Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА СЕДМА

Първо за ме­не е ед­но при­ят­но удо­вол­с­т­вие да бла­го­да­ря на­й-­сър­деч­но за лю­без­ни­те думи, ко­ито пред­се­да­те­лят на Английското Антропософско Дружество, гос­по­дин Колисън, то­ку що изказа. Можете да бъ­де­те ви­на­ги убедени, че аз из­пит­вам дъл­бо­ко удо­вол­с­т­вие да мо­га от­но­во да бъ­да меж­ду Вас и да раз­вия ня­кои не­ща от на­ша­та ан­т­ро­по­соф­с­ка работа. В то­зи мо­мент ние мо­жем да сто­им с та­зи ан­т­ро­по­соф­с­ка ра­бо­та под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под зна- ка охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата

Този Коледен Импулс ста­на не­об­хо­дим чрез това, че раз­ви­ти­ето на Ант- ропософското Общество, от­как­то то ста­на самостоятелно, от­как­то скъ­са пре­диш­на­та си външ­на връз­ка с Теософското Общество, не прие она­зи форма, ко­ято аз мислех, а имен­но в 1913 година, че тряб­ва да приеме.

И след то­ва от Антропософското Общество се раз­ви­ха ня­кои неща, ко­ито не сто­яха в органическата, вът­реш­на жиз­не­на си­ла на това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва ду­хов­но Антропософското Движение. Всичко то­ва аз обяс­них през вре­ме на Коледното Тържество, тук бих ис­кал да спо­ме­на са­мо за него. В из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ва­ше ед­на дър­зост да се стиг­не през сед­ми­ци­те пре­ди Коледното Тържество до решението, аз са­ми­ят да по­ема пред­се­да­тел­с­т­во­то на Антропософското Общество, как­то то бе­ше се­га на­но­во ос­но­ва­но от Гьотеанума. Защото до се­га бе­ше така, че аз сто­ях са­мо из­ця­ло на зад­ния план ка­то учи­тел сред Антропософското Движение и офи­ци­ал­но не при­емах ни­как­ва служба. Трудно е, с всич­ко онова, ко­ето е въз­ло­же­но в ду­хов­ния свят ка­то за­дъл­же­ние на учащия, с всич­ки от­го­вор­нос­ти по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят да се по­еме външ­но­то ад­ми­нис­т­ри­ра­не на Обществото тък­мо в на­ше­то време, ко­ето има за­да­ча да ад­ми­нис­т­ри­ра ду­хов­но­то благо, мъд­рос­т­но­то бла­го на Антро- пософията. Обаче то­ва тряб­ва­ше да стане. Но то­ва бе­ше ед­но дръз­но­ве­ние дотолкова, до­кол­ко­то бя­ха пос­та­ве­ни ес­тес­т­ве­но пред евен­ту­ал­нос­т­та да бъ­де из­гу­бе­но чрез то­ва съ­що и не­що от оне­зи ду­хов­ни течения, ко­ито ис­кат днес да се вле­ят от ду­хов­ния свят в чо­веш­кия свят и при­ема­не­то на ко­ито е за­да­ча на Антропософското Движение.

Сега мо­га оба­че да кажа, че ра­бо­та­та се раз­ви по та­къв начин, що­то от Коледното Тържество на­сам не са­мо не се по­лу­чи ед­но за­дър­жа­не на от­к­ро­ве­ни­ята от ду­хов­ния свят, а напротив, ду­хов­ния свят гле­да с още по­-го­ля­мо бла­го­го­ве­ние на това, ко­ето ста­ва чрез Антропософското Движе- ние в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество на­сам да­ро­ве­те от ду­хов­ния свят ста­на­ха всъщ­ност още по изобилни. Така що то в то­ва езо­те­рич­но от­но­ше­ние ние мо­жем да гле­да­ме с пъл­но за­до­вол­с­т­во на­зад към Коледното Тържество.

Онова, ко­ето е ка­за­но с думите: езотеричното значение на Антропо- софското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително. Тече- нието, ко­ето ми­на­ва през Антропософското Движение тряб­ва да се офо- р­ми все по­-­езо­те­рич­но и по-езотерично. Това ще бъ­де раз­б­ра­но пра­вил­но са­мо тогава, ко­га­то ще бъ­де раз­б­ра­на на­пъл­но задачата, езо­те­рич­на­та за­да­ча на пре­зи­ди­ума при Гьотеанума, ко­га­то ще бъ­де раз­б­ра­но онова, кое то аз мис­лех при Коледното Тържество, ка­то казах, че той тряб­ва да бъ­де един ини­ци­ати­вен президиум, тряб­ва да об­х­ва­не задачите, ко­ито са пос­та­ве­ни на Антропософското Движение от ду­хов­ния свят, тряб­ва да при­еме те­зи задачи, да ги нап­рав­ля­ва в света, не тряб­ва да бъ­де са­мо един ад­ми­нис­т­ра­ти­вен президиум.

Сега, обич­ни приятели, ние видяхме, че сър­ца­та при­емат с още по­-го­ля­ма въз­п­ри­ем­чи­вост езотеричното, което се раз­ли­ва под фор­ма­та на сказ­ки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И мо­жем да се надя- ваме, че та­къв ще бъ­де слу­ча­ят съ­що и в бъдеще, ма­кар и мо­же би не­ща­та да сто­ят така, че по­ра­ди кон­сер­ва­тив­но­то чув­с­т­во в Англия все още се за­бе­ляз­ва ед­но ле­ко течение, ко­ето показва, че хо­ра­та би­ха пред­по­че­ли да бъ­де за­па­зе­но ста­ро­то отношение, как­во­то то бе­ше по-рано, без вклю- ч­ва­не­то на онова, ко­ето тряб­ва да из­хож­да от Гьотеанума из­ця­ло чрез во­ля­та на Антропософското Движение. Но в то­зи кон­сер­ва­ти­зъм пос­те­пен­но ще се пре­вър­не мо­же би в на­вик и не­що прогресивно. И тряб­ва да се надяваме, че онова, ко­ето днес е мо­же би тук, но не се за­бе­ляз­ва още, въ­об­ще не се забелязва, ще премине, без да бъ­де за­бе­ля­за­но и ще из­чез­не ка­то навик, без хо­ра­та да знаят, че то е тук. Аз зная, кол­ко мно­го се при­вър­з­ват хо­ра­та към онова, ко­ето вед­нъж е по­лу­чи­ло гражданство. Обаче ние тряб­ва да мо­жем да пов­диг­нем на­пъл­но на­ши­те чувства, оби- ч­ни приятели, да ги из­диг­нем до това, че Антропософското Движение е не­що но­во въ­об­ще в срав­не­ние с всич­ко дру­го в све­та и че е из­вън­ред­но труд­но то­ва но­во не­що да бъ­де раз­ви­ва­но в ста­ри­те форми. Естествено е, че на чо­ве­ка е труд­но да на­ме­ри но­ва­та фор­ма за но­во­то съдържание.

А сега, обич­ни приятели, из­хож­дай­ки от тук бих ис­кал съ­що да обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху факта, че всъщ­ност Антропософското Движение, та-
кова, как­во­то то ис­ка да бъ­де из­г­ра­де­но сега, да бъ­де из­г­ра­де­но имен­но в не­го­ви­те ду­хов­ни течения, е един вид зав­ръ­ща­не към онова, ко­ето пър­во­на­чал­но бе­ше в на­ши­те намерения. В те­зи на­ме­ре­ния не се кри­еше са­мо това, ко­ето ста­на тогава, ко­га­то в Берлин бе ос­но­ва­но Теософското Общество, ко­га­то през вре­ме на ос­но­ва­ва­не­то на та­зи гер­ман­с­ка сек­ция на Теософското Общество аз го­во­рих в един ци­къл от сказки, кой­то но­се­ше заг­ла­ви­ето "Антропософия", та­ка що­то то­га­ва през вре­ме на ос­но­ва­ва­не­то на гер­ман­с­ка­та те­ософ­с­ка сек­ция на­ред с то­ва ос­но­ва­ние сто­еше Антропософското Движение; но онова, което стана от наша стра- на сред Теософското Общество, не е било никога нещо друго освен Антропософско.

И не са­мо то­ва съществуваше, а съ­щес­т­ву­ва­ше съ­що и това, че то­га­ва аз имах сил­но­то на­ме­ре­ние да вне­са в Антропософското Движение езо­те­ри­чес­ко­то течение. Ето за­що пър­ва­та сказка, ко­ято аз дър­жах то­га­ва в рам­ки­те на това, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де го­во­ре­но в гер­ман­с­ка­та сек­ция на Теософското Общество, но­се­ше заглавието: "Практически упражне- ния върху кармата".

Обаче личностите, ко­ито то­га­ва при­със­т­ву­ва­ха при основаването, се из­п­ла­ши­ха ужасно, ко­га­то чу­ха заглавието, и днес аз още бих мо­гъл да опи­ша с пъл­на наг­лед­ност ас­т­рал­ни­те въл­ни на треп­те­не­то и тресенето, ко­ето про­явих ста­ри­те гос­по­да , ко­ито тогава, из­рас­на­ли от те­ософ­с­ко­то движение, чуха, че ис­кам да го­во­ря вър­ху Кармата. И сре­щу ме­не бя­ха от­п­ра­ве­ни ду­ми ка­то тези: нима искате да погребете за един ден цяла- та работа извършена от нас в течения на десетилетия - тези хора вярваха, че са вършили работа в течение на десетилетия. И про­ве­де­ни бя­ха пос­то­ян­но час­т­ни заседания, на ко­ито ис­ка­ха да ме на­ка­рат да раз- бера, че то­ва не мо­же да вър­ви така. И то­га­ва аз до­ло­вих не са­мо ас­т­рал­- но­то и азо­во впе­чат­ле­ние на въл­ни­те на тре­пе­ре­не­то и тресенето, а до­ло­вих съ­що зам­ра­зя­ва­що­то впе­чат­ле­ние на ас­т­рал­на­та гъ­ша кожа, ко­ято ста­ри­те гос­по­да получиха.

Следователно то­га­ва бе­ше не­въз­мож­но да спа­зя програмата, за­що­то то­ва би би­ло без перспектива. И та­ка Теософското Движение в Германия нав­ле­зе в ед­но по­ве­че те­оре­ти­чес­ко русло, как­во­то бе­ше по­ло­же­ни­ето въ­об­ще в Теософското Общество, и ис­тин­с­ки езо­те­рич­но­то тряб­ва­ше да чака.

А то­ва бе­ше мо­же би доб­ре за него. Защото меж­дув­ре­мен­но из­те­ко­ха обил­но три пъ­ти по се­дем години, през вре­ме на ко­ито ня­кои не­ща мо­жа­ха да се вжи­ве­ят в без­съз­на­ни­ето и подсъзнанието, ня­кои неща, ко­ито не ис­ка­ха да про­ник­нат в съзнанието. И то­ва на­ис­ти­на стана. И се­га за на­ча­ло­то на вжи­вя­ва­не­то на Гьотеанумските Коледни Импулси мо­жем да за­поч­нем то­ва вжи­вя­ва­не с раз­г­леж­да­не­то на окул­т­ни­те им­пул­си на
раз­ви­ти­ето на света, на Космоса и на чо­ве­чес­т­во­то в об­лас­т­та на Карма- та. Задават се въп­ро­си и на те­зи въп­ро­си се отговаря, ко­га­то те мо­гат да бъ­дат да­де­ни днес от ду­хов­ния свят, за­да­ват се въп­ро­си от­нос­но Карма- та на чо­ве­чес­т­во­то и от­нос­но ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма и т.н. и т.н. От то­ва мо­гат да се ви­дят наг­лед­но импулсите, ко­ито ис­кат да се влеят, да се вле­ят с пъл­на си­ла от свръх­се­тив­ния свят в све­та на съв­ре­мен­ното чове- чество.

Ето за­що днес ис­ка­ме да за­поч­нем съ­що с ед­но съ­от­вет­но обяс­не­ние в та­зи насока, след ка­то то­зи увод бъ­де преведен.

Как Кармата е за­кот­ве­на съ­що и днес в от­дел­ния чо­век и в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и как из­хож­дай­ки от то­ва мо­же да се го­во­ри за от­дел­ни­те кар­ми­чес­ки факти, то­ва ще мо­же да зас­та­не пред на­ша­та душа, ако пър­во нап­ра­вим един увод вър­ху раз­ви­ти­ето на чо­веш­ко­то съз­на­ние от със- тояния, в ко­ито хо­ра­та има­ха още в обик­но­ве­ния жи­вот ед­но не­пос­ред­с­т­ве­но еле­мен­тар­но въз­п­ри­ятие за Кармата, до дру­ги със­то­яния на то­ва съзнание, до ко­ито хо­ра­та стиг­на­ха по­-къс­но и в ко­ито те из­гу­би­ха не­пос­ред­с­т­ве­но­то вник­ва­не в Кармата. Защото днес е така, че в съзнание- то, ко­ето чо­ве­кът има ка­то буд­но съзнание, той не знае ни­що за сво­ята Карма. Светът, в кой­то той жи­вее от съ­буж­да­не­то до заспиването, не му поз­во­ля­ва да знае за сво­ята Карма не­що не­пос­ред­с­т­ве­но елементарно. Обаче чо­ве­чес­т­во­то не е жи­вя­ло ви­на­ги в то­ва със­то­яние на съзнанието, ко­ето днес е та­ка на­ре­че­но нормално, а в ми­на­ли времена, съ­що и в сле­дат­лан­т­с­ко­то развитие, чо­ве­чес­т­во­то е жи­вя­ло и във все­кид­нев­ния жи­вот в дру­ги със­то­яния на съзнанието. Днес ние жи­ве­ем с нор­мал­но­то съз­на­ние в три със­то­яния на съзнанието, ко­ито аз чес­то пъ­ти съм оха­рак­те­ри­зи­рал пър­во буд­но­то съзнание, вто­ро съ­ну­ва­що­то съзнание, в ко­ето пред съз­на­ни­ето из­п­лу­ват под фор­ма­та на въз­по­ме­на­ния все още от­- дел­ни час­ти на днев­ни­те преживявания, но в не­го про­ник­ват съ­що и ня­кои въз­п­ри­ятия от ду­хов­ния свят; най-после третото състояние на съз- нанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ

3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
Но не е би­ло ви­на­ги та­ка в човечеството. Имало е вре­ме­на в чо­веш­ко­то развитие, ко­га­то все­кид­нев­но­то съз­на­ние е про­ти­ча­ло по съ­вър­ше­но друг начин. И ако оти­дем далече, мно­го да­ле­че в ми­на­ли­те времена, ко­ито са пос­лед­ва­ли не­пос­ред­с­т­ве­но ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, ко­га­то на Земята се яви­ла су­ша­та на оне­зи места, къ­де­то по­-ра­но е би­ло море, ко-­
га­то мо­ре­то е въз­ник­на­ло там, къ­де­то по­-ра­но е би­ла сушата, ко­га­то Зе- мяа тряб­ва­ше да ми­не през един пе­ри­од на заледяване, ко­ето пос­лед­ва не­пос­ред­с­т­ве­но ста­ра­та ат­лан­т­с­ка катастрофа, в ко­ято за­ги­на­ха об­шир­ни древ­ни култури, ко­га­то следователно на­со­чим пог­лед на­зад в оно­ва вре- ме, ко­ето отс­тои на око­ло 8 до 10 хи­ля­ди го­ди­ни от на­ше­то време, ние на­ми­ра­ме ед­но човечество, ко­ето има­ше три дру­ги със­то­яния на съзна- нието. Онова човечество, ко­ето на­джи­вя ста­ра­та ат­лан­т­с­ка ка­тастрофа, има­ше съ­що три със­то­яния на съзнанието, но те­зи със­то­яния на съз­на­ни­ето се раз­ли­ча­ва­ха съ­щес­т­ве­но от настоящите. Това трез­во все­кид­нев­но съз­на­ние от съ­буж­да­не­то до заспиването, как­во­то има днеш­ни­ят човек, при ко­ето той виж­да все­ки друг чо­век в яс­ни очертания, при ко­ето той виж­да съ­що и дру­ги­те съ­щес­т­ва на при­ро­да­та и про­це­си в при­ро­да­та в рез­ки очертания, то­ва буд­но днев­но със­то­яние на съз­на­ни­ето не е съ­щес­т­ву­ва­ло в оне­зи времена; а човекът е бил виждан без резки очерта- ния простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в то- ва аурично е била виждана неговата душа. Също и жи­вот­ни­те са би­ли виж­да­ни с ед­на мощ­на аура. В тях­на­та аура хо­ра­та са виж­да­ли тех­ни­те процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как рас­те­ни­ето с цве­то­ве­те се прос­ти­ра в един вид облак, кой­то пос­то­ян­но е об­ви­вал Земята. За то­ва съз­на­ни­ето всич­ко е би­ло по­то­пе­но в ед­на пос­те­пен­но угас­ва­ща ас­т­рал­на светлина. И ние мо­жем да го­во­рим ве­че за това, че то­ва днев­но със­то­яние на съз­на­ни­ето бе­ше за оно­ва древ­но човечество, съ­щес­т­ву­ва­що не­пос­ред­с­т­ве­но след ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, бе­ше съз­на­ние на ед­но пос­те­пен­но угас­ва­що ас­т­рал­но виж­да­не на фи­зи­чес­кия свят.

Казвам угас­ва­що постепенно, т.е. пос­те­пен­но из­губ­ва­що си­ла­та на сво­ето светене, за­що­то пре­ди ат­лантска­та ка­тас­т­ро­фа то­ва виж­да­не в ед­на ас­т­рал­на свет­ли­на е би­ло мно­го по­-сил­но от­кол­ко­то по-късно. Обаче на- в­ли­за­не­то в то­ва със­то­яние на съзнанието, оно­ва про­буж­да­не в то­ва със­то­яние на съз­на­ни­ето - за­що то то­ва мо­же да се срав­ни с ед­но събужда- не, как­во­то е съ­що и днев­но­то съ­буж­да­не - оно­ва съ­буж­да­не в то­ва със­то­яние на съз­на­ни­ето на пос­те­пен­но угас­ва­що­то ас­т­рал­но виждане, то­ва бе­ше раз­лич­но от из­ли­зане­то на днеш­ния чо­век от със­то­яни­ето на сън, при ко­ето пър­во пред ду­ша­та сто­ят ха­отич­ни­те сънища, пре­ди чо­ве­кът да нав­ле­зе в деня.

Когато те­зи хо­ра на древ­ни­те вре­ме­на се събуждаха, то­ва съ­буж­да­не бе­ше така, ка­то че в съз­на­ни­ето се вмък­ва­ше не са­мо един свят от сънища, а един свят на действителността, в кой­то те са би­ли потопени, за кой­то съ­що знаеха, че из­ли­зат от не­го и са има­ли там об­ще­ние с ду­хов­ни съ- щества, с ду­хов­ни съ­щес­т­ва на вис­шите йерархии, с ду­хов­ни съ­щес­т­ва от еле­мен­тар­но естество. Това съ­буж­да­не бе­ше дейс­т­ви­тел­но така, как­то е случаят, ко­га­то днес чо­век ид­ва от ед­но място, къ­де­то е из­жи­вял мно­го
неща, на дру­го място, къ­де­то за­оби­ко­лен от но­ви из­жи­вя­ва­ния си спом­ня за всичко, ко­ето е изживял. Когато в оне­зи древ­ни вре­ме­на чо­ве­кът нав­ли­за­ше в деня, той има­ше но­ви­те днев­ни изживявания, но има­ше и опи­са­ния спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които жи- веят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.

След ка­то те­зи древ­ни хо­ра на­пус­на­ха оп­ре­де­лен вид оби­та­те­ли на Все- лената, те се чув­с­т­ву­ва­ха пос­та­ве­ни в един друг свят, в све­та на фи­зи­чес­ко­то из­жи­вя­ва­не меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Но те чув­с­т­ву­ва­ха съ­що яс­но спо­ме­на за ду­хов­ния свят, за он­зи свят, през кой­то чо­ве­кът ми­на­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­дане.

Можем да кажем: тогава в постепенно угасващото астрално виждане проникваше виждането на духовния свят.

Така що­то всъщ­ност то­ва със­то­яние на съзнанието, при ко­ето днеш­ни­ят чо­век се на­ми­ра меж­ду чис­то фи­зи­чес­ки­те същества, съв­сем не е съ­щес­т­ву­ва­ло в оно­ва да­леч­но минало. Тогавашните хо­ра чув­с­т­ву­ва­ха ве­че не са­мо в един вид сънища, а в ед­на ис­тин­с­ка пред­с­та­ва на действително- стта: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в кой- то живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И то­га­ва те­зи хо­ра по­лу­ча­ва­ха дейс­т­ви­тел­на­та представа: през време когато човекът се събуж- да, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на пла- нините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физи- ческа природа.

Те оти­ва­ха в гората, виж­да­ха ед­но осо­бе­но дърво. Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме за- едно. И те виж­да­ха яс­но това, как­то днес пос­ве­те­ни­ят мо­же още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове. Ето за­що ни­що чудно, че след то­ва всич­ки те­зи не­ща пре­ми­на­ва­ха в ми­то­ве­те и хо­ра­та го­во­ре­ха за това, че има ду­хо­ве на дърветата, ду­хо­ве на изворите, ду­хо­ве на облаците, ду­хо­ве на пла­ни­ни­те Те виж­да­ха това, с ко­ето бя­ха през нощта, да се вмък­ва в плани- ните, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата.

Това бе­ше ду­шев­но­то съмване, ко­ето в ми­на­ли вре­ме­на виж­да­ше то­ва вмък­ва­не на ду­хов­ния свят във фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят. За изпъкващи-

А сега, обич­ни приятели, пред­с­та­ве­те си, че ня­кой чо­век е бил в един та­къв ду­хо­вен свят в пос­лед­на­та част на своя сън и сут­рин из­п­лу­ва в съз­на­ни­ето му това, ко­ето е пре­жи­вял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо то­ва бе­ше така? Защо ед­ва при събуждането, ко­га­то ду­хо­ве­те изчезваха, той виж­да­ше то­зи ду­хо­ве­н-с­в­ръх­се­ти­вен свят, в кой­то е жи­вял меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане? То бе­ше така, за­що­то - през вре­ме ко­га­то съ­щес­т­ву­ва­ше то­ва състояние, следователно през вре­ме ко­га­то чо­ве­кът се на­ми­ра­ше в пос­лед­на­та част на съ­ня в то­ва със­то­яние на виж­дане на ду­хов­ния свят - той жи­ве­еше още в ед­но тре­то със­то­яние на съзнанието. Той жи­ве­еше в ед­но със­тояние на съзнанието, ко­ето от­но­во пос­та­вя­ше пред ду­ша­та един съ­вър­ше­но друг свят. А именно, ко­га­то през вре­ме на сво­ето зем­но съ­щес­т­ву­ва­не се на­ми­ра­ше в сън и виж­да­ше ду­хов­ния свят, той виж­да­ше в ми­на­лото в раз­ви­ти­ето на сво­ята Карма.

Това тре­то със­то­яние на съз­на­ни­ето на хората, ко­ито жи­ве­еха не­пос­ред­с­т­ве­но след ат­лан­т­с­ка­та катастрофа, бе­ше виж­да­не­то на Кармата. В оно­ва вре­ме то­ва виж­да­не на Кармата бе­ше за тях прос­то ед­на действител- ност.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.

3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА.
И как­то днес през де­но­нощ­ния жи­вот се сме­нят три­те със­то­яния на съз- нанието, та­ка в да­леч­но­то ми­на­ло за чо­ве­ка се сме­ня­ха със­то­яни­ята на пос­те­пен­но угас­ва­що­то ас­т­рал­но виждане, на виж­да­не­то на ду­хов­ния свят, на виж­да­не­то на раз­ви­ти­ето на Кармата.

Да, обич­ни приятели, по­ло­же­ни­ето е такова, че в те­зи древ­ни вре­ме­на виж­да­не­то на Кармата е би­ло прос­то ед­на дейс­т­ви­тел­ност на съз­на­ни­ето за чо­ве­ка и за­то­ва с пра­во мо­жем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали дейст- вителността на Кармата.

След то­ва раз­ви­ти­ето е про­тек­ло по след­ния на­чин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата преста- нало да съществува. То се затъмнява. И от фак­ти­чес­ка­та Карма ос­та­на­ла са­мо из­жи­вя­ва­ни­ята на посветените, ко­ито се под­ви­за­ва­ли в мистериите. Това, ко­ето по­-ра­но при хо­ра­та бе­ше виж­да­но ка­то ед­на опит­ност за Кармата, ста­ва след то­ва ученост. Следователно това, ко­ето бе­ше ед­на ста­ра опитност, обич­ни приятели, в по­-къс­ни вре­ме­на се прев­ръ­ща в ученост. Защото то се затъмнява, за­тъ­пя­ва се сред древ­но­то съз­на­ние и на чо­ве­чес­т­во­то ос­та­на са­мо виж­да­не­то в ду­хов­ния свят. Така е би­ло по времето, ко­ето ни се опис­ва ка­то ва­ви­лон­с­ко или египетско. Така що­то в то­ва време, т.е. в хилядолетията, ко­ито са пред­хож­дали хрис­ти­ян­с­ко­то развитие, хо­ра­та жи­ве­еха в ед­но съз­на­ние на човечеството, за ко­ето виж­да­не­то на свръх се­тив­ния свят бе­ше още не­що на­пъл­но естествено, при ко­ето оба­че за Кармата са­мо се учеше, ней­на­та дейс­т­ви­тел­ност бе­ше ед­но учение. Ето за­що по­нят­но е, че имен­но в то­ва време, ко­ето пред­хож­да­ше хрис­ти­ян­с­ко­то развитие, по­не­же още съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но сил­но съз­на­ние за ду­хов­ния свят, за света, в кой­то чо­ве­кът се на­ми­ра меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, и по­не­же съз­на­ни­ето за Кармата бе­ше пос­те­пен­но угас­на­ло и се затъпило, по­нят­но е, че съз­на­ни­ето за Кармата бе из­гу­бе­но в об­що­то човечество, из­гу­бе­но бе напълно, по­нят­но е, че то­ва съз­на­ние ве­че не съществуваше, ко­га­то за­поч­на хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие и че то­га­ва осо­бе­но сил­но се под­чер­та­ва­ше връз­ка­та на чо­ве­ка с ду­хов­ния свят, ко­га­то чо­ве­кът бе­ше обезплътен. Ние до­ла­вя­ме то­ва осо­бе­но сил­но в онова, ко­ето сре­ща­ме ка­то дре­вен еги­пет­с­ки възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтаря- щите се земни съществувания.

След то­ва пос­те­пен­но нас­тъ­пи времето, ко­ето на­ме­ри днес в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то сво­ята връх­на точка, ко­ето всъщ­ност е днес свойс­т­ве­но на човечеството. Астралното виж­да­не се е по­ни­жи­ло до на­ше­то ес­наф­-­ ско­-п­ро­за­ич­но съзнание, ко­ето има­ме в нор­мал­ния жи­вот меж­ду съ­буж­да­не­то и заспиването, ко­га­то виж­да­ме са­мо нез­на­чи­тел­на­та част от чо­ве­ка например, ко­ято е зат­во­ре­на в ко­жа­та ка­то плът, кос­ти и кръ­во­нос­ни съдове, ко­ето така, как­то днеш­но­то днев­но съз­на­ние мо­же да го вижда, е ед­на нез­на­чи­тел­на част от човека. Съвсем по­нят­но е, че въп­ре­ки то­ва у мно­зи­на се раж­да стре­ме­жът да пок­ри­ят та­зи нез­на­чи­тел­на част от чо­ве­ка с вся­как­ви та­ка на­ре­че­ни външ­ни дрехи, за да пред­с­тав­ля­ва все пак нещо, до­ка­то в глъ­би­ни­те на под­съз­на­ни­ето жи­вее чувството, че все пак

И ко­га­то хо­ра­та по­чув­с­т­ву­ва­ха за пър­ви път то­зи пре­ход от виж­да­не­то на чо­ве­ка с не­го­ва­та аура към виж­да­не­то на съв­ре­мен­ния нез­на­чи­те­лен човек, те се стре­мя­ха да под­ра­жа­ват в облеклото, как из­г­леж­да това, ко­ето е чо­веш­ка­та аура. Така що­то древ­ни­те мо­ди - ако мо­га да упот­ре­бя та­зи ду­ма - са в из­вес­т­но от­но­ше­ние ко­пия на аура­та на човека. За по­-но­ви­те мо­ди мо­га да Ви уверя, че те съв­сем не са не­що подобно.

Съзнанието за свръх­се­тив­ния свят прие формата, ко­ято чо­ве­кът из­жи­вя­ва в ха­отич­ни­те съновидения. А съз­на­ни­ето за Кармата той го прос­пи­ва напълно. Той би имал съз­на­ни­ето за Кармата, ако она­зи част на съзна- нието, ко­ято не е из­пъл­не­на със съ­ни­ща меж­ду зас­пи­ва­не­то и събужда- нето, би про­ник­на­ла вне­зап­но в съзнанието. Тогава съз­на­ни­ето за Кар- мата би се про­бу­ди­ло отново.

Така в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от времето, ко­ето аз оха- рактеризирах, в те­че­ние на око­ло 10,000 години, ста­на промяната, ко­ято прави, що­то чо­ве­кът да не виж­да ду­хов­но­то във фи­зи­чес­кия свят, за­що­то ние не виж­да­ме ду­хов­но­то не са­мо по­ра­ди това, че го прос­пи­ва­ме - че той не виж­да духовното, пре­жи­вя­ва всъщ­ност ду­хов­ния свят са­мо в не­го­ви­те ха­отич­ни съ­ни­ща и прос­пи­ва Кармата.

Това е нещо, ко­ето в да­ден мо­мент на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ста­на не­об­хо­ди­мо за раж­да­не­то на съз­на­ни­ето за свободата, как­то аз чес­то го­во­рих за това. Но чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва от­но­во да из­ле­зе от не­го­во­то нас­то­ящо състояние.

Можем да кажем, че онова, ко­ето е би­ло ед­но ес­тес­т­ве­но със­то­яние на съз­на­ни­ето в древ­ни­те времена, оба­че в ед­на мно­го съ­но­вид­на фор­ма - зна­че­ни­ето за свръх­се­тив­ния свят и за Кармата - пос­те­пен­но се е затъм- нило, за­тъ­пи­ло се е, и това, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де ви­ди­мо за хо­ра­та ка­- то свръх­се­ти­вен свят, ста­на след то­ва уче­ние на мистериите, а в по­-но­ва­та ма­те­ри­алис­тич­на епо­ха то се из­губ­ва напълно. Обаче сред та­зи ма­те­ри­алис­тич­на епо­ха тряб­ва от­но­во да се ро­ди възможността, да из­г­рее въз­мож­нос­т­та да бъ­дат пос­т­ро­ени мос­то­ви­те как­то до съз­на­ни­ето за свръх­се­тив­ния свят та­ка и до съз­на­ни­ето за Кармата.

С дру­ги ду­ми ка­за­но то­ва значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези ду- ховни същества, в обществото на които се намираха хората от заспи- ването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в пла- нините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава ска- ла, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно съще- ство, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание - тогава чрез
приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.

По то­зи път тряб­ва да тръг­нем ние днес, да се под­гот­вим за това, че съ­що как­то за древ­ни­те хо­ра при тях­ното съ­буж­да­не от сън ду­хов­ни­те същества, с ко­ито те са би­ли за­ед­но през нощта, се вмък­ва­ха в дървета- та, в скалите, та­ка се­га за по­-но­во­то чо­ве­чес­т­во да из­ли­за от дърветата, от из­во­ри­те онова, ко­ето е скри­то ка­то ду­хов­ни съ­щес­т­ва в дър­ве­та­та и в изворите. И то­ва мо­же да бъде. Това мо­же да бъ­де бла­го­да­ре­ние на фак­та, че чо­век прос­то се ос­во­бо­ди от гле­ди­ще­то на при­етия предразсъдък, в кой­то той се е вживял, в кой­то днес и де­ца­та са въ­ве­де­ни още при възпитанието, ко­ето им се да­ва в дет­с­ки­те градини, ка­то чо­век се ос­во­бо­ди от пристрастието, че със здра­вия чо­веш­ки ум не мо­же да се взре в ду­хов­ния свят. Когато ид­ва пос­ве­те­ни­ят и раз­каз­ва нещата, ко­ито се на­ми­рат в ду­хов­ния свят, ко­га­то раз­каз­ва за процесите, ко­ито ста­ват в ду­хов­ния свят и ако днес съ­що чо­ве­кът не мо­же още да виж­да те­зи ду­хов­ни не­ща и ду­хов­ни про­це­си с обик­но­ве­но­то съзнание: когато си послу- жи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум мо- же да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И то­зи е днес при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва пър­ва­та пра­вил­на стъп­ка за все­ки човек.

Без съм­не­ние за про­тив­но­то го­во­ря мно­го неща. Видите ли, след ед­на сказка, ко­ято дър­жах ми­на­ла­та го­дина вър­ху виж­да­не­то на ду­хов­ния свят, в един не съв­сем нез­на­чи­те­лен вес­т­ник из­ле­зе един бла­го­во­ли­те­лен раз­го­вор - нещо, ко­ето на­ис­ти­на мо­же да се на­ре­че "благоволително" и "почтено" в срав­не­ние с буй­на­та враж­деб­ност про­явя­ван днес сре­щу Антропософията. В та­зи сказ­ка аз обър­нах вни­ма­ни­ето вър­ху факта, че не е нуж­но чо­век да бъ­де неп­ре­мен­но ясновиждащ, за да знае дейс­т­ви­тел­но за ду­хов­ния свят, а той мо­же да раз­бе­ре на­пъл­но не­ща­та със своя здрав чо­веш­ки ум, ко­га­то те­зи не­ща са раз­ка­за­ни от ясновиждащия. Аз под­чер­тах мно­го сил­но това. И човекът, кой­то с го­ля­мо бла­го­во­ле­ние из­ла­га­ше не­ща­та във вестника, на­пи­са след­но­то изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но до­ка­то то­зи чо­веш­ки ум ос­та­ва здрав, та­ка пи­ше­ше то­зи човек, той не ще знае ни­що за един свръх­се­ти­вен свят, и щом знае за един свръх­се­ти­вен свят, то­га­ва по­ло­жи­тел­но то­зи ум не е ве­че здрав.

Може би ни­ко­га аз не съм чу­вал да се из­каз­ва с та­ка­ва чес­т­на вът­реш­на от­к­ро­ве­ност това, ко­ето всъщ­ност всеки, кой­то днес из­хож­дай­ки от "здравия човешки ум" от­х­вър­ля поз­на­ни­ето на свръх­се­тив­ния свят и ­

Днешният пос­ве­тен знае имен­но да ка­же абсолютно, как чрез поз­на­ни­ето в съз­на­ни­ето би­ва ос­во­бо­де­но ед­но ду­хов­но съ­щес­т­во от вся­ка зве- зда, как дру­ги ду­хов­ни съ­щес­т­ва би­ват ос­во­бо­де­ни от растенията. Те зас­та­ват пред посветения, ко­га­то той не ос­та­ва при външ­но­то се­тив­но виждане. И все­ки път, ко­га­то оти­ва в природата, ко­га­то нап­ри­мер виж­да пър­во по­доб­ни на до­маш­ни ду­хо­ве еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва да из­ли­зат от тех­ни­те жи­ли­ща в камъните, ко­ито еле­мен­тар­ни съ­щес­т­ва се на­ми­рат навсякъде, къ­де­то при­ро­да­та за­поч­ва да бъ­де мал­ко сти­хий­на - тогава, ко­га­то чо­век се за­поз­на­ва и се спри­яте­ля­ва с те­зи съ­щес­т­ва на сти­хиите, той ско­ро виж­да зад те­зи еле­мен­тар­ни същества, а имен­но зад еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва на ми­не­рал­ния свят, по­-вис­ши същества, ко­ито нак­рая во­дят на­го­ре до пър­ва­та йерархия, до Серафимите, Херувимите и Пре- столите.

И ко­га­то се пра­вят пос­ле­до­ва­тел­но и с пос­то­ян­с­т­во упражненията, ко­ито аз да­дох в кни­га­та "Как се добиват познания за висшите светове", пре­ве­де­на на ан­г­лийс­ки под заг­ла­ви­ето "Посвещение", ко­га­то те­зи уп­раж­не­ния се пра­вят с постоянство, с го­ля­ма вът­реш­на енергия, с по­жер­т­ву­ва­тел­ност и отдайност, то­га­ва се по­лу­ча­ва ве­че всъщ­ност така, че ко­га­то чо­век до­бие съ­от­вет­на­та вът­реш­на смелост, той сти­га пър­во до не­що такова, да вижда, че в осо­бе­ни ми­не­рал­ни еле­мен­ти вън в планината, в ня­кое пар­че ка­мък са скрити це­ли све­то­ве от еле­мен­тар­ни същества. Те из­ли­зат са­мо та­ка навън, из­мък­ват се от всич­ки страни, нарастват, ста­ват го­ле­ми и свидетелствуват, че са би­ли всъщ­ност са­мо навити, по­мес­те­ни за­ед­но в час­ти­те на еле­мен­тар­ния свят. Това са съ­щес­т­ва пър­во сред ми­- не­рал­на­та об­ласт на природата, там, къ­де­то Земята ид­ва в със­то­яни­ето на опреснение, къ­де­то тя се чув­с­т­ву­ва та­ка свежа, че има аро­мат на земя, че рас­те­ни­ята съ­що имат аро­мат на земя. Когато чо­век нав­ли­за в то­зи свят на еле­мен­тар­ни­те същества, там е така, че те­зи еле­мен­тар­ни съ­щес­т­ва мо­гат да пре­диз­ви­кат у ня­ко­го страх и боязън. И те­зи еле­мен­тар­ни същества, ко­ито из­ли­зат по то­зи на­чин от камъните, са на­да­ре­ни с не­ве­ро­ят­но остроумие. Когато джу­дже­та­та се ос­во­бо­дят по то­зи на­чин от при­род­ни­те фак­ти и от при­род­ни­те предмети, чо­век тряб­ва да има скро- м­нос­т­та да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И по­не­же мно­го хо­ра не мо­гат да ка­жат се­ри­оз­но това, по­не­же те­зи хо­ра не мо­гат да кажат, че ед­но мал­ко дете, ко­ето то­ку що е родено, е мно­го по­-­ум­но от онзи, кой­то мно­го е учил - ко­га­то гле­да­ме то­ва де­те вът­реш­но - по­ра­ди та­зи при­чи­на ­
тези еле­мен­тар­ни съ­щес­т­ва се из­п­лъз­ват от пог­ле­да на хората. Ако оба­че чо­век мо­же да се за­дъл­бо­чи в тях, то­га­ва се раз­ши­ря­ва та­ка да се ка­же хо­ри­зон­тът и това, ко­ето те­зи закачливи, ше­гу­ва­щи се с чо­ве­ка с тях­но­то ос­т­ро­умие и схват­ли­вост съ­щес­т­ва раз­к­ри­ват пред не­га ка­то пре­ден план, во­дещ в един за­ден план, кой­то се прос­ти­ра чак до пър­ва­та йерар- хия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.

И ко­га­то чо­век изос­т­ря сво­ето съз­на­ние с това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е на­учи­ло имен­но чрез ес­тес­т­ве­на­та на­ука през пос­лед­но­то столетие, ед­ва то­га­ва с по­мощ­та на да­де­ни­те уп­раж­не­ния той мо­же да про­ник­не в то­зи свят на еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва и от там в един по­-висш свят. И ако чрез то­ва об­щу­ва­не с природата, чрез из­пъл­не­но­то с лю­бов по­то­пя­ва­не в при­ро­да­та чо­век до­бие ед­но съзнание, ко­ето не е за­ра­зе­но от това, ко­ето днес е приз­на­та ав­то­ри­та­тив­на наука, то­га­ва той от­но­во се из­ди­га пос­те­пен­но в поз­на­ни­ето на пос­ве­ще­ни­ето до оно­ва познание, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е изгубило.

В заключение, кой­то сти­га днес до там, от дър­ве­та­та да зас­та­не сре­щу не­го ду­хът на дървото, кой­то за хо­рата от древ­нос­т­та се вмък­ва­ше сут­рин в ду­шев­но­то за­зо­ря­ва­не в те­зи дървета, кой­то ве­чер при ду­шев­но­то смра­ча­ва­не от­но­во из­пък­ва­ше от тях, та­къв чо­век мо­же то­га­ва да прис­тъ­пи по съ­от­вет­ния на­чин към съв­ре­мен­ния чо­век и да вижда, как от то­зи съв­ре­ме­нен чо­век из­пък­ват на­вън не­го­ви­те фор­ми от ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния с раз­ви­ти­ето на Кармата. Защото то­ва виж­да не се вли­ва за чо­ве­ка в Кармата.

За ми­не­рал­ния свят, къ­де­то пър­во се явя­ват из­ли­зай­ки на­вън ше­гу­ва­щи­те се джу­дже­та с тях­но­то остроумие, виж­да­не­то оти­ва до Серафимите, Херувимите и Престолите.

За рас­те­ни­ята виж­да­не­то оти­ва до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.

За животните, ко­га­то чо­век виж­да как от тях из­ли­зат тех­ни­те ду­хов­ни същества, виж­да­не­то сти­га до Архаи, Архангели и Ангели.

За чо­ве­ка виж­да­не­то сти­га до Кармата.

Зад явя­ва­щи­те се зад све­та Серафими, Херувими и Престоли и зад всич­ки ос­та­на­ли Същества на вис­ши­те йерархии, зад всич­ки еле­мен­тар­ни съ- щества, ко­ито шо­ки­рат чо­ве­ка от ми­не­ра­ли­те с тях­но­то остроумие, кои- то мо­же би шо­ки­рат или не шо­ки­рат чо­ве­ка от растенията, зад това, ко­ето зас­та­ва сре­щу чо­ве­ка от пус­то­тата, ко­ето зас­та­ва по­ня­ко­га с буйност, с ог­нен жар, но съ­що и ка­то не­що смра­зя­ва­що от жи­вот­ни­те пред чове- ка, зад всич­ко това, ко­ето се е яви­ло ка­то пре­ден план, се явя­ва след то­ва по­ра­зя­ва­що­то ве­ли­чес­т­ве­но яв­ле­ние на Кармата. Защото зад всич­ки тай­ни на све­та се крие тай­на­та на Кармата на човека.

И ко­га­то сме под­гот­ви­ли на­ше­то чув­с­т­во та­ка по съ­от­вет­ния начин, се­га в след­ва­щи­те сказки, ко­ито ще мо­га да дър­жа пред Вас тук на съ­що­то
място, ще мо­жем да пре­ми­нем към раз­г­леж­да­не­то на от­дел­ни кар­ми­чес­ки факти.