Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

"Съдържанието на те­зи пе­чат­ни из­да­ния бя­ха за­мис­ле­ни ка­то ус­т­ни съ- общения, не­оп­ре­де­ле­ни за печатане.

Никъде в тях не е ка­за­но и до на­й-­мал­ка сте­пен нещо, ко­ето да не е чист ре­зул­тат на из­г­раж­да­ща­та се Антропософия... Който че­те те­зи час­т­ни пе­чат­ни издания, мо­же да ги взе­ма в пъл­ния сми­съл ка­то това, ко­ето има да ка­же Антропософията. Ето за­що без колебание... мо­жах­ме пър­во­на­чал­но да при­емем ед­на та­ка­ва форма, те­зи пе­чат­ни из­да­ния да се раз­п­рос­т­ра­ня­ват са­мо в кръ­га на чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Трябва са­мо да се има предвид, че в неп­рег­ле­да­ни­те от ме­не из­да­ния мо­гат да се на­ме­рят ня­кои грешки.

едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се приз­на­ва са­мо за онзи, кой­то познава, как­ви пред­пос­тав­ки се до­пус­кат за не­го­во­то произнасяне. А за по­-го­ля­ма част от те­зи пе­чат­ни из­да­ния то­ва е ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние на чо­ве­ка и на Космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та на то­ва поз­на­ние е из­ло­же­но в Антропософията, а съ­що и поз­на­ни­ето на това, ко­ето се на­ми­ра ка­то Антропософска История в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят".
Кармата на антропософското общество и съдържанието на антро- пософското движение

СКАЗКА ПЪРВА

Поради къс­но­то прис­ти­га­не вче­ра не мо­жах да Ви ка­жа оне­зи думи, ко­ито на дра­го сър­це бих ка­зал и ко­ито тряб­ва да под­хож­дат на онова, ко­ето ста­на в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй ка­то чрез на­шия Бюлетин меж­ду при­яте­ли е ста­-­

Това Коледно Тържество тряб­ва­ше да пред­с­тав­ля­ва ед­но обновяване, бих мо­гъл да ка­жа ед­но ос­но­ва­ва­не на Антропософското Общество. До то­ва Коледно Тържество аз пос­то­ян­но мо­жех да пра­вя раз­ли­ка меж­ду Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното тряб­ва­ше да пред­с­тав­ля­ва един вид зем­на про­ек­ция на нещо, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в оп­ре­де­ле­но те­че­ние на ду­хов­ния жи­вот в ду­хов­ния свят. То- ва, ко­ето се пре­да­ва ка­то уче­ние тук на Земята, ко­ето се съ­об­ща­ва тук ка­то ан­т­ро­по­соф­с­ка Мъдрост, тряб­ва­ше да бъ­де имен­но от­ра­же­ние на това, ко­ето про­ти­ча в нас­то­ящи­те вре­ме­на в ду­хов­ни­те све­то­ве съ­об­раз­но фа­за­та на раз­ви­тие на човечеството. Тогава Антропософското Обще- ство бе­ше та­ка да се ка­же ад­ми­нис­т­ра­тор на онова, ко­ето те­че­ше през Антропософското Движение ка­то бла­го на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то учение.

Но с те­че­ние на вре­ме­то то­ва не се про­яви ка­то нещо, ко­ето мо­же да бъ­де свър­за­но с ед­но ис­тин­с­ко кул­ти­ви­ра­не на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то благо. Ето за­що яви се не­об­хо­ди­мос­т­та аз самият, кой­то до то­га­ва бях са­мо учител на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то бла­го - без вся­как­ва офи­ци­ал­на връз­ка с Антропо- софското Общество - да по­ема за­ед­но с пре­зи­ди­ума от Дорнах ръ­ко­вод­с­т­во­то на Антропософското Общество ка­то такова. Чрез то­ва оба­че Ант- ропософското Движение и Антропософското Общество ста­на­ха едно. И от оно­ва Коледно Тържество в Дорнах на­сам тряб­ва да ва­жи имен­но противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антро- пософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, ко­ито са в моя по­мощ ка­то пре­зи­ди­ум при Гьо- теанума, тряб­ва да бъ­дат счи­та­ни ка­то един вид езо­те­ри­чен президиум. Така що­то това, ко­ето ста­ва чрез то­зи президиум, мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но как­то следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.

Обаче то­ва оз­на­ча­ва същевременно, че ця­ло­то Антропософско Общест- во тряб­ва да бъ­де пос­те­пен­но пос­та­ве­но на ед­на дру­га основа, на ед­на основа, ко­ято пра­ви възможно, що­то езо­те­рич­но­то да те­че не­пос­ред­с­т­ве­но през Антропософското Общество и това, ко­ето в бъ­де­ще ще със­тав­ля­ва същ­нос­т­та на Антропософското Общество, тряб­ва да бъ­де до­на­ся­не­то на съ­от­вет­но­то настроение, на съ­от­вет­но­то убеж­де­ние в мисли, чув­с­т­ва и во­ля от стра­на на онези, ко­ито ис­кат да бъ­дат антропософи. Ето за­що тряб­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду Общото Антропософско

В ця­ло­то схва­ща­не на езо­те­рич­но­то течение, ко­ето от се­га на­та­тък ще ми­на­ва през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, пло­дот­вор­но­то раз­ви­тие на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то дело. Ще се по­ло­жат уси­лия, що­то ни­що бюрократично, ни­що външ­но ад­ми­нис­т­ра­тив­но да не за­ся­га Антропософското Общество, а всич­ко да по­чи­ва са­мо вър­ху човеш- кото, ко­ето тряб­ва да бъ­де кул­ти­ви­ра­но сред Обществото. Без съм­не­ние съ­що и пре­зи­ди­умът при Гьотеанума тряб­ва да ад­ми­нис­т­ри­ра вся­как­ви неща; обаче това не ще бъде главното. Същественото ще бъде, пре­зи­ди­умът при Гьотеанума да вър­ши то­ва или оно­ва от не­го­ва­та инициатива.

И това, ко­ето той пра­ви, ко­ето той ве­че е за­поч­нал в не­го­ва­та разнообра- зност, ще бъ­де имен­но съ­дър­жа­ни­ето на Антропософското Общество.

С то­ва ще бъ­дат ос­нов­но отс­т­ра­не­ни ня­кои неща, ко­ито се яви­ха имен­но ка­то вред­ни през пос­лед­ни­те го­ди­ни сред Антропософското Общество и ко­ито съз­да­ват труд­ни ча­со­ве за ня­кои членове, за­що­то се ро­диха вся­-

Колкото по­-доб­ре бъ­де раз­б­ра­но това, тол­ко­ва по­-б­ла­гот­вор­но ще бъ­де то за Антропософското Движение. И аз мо­га да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съ- вършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое на­й-­дъл­бо­ко за­до­вол­с­т­во мо­га да отбележа, че нав­ся­къ­де на раз­лич­ни­те места, къ­де­то мо­жах да бъ­да досега, то­зи тон бе­ше при­ет на­й-­сър­деч­но Можем ве­че да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съ­щес­т­ву­ва­ше оп­ре­де­ле­на евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духов- ното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че то­ва не се случи, а се слу­чи имен­но противопо- ложното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антро- пософското Движение. В из­вес­тен сми­съл съ­щес­т­ву­ва съ­що ед­но обе­ща­ние спря­мо ду­хов­ния свят. Това обе­ща­ние ще бъ­де не­от­к­лон­но из­пъл­не­но и ще се види, че в бъ­де­ще не­ща­та ще ста­нат така, как­то бе обе­ща­но пред ду­хов­ния свят. Така що­то от­го­вор­ност по­ема не са­мо Антро- пософското Движение, та­ка­ва от­го­вор­ност към Президиума по­ема съ­що и Антропософското Общество.

Само те­зи ня­кол­ко ду­ми ис­ках аз да ка­жа предварително, за да при­ба­вя вед­на­га нещо, ко­ето мо­же да бъ­де ка­за­но се­га и ко­ето е от та­ко­ва естест- во, че мо­же да ста­не съ­дър­жа­ние на Антропософското Движение. Бих ис­кал да ка­жа нещо, ко­ето е свър­за­но с Кармата на са­мо­то Антропософ- ско Общество.

Когато днес об­гър­нем с поглед, как Антропософското Общество стои в све­та ка­то въп­лъ­ще­ние на Антропософското Движение, виж­да­ме че в то­ва Антропософско Общество са съб­ра­ни оп­ре­де­лен брой хора. Който има пог­лед за това, той вижда, че в све­та има и дру­ги хо­ра - нав­ся­къ­де се нами­рат та­ки­ва хо­ра - ко­ито спо­ред тях­на­та Карма съ­що имат ус­ло­ви­ята за да дойдат в Антропософското Общество. Но те­зи хо­ра сре­щат пър­во трудности, не на­ми­рат вед­на­га пъ­тя към то­ва Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но тряб­ва да има­ме пред­вид това; че онези хора, които идват в Антро-

Всичко, ко­ето ста­ва се­га във фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят, има на сво­ята ос­но­ва пред­ва­ри­тел­ни­те съ­би­тия в ду­хов­ни­те светове. Нищо не ста­ва тук във фи­зи­чес­кия свят, ко­ето да не е би­ло пред­ва­ри­тел­но под­гот­ве­но по ду­хо­вен на­чин в ду­хов­ния свят. А то­ва имен­но е мно­го важно: това, ко- ето става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И оп­ре­де­лен брой ду­ши се бя­ха съб­ра­ли в зад­руж­но­то дейс­т­вие и про­веж­да­ха в ду­хов­ни­те све­то­ве един вид култ - един култ, кой­то бе­ше под­го­тов­ка за оне­зи копнежи, ко­ито се ро­ди­ха в ду­ши­те на хо­ра­та сти­ча­щи се се­га ка­то въп­лъ­те­ни в Антропософското Общество. И кой­то има дарбата, да поз­нае от­но­во ду­ши­те в тех­ни­те тела, той познава, как през пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то сто­ле­тие те­зи ду­ши са дейс­т­ву­ва­ли за­ед­но с него, ко­га­то в свръх­се­тив­ния свят бя­ха ус­т­ро­ени мощ­ни кос­ми­чес­ки имагинации, пред­с­тав­ля­ва­щи онова, ко­ето бих мо­гъл да нарека: новото християнство. Тогава ду­ши­те бя­ха обединени, как­то се­га са обе­ди­не­ни се­га тук въп­лъ­те­ни в тела, за да сгло­бят от това, ко­ето бих мо­гъл да на­ре­ка кос­ми­чес­ка суб­с­тан­ци­ал­ност и кос­ми­чес­ки сили, да сгло­бят в дейс­т­ви­тел­ност онова, ко­ето в мощ­ни об­ра­зи има­ше кос­ми­чес­ко зна­че­ние и ко­ето бе­ше пре­лю­дия на това, ко­ето тук на Земя- та тряб­ва да се осъ­щес­т­ви ка­то учение, ка­то ан­т­ро­по­соф­с­ко дело. Бих мо­гъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заед- но, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!

Обаче всичко, ко­ето ка­то ду­ши се бе­ше съб­ра­ло по то­зи на­чин през пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то столетие, за да под­гот­ви това, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не Антропософско Движение на Земята, всич­ко то­ва под­гот­ви всъщ­ност пред­ва­ри­тел­но онова, ко­ето ви­на­ги съм наричал: течение на Ми- хаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно тече- ние на човечеството. Течението на Михаел: да се приготви пътя на Ми- хаел за неговото земно-небесно действие - тази беше задачата на ду- шите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят.

Обаче по­вод за съ­би­ра­не­то на те­зи ду­ши бе­ше това, ко­ето се бе­ше слу­чи­ло с тях в те­че­ние на дълго, дъл­го вре­ме - в те­че­ние на столетия, а за мно­зи­на от тях в те­че­ние на хилядолетия. Сред те­зи ду­ши се на­ми­рат

Обаче в те­зи пър­ви хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия не съ­щес­т­ву­ва­ше ве­че това, ко­ето ня­ко­га е би­ло ин­с­тин­к­тив­но яс­но­вид­с­т­во на човечеството. Хората не виж­да­ха ве­че в Слънцето ве­ли­ко­то ду­хов­но царство, в цен­тъ­ра на ко­ето е жи­вял ня­ко­га Христос. На мяс­то­то на ста­ри­те ин­с­тин­к­тив­ни яс­но­вид­с­ки схва­ща­ния за сли­за­не­то на Христос на Земята дой­де през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия онова, ко­ето бе­ше са­мо предание, пре­дание за това, че Христос е сля­зъл на Земята ид­вай­ки от Слънцето и се е съ­еди­нил с Исуса от Назарет във фи­зи­чес­ко тяло. Масата на те­зи хрис­ти­яни ня­ма­ше ве­че ни­що ос­вен представата, че ня­ко­га в Палестина е жи­вя­ло ед­но същество, Христос-Исус, вър­ху при­ро­да­та и същ­нос­т­та на ко­го­то за­поч­ва ве­че да се спо­ри в съборите, да­ли той е бог или бог и чо­век или не­що подобно. Масата на хо­ра­та все по­ве­че и по­ве­че има­ше са­мо това, ко­ето се дик­ту­ва­ше от Рим.

Обаче меж­ду ма­са­та на те­зи хрис­ти­яни жи­ве­еха от­дел­ни личности, ко­ито ви­на­ги бя­ха счи­та­ни ка­то еретици. Те още има­ха жи­вия тра­ди­ци­онен спо­мен за това, че Христос бе­ше ед­но слън­че­во Същество и че ня­ко­га в то­зи фи­зи­чес­ки се­ти­вен свят е сляз­ло ед­но съ­вър­ше­но чуж­до на Земята Същество, имен­но ед­но слън­че­во Същество, че то­ва слън­че­во Същество бе­ше сляз­ло на Земята. Чак до 7-то, 8-то сто­ле­тие сл. Хр. те­зи ду­ши бя­ха все по­ве­че и по­ве­че зас­та­ве­ни да казват: това, което иде сега като християнство, то не разбира вече Христа! Тези ере­ти­чес­ки ду­ши се умориха, та­ка да се каже, от Християнството. И има­ше прос­то та­ки­ва души, ко­ито ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та в пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки столетия, до 7-то, 8-то столетие, ко­ито се бя­ха умо­ри­ли от Християнст- вото. Независимо от това, да­ли са има­ли ед­но меж­дин­но въплъщение, за те­зи ду­ши ста­на ме­ро­дав­но въплъщението, ко­ето те има­ха в пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки столетия. Тези ду­ши се под­гот­ви­ха от 8-то, 9-то сто­ле­тие в ду­хов­ния свят за она­зи велика, мощ­на дейност, за ко­ято то­ку що загат- нах, ка­то казах: през първата половина на 19-то столетие бе проведен един вид свръхсетивен култ. В то­зи култ взе­ха учас­тие те­зи души. Те об­ра­зу­ват ед­на­та от гру­пи­те души, ко­ито са дош­ли в Антропософското Общество.
Другата гру­па ду­ши са такива, ко­ито са има­ли тях­но­то пос­лед­но ме­ро­дав­но въп­лъ­ще­ние в пос­лед­ни­те пре­дих­рис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия - а не в пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия - и ко­ито още мо­же­ха да виж­дат с яс­но­виж­дащ пог­лед в ду­хов­ния свят в мис­те­ри­ите на древното, пре­дих­рис­ти­ян­с­ко езичество. Това бя­ха та­ки­ва души, ко­ито се бя­ха за­поз­на­ли в древ­ни­те мис­те­рии с факта, че ня­ко­га Христос ще сле­зе на Земята. Тези ду­ши не пре­ми­на­ха пър­ви­те вре­ме­на на хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие на Земята, а през то­ва вре­ме се на­ми­ра­ха в свръх­се­тив­ния свят и дой­до­ха на Земята ед­ва по-късно, въп­лъ­ти­ха се на Земята след 7-то сто­ле­тие в ед­но ме­ро­дав­но въплъщение. Това са та­ки­ва души, ко­ито та­ка да се ка­же бя­ха гле­да­ли от гле­ди­ще­то на свръх­се­тив­ния свят нав­ли­за­не­то на Христос в зем­на­та култура. Те бя­ха коп­не­ещи за Християнството. Но те­зи ду­ши бя­ха съ­щев­ре­мен­но такива, ко­ито ис­ка­ха да раз­ви­ят ед­на мощ­на деятелност, за да до­не­сат в све­та ед­но ис­тин­с­ко космическо, ду­хов­но Християнство.

Тази вто­ра гру­па се съ­еди­ни с оне­зи ду­ши от пър­ва­та гру­па в он­зи свръх ­се­ти­вен култ, кой­то се про­ве­де през пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то столетие. По то­зи на­чин ста­на ве­ли­ко­то кос­ми­чес­ко­-ду­хов­но тържество, което про­дъл­жа­ва мно­го де­се­ти­ле­тия и об­ра­зу­ва един ду­хо­вен про­цес в он­зи свят, кой­то гра­ни­чи не­пос­ред­с­т­ве­но с физическия. Там бя­ха душите, ко­ито след то­ва сля­зо­ха и се въп­лъ­ти­ха на Земята, те­зи души, ко­ито бя­ха или ду­ши умо­ре­ни от Християнството на пър­ви­те сто­ле­тия или та­ки­ва коп­не­ещи за Християнството души. Те бя­ха дейс­т­ву­ва­ли за­ед­но в свръх­се­тив­ния свят за след­ва­що­то зем­но въплъщение. След то­ва те се въп­лъ­ти­ха на Земята към края на 19-то сто­ле­тие и сли­зай­ки на Земята бя­ха под­гот­ве­ни за това, да дойдат в Антропософското Общество.

Всичко то­ва бе­ше под­гот­ве­но оба­че в те­че­ние на столетия. Тук на Зе- мята се раз­ви пос­те­пен­но ед­но Християнство, ко­ето схва­ща­ше Еванге- лията така, ка­то че те­зи Евангелия го­во­рят са­мо за ед­но съ­щес­т­во - Исус от Назарет, ко­ето въз­вес­тя­ва Христос от ня­как­ви аб­с­т­рак­т­ни висини. Хората ня­ма­ха ве­че ни­как­во предчувствие, как све­тът на звез­ди­те ка­то из­раз на ду­хов­но­то е свър­зан с ду­хов­ния свят, по­ра­ди ко­ето не мо­же­ха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, ко­ито днес раз­г­леж­дат ис­то­ри­ята по об­щоп­ри­етия начин, съв­сем не съ­щес­т­ву­ват на­й-­важ­ни­те факти. Преди всич­ко не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во ис­тин­с­ко раз­би­ра­не за те­зи "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, ко- ито са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то сто­ле­тие пос­те­пен­но из­чез­на­ха оне­зи пре­да­ния вър­ху Христос, ко­ито жи­ве­еха меж­ду еретиците, ста­ва­щи умо­ре­ни от Християнството. Те ос­та­на­ха да съ­щес­т­ву­ват още са­мо в мал­ки кръгове,
къ­де­то бя­ха по­дър­жа­ни до сре­да­та на Средновековието, до 12-то сто- летие. Тогава съществуваха, бих мо­гъл да кажа, мал­ки кръ­го­ве от бо­го­по­ма­за­ни учители, ко­ито бя­ха по­лу­чи­ли още не­що от пре­да­ни­ята на древ­ни­те вре­ме­на вър­ху ду­хов­но­то Християнство, вър­ху кос­мо­ло­ги­чес­ко­то Християнство. Между те­зи учи­те­ли има­ше съ­що такива, ко­ито по­лу­чи­ха те­зи съ­об­ще­ния от древ­ни вре­ме­на и ко­ето из­г­ря ка­то един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота.

Следователно съ­щес­т­ву­ва­ха две течения. Първо оно­ва течение, ко­ето про­из­хож­да пря­ко от ере­ти­чес­ките дви­же­ния на пър­ви­те сто­ле­тия на Християнството. Тези ду­ши бя­ха под­буж­да­ни още от това, ко­ето жи­ве­еше в древ­ния гръц­ки платонизъм. Те бя­ха под­буж­да­ни така, че, ко­га­то чрез пре­да­ни­ята от древ­ни­те вре­ме на нас­тъп­ва­ше вът­реш­ни­ят ду­ше­вен пролом, ви­на­ги мо­же­ха да виж­дат сли­за­не­то и дейс­т­ви­ето на Христос на Земята под въз­дейс­т­ви­ето на ед­но ма­кар и слабо, но все пак съ­щес­т­ву­ва­що вдъхновение. Това бе­ше пла­то­ни­чес­ко­то течение. Другото те­че­ние бе­ше пред­наз­на­че­но за не­що друго. Към не­го при­над­ле­жа­ха имен­но оне­зи души, ко­ито бя­ха ми­на­ли през сво­ето пос­лед­но ме­ро­дав­но въп­лъ­ще­ние във вре­ме­то пре­ди ид­ване­то на Христос и то­га­ва бя­ха гле­да­ли на Християнството ка­то на не­що бъдеще. Това бе­ше те­че­ни­ето, ко­ето тряб­ва­ше да под­гот­ви ин­те­лек­та за она­зи епоха, ко­ято аз ви­на­ги съм по­соч­вал ка­то за­поч­ва­ща в пър­ва­та по­ло­ви­на на 15-то столетие. Тогава тряб­ва­ше да из­г­рее епо­ха­та на съз­на­тел­на­та душа, епохата, в ко­ято тряб­ва­ше да се раз­вие чо­веш­кия интелект. Това бе­ше под­гот­ве­но в про­ти­во­по­лож­ност с платониците, но в хар­мо­нич­на про­ти­во­по­лож­ност към тях, то бе­ше под­гот­ве­но от аристотелците. И онези, ко­ито раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ха арис­то­тел­с­ко­то уче­ние до 12-то столетие, бя­ха още онези, ко­ито бя­ха ми­на­ли през тях­но­то съ­щин­с­ко ме­ро­дав­но въп­лъ­ще­ние в ста­ро­то вре­ме на ези- чеството, а имен­но в елинството. И след то­ва - в сре­да­та на Средновеко- вието, в 12-то, 13-то сто­ле­тие - дой­де великото, чудесното, бих мо­гъл да кажа, обяс­не­ние меж­ду пла­то­ни­ци­те и аристотелците. И меж­ду те­зи пла­то­ни­ци и арис­то­тел­ци се на­ми­ра­ха съ­що ръ­ко­во­ди­те­ли­те на онези, ко­ито изис­ва­ха Антропософското Движение и ко­ито със­тав­ля­ва­ха две­те гру­пи души, ко­ито посочих.

Към 12-то сто­ле­тие се раз­ви ка­то чрез ед­на вът­реш­на не­об­хо­ди­мост оп­ре­де­ле­на школа, в ко­ято ожи­вя именно ка­то от­г­лас ста­ро­то пла­то­ни­чес­ко виждане. Тази шко­ла има­ше ве­ли­ки­те представители, ко­ито още при­те­жа­ва­ха пре­да­ни­ята за тай­ни­те на пър­во­то Християнство; тя имаше
онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от та- кива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В шко­ла­та от Шартр във Франция, къ­де­то се на­ми­ра ка­тед­ра­ла­та от Шартр, из­г­ра­де­на в тол­ко­ва мно­го ве­ли­ки подробности, се обе­дини, кон­цен­т­ри­ра се това, ко­ето по­-ра­но бе­ше раз­п­рос­т­ра­не­но в го­лям раз­мер в мал­ки кръгове. Ако ис­ка­ме да на­зо­вем един от онези, с ко­ито мо­же­ше да бъ­де свър­за­на шко­ла­та от Шартр, ко­ято се раз­цъф­тя осо­бе­но в края на 11-то и в 12-то столетие, ние тряб­ва да на­зо­вем Петер от Компостелла, кой­то в сво­ите вдъх­но­ве­ни ви­де­ния в соб­с­т­ве­на­та си ду­ша въ­зоб­но­ви ста­ро­то ду­хов­но Христи- янство. И на­ред с не­го ние се за­поз­на­ва­ме с ре­ди­ца чу­дес­ни образи, ко­ито уче­ха в Шартр. В то­ва 12-то сто­ле­тие в шко­ла­та от Шартр съ­щес­т­ву­ва­ха твър­де за­бе­ле­жи­тел­ни то­но­ве вър­ху Християнството. Там има­ме нап­ри­мер Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селис- бъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис. Мощни учители! Като че меж­ду те­зи ду­хо­ве дейс­т­ву­ва­ше са­ми­ят Платон, тъл­ку­вай­ки Християнството, та­ка го­во­ре­ха те в шко­ла­та от Шартр. Те уче­ха ду­хов­но­то съ­дър­жа­ние на Християнството. Писанията, ко­ито про­из­хож­дат от тях, из­г­леж­дат мо­же би аб­с­т­рак­т­ни на днеш­ни­те хора, ко­га­то те ги че- тат, но то­ва се дъл­жи са­мо на аб­с­т­рак­т­нос­т­та на ду­ши­те на днеш­ни­те хора. Писанията на те­зи ве­ли­ки лич­нос­ти опис­ват ду­хов­ния свят из­ця­ло с ца­ру­ва­щи­те елементи, с дейс­т­ву­ва­щия еле­мент на Христос. И сега, обич­ни приятели, бих ис­кал да из­ло­жа пред Вашите души, как осо­бе­но Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са пре­да­ва­ли уче­ни­ето пред сво­ите пос­ве­те­ни ученици. Колкото и па­ра­док­сал­но да из­г­леж­да то­ва за днеш­ния чо­век - все пак та­ки­ва яв­ле­ния са съ­щес­т­ву­ва­ли то­га­ва за уче­ни­ка от Шартр.

Там са учи­ли следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъ­де от­но­во раз­б­ра­но в не­го­во­то ду­хов­но съдържание, ко­га­то ще е из­тек­ла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е нас­тъ­пи­ла ед­на но­ва епоха. Но за нас днеш­ни­те хо­ра та­зи Тъмна епо­ха е из­тек­ла в 1899 година; ето за- що днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, кой- то навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе пред­с­ка­зан про­ро­чес­ки в Школата от Шартр още в 12-то столетие, осо­бе­но от Бернардус Силвестрис и Ала- нус аб Инсулис. Обаче те­зи хо­ра не уче­ха аристотелски, те не уче­ха с интелекта. Те уче­ха из­ця­ло в мощ­ни образи, ко­ито раз­г­ръ­ща­ха пред сво­ите слу­ша­те­ли - об­ра­зи в ко­ито бе­ше пред­с­та­ве­но това, ко­ето е ду­хов­но съ­дър­жа­ние на Християнството. Но съ­щес­т­ву­ва­ха оп­ре­де­ле­ни про­ро­че-­

ски учения. Бих ис­кал да пос­та­вя пред Вашите ду­ши ед­но та­ко­ва про­ро­чес­ко уче­ние в извлечение.

Аланус аб Инсулис ка­за пред те­сен кръг на не­го­ви­те пос­ве­те­ни ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положе- ние на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бих­ме оп­ло­ди­ли сле- д­ва­щи­те сто­ле­тия са­мо с то­зи зе­мен възглед, кой­то ни пра­ви спо­соб­ни да има­ме на­ши­те образи, на­ши­те имагинации, то­га­ва чо­ве­чес­т­во­то не би мог­ло да напредва. Ние тряб­ва да склю­чим съ­юз със аристотелците, ко­ито вна­сят в чо­ве­чес­т­во­то интелекта, кой­то след то­ва да бъ­де оду­хот­во­рен и в 2-то сто­ле­тие тряб­ва да блес­ти сред чо­ве­ци­те по един нов ду­хо­вен начин. Ако днес счи­та­ме Земята ка­то цен­тър на Космоса, ако опис­ва­ме пла­не­ти­те ка­то кръ­жа­щи око­ло Земята, ако опис­ва­ме ця­ло­то звез­д­но не­бе, та­ка как­то то се пред­с­та­вя пър­во за фи­зи­чес­ки­те очи, така, ка­то че то се вър­ти око­ло Земята, то ще дой­де все пак ня­кой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но ко­га­то дой­де този, кой­то ще пос­та­ви Слънцето прос­т­ран­с­т­ве­но в цен­тъ­ра на вселената, све­тог­ле­дът ще опустее. Тогава хо­ра­та са­мо ще из­чис­ля­ват пъ­ти­ща­та на планетите, ще оп­ре­де­лят са­мо мес­та­та на не­бес­ни­те тела. Те ще го­во­рят за не­бес­ни­те те­ла са­мо ка­то за га­зо­ве или фи­зи­чес­ки тела, ко­ито го­рят и го­рей­ки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, ко­ето ще се раз­п­рос­т­ра­ни та­ка ка­то пуст, ка­то пра­зен светоглед, все пак има нещо, ма­кар и твър­де мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъ­де ка­то някой, кой­то да­ва са­мо "посоката", по­со­ка­та към един ве­ли­чес­т­ве­но ва­жен път, из­г­ра­ден с на­й-­чу­дес­ни­те съ­би­тия и с на­й-­чу­дес­ни­те същества. Но той ще да­де са­мо аб­с­т­рак­т­на­та посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в ду­хов­ния свят ще има един, кой­то ще взе­ме то­зи пътепоказател, ня­мащ ни­що дру­го за об­нов­ле­ни­ето на све­та ос­вен посоката, за да мо­же да ос­но­ве след то­ва за­ед­но с ин­те­лек­ту­ализ­ма но­ва­та духовност, един, кой­то не ще се нуж­дае от нищо, ос­вен от то­зи пътепоказател. А то­ва ще бъде, как­то каз­ва­ше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъ- де освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За то­ва не тря- б­ва да има ни­що дру­го ос­вен линия, ма­те­ма­ти­чес­ка линия.

Когато Аланус аб Инсулис уче­ше не­що по­доб­но пред са­мо мал­ко учени- ци, през Школата от Шартр пре­ми­на­ва­ше ка­то един чар, ка­то ед­на ма- гия. Но бе­ше така, ка­то че етер­ни­ят свят на­око­ло би бил об­х­ва­нат от уда­ра на въл­ни­те на Михаеловото учение.

Така се раз­п­рос­т­ра­ни над за­пад­на Европа до юж­на Италия това, ко­ето да­де на то­зи свят ду­хов­на­та атмосфера. И има­ше някои, ко­ито мо­же­ха да схва­нат това, в ду­ша­та на ко­ито се на­ди­га­ше не­що ка­то ед­на мощ­на Инспирация, ка­то ед­но мощ­но Вдъхновение и ко­ито то­га­ва мо­же­ха да виж­дат в ду­хов­ния свят.

Но в раз­ви­ти­ето на све­та е така, че тези, ко­ито са пос­ве­те­ни във ве­ли­ки­те тай­ни на съществуването, как­ви­то бя­ха до оп­ре­де­ле­на сте­пен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ог- раничен размер винаги това или онова! Един та­къв чо­век ка­то Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гле­да­ме от ду­хов­ния свят и да ос­та­вим фи­зи­чес­кия свят на други, на онези, ко­ито раз­ви­ват ин­те­лек­та по арис­то­тел­с­ки начин. Този ин­те­лект тряб­ва да бъ­де раз­ви­ван сега. В нап­ред­на­ла въз­раст Аланус аб Инсулис об­ле­че дре­ха­та на ор­де­на на Цистерцинците. А в ор­де­на на Цистерцинците има­ше мно­го не­що от та­ки­ва учения. Обаче тък­мо он­зи от Цистерцинците, ко­ито има­ха по­-дъл­бо­ки­те разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, тря- бва да изоставим полето на аристотелците.

Тези арис­то­тел­ци ста­на­ха глав­но Доминиканците. И та­ка в 13-то сто­ле­тие ръ­ко­вод­с­т­во­то в ду­хов­ния свят на Европа пре­ми­на вър­ху тях. Но има­ше още нещо, бих мо­гъл да кажа, ко­ето се на­ме­си зна­чи­тел­но в ду­хов­ния жи­вот на Европа, ко­ето ос­та­на имен­но от те­зи духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Сели- сбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значител- на поема за 7-те свободни изкуства. Това, ко­ето ста­ва­ше в Школата на Шартр, бе­ше та­ка действено, че не­го­во­то вли­яние се прос­ти­ра­ше нап­ри­мер чак до уни­вер­си­те­та от Орлеан, къ­дето през вто­ра­та по­ло­ви­на на 12-то сто­ле­тие про­ник­на ка­то уче­ние нещо, ко­ето се раз­ли­ва­ше в та­ки­ва велики, мощ­ни об­ра­зи ка­то със сре­бър­ни сло­ва от ус­та­та на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към уче­ни­ци­те от Шартр. Но бих мо­гъл да кажа, ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра бе­ше та­ка на­да­ле­че про­ник­на­та от то­- ва, че вед­нъж един човек, кой­то ка­то ита­ли­анец се зав­ръ­ща­ше от сво­ето пос­ла­ни­чес­т­во в Испания и при зав­ръ­ща­не­то си, ко­га­то бър­за­ше към сво­ята родина, научи, че вел­фи­те са би­ли из­го­не­ни от тях­на­та власт. Към то­ва се при­ба­ви и един лек слън­чев удар, по­ра­ди ко­ето не­го­во­то етер­но тя­ло се из­лъ­чи и той уло­ви то­ва, ко­ето та­ка да се ка­же лъ­ха­ше в

След ка­то въп­рос­на­та лич­ност се взря в жи­во­та и тъ­ка­не­то на бо­ги­ня­та Природа бла­го­да­ре­ние на по­лу­че­ния лек слън­чев удар и на по­лъ­ха на това, ко­ето бе­ше раз­ви­ва­но в Школата от Шартр, и след то­ва ос­та­ви та­зи ин­ту­иция да дейс­т­ву­ва по­-на­та­тък в нея, тя ви­дя дейс­т­ви­ето на елемен- тите, земя, вода, въздух, огън, как­то те са би­ли виж­да­не в древ­ни­те ми- стерии: мощното тъкане на елементите. След то­ва тя ви­дя тай­ни­те на чо­веш­ка­та душа, ви­дя оне­зи 7 Същества, за ко­ито се знаеше, че те са ве­ли­ки­те не­бес­ни Учители на чо­веш­кия род. Това хо­ра­та зна­еха през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки столетия. Тогава не се го­во­ре­ше за та­ки­ва аб­с­т­рак­т­ни учения, как­то то­ва ста­ва днес, ко­га­то се учи не­що чрез по­ня­тия и идеи. През те­зи хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия се го­во­ре­ше за това, че хо­ра­та са по­уча­ва­ни от ду­хов­ния свят чрез бо­ги­ни­те Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си пред­с­та­вя­ха те­зи 7 Същества абстрактно, как­то по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духо- вни същества. Те се ос­та­вя­ха да бъ­дат по­уча­ва­ни от те­зи не­бес­ни Съще- ства. По-късно те не се явя­ва­ха ве­че по хо­ра­та ка­то жи­ви­те бо­ги­ни Диа- лектика, Риторика и т.н. в ед­но един­но видение, а в аб­с­т­рак­т­ни­те форми, в аб­с­т­рак­т­но­-те­оре­ти­чес­ки учения.

Тази личност, за ко­ято го­во­ря сега, ос­та­ви всич­ко то­ва да дейс­т­ву­ва вър­ху нея. А след то­ва тя бе въ­ве­де­на в све­та на планетите, кой­то съ­щев­ре­- мен­но раз­к­ри­ва тай­на­та на чо­веш­ка­та душа. И след ка­то ми­на през ве­ли­кия ми­ров океан, тя бе въ­ве­де­на в све­та на звез­ди­те от Овидий, кой­то бе­ше ми­нал през вра­та­та на смър­т­та и бе­ше ста­нал во­дач на ду­ши­те в ду­хов­ния свят. Тази личност, Брунето Латини ста­на учи­тел на Данте. И това, ко­ето Данте на­учи от Брунето Латини, той го вло­жи след то­ва по
своя по­ети­чен на­чин в Божествената Комедия. Така следователно ця­ла­та по­ема Божествена Комедия е един пос­ле­ден от­б­ля­сък на това, което про­дъл­жа­ва­ше да жи­вее по пла­то­ни­чес­ки на­чин на от­дел­ни мес­та и ко­ето от ус­та­та на Силвестрис бе­ше пре­да­ва­но през 12-то сто­ле­тие в Шко- лата от Шартр от такива, ко­ито бя­ха под­бу­де­ни от древ­ни­те предания, та­ка че в тях въз­ник­ва­ха тай­ни­те на Християнството ка­то в осо­бе­ни ин- спирации, ко­ито след то­ва те мо­же­ха да пре­да­дат чрез ду­ми на сво­ите ученици.

Това, ко­ето Аланус аб Инсулис вне­се в Цистерцинския орден, то пре­ми­на пос­ле вър­ху доминиканците, които кул­ти­ви­ра­ха имен­но ин­те­лек­та свър­з­вай­ки се с Аристотел. През 12-то сто­ле­тие се раз­цъф­тя Школата на Шартр, а през 13-то сто­ле­тие за­поч­на и в ор­де­на на до­ми­ни­кан­ци­те мощ­но­то дейс­т­вие за схо­лас­ти­ка­та в сми­съ­ла на аристотелизма. Онези, ко­ито ка­то ве­ли­ки учи­те­ли на Школата от Шартр ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свят, бя­ха там още из­вес­т­но вре­ме за­ед­но със сли­за­щи­те за зем­но­то въп­лъ­ще­ние доминиканци, ко­ито след ка­то сля­зо­ха на Земята ос­но­ва­ха аристотелизма. Ето за­що ние тряб­ва да на­со­чим пог­лед вър­ху ед­но меж­дин­но време, ко­га­то ка­то в един ве­лик не­бе­сен съ­бор пре­ми­на­ли­те през вра­та­та на смър­т­та ве­ли­ки учи­те­ли от Шартр бя­ха за­ед­но с онези, ко­ито ка­то до­ми­ни­кан­ци тряб­ва­ше да раз­ви­ят арис­то­те­лиз­ма след сли­за­не­то си на Земята. Тогава в ду­хов­ния свят бе склю­чен ве­ли­ки­ят "небесен договор". Онези, ко­ито под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Аланус аб Инсулис бя­ха въз­лез­ли в ду­хов­ния свят, ка­за­ха на сли­за­щи­те на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да дейст- вуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съв­сем не мо­жем да сле­зем в близ­ко­то време в ня­как­ви въп­лъ­ще­ния на Земята. Сега на­ша­та за­да­ча е да раз­ви­ете ин­те­лек­та в из­г­ря­ва­ща­та епо­ха на Съзнател- ната душа.

След то­ва ве­ли­ки­те схо­лас­ти­ци сля­зо­ха на Земята и из­пъл­ни­ха оно­ва ко­ето се бя­ха до­го­во­ри­ли с ве­ли­ки­те пла­то­ни­ци от Школата на Шартр. То- гава се слу­чи­ха ня­кои важ­ни неща. Един от онези, ко­ито бя­ха слез­ли по-рано, по­лу­ча­ва­ше нап­ри­мер ед­но пос­ла­ние чрез един друг, кой­то бе­ше ос­та­нал по­-дъл­го вре­ме с Аланус аб Инсулис в ду­хов­ния свят, т.е. при она­зи ду­хов­на индивидуалност, ко­ято бе­ше жи­вя­ла на Земята ка­то Ала- нус аб Инсулис. Слизащият по­-къс­но до­на­ся­ше то­ва послание, т.е. той дейс­т­ву­ва­ше за­ед­но с по­-въз­рас­т­ния и та­ка на Земята за­поч­на под­го­тов­ка за ин­те­лек­ту­алис­тич­на­та епоха, ко­ято по­лу­чи сво­ето на­ча­ло в до­ми­никан­с­кия орден. Именно този, кой­то бе­ше ос­та­нал по­-дъл­го вре­ме при Аланус аб Инсулис в ду­хов­ния свят, об­ли­ча­ше пър­во одеж­да­та на Ци- стерцинския ор­ден и ед­ва по­-къс­но я за­ме­ня­ше с одеж­да­та на Домини- канския орден. Така дейс­т­ву­ва­ха следователно от се­га на­та­тък онези, ­
които ня­ко­га са сто­яли под вли­янието на онова, ко­ето се бе­ше ро­ди­ло при Аристотел, и го­ре "бдяха" та­ка да се ка­же платониците, оба­че във връз­ка с дейс­т­ву­ва­щи­те на Земята аристотелци, го­ре бдя­ха тези, ко­ито са би­ли в Школата от Шартр. Духовният свят вър­ве­ше ръ­ка за ръ­ка с фи­зи­чес­кия свят. Това бе­ше един вид по­да­ва­не на ръ­ка от стра­на на арис­то­тел­ци­те към пла­то­ни­ци­те в те­че­ние на 13-то, 14-то и 15-то столе- тие. И след то­ва съ­що мно­зи­на от онези, ко­ито бя­ха слезли, за да въ­ве­дат в Европа аристотелизма, бя­ха от­но­во го­ре при другите.

Обаче по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие про­те­че така, че как­то тези, ко­ито са би­ли ръ­ко­во­ди­те­ли в Школата от Шартр, та­ка и тези, ко­ито има­ха ръ­ко­вод­ни­те мес­та в ор­де­на на доминиканците, зас­та­на­ха на­че­ло на онези, ко­ито през пър­ва­та по­ло­ви­на на 19-то сто­ле­тие под­гот­ви­ха ан­т­ро­по­соф­с­ко­то те­че­ние в он­зи мо­щен свръх се­ти­вен култ, кой­то се раз­гър­на в по­со­че­ни­те образи. Първо тряб­ва­ше от­но­во да сля­зат онези, ко­ито бя­ха дейс­т­ву­ва­ли по­ве­че или по­-мал­ко ка­то аристотелци: защото под влияни- ето на интелектуализма не беше дошло още времето, за да бъде от- ново задълбочена духовността. Обаче съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но неп­ре­къс­на­то споразумение, ко­ето дейс­т­ву­ва по-нататък. И спо­ред то­ва спо­ра­зу­ме­ние от това, ко­ето е Антропософско Движение, тряб­ва да се ро­ди нещо, ко­ето тряб­ва да на­ме­ри сво­ето за­вър­ш­ва­не в края на то­ва столетие. Защото над Антропософското Общество ви­си ед­на съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, тряб- ва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче то- гава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа. Така щото, ако ци­ви­ли­за­ци­ята не тряб­ва да пре­ми­не в пъ­лен упадък, пре­ди из­ти­ча­не­то на 20-то сто­ле­тие на Земята тряб­ва да дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но пла­то­ни­ци­те от Шартр и по­-къс­ни­те аристотелци.

На Коледа за­поч­нах­ме с това, да раз­к­ри­ва­ме все по­ве­че и по­ве­че те­зи външ­ни връзки. Те тряб­ва да из­ля­зат на бял свят, за­що­то чо­ве­чес­т­во­то очак­ва поз­на­ни­ето на вътрешното, след ка­то в те­че­ние на мно­го сто­ле­тия бе­ше на­учи­ла са­мо външ­но­то и днес ци­ви­ли­за­ци­ята се на­ми­ра в ед­но ужас­но положение. Между мно­го­то неща, ко­ито ще дойдат, тряб­ва да стои ука­за­ни­ето за това, как от ед­на стра­на е дейс­т­ву­ва­ла Школата от Шартр, как пос­ве­те­ни­те в та­зи Школа са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та и са на­ме­ри­ли в ду­хов­ния свят оне­зи души, ко­ито по­-къс­но са но­си­ли на Земята дре­ха­та на Доминиканския орден, за да раз­п­рос­т­ра­нят арис­то­те­лиз­ма с не­го­ва­та интелектуалност, за да под­гот­вят по-мо­щен на­чин епо­ха­та на Съзнателната душа. И та­ка ние имаме, бих мо­гъл да кажа, арис­то­те­лиз­ма про­дъл­жа­ващ да дейс­т­ву­ва в Антропософското Общество, са­мо че днес одухотворен, и очак­ващ сво­ето по­-на­та­тъш­но одухотворение. След то­ва в края на 20-то сто­ле­тие ще дойдат онези, ня­кои от ко­ито са днес тук, оба­че съ­еди­не­ни с онези, ко­ито са би­ли учи­те­ли в Школата от Шартр. Към то­ва се стреми, към то­ва е на­со­че­на цел­та на Антропософ- ското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, ко­ито пре­дим­но в ста­ро­то ези­чес­т­во в очак­ва­не на Християнството и жи­вя­ха с коп­неж за Християнството, до­ка­то ка­то до­ми­ни­кан­ци мо­жа­ха да про­по­вяд­ват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До се­га те­зи пос­лед­ни­те не са сли­за­ли в зем­но въплъщение, по­-доб­ре ка­за­но в зем­но прераждане, въп­ре­ки че при мо­ето сбли­же­ние с Цистерцинския ор­ден мо­жах ви­на­ги да сре­щам все­ля­ва­ния на ня­кои от онези, ко­ито бя­ха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския ор­ден мо­же­ше да бъ­де срещ­на­та ня­коя личност, ко­ято не бе­ше ед­но превъплъ- щение, не бе­ше ед­но пре­раж­да­не на уче­ник от Шартр, ко­ято оба­че има­ше мо­мен­ти в нейния живот, ко­га­то часове, дни на­ред бе­ше про­ник­на­та от ед­на та­ка­ва ин­ди­ви­ду­ал­ност от Школата в Шартр. В то­зи слу­чай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в те­зи слу­чаи са на­пи­са­ни чу­дес­ни неща, за ко­ито тряб­ва да се запитаме: кой е авто- рът? Авторът не е "патерът" /отецът/, кой­то то­га­ва се на­ми­ра­ше в Ци- стерцинския орден, в бле­до­жъл­та­та дре­ха с чер­на­та сто­ла и чер­ния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От та­ка на­пи­са­ни­те не­ща ня­кои са про­дъл­жи­ли да дейс­т­ву­ват по­-на­та­тък в та­ки­ва ста­тии или писания, ко­ито са мал­ко по-

С то­ва ис­кам да покажа, как ду­хов­ни­те дви­же­ния про­ник­ват в съвреме- нността. Обаче това, ко­ето днес про­ник­ва са­мо ка­то през мал­ки прозор- ци, тряб­ва в бъ­де­ще да се пре­вър­не в ед­но един­с­т­во чрез она­зи връз­ка меж­ду ръ­ко­во­ди­те­ли на Школата от Шартр и ръ­ко­во­ди­те­ли­те на схола-

Това е, ко­ето ис­ках да ка­жа днес: как антропософското течение е свър- зано с дълбоката тайна на епохата, която започва с явяването на Хри- стос в Тайната на Голгота и се разви така, както аз описах това сега. С то­ва ис­ка­ме да про­дъл­жим във вто­ра­та сказка.