Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ОСМА ЛЕКЦИЯ

От дру­га стра­на по по­до­бен на­чин ид­ва про­ти­во­дейс­т­вие от пред­с­та­ви­те­ли­те на раз­но­об­раз­ни­те ре­ли­ги­оз­ни общности. Точно как­то в об­лас­т­та на съв­ре­мен­на­та на­ука има ин­те­рес за скри­ва­не на ду­хов­но­то зад природата, та­ка и пред­с­та­ви­те­ли­те на съв­ре­мен­ни­те ре­ли­ги­оз­ни ор­га­ни­за­ции имат ин­те­рес за скри­ва­не на ду­хов­но­то зад душата. Следова- телно мо­жем да кажем: На Духовната Наука се пре­чи от стра­на на ес­тес­т­ве­на­та на­ука по­ра­ди же­ла­ни­ето да се па­зи скри­то ду­хов­но­то зад природата; пре­чи се и от стра­на на ре­ли­ги­оз­ни­те организации, за­що­то се счита, че ду­хов­но­то тряб­ва да се па­зи скри­то зад про­яв­ле­ни­ята на ду­шев­ния живот.

Някои ре­ли­ги­оз­ни общности, как­ви­то са те сега, ви­на­ги ще бъ­дат скло- н­ни да се про­ти­во­пос­та­вят на из­на­ся­но­то от Духовната Наука, за­що­то ня­мат ин­те­рес да се по­со­чи ду­ха зад из­ра­зи­те на ду­шев­ния жи­вот и считат, че ду­хът тряб­ва да се па­зи скрит. Това тряб­ва да се осъзнае, ма­кар че то­ва от­но­во не означава, че опо­зи­ци­ята тряб­ва да се пренебрег- ва; ста­ва въп­рос да се въз­п­ри­еме пра­вил­но­то от­но­ше­ние към нея.

Това е тема, за ко­ято е из­к­лю­чи­тел­но труд­но да се говори, за­що­то тук се до­кос­ва­ме до неща, ко­ито все­ки не­ми­ну­емо тряб­ва да осъз­нае от про­че­те­но меж­ду ре­до­ве­те в ли­те­ра­ту­ра­та на Духовната Наука, и кой­то

Причината за­що е тол­ко­ва труд­но да се го­во­ри по та­зи те­ма е, че в ми­га в кой­то ня­кой го направи, той е длъ­жен да да­де оп­ре­де­ле­ни насочва- ния, ко­ито до из­вес­т­на сте­пен из­на­сят не­ща­та навън. Тайните Ордени, вяр­ва­щи пра­вил­но или погрешно, че са па­зи­те­ли на оп­ре­де­ле­но вис­ше знание, по не­об­хо­ди­мост из­б­ра­ха метод, чрез кой­то взе­ха оп­ре­де­ле­ни пред­паз­ни мер­ки във връз­ка с тях­но­то ис­тин­с­ко или пред­по­ла­га­емо познание, дос­ти­га­що до ши­ро­ка­та публика.

В та­ки­ва Ордени обик­но­ве­но има сте­пе­ни - три низ­ши и три вис­ши степени. Знанието, за ко­ето хо­ра­та от вис­ши­те сте­пе­ни считат, че би би­ло опас­но в ръ­це­те на не­под­гот­ве­ни хора, по пра­ви­ло не се пре­да­ва в три­те по­-низ­ши степени; в три­те низ­ши сте­пе­ни се пра­вят уси­лия ис­тин­с­ко­то или пред­по­ла­га­емо­то зна­ние да се из­ра­зи във вся­как­ви ви­до­ве символи.

За те­зи сим­во­ли ня­кой мо­же би ще ка­же следното: Ако те са би­ли пра­вил­но за­па­зе­ни от древ­ни вре­ме­на и не са би­ли под­п­ра­ве­ни чрез ма­ши­на­ци­ите на онези, ко­ито не ги разбират, те пред­с­тав­ля­ват един вид език, кой­то мо­же пос­те­пен­но да бъ­де ус­во­ен от онези, ко­ито на­ис­ти­на дос­ти­гат до съ­щи­на­та им. И ко­га­то то­зи език е овладян, той пре­да­ва оп­ре­де­ле­но познание. Може съ­що да се каже, че те­зи сим­во­ли са пре­но­си­те­ли на сведения, пре­да­ва­ни с край­на предпазливост. Не се въз­п­ри­ема­ше его­ис­тич­на­та по­зи­ция на ог­ра­ни­ча­ва­не за­па­са от поз­на­ние за на­й-­вът­реш­ни­те кръгове. Знанието се пре­да­ва по оп­ре­де­лен на­чин на

Може да бъ­де за­да­ден въпросът: Това на­ис­ти­на ли е защита? Позна- нието не е ли все пак из­ло­же­но да по­пад­не в пог­реш­ни ръце? Във все­ки слу­чай мо­же да се каже, че до XIV век и по­-на­та­тък и в XV или XVI век Ордените ра­бо­те­щи със сим­во­лиз­ма чрез по­доб­ни прак­ти­ки не поз­во­ля­ва­ха зна­ни­ето да по­па­да в не­под­хо­дя­щи ръце. Оттогава оба­че не­ща­та са се про­ме­ни­ли съществено. Веднага ще ви ка­жа защо. Затова, мо­ля ви да има­те след­но­то предвид. В окул­т­ни­те Ордени ос­но­ва­ни пре­ди XIV, XV или XVI век, оне­зи от три­те по­-низ­ши степени, на ко­ито ка­то вън­шен кръг зна­ни­ето се пре­да­ва­ше в символи, не мо­же­ха да нап­ра­вят съ­щес­т­ве­ни зло­упот­ре­би с него, тъй ка­то сим­во­ли­те бя­ха са­мо пре­да­ва­ни и всич­ко дру­го бе ос­та­вя­но на онези, ко­ито то­га­ва тряб­ва­ше да се до­бе­рат до тях­но­то значение. Това бе от са­мо се­бе си защи- та, тъй ка­то да се раз­к­рие зна­че­ни­ето на сим­во­ли­те изис­к­ва­ше оп­ре­де­ле­но ду­хов­но усилие.

Предположете, че ня­кой вли­за в ед­на от низ­ши­те сте­пе­ни на окул­тен Орден. Символите му бя­ха или представяни, или показвани. На не­го са­мо му бя­ха да­ва­ни сим­во­ли­те и той бе обу­ча­ван да ги ос­та­ви да ра­бо­тят вър­ху него, как­то ако бя­ха яв­ле­ния на природата. Ако же­ла­еше да оти­де по-далеч, да от­к­рие тай­но­то зна­че­ние на символите, той бе длъ­жен да изследва, да про­яви ду­хов­на енергия. Получаваше ли помощ, ня­ма­ше да бъ­де не­об­хо­ди­мо да из­пол­з­ва та­зи ду­хов­на енергия. Но той не по­лу­ча­ва­ше по­мощ и сле­до­ва­тел­но бе­ше длъ­жен да пра­ви уси­лия за да раз­чи­та символите.

И въп­ро­сът се­га е: Каква ду­хов­на си­ла се из­пол­з­ва­ше за раз­чи­та­не на те­зи символи? Това бе съ­ща­та сила, ко­ято - ако не бе из­пол­з­ва­на с та­зи цел за про­ник­ва­не в яв­ле­ни­ята на при­ро­да­та - ще­ше да по­мог­не на чо­век да ста­не хитър /лукав, коварен/ и да го убе­ди да из­пол­з­ва оп­ре­де­ле­ни спо­соб­нос­ти за цел, за ко­ято не е же­ла­тел­но той да ги прилага. Сле- дователно за­да­ча­та на сим­во­лиз­ма бе да оси­гу­ри то­ва силите, ко­ито мо­гат да ста­нат опасни, да бъ­дат от­к­ло­ня­ва­ни към раз­чи­та­не­то на сим- волите. По то­зи на­чин си­ли­те бя­ха отклонявани, за да не при­чи­ня­ват вреди.

Втората точка, ко­ято тряб­ва да се за­пом­ни във връз­ка с те­зи сим­во­ли е, че чо­веш­ка­та при­ро­да е вът­реш­но ус­т­ро­ена да виж­да та­ки­ва сим­во­ли в
тех­ния мо­ра­лен аспект. Може съ­що да се подчертае, че те­зи сим­во­ли бя­ха из­мис­ле­ни по та­къв начин, че не­ми­ну­емо тех­ни­ят мо­ра­лен ас­пект бе очевиден. Но в слу­чая с яв­ле­ни­ята на природата, мо­рал­ни­ят ас­пект не се разглежда. Една ли­лия не мо­же да се оце­ня­ва на ба­за­та на мо­рал­ни принципи, са­мо за­що­то цъфти; там все­ки тряб­ва да ра­бо­ти обек­тив­но и с пъл­на безпристрастност. Символите са раз­лич­на материя, тъй ка­то съ­буж­дат мо­рал­ни усещания. И те­зи мо­рал­ни чувства, ко­ито изу­ча­ва­не­то на сим­во­ли­те под­буж­да­ше в душата, бя­ха спо­соб­ни да се бо­рят с вред­ни­те мис­тич­ни наклонности. Така нез­д­ра­ви­ят мис­ти­ци­зъм съ­що бе от­х­вър­лен нас­т­ра­на чрез вът­реш­ни­те въз­дейс­т­вия на отпечатъ- ка, нап­ра­вен от символите. Този сим­во­ли­зъм сле­до­ва­тел­но има­ше мно­го се­ри­оз­ни основания.

След XIV, XV или XVI век обаче, те­зи ос­но­ва­ния за­гу­би­ха сво­ята обоснованост; те не мо­гат да бъ­дат подкрепяни. Затова от­то­га­ва окул­т­ни­те Ордени за­дъл­го из­гу­би­ха значимостта, ко­ято ня­ко­га им се прида- ваше. В мно­го от­но­ше­ния те бя­ха ста­на­ли Общества, къ­де­то се прес­лед­ват вся­как­ви ви­до­ве осо­бе­ни цели; те са Общества за под­х­ран­ва­не на лич­но чес­то­лю­бие и т.н. В мно­го слу­чаи те ве­че не са при­те­жа­те­ли на ни­как­во спе­ци­ал­но знание, а по­-с­ко­ро на пра­зен формализъм.

Развитието на ес­тес­т­ве­на­та на­ука от вре­ме­то на Галилей, Коперник и др. тук изиг­ра съ­щес­т­ве­на роля. Понеже по­явя­ва­не­то и раз­ви­ти­ето на те­зи ме­то­ди на ес­тес­т­ве­на­та на­ука на­ка­ра чо­веш­ка­та ду­ша пос­те­пен­но да за­гу­би въз­мож­нос­тта да се при­дър­жа към сим­во­лиз­ма със ста­ра­та преданост. Всъщност, всич­ки сим­во­ли доп­ри­на­ся­ха за раз­к­ри­ва­не­то на ду­хов­но­то зад природата. Но ес­тес­т­ве­на­та на­ука с ней­ни­те ма­те­ри­алис­тич­ни методи, дос­тиг­на­ла сво­ята връх­на точ­ка в XIX век, въз­дейс­т­ва­ше на чо­веш­ка­та ду­ша по та­къв начин, че тя из­гу­би ин­те­рес към реалността, за ко­ято сим­во­лиз­мът е ед­но указание. Практическо до­ка­за­тел­с­т­во за то­ва е, че все­ки кой­то вярва, че е спо­со­бен да из­г­ра­ди све­тог­лед вър­ху дан­ни­те на ес­тес­т­ве­на­та наука, ве­че ня­ма ни­как­ва склон­ност да се за­ни­ма­ва със сим­во­лиз­ма с ис­тин­с­ка за­дъл­бо­че­ност и серио- зност. И та­ка се по­яви ед­ни признак, зна­чи­мос­т­та на кой­то е из­ця­ло на­ли­це днес.

Символите на тай­ни­те Общества, пред­с­та­вя­ни до XIV, XV и XVI век на по­-низ­ши­те степени, из­ра­зя­ва­ха мно­го дъл­бо­ки истини. Но те бя­ха из­ра­зе­ни по начина, кой­то бе оби­ча­ен за оно­ва време. Под вли­яни­ето на ес­тес­т­ве­но­-на­уч­ния на­чин на мислене, и осо­бе­но на тен­ден­ци­ите вслед­с­т­вие на него, не се пра­ве­ха уси­лия те­зи сим­во­ли да се до­ве­дат до по­-да­ле­чен етап. След XIV, XV и XVI век сим­во­лиз­мът бе же­ла­тел­но да бъ­де раз­вит с по­-го­ля­ма свобода. Символите тряб­ва­ше да вър­вят в крак с онова, ко­ето всъщ­ност чо­ве­чес­т­во­то из­жи­вя­ва­ше в света. Но ­

Общото схва­ща­не и от­но­ше­ние на хо­ра­та се е променило. Да се па­зят в тай­на ня­кои не­ща днес по начина, по кой­то то­ва мо­же­ше да се пра­ви по-рано, ве­че не е възможно. Нека ня­кой опи­та да се ро­ви в ранния, из­ця­ло ав­тен­ти­чен сим­во­ли­зъм и той ско­ро ще на­ме­ри как има ед­на мал­ка трудност. Нашата епо­ха е та­ка­ва на пуб­лич­ност и тя ня­ма да то­ле­ри­ра не­ес­тес­т­ве­на потайност, не­ес­тес­т­ве­на мистика. Нашата епо­ха ис­ка всич­ко вед­на­га да из­ли­за наяве. Освен то­ва мо­же съ­що да се каже, че за за­поз­на­ти­те с пуб­ли­ку­ва­на­та ли­те­ра­ту­ра за символизма, ед­ва ли не­що все още е недостъпно! Практически всич­ко е на­ме­ри­ло сво­ето мяс­то в книги, и ня­кои Ордени днес ра­бо­тят вър­ху прин­ци­па на от­к­ло­ня­ва­не съз­на­ни­ята на сво­ите чле­но­ве от литературата, къ­де­то мо­же да се про­че­те ед­но или дру­го нещо. Затова мно­го от онова, ко­ето от­дав­на е дос­тъп­но в книгите, е смя­та­но от чле­но­ве­те на та­ки­ва Ордени за тайна, по ко­ято са­мо тех­ни­те ви­со­ко­пос­та­ве­ни чле­но­ве мо­гат оп­рав­да­но да имат познания. Няма област, къ­де­то ли­це­ме­ри­ето да е по-разпростра- нено, от­кол­ко­то в та­зи на окул­т­ни­те Ордени!

Както казах, ве­че на­ис­ти­на не е въз­мож­но да се отс­то­ява прин­ци­път на па­зе­не в тай­на и из­г­раж­да­не на прег­ра­ди чрез символизма. Но те­зи не­ща мо­гат да бъ­дат пра­вил­но разбрани, са­мо ко­га­то ня­кой се опи­та да от­к­рие при­чи­ни­те за­що в ста­ри вре­ме­на оп­ре­де­ле­ни не­ща бя­ха па­зе­ни в тайна. Както ве­че казах, труд­но е да се го­во­ри по те­зи теми, за­що­то би тряб­ва­ло да се ка­же много, ко­ето не мо­же да се об­съж­да лекомисле- но. Следователно днес и ут­ре ще под­хо­дя по раз­ли­чен начин. Ще ви раз­ка­жа оп­ре­де­ле­ни не­ща които, ако ги прос­ле­ди­те последователно,
ще ви по­мог­нат да съз­ре­те онова, ко­ето в днеш­но вре­ме не е пре­по­ръ­чи­тел­но да се из­ра­зя­ва с прос­ти думи. Ще ви раз­ка­жа оп­ре­де­ле­ни неща, ко­ито мо­гат да бъ­дат про­дъл­же­ни във ва­ше­то соб­с­т­ве­но мис­ле­не и опит, и съ­що и в соб­с­т­ве­ния ви вът­ре­шен живот. Ако нап­ра­ви­те това, то ще ви от­ве­де далеч. Понеже е умес­т­но да се го­во­ри за това, аз ще го нап­ра­вя - до­кол­ко­то е възможно.

Ще взе­ма един пример. В ед­но от сво­ите из­каз­ва­ния из­вес­т­ни­ят ан­г­лийс­ки пи­са­тел Гарлайл спо­ме­на­ва Данте, ав­то­рът на "Божествена Комедия". В дру­ги от­но­ше­ния из­каз­ва­не­то не е осо­бе­но значимо; то бе по те­ма­та за Данте и Шекспир, но един па­саж е забележителен. Онези, че­тя­щи то­ва из­каз­ва­не по начина, по кой­то обик­но­ве­ни­те чи­та­те­ли са свик­на­ли да че­тат - а за по­ве­че­то хо­ра днес ня­ма раз­ли­ка меж­ду че­те­не­то на на­пи­са­но от Гарлайл и на ста­тия във вес­т­ник - ня­ма да на­ме­рят ни­що кой знае кол­ко поразително. Но вни­ма­ни­ето на някой, по­ел не­що от Духовната Наука не са­мо в мо­зъ­ка си ка­то теория, но и в сво­ите чув- ства, мо­же да бъ­де прив­ле­че­но от то­зи пасаж. Гарлайл из­тък­ва кол­ко е забележително, че от събития, ко­ито външ­но из­г­леж­дат случайност, а съ­що и от нещо, ко­ето изоб­що не се е слу­чи­ло та­ка как­то са ис­ка­ли хората, мо­же да се стиг­не до не­ща с ог­ром­но значение. Гарлайл по­яс­ня­ва това, го­во­рей­ки за съд­ба­та на Данте. Данте бе из­го­нен от своя ро­ден град по­ра­ди сво­ите по­ли­ти­чес­ки възгледи, и бе длъ­жен да ста­не скитник. На то­ва се дължеше, че той ста­на онова, ко­ето е за све­та днес. Да бъ­де из­г­нан­ник от род­ния си град го до­ве­де до то­ва да на­пи­ше "Бо- жествена Комедия". И така, каз­ва Гарлайл, Данте със си­гур­ност ня­ма­ше же­ла­ние да бъ­де за­то­чен по то­зи начин! Но ос­та­не­ше ли във Флоре- нция, той мо­же би ще­ше да ста­не не­що ка­то кмет на града; той ще­ше да има мно­го ра­бо­та за вър­ше­не ка­то ед­на от во­де­щи­те фи­гу­ри във Флоренция, и "Божествена Комедия" ня­ма­ше да бъ­де написана. Така Данте бе за­дъл­жен да из­с­т­ра­да не­що мно­го неприятно, за да мо­же чо­ве­чес­т­во­то да при­те­жа­ва "Божествена Комедия". Човечеството дъл­жи то­ва на съдбата, ко­ято Данте оп­ре­де­ле­но не бе из­б­рал за се­бе си - и тук Гарлайл не­съм­не­но е прав. Има ге­ни­ал­ност в то­ва изказване. То не из­г­леж­да мно­го зна­чи­мо за някой, кой­то го че­те по оби­чайния начин, но то мо­же сил­но да впе­чат­ли вни­ма­тел­ния читател. Той мо­же би ня­ма да раз­бе­ре за­що не­го­ви­те чув­с­т­ва ще бъ­дат при­ко­ва­ни спе­ци­ал­но към то­зи пасаж. Всъщност, са­ми­ят Гарлайл не осъз­на­ва­ше не­го­ва­та значи- мост. Той нап­ра­ви изказването, за­що­то бе чо­век с дъл­бо­ка проницател- ност, но той не по­чув­с­т­ва ни­що от онова, ко­ето имам пред­вид тук. Тря- бва да ви обяс­ня мо­ята идея по за­оби­ко­лен начин.

Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе ста­нал не­що ка­то съ­вет­ник или чи­нов­ник във Флоренция; той ня­ма­ше да пос­тиг­не всичко, за ко­ето
дар­ба­та му бе подходяща. Той до­ри мо­же­ше да ста­не абат, и ако го бе направил, ще­ше да бъ­де мно­го из­тък­нат абат. От Данте ще­ше да дой­де мно­го - но не би има­ло "Божествена Комедия".

Въпросът оба­че не е тол­ко­ва прост. Нека допуснем, че Данте бе­ше пос­тиг­нал сво­ята цел, не бе­ше из­го­нен от Флоренция, а бе ста­нал един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на гра­да или цър­к­ва­та - постове, ко­ито са дос­та срод­ни що се от­на­ся до об­щес­т­ве­но влияние. Както ще приз­на­ете от съ­дър­жа­ни­ето на "Божествена Комедия", Данте при­те­жа­ва­ше не­обик­но­ве­ни за­лож­би и ще­ше да бъ­де ви­ден кмет, ед­на фи­гу­ра от ог­ром­на важност. При те­зи об­с­то­ятел­с­т­ва ис­то­ри­ята би при­до­би­ла из­ця­ло раз­ли­чен ас- пект. Флоренция ще­ше да има мно­го ва­жен слу­жи­тел и дър­жав­ник - да, но не са­мо това! Представете си Флоренция уп­рав­ля­ва­на от съвет- ници, при­те­жа­ва­щи за­лож­би­те вли­ва­щи се в "Божествена Комедия"! Това спо­соб­но ръ­ко­вод­с­т­во ще­ше да има предвид, че много, мно­го дру­ги при­със­т­ва­щи си­ли щя­ха да бъ­дат въз­п­ре­пятс­т­ва­ни в тях­на­та скри­та дейност.

Крайна глу­пост е да се заяви, че в све­та ня­ма ге­ни­ал­ни хора. Има мно­го - са­мо че те се губят, за­що­то не са пробудени. Ако Данте бе ста­нал ли­дер на държавата, той ще­ше да има при­ем­ник съ­що с ог­ром­на зна­чи­мост - и ще­ше да има се­дем та­ки­ва наследници. Точно се­дем ду­ши - ня­кой ден ще ви­дим при­чи­на­та за то­ва - се­дем важ­ни хора, ко­ито щя­ха да се сме­нят ка­то уп­ра­ви­те­ли на Флоренция. Щеше да въз­ник­не не­що мно­го ве­ли­чес­т­ве­но - но ня­ма­ше да я има "Божествената Комедия". Данте е ро­ден през 1265 год. Сега жи­ве­ем в епо­ха когато, ако всич­ки те­зи се­дем ду­ши бя­ха ра­бо­ти­ли във Флоренция по оно­ва време, щях­ме още да чув­с­т­ва­ме последствията, тъй ка­то те щя­ха да тра­ят се­дем сто- летия! Седем ве­ка щя­ха да по­емат в посока, съв­сем раз­лич­на от тази, в ко­ято те в дейс­т­ви­тел­ност поеха. Но те­зи не­ща не се слу­чи­ха – Католи- ческата Църква още я има, но съ­що та­ка и "Божествена Комедия".

Давам ви при­мер за то­ва как се пре­об­ра­зу­ват си­ли­те в све­тов­на­та исто- рия, при­мер за онова, ко­ето всъщ­ност е за­ме­се­но във ве­ли­чес­т­ве­ния про­цес на пре­об­ра­зя­ва­не на све­тов­на­та история. Погледнато в та­зи све- тлина, пред нас се раз­г­ръ­щат те­ми с не­из­ме­ри­мо значение, те­ми с ши- роко, дъл­гот­рай­но значение.

Използвам то­зи пример, за­що­то ис­кам да на­со­ча ва­ше­то вни­ма­ние към факта, че по­ня­ко­га в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то е не­об­хо­ди­мо си­ли­те да бъ­дат преобразувани, на­со­че­ни в по­со­ка съв­сем раз­лич­на от та­зи в която, спо­ред външ­ния изглед, те би­ха ис­ка­ли да се стекат. Както из- глежда, то­зи при­мер ня­ма ни­що об­що с онова, ко­ето всъщ­ност ис­кам да кажа, и все пак е из­ця­ло свър­зан с него. Тъй ка­то ако прос­ле­ди­те до край­ни­те му пос­лед­с­т­вия за­гат­на­то­то в то­зи пример, ще осъз­на­ете
защо е труд­но да се под­на­сят сво­бод­но на пуб­ли­ка­та оп­ре­де­ле­ни исти- ни, свър­за­ни със скри­то­то зад природата. Необходимо е мно­го не­ща да се пред­с­та­вят по та­къв начин, че да се дър­жат под вни­ма­ние силите, тъй ка­то ня­кои от тях мо­гат да ста­нат опасни.

С то­зи при­мер по­со­чих оне­зи сили, ко­ито се раз­г­ръ­щат в чо­веш­ко­то същество, ако то про­ник­не зад во­ала на външ­ни­те при­род­ни явления. Но има съ­що оп­ре­де­ле­ни опас­нос­ти не са­мо ко­га­то хо­ра­та про­ник­ват зад бу­ло­то на яв­ле­ни­ята във външ­на­та природа, но и ко­га­то се опит­ват да про­ник­нат зад во­ала на ду­шев­ни­те изживявания, ста­ра­ей­ки се да вник­нат в дъл­би­ни­те на ду­шев­ния живот. Там съ­що има опасности. И от­но­во чрез раз­каз ще нап­ра­вя въз­мож­но за вас да схва­не­те оп­ре­де­ле­ни неща, ко­ито в про­ти­вен слу­чай не би­ха мог­ли да бъ­дат изложени. Ще взе­ма ед­на история, ко­ято ви е позната, но обик­но­ве­но не се раз­поз­на­ва ка­то из­ра­зя­ва­ща та­ки­ва дъл­бо­ки истини, ка­къв­то е случая.

Един чо­век на име Пол оти­шъл един ден при отец Антониус, же­ла­ей­ки да при­ли­ча на не­го­ва кукла. Той си при­дал вид на мно­го глу­по­ват чо- век. Антониус оба­че при­ел то­зи чо­век ка­то кук­ла - ние ще го на­ри­ча­ме Пол Глупакът - и го ка­рал го­ди­на след го­ди­на да из­пъл­ня­ва оп­ре­де­ле­ни задачи. Не мисля, че мно­го от вас би­ха се за­бав­ля­ва­ли из­пъл­ня­вай­ки задачите, ко­ито Отец Антониус пос­та­вял пред сво­ята кукла! Тя тряб­ва­ло да но­си вода, но в про­дуп­че­ни съдове, та­ка че ко­га­то сти­га­ла до сво­ята цел, в тях не би­ла ос­та­на­ла ни­как­ва вода; и той тряб­ва­ло да пра­ви то­ва го­ди­на след година. Трябвало да шие дре­хи и ко­га­то би­ли готови, да ги разшива; го­ди­на след година, той тряб­ва­ло да но­си ка­мъ­ни на­го­ре по пла­ни­ни­те и дос­ти­гай­ки върха, да ги пус­ка да се тър­ка­лят към пър­во­на­чал­ни­те им места. Последствието било, че Пол Глупакът пре­тър­пял ог­ром­но за­дъл­бо­ча­ва­не на ду­ша­та и осъзнал, че на­ди­га­щи­те се от под­съз­на­ни­ето му си­ли пос­те­пен­но го прев­ръ­ща­ли в чо­век на мъдростта. Пол Глупакът ста­нал Пол Мъдрецът.

Не препо­ръч­вам да се под­раж­ва на това, ко­ето отец Антониус пра­вил с Пол Глупакът! Само ви раз­каз­вам историята. Предположете, че Анто- ниус не бе из­б­рал то­зи метод, а бе нап­ра­вил не­ща­та по­-лес­ни за Пол Глупакът. Какво ще­ше да се случи? Един ден Пол Глупакът ще­ше да каже: "Да, Антониус, тво­ето уче­ние е мно­го добро, но ти си на­ис­ти­на мно­го лош човек. Сега тряб­ва да взе­ма тво­ето уче­ние с мен на­вън в света. Трябва да се бо­ря с теб със соб­с­т­ве­но­то ти уче­ние по­не­же раз- познах, че ти си лош. Още повече, че ти не си нап­ра­вил ни­що за мен от онова, ко­ето имам пра­во да изисквам. Ти обеща, че от оп­ре­де­лен етап на­та­тък ще заявиш, въп­ре­ки че ко­га­то дойдох при теб за пръв път аз се нап­ра­вих на глупак, че след то­ва ще да бъ­да на мно­го по­-ви­со­ко ниво. И ти обе­ща да заявиш, че то­га­ва ця­ло­то ти уче­ние ще е на­ис­ти­на ­

Ако об­мис­ли­те те­зи два при­ме­ра до край­ни­те им заключения, ще за­бе­ле­жи­те оп­ре­де­ле­ни опасности, ко­ито зас­т­ра­ша­ват човека, ако той вле­зе в по­ле­то на дейс­т­вие на ду­хов­ни­те сили, ко­ито се кри­ят зад външ­на­та природа. От примера, кой­то да­дох във връз­ка с Данте, мо­же­те да осъз­на­ете пред как­ви важ­ни пос­лед­с­т­вия сме из­п­ра­ве­ни тук.

Може да се пов­диг­не въпросът: Защо науката, с ней­ни­те пох­вал­ни и на­ис­ти­на блес­тя­щи методи, не дос­ти­га до оп­ре­де­ле­ни неща, скри­ти зад природата? На то­ва мо­же да се от­го­во­ри мно­го просто. Науката ня­ма не­об­хо­ди­ми­те си­ли на познание, ни­то ра­бо­ти вър­ху раз­ви­ва­не­то им, а то­ва се дъл­жи - как­то чес­то съм каз­вал - на оп­ре­де­лен страх от скри­то­то зад при­род­ни­те явления.

Но от дру­га стра­на мо­же да се запита: Защо се случ­ва така, че оне­зи ко­ито зна­ят не­що за ду­хов­но­то в при­ро­да­та не же­ла­ят съ­от­вет­но да раз­к­ри­ят повече, от­кол­ко­то в момента, ме­то­ди­те и начините, чрез ко­ито чо­век мо­же да раз­вие си­ли­те на познание, от­веж­да­щи го от­въд при­ро­да­та и пра­ве­щи го спо­со­бен да пре­ми­не Прага и да про­ник­не в скри­то­то зад природата?

Веднага щом пре­ми­не Прага, во­дещ към ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва зад при- родата, чо­век вли­за в дейс­т­ви­те­лен кон­такт с те­зи същества. Поне то­ва ще сте схва­на­ли от всичко, пред­с­та­ве­но в пос­лед­ни­те лекции. Пасив- ните яв­ле­ния на природата, та­ка как­то са изу­ча­ва­ни днес от ес­тес­т­ве­на­та наука, се на­ми­рат са­мо във фи­зи­чес­кия свят. Веднага щом прек­ра­чим Прага, ние вли­за­ме в свят на жи­ви ду­хов­ни същества. Забележи- телното не­що е, че съ­щес­т­ва­та сре­ща­ни на­й-­нап­ред в то­зи свят, ни пра­вят по­-с­по­соб­ни на яс­но мис­ле­не и т.н., от­кол­ко­то пре­ди то­ва сме би- ли. Наистина е така: ако раз­г­ле­да­ме всич­ки яв­ле­ния на природата, изу­ча­ва­ни днес от ма­те­ри­алис­тич­на­та ес­тес­т­ве­на наука, ка­то "екран" на кой­то са на­пи­са­ни при­род­ни­те за­ко­ни - то зад то­зи ек­ран ле­жи ви­хър от ду­хов­ни същества. Този ек­ран тряб­ва да бъ­де пронизан. Но той не мо­же да бъ­де про­ни­зан от хо­ра със спо­соб­нос­ти­те за изу­ча­ва­не на раз­по­ло­же­ние на ес­тес­т­ве­на­та наука. Ако то­ва бе­ше възможно, днес ек­ра­нът ще­ше ве­че да е пронизан. Но с та­ки­ва спо­соб­нос­ти то­ва не е въз- можно.

Разбира се, има личности, ко­ито чрез вяр­но обяс­не­ние на сим­во­ли­те би­ха мог­ли да до­ве­дат хо­ра­та до ета­па да бъ­дат спо­соб­ни да скъ­сат во- ала. Тогава те­зи хо­ра не­ми­ну­емо би­ха влез­ли в кон­такт с ду­хов­ни съ- щества, и то със съ­щес­т­ва­та пре­дим­но за­ин­те­ре­со­ва­ни да ги нап­ра­вят

От то­ва ще разберете, че не е бла­го­ра­зум­но да се поз­во­ля­ва на хо­ра­та на пре­мах­нат во­ала без пра­вил­на­та подготовка. Това е из­пъл­не­но с опасности, за­що­то пър­ви­те срещ­на­ти съ­щес­т­ва са враж­деб­ни към чо- века. Но един човек, кой­то тръг­ва по пътя, кой­то ще нап­ра­ви то­ва въз- можно, ако ме­то­ди­те на ес­тес­т­ве­на­та на­ука бя­ха до­ве­де­ни по-нататък, не­ми­ну­емо ще се на­тък­не на те­зи същества, враж­деб­ни не са­мо към човека, а и към са­ма­та при­ро­да - и той ще по­лу­чи мно­жес­т­во мощ­но раз­ру­ши­тел­ни сили.

Затова не е же­ла­тел­но да се поз­во­ля­ва да про­би­ват во­ала на хора, ко­ито имат още и на­й-с­ла­ба­та склон­ност да из­пол­з­ват те­зи раз­ру­ши­тел­ни си­ли - мно­го от ко­ито по та­къв на­чин би­ха би­ли пре­да­де­ни в ръ­це­те на човечеството. Старанието тряб­ва да бъ­де да се поз­во­ля­ва да пре­мах­нат во­ала са­мо на оне­зи хора, чи­ето обу­че­ние ги е до­ве­ло до етапа, на кой­то те ня­ма да из­пол­з­ват та­ки­ва сили, след ка­то оне­зи съ­щес­т­ва им се представят. В та­зи по­со­ка раз­чи­та­не­то на сим­во­ли­те бе из­к­лю­чи­тел­но резултатно. Защото при раз­чи­та­не­то на сим­во­ли­те се из­чер­п­ват силите, ко­ито те­зи съ­щес­т­ва би­ха би­ли спо­соб­ни да приложат, за да пре­вър­нат хо­ра­та в слу­жи­те­ли на разрушението. И хо­дът на мис­ли­те на онези, ко­ито бя­ха за опаз­ва­не­то в тай­на на го­ля­ма част от езо­те­рич­но­то позна- ние, бе­ше следният. Те казваха: Ако ние нап­ра­вим бе­зус­лов­но дос­тъп­но за хо­ра­та на­ше­то поз­на­ние и ви­да на знанието, съ­щес­т­ву­ва­що в тай­ни­те Ордени, та­ка че те да си спес­тят соб­с­т­ве­ни­те уси­лия при вник­ва­не­то в сми­съ­ла на символите, ние ще ги нап­ра­вим бун­тов­ни­ци сре­щу природата, ще ги нап­ра­вим но­си­те­ли на раз­ру­ши­тел­ни сили. Те казва- ха: Ние при­те­жа­ва­ме знание, ко­ето със си­гур­ност ще при­чи­ни това, сле­до­ва­тел­но не мо­жем да нап­ра­вим то­ва зна­ние екзотерично. Ние тряб­ва да се при­дър­жа­ме не­из­мен­но към правилото, че онези, ко­ито се доб­ли­жа­ват до нас, тряб­ва на­й-­нап­ред да бъ­дат обу­че­ни да раз­ви­ват
не­по­бе­ди­ма лю­бов към растението, жи­вот­но­то и човека; ние сле­до­ва­тел­но тряб­ва да ги под­ло­жим пър­во на ста­ра­тел­на под­го­тов­ка и дис- циплина.

Много доб­ре - но днес хо­ра­та не при­емат лес­но дисциплината; те и се съпротивляват, бо­рят се с нея. Човечеството е напреднало! Предполо- жете, че ня­кой мо­же­ше да на­ло­жи та­зи дисциплина, да вка­ра хо­ра­та във въп­рос­ни­те Ордени и стро­го да при­ло­жи онова, ко­ето в по­ве­че­то слу­чаи би мог­ло да се оп­ре­де­ли ка­то мно­го полезно! Какъв ще­ше да бъ­де резултатът? До три ме­се­ца осо­бе­но же­ни­те щя­ха да са напуснали; те не­съм­не­но ня­ма­ше да при­вик­нат към това! Затова оп­ре­де­ле­ни Орде- ни, за да бъ­дат спо­соб­ни да про­дъл­жат да съществуват, се от­ка­за­ха от та­зи дисциплина. И от­тук онова, ко­ето ня­ко­га бе дъл­бо­ко познание, се из­ро­ди в чис­ти трохи, на ко­ито им лип­с­ва ця­ла­та ис­тин­с­ка същност. Обаче от дру­га стра­на прак­ти­ку­ва­не­то на дис­цип­ли­на про­дъл­жи сред онези, ко­ито на­ис­ти­на зна­еха не­що за то­ва как да па­зят зна­ни­ето в тайна.

Както ще сте видели, те­ма­та е раз­ши­ре­на от ка­за­но­то от мен, а имен­но че ко­га­то ма­те­ри­ализ­мът бе в пъл­ния си прилив, бе въз­п­ри­ет ме­то­да на медиумизма. Мислеше се, че онова, ко­ето ина­че би тряб­ва­ло да се до­бие от те­оре­тич­ни­те обяс­не­ния на символите, ще бъ­де дейс­т­ви­тел­но въз­п­ри­ема­емо в методите, из­пол­з­ва­ни от медиумизма.

От всич­ко то­ва ще разберете, че при­те­жа­ва­щи­те ня­как­ви зна­ния в та­зи об­ласт все пак има­ха оп­ре­де­ле­ни ос­но­ва­ния да не поз­во­ля­ват во­ала вър­ху тай­ни­те на при­ро­да­та да бъ­де лес­но разкъсан. Но съ­що ще ви бъ­де ясно, че на­ше­то Движение не мо­же да се със­тои в то­ва да се взе­мат тай­ни от ня­кой Орден, как­то се па­зят те там, и да се пра­вят екзотерич- ни. Ако би се пра­ве­ло то­ва - а то спо­ред мен оз­на­ча­ва взе­ма­не­то на древ­ни тай­ни от ня­кой Орден и пре­по­да­ва­не­то им на ши­ро­ка­та пуб­ли­ка - то­га­ва бих­ме би­ли във­ле­че­ни във вся­как­ви ви­до­ве съм­ни­тел­на ма- гия, от ко­ето не би мог­ло да про­из­ле­зе ни­що добро. Това означава, че пуб­ли­ку­ва­не­то на тай­ни на древ­ни Ордени е из­к­лю­че­но в на­ше­то Дви- жение. Не мо­жем да из­пол­з­ва­ме та­ки­ва нас­лед­с­т­ва от древ­ни Ордени за раз­га­да­ва­не­то на тай­ни­те на природата. Утре ще ви покажа, че съ­що и не мо­жем да при­емем тол­ко­ва лес­но ня­кои ре­ли­ги­оз­ни истини, за­що­то по та­къв на­чин ще се на­диг­не ед­на дру­га и раз­лич­на опасност. Така ще ни бъ­де яс­но за­що не мо­жех­ме да въз­п­ри­емем ни­кой от те­зи ме­то­ди и бях­ме длъж­ни да по­емем по раз­ли­чен път. Това е точ­но он­зи път, кой­то ни до­кар­ва опо­зи­ция и от две­те стра­ни - от на­ука­та и от рели- гията. Ще го­во­ря по­ве­че за то­ва утре.