Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Искам на­й-­нап­ред да раз­ка­жа за ед­но лич­но преживяване, свър­за­но с на­ше­то Движение. Знаете, че пог­лед­ното от­вън ние за­поч­нах­ме с при­съ­еди­ня­ва­не­то си - но са­мо на вън­шен вид - към Теософското Общест- во, и че ос­но­вах­ме т.н. Германска Секция на то­ва Общество през есен­та на 1902 год. в Берлин. В те­че­ние на 1904 год. бях­ме по­се­ща­ва­ни в раз­лич­ни гра­до­ве на Германия от вид­ни чле­но­ве на Теософското Об- щество, и епи­зо­дът от кой­то ис­кам да за­поч­на се слу­чи по вре­ме на ед­на от те­зи визити. Първото из­да­ние на мо­ята кни­га "Теософия" точ­но бе­ше пуб­ли­ку­ва­но - през про­лет­та на 1904 год. - и из­ли­за­ше пе­ри­одич­но­то спи­са­ние "Луцифер - Гнозис". В то­ва спи­са­ние бях пуб­ли­ку­вал статии, за­ни­ма­ва­щи се с те­ма­та за Атлантида и ро­ля­та на Атлантската епоха. Тези ма­те­ри­али бя­ха по­-къс­но из­да­де­ни ка­то от­дел­на книга, озаг­ла­ве­на "Нашите ат­лан­т­с­ки предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер - Гнозис" са съб­ра­ни в книга, озаг­ла­ве­на "От хро­ни­ка­та Акаша" - бел. англ. пр.) Статиите съ­дър­жа­ха из­вес­тен брой све­де­ния за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко пу- б­ли­ка­ции от то­зи род бя­ха сле­до­ва­тел­но ве­че излезли, и точ­но по вре- мето, ко­га­то чле­но­ве­те на Теософското Общество ни посещаваха, мно­го бро­еве от списанието, съ­дър­жа­щи важ­ни сведения, бя­ха го­то­ви и из­п­ра­те­ни на абонираните. Един мно­го ува­жа­ван член в Теософското Об- щество бе про­чел те­зи материали, от­на­ся­щи се за Атлантида, и ми за­да­де един въпрос. И то­ва е въпросът, кой­то ис­кам да спо­ме­на ка­то дос­той­на за вни­ма­ние опитност, във връз­ка с ка­за­но­то във вче­раш­на­та лекция.

Този член на Теософското Общество, кой­то по вре­ме на не­го­во­то ос­но­ва­ва­не от Блаватска бе взе­мал учас­тие в на­й-­важ­ни­те заседания, т.е. един член, на­й-­се­ри­оз­но учас­т­вал в дейнос­т­та на Обществото, пос­та­ви въпроса: "По ка­къв на­чин та­зи ин­фор­ма­ция за све­та на Атлантида е би­ла придобита?" Въпросът бе мно­го показателен, за­що­то до­то­га­ва то­зи член бе­ше за­поз­нат са­мо с методите, чрез ко­ито та­ки­ва све­де­ния бя­ха
дос­ти­га­ни в Теософското Общество, а именно, чрез оп­ре­де­лен вид ме­ди­ум­но изследване. Данните, ве­че из­не­се­ни в Теософското Общество по оно­ва време, се ос­но­ва­ва­ха на проучвания, свър­за­ни в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние с медиумизъм. С дру­ги думи, ня­кой бе пос­та­вян в не­що ка­то ме­ди­ум­но със­то­яние - не мо­же да се на­ре­че транс, но е ме­ди­ум­но със­то­яние - и ако ус­ло­ви­ята бя­ха подходящи, то ста­ва­ше въз­мож­но за лицето, ма­кар и не в със­то­яние на нор­мал­но съзнание, да съ­об­ща­ва оп­ре­де­ле­на ин­фор­ма­ция по въп­ро­си от­въд об­се­га на обик­но­ве­но­то съзна- ние. Ето как се пра­ве­ха раз­к­ри­ти­ята по оно­ва вре­ме и въп­рос­ни­ят член на Теософското Общество, кой­то смяташе, че све­де­ния за пре­дис­то­ри­чес­ки съ­би­тия мо­же­ха да бъ­дат дос­ти­га­ни са­мо по то­зи начин, раз­пит­ва­ше как­ва лич­ност има­ме сред нас, ко­ято мо­жем да из­пол­з­ва­ме ка­то ме­ди­ум за та­ки­ва изследвания. След ка­то аз бях, естествено, от­ка­зал да въз­п­ри­ема то­зи ме­тод на про­уч­ва­не и наб­ля­гах от са­мо­то на­ча­ло вър­ху стро­го ин­ди­ви­ду­ал­но­то изследване, и тъй ка­то раз­к­ри­то­то от мен по оно­ва вре­ме бе ре­зул­тат из­ця­ло от мо­ите собствени, лич­ни проучвания, за­да­ва­щи­ят въп­ро­са не ме раз­б­ра изобщо, не разбра, че то­ва бе­ше не­що съв­сем раз­лич­но от всичко, нап­ра­ве­но до­то­га­ва в Теософското Обще- ство. Пътят, кой­то бях оп­ре­де­лил за се­бе си обаче, бе следният: Да се от­х­вър­лят всич­ки пре­диш­ни на­чи­ни на из­с­лед­ва­не и - раз­би­ра се, чрез свръ­х­се­тив­ни въз­п­ри­ятия - да се из­с­лед­ва чрез упот­ре­ба са­мо на раз­к­ри­то­то от онзи, кой­то е са­ми­ят той изследовател.

Съгласно позицията, ко­ято тряб­ва да за­ема в ду­хов­но­то Движение, ни­ка­къв друг курс не е въз­мо­жен за мен, ос­вен стрик­т­но да при­ве­да в дейс­т­вие оне­зи ме­то­ди на изследване, ко­ито са под­хо­дя­щи за съв­ре­мен­ния свят и за съв­ре­мен­но­то човечество. Има зна­чи­тел­на разлика, как­то виждате, меж­ду ме­то­ди­те на изследване, прак­ти­ку­ва­ни в Духов- ната Наука, и онези, ко­ито бя­ха при­ла­га­ни в Теософското Общество. Всички съобщения, по­лу­че­ни чрез то­ва Общество от ду­хов­ния свят - вклю­чи­тел­но нап­ри­мер да­де­ни­те в кни­га­та на Скот-Елиът за Атлан- тида - дой­до­ха из­ця­ло по опи­са­ния начин, за­що­то са­мо той се счи­та­ше за ав­то­ри­те­тен и обективен. По то­зи повод, въ­веж­да­не­то на на­ша­та ду­хов­но­-на­уч­на на­со­ка на ра­бо­та­та бе от са­мо­то на­ча­ло не­що съв­сем но­во в Теософското Общество. Тя се­ри­оз­но взе­ма под вни­ма­ние но­ви на­уч­ни методи, ко­ито е нуж­но да бъ­дат раз­ра­бо­те­ни и доразвити, за да нап­ра­вят из­ди­га­не­то до ду­хов­на­та об­ласт възможно.

Разговорът бе­ше показателен. Той се про­ве­де през 1904 год., и по­ка­за кол­ко го­ля­ма бе­ше раз­ли­ка­та меж­ду при­ла­га­но­то в Духовната Наука и при­ла­га­но­то от ос­та­на­ли­те в Теософското Общество; показа, че това, ко­ето има­ме в Духовната Наука, бе­ше не­поз­на­то в Теософското Обще- ство по оно­ва време, и че Теософското Общество про­дъл­жа­ва­ше мето-
дите, ко­ито бя­ха при­ети ка­то ком­п­ро­мис меж­ду ек­зо­те­ри­ци и езо- терици. Такъв бе не­из­беж­ни­ят ре­зул­тат от развитието, ко­ето опи­сах в лек­ци­ята вчера. Аз казах, че яс­но­вид­с­т­во­то пос­те­пен­но изчезна, и че ос­та­на­ха мал­ци­на от­дел­ни ясновидци, при ко­ито мо­же­ха да бъ­дат пре­диз­вик­ва­ни ме­ди­ум­ни състояния, и от ко­ито мо­же­ше да бъ­дат из­в­ле­че­ни ня­как­ви сведения. По то­зи на­чин възникнаха, как­то бя­ха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в ко­ито имаше, и то­ва е вярно, мно­го хора, ко­ито бя­ха посветени, но не и ясновидци. Сред гос­под­с­т­ва­щия ма­те­ри­али­зъм те­зи Ордени бя­ха из­п­ра­ве­ни пред не­об­хо­ди­мос­т­та от раз­ви­ва­не и ус­лож­ня­ва­не на методи, ко­ито дъл­го са би­ли на мода, и тряб­ва­ше да се тър­сят сред­с­т­ва за из­с­лед­ва­не сред личностите, в ко­ито ме­ди­ум­ни­те спо­соб­нос­ти - с дру­ги думи, ата­вис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во - мо­же­ше все още да бъ­де раз­ви­то и да да­де ня­как­ви резултати. В те­зи кръ­го­ве има­ше уче­ния с го­ля­мо зна­че­ние и, в допълнение, символи. Обаче онези, ко­ито же­ла­еха да се зах­ва­нат с ис­тин­с­ко проучване, тряб­ва­ше да раз­чи­тат на по­мощ­та на хората, при­те­жа­ва­щи ата­вис­тич­но ясновидство. Тези ме­то­ди бя­ха след то­ва про­дъл­же­ни по оп­ре­де­лен на­чин в Теософското Общество, и компромисът, за кой­то го­во­рих вчера, на­ис­ти­на не оз­на­ча­ва ни­що дру­го ос­вен това, че в Ложите и Ордените бя­ха нап­ра­ве­ни опити, пос­ред­с­т­вом ко­ито в све­та мо­же­ха да бъ­дат пред­с­та­вя­ни ду­хов­ни въздействия. Желанието бе да се демонстрира, че въз­дейс­т­ви­ята от ду­хов­ния свят се про­явя­ват вър­ху човека.

Похватите, въз­п­ри­ети в езо­те­рич­ни­те школи, бя­ха сле­до­ва­тел­но при­ве­де­ни в действие. Този опит бе пъ­лен провал, за­що­то до­ка­то се очак­ва­ше чрез ме­ди­уми­те ду­хов­ни­те закони, гос­под­с­т­ва­щи в окол­ния свят да бъ­дат из­ва­де­ни наяве, то един­с­т­ве­ни­ят ре­зул­тат беше, че поч­ти всич­ки ме­ди­уми из­пад­на­ха в заб­луж­де­ни­ето да считат, че всич­ко ид­ва от мъртвите, и го раз­к­ра­си­ха в съобщенията, за ко­ито говореха, че са им би­ли нап­ра­ве­ни от мъртвите. Това до­ве­де до точ­но оп­ре­де­ле­но послед- ствие. Ако по­-с­та­ри­те чле­но­ве измеж­ду вас се вър­нат мис­ле­но на­зад до на­й-­ран­ния пе­ри­од на Теософското Общество и про­учат литературата, пуб­ли­ку­ва­на под не­го­ва­та егида, то ще намерите, че ас­т­рал­ни­ят свят - т.е. све­тът не­пос­ред­с­т­ве­но след смър­т­та - бе­ше опи­сан в кни­ги на Бе- зант, ко­ито са­мо пре­пов­та­рят онова, ко­ето се съ­дър­жа в "Тайната Док- трина" на Блаватска или мо­же да се про­че­те в кни­ги на Ледбитер. Това бе съ­що и из­точ­ни­кът на всич­ко опо­вес­те­но от­нос­но чо­веш­кия жи­вот меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане.

Ако срав­ни­те с ка­за­но­то в мо­ята кни­га "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят - пър­во­на­чал­но хо­ра­та се опит­ва­ха ви­на­ги да го оп- ровергават, но аз считам, че днес дос­та­тъ­чен брой са спо­соб­ни да мис­лят обек­тив­но по те­ма­та - вие ще на­ме­ри­те мно­го зна­чи­ми различия,
точ­но за­що­то по от­но­ше­ние съ­що и на те­зи сфе­ри ме­то­ди­те на из­с­лед­ва­не бя­ха различни. Понеже всич­ки ме­то­ди на проучване, из­пол­з­ва­ни в Теософското Общество, вклю­чи­тел­но до­ри и онези, из­пол­з­ва­ни за из­с­лед­ва­не жи­во­та на мъртвите, во­де­ха на­ча­ло­то си от пох­ва­ти­те за ко­ито говорих.

Така че виждате, как­во­то Теософското Общество има­ше да пред­ло­жи на све­та беше, пре­ди всичко, в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние про­дъл­жа­ва­не на опита, нап­ра­вен по­-ра­но от окултистите. Но мо­же и да се каже, че то­ва не бе случаят, за кой­то ще чу­ем след малко. Взето ка­то ця­ло оба- че, то бе про­дъл­же­ние на опита, кой­то от сре­да­та на XIX век бе пос­лед­с­т­вие от ком­п­ро­ми­са меж­ду ек­зо­те­ри­ци и езотерици, ка­то из­к­лю­чим това, че по­-къс­но не­ща­та бя­ха нап­ра­ве­ни дос­та по­-­езо­те­рич­ни от Теософското Общество. Докато пред­шес­т­ва­щи­ят опит бе направен, за да пред­с­та­ви ме­ди­уми­те пред света, чле­но­ве­те на Теософското Обще- ство пред­по­чи­та­ха да ра­бо­тят са­мо в своя те­сен кръг и прос­то да съ­об­ща­ват резултатите. Това бе важ­но различие, за­що­то там ня­кои хо­ра се връ­ща­ха към ме­тод на изследване, ус­та­но­вен ка­то об­щоп­ри­ета тра­ди­ция от раз­лич­ни­те Ордени пре­ди сре­да­та на XIX век. Изложих това, за­що­то тряб­ва сил­но да под­чер­та­ем факта, че с по­ява­та на на­ша­та Духов- на Наука един на­пъл­но нов метод, кой­то взе из­ця­ло под вни­ма­ние дейнос­т­та и ста­но­ви­ще­то на съв­ре­мен­на­та наука, бе вне­сен в окул­т­но­то Движение.

Както ви разказах, ком­п­ро­ми­сът пос­тиг­нат от ек­зо­те­ри­ци и езо­те­ри­ци за да убе­ди ма­те­ри­алис­тич­ния свят чрез все­въз­мож­ни ме­ди­уми в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хов­ния свят бе пъ­лен провал, тъй ка­то ме­ди­уми­те го­во­ре­ха ви­на­ги за един свят, кой­то при съ­щес­т­ву­ва­щи­те ус­ло­вия про- с­то не мо­же­ше да бъ­де дос­тъ­пен за тях, а имен­но све­тът на мъртвите. Медиумите раз­каз­ва­ха за инспирации, за ко­ито твърдяха, че са би­ли по­лу­че­ни от един свят, в кой­то жи­ве­ят мъртвите. Ситуацията бе­ше та- кава, че опи­тът нап­ра­вен от ек­зо­те­ри­ци и езо­те­ри­ци не пос­тиг­на же­ла­ния от тях резултат.

Как се стиг­на до та­ко­ва по­ло­же­ние на нещата? Каква бе раз­в­ръз­ка­та на за­бе­ле­жи­тел­ния опит, нап­ра­вен ка­то ре­зул­тат от компромиса? Развръ- зката беше, че пос­ве­те­ни от оп­ре­де­ле­на гру­па из­т­ръг­на­ха влас­т­та от ръ­це­те на онези, ко­ито бя­ха нап­ра­ви­ли компромиса. Посветените от край­на­та ле­ви­ца ов­ла­дя­ха заседанията, про­веж­да­ни по опи­са­ния начин. Те при­до­би­ха ог­ром­но влияние, за­що­то дос­ти­га­но­то от ме­ди­уми­те из- об­що не про­из­ли­за­ше от цар­с­т­во­то на мъртвите, а от цар­с­т­во­то на жи­ви­те - от посветени, ко­ито бя­ха в да­ле­чен или бли­зък кон­такт с меди- умите. Защото всич­ко бе­ше при­чи­не­но от те­зи пос­ве­те­ни и медиуми, бе­ше оц­ве­те­но с те­ори­ите на онези, ко­ито ис­ка­ха да пос­та­вят ме­ди­у-­

За онези, ко­ито бя­ха нап­ра­ви­ли ком­п­ро­ми­са за доб­ро­то на човечест- вото, по­ло­же­ни­ето бе­ше катастрофално, за­що­то чув­с­т­ва­ха все по-сил- но, че не­вяр­на док­т­ри­на за свръ­х­се­тив­но­то се вна­ся в света. Такова бе­ше по­ло­же­ни­ето в раз­ви­ти­ето на окул­тиз­ма през 40-те, 50-те и до­ри 60-те го­ди­ни на XIX век.

Докато об­съж­да­не­то още про­дъл­жа­ва­ше в кръ­го­ве­те на поч­те­ни­те окултисти, си­ту­аци­ята бе­ше застрашителна. Защото кол­ко­то по­ве­че окул­тис­ти­те кло­ня­ха наляво, тол­ко­ва по­-мал­ко те бя­ха заг­ри­же­ни да доп­ри­на­сят за онова, ко­ето един­с­т­ве­но е оправдано, а имен­но всеобщо-човешкото. В окул­тиз­ма един чо­век при­над­ле­жи към "левицата", ко­га­то се опит­ва да пос­тиг­не ня­как­ва край­на цел с по­мощ­та на на­уче­но­то от окул­т­но­то учение. Друг чо­век при­над­ле­жи към "десницата" в окул- тизма, ко­га­то же­лае та­зи цел са­мо за­ра­ди са­ма­та цел. Средната пар­тия бе­ше за това, езо­те­рич­но­то зна­ние да се нап­ра­ви екзотерично, ко­ето е нуж­но в на­ше­то време, за да по­ви­ши ин­те­ре­си­те на чо­ве­чес­т­во­то във всеобщи. Но онези, при­над­ле­жа­щи към край­на­та ле­ви­ца са всъщ­ност тези, ко­ито смес­ват оп­ре­де­ле­ни лич­но тех­ни це­ли с онова, ко­ето раз­п­рос­т­ра­ня­ват ка­то окул­т­но учение. Човек е в та­ка­ва сте­пен "наляво", в как­ва­то пред­с­лед­ва осо­бе­ни цели, во­ди хо­ра­та към ду­хов­ния свят, да­ва им вся­как­ви ви­до­ве до­ка­за­тел­с­т­ва за него, и на­саж­да у тях по заб­ра­нен на­чин подбуди, ко­ито прос­то спо­ма­гат за из­пъл­ня­ва­не­то на те­зи оп­ре­де­ле­ни стремежи. Водещият кръг от съв­ре­мен­ни пос­ве­те­ни бе­ше из­п­ра­вен пред та­зи ситуация. Бе осъзнато, че влас­т­та е по­пад­на­ла в ръ­це­те на хора, прес­лед­ва­щи свои соб­с­т­ве­ни осо­бе­ни цели. Такова бе­ше по­ло­же­ни­ето на нещата, пред ко­ито бя­ха из­п­ра­ве­ни ек­зо­те­ри­ци­те и езоте- риците, нап­ра­ви­ли спо­ме­на­тия компромис.

Тогава бе­ше "дочуто" - из­ра­зът мо­же да не е съв­сем точен, но аб­со­лют­но точ­ни ду­ми не мо­гат да се намерят, за­що­то те са за­ви­си­ми от външ­ния език, а об­щу­ва­не­то сред окул­тис­ти­те е раз­лич­но от всичко, ко­ето по­вър­х­нос­т­ни­ят език е спо­со­бен да опи­ше - бе­ше "чуто", че наб­ли­жа­ва съ­би­тие от зна­че­ние за по­-на­та­тъш­но­то про­дъл­жа­ва­не на ду­хов­но­то раз­ви­тие на Земята. Мога да опи­ша то­ва съ­би­тие са­мо по след­ния начин. В изследванията, про­веж­да­ни от от­дел­ни­те Ордени, те дъл­го вре­ме пред­по­чи­та­ха да из­пол­з­ват по­-ряд­ко же­ни за медиуми. В стро­-­

Женският ор­га­ни­зъм е при­го­ден от при­ро­да­та да за­па­зи ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во за по-дълго, от­кол­ко­то мъж­ки­ят организъм. Докато за мъ­же ме­ди­уми ве­че поч­ти не се чуваше, же­ни ме­ди­уми още се на­ми­ра­ха и го­лям брой бя­ха използвани, до­ка­то ком­п­ро­ми­сът все още се поддър- жаше. Но се­га нав­ли­за­ме в по­ле­то на окул­тис­ти­те и наб­лю­да­ва­ме ин- дивидуалност, при­те­жа­ва­ща ме­ди­ум­ни спо­соб­нос­ти в на­ис­ти­на на­й-­ви­со­ка степен. Това бе Елена Блаватска, лич­ност мно­го спе­ци­ал­но при­го­де­на чрез оп­ре­де­ле­ни под­съз­на­тел­ни ор­га­ни на нейния ор­га­ни­зъм да из­тег­ли много, на­ис­ти­на мно­го от ду­хов­ния свят. А се­га по­мис­ле­те как­ви въз­мож­нос­ти от­к­ри то­ва за света! В един от на­й-­съд­бо­нос­ни­те мо­мен­ти в раз­ви­ти­ето на окул­тиз­ма се по­яви личност, ко­ято чрез осо­бе­на­та при­ро­да на нейния ор­га­ни­зъм бе спо­соб­на да из­тег­ли много, мно­го не­ща от ду­хов­ния свят чрез сво­ите под­съз­на­тел­ни способности.

Един окултист, кой­то по оно­ва вре­ме бе бу­ден за зна­ме­ни­ята на време- то, не мо­же­ше да не си каже: Сега, в точ­ния мо­мент се по­яви личност, ко­ято чрез спе­ци­фич­на­та струк­ту­ра на своя ор­га­ни­зъм мо­же да из­не­се на­й-­си­гур­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за древното, пре­да­ва­що се от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние учение, съ­щес­т­ву­ва­що сред нас под фор­ма­та са­мо на симво- ли. Категорично то­ва бе­ше случай, при кой­то тук бе личност, ко­ято прос­то за­ра­ди сво­ята ор­га­низ­мо­ва кон­с­т­рук­ция да­ва­ше въз­мож­нос­т­та от­но­во за до­каз­ва­не на мно­го неща, ко­ито дъл­го вре­ме се зна­еха са­мо от традицията. Това бе­ше фактът, из­п­ра­вен пред окул­тис­ти­те точ­но след крахът, до­вел до съ­щин­с­ка за­дъ­не­на улица. Нека бъ­дем съв­сем яс­ни по темата: Блаватска бе­ше счи­та­на за лич­ност от която, как­то елек­рич­ни ис­к­ри от елек­т­рич­но­-за­ре­де­на Лайденска стъкленица, мо­же­ха да се въз­п­ро­из­ве­дат окул­т­ни истини.

Бихме отиш­ли твър­де далеч, ако ви раз­ка­жа за всич­ки меж­дин­ни ета- пи, но оп­ре­де­ле­ни важ­ни не­ща тряб­ва да се споменат. Беше до­шъл дей- с­т­ви­тел­но ре­ши­те­лен момент, кой­то мо­га да по­со­ча по след­ния начин, кой­то ма­кар и из­ка­зан до­ня­къ­де символично, е в пъл­но съг­ла­сие с фактите: Окултистите от десницата, ко­ито за­ед­но със сред­на­та гру­па се бя­ха съг­ла­си­ли на компромиса, мо­же­ха да си кажат: Напълно е въз­мож­но не­що мно­го за­бе­ле­жи­тел­но да про­из­ле­зе от та­зи личност. Но при­над­ле­жа­щи­те на ле­ви­ца­та мо­же­ха съ­що да ка­жат с увереност: Въз- можно е да пос­тиг­нем не­що край­но ефек­тив­но в све­та с по­мощ­та на та­зи личност! И та­ка съ­щин­с­ка бит­ка се раз­ра­зи око­ло нея, от ед­на­та стра­на с поч­те­на­та цел да се пот­вър­ди кол­ко­то се мо­же по­ве­че от зна­ни­ето на посветените; от дру­га­та стра­на в ин­те­рес на важни, спе­ци­ал­ни

И не след дъл­го Елена Блаватска тряб­ва­ше да взе­ме решение. Един на­мек стиг­на до нея от из­точ­ник от стра­на­та на левицата, че тя бе­ше лич­ност с клю­чо­во значение. Тя зна­еше мно­го доб­ре как­во бе ви­дя­но­то от нея, но не съз­на­ва­ше кол­ко за­бе­ле­жи­тел­на бе­ше ка­то личност. Това на­й-­нап­ред и бе раз­к­ри­то от левицата. Но тя бе прин­цип­но поч­те­на по при­ро­да и след ка­то то­ва за­гат­ва­не и бе нап­ра­ве­но за нещо, ко­ето от­на­ча­ло тя труд­но мо­же­ше да одоб­ри по­ра­ди сво­ята почтенност, тя се опи­та от своя стра­на да дос­тиг­не до не­що ка­то ком­п­ро­мис с ед­но окул­т­но Братство в Европа. Нещо чу­дес­но мо­же­ше да про­из­ле­зе от това, за­що­то чрез сво­ята го­ля­ма дар­ба за ме­ди­уми­зъм тя ще­ше да бъ­де спо­соб­на да да­де пот­вър­ж­де­ния от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност във връз­ка с онова, ко­ето се зна­еше от пос­ве­те­ни­те чрез те­ори­ите и символизма. Но тя не са­мо бе­ше на­пъл­но почтена, тя бе­ше съ­що и онова, ко­ето в Германия на­ри­чат "Frechdachs" - "бе­зоч­ли­во същество". И тя без­с­пор­но беше! Тя има­ше в сво­ята при­ро­да оп­ре­де­ле­на ха­рак­тер­на черта, ко­ято е осо­бе­но раз­п­рос­т­ра­не­на сред пред­раз­по­ло­же­ни­те към медиумизъм, а имен­но лип­са­та на пос­то­ян­с­т­во във външ­но­то поведение. И така, има­ше мо- менти, ко­га­то тя мо­же­ше да бъ­де мно­го наг­ла и в ед­но от те­зи нас­т­ро­ения на бе­зоч­ли­вост на­ло­жи на окул­т­но­то Братство, ко­ето се бе­ше ре­ши­ло да нап­ра­ви опит с нея, изис­к­ва­ния ко­ито не мо­же­ха да бъ­дат за- доволени. Но ка­то знаеше, че на­ис­ти­на мно­го би мог­ло да бъ­де пос­тиг­на­то с ней­но­то сътрудничество, тя ре­ши да пов­диг­не въп­ро­са пред дру­ги Братства. И та­ка тя стиг­на до ед­но Американско Братство. Това Американско Братство бе­ше такова, че там мно­зин­с­т­во­то ви­на­ги се ко­ле­ба­еше меж­ду дес­ни­ца­та и левицата, но във всич­ки слу­чаи има­ше из­г­ле­ди за от­к­ри­ва­не на не­ща от ог­ром­но зна­че­ние от­нос­но ду­хов­ния свят.

Ситуацията се­га бе­ше из­вън­ред­но трудна, ужас­но трудна. Защото как­во­то бе пред­п­ри­ето с цел да на­со­чи све­тов­но­то вни­ма­ние към съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хо­вен свят, тряб­ва­ше в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние да бъ­де вър­на­то на­зад от се­ри­оз­ни­те окултисти, за­що­то то бе един провал. Бе- ше не­об­хо­ди­мо да се покаже, че не мо­же да се има ни­как­во до­ве­рие на пред­с­та­вя­но­то от спиритуализма, въп­ре­ки факта, че той има­ше мно­го привърженици. Той бе­ше из­ця­ло материалистичен, бе­ше чис­то диле- тантство. Единствените хо­ра на науката, за­ни­ма­ва­щи се с не­го бя­ха онези, ко­ито ис­ка­ха да до­би­ят ин­фор­ма­ция по повърхностен, ма­те­ри­алис­ти­чен на­чин от­нос­но ду­хов­ния свят. Освен това, Елена Блаватска бе ка­за­ла яс­но на Американската Ложа при на­пус­ка­не­то си, че ня­ма ни­как­во на­ме­ре­ние да крие от све­та онова, ко­ето знаеше. А тя зна­еше много, за­що­то мо­же­ше след то­ва да си спом­ня пре­да­де­но­то чрез нея. Тя има­ше дър­зост в излишък!

"Добрият съ­вет е безценен", каз­ва поговорката. Какво ще­ше да стане? И то­га­ва се слу­чи нещо, на ко­ето съм об­ръ­щал вни­ма­ние по раз­лич­ни поводи, по­не­же раз­каз­ва­но­то днес във връз­ка с то­ва съм го раз­каз­вал и другаде. Случи се нещо, на­ре­че­но в Окултизма "Окултен плен". (Виж- те: "Човекът в свет­ли­на­та на Окултизма, Теософията и Философията", лек­ции 7-ма и 10-та; "Земен и кос­ми­чес­ки човек", лек­ция 1-ва; "Дърво- то на жи­во­та и дър­во­то на поз­на­ни­ето за доб­ро и зло, лек­ция 4-та. "Нещата в нас­то­яще­то и ми­на­ло­то в Духа на човека", лек­ция 5-та; виж­те съ­що и бе­леж­ки­те в края на пе­та­та лек­ция в та­зи кни­га - бел. англ. пр.) Елена Блаватска бе­ше пос­та­ве­на в окул­тен плен. Чрез та­ки­ва дей- ствия, как­ви­то мо­гат да се из­вър­шат са­мо от оп­ре­де­ле­ни Братя - и се пред­п­ри­емат при то­ва са­мо от Братства, поз­во­ля­ва­щи си да се за­ни­ма­ват със заб­ра­не­ни из­кус­т­ва - чрез оп­ре­де­ле­ни дейс­т­вия и ин­т­ри­ги те ус­пя­ха да при­ну­дят не­удър­жи­ма­та Елена Блаватска да жи­вее за из­ве-­
стно вре­ме в един свят, в кой­то всич­ки­те и окул­т­ни зна­ния бя­ха из­т­лас­ка­ни навътре. Помислете за то­ва по след­ния начин: Окултното зна­ние бе­ше в ней­на­та аура; ка­то ре­зул­тат от оп­ре­де­ле­ни процеси, при­ве­де­ни в дейс­т­вие ста­на така, че за дъл­го вре­ме всич­ко в та­зи аура бе из­х­вър­ле­но об­рат­но в ней­на­та душа. С дру­ги думи, всич­ко­то при­те­жа­ва­но от нея окул­т­но зна­ние бе затворено; тя бе­ше изолирана, до­кол­ко­то външ­ни­ят свят и ней­ни­ят окул­ти­зъм има­ха не­що общо.

Това се слу­чи по времето, ко­га­то Елена Блаватска мо­же­ше да ста­не мно­го опас­на с раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на неща, ко­ито са сред на­й-­тър­се­ни­те от всич­ко в об­се­га на Окултното Движение. Определени ин­дийс­ки окул­тис­ти на­учи­ха за та­зи история, окултисти, ко­ито от своя стра­на кло­ня­ха сил­но наляво, и чи­ито ос­но­вен ин­те­рес бе­ше да на­со­чат окул- тизма, кой­то мо­же­ше да се да­де на све­та чрез Елена Блаватска, в по­со­ка да въз­дейс­т­ва на све­та в съг­ла­сие с тех­ни спе­ци­ал­ни цели. Чрез уси­ли­ята на те­зи ин­дийс­ки окултисти, опит­ни в съ­от­вет­ни­те умения, тя бе ос­во­бо­де­на от то­ва зат­вор­ни­чес­т­во в сво­ята аура; тя бе­ше сво­бод­на от­но­во и се­га мо­же­ше да из­пол­з­ва сво­ите ду­хов­ни спо­соб­нос­ти по пра­вил­ния начин.

От то­ва мо­же­те да до­би­ете пред­с­та­ва за слу­чи­ло­то се в та­зи душа, и как­во съ­че­та­ние от фактори, всич­ки по­яви­ли се в све­та за­ра­ди Елена Блаватска, се получи. Но по­не­же оп­ре­де­ле­ни ин­дийс­ки окул­тис­ти има­ха зас­лу­га­та за ос­во­бож­да­ва­не­то и от нейния плен, те я дър­жа­ха в ръ­це­те си в оп­ре­де­ле­но отношение. И прос­то ня­ма­ше въз­мож­ност да им се поп­ре­чи да я из­пол­з­ват за пре­да­ва­не на све­та на она­зи част от окул- тизма, под­хо­дя­ща за тех­ни­те стремежи. И та­ка не­що мно­го не­обик­но­ве­но бе­ше "уредено" - ако мо­га да из­пол­з­вам та­зи нес­ко­по­са­на дума. Какво бе­ше уредено, мо­же да се из­ра­зи приб­ли­зи­тел­но по след­ния на- чин: Индийските окул­тис­ти ис­ка­ха да отс­то­яват свои осо­бе­ни це­ли в про­ти­во­ре­чие с те­зи на дру­ги­те окултисти, и за та­зи цел те из­пол­з­ва­ха Елена Блаватска. Бяха и да­де­ни ин­с­т­рук­ции да се пос­та­ви под оп­ре­де­ле­но влияние, за да мо­же в нейния слу­чай ме­ди­ум­ни­те със­то­яния ви­на­ги да се при­чи­ня­ват от­вън - а то­ва съ­що пра­ве­ше въз­мож­но да се вне­сат вся­как­ви не­ща в све­та чрез нея.

По то­ва вре­ме тя се свър­за с ед­на личност, ко­ято в са­мо­то на­ча­ло всъ- щ­ност ня­ма­ше точ­но те­ософ­с­ки интереси, но има­ше блес­тящ та­лант за организиране, а имен­но Колонел Олкът. Не мо­га да ка­жа със сигур- ност, но предполагам, че ве­че е има­ло ня­как­во об­щу­ва­не меж­ду тях по времето, ко­га­то Блаватска при­над­ле­же­ше към Американската Ложа. След това, под мас­ка­та на по­-ран­на ин­ди­ви­ду­ал­ност в об­се­га на ду­хов­но­то виж­да­не на Блаватска се по­яви личност, ко­ято бе­ше в ос­но­ва­та си ко­му­ни­ка­ци­он­но­то сред­с­т­во за онова, ко­ето же­ла­еха от Индия да лан­-

В Махатма Кат-Хами сле­до­ва­тел­но си има­ме ра­бо­та с ду­ха на смел пи­рат от XVII век, кой­то тогава, през XIX век, бе за­ме­сен в за­бе­ле­жи­тел­ни прояви, нап­ра­ве­ни с по­мощ­та на Елена Блаватска и др. Той но­се­ше ча­ени ча­ши от разстояние, поз­во­ля­ва­ше вся­как­ви ви­до­ве до­ку­мен­ти да бъ­дат пред­с­та­ве­ни от ков­че­га на ба­ща­та на Елена Блаватска, и т.н. (Ве- роятно чрез процеса, поз­нат в спи­ри­ту­ализ­ма ка­то "пре­си­пи­та­ци­я­" ­(вне­зап­но из­па­да­не в ня­как­во състояние) - бел. англ. и бълг. пр.)

Колонел Олкът го­во­ри по осо­бен на­чин за то­зи Джон Кинг. Той казва, че мо­же би си има­ме ра­бо­та не с ду­ха на то­зи пират, а мо­же би със съз­да­ние на Орден който, до­кол­ко­то раз­чи­та на не­ви­ди­ми аген­ти за сво­ите резултати, съ­щес­т­ву­ва сред фи­зи­чес­ки­те хора. Според то­ва обясне- ние, Кат-Хами мо­же да е бил член на Орден, за­ни­ма­ващ се с дейнос­ти ка­то онези, ко­ито ве­че описах, и ре­зул­та­та от ко­ито бе­ше връз­ка­та му със све­та чрез Елена Блаватска, връз­ка об­вър­за­на с вся­как­ви ви­до­ве осо­бе­ни цели. А те бя­ха спе­ци­фич­но ин­дийс­ко уче­ние да бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но в света.

Горе-долу то­ва бе­ше по­ло­же­ни­ето през 70-те го­ди­ни на XIX век. Сле- дователно има­ме дан­ни за мно­го по­ка­за­тел­ни събития, ко­ито тряб­ва да се раз­г­ле­дат в об­ща рамка, ко­га­то прос­ле­дя­ва­ме це­лия ход на съ­би­ти­ята в Окултното Движение. Това бе съ­щи­ят то­зи Джон Кинг, който, пос­ред­с­т­вом "вне­зап­но из­па­да­не в ня­как­во състояние", при­чи­ни на­пис­ва­не­то на кни­ги­те на Синет, на пър­ва­та от тях, "Послания за окул­т­ния свят" и осо­бе­но на "Езотеричен Будизъм".

Тази кни­га "Езотеричен Будизъм" по­пад­на в ръ­це­те ми ско­ро след ней­но­то из­да­ва­не - всъщ­ност след ня­кол­ко сед­ми­ци - и мо­жах да раз­бе­ра от нея, че са по­ло­же­ни усилия, осо­бе­но от оп­ре­де­ле­ни кръгове, да се при­да­де из­ця­ло ма­те­ри­алис­тич­на фор­ма на ду­хов­но­то учение. Ако про­учи­те "Езотеричен Будизъм" с при­до­би­та с те­че­ние на вре­ме­то проницателност, ще бъ­де­те уди­ве­ни от ма­те­ри­алис­тич­ни­те начини, по ко­ито фак­ти­те са пред­с­та­ве­ни там. Това е ма­те­ри­али­зъм в не­го­ви­те на­ис­ти­на на­й-­ло­ши форми. Духовният свят е пред­с­та­вен по съв­сем ма­те­ри­алис­ти­чен начин. Никой, кой­то се е пов­ли­ял от та­зи книга, не мо­же
да се отър­ве от материализма. Разглежданата те­ма е уме­ло скрита, но в ни­коя кни­га на Синет не мо­жем да се отър­вем от материализъм, кол­ко­то и ви­со­ки вър­хо­ве тя да претендира, че е превзела. И така, оне­зи ко­ито бя­ха ду­хов­ни "хранители" на Елена Блаватска - заб­ра­ве­те ма­те­ри­алис­тич­на­та ана­ло­гия - не са­мо има­ха спе­ци­ал­ни це­ли об­вър­за­ни с ин­дийс­ки интереси, но съ­що и ряз­ко отс­тъп­ва­ха пред ма­те­ри­алис­тич­ния дух на епохата. И въздействието, ко­ето кни­ги­те на Синет има­ха вър­ху мно­го го­лям брой хора, по­каз­ва кол­ко уме­ло се спекулираше. (Виж бе­леж­ки­те в края на пе­та­та лек­ция - бел. англ. пр.) Срещал съм учени, въз­хи­те­ни от та­зи книга, за­що­то всич­ко пас­ва­ше на тех­ни­те при­съ­щи знания, и все пак те мо­же­ха да си пред­с­та­вят съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­хо­вен свят. Книгата за­до­во­ли всич­ки ис­ка­ния за ма­те­ри­али­зъм и все пак мо­же­ше да пос­рещ­не нуж­да­та от ду­хо­вен свят и да пот­вър­ди не­го­во­то съществуване.

Вие знаете, че в по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на те­зи събития, Елена Бла- ватска на­пи­са "Тайната Доктрина" през 80-те го­ди­ни на XIX век, и през 1891 год. тя почина. "Тайната Доктрина" е на­пи­са­на в съ­щия стил ка­то "Езотеричен Будизъм", с из­к­лю­че­ние на това, че поп­ра­ви оп­ре­де­ле­ни гру­би грешки, ко­ито все­ки окул­тист мо­же­ше вед­на­га да коригира. Често съм го­во­рил за при­съ­щи­те осо­бе­нос­ти на кни­га­та на Блаватска и не е нуж­но се­га от­но­во да нав­ли­за­ме в та­зи тема. И след това, на ос­но­ва­та на слу­чи­ло­то се, бе­ше ос­но­ва­но Теософското Общество, и прин­цип­но казано, то за­па­зи сво­ята ин­дийс­ка насоченост. Макар и ве­че не с интензивността, по­ро­де­на от вли­яни­ето на Джон Кинг, склон­нос­та към Индия остана. Това, ко­ето се­га ви описах, бе един нов път, кой­то пра­ве­ше го­ле­ми отс­тъп­ки пред ма­те­ри­ализ­ма на епохата, но въп­ре­ки то­ва се пред­виж­да­ше да по­ка­же на човечеството, че ду­хов­ния свят, съ­що как­то и външния, ма­те­ри­ален свят, тряб­ва да се взе­ма под внимание.

Много под­роб­нос­ти би тряб­ва­ло да се до­ба­вят към ка­за­но­то от мен досега, но вре­ме­то е твър­де малко. Незабавно ще продължа, за да ви по­ка­жа как на­ше­то ду­хов­но­-на­уч­но Движение зае мяс­то­то си във ве­че съ­щес­т­ву­ва­що­то Движение.

Вие знаете, че ос­но­вах­ме Германската Секция на Теософското Обще- ство през Октомври 1902 год. През зи­ми­те на 1900 и 1901 год. аз ве­че из­на­сях лек­ции в Берлин, ко­ито мо­гат да се на­ре­кат "теософски" лек- ции, за­що­то бя­ха дър­жа­ни в кръ­га на Берлинските те­осо­фи по тях­на покана. Първите лек­ции бя­ха онези, ко­ито в ос­но­ва­та си се пре­вър­на­ха в книга, озаг­ла­ве­на "Мистиката в зо­ра­та на съв­ре­мен­на­та кул­тур­на епоха". Тези лек­ции бя­ха из­не­се­ни пред кръг от чле­но­ве на Теософ- ското Общество, на ко­ето аз са­ми­ят то­га­ва не бях член. Трябва да се има в пред­вид от са­мо­то начало, че си имах­ме ра­бо­та с учение, ко­ето

Вие знаете, че по гро­тес­ков и аб­сур­ден на­чин бях обвинен, че съм нап­ра­вил вне­за­пен об­рат от из­ця­ло раз­ли­чен светоглед, пред­с­та­вен в мо­ята кни­га "Възгледи за све­та и жи­во­та през XIX век" (Съдържанието на та­зи кни­га е вклю­че­но в "Загадките на философията" - бел. англ. пр.) Първата част бе из­да­де­на през Февруари 1900 год., а вто­ра­та част през Октомври съ­ща­та година. Бях обвинен, че не­очак­ва­но съм про­ме­нил ня­кои стра­ни и съм пре­ми­нал от­въд Теософията. Често съм ви казвал, че не са­мо имах кни­ги­те на Синет, например, в ръ­це­те си не­пос­ред­с­т­ве­но след тях­но­то излизане, но и че имах съ­що и тес­ни връз­ки с мла­до­то Теософско Общество във Виена. Добре е да раз­бе­ре­те как­ви бя­ха об­с­то­ятел­с­т­ва­та по оно­ва време, но ис­кам съ­що и да ви дам мно­го кра- тък, обек­ти­вен пог­лед вър­ху ми­на­ло­то на Германската Секция. Имаше хо­ра в Теософското Общество, ко­ито бле­ну­ва­ха да зна­ят за ду­хов­ния свят, и аз из­на­сях лек­ции в тех­ния кръг. Това бя­ха лек­ци­ите за Мисти- цизма и Мистиците, ко­ито дър­жах в ед­на мал­ка стая в къ­ща­та на граф Брокдорф. По то­ва вре­ме аз са­ми­ят не бях член. Предговора в от­пе­ча­та­ни­те книги, съ­дър­жа­щи те­зи лекции, е с да­та Септември 1901 год. През ля­то­то на 1901 год. бях съб­рал из­не­се­ни­те пред­ход­на­та зи­ма лек­ции в книга, пуб­ли­ку­ва­на през Септември 1901 год. под заг­ла­вие "Мистиката в зо­ра­та на съв­ре­мен­на­та кул­тур­на епоха".

Ще про­че­та пър­ви­те ре­до­ве на пре­дис­ло­ви­ето на та­зи книга: "Изказа- ното в то­зи труд фор­ми­ра съ­дър­жа­ни­ето на лекциите, из­не­се­ни от мен ми­на­ла­та зи­ма в Теософската Библиотека в Берлин. Бях по­ка­нен от граф и гра­фи­ня Брокдорф да го­во­ря за мис­ти­циз­ма пред аудитория, се­ри­оз­но ин­те­ре­су­ва­ща се от та­зи тема. Десет го­ди­ни по­-ра­но не бих си поз­во­лил да от­го­во­ря на по­доб­на молба. Не за­що­то све­тът от идеи, ко­ито се­га изразявам, още не бе го­тов вът­ре в мен. Този свят от идеи е пред­с­та­вен в мо­ята "Философия на свободата", пуб­ли­ку­ва­на от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да из­ра­зя то­зи свят от идеи, как­то пра­вя то­ва днес, и та­ка да го нап­ра­вя ос­но­ва на изу­ча­ва­не как­то в нас­то­яща­та книга, изис­к­ва не­що съв­сем раз­лич­но от ед­на дейс­т­ви­тел­но не­по­ко­ле­би­ма уве­ре­ност в не­го­ви­те ин­те­лек­ту­ал­ни истини. Това изис­к­ва за­дъл­
бо­че­но об­щу­ва­не с то­зи свят на идеи, как­во­то мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то са­мо след мно­го години. Едва сега, след ка­то бях удос­то­ен с та­ко­ва за­дъл­бо­че­но общуване, то нап­ра­ви така, че да се ос­ме­ля да го­во­ря по начина, по кой­то е на­пи­са­на та­зи книга."

Сега мо­же­те да схва­не­те за­що поз­во­лих съ­дър­жа­ни­ето на лекции, из­не­се­ни в дос­та раз­лич­ни кръгове, да на­ме­рят мяс­то в ед­но окул­т­но­то движение. В пър­во­то из­да­ние на кни­га­та "Възгледи за све­та и жи­во­та през XIX век" в гла­ва­та за Шелинг пи­ше следното. Цитирам пър­во­то издание, пос­ве­те­но на Ернст Хекел и пуб­ли­ку­ва­но през Февруари 1900 год. Ще про­че­та ня­кол­ко па­са­жа от книгата, за ко­ято хо­ра­та казваха, че во­ди на­ча­ло­то си от светоглед, съв­сем раз­ли­чен от пред­с­та­ве­ния в кни­га­та за Мистицизма. "Сега има два въз­мож­ни на­чи­на за опис­ва­не на същество, ко­ето е ед­нов­ре­мен­но Дух и Природа. Първият е: из­ла­гам закономерностите, ко­ито са ак­тив­ни в Реалността. Или, по­каз­вам как ду­хът действа, за да стиг­не до те­зи закономерности. Едно и съ­що не­що ме ръ­ко­во­ди и в два­та случая. Едното ми по­каз­ва в съг­ла­сие със зако- ните, как­ви­то те са ак­тив­ни в природата; дру­го­то ми по­каз­ва как­во ду­хът прави, за да си пред­с­та­ви съ­щи­те те­зи при­род­ни закони. В еди­ния слу­чай след­вам ес­тес­т­ве­на­та наука, в дру­гия - ду­хов­на­та наука. Как те­зи две­те са свързани, Шелинг опис­ва по ин­те­ре­сен начин. Той казва: "Необходимата на­со­ка на вся­ка ду­хов­на на­ука е да се из­диг­не от при­ро­да­та до разума. Това и ни­що дру­го ле­жи в ос­но­ва­та на уси­ли­ята да се вне­се те­ория в при­род­ни­те явления. Най-високата точ­ка на ес­тес­т­ве­на­та на­ука би би­ла пъл­но­то оду­хот­во­ря­ва­не на всич­ки при­род­ни за­ко­ни в за­ко­ни на наб­лю­де­ни­ето и мисълта. Явлението (материалното) тряб­ва на­пъл­но да изчезне, и да ос­та­не са­ми­ят за­кон (същественото). Ето за­що се случва, че кол­ко­то по­ве­че за­ко­ни­те се съ­об­ра­зя­ват със са­ма­та природа, тол­ко­ва по­ве­че за­ве­са­та изчезва, са­ми­те яв­ле­ния ста­ват по­-ду­хов­ни и нак­рая из­чез­ват напълно. Оптичните яв­ле­ния не са ни­що по­ве­че от геометрия, чи­ито ли­нии са на­чер­та­ни от светлина, а са­ма­та свет­ли­на е ве­че двус­мис­ле­на материалност. В яв­ле­ни­ята на маг­не­тиз­ма всич­ки сле­ди от ма­те­рия се губят, а съ­що и при те­зи на гравитацията, ко­ито до­ри уче­ни­ят мо­же да при­еме са­мо ка­то пря­ко ду­хо­вен про­цес - ефект от раз­с­то­яние - не ос­та­ва ни­що от ней­ни­те закони, чи­ито след­с­т­вие в го­лям ма­щаб е ме­ха­низ­мът на не­бес­ни­те движения. Перфектната те­ория за при­ро­да­та би би­ла тази, въз ос­но­ва на ко­ято тя ка­то ця­ло е све­де­на до ед­на интелигентност. Безжизнените и не­съз­на­тел­ни про­дук­ти на при­ро­да­та са са­мо не­ус­пеш­ни ней­ни опи­ти да от­ра­зи са­ма­та се­бе си; т.н. не­жи­ва при­ро­да е всъщ­ност не­уз­ря­ла интелигентност, за­то­ва в ней­ни­те яв­ле­ния ра­зум­ни­ят ха­рак­тер все пак се проявява, но без съзна- ние. Природата дос­ти­га сво­ята на­й-­вис­ша цел, да ста­не са­ма­та тя из­-­

И го­во­рей­ки по­-на­та­тък за Шелинг, аз ка­зах мал­ко по-късно: "За Ше- линг, с не­го­ва­та прог­ре­сив­на мисъл, изу­ча­ва­не­то на све­та бе изу­ча­ва­не­то на Бога, или Теософия. Той ве­че сто­еше твър­до зад убеж­де­ни­ята си, ко­га­то през 1809 год. на­пи­са сво­ите "Философски из­с­лед­ва­ния вър­ху същ­нос­т­та на чо­веш­ка­та сво­бо­да и свър­за­ни­те с то­ва теми". Всички въп­ро­си от­нос­но схва­ща­ни­ята за све­та се­га ид­ва­ха при не­го в но­ва светлина: Ако всич­ки не­ща са божествени, как се сти­га до то­ва да има зло в света, след ка­то Бог мо­же да бъ­де са­мо съ­вър­ше­на Доброта? Ако ду­ша­та на чо­ве­ка е в Бог, как се сти­га до това, че тя след­ва сво­ите соб­с­т­ве­ни его­ис­тич­ни интереси? И ако е Бог този, кой­то дейс­т­ва в мен, как мо­га аз, кой­то сле­до­ва­тел­но по ни­ка­къв на­чин не дейс­т­вам ка­то не­за­ви­си­мо същество, да бъ­да на­ре­чен свободен?"

Този въз­г­лед за све­та не е ос­та­вен нас­т­ра­на - и аз каз­вам по-нататък: "С та­ки­ва възгледи, Шелинг до­каз­ва се­бе си ка­то най-смелия, на­й-­ре­ши­тел­ния сред оне­зи философи, ко­ито поз­во­ли­ха да бъ­дат под­тик­на­ти от Кант към въз­п­ри­ема­не на един иде­алис­ти­чен въз­г­лед за света. Под вли­яни­ето на то­зи стимул, чо­ве­кът изос­та­ви фи­ло­соф­с­т­ва­не­то за неща, ле­жа­щи от­въд чо­веш­ки­те сетива, и съ­що мис­ле­не­то от­нос­но те­зи на- блюдения. Хората се опи­та­ха да се за­до­во­лят с онова, ко­ето ле­жи в по­ле­то на наб­лю­де­ни­ето и мисленето. Но до­ка­то Кант из­в­ли­ча­ше от то­ва не­из­беж­но­то заключение, че чо­ве­кът не мо­же да знае ни­що за не­ща­та отвъд, нас­ле­ди­ли­те го заявиха: Тъй ка­то наб­лю­де­ни­ето и мис­ле­не­то не по­каз­ват ни­що бо­жес­т­ве­но в то­ва "отвъд", те са­ми­те са божествени. Сред за­яви­ли­те това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте съб­ра всич­ко в азовостта; Шелинг раз­п­рос­т­ря азо­вос­т­та вър­ху всичко. Той не желае- ше, как­то Фихте, да по­ка­же че азо­вос­т­та е всичко, а напротив, че всич­ко е азовост. И Шелинг има­ше ку­ра­жа да заяви, не са­мо че иде­ите на Аза са божествени, а съ­що и ця­ла­та чо­веш­ка ду­хов­на индивидуалност. Той нап­ра­ви бо­жес­т­вен не са­мо чо­веш­кия Разум, а съ­що и от съ­дър­жа­ни­ето на чо­веш­кия жи­вот - божествено, лич­но същество. Антропомор- физъм се на­ри­ча та­ко­ва обяс­не­ние на света, ко­ето тръг­вай­ки от чо­ве­ка си представя, че в ос­но­ва­та на це­лия ход на све­та има ед­но същество, ко­ето ръ­ко­во­ди то­зи ход, как­то чо­век уп­рав­ля­ва сво­ите соб­с­т­ве­ни дей- ствия. Онези, ко­ито пред­по­ла­гат един все­общ кос­ми­чес­ки Разум в ос­но­ва­та на събитията, те съ­що обяс­ня­ват све­та в ан­т­ро­по­мор­фен сми- съл. Защото та­зи кос­ми­чес­ка Интелигентност не е ни­що дру­го ос­вен
чо­веш­кия Разум, нап­ра­вен все­общ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората ни­ко­га не осъз­на­ват кол­ко ан­т­ро­по­мор­фен е Той", не­го­во­то съз­на­ние е зав­ла­дя­но от мисълта, че скрит ан­т­ро­по­мор­фи­зъм се съ­дър­жа и в на­й-п­рос­то­то изказване, ко­ето пра­вим за природата. Когато каз­ва­ме "ед­но тя­ло се търкаля, за­що­то дру­го го е ударило", ние фор­ми­ра­ме та­ка­ва идея от на­шия Аз. Удряме тя­ло и то се търкаля. Ако видим, че ед­на топ­ка бу­та нап­ред дру­га и та­зи дру­га топ­ка се тър­ка­ля напред, ние мис­лим за уд­ря­не­то на вто­ра­та от пър­ва­та ка­то ана­ло­гия на удар­ния ефект, кой­то ние са­ми­те причиняваме. Ернст Хекел из­ка­за ед­на ан­т­ро­по­мор­фич­на догма:

"Божественото сът­во­ре­ние на све­та и бо­жес­т­ве­но­то ус­т­ройс­т­во на све­та са по­доб­ни на ме­ха­нич­ни­те про­дук­ти на ге­ни­ален тех­ник или ин­же­нер и на ръ­ко­вод­с­т­во­то на мъ­дър владетел. Господ Бог ка­то Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е пред­с­та­вен тук съв­сем ка­то чо­век в Неговите мис­ли и действия." Шелинг има­ше ку­ра­жа да из­ве­де ан­т­ро­по­мор­физ­ма до не­го­ви­те на­й-к­рай­ни изводи. Той про­въз­г­ла­си чо­ве­ка и ця­ло­то му жиз­не­но съ­дър­жа­ние за божествени; и тъй ка­то не са­мо ра­зум­но­то при­над­ле­жи към то­ва жиз­не­но съдържание, а съ­що и неразумното, той мо­же­ше да обяс­ни съ­щес­т­ву­ва­не­то на не­ра­зум­нос­т­та в света. За та­зи цел той тряб­ва­ше да раз­ши­ри ра­зум­ни­те въз­г­ле­ди на мис­ле­що­то съз­на­ние чрез до­ба­вя­не на не­що друго, чи­ито про­из­ход не ле­жи в мисленето. Този - спо­ред не­го - по­-висш възглед, той на­ре­че "по­зи­тив­на философия". "Това", каз­ва той, "е ис­тин­с­ки сво­бод­на­та фи- лософия; всеки, кой­то не я желае, мо­же да я отхвърли; аз ос­та­вям все­ки­го свободен; аз каз­вам само, че ако ня­кой же­лае нап­ри­мер да ус­та­но­ви дейс­т­ви­тел­на­та по­со­ка на раз­ви­тие на нещата, да има ед­но во­ле­во сът­во­ре­ние на све­та и т.н., той мо­же да ус­пее са­мо след­вай­ки пъ­тя на фи­ло­со­фия ка­то тази. Ако ра­ци­онал­на­та фи­ло­со­фия го за­до­во­ля­ва и той не же­лае ни­що повече, не­ка си ос­та­не до­во­лен с нея, но ще тряб­ва да се от­ка­же в опи­та си да на­ме­ри в ра­ци­онал­на­та фи­ло­со­фия онова, ко­ето за съ­жа­ле­ние тя не мо­же да съдържа, а именно, ис­тин­с­кия Бог и реалността, ле­жа­ща в ос­но­ва­та на раз­ви­ти­ето на нещата, и ед­но сво­бод­но от­но­ше­ние на Бог към света." Негативната фи­ло­со­фия ще "ос­та­не в на­й-к­рай­на сте­пен фи­ло­со­фия за училищата, а Позитивната фи­ло­со­фия - та­ка­ва за живота. Само чрез две­те за­ед­но ще дой­де посвещава- нето, ко­ето хо­ра­та мо­гат да очак­ват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени раз­г­ра­ни­ча­ва­ха Малките от Големите Ми- стерии; Малките бя­ха под­го­тов­ка за Големите.... Позитивната фи­ло­со­фия е не­об­хо­ди­ма­та пос­ле­ди­ца от Негативната философия, ко­га­то то­ва се раз­би­ра правилно. Следователно мо­же да се каже: В Негативната

фи­ло­со­фия се чес­т­ват Малките Мистерии, а в Позитивната фи­ло­со­фия - Големите."

Тази гла­ва на мо­ята кни­га за­вър­ш­ва с пасажа: "Ако вът­реш­ни­ят жи­вот бъ­де обя­вен за божествен, из­г­леж­да не­ло­гич­но да се ог­ра­ни­ча­ва­ме в ед­на част от него. Шелинг не из­пад­на в то­ва противоречие. Когато той каза, че да обяс­ня­ваш при­ро­да­та е да съз­да­ваш природа, той оз­на­чи по­со­ка­та на своя соб­с­т­вен въз­г­лед за живота. Ако мис­лов­но­то изу­ча­ва­не на при­ро­да­та е пов­то­ре­ние на ней­но­то създаване, ос­нов­ни­ят ха­рак­тер на то­ва сът­во­ре­ние би тряб­ва­ло да съ­от­ветс­т­ва на чо­веш­ко действие; тряб­ва да бъ­де един акт на сво­бод­на ду­хов­на активност, а не нап­ри­мер на ге­омет­рич­на необходимост. Но ние не мо­жем да раз­поз­на­ем ед­но сво­бод­но сът­во­ре­ние през за­ко­ни­те на Разума; то тряб­ва да раз­к­рие се­бе си чрез дру­ги средства."

Аз пи­шех ис­то­рия на светогледите, зас­тъ­пе­ни през XIX век. Не мо­жех да оти­да от­въд това, за­що­то гос­под­с­т­ва­щи по оно­ва вре­ме в нап­ред­ва­ща­та ево­лю­ция бя­ха чис­то ди­ле­тан­т­с­ки опити, ко­ито не оказ­ва­ха вли­яние вър­ху фи­ло­соф­с­ки­те търсения. Подобни не­ща не мо­же­ха да учас­т­ват в та­зи книга. Но Теософия, до­кол­ко­то тя е вне­се­на в за­дъл­бо­че­но­то мис­ле­не - имен­но то­ва ще на­ме­ри­те в гла­ва­та на Шелинг.

Втората част на книгата, ко­ято се за­ни­ма­ва на­й-­нап­ред с Хегел, е да­ти­ра­на Октомври 1900 год. Това бе­ше ко­га­то точ­но бях за­поч­нал да из­на­сям ис­ка­ни­те лекции, и през Септември 1901 год. кни­га­та на мис­ти­циз­ма бе­ше ве­че издадена. Наистина не за­ра­ди из­тък­ва­не на лич­ни про- блеми, а с цел да ви по­мог­на да нап­ра­ви­те ед­на неп­ре­ду­бе­де­на пре- ценка, бих же­лал да обър­на вни­ма­ни­ето ви към ед­на кри­тич­на ста­тия за кни­га­та "Възгледи за све­та и жи­во­та през XIX век", от­пе­ча­та­на на 15 Декември 1901 год. в жур­на­ла на Немския Съюз на Свободните Ми- слители "Свободомислещият". Тук, след въ­ве­де­ние и ко­мен­тар на впе- чатлението, че ня­ма­ло яс­но пред­с­та­вя­не на раз­ви­ти­ето на ми­съл­та през XIX век, следва: "Особено в сфе­ра­та на философията, в ко­ято спо­ро­ве­те мо­гат се во­дят с под­хо­дя­щи думи, мно­го на­ру­ше­ния се из­вър­ш­ват в по­пу­ляр­ни­те писания. "Наблюдателите на Цион" и ор­га­ни­за­ции от вся­ка­къв вид, с тех­ни­те на­уч­ни кръгове, към ко­ито за не­щас­тие тол­ко­ва мно­го уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­те­ли принадлежат, зас­лу­жа­ват по­ри­ца­ние най-много."

Цитирането на след­ния от­къс се пра­ви са­мо с цел да по­ка­же благово- лението, с ко­ето кни­га­та се пол­з­ва­ше по оно­ва време: "Така че още по­ве­че тряб­ва да при­ветс­т­ва­ме факта, че д-р Рудолф Щайнер, ав­тор доб­ре поз­нат ка­то мо­де­рен мис­ли­тел и протагонист, се е за­ел със за­да­ча­та да да­де на нем­с­ка­та пуб­ли­ка ед­но обек­тив­но пред­с­та­вя­не на ду­хов­ни­те

кон­ф­лик­ти в Германия през XIX век от­нос­но въз­г­ле­ди и раз­би­ра­ния за света."

После, след от­къс от книгата, след­ва за­бе­ле­жи­тел­но из­ре­че­ние и тряб­ва да ви го про­че­та цялото. Авторът на та­зи ре­цен­зия съ­жа­ля­ва за лип­са­та на не­що в книгата, и из­ра­зя­ва то­ва в след­ни­те думи: "Въпреки че спи­ри­ту­ализ­мът на Дьо Прел и са­мо­бит­но­то от­шел­ни­чес­ко Християн- ство на Толстой са без­по­лез­ни за кул­тур­на дейност, ос­но­ва­на на иде­ята за еволюция, все още сим­п­то­ма­тич­но те имат стойност кол­ко­то да не бъ­дат пренебрегвани. Същото мо­же да се ка­же за Нео-Будизма (Теосо- фия), кой­то е раз­вил своя соб­с­т­ве­на терминология, не­що от сор­та на мис­ти­чен жаргон. Една пси­хо­ло­гия на мо­дер­ни­те вяр­ва­ния в ду­хо­ве на чо­век от мис­лов­ния ка­ли­бър на Щайнер би би­ла не­съм­не­но приветст- вана. Езикът на не­го­ва­та кни­га е ле­сен за разбиране. Никой от дъл­ги­те па­са­жи на ака­де­мич­ния фи­ло­соф не на­ру­ша­ва за­бав­ле­ни­ето на чита- теля."

Това бе на­пи­са­но през Ноември 1901 год., ско­ро след ка­то бях за­поч­нал да из­на­сям те­ософ­с­ки­те лек­ции в Берлин. Може пра­вил­но да се каже, че то­га­ва има­ше искане, пуб­лич­но искане, и аз тряб­ва­ше да го­во­ря за цел­та и на­ме­ре­ни­ята на Теософията. Това не бе­ше въп­рос на слу­ча­ен избор, а беше, как­то се казва, ясен зов на Кармата.

През зи­ма­та на 1900-1901 год., из­не­сох лек­ци­ите вър­ху Мистицизма, а през та­зи на 1901-1902 год. онези, тре­ти­ра­щи Египетските и Гръцките Мистерии в дос­та го­ле­ми подробности. Тези лек­ции бя­ха впос­лед­с­т­вие от­пе­ча­та­ни в кни­га­та "Християнството ка­то мис­ти­чен факт", из­ляз­ла през ля­то­то на 1902 год.

По-голямата част от "Мистицизмът и мо­дер­на­та мисъл" бе­ше вед­на­га пре­ве­де­на на ан­г­лийс­ки език, още пре­ди да бъ­да член на Теософското Общество. Бих мо­гъл да ви ка­жа го­лям брой зна­чи­ми неща, но се­га вре­ме­то не ни го позволява; те мо­гат да бъ­дат раз­ка­за­ни и друг път. Едно не­що оба­че тряб­ва да добавя.

Виждате ясно, че ни­къ­де в раз­ви­ти­ето на не­ща­та ня­ма­ше ни­как­ви вне­зап­ни скокове; ед­но не­що до­веж­да­ше до дру­го съв­сем естествено. В на­ча­ло­то на кур­са от лек­ции за Гръцките и Египетските Мистерии - из­не­се­ни от­но­во в биб­ли­оте­ка­та на граф Брокдорф - и съ­що по вре­ме­то на вто­рия ци­къл аз имах въз­мож­нос­т­та да до­чуя ня­кои неща, ко­ито не бя­ха чак тол­ко­ва се­ри­оз­ни по оно­ва време, но ко­ито в края на кра­ища­та до­ве­до­ха до неща, за ко­ито тук се го­во­ри ка­то за "мис­тич­на ексцен- тричност".

И та­ка през 1901-1902 год. го­во­рех за Гръцките и Египетските Мисте- рии и те­зи лек­ции бя­ха по­се­ща­ва­ни от нас­то­яща­та г-жа Щайнер. Тя съ­що бе­ше чу­ла и лекцията, ко­ято бях из­не­съл в Теософското Общество

След ка­то бе да­леч за из­вес­т­но време, Г-жа Щайнер се вър­на в Берлин от Русия през есента, и със зна­ни­ето на гра­фи­ня Брокдорф при­със­т­ва­ше на вто­рия курс от лекции, из­не­се­ни през зи­ма­та на 1901-1902 год. След ед­на от те­зи лек­ции вър­ху Гръцките Мистерии, та­зи поз­на­та дой­де до мен и ка­за - добре, не­що точ­но за това, за ко­ето се говореше! Тази да­ма впос­лед­с­т­вие ста­ва­ше все по­ве­че и по­ве­че фа­на­ти­чен пос­ле­до­ва­тел на Теософското Общество и по­-къс­но по­лу­чи ви­сок пост в Ордена, ос­но­ван да ча­ка Второто Идване на Христос. По вре­ме­то за ко­ето говоря, тя дой­де при мен след лек­ци­ята за Гръцките Мистерии и, при­емай­ки вид на на­ис­ти­на дъл­бо­ко пос­ве­те­на в Теософското Обще- ство и въз­на­ме­ря­вай­ки да до­ка­же сво­ята посветеност, каза: "Вие го­во­рих­те за Мистерии; но те още съществуват. Все още има тай­ни обще- ства. Знаете ли това?"

След ед­на по­-на­та­тъш­на лек­ция по съ­ща­та тема, тя от­но­во дой­де до мен и каза: "Вижда се, че още пом­ни­те дос­та доб­ре онова, ко­ето каза- хте, ко­га­то бях­те в Гръцките Мистерии!" Това е нещо, ко­ето пре­не­се­но мал­ко по­-на­та­тък по­па­да в гла­ва­та "мис­тич­на ексцентричност".

През есен­та на 1901 год., та­зи да­ма ор­га­ни­зи­ра ча­ено парти. Г-жа Щай- нер ви­на­ги го­во­ри за не­го ка­то за "хри­зан­те­ме­ния чай", за­що­то има­ше тол­ко­ва мно­го от те­зи цве­тя в стаята. Поканата дой­де от та­зи поз­на­та на гра­фи­ня Брокдорф и чес­то си мислех, че тя ис­ка не­що - доб­ре де, не зна­ех на­пъл­но как­во бе­ше то­ва нещо! Денят из­б­ран за ос­но­ва­ва­не­то на Теософското Общество бе с осо­бе­на важ­ност за та­зи дама. Тя мо­же би ис­ка­ше да ме спе­че­ли ка­то сът­руд­ник на своя страна, и за­то­ва про­уч­ва­ше и чес­то бе мно­го нас­той­чи­ва - но ни­що съ­щес­т­ве­но не про­из­ле­зе от това. Обаче бих ис­кал са­мо да раз­ка­жа един разговор, кой­то се със­тоя през есен­та на 1901 год. меж­ду нас­то­яща­та г-жа Щайнер и мен са­мия по слу­чай "хри­зан­те­ме­ния чай", ко­га­то тя по­пи­та да­ли бе­ше не­об­хо­ди­мо спеш­но да се съз­да­де ду­хов­но­-на­уч­но Движение в Европа. По вре­ме на раз­го­во­ра аз ка­зах недвусмислено: "Със си­гур­ност е не­об­хо­ди­мо да се съз­да­де та­ко­ва Движение. Но аз ще об­вър­жа се­бе си са­мо с Дви- жение, ко­ето е свър­за­но из­к­лю­чи­тел­но със за­пад­ния окул­ти­зъм и ра­бо­ти за не­го­во­то развитие." И ка­зах също, че та­ко­ва Движение тряб­ва да има сво­ята връз­ка с Платон, Гьоте и т.н. И по­со­чих ця­ла­та програма, ко­ято бе­ше из­вес­т­на по оно­ва време.

Пътят, кой­то след­ва­ме от дъл­ги години, бе по­ет с пъл­но съзнание. Въ- преки че не са лип­с­ва­ли и еле­мен­ти на ме­ди­умис­тич­но и ата­вис­тич­но ясновидство, не е има­ло от­к­ло­не­ние от то­зи път, и той до­ве­де до на­ше­то се­гаш­но положение.

Аз трябваше, раз­би­ра се, да раз­чи­там да на­ме­ря вът­ре в Теософското Общество хора, ко­ито же­ла­еха и мо­же­ха да при­емат из­ця­ло здра­вос­лов­ни ме­то­ди на работа. Неизменният пох­ват на онези, ко­ито не же­ла­еха Движение, в ко­ето пре­об­ла­да­ва здра­во и скрит­о чув­с­т­во за на­уч­на отговорност, бе­ше да пред­с­та­вят пог­реш­но целта, ко­ято преследвахме, за да уго­дят на свои соб­ст­ве­ни цели. Самата ис­то­рия на на­ше­то Дви- жение пре­дос­та­вя бо­га­ти доказателства, че не е има­ло от­каз от про­ник­ва­не в по­-вис­ши­те ду­хов­ни светове, до та­ка­ва степен, в как­ва­то те мо­гат сега, по милост, да бъ­дат раз­к­ри­ти на човечеството; но че от дру­га стра­на всичко, ко­ето не мо­же да се дос­тиг­не по един здра­вос­ло­вен път, чрез пра­вил­ни­те ме­то­ди за вли­за­не в ду­хов­ни­те светове, бе стро­го от- хвърляно. Онези, ко­ито при­емат то­ва и прос­ле­дят ис­то­ри­ята на Движе- нието, ня­ма нуж­да да взе­мат то­ва ка­то уверяване, за­що­то то е оче­вид­но от ця­ло­то ес­тес­т­во на работата, ко­ято про­дъл­жа­ва ве­че го­ди­ни наред. Ние бях­ме спо­соб­ни да оти­дем много, на­ис­ти­на мно­го по­-да­леч в дейс­т­ви­тел­но­то из­с­лед­ва­не на ду­хов­ния свят, от­кол­ко­то е би­ло въз­мож­но ко­га­то и да би­ло в Теософското Общество. Но ние по­ех­ме по сигурни, а не по съм­ни­тел­ни пътища. Това мо­же да се ка­же пря­мо и свободно.

Винаги съм от­каз­вал да имам не­що об­що с фор­ми на ан­ти­чен окул- тизъм, и с как­ви­то и да би­ло Братства и Общности от то­зи род в об­лас­т­та на езотеризма. И бе­ше въп­рос на пъл­на независимост, че ра­бо­тех за из­вес­т­но вре­ме в оп­ре­де­ле­на връз­ка с Теософското Общество и не­го­ви­те езо­те­рич­ни прояви, и ни­ко­га в посоката, ко­ято то следваше. През 1907 год. ве­че всич­ко на­ис­ти­на езо­те­рич­но бе из­чез­на­ло от Теософ- ското Общество, и по­-къс­ни­те съ­би­тия са ви дос­та­тъч­но доб­ре изве- стни. Случи се съ­що така, че Окултни Братства ми от­п­ра­вя­ха пред­ло­же­ния от един или друг вид. Определено мно­го ува­жа­ва­но Окултно Братство ми пред­ло­жи да взе­ма учас­тие в раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на вид Окултизъм, на­ри­чащ се­бе си "Розенкройцерство", но аз ос­та­вих то­ва пред­ло­же­ние без отговор, въп­ре­ки че то дой­де от мно­го по­чи­та­но Окултно Братство. Казвам то­ва с цел да покажа, че са­ми­те ние след­ва­-