Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ТРЕТА

От това, ко­ето вче­ра ра­зяс­них вър­ху гос­под­с­т­во­то на Михаел в духовна, кос­ми­чес­ка връзка, мо­жах­те да видите, че Михаел за­ема ед­но осо­бе­но по­ло­же­ние меж­ду оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито спо­ред на­име­но­ва­ни­ето въз­ник­на­ло от древ­ни вре­ме на сред хрис­ти­ян­с­ки­те об­щ­нос­ти ние на­ри­ча­ме Архангели. И за нас ще бъ­де важ­но имен­но за това, ко­ето има го­ля­мо зна­че­ние в на­ши­те дни, че в сто­ле­ти­ята пре­ди ос­но­ва­ва­не­то на Християнството Михаел още из­п­ра­ща­ше сво­ите им­пул­си на Земята из­ця­ло от Слънцето, от об­лас­т­та на Слънцето, изпращаше, бих мо­гъл да кажа, кос­мо­по­лит­ни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земя- та. Така що­то то­га­ва ние на­ми­ра­ме сред зем­но­то раз­ви­тие хора, ко­ито при­те­жа­ват ка­чес­т­ва да из­ра­бот­ват соб­с­т­ве­ни мисли, да имат соб­с­т­ве­но мислене, че след то­ва та­ка до­би­то­то мис­ле­не бе раз­ви­то и раз­ви­ва­що се из­во­юва­но за ед­но след­ва­що гос­под­с­т­во на Михаел, как­то обяс­них вче­ра това. Това из­во­юва­не бе пос­тиг­на­то ка­то мъд­ре­ци­те от Школата на Шартр се спо­ра­зу­мя­ха с онези, ко­ито про­из­хож­дат от ста­ро­то гос­под­с­т­во на Михаел и ко­ито са пре­доп­ре­де­ле­ни да раз­ви­ят по­-на­та­тък пре­диш­на­та космическа, а се­га зем­на Интелигентност. Споразумяха се да ра­бо­тят съв­мес­т­но за та­зи цел, до­ка­то в 19-то сто­ле­тие нас­тъ­пи въз­мож­нос­т­та да бъ­де под­гот­ве­но пър­во сред ду­хов­ния свят, чрез он­зи култ в имагинации, онова, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де прес­лед­ва­но с Антропософ- ското Движение. От пос­лед­на­та тре­ти­на на 19-то столетие, но осо­бе­но в на­ше време, ние стоим в на­ча­ло­то на но­во­то гос­под­с­т­во на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъ-

Антропософията ще мо­же да до­бие ед­но дейс­т­ви­тел­но зна­че­ние за онези, ко­ито ис­кат да учас­т­ву­ват в нея, са­мо тогава, ко­га­то те ще осъз­на­ят с оп­ре­де­ле­но вът­реш­но све­ще­но усърдие, че мо­гат да сто­ят вът­ре в ед­на та­ка­ва връзка, ко­ято мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­на така, как­то то­ва ста­на вчера. Това ще да­де вът­реш­ния ентусиазъм, ще да­де оба­че съ­що и сила. Това ще ги на­ка­ра да разберат, да знаят, че тряб­ва да ра­бо­тят в посоката, да ста­нат все по­ве­че и по­ве­че про­дъл­жи­те­ли на онова, ко­ето ня­ко­га е жи­вя­ло в мистериите.

Обаче ед­но та­ко­ва съз­на­ние тряб­ва да бъ­де за­дъл­бо­че­но във всич­ки на- правления. Защото в сми­съ­ла на обяс­не­но­то вче­ра ние на­соч­ва­ме пог­лед в ми­на­ло­то към оно­ва време, ко­га­то в ду­хов­на­та об­ласт на Слънцето Михаел бе­ше съ­еди­нен с оп­ре­де­лен брой свръх­зем­ни същества, ко­га­то от та­зи ду­хов­на об­ласт на Слънцето из­п­ра­ти на Земята та­ки­ва знамения, че те мо­жа­ха да съз­да­дат въ­оду­шев­ле­ние от ед­на стра­на за де­ла­та на Александър Велики, от дру­га стра­на за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхнове- на интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръ- ководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И чо­век мо­же ве­че да се про­ник­не с нещо, ко­ето дейс­т­ву­ва в душата, ко­га­то той пос­та­вя пред пог­ле­да си он­зи момент, в кой­то Михаел за­ед­но с оп­ре­де­лен брой Ангели, Архангели и чо­веш­ки ду­ши виж­да­ха как Хри- стос на­пус­ка Слънцето, за да вле­зе в тя­ло­то на един чо­век и чрез това, ко­ето мо­же да из­жи­вее в чо­веш­ко­то тя­ло на Земята, да се свър­же с по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то на Земята. Обаче съ­щев­ре­мен­но то­ва бе­ше за Михаел знак, че от се­га на­та­тък уп­рав­ля­ва­на­та до то­га­ва от не­го не­бес­на Интелигентност тряб­ва­ше да се раз­лее та­ка да се ка­же ка­то един све­щен дъжд вър­ху Земята, пос­те­пен­но да на­пус­не небето. И в 8-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие бе­ше така, че онези, ко­ито бя­ха око­ло Михаел
видяха, че субстанциалното, ко­ето Михаел съх­ра­ня­ва­ше до тогава, се­га ве­че се на­ми­ра на Земята.

Сега се ка­сае за това, че в пъл­но съз­ву­чие с гос­под­с­т­во­то на Михаел ста­на онова, ко­ето дой­де в све­та чрез учи­те­ли­те от Шартр, но съ­що и всич- ко, ко­ето дой­де чрез из­б­ра­ни­те от ор­де­на на доминиканците: така що- то, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приб­ли­зи­тел­но в пър­ва­та тре­ти­на на пред­шес­т­ву­ва­що­то развитие, т.е. в пър­ва­та тре­ти­на на раз­ви­ти­ето на Разсъдъчната или Чувствуващата ду­ша има­ме раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на свръх­зем­ната Интелигентност над Азия, Африка и ед­на част от Европа чрез Александризма. Но се­га нас­тъ­пи ед­но осо­бе­но време, ед­но време, ко­ето ни по­каз­ва Михаела, на­й-­из­пък­ва­щия ар­хан­гел­с­ки Дух на Слънцето, по­каз­ва ни го сред то­ва Слънце така, че той знае, как не­го­во­то уп­рав­ле­ние на кос­ми­чес­ка­та Интелигентност е от­пад­на­ла от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Зе- мята. Това вре­ме нас­тъп­ва към 16-то, 17-то след­х­рис­ти­ян­с­ко столетие. Тогава Михаел е та­ка да се ка­же сво­бо­ден от сво­ите пре­диш­ни за­дъл­же­ния в Космоса. Земните раз­ви­тия уп­рав­ля­ва Габриел по начина, как­то опи­сах то­ва вчера.

гле­дат в об­лас­т­та на Слънцето онова, ко­ето Михаел и не­го­ви­те вър­ше­ха през времето, ко­ето на Земята бе­ше вре­ме на гос­под­с­т­во­то на Габриел.

Това бе­ше нещо, ко­ето та­ка да се ка­же из­ли­за­ше вън от всич­ки ос­та­на­ли ре­дов­но про­ти­ча­щи дейс­т­вия меж­ду Богове и човеци. Душите свър­за­ни с Михаел - ръ­ко­во­де­щи­те чо­веш­ки ду­ши от вре­ме­то на Александър Ве- лики, оне­зи от ве­ли­ко­то вре­ме на до­ми­ни­кан­ци­те и тези, ко­ито се бя­ха съб­ра­ли око­ло тях по­-мал­ко ръководещи, и го­лям брой стре­мя­щи се, раз­ви­ва­щи се хо­ра в съ­юз с ръ­ко­во­де­щи­те ду­хо­ве - всич­ки те се чув­с­т­ву­ва­ха ка­то от­къс­на­ти от тра­ди­ци­он­на­та връз­ка с ду­хов­ния свят. Тогава чо­веш­ки­те души, ко­ито бя­ха пре­доп­ре­де­ле­ни да ста­нат антропософи, из­жи­вя­ха в свръх­се­тив­ния свят нещо, ко­ето ни­ко­га по­-ра­но не е би­ло из­жи­вя­ва­но в свръх­зем­ни­те об­лас­ти от чо­веш­ки­те ду­ши на­ми­ра­щи се меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

По-рано ду­ши­те изживяваха, че през вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чо­веш­ки­те ду­ши в съ­юз с ръ­ко­во­де­щи­те ду­хов­ни Същества из­ра­бот­ва­ха Кармата за бъ­де­ще­то зем­но съществуване. Обаче по­-ра­но ни­коя Карма не бе­ше из­ра­бот­ва­на така, как­то се­га Кармата на онези, ко­ито бла­го­да­ре­ние на да­де­ни­те не­ща бя­ха пре­доп­ре­де­ле­ни да ста­нат антропософи. Никога по­-ра­но меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в об­ластта на Слънцето не се ра­бо­те­ше така, как­то мо­же­ше да се ра­бо­ти се­га под ос­во­бо­де­но­то от зем­ни­те ра­бо­ти гос­под­с­т­во на Михаел.

Тогава се слу­чи нещо, ко­ето бе­ше съ­би­тие в свръх­се­тив­ни­те области, нещо, ко­ето днес по­чи­ва в на­й-­дъл­бо­ка­та вът­реш­ност на по­-го­ля­ма част от антропософите, ма­кар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И ан­т­ро­по­со­фът мо­же да сто­ри добре, ако, об­ръ­щай­ки се към сво­ето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е от- блясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръх- земните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да из- работи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от свои- те текущи задължения и задачи. И Михаел съб­ра сво­ите отряди, съб­ра онези, ко­ито ка­то свръх­се­тив­ни съ­щес­т­ва при­над­ле­жа­ха към не­го от об­лас­т­та на Ангелите, Архангелите, съб­ра оба­че съ­що и чо­веш­ки­те души, ко­ито бя­ха дош­ли в ня­как­ва връз­ка с него. И роди се не­що по­доб­но ка­то ед­на мощ­но раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ща се свръх­се­тив­на школа. Както в на­ча­ло­то на 13-то сто­ле­тие онези, ко­ито мо­же­ха да дейс­т­ву­ват задружно, про­ве­до­ха та­ка да се ка­же един вид не­бе­сен събор, та­ка се­га не­пос­ред­с­т­ве­но под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Михаел бе про­ве­де­но от 16-то до 18-то сто­ле­тие ед­но свръх­се­тив­но школуване, ед­но свръх­се­тив­но обучение, за ве­лик Учител на ко­ето ми­ро­ви­ят ред из­б­ра са­мия Михаел. Следователно онова, за ко­ето Ви разказах, че е би­ло про­ве­де­но от пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то
сто­ле­тие ка­то свръх­се­ти­вен култ про­ти­чащ в мощ­ни имагинации, бе про­из­хож­да­но от ед­но свръх­се­тив­но школуване, от ед­но свръх­се­тив­но обучение, резул­та­ти­те от ко­ето те­зи чо­веш­ки ду­ши но­сят се­га не­съз­на­тел­но в тях­на­та вътрешност. Резултатът на то­ва обу­че­ние се про­явя­ва са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че те­зи чо­веш­ки ду­ши до­ла­вят стре­ме­жа към Антропософията.

Този стре­меж към Антропософията е ре­зул­та­тът на то­ва школуване. И мо­жем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва:

Откакто чо­веш­ки­ят род на­се­ля­ва Земята в чо­веш­ка форма, на Земята е има­ло мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Ми- стерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мисте- рии на Сатурн. В те­зи мис­те­рии Боговете са из­п­ра­ща­ли тех­ни­те тайни; там били по свещавани годните за това хора. Така що­то хо­ра­та на Зе- мята мо­же­ха да знаят, как­во ста­ва на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н. и как това, ко­ето ста­ва там, дейс­т­ву­ва в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то на Земята Винаги е има­ло посветени, ко­ито в мис­те­ри­ите са об­щу­ва­ли с Боговете. Посветените са при­ема­ли по ин­с­тин­к­ти­вен дре­вен яс­но­вид­с­ки на­чин това, ко­ето е ид­ва­ло чрез им­пул­си в мис­те­ри­ите при тях. Това - каз­ва­ше Михаел на сво­ите - е из­чез­на­ло на Земята с из­к­лю­че­ние на мал­ко предания; то не съществува вече. Импулсите не мо­гат ве­че да се вли­ват в Земята. Единствено във вто­рос­те­пен­на­та област, в об­лас­т­та на раз- множението, Габриел още има си­ла­та да пра­ви вли­яни­ята на Луната да се вли­ват в раз­ви­ти­ето на човечеството. Старите пре­да­ния са из­чез­на­ли по­ве­че или по­-мал­ко от Земята и с то­ва из­чез­на­ла е и въз­мож­нос­т­та да бъ­дат раз­ви­ва­ни им­пул­си­те про­ник­ва­щи в под­съз­на­ни­ето и с то­ва в раз­лич­ни­те те­ла на човека. Но се­га ние на­соч­ва­ме пог­лед на­зад вър­ху всич­ко това, ко­ето ня­ко­га е би­ло до­на­ся­но в мис­те­ри­ите ка­то един дар на не­бе­то за човека, ние на­соч­ва­ме пог­лед на­до­лу в те­ча­що­то време: ние на- мираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъд- рост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигент- ност е слизала при човеците, така щото великите учители на човече- ството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е из­чез­на­ло от Земята. Насочвайки пог­лед на­зад вър­ху древ­ни­те епо­хи на Земята ние го виж­да­ме как то пос­те­пен­но из­чез­ва в раз­ви­ти­ето на Земя- та през вре­мето на Александър Велики и не­го­во­то последействие, а до­лу виж­да­ме да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва меж­ду хо­ра­та пос­те­пен­но Интелигентно-
стта, ко­ято е ста­на­ла земна. Но ние има­ме то­ва зрелище, ко­ето ни е оста- нало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посвете- ните в мистериите. Нека до­ве­дем те­зи тай­ни до на­ше­то съзнание! Нека ги до­ве­дем до съз­на­ни­ето на оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито на­ми­рай­ки се око­ло ме­не ни­ко­га не са се яви­ли в зем­но тяло, а жи­ве­ят са­мо по ете­рен начин. Нека ги до­ве­дем оба­че и до съз­на­ни­ето на оне­зи души, ко­ито чес­то пъ­ти са би­ли на Земята в зем­ни тела, но са­га са имен но тук и при­над­ле­жат към общ­нос­т­та на Михаел, не­ка ги до­ве­дем до съз­на­ни­ето на те­зи чо­веш­ки души.

Нека ски­ци­ра­ме ве­ли­ко­то уче­ние на посветените, ко­ето ня­ко­га се е вли­ва­ло по ста­рия на­чин на Земята чрез мис­те­ри­ите - не­ка ски­ци­ра­ме то­ва уче­ние пред ду­ши­те на онези, ко­ито са свър­за­ни по ин­те­ли­ген­тен на­чин с Михаела

И там бе "Прегледана като учебна материя" - ако мо­га да си пос­лу­жа с то­зи три­ви­ал­но зву­чащ израз - там бе пре­ми­на­та ка­то уче­бен ма­те­ри­ал ста­ра­та мъд­рост на посвещението. Имаше ед­но велика, об­х­ват­на не­бес­на Школа. В нея бе­ше пре­по­да­ва­но от Михаел това, ко­ето той не мо­же­ше ве­че се­га сам да управлява. Това бе­ше не­що из­вън­ред­но велико, ко­ето обез­по­кои мно­го дъл­бо­ко ари­ма­ни­чес­ки­те де­мо­ни на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, ко­ето ги до­ве­де в ужас­на възбуда, та­ка че ста­на не­що знаменателно. Стана имен­но това, ко­ето по­ка­за ед­на по­ляр­на про­ти­во­по­лож­ност меж­ду не­бес­ни­те де­ла в то­ва вре­ме и зем­ни де­ла в съ­що­то време: горе в духовния свят една висша школа, която резю- мира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посве- щението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чув- ствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По на­чи­на как­то мо­же да се го­во­ри във вът­реш­но­то слово, ко­ето в мно­го от­но­ше­ния е съ­щев­ре­мен­но сурово, обяс­ни Михаел на сво­ите от­но­ше­ни­ята на световете, кос­ми­чес­ки­те отношения, ан­т­ро­по­соф­с­ки­те от­но­ше­ния Тези ду­ши по­лу­чи­ха ед­но учение, ко­ето раз­к­ри­ва­ше тай­ни­те на световете. Долу на Земята дейс­т­ву­ва­ха ари­ма­ни­чес­ки­те духове. И на то­ва мяс­то е не­об­хо­ди­мо да по­со­чим съв­сем от­к­ри­то ед­на тай­на на истината, ко­ято външ­но пог­лед­на­то не­съм­не­но ще из­г­леж­да ка­то не­що съв­сем не на мяс­то по от­но­ше­ние на съв­ре­мен­на­та цивилизация, ко­ято оба­че е ед­на бо­жес­т­ве­на тайна, ко­ято ан­т­ро­по­со­фи­те тряб­ва да знаят, за да мо­гат да прид­ви­жат по пра­ви­лен на­чин ци­ви­ли­за­ци­ята нап­ред в края на нас­то­ящо­то столетие, та­ка как­то аз по­со­чих това.

През вре­ме ко­га­то го­ре Михаел обу­ча­ва­ше сво­ите отряди, не­пос­ред­с­т­ве­но под по­вър­х­нос­т­та на Земята бе ос­но­ва­на един вид под­зем­на ари­ма­ни­чес­ка Школа. Ето за­що мо­жем да го­во­рим за това, че в свръх­зем­на та об­ласт се на­ми­ра­ше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим - защото и в подземната област работи и дей- ствува нещо духовно - бе основана контрашколата на Ариман. И ако се­га точ­но в то­ва вре­ме от Михаел не се раз­ли­ват на­до­лу ни­какви импул- си, за да вдъх­но­вят не­бес­но интелигентността, ако на Земята ин­те­ли­гент­нос­т­та е ос­та­ве­на пър­во на са­ма­та се­бе си, тол­ко­ва по­ве­че ари­ма­ни­чес­ки­те пъл­чи­ща се ста­ра­еха да из­п­ра­тят от­до­лу им­пул­си в ин­те­ли­гент­но­то раз­ви­тие на човечеството. Това е ед­на мощ­на картина, ко­ято мо­же да зас­та­не тук пред очи­те ни. Нека си представим: повърхността на Зе- мята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвеще- нието; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята раз­ви­ва­ща се пад­на­ла­та от не­бе­то Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното - никакви течения не отиват отгоре надолу - напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно тех- ните импулси нагоре.

Винаги на Земята е има­ло въп­лъ­те­ни души, ко­ито в по­со­че­ни­те сто­ле­тия са до­ла­вя­ли то­ва зло­ве­що положение. Който поз­на­ва ду­хов­на­та ис­то­рия от те­зи времена, а имен­но ду­хов­на­та ис­то­рия на Европа, той нав­ся­къ­де от­к­ри­ва стран­ни факти, че по­ня­ко­га тук или там жи­ве­ят съв­сем прос­ти хора, ко­ито до­ла­вят зло­вещ­нос­т­та на то­ва положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдо- лу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.

Забележително е, кол­ко тяс­но тряб­ва да бъ­дат свър­за­ни с чо­ве­ка от­к­ро­ве­ни­ята на жи­во­та на мъдростта, ако всич­ко из­рас­т­ва­що от то­ва тряб­ва да ста­не добро. Тази е имен­но тай­на­та на истината, ко­ято тряб­ва да бъ­де за­сег­на­та тук. Защото онзи, кой­то има да въз­вес­тя­ва мъд­рос­т­та на Ми- хаел, той чув­с­т­ву­ва в из­вес­т­но отношение, че стои на сво­ето пра­вил­но място, ко­га­то се бо­ри да на­ме­ри израза, фор­му­ли­ра­не­то на ду­ма­та за то- ва, ко­ето е Мъдростта на Михаел. Той се чув­с­т­ву­ва даже, че стои на ис­тин­с­ко­то място, ко­га­то пи­ше със соб­с­т­ве­ни­те си ръ­це та­зи Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въп­ре­ки че то тряб­ва да бъ­де понасяно, въп­ре­ки че при­над­ле­жи на на­ше­то време, с не­го е свър­за­но ед­но зло­ве­що чувство, ко­га­то виж­да­ме това, ко­ето е Мъдрост на Михаел, ко­ето ­

Във връз­ка с вче­раш­на­та сказ­ка ня­кой ме запита, да­ли бук­ва­та не е пос­ле­ден ре­зул­тат на ду­хов­ния жи­вот - не­що вър­ху ко­ето още Сведенборг е обър­нал вниманието. Така е! Буквата е то­ва не­що до тогава, до­ка­то тя те­че в неп­ре­къс­нат раз­вой от ду­хов­но­то чрез един човек. Тя се прев­ръ­ща в ед­на ари­ма­ни­чес­ка ду­хов­на сила, ко­га­то би­ва фик­си­ра­на чрез механи- ческото, фик­си­ра­на е та­ка да се ка­же от дру­га­та стра­на на света, ко­га­то се явя­ва ка­то на­пе­ча­та­на бук­ва пред очи­те на човека. Защото то­ва е име- н­но особеното, че она­зи Школа на Ариман, ко­ято бе­ше ос­но­ва­на ка­то кон­т­раш­ко­ла на Михаел и бе­ше дейс­т­ву­ва­ла в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, ко­ято до­не­се на Европа пе­ча­тар­с­ко­то из­кус­т­во с всич­ки пос­лед­с­т­вия на то­ва пе­ча­тар­с­ко изкуство. От пе­ча­тар­с­ко­то из­кус­т­во мо­гат да бук­нат де­мо­ни­чес­ки­те същества, ко­ито са при­год­ни да во­дят бор­ба сре­щу гос­под­с­т­во­то на Михаел.

Но по то­зи път мо­же да се слу­чи не­що странно. Във връз­ка с то­ва бих мо­гъл да Ви ка­жа следното. Съществуват оп­ре­де­ле­ни тай­ни на светогле- да, ко­ито мо­гат да бъ­дат проз­ре­ни са­мо тогава, ко­га­то чо­век е дос­тиг­нал

Но то­га­ва се раз­к­ри­ват пот­ре­са­ющи ис­ти­ни за днеш­но­то време, мно­го пот­ре­са­ющи истини! Защото по­ра­ди това, че та­зи Школа на Ариман раз­п­рос­т­ра­ни в бор­ба­та сре­щу Школата на Михаел пе­ча­тар­с­ко­то из­кус­т­во на Земята, на зе­мя­та се по­яви "писателството" в ши­рок обхват. Кой бе­ше пи­са­тел по-рано, ко­га­то още не се пе­ча­та­ха книги? Писателите бя­ха та­ки­ва хора, ко­ито всъщ­ност мо­же­ха да раз­п­рос­т­ра­ня­ват тех­ни те съ­чи­не­ния са­мо в ог­ра­ни­че­ни кръгове, ко­ито впро­чем бя­ха под­гот­ве­ни за това. Защото в кол­ко ръ­це сти­га­ше ед­на кни­га по-рано, пре­ди да бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но пе­ча­тар­с­ко­то изкуство? Какво бе­ше по­ло­же­ни­ето в то­ва от­но­ше­ние мо­же да се прецени, ко­га­то раз­мис­лим вър­ху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. То- гава е съ­щес­т­ву­ва­ло ве­че един вид пе­ча­тар­с­ко изкуство, ос­но­ва­но съ­що в ед­но време, ко­га­то гос­под­с­т­во­то на Михаел бе­ше го­ре и до­лу има­ше ед­но нас­рещ­но гос­под­с­т­во на Ариман. Обаче то не стиг­на до ни­що осо- бено; тогава Ариман не беше още силен. Той не мо­же­ше още да нап­ра­ви осо­бе­ни опити, за да из­во­юва от Михаела гос­под­с­т­во­то над Интелигент- ността. Този опит бе въ­зоб­но­вен по вре­ме­то на Александър Велики, но той от­но­во не успя.

И две не­ща ще има в по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на човечеството, две не­ща ще има в ис­то­ри­ята на то­ва развитие. Ще тряб­ва да бъ­дат по­ло­же­ни уси­лия да бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но в зем­на­та об­ласт онова, ко­ето ня­ко­га Михаел пре­да­де на пре­доп­ре­де­ле­ни за то­ва ду­ши в сво­ята свръх­се­тив­на

Това ще бъ­де положението, с ко­ето чо­ве­чес­т­во­то ще се сблъс­ка в своя жи­вот в края на 20-то столетие. И онези, ко­ито днес са още мла­ди ще ви­дят ня­кои не­ща от това, как Ариман ще се яви ка­то писател. Хората ще тряб­ва да про­явя­ват буд­ност във всич­ки об­лас­ти и да имат един све­щен ен­ту­си­азъм за Мъдростта на Михаел.

Обични приятели, ако мо­жем да се про­ник­нем с не­що подобно, ако мо­жем да бъ­дем в със­то­яние да чувствуваме, че сто­им в жи­во­та така, как­то по­каз­ва из­не­се­но­то от ме­не пред Вас, то­га­ва ние ще зас­та­нем ка­то ис­тин­с­ки ан­т­ро­по­со­фи в съв­ре­мен­на­та цивилизация. Тогава мо­же би ние все по­ве­че и по­ве­че ще долавяме, че от Коледното Тържество на­сам от Гьотеанума из­ли­за ед­но но­во течение, че всъщ­ност ед­ва се­га пред Ант- ропософското Общество е пос­та­ве­но онова, в ко­ето то мо­же да се ог­ле­да ка­то в ед­но "мирово огледало", че съ­що и от­дел­ни­ят ан­т­ро­по­соф с не­го­ва­та во­де­ща го в Антропософското Общество Карма ще мо­же да се оглежда.

Това е, ко­ето ис­ках пър­во да пос­та­вя на сър­це­то Ви чрез те­зи сказки. Защото аз тряб­ва да го­во­ря пре­дим­но на сърцата. Сърцата тряб­ва да ста­нат по­мощ­ни­ци на Михаел в зав­ла­дя­ва­не­то на пад­на­ла­та от не­бе­то на Земята Интелигентност. Както ста­ра­та змия тряб­ва­ше да бъ­де по­тъп­ка­на от Михаел, та­ка пре­вър­на­ла­та се в змия Интелигентност тряб­ва да бъ­де зав­ла­дя­на от Михаел. И навсякъде, къ­де­то тя се явя­ва ка­то про­тив­ник - не одухотворена, а ари­ма­ни­зи­ра­на ду­хом - там тя тряб­ва да бъ­де поз­на­та по пра­вил­ния на­чин чрез въз­пи­та­на­та чрез Михаеловия на­чин на мис­ле­не буд­ност на ан­т­ро­по­соф­с­кия дух.