то мно­го важна, ко­га­то изу­ча­ва­ме ней­ни­те книги. Книгите, ко­ито тре­ти­рат вър­ху ана­ло­гич­но­то в раз­лич­ни­те ре­ли­гии, вър­ху ду­хов­ни­те ре­ли­гии и т.н., всич­ки те­зи кни­ги сви­де­тел­с­т­ву­ват за ед­но дъл­бо­ко поз­на­ва­не от стра­на на Лоренс Олифант на връз­ка­та на чо­ве­ка с не­го­ви­те раз­лич­ни процеси, в те­лес­ни­те и в ду­шев­ни­те проце- си, с тай­ни­те на вселената. И ко­га­то че­тем съ­чи­не­ни­ята на Лоренс Оли- фант ние по­лу­ча­ва­ме всъщ­ност впечатлението: тук е описан човекът в
неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, про­це­си­те на чо­веш­кия живот, ко­ито са свър­за­ни с раждането, със за­ро­диш­ния живот, с не­го­вия про­из­ход и т.н., са та­ка описани, че в светлината, в ко­ято се явя­ват при Лоренс Олифант, те показват, как ка­то мик­ро­кос­мос чо­ве­кът се ко­ре­ни чу­дес­но в Макрокосмоса.

Но изу­ча­ва­не­то на Олифант ско­ро ме до­ве­де до там, об­ра­зът на по­чи­на­лия Лоренс Олифант да зас­та­не пред мене, оба­че мно­го по­-мал­ко в та­ка­ва фор­ма да ми се струва, че имам ра­бо­та с индивидуалността, как­то тя жи­вее се­га след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживява- нето, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих мо- гъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчи- нения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз мо­жах да нап­ра­вя окул­т­ни из­с­лед­ва­ния в та­зи или она­зи област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Оли- фант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стое- ше пред мене. Отначало аз чес­то пъ­ти не мо­жех да си дам сметка, как­во ис­ка­ше то­зи образ, как­во оз­на­ча­ват не­го­ви­те прояви. Обаче от це­лия на- чин, по кой­то то­зи об­раз се проявяваше, за кой­то аз точ­но знаех, че то­ва е ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Лоренс Олифант, се показа, че то­зи об­раз е имал един дъ­лъг жи­вот във вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во ражда- не, т.е. имен­но раж­да­не­то на Лоренс Олифант, ве­ро­ят­но пре­къс­нат са­мо вед­нъж чрез един зе­мен живот, кой­то оба­че е бил мно­го ва­жен за дру­гия свят. Така що­то в та­зи лич­ност Лоренс Олифант мо­же­ше да се крие мно­го нещо. Накратко казано, то­ва явя­ва­не на об­ра­за на Лоренс Олифант ви­на­ги со­че­ше към един ва­жен кар­ми­чес­ки въпрос.

Но при кар­ми­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния се бе­ше яви­ло ед­но та­ко­ва ду­хов­но същество, ко­ето учас­т­ву­ва в из­ра­бот­ва­не­то на чо­веш­ка­та Карма, как­во­то бе­ше това, за ко­ето Ви го­во­рих по слу­чай раз­г­леж­да­не­то на Волтер и на Игнациус де Лоайола, същество, ко­ето се явя­ва­ше ка­то ге­ний на Марс, ка­то дух на Марс. С та­ки­ва гении, с та­ки­ва ду­хо­ве ние мо­жем да се за­поз­на­ем по раз­ли­чен начин. Те са на­ли­це то­га­ва именно, ко­га­то ста­ва въп­рос да про­ве­дем изследвания, ко­ито са на­со­че­ни към цел­та да про­- учим онова, ко­ето е да­де­но на чо­ве­ка фи­зи­чес­ки в зем­ния свят, да го про­учим духовно.

Аз ви­на­ги съм бил бли­зо до това. Самата моя кни­га "Философия на сво- бодата", ко­ято на ан­г­лийс­ки е пре­ве­де­на под заг­ла­ви­ето "Философия на духовната дейност", во­ди в кос­ми­чес­ки раз­г­леж­да­ния на чо­веш­кия во­лев живот. Такива не­ща са би­ли ви­на­ги близ­ки за мене. И въпросите, ко­ито се­га сто­ят в об­лас­т­та на за­да­чи­те на Антропософското Движение, во­дят до кар­ми­чес­ки изследвания, ма­кар и да не се из­чер­п­ват в това, ма­кар и

Обаче та­зи връз­ка во­ди то­га­ва по-нататък, имен­но към страната, ко­ято е свър­за­на по ня­ка­къв на­чин с патологичното, тя во­ди към из­с­лед­ва­не­то на кар­ми­чес­ки­те въпроси. А изследванията, ко­ито аз опи­сах имен­но се­га в Торки, ме до­ве­до­ха до там, да се за­поз­ная по един по­-под­ро­бен на­чин с един та­къв дух, ка­къв­то е бил Брунето Латини, учи­те­лят на Данте.

Благодарение на това, че про­ник­ва­ме в те­зи ду­хов­ни све­то­ве по опи­са­ния начин, ние мо­жем да срещ­нем съ­що ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти в образа, в кой­то те са жи­ве­ли в оп­ре­де­ле­но време. И та­ка сре­щу нас мо­же да зас­та­не ин­те­рес­но в 13-то сто­ле­тие на хрис­ти­ян­с­ко­то ле­тоб­ро­ене Брунето Латини, ве­ли­ки­ят учи­тел на Данте, кой­то още при­те­жа­ва­ше ед­но поз­на­ние на природата, в ко­ето при­ро­да­та бе­ше раз­г­леж­да­на не в та­ки­ва аб­с­т­рак­ции как­то днес в при­род­ни закони, а под жи­во­то вли­яние имен­но на жи­ви ду­хов­ни Същества. И ко­га­то Брунето Латини се връ­ща­ше от своя пост ка­то пос­ла­ник в Испания в сво­ето отечество, в своя ро­ден град Флоренция, той на­учи подтискащи, въз­буж­да­щи не­ща за своя ро­ден град и ос­вен то­ва по­лу­чи лек слън­чев удар. И имен­но при то­ва състоя- ние, под вли­яни­ето съ­що на па­то­ло­гич­ни­те въл­не­ния, през ко­ито мина- ваше, той има проз­ре­ния в твор­чес­т­во­то на природата, в кос­ми­чес­ко­то творчество, проз­ре­ния във връз­ка на чо­ве­ка с пла­не­тар­ния свят, ко­ито са ве­ли­чес­т­ве­ни и които, бих мо­гъл да кажа, след то­ва бя­ха вло­же­ни са­мо ка­то в ед­на сян­ко­об­раз­на фор­ма в мощ­но­то тво­ре­ние на Данте "Божест- вена комедия".

Обаче ко­га­то прос­ле­дим се­га то­зи Брунето Латини, ние виждаме, че в един ре­ша­ващ момент, ко­га­то поз­на­ни­ето ис­ка да го смаже, ко­га­то му се стру­ва така, ка­то че от ед­но ис­тин­с­ко поз­на­ние би мо­гъл да из­пад­не в

Сега то­зи Овидий, ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Овидий ни се явя­ва във връз­ка с Брунето Латини. Ако сме схва­нали вът­реш­но та­зи връзка, то­га­ва във вре­ме­то пре­ди Дантевата епо­ха Брунето Латини дейс­т­ви­тел­но ни се явя­ва за­ед­но с ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Овидий. Овидий съ­що се на­ми­ра там. И имен­но във връз­ка с при­ро­до­на­уч­ни­-ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния то­зи Овидий се раз­к­ри ка­то Лоренс Олифант. След то­зи дъ­лъг живот, меж­ду древ­но­то вре­ме на Овидий, прес­ка­чай­ки Християнството, Овидий се явя­ва са­мо вед­нъж на Земята в ед­но нез­на­чи­тел­но за външ­ния свят въ- плъщение, в ед­но въп­лъ­ще­ние ка­то жена, след ко­ето се пре­раж­да ка­то Лоренс Олифант, пре­об­ра­зен в мо­дер­но­то вре­ме по от­но­ше­ние на не­го­во­то ду­шев­но съдържание.

И не са­мо Брунето Латини, а съ­що и дру­ги лич­нос­ти от сред­но­ве­ков­ния ду­хо­вен жи­вот пос­то­ян­но изнасят, че Овидий е бил те­хен ръководител. Това из­г­леж­да на пър­во вре­ме ка­то ед­на традиция, ко­ято про­дъл­жа­ва да се изживява, нали?

В действителност, обич­ни приятели, дейс­т­ви­тел­ни­ят Овидий е бил ръ­ко­во­ди­тел в ду­хов­ния свят за мно­го посветени, как­то след то­ва той от­но­во се явя­ва ка­то Лоренс Олифант за ве­ли­чес­т­ве­ни космично-анатомичен, кос­мич­но­-фи­зи­оло­ги­чен възглед. Бих мо­гъл да кажа, че то­ва е един от на­й-б­лес­тя­щи­те и на­й-­по­ка­за­тел­ни­те примери, един пример, кой­то ни се раз­к­ри­ва чрез та­зи връз­ка меж­ду Лоренс Олифант и Овидий и кой­то има из­вън­ред­но го­ля­мо значение.

Върху те­зи не­ща ще го­во­ря по­-на­та­тък в след­ва­щия час.