Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ШЕСТА

Тъй ка­то днес ни е по­да­рен то­зи час, бих ис­кал да ка­жа не­що в до­пъл­не­ние на из­не­се­но­то ве­че тук, да разгле­дам от­дел­ни­те неща, ко­ито днес ще ста­нат по­-лес­но раз­би­ра­еми бла­го­да­ре­ние на това, че в пре­ди обед­ни­те часове, от­час­ти и в съб­ра­ни­ята на чле­но­ве­те бя­ха ве­че за­сег­на­ти под­гот­ви­тел­ни­те неща. Въпросът ще се ка­сае за това, че та­зи ве­чер тряб­ва да бъ­де ка­за­но не­що вър­ху неща, ко­ито са свър­за­ни с Кармата на Антро- пософското Общество. След то­ва аз ще про­дъл­жа да го­во­ря вър­ху та­ки­ва те­ми по­-на­та­тък през след­ва­щи­те дни в Лондон.

От сказките, ко­ито дър­жах тук следва: за нашето време, за нашата епо- ха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човече- ството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наимено-
вание Михаел. Това особено, ако ис­ка­ме да го на­ре­чем така, гос­под­с­т­во на ду­хов­ния жи­вот е за­поч­на­ло през 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. Както ве­че казах, то е би­ло пред­хож­да­но от гос­под­с­т­во­то на Габриел. Сега бих ис­кал да нап­ра­вя ня­кои за­бе­леж­ки вър­ху нещата, ко­ито са свър­за­ни с то­ва гос­под­с­т­во на Михаел, как­во­то то е днес.

Когато Михаел нап­рав­ля­ва сво­ите им­пул­си сред зем­ния жи­вот през раз­ви­ти­ето на човечеството, той е ви­на­ги Духът, кой­то вна­ся слън­че­ви­те сили, слън­че­ви­те ду­хов­ни си­ли в чо­веш­ко­то развитие. С то­ва е свър­зан фактът, че, как­то мо­жах­те да чу­ете та­зи сут­рин в об­щи­те сказки, през вре­ме на не­го­ва­та днев­на буд­ност чо­ве­кът при­ема в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло и в не­го­во­то етер­но тя­ло те­зи слън­че­ви сили.

Но се­гаш­но­то гос­под­с­т­во на Михаел, ко­ето е за­поч­на­ло не­от­дав­на и ще трае три до че­ти­ри столетия, означава, че кос­ми­чес­ки­те слън­че­ви си­ли пре­ми­на­ват окон­ча­тел­но във фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло на човека. Тук ние тряб­ва да се за­пи­та­ме пре­ди всичко: какво представляват тези си- ли, тези импулси, тези космически слънчеви сили?

Михаел е пре­дим­но слън­чев Дух. Ето за­що той е съ­що он­зи Дух, кой­то има в на­ша­та епо­ха имен­но задачата, да за­дъл­бо­чи съ­щес­т­ве­но Христия- нството съг­лас­но не­го­ва­та истина. Слънчевото съ­щес­т­во Христос - аз чес­то пъ­ти съм каз­вал то­ва - е жи­вя­ло на Земята чрез тя­ло­то на Исуса, а от то­га­ва на­сам по свръхсе­ти­вен на­чин за­ед­но с чо­веш­кия свят. Обаче чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да уз­рее са­мо постепенно, за да при­еме в се­бе си ця­ла­та тайна, ко­ято е свър­за­на с Христос. Една съ­щес­т­ве­на част на то­ва за­дъл­бо­ча­ва­не тряб­ва да нас­тъ­пи в на­ша­та епо­ха на Михаел.

Когато дейс­т­ву­ват на Земята, слън­че­ви­те си­ли се със­то­ят ви­на­ги в това, че са свър­за­ни с ед­на им­пул­со­ва вълна, ко­ято се раз­ли­ва на струи в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция и ко­ято мо­жем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме ка­то ин­те­лек­ту­ал­на вълна. Защото всичко, ко­ето чо­ве­кът има ка­то интелект, ко­ето въ­об­ще све­тът има ка­то интелект, до кол­ко­то ста­ва въп­рос за на­шия свят, про­из­хож­да от Слънцето. Слънцето е из­вор на интелектуалното.

Когато из­каз­ва­ме та­зи истина, ние мо­жем да до­ло­вим из­вес­т­на чув­с­т­ве­на съп­ро­ти­ва да­же при съв­ре­мен­ните хора, за­що­то съв­сем пра­вил­но е да не очак­ва­ме твър­де мно­го от днеш­на­та фор­ма на интелекта. И имен но този, кой­то се за­поз­на­ва с ду­хов­ния живот, не мо­же да очак­ва осо­бе­но мно­го от днеш­на­та фор­ма на интелектуалността. Тя е аб­с­т­рак­т­но логи- ческа, тя е нещо, ко­ето из­пъл­ва чо­ве­ка със сян­ко­об­раз­ни по­ня­тия и идеи, ко­ито са твърде, твър­де от­да­ле­че­ни от пъл­но­жиз­не­на­та действителност, ко­ито са сту­де­ни и без­душ­ни спря­мо това, ко­ето пул­си­ра ка­то топъл, све­тещ жи­вот през чо­ве­ка и през света.

Обаче с ин­те­ли­гент­нос­т­та е та­ка са­мо днес, за­що­то това, ко­ето днес има­ме ка­то интелигентност, се на­ми­ра ед­ва в на­ча­ло­то си в об­що­то съз­на-­

В 13-то сто­ле­тие на Средновековието Тома Аквински на­ри­ча Същества- та, ко­ито са оби­та­те­ли на звез­дите, така, ка­то че те са ед­но един­но съ- щество, как­то бих­ме го­во­ри­ли за чо­ве­чес­т­во­то на Земята ка­то за ед­но един­но същество, ко­га­то бих­ме го наб­лю­да­ва­ли от ед­на чуж­да звезда. Следователно въпреки, че той не ви­на­ги казва, как­во от­дел­ни съ­щес­т­ва или мно­го съ­щес­т­ва на­се­ля­ват звездите, как­то ние знаем, че тряб­ва да го­во­рим за звез­ди­те ка­то за ко­ло­нии на ду­хов­ни Същества в Космоса, следователно ма­кар и да го­во­ри за един­но звез­д­но същество, все пак той го­во­ри за Интелигенциите на звездите. С то­ва хрис­ти­ян­с­ки­ят цър­ко­вен отец от Средновековието, от 13-то сто­ле­тие стои в ед­но предание, ко­ето то­га­ва се на­ми­ра­ше ве­че в про­цес на угасване, на залязване, на упадък, ко­ето оба­че яс­но со­чи към това, че всичко, ко­ето ние об­х­ва­ща­ме с име­то интелигентност, е би­ло ня­ко­га не­що раз­лич­но от това, ко­ето то е днес.

Когато оти­дем в ми­на­ло­то в прад­рев­ни вре­ме­на на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то - в мо­ите сказ­ки аз ве­че обър­нах тук вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва - при чо­ве­ка не бе­ше така, че той да про­из­веж­да мис­ли­те от се­бе си, да мис­ли вър­ху не­ща­та чрез сво­ята соб­с­т­ве­на сила. Защото та­зи вът­реш­на ду­шев­на спо­соб­ност на мисленето, та­зи вът­реш­на дейност об­ра­зу­ва­не­то на мис­ли­те се е раз­ви­ла на­пъл­но ед­ва от 15-то сто­ле­тие насам, от­как то Съзнателната ду­ша про­ник­ва в раз­ви­ти­ето на човечеството. И ако оти­дем в пре­дих­рис­ти­ян­с­ки­те вре­мена, в древ­ни времена, ние нав­ся­къ­де ще намерим, че хо­ра­та съв­сем ня­мат още съзнанието, че са­ми­те те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е раз­п­рос­т­ра­не­на нав­ся­къ­де космически. В не­ща­та се на­ми­ра ин­те­ли­гент­ност. И как­то има­ме въз­п­ри­ятие за цветовете, та­ка съ­що хо­ра­та са въз­п­ри­ема­ли и въз­п­ри­емат ин­те­ли­гент­но­то съдържание, мис­ло­во­то съ­дър­жа­ние на нещата. Светът е из­пъл­нен с Интелигентност. Повсеместно има ин­те­ли­гент­на същност. Човекът си е ус­во­ил та­зи ин­те­ли­гент­ност та­ка да се ка­же в те­че­ние на
най-но­во­то време. Бихме мог­ли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е полу- чил в по-ново време навсякъде една капка. Това е то­га­ва чо­ве­къ­т /­Виж рис. №1/.

Обаче при древ­ния чо­век бе­ше така, че все­ки момент, ко­га­то мислеше, той има­ше съз­на­ние за това, че мис­ли­те му са вдъхновени, открити. Той при­пис­ва­ше Интелигентност са­мо на Вселената, не на се­бе си.

Но във всич­ки вре­ме­на уп­ра­ви­тел на та­зи кос­ми­чес­ка Интелигентност, ко­ято се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от Слънцето лъ­че­за­рей­ки как­то свет­ли­на­та над це­лия свят, бе­ше Духът, кой­то е на­зо­ван с име­то Михаел. Михаел е уп­ра­ви­те­лят на кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. Обаче в по­-но­во­то след­х­рис­ти­ян­с­ко вре­ме нас­тъ­пи фак­тът, че след Тайната на Голгота Михаел пос­те­пен­но из­гу­би влас­т­та над Интелигентността. Откакто Земята същест- вува, Михаел е уп­рав­ля­вал кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. И ко­га­то един чо­век е чув­с­т­ву­вал в се­бе си мисли, т.е. ин­те­ли­гент­но съдържание, още във вре­ме­то на Александър Велики, на Аристотел, той е счи­тал те­зи ми- с­ли не ка­то не­го­во соб­с­т­ве­но съ­дър­жа­ние на мисли, а ка­то мис­ли от­к­ри­ти му чрез си­ла­та на Михаел, ма­кар и в оно­ва ези­чес­ко вре­ме хо­ра­та да са на­ри­ча­ли то­ва Същество с дру­го име. Обаче то­ва съ­дър­жа­ние на мис­ли пос­те­пен­но от­па­да от гос­под­с­т­во­то на Михаел. И ко­га­то на­соч­ва­ме пог­лед в ду­хов­ния свят, ние виж­да­ме то­ва по­тъ­ва­не на Интелигентно- стта от Слънцето към Земята, ко­ето по­тъ­ва­не ста­ва до към 8-то след­х­рис­ти­ян­с­ко столетие. В 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие хо­ра­та за­поч­ват вече, бих мо­гъл да кажа, ка­то пред­шес­т­ве­ни­ци на по­-къс­ни­те си себе- подобни, да раз­ви­ват соб­с­т­ве­на интелигентност, то­га­ва ин­те­ли­гент­нос­т­та за­ема ней­но­то се­да­ли­ще в ду­ши­те на хората. И Михаел и не­го­ви­те спод­виж­ни­ци гле­дат от Слънцето до­лу на Земята и мо­гат да кажат: то- ва, което ние управлявахме в течение на еони, отпадна от нашето го- сподство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората.

Видите ли, обич­ни приятели, то­ва бе­ше нас­т­ро­ени­ето сред об­щ­нос­т­та на Михаел на Слънцето. По вре­мето на Александър Велики и сто­ле­тия по­-
ра­но бе­ше така, гос­под­с­т­во­то на Земята има­ше Михаел. Обаче по вре­ме­то на Тайната на Голгота Михаел и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци бя­ха на Слънце- то. И по вре­ме­то на Тайната на Голгота те не са­мо ви­дя­ха Христос да на­пус­ка Слънцето, при­вър­же­ни­ци­те на Михаел ви­дя­ха не как­то зем­ни­те оби­та­те­ли Христос да ид­ва при тях, а как той на­пус­ка Слънцето, но те ви­дя­ха същевременно, как влас­т­та им над Интелигентността пос­те­пен­но изчезна.

Така в те­че­ние на по­-но­во­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то ние има­ме явле- нието, че от Тайната на Голгота на­сам то­ва раз­ви­тие про­дъл­жа­ва своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис. № 2: чер­ве­но и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/. Тогава в това, ко­ето хо­ра­та на­ри­чат наука, ко­ето те раз­ви­ват в тех­ни­те мислите за­поч­ват да при­пис­ват на се­бе си соб­с­т­ве­на­та индивидуална, лич­на ин-

телигентност. Михаел виж­да меж­ду хо­ра­та онова, ко­ето той е уп­рав­ля­вал в те­че­ние на еони. И сред об­щ­нос­т­та на Михаел съ­щес­т­ву­ва настрое-нието: при нашето следващо господство - което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие - когато отново ще проник- нем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земя- та, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони.

И та­ка в то­ва вре­ме има ед­на подготовка, с ог­лед об­щ­нос­т­та на Михаел да на­ме­ри от­но­во в сър­ца­та на хо­ра­та онова, ко­ето е би­ло изгубено, ко­ето та­ка да се ка­же под вли­яни­ето на Тайната на Голгота съ­що из­ми на пъ­тя от не­бе­то към Земята, ма­кар и то­ва да бе­ше един по дъ­лъг път. Какво ста­ва по-нататък, как Михаел и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци се стре­мя­ха от­но­во да зав­ла­де­ят из­п­лъз­на­ла­та им се Интелигентност от слън­че­во­то небе, да я зав­ла­де­ят се­га в сър­ца­та на хо­ра­та за­поч­вай­ки от та­зи епо­ха на Михаел, от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие, то­ва бих ис­кал да Ви опи­ша малко. Михаел, кой­то се бе­ше стре­мил от Слънцето към Земя- та за онези, ко­ито виж­дат ду­хов­но­то в Космоса, Михаел ис­ка в бъ­де­ще да се нас­та­ни в сърцата, в ду­ши­те на зем­ни­те хора. И то­ва тряб­ва да ­
започ­не с на­ша­та епо­ха, то­ва тряб­ва да бъ­де ед­но на­соч­ва­не на Христия- нството в по­-дъл­бо­ки истини, ка­то Христос тряб­ва да на­ме­ри сво­ето обяснение, сво­ето вжи­вя­ва­не в чо­ве­чес­т­во­то чрез то­зи слън­чев Дух - Михаел - кой­то ви­на­ги е уп­рав­ля­вал раз­би­рането, т.е. интелигентността, кой­то се­га не мо­же да я уп­рав­ля­ва в Космоса, но кой­то в бъ­де­ще ис­ка да я уп­рав­ля­ва чрез сър­ца­та на хората.

Когато днес на­ми­ра­ме ня­къ­де изя­ве­на ин­те­ли­гент­ност и ис­ка­ме да спо­ди­рим нейния произход, ние се об­ръ­ща­ме към ед­на чо­веш­ка глава, за- щото ин­те­ли­гент­нос­т­та е сляз­ла та­ка да се ка­же от Небето на Земята, тъ­че в чо­веш­ка­та ду­ша и се про­явя­ва вът­реш­но чрез гла­ва­та на човека. Но не е би­ло ви­на­ги така, ко­га­то хо­ра­та са се стре­ме­ли към Интелигент- ност, ко­га­то те са се стре­ме­ли към това, ко­ето се раз­к­ри­ва ка­то ин­те­ли­гент на същ­ност от Космоса. Също та­ка в ми­на­ли вре­ме­на и чо­ве­кът не се е стре­мял към Интелигентността чрез ед­но раз­ви­тие на не­го­ва­та глава, а се е стре­мял към нея чрез това, че е тър­сел вдъх­но­ве­ни­ето чрез си­ли­те на Космоса.

Бих мо­гъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическа- та интелигентност, както тя не се търси вече днес, а както се е тър- села някога, един пример за това имаме, когато - както ни се удаде последната неделя - когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упраж- нявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.

От това, ко­ето ис­то­ри­чес­ки­те до­ку­мен­ти съ­об­ща­ват за Артус и не­го­ва­та кръг­ла маса, ние не ще мо­жем да по­лу­чим ед­на пред­с­та­ва за това, по­не не ще мо­жем да по­лу­чим лес­но ед­на представа, как­ви са би­ли всъщ­ност за­да­чи­те на та­зи та­ка на­ре­че­на кръг­ла ма­са на Артус. Но ние ще по­лу­чим ед­на представа, ако сто­им с ду­хов­но­то око на мястото, къ­де­то ня­ко­га се е на­ми­рал замъкът, и гле­да­ме она­зи част от морето, ко­ято об­г­ръ­ща­ме там с поглед, ко­га­то гле­да­ме она­зи част от морето, ко­ято е раз­де­ле­на ня­как­си на две час­ти от ед­на пла­нин­с­ка шап­ка ­/Виж рис. № 3/. Там за от­но­си­тел­но крат­ко вре­ме мо­жем да ви­дим ед­на чу­дес­на иг­ра меж­ду свет­ли­на­та и въздуха, но съ­що и меж­ду ду­хо­ве­те на елементите, ко­ито жи­ве­ят във въз­ду­ха и светлината. Там мо­жем да видим, как оне­зи ду­хо-­

Но об­що взе­то за днеш­ния чо­век и при на­ши­те днеш­ни со­ци­ал­ни уред­би не е въз­мож­но да бъ­дат за­дър­жа ни те­зи действия, ко­ито се изя­вя­ват в иг­ра­та на при­род­ни­те сили. Само на поз­на­ни­ето на пос­ве­ще­ни­ето е въз­мож­но да про­ник­не в те­зи неща. Но ви­ди­те ли, към всичко, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то в духа, при­над­ле­жи ви­на­ги нещо, ко­ето е ос­нов­но условие. Тази сут­рин при един пример, с кой­то пър­во обясних, как­во тряб­ва да бъ­де нап­ра­ве­но за поз­на­ни­ето на външ­ни­те явления, аз Ви ка- зах, че за цел­та тряб­ва да дейс­т­ву­ва хар­мо­ни­зи­ра­ща­та Карма на два­ма човека. За да мо­же­ше това, ко­ето се изя­вя­ва по та­къв чу­де­сен на­чин от мо­ре­то ка­то духове, да се влее по един пра­ви­лен на­чин в мисията, в за­да­ча­та на цар Артус и не­го­ви­те последователи, в оно­ва вре­ме тряб­ва­ше да има не­що особено.

Положението е на­пъл­но такова, ка­то че и днес още про­дъл­жа­ва играта, ко­ято про­ник­на­та от слън­че­ва­та светлина, от слън­че­вия бля­сък ста­ва над на­дип­ля­щи­те се, пен­ли­ви мор­с­ки вълни, ка­то че и днес още над то­ва море, на та­зи пла­ни­на при­ро­да­та е из­пъл­не­на нав­ся­къ­де с бро­де­щи духо- ве. Обаче за да бъ­де за­дър­жа но това, ко­ето бро­де­ше ка­то ду­хо­ве в дейс­т­ви­ята на природата, бе­ше не­об­хо­ди­мо то да бъ­де въз­п­ри­ето не са­мо от един човек. За то­ва бе­ше не­об­хо­ди­мо ед­на гру­па от хора, ед­на гру­па от хора, от ко­ято един се чув­с­т­ву­ва­ше ка­то слън­це в цен­тъ­ра и не­го­ви­те 12 дру­га­ри бя­ха пос­то­ян­но въз­пи­та­ва­ни така, че в тех­ния темперамент, в тях­на­та душа, в ця­ла­та про­ява на тях­но­то съ­щес­т­во те об­ра­зу­ва­ха за­ед­но ед­на 12-ка, ко­ято мо­же­ше да бъ­де гру­пи­ра­на съ­що ка­то 12 от­дел­ни гру­пи­ра­щи се човеци, как­то съз­вез­ди­ята на зо­ди­ака око­ло Слънцето. Така що­то и кръг­ла­та ма­са се със­то­еше имен­но от това, че цар Артус за­ема­ше мяс­то­то в сре­да­та и око­ло не­го бя­ха на­ре­де­ни 12-те, ко­ито там, къ­де­то бя­ха за­ед­но та­ка да се ка­же в тех­ния съвет, имаха ка­то емблема, ка­то
свой знак зо­ди­акал­ни­те знаци, за да покажат, под кое кос­ми­чес­ко вли­яние се на­ми­ра все­ки един от тях. От то­ва мяс­то из­хо­ди та­ка да се ка­же ци­ви­ли­за­ци­ята на Европа. Тук цар Артус и не­го­ви те 12 дру­га­ри при­ема­ха силите, ко­ито чер­пе­ха от Слънцето, за да пра­вят сво­ите мощ­ни по­хо­ди през ос­та­на­ла­та Европа и да во­дят бор­ба за про­гон­ва­не от хо­ра­та на стари­те ди­ви де­мо­ни­чес­ки същества, ко­ито в го­ляма част още се на­ми­ра­ха в ев­ро­пейс­ко­то население. Тези 12 дру­га­ри на цар Артус, кой­то ги управляваше, се бо­ре­ха за външ­на­та цивилизация.

Ако се за­пи­та­ме сега: Как се чувствуваха 12-те? Като какво се чувст- вуваха те? Да, ние ще раз­бе­рем това, ко­ето бе­ше там, са­мо тогава, ако се вър­нем към това, ко­ето аз то­ку що изнесох. Хората не чув­с­т­ву­ваха ин­те­ли­гент­нос­т­та в се­бе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли - а чувствуваха интелигентостта като ед- но откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каква- то аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те при­ема­ха ин­те­ли­гент­нос­т­та в се­бе си, она­зи интелигентност, от ко­ято се нуждаеха, за да об­ра­зу­ват ци­ви­ли­за­тор­с­ки­те импулси. И те от­но­во се чув­с­т­ву­ва­ха под ръ­ко­вод­с­т­во­то на оно­ва Същество, ко­ето мо­жем да на­зо­вем с не­го­во­то хрис­ти­яно­-­ев­рейс­ко име Михаел. Както по­каз­ва са­ма­та кон­фи­гу­ра­ция на за­мъ­ка на Артус, гру­па­та на 12-те под ръ­ко­вод­с­т­во­то на цар Артус бе­ше в пре­въз­ход­ния сми­съл ед­на Михаелова група, ед­на Михаелова гру­па от оно­ва време, ко­га­то Михаел още уп­рав­ля­ва­ше кос­ми­чес­ка­та Интелиген- тност.

Да, та­зи гру­па бе­ше да­же онази, ко­ято на­й-п­ро­дъл­жи­тел­но вре­ме дър­же­ше твър­до на това, да оси­гу­ри гос­под­с­т­во­то на Михаел над кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. И бих­ме мог­ли да кажем: когато днес гледаме развали- ните на замъка на Артус, ние още чувствуваме от акашовите летописи камъните да падат от това, което някога са били вратите на замъка, и с падането на тези камъни чувствуваме нещо като една земна карти- на на потъването надолу на интелигентността, на космическата ин- телигентност от ръцете на Михаел в душите на хората.

И на­ред с те­че­ни­ето на Артус-Михаел се раж­да ед­но по­ляр­но сре­щу­по­лож­но течение, оно­ва те­че­ние на ед­но дру­го място, на ед­но място, къ­де­то се от­тег­ли по­ве­че вът­реш­но­то Християнство, ро­ди се те­че­ни­ето на Граала. Съществува оно­ва сведение, ко­ето на­ми­ра­те по­со­че­но в ле­ген­да­та за Парцивал. Течението на Граала съществува. И в то­ва те­че­ние на Граала съ­що на­ми­ра­ме 12-те гру­пи­ра­ни око­ло един, но така, ка­то се­га се дър­жи на­пъл­но смет­ка за това, че Интелигентността, мис­ли­те от ин­те­ли­гент­но ес­тес­т­во не се изя­вяват ве­че раз­ли­вай­ки се от не­бе­то на­до­лу към Земята, а се­га онова, ко­ето се раз­ли­ва надолу, из­г­леж­да в срав­не­ние с зем­ни­те мис­ли ко­ито про­явя­ва неп­рак­тич­ния чо­век - Парцивал. Това се

Тук на се­вер има­ме за­мъ­ка на Артус, къ­де­то още се мис­ли за кос­ми­чес­ка­та Интелигентност, къ­де­то оп­ре­делен кръг хо­ра ис­кат да вне­сат нтели- гентността на Вселената в ци­ви­ли­за­ци­ята на Земята. Оттатък се на­ми­ра про­ти­во­по­лож­ни­ят замък, за­мъ­кът на Граала, къ­де­то от не­бе­то не се че- р­пи ве­че на Земята Интелигентността, къ­де­то се дър­жи на­пъл­но смет­ка за това, че онова, ко­ето е мъд­рост пред хората, е глу­пост пред Бога, а ко­ето е мъд­рост пред Бога, е глу­пост пред хората. Тук от за­мъ­ка те­че по­ве­че на юг онова, ко­ето с из­к­лю­че­ние на ин­те­ли­гент­нос­т­та ис­ка да се влее в интелигентността.

И та­ка в древ­ни­те времена, ко­ито оба­че се прос­ти­рат чак до оне­зи вре- мена, ко­га­то от­въд Азия ста­на Тайната на Голгота, ние има­ме в те­зи дре- в­ни времена, ко­га­то пра­вил­но зас­та­нем в това, ко­ето става, има­ме от ед­на стра­на буйния стре­меж да бъ­де оси­гу­ре­но кос­ми­чес­ко­то гос­под­с­т­во на Михаел вър­ху Интелигентността чрез прин­ци­па на Артус, а от дру­га стра­на от Испания има­ме от прин­ци­па на Граала стремежа, да се дър­жи смет­ка за това, че в бъ­де­ще ин­те­ли­гент­нос­т­та тряб­ва да бъ­де на­ме­ре­на на Земята, че тя не се раз­ли­ва ве­че от небето. Цялата ле­ген­да на Граала ди­ша сми­съ­ла на това, ко­ето аз то­ку що изказах.

И така, пос­та­вяй­ки ед­но до дру­го те­зи две течения, ние на­ми­ра­ме ве­ли­ка­та проблема, ко­ято е би­ла пос­та­ве­на в миналото, бих мо­гъл да кажа, чрез онова, ко­ето сто­еше ис­то­ри­чес­ки пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала. Поста- вена бе­ше проб­ле­мата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там инте- лигентността? И това, ко­ето стои пред нас ка­то ве­ли­ка проб­ле­ма на на­ша­та епоха, се обе­ди­ня­ва в едно: чрез господството на Михаел христи- янството трябва да бъде схванато в един по-дълбок смисъл.

Пред нас стои мощ­но та­зи проблема, за­пи­са­на чрез две­те противополож- ности, чрез он­зи замък, чи­ито раз­ва­ли­ни мо­гат да се ви­дят в Тинтагел, и в он­зи замък, кой­то не мо­же да бъ­де ви­дян та­ка лес­но от хората, защо­то той от­в­ся­къ­де е об­г­ра­ден с го­ра от духове, ко­ято се прос­ти­ра 60 ми­ли наоколо. Обаче меж­ду те­зи два за­мъ­ка стои ве­ли­ки­ят въпрос: как Ми- хаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на християнството?

Сега ние не мо­жем да кажем, че ри­ца­ри­те на цар Артус не са во­юва­ли за Христос и за сми­съ­ла на Христовия Импулс. Само че в тях ца­ру­ва­ше

През те­зи дни аз мо­жах да Ви раз­ка­жа за оне­зи индивидуалности, за оне­зи личности, ко­ито през 12-то сто­ле­тие бя­ха дейс­т­ву­ва­ли в по­дър­жа­на­та от ви­со­ка ду­хов­ност Школата от Шартр. Аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху та­ки­ва учи­те­ли на Школата от Шартр, ка­то Бернардус Силвест- рис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха пре- подавали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици. Когато взе­мем всич­ко това, ко­ето аз ве­че Ви оха­рак­те­ри­зи­рах, ко­ето бе­ше свойс­т­ве­но на те­зи учи­те­ли от Шартр, ние мо­жем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална приро- да, не за една абстрактна природа, която беше материална. И за­то­ва по­ло­же­ни­ето бе­ше такова, че, бих мо­гъл да кажа, над Школата от Шартр още ви­се­ше не­що от оно­ва слън­че­во Християнство, ко­ето ка­то ри­ца­ри на Михаел ге­ро­ите на кръг­ла­та ма­са на Артус се ста­ра­еха да пос­та­вят в света.

Бих мо­гъл да кажа, че та­зи Школа от Шартр бе­ше пос­та­ве­на по един за­бе­ле­жи­те­лен на­чин меж­ду се­вер­ния прин­цип на Артус и юж­ния Христов Принцип. И не­ви­ди­ми­те свръх­се­тив­ни Импулси дейс­т­ву­ва­ха как­то сен­ки­те на за­мъ­ка на Артус и как­то сен­ки­те на за­мъ­ка на Граала, не тол­ко­ва в съ­дър­жа­ни­ето на уче­нието, кол­ко­то по­ве­че в це­лия тон, в ця­ло­то държане, в нас­т­ро­ени­ето на това, ко­ето - бих­ме мог­ли да ка­жем - се­де­ше ка­то въ­оду­ше­ве­ни уче­ни­ци в ауди­то­ри­ите от Шартр.

Това бе­ше времето, в ко­ето имен­но те­зи учи­те­ли от Шартр зас­тъп­ва­ха Християнството така, че тех­ни­те уче­ни­ци виж­да­ха нав­ся­къ­де в Христос, кой­то се бе­ше явил в Исуса от Назарет, вис­ше­то слън­че­во Същество. Та- ка щото, бих мо­гъл да кажа, ко­га­то го­во­ре­ха за Христос, те виж­да­ха Христовия Импулс дейс­т­ву­ващ сред зем­но­то раз­ви­тие спо­ред сми­съ­ла на въз­г­ле­да на Граала, но съ­щев­ре­мен­но виж­да­ха в Христос раз­ли­ва­щия се на­до­лу към Земята слън­чев Импулс.

Това, ко­ето се пред­ла­га­ше на ду­хов­но­то виж­да­не ка­то ос­но­вен тон на уче­ни­ето от Шартр, то не мо­же да бъ­де до­би­то днес от ли­те­ра­тур­ни­те документи, ко­ито са ос­та­на­ли от от­дел­ни­те учи­те­ли от Школата от Ша- ртр. За човека, кой­то ги че­те днес, те из­г­леж­дат поч­ти ка­то ка­та­ло­зи на
имена. Обаче кой­то ги че­те с ду­хов­но разбиране, той виж­да в крат­ки­те меж­дин­ни изречения, ко­ито се на­ми­рат меж­ду та­ка изо­бил­но ци­ти­ра­ни­те име­на и тер­ми­но­ло­гии и дефиниции, дъл­бо­ко­то разбиране, ко­ето още при­те­жа­ва­ха те­зи учи­тели от Шартр.

След то­ва към края на 12-то сто­ле­тие те­зи учи­те­ли от Шартр ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свят. Там те срещ­на­ха оно­ва дру­го течение, ко­ето бе­ше свър­за­но със ста­ра­та епо­ха на Михаел, ко­ето оба­че се счи­та­ше с пъл­но­то Християнство: със слезлия от Небето на Земята Христов Импулс. В ду­хов­ния свят те се срещ­на­ха с всич­ко онова, ко­ето бе­ше из­вър­ше­но чрез арис­то­тел­ци­те ка­то под­го­тов­ка на Християнството в древ­ни времена, бла­го­да­ре­ние на това, че Александър Велики бе­ше пред­п­ри­ел своя по­ход в Азия, те се срещ­на­ха оба­че съ­що и с на­ми­ра­щи­те се то­га­ва в ду­хов­ния свят Аристотел и Александър. Това, ко­ето те­зи два­ма­та но­се­ха в се­бе си, не мо­же­ше да бъ­де то­га­ва на Земята, за­що­то то се счи­та­ше на­пъл­но с ед­но от­каз­ва­не от ста­ро­то при­ро­до­съ­об­раз­но Хри- стиянство, как­во­то още съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то от­б­ля­сък в уче­ни­ето от Ша- ртр, къ­де­то още про­дъл­жа­ва­ше да дейс­т­ву­ва нещо, като, бих мо­гъл да кажа, ези­чес­ко Християнство, Християнство от пре­ди ид­ва­не­то на Хри- стос на Земята, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше съ­що и в кръ­га на Артус. В то­ва време, ко­га­то дейс­т­ву­ва­ха учи­те­ли­те от Шартр, аристотелците, онези, ко­ито ос­но­ва­ха и под­по­ма­га­ха александризма, не мо­жа­ха да бъ­дат на Земята. Тяхното вре­ме дой­де мал­ко по-късно, ед­ва от 13-то сто­ле­тие нататък.

Обаче меж­дув­ре­мен­но нас­тъ­пи не­що мно­го важно. Онези, ко­ито бя­ха учи­те­ли в Шартр, след ка­то ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та и въз­ля­зо­ха в ду­хов­ния свят, се срещ­на­ха с тези, ко­ито тък­мо се гот­ве­ха да сля­зат във фи­зи­чес­кия свят и ко­ито съ­об­раз­но с тях­на­та Карма се стре­мя­ха то­га­ва да оти­дат в ор­де­на на доминиканците, къ­де­то се раз­ви­ва­ше арис­то­тел­с­т­во­то и александринизмът. Следователно те се срещ­на­ха с те­зи гот­ве­щи се да сля­зат души. И ако тряб­ва да го­во­ря с днеш­ни­те три­ви­ал­ни думи, бих мо­гъл да кажа, там на пов­ра­та меж­ду 12-то и 13-то сто­ле­тие в на­ча­ло­то на 13-то столетие, се про­ве­де един вид раз­го­вор меж­ду то­ку що прис­тиг­на­ли­те и гот­ве­щи­те се да сли­зат души. И в то­зи раз­го­вор ста­на ве­ли­ка­та спогодба, чрез ко­ято тряб­ва­ше да бъ­де съ­еди­не­но дейс­т­ви­ето на слън­че­во­то Християнство, как­то то се изя­вя­ва нап­ри­мер в прин­ци­па на Граала, как­то се изя­вя­ва съ­що и в уче­ни­ята от Шартр, с това, ко­ето бе­ше аристотелство, александринизъм. И алек­сан­д­рин­ци­те сля­зо­ха долу, ос­но­ва­ха днес не осо­бе­но по­чи­та­на­та схоластика, сред която бе из­во­юва­но това, ко­ето мо­же­ше да бъ­де из­во­юва­но пър­во чрез ра­ди­кал­нос­т­та на ед­на крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл - това лично безсмъртие, което учителите от
Шартр не застъпват така строго. Те още има­ха в се­бе си не­що от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те го­во­ре­ха за лич­но­то без­с­мър­тие мно­го по­-мал­ко от до­ми­ни­кан­с­ки­те учители, от схоластиците.

Тук ста­на­ха ня­кои важ­ни неща. Когато един от учи­те­ли­те схо­лас­ти­ци бе­ше сля­зъл от ду­хов­ния свят на Земята, за да раз­п­рос­т­ра­ня­ва след то­ва арис­то­тел­с­т­во­то в хрис­ти­ян­с­кия смисъл, не бе­ше още въз­мож­но - та­ка ис­ка­ше Кармата - да бъ­де съ­еди­не­но с ду­ша­та в пъл­ния сми­съл онова, ко­ето бе­ше по­-дъл­бо­ко­то съ­дър­жа­ние на прин­ци­па на Граала. Поради та­зи при­чи­на тъл­ку­ва­не­то на Граала от Волфрам фон Ешенбах мо­жа да бъ­де про­из­ве­де­но от­но­си­тел­но по-късно. Тогава един друг, кой­то сле­зе по-късно, до­не­се съ­от­вет­ното и в до­ми­ни­кан­с­кия ор­ден един по­-с­тар и един по­-м­лад до­ми­ни­ка­нец пре­го­ва­ря­ха вър­ху пъл­на­та връз­ка меж­ду арис­то­тел­с­т­во­то и онова, ко­ето бе­ше по­ве­че ед­но при­ро­до­съ­об­раз­но Християнство, как­во­то то жи­ве­еше в кръ­га на Артус. След то­ва и инди- видуалностите, ко­ито бя­ха на Земята ка­то до­ми­ни­кан­с­ки учители, ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та и въз­ля­зо­ха в ду­хов­ния свят. И се­га ста­на оно­ва дейс­т­ви­тел­но ве­ли­ко спо­ра­зу­ме­ние меж­ду ръ­ко­вод­с­т­во­то на са­мия Михаел, кой­то гле­да­ше се­га на­до­лу към на­ми­ра­ща­та се ве­че на Зе- мята Интелигентност, кой­то оба­че се­га съб­ра сво­ите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни съ- щества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътреш- но душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнст- вото. Това не мо­жа още да ста­не във фи­зи­чес­кия свят, за­що­то не бя­ха се из­пъл­ни­ли още вре­ме­на­та за това. Обаче под ръ­ко­вод­с­т­во­то на са­мия Михаел бе ос­но­ва­на ед­на ве­ли­ка свръх­се­тив­на ин­с­ти­ту­ция на мъдростта, къ­де­то бя­ха съб­ра­ни всич­ки души, ко­ито бя­ха още ези­чес­ки надъхани, ко­ито оба­че се стре­мя­ха към Християнството, съ­що и оне­зи души, ко­ито през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия бя­ха жи­ве­ли ве­че с Християнството в сърцето, как­то то съ­щес­т­ву­ва­ше тогава. Образуван бе един Михаелов отряд, кой­то прие в свръх­се­тив­ни­те области, в ду­хов­ния свят оне­зи уче­ния на Михаеловите учи­те­ли от ста­ро­то вре­ме на Александър Велики, на Михаеловите учи­те­ли от вре­ме­то на пре­да­ни­ето на Граала, съ­що и на Михаеловите учители, ко­ито съ­щес­т­ву­ва­ха в та­ки­ва им­пул­си ка­то им­пул­са на Артус.

Всички въз­мож­ни хрис­ти­ян­с­ки ню­ан­си­ра­ни ду­ши се чув­с­т­ву­ва­ха прив­ле­че­ни към та­зи об­щ­ност на Михаел, къ­де­то от ед­на стра­на се пре­по­да­ва­ха с пъл­но зна­че­ние уче­ния вър­ху древ­ни­те мистерии, вър­ху всич­ки древ­ни им­пул­си от ду­хов­но естество, къ­де­то оба­че се об­ръ­ща­ше вни­ма­ние и към бъдещето, към пос­лед­ната тре­ти­на на 19-то столетие, ко­га­то Михаел от­но­во тряб­ва­ше да дейс­т­ву­ва на Земята и ко­га­то всич­ки оне­зи
учения, които, бих мо­гъл да кажа, се­га бя­ха раз­ви­ти под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Михаел в 15-то, 16-то столетие, тряб­ва­ше да бъ­дат пре­не­се­ни до­лу на Земята.

И ако по­тър­си­те оне­зи души, ко­ито то­га­ва се бя­ха съб­ра­ли око­ло Шко- лата на Михаел, под­гот­вяй­ки се за по­-къс­но­то вре­ме на Земята, Вие ще на­ме­ри­те меж­ду тях мно­жес­т­во души, ко­ито днес из­пит­ват вле­че­ни­ето към Антропософското Движение. Кармата бе­ше ръ­ко­во­ди­ла те­зи ду­ши така, че в ми­на­ло­то в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не те се съб­раха око­ло Михаел, за да до­не­сат от­но­во на Земята ед­но кос­ми­чес­ко Християнство.

Обаче фактът, че Кармата бе­ше съ­еди­ни­ла го­лям брой души, онези, ко­ито чес­т­но са влез­ли в Антропософското Движение, с та­ки­ва ми­на­ли преживявания, то­ва пра­ви от Антропософското Движение ед­но ис­тин­с­ко Движение на Михаел, ед­но Движение, ко­ето дейс­т­ви­тел­но ще въ­зоб­но­ви Християнството. Това е вло­же­но в Кармата на Антропософското Движе- ние. Това е вло­же­но оба­че съ­що в Кармата на мно­го от­дел­ни хо­ра от онези, ко­ито са дош­ли по чес­тен на­чин в Антропософското движение. Този Импулс на Михаел, кой­то мо­же да бъ­де схва­нат кон­к­рет­но по то­зи начин, кой­то мо­же да бъ­де прос­ле­ден в мно­жес­т­во па­мет­ни­ци тук на Земята, на кой­то чо­век оче­би­ещо се натъква, ко­га­то гле­да чу­дес­ни­те иг­ри на при­ро­да­та око­ло раз­ру­ше­ние за­мък на Артус, Антропософското Движение има осо­бе­на­та за­да­ча да го до­не­се в све­та - за­що­то той тряб­ва да про­ник­не в те­че­ние на сто­ле­ти­ята в цивилизацията, ако та­зи ци­ви­ли­за­ция не тряб­ва да загине.

Това ис­ках да за­пи­ша още вед­нъж в сър­ца­та Ви в та­зи сказка, ко­ято ни бе подарена.