Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

Ако един чо­век има страх от на­ис­ти­на точ­но мис­ле­не и все пак же­лае да нав­ле­зе в ду­хов­ния свят, е добре, той мо­же и да ус­пее да го нап­ра­ви - пре­си­ча Прага и жи­вее в цар­с­т­во­то на раз­ру­ши­тел­ни­те сили. Когато се вър­не от­но­во в сво­ето тяло, той е вля­зъл в съ­юз с те­зи раз­ру­ши­тел­ни съ­щес­т­ва и не знае ни­що за това, за­що­то не е раз­вил своя соб­с­т­вен ин­те­лект по пра­вил­ния начин. Тогава той ще чув­с­т­ва те­зи съ­щес­т­ва в се­бе си - и вмес­то мисленето, вмес­то слу­ха на уши­те си и виж­да­не­то на очи­те си, за­поч­ват да чу­ват и виж­дат вся­как­ви скри­ти си­ли в низ­шия организъм. Тялото ве­че не е не­го­во в пре­диш­ния смисъл. При но­во зав­ръ­ща­не в тя­ло­то си той го на­ми­ра из­пъл­не­но с вся­как­ви ви­до­ве със­тав­ни части. За не­го то е не­що ново.

Това вли­за­не в не­чие соб­с­т­ве­но тя­ло ка­то в не­що не­поз­на­то и съ­дър­жа­що не­из­вес­т­ни еле­мен­ти е изживяване, ко­ето мо­же да спо­ле­ти онези, ко­ито не се при­дър­жат точ­но към пра­вил­ния път. Понеже Ариман се стре­ми да се нас­та­ни в чо­веш­ко­то тя­ло и да пре­вър­не оп­ре­де­ле­ни ор­га­ни в ор­га­ни на познание. Луцифер оба­че под­буж­да сво­ите ог­не­ни ду­хо­ве на во­ля­та да из­важ­дат оп­ре­де­ле­ни си­ли от нас, за да нап­ра­вят те­зи си­ли независими. И та­ка ако пре­ко­сим Прага в по­со­ка към Луциферо- вото цар­с­т­во и след то­ва се вър­нем в тя­ло­то си, ние се чув­с­т­ва­ме ся­каш оп­ре­де­ле­ни час­ти са кухи, ся­каш не­що е би­ло из­ва­де­но от нас. Ариман при­ба­вя нещо, за­що­то ка­то вле­зе в нас, той из­пъл­ва органите. Луцифер от­не­ма органите, пра­ви онова, ко­ето ина­че е част от соб­с­т­ве­ния ни ор- ганизъм, не­за­ви­си­мо от нас.

Това е ед­на от це­ли­те на Луцифер - да нап­ра­ви не­за­ви­си­мо онова, ко­ето ни принадлежи. И по­ра­ди то­ва в прес­лед­ва­не­то на не­оп­рав­да­ни мис­тич­ни из­жи­вя­ва­ния мо­же тол­ко­ва лес­но да се слу­чи мистиците, чрез зат­вър­дя­ва­не и пре­мис­ля­не на соб­с­т­ве­ния си вът­ре­шен жи­вот да го под­гот­вят за Луцифер, кой­то мо­же то­га­ва да го из­тег­ли из­вън тях. Наистина е така: Луцифер се приб­ли­жа­ва до чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и из­мък­ва не­що от не­го­вия мозък, а имен­но интелектът. Интелектът е из­тег­лян ка­то част от етер­ния мо­зък или на етер­но­то сърце, пра­вен е не- зависим, и то­га­ва чо­век чувства, че част от не­го е ста­на­ла ку­ха и праз- на. Това всъщ­ност е преживяване, по­до­ба­ва­що на сил­но его­ис­тич­ни личности, дос­тиг­на­ли оп­ре­де­ле­но ви­со­ко ни­во на развитие. Може да се види, че оп­ре­де­ле­ни час­ти от тех­ни­те си­ли са би­ли от­де­ле­ни и то­га­ва са, та­ка да се каже, из­вън тях. Луцифер ли­ша­ва чо­ве­ка от оп­ре­де­ле­ни сили, с ко­ито след то­ва той про­дъл­жа­ва да работи. Това със­то­яние на не­ща­та ес­тес­т­ве­но тряб­ва да бъ­де пре­дот­в­ра­те­но и то се из­бяг­ва с

От дру­га­та стра­на чо­ве­кът го приб­ли­жа­ва опасността, че в про­це­са на не­за­ви­си­мо­то раз­ви­тие на Духа-Себе Ариман мо­же да го завладее. Вече нови, оне­зи ко­ито имат очи за та­ки­ва не­ща за­бе­ляз­ват как хо­ра­та гу­бят сво­ята неза­ви­си­мост и как всъщ­ност Ариман во­ди ръ­це­те им ко­га­то пишат. Това е ед­на­та страна, а дру­га­та е, че не­ща се взе­мат и из­пол­з­ват и се вярва, че е въз­мож­но те да бъ­дат от­де­ле­ни от своя създа- тел. Но обос­но­ва­ни­ят и един­с­т­вен пра­ви­лен път за хо­ра­та ще бъ­де да при­емат во­де­щи­те прин­ци­пи на Духовната Наука, чрез ко­ето от ед­на­та стра­на светлината, хвър­ле­на вър­ху при­ро­да­та ги предпазва, ко­га­то про­би­ват нейния воал. Трябва да бъ­дат съз­да­де­ни зоология, ботаника, зе­ме­де­лие ос­но­ва­ни на прин­ци­пи­те на Духовната Наука; всичко, съ­що и медицината, тряб­ва да се обо­га­ти с те­зи принципи. Но ме­ди­ци­на­та мо­же да бъ­де пра­вил­но обо­га­те­на са­мо от онези, ко­ито не се стра­ху­ват да про­ни­жат во­ала на природата, да нав­ля­зат пра­вил­но в Ариманиче- ския свят, къ­де­то тряб­ва да се бо­рят с ду­хо­ве­те на разрушението. За да от­к­рие как­во но­си здра­ве на човека, ня­кой тряб­ва да нав­ле­зе в об­лас­т­та на оне­зи духове, ко­ито ру­шат це­лия чо­веш­ки живот, ко­ито при­чи­ня­ват бо­лес­ти и смърт; за­що­то са­мо в сферата, къ­де­то ле­жат по­-дъл­бо­ки­те при­чи­ни за бо­лес­т­та и смъртта, мо­же да бъ­де на­ме­ре­но лекарството.

По съ­щия на­чин някой, кой­то же­лае да на­учи как­во ще бъ­де пло­дот­вор­но за чо­веш­ка­та душа, не тряб­ва да се стра­ху­ва да се бо­ри с Луци- ферическите същества; той тряб­ва да за­па­зи не­пок­ла­ти­ма мо­рал­на сме­лост ако же­лае да пре­се­че Прага, тряб­ва да осъзнае, че вли­за в сфе­ра на ду­хов­ни същества, къ­де­то вся­ка не­го­ва ми­съл ще е на­соч­ва­на да по­ро­ди в не­го лек прис­тъп на замайване, за­що­то е на гра­ни­ца­та да бъ­де из­т­ръг­на­та от него, за­що­то мо­же тя да от­ле­ти и той тряб­ва бър­зо да я за­дър­жи за да не му избяга. Никой не мо­же да про­ник­не в та­зи об­ласт без спо­кой­но да се бо­ри с всич­ко което, ко­га­то е в на­ру­ше­но равнове- сие, до­веж­да чо­веш­ко­то съ­щес­т­во до болестен, су­бек­ти­вен мистици- зъм.
Но Духовната Наука ни нап­рав­ля­ва по та­къв начин, че ако я разбираме, всъщ­ност на­ми­ра­ме си­ла­та да се бо­рим с Ариманическите си­ли на унищожение, къ­де­то и да ра­бо­тят те. И когато, как­то в Мистерийните Драми, при­ла­га­ме Духовната Наука за обо­га­тя­ва­не раз­ви­ти­ето на чо­веш­кия живот, и за раз­к­ри­ва­не­то на жи­во­та на природата, ко­га­то изоб­ра­зя­ва­ме си­ли­те на при­ро­да­та във фор­ми­те на на­ши­те ко­ло­ни и орна- менти, и ко­га­то изоб­ра­зя­ва­ме ве­ли­ки­те тай­ни на Битието, пос­та­вяй­ки Христос сре­щу Луцифер и Ариман как­то в на­ша­та статуя, ко­га­то се доб­ли­жа­ва­ме до те­зи не­ща по та­къв начин, че за нас ду­хов­ни­те си­ли ста­ват обек­тив­ни реалности, тогава, мои скъ­пи приятели, ние на­ми­ра­ме силата, ко­ято мис­ти­ци­те по пра­ви­ло не при­те­жа­ват - си­ла­та да се бо­рим сре­щу Луциферическите сили.

От то­ва ще разберете, че Духовната Наука бе длъж­на от са­мо­то на­ча­ло да при­еме формата, в ко­ято дейс­т­ви­тел­но е представена, и че онова, ко­ето тя съз­да­ва ос­вен ней­на­та те­оре­тич­на доктрина, съ­що е съ­щес­т­ве­на част от нея. Нека се опи­та­ме все по­ве­че и по­ве­че да пра­вим на­ше­то мис­ле­не съ­от­ветс­т­ва­що на мисленето, под­хо­дя­що за Духовната Наука, за­що­то до­ка­то не се ос­во­бо­дим от предразсъдъците, ус­та­но­ве­ни във външ­ния свят, не мо­жем да има­ме по­до­ба­ва­що мяс­то в Духовната Наука.