Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Затова ня­ма мно­го думи, ко­ито мо­гат да се из­пол­з­ват за ха­рак­те­ри­зи­ра­не на Осмата Сфера. Фактът, че вся­ко спо­ме­на­ва­не бе из­бяг­ва­но тол­ко­ва дъл­го време, съ­що ще ви да­де въз­мож­ност да осъз­на­ете как­во е за- месено, ко­га­то ня­кой го­во­ри за нея. Следователно ще тряб­ва да взе­ме­те афо­рис­тич­ни­те забележки, ко­ито ще нап­ра­вя днес, за не­що ка­то встъ­пи­тел­но описание, да­де­но на­ред с те­ма­та за от­х­вър­ля­не на оп­ре­де­ле­ни споменавания, и ко­ето за на­ча­ло мо­же да бъ­де са­мо ма­лък при­нос по въпроса. Да се на­дя­ва­ме обаче, че по­-на­та­тък ще има под­хо­дя­щи по­во­ди да се ка­же още. На ос­но­ва ка­за­но­то в пос­лед­на­та лек­ция и също, до из­вес­т­на степен, при по­-ран­ни­те случаи, ще се опи­там да ха­рак­те­ри­зи­рам на­ре­че­но­то "Осмата Сфера", за да мо­же да има­ме ос­но­ва за опис­ва­не на раз­ви­ти­ето на ду­хов­но­то Движение през XIX и на­ча­ло­то на XX век.

Вие ще сте схва­на­ли от лек­ци­ята сфера, че Осмата Сфера не мо­же да бъ­де ни­що при­над­ле­жа­що на ма­те­ри­ал­ния свят, тъй ка­то ви по­ка­зах как на­й-­го­ля­мо­то заб­луж­де­ние в из­ло­же­ни­ето на Синет е, че фи­зи­че-­
ска­та Луна е пря­ко свър­за­на с Осмата Сфера, и се опи­тах да нап­ра­вя раз­би­ра­емо как съ­щин­с­ка­та ос­но­ва на греш­ка­та се със­тои във факта, че тя со­чи към не­що ма­те­ри­ал­но и физическо.

От то­ва ще мо­же­те да предположите, до­ри и да не раз­бе­ре­те напълно, че на­ре­че­но­то Осма Сфера не мо­же пря­ко да има ни­що об­що с как­во­то и да би­ло в ма­те­ри­ал­ния свят - т.е, как­во­то мо­же да се въз­п­ри­еме от чо­веш­ки­те се­ти­ва и из­мис­ле­но­то на ос­но­ва­та на се­тив­но­то въз­п­ри­ятие ня­ма мяс­то в Осмата Сфера. Затова ще бъ­де без­по­лез­но да тър­сим Ос- мата Сфера къ­де­то и да е в ма­те­ри­ал­ния свят.

Сега има­те указания, чрез ко­ито мо­же­те да се приб­ли­жи­те мис­ле­но до пред­с­та­ва за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има не­що об­що с ос­та­тъ­ка от Старата Луна и ней­на­та еволюция. Толкова мо­же­те да съ­бе­ре­те от изследванията, ко­ито про­веж­да­ме в те­че­ние на времето. Опи- тах се да изяс­ня в лек­ци­ята вчера, че на Старата Луна ес­тес­т­ве­ни­ят чо­веш­ки ме­тод на въз­п­ри­ятие е бил зри­те­лен и има­ги­на­ти­вен по харак- тер, за­то­ва вся­ка ре­ал­ност раз­поз­на­та в Осмата Сфера тряб­ва да бъ­де от­к­ри­та с та­къв поглед. С дру­ги думи: тряб­ва да се взе­ме за да­де­но от са­мо­то начало, че Осмата Сфера е от­к­ри­та по пъ­тя на зри­тел­ни има- гинации.

Как се слу­чи така, че из­ра­зът "Осмата Сфера" вле­зе в употреба? Знае- те, че чо­веш­ка­та ево­лю­ция пре­ми­на­ва в своя ход през се­дем­те сфе­ри на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че ос­вен те­зи се­дем сфе­ри има още не­що друго, ко­ето ле­жи из­вън тях и все пак е по ня­ка­къв на­чин свър­за­но със Земята. Сега тук има­ме сфера, ви­ди­ма са­мо за зри­тел­но­-­има­ги­на­тив­но­то ясновидство, ко­ято стои там ка­то Осма Сфера вър­ху и над седемте, пред­с­тав­ля­ва­щи об­се­га на от­ре­де­на­та и пра­вил­на ево­лю­ция на човечеството.

1. Сатурн 7. Вулкан

2. Слънце 6. Венера

3. Луна 5. Юпитер

4. Земя
Осмата Сфера
Всичко в та­ки­ва ски­ци са изцяло, раз­би­ра се, във фор­ма на диаграма; чо­век е за­дъл­жен да на­ри­су­ва от­дел­ни сфери, ко­ито мо­гат са­мо да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни вся­ка вът­ре в другите. Тъй ка­то не­съм­не­но сте схва­на­ли от на­ше­то изучаване, че до­ка­то чо­век е вът­ре в ма­те­ри­ал­ния свят, пра­ви сво­ите наб­лю­де­ния чрез се­ти­ва­та и мис­ли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера. Ако той раз­вие сво­ите ду­шев­ни спо­соб­нос­ти достатъчно, за да е спо­со­бен да виж­да Третата Сфера, Лунната Сфера, то­га­ва той пра­ви да­ле­чен по­лет - но не в прос­т­ран­с­т­вен смисъл. Той наблюдава, не от дру­го място, а го­во­рей­ки физически, го­во­рей­ки пространствено, от съ­що­то място. Тези се­дем сфе­ри сле­до­ва­тел­но би тря­бва­ло да се на­ри­су­ват ед­на в друга. Те са пос­ле­до­ва­тел­ни ета­пи и ста­дии на ево­лю­ци­ята и по прин­цип та­ка­ва ди­аг­ра­ма ня­ма дру­га стойност, ос­вен за да ка­же някой: чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва се раз­ви­ват от раж­да­не­то до сед­ма­та го­ди­на в пър­ви етап, от сед­ма­та до че­ти­ри­найс­та­та го­ди­на във вто­ри етап и т.н. Съществото, ко­ето се раз­ви­ва от пър­ва­та до сед­ма­та си го­ди­на не мо­же да се счи­та за от­дел­но от съ- ществото, раз­ви­ва­що се от сед­ма­та до че­ти­ри­найс­та­та година. Също та­ка не е пра­вил­но да се мис­ли за се­дем­те пос­ле­до­ва­тел­ни сфе­ри на ета­пи­те на чо­веш­ка­та ево­лю­ция ка­то за от­де­ле­ни ед­на от друга.

Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наб­лю­да­ва вът­ре в Земната Сфера. Не е пра­вил­но тя да се чер­тае от­го­ре или отдолу; за да се изоб­ра­зи реалността, би тряб­ва­ло тя да се на­ри­су­ва в Земната Сфера. Често съм да­вал един груб пример, за да из­ра­зя как­во се има пред­вид тук. Точно как­то фи­зи­чес­ки­ят въз­дух е око­ло нас, та­ка и Духовното е око­ло нас; ние тряб­ва да тър­сим Духовното вът­ре в онова, ко­ето е в дейс­т­ви­тел­ност фи­зи­чес­ко в на­ше­то обкръжение. Оттук тряб­ва да се предполо- жи, че точ­но как­то ду­хов­но­то е око­ло нас, съ­що та­ка тряб­ва да тър­сим Осмата Сфера в на­ша­та окол­на среда. Това означава, че би тряб­ва­ло да се раз­вие орган, поз­во­ля­ващ на чо­ве­ка да въз­п­ри­ема Осмата Сфера, точ­но как­то не­го­ви­те фи­зи­чес­ки се­ти­ва му поз­во­ля­ват да въз­п­ри­ема ма­те­ри­ал­на­та Земя. Тогава той би мо­гъл да пре­жи­вя­ва Осмата Сфера на­пъл­но съзнателно; но не­съз­на­тел­но той е ви­на­ги вът­ре в нея - точ­но как­то ние сме ви­на­ги във въздуха, до­ри и ако не го съзнаваме. И ако сме раз­ви­ли ор­ган за из­жи­вя­ва­не на Осмата Сфера, ние я усе­ща­ме око­ло нас. Така че ако Осмата Сфера тряб­ва да бъ­де описана, оче­вид­но тя тряб­ва да се опи­ше ка­то реалност, в ко­ято жи­ве­ем през ця­ло­то време.

А сега, как­то казах, всич­ко ко­ето мо­га да нап­ра­вя в то­ва въ­веж­да­що изу­ча­ва­не е да дам ня­как­ви об­щи све­де­ния - ос­та­на­ло­то ще из­ле­зе на­яве до­ка­то напредваме. Най-напред, вие мо­же­те да разберете, че ка-­
квото е око­ло нас ка­то Осма Сфера е дос­тъп­но за има­ги­на­тив­но­-з­ри­тел­но­то ясновидство. Да се раз­вие има­ги­на­тив­но яс­но­вид­с­т­во без въз­п­ри­ема­не­то на не­що от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, по­ра­ди ко­ято е тол­ко­ва труд­но да се го­во­ри по те­ми ка­то Осмата Сфера е, че на­ис­ти­на яс­но и про­ни­ца­тел­но яс­но­вид­с­т­во се при­те­жа­ва от тол­ко­ва мал­ко хора. В Осмата сфе­ра ние тряб­ва да ра­бо­тим с имагинации, и как­во­то пред­с­тав­ля­ва ос­нов­но­то ес­тес­т­во на Земната ево­лю­ция - т.е. Четвъртата Сфера - не при­със­т­ва в Осмата Сфера. Основното ес­тес­т­во на Четвъртата Сфера е устроено, как­то по­ка­зах вчера, чрез внед­ря­ва­не­то на ми­не­ра­ла в то­ва све­тов­но тяло. Че сме спо­соб­ни да жи­ве­ем на Земята се дъл­жи на факта, че та­зи Четвърта Сфера е би­ла минерали- зирана: ние жи­ве­ем в ми­не­ра­ли­зи­ра­на окол­на среда; въз­п­ри­ема­но­то чрез фи­зи­чес­ки­те се­ти­ва мо­же да бъ­де съг­ла­су­ва­но от интелекта. Но ние тряб­ва да разберем, че ми­не­рал­ни­ят еле­мент е на­пъл­но лип­с­ващ в Осмата Сфера.

Когато мис­лов­но из­к­лю­чим ми­не­рал­ния елемент, всич­ко ко­ето ос­та­ва е пре­диш­ни­ят етап на ево­лю­ци­ята на Старата Луна, за­що­то от­къ­де би мог­ло да про­из­ли­за не­що друго? Но ево­лю­ци­ята продължава; нещо, ко­ето е ви­ди­мо с имагинативното, зри­тел­но яс­но­вид­с­т­во не би мог­ло да бъ­де ни­що друго, ос­вен ос­та­тък от Старата Луна - то­ва не би би­ла Осмата Сфера. Всичко, ко­ето мо­же да се ка­же ще бъде, че не­що е ос­та­ве­но от Третата Сфера.

За да под­раз­бе­рем фактите, от­на­ся­щи се за Осмата Сфера, не­ка има­ме пред­вид следното: В хо­да на сво­ята пра­вил­на еволюция, Третата Сфе- ра е ста­на­ла Четвъртата Сфера; с дру­ги думи, из­вър­шил се е пре­ход от тре­то­то еле­мен­тар­но цар­с­т­во - за­що­то та­ка тряб­ва да го на­ри­ча­ме - към ми­не­рал­но­то царство. Бил е при­ба­вен ми­не­рал­ни­ят елемент. Другояче би тряб­ва­ло да счи­та­ме Старата Луна за субстанция, има­ги­на­тив­но възприемаема! Следователно тряб­ва да се приеме, че пра­вил­ни­ят нап­ре­дък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се със­тои в това, че ко­ето е би­ло пре­ди са­мо има­ги­на­тив­но въз­п­ри­ема­емо е ста­на­ло ма­те­ри­ал­но възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, пре­ди всичко, еле­мен­тът на Старата Лу- на, но бла­го­да­ре­ние на осо­бе­но­то събитие, че то­зи еле­мент на Старата Луна пре­тър­пя промяна. Какво се слу­чи за да мо­же Четвъртата Сфера да въз­ник­не от Третата е яс­но опи­са­но в кни­га­та "Тайната Наука", къ­де­то е казано, че към дейнос­т­та на Духовете на Движението се при­ба­вя она­зи на Духовете на Формата, под чи­ето во­да­чес­т­во се е със­то­ял це­ли­ят про­цес на преобразуване. Можем сле­до­ва­тел­но да кажем, че Чет- въртата Сфера пос­лед­ва Третата чрез факта, че Духовете на Формата при­ба­ви­ли сво­ята дейност към та­зи на Духовете на Движението.
Ако Духовете на Формата би­ли из­вър­ши­ли всичко, ко­ето тях­на­та свойс­т­ве­на при­ро­да же­лае и при то­ва е спо­соб­на да постигне, ко­га­то ми­си­ята на Третата Сфера е би­ла за­вър­ше­на в Космоса, Четвъртата Сфера щя­ла да въз­ник­не съв­сем ес­тес­т­ве­но от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че ра­бо­тят Луциферически и Ариманически ду­хо­ве - и те за­дър­жат за се­бе си не­що от суб­с­тан­ци­ята на Старата Луна, из­мък­ват го, та­ка да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Лу- цифер и Ариман пра­вят то­ва е по­ка­за­те­лен за същ­нос­т­на­та им природа. Така, до­ка­то Третата Сфера нап­ред­ва към по­-на­та­тъ­шен етап, не­що е из­т­ръг­на­то от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в она­зи част, ко­ято е измъкната, про­ник­ват Луцифер и Ариман вмес­то Духо- вете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се при­ба­вят към оне­зи на Духовете на Движението и ка­то резултат, Осмата Сфера въз­ник­ва от Третата.

Тогава там тряб­ва да е не­що друго, не прос­то Старата Луна, и то­ва "не­що друго" въз­ник­ва­що на­ред с Четвъртата Сфера е пред­с­та­ве­но от факта, че ми­не­рал­на­та субстанция, как­то тя възниква, е из­т­ръг­ва­на в мо­мен­та на раж­да­не­то на Четвъртата Сфера. Така, ко­га­то ми­не­ра­лът се раж­да от има­ги­на­тив­на­та субстанция, той е граб­нат от Луцифер и Ари- ман и пре­вър­нат в имагинация. Вместо ед­на Земя, въз­ник­ва­ща от ос­та­на­ла­та суб­с­тан­ция на Старата Луна, се офор­мя кос­ми­чес­ко тяло, чи­ето раж­да­не се дъл­жи на факта, че суб­с­тан­ци­ята из­т­ръг­на­та от Земята се прев­ръ­ща в нещо, ко­ето се рав­ня­ва на Старата Луна.

Сега си спом­не­те как опи­сах ус­ло­ви­ята на Старата Луна в мо­ята кни­га "Тайната Наука". На Старата Луна все още ня­ма­ло ни­що минерално. Присъствала ли ми­не­рал­на субстанция, то­ва све­тов­но тя­ло щя­ло да бъ­де Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера въз­ник­ва с раж­да­не­то на ми­не­рал­ния елемент. Към то­ва Луцифер и Ариман се приближават, сграб­ч­ват ми­не­рал­на­та суб­с­тан­ция от Четвъртата Сфера и я вли­ват в Третата Сфера, пов­та­ря се Старата Луна, но се­га с материя, при­над­ле­жа­ща по пра­ви­ло към Земята.

Забележете доб­ре това: вмес­то там да има чис­ти имагинации, има­ги­на­ци­ите се сгъс­тя­ват от вли­ва­не­то на ми­не­ра­лен елемент, из­т­ръг­нат от Земята. Така се съз­да­ват сгъс­те­ни имагинации. Следователно ние сме във­ле­че­ни в свят на сгъс­те­ни имагинации, ко­ито не са лун­ни по харак- тер, за­що­то са би­ли сгъс­те­ни от материалност, при­над­ле­жа­ща на Земя- та. Те са призраци, при­ви­де­ния - с дру­ги думи, зад на­шия свят има свят на призраци, съз­да­ден от Луцифер и Ариман.

Позволете да го из­ра­зя схе­ма­тич­но така: На Старата Луна при­със­т­ва­ли оп­ре­де­ле­ни картини. Те тряб­ва­ло да пре­ми­нат на Земята ка­то нещо, ви­ди­мо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги за­дър­жа­ли за се­бе си.
Луцифер и Ариман из­т­ръг­на­ли от Земята оп­ре­де­ле­ни ней­ни със­тав­ки и ги нап­ра­ви­ли имагинации, та­ка че те­зи Земни суб­с­тан­ции ста­на­ли не Земни образувания, а Лунни образувания. В на­ша­та Четвърта Сфера, следователно, се внед­ря­ва мал­ко по мал­ко сфера, ко­ято е всъщ­ност Лунна сфера, но е за­пъл­не­на със Земна суб­с­тан­ция и е сле­до­ва­тел­но лъж­ли­во тво­ре­ние във Вселената. Към Седемте Сфери се до­ба­вя ед­на Осма, съз­да­де­на в про­ти­во­дейс­т­вие на нап­ред­ва­щи­те Духове. Неиз- бежното пос­лед­с­т­вие от то­ва е, че Духовете на Формата тряб­ва да во­дят бит­ка на Земята за вся­ко къс­че субстанция, год­но за минерализа- ция, за да не би то да им бъ­де из­мък­на­то от Луцифер и Ариман и пре­съз­да­де­но в Осмата Сфера.

Следователно на­ис­ти­на на­ша­та Земя - Четвъртата Сфера - не е са­мо това, ко­ето из­г­леж­да на вън­шен вид. Ако тя на­ис­ти­на бе­ше със­та­ве­на от атоми, във всич­ки те­зи ато­ми щя­ха да бъ­дат внед­ре­ни образувания, при­над­ле­жа­щи на Осмата Сфера и ви­ди­ми са­мо със зри­тел­но ясно- видство. Тези об­ра­зу­ва­ния при­със­т­ват навсякъде; та­ка съ­що при­със­т­ва и фан­то­мо­об­раз­но­то съ­дър­жа­ние на Осмата Сфера, ко­ято сле­до­ва­тел­но мо­же да бъ­де виж­да­на точ­но как­то се виж­дат дейс­т­ви­тел­ни­те привиде- ния. Всяко зем­но съ­щес­т­во и съ­щес­т­ву­ва­що са във­ле­че­ни тук. Луци- фер и Ариман неп­ре­къс­на­то се стре­мят да из­тег­лят от Земните суб­с­тан­ции как­во­то мо­гат да грабнат, за да фор­ми­рат сво­ята Осма Сфера която, след ка­то е дос­та­тъч­но напреднала, ще бъ­де от­де­ле­на от Земята и ще по­еме по свой соб­с­т­вен път в Космоса за­ед­но с Луцифер и Ари- ман. Излишно е да се казва, че то­га­ва Земята ще пре­ми­не в Юпитер ка­то съ­щин­с­ки труп. Но човекът, как­то осъзнавате, има сво­ето ус­та­но­ве­но мяс­то в ця­ла­та Земна еволюция, тъй ка­то та­ка и та­ка е минерализи- ран. Ние сме об­зе­ти от ми­не­ра­ли­зи­ра­щия процес, кой­то са­ми­ят е във­ле­чен в та­зи битка, та­ка че и къс­че­та от та­зи суб­с­тан­ция мо­гат да бъ­дат неп­рес­тан­но из­т­ръг­ва­ни от нея. Следователно са­ми­те ние сме във­ле­че­ни в битката. Луцифер и Ариман се бо­рят с Духовете на Формата с на­ме­ре­ни­ето нав­ся­къ­де да из­т­ръг­нат ми­не­рал­на­та суб­с­тан­ция от нас.

Но си­ла­та на про­це­са ва­ри­ра в раз­лич­ни­те час­ти на на­шия организъм. Ние сме раз­но­об­раз­но устроени; ня­кои от на­ши­те ор­га­ни са по­-съ­вър­ше­ни от другите. Най-съвършен от всич­ки е на­ши­ят ор­ган на мисле- нето, мо­зъ­кът и черепът, и там бор­ба­та за ко­ято го­во­ря е най-силна, точ­но за­що­то та­зи чо­веш­ка глава, то­зи чо­веш­ки мозък, е офор­мен та- къв, ка­къв­то е; и той е офор­мен така, за­що­то на то­ва мяс­то в на­ше­то тя­ло Луцифер, а съ­що и Ариман, са има­ли на­й-­го­лям ус­пех в из­т­ръг­ва­не­то на ми­не­рал­на­та суб­с­тан­ция от нас. Физическата суб­с­тан­ция там е по­-­оду­хот­во­ре­на от къ­де­то и да е другаде. Образуването на на­шия че­реп се дъл­жи на факта, че той е там, къ­де­то на­й-м­но­го е би­ло из­т­ръг­-­
нато от нас. Оттук след­ва за­що имен­но чрез гла­ва­та ние мо­жем да се ос­во­бо­дим от на­шия ор­га­ни­зъм в на­й-­ви­со­ка степен. Ние мо­жем да се из­ви­ся­ва­ме на­го­ре в мислите, мо­жем да раз­ли­ча­ва­ме доб­ро­то и злото. И по­ра­ди са­ма­та та­зи причина, Луцифер и Ариман там имат на­й-­го­лям ус­пех в из­т­ръг­ва­не­то на субстанциалността; в т.н. на­й-б­ла­го­ро­ден ор­ган на чо­ве­ка те са спо­соб­ни да из­т­ръг­ват на­й-м­но­го от ми­не­ра­ли­зи­ра­на­та субстанция. Тази алхимия, чрез ко­ято ми­не­рал­на­та суб­с­тан­ция се прех­вър­ля в Осмата Сфера, се случ­ва през ця­ло­то вре­ме зад ку­ли­си­те на на­ше­то съществуване. За начало, аз прос­то съ­об­ща­вам сведения; пот­вър­ж­де­ни­ята ще се очер­та­ват все по­-­яс­но ка­то про­дъл­жим на­ше­то изследване.

Ако всич­ко те­че­ше глад­ко за Луцифер и Ариман, ако те бя­ха спо­соб­ни нав­ся­къ­де да из­т­ръг­ват толкова, кол­ко­то от ор­га­на на главата, Земната ево­лю­ция ско­ро ще­ше да дос­тиг­не точка, къ­де­то Луцифер и Ариман мо­же­ха да ус­пе­ят в уни­що­жа­ва­не­то на на­ша­та Земя и в от­веж­да­не­то на ця­ла­та ево­лю­ция на све­то­ве­те в Осмата Сфера, та­ка че Земната ево­лю­ция ка­то ця­ло ще­ше да по­еме по раз­ли­чен курс. Затова Луцифер се стре­ми да раз­гър­не сво­ята на­й-­го­ля­ма мощ на мястото, къ­де­то чо­ве­кът е най-уязвим, а имен­но в сво­ята глава. Крепостта, ко­ято е на­й-­лес­на за прев­зе­ма­не от Луцифер, е чо­веш­ка­та глава; и всичко, ко­ето е по­доб­но на гла­ва­та по от­но­ше­ние раз­п­ре­де­ле­ни­ето на ми­не­рал­ния елемент, та­ка че той да мо­же да бъ­де из­мък­нат по съ­щия начин, е на­рав­но из­ло­же­но на опас­нос­т­та от из­п­ра­ща­не в Осмата Сфера. Последствието от то­ва на­ме­ре­ние на Луцифер и Ариман е не друго, а въз­мож­ни­те страш­ни об­ра­зи как ця­ла­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то мо­же да из­чез­не в Осмата Сфера, та­ка че та­зи ево­лю­ция би по­ела по раз­ли­чен курс.

Виждате, че то­ва е би­ло на­ме­ре­ни­ето на Луцифер и Ариман от на­ча­ло­то на Земната ево­лю­ция - да поз­во­лят всич­ко от та­зи ево­лю­ция да из­чез­не в Осмата Сфера. Следователно е би­ло не­об­хо­ди­мо да се съз­да­де про­ти­во­те­жест от оне­зи Духове, при­над­ле­жа­щи към йе­рар­хи­ята на Ду- ховете на Формата. Външната противотежест, съз­да­де­на от тях, се със­то­яла в това: в "пространството", та­ка да се каже, на Осмата Сфера е би­ло вмък­на­то нещо, ко­ето ра­бо­ти сре­щу та­зи Осма Сфера. За да пред­с­та­вим то­ва правилно, тряб­ва да по­ка­жем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера при­над­ле­жи на на­ша­та фи­зи­чес­ка Земя в по­со­че­ния смисъл. Ние сме об­к­ръ­же­ни нав­ся­къ­де от имагина- ции, с ко­ито цел­та е неп­ре­къс­на­то да се из­тег­ля ми­не­рал­на­та материал- ност.

Едно под друго:

Земя
Осма Сфера

Това се от­на­ся за външната, фи­зи­ко­-ми­не­рал­на област. Но в чо­веш­ка­та об­ласт съ­що би­ло нуж­но да се съз­да­де про­ти­во­те­жест на стремежа, на­со­чен към чо­веш­ка­та глава. Точно как­то във външ­ния свят ма­те­ри­ал­нос­т­та тряб­ва­ло да бъ­де сгъстена, та­ка че Луцифер и Ариман да не мо­гат да я раз­т­во­рят чрез тях­на­та алхимия, та­ка и в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во тряб­ва­ло не­що да бъ­де ус­та­но­ве­но сре­щу органа, кой­то на­й-­лес­но мо­же да бъ­де ата­ку­ван от Луцифер и Ариман. Яхве сле­до­ва­тел­но тряб­ва­ло да се погрижи, точ­но как­то бе нап­ра­вил по от­но­ше­ние на ми­не­рал­на­та област, да не мо­же всич­ко да се под­да­де на ата­ки­те на Луцифер и Ариман.

Той тряб­ва­ло да се пог­ри­жи да не мо­же всич­ко в човека, про­из­ли­за­що от главата, да ста­не пляч­ка на Луцифер и Ариман; да не за­ви­си всич­ко от дейнос­т­та на гла­ва­та и от дейнос­т­та на външ­но­-на­со­че­ни­те сетива, за­що­то то­га­ва Луцифер и Ариман би­ха би­ли победители. Било не­об­хо­ди­мо да се съз­да­де про­ти­во­те­жест в об­лас­т­та на зем­ния живот, та­ка че там би тряб­ва­ло да има в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во не­що из­ця­ло не­за­ви­си­мо от главата. И то­ва би­ло пос­тиг­на­то чрез ра­бо­та­та на доб­ри­те Духо- ве на Формата, ко­ито внед­ри­ли прин­ци­па на Любовта в прин­ци­па на нас­лед­с­т­ве­нос­т­та на Земята. С дру­ги думи, се­га в чо­веш­ка­та ра­са има не­що не­за­ви­си­мо от главата, ко­ето пре­ми­на­ва от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние и има сво­ите на­й-­дъл­бо­ки ос­но­ви във фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на човека.

Всичко свър­за­но с раз­м­но­жа­ва­не­то и наследствеността, всич­ко не­за­ви­си­мо от чо­ве­ка в смисъл, че той не мо­же да го про­ник­не със сво­ето ми- слене, всичко, ко­ето е да­рът на Луната в не­бес­на­та твърд - то­ва в чо­ве­ка е ко­ето про­из­ли­за от прин­ци­па на Любовта, про­ник­нал в про­це­са на раз­м­но­жа­ва­не и онаследяване. Оттук и ярос­т­на­та битка, пре­ми­на­ва­ща през историята, бит­ка­та во­де­на от Луцифер и Ариман сре­щу всичко, ко­ето ид­ва от та­зи област. Луцифер и Ариман ис­кат да на­ло­жат на чо­ве­ка из­к­лю­чи­тел­на власт на главата, и на­соч­ват сво­ите ата­ки чрез гла­ва­та сре­щу всичко, ко­ето е чис­то ес­тес­т­ве­но влечение. Тъй ка­то как­во­то е нас­лед­с­т­ве­на суб­с­тан­ция на Земята не мо­же да бъ­де из­т­ръг­на­то от тях. Каквото е Луната в небесата, то­ва в чо­ве­ка е нас­лед­с­т­ве­нос­т­та до­лу на Земята. Всичко обос­но­ва­но с наследствеността, всич­ко не на­то­ва­ре­но с мисленето, ко­ето е свър­за­но вът­реш­но с фи­зи­чес­ка­та при­ро­да - то­ва е прин­ци­па на Яхве. Принципът на Яхве раз­г­ръ­ща сво­ята на­й-­­

Ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да нав­ле­зем мно­го ста­ра­тел­но в темите, нас­ко­ро пред­с­та­ве­ни от съв­сем раз­лич­ни глед­ни точки, за да по­ка­жем как в Луната и в про­це­са на чо­веш­ко­то онас­ле­дя­ва­не са би­ли съз­да­де­ни пре- г­ра­ди за Луцифер и Ариман от Духовете на Формата. Ако мис­ли­те по­-за­дъл­бо­че­но по те­зи те­ми ще откриете, че не­що от ог­ром­на важ­ност се съ­дър­жа в да­де­ни­те сведения.

Сега за да дос­тиг­нем на­й-­нак­рая ня­как­ва сте­пен на разбиране, към въп­ро­са тряб­ва да се под­хо­ди от дос­та раз­лич­но становище. Ако си спом­ни­те ка­за­но­то в "Тайната Наука" за ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка през ета­пи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в те­зи ета­пи не мо­же да ста­ва въп­рос за свобода. В оне­зи дру­ги ета­пи чо­ве­кът е об­х­ва­нат от па­яжи­на­та на необходимостта. За да мо­же той да бъ­де уз­рял за свободата, ми­не­рал­на­та при­ро­да тряб­ва­ло да бъ­де вклю­че­на в него; той тряб­ва­ло да ста­не същество, про­ник­на­то от ми­не­рал­ния елемент. Затова чо­ве­кът мо­же да бъ­де обу­чен за сво­бо­да­та са­мо вът­ре в зем­но­-ма­те­ри­ал­ния свят.

Това са­мо по се­бе си по­каз­ва ог­ром­но­то зна­че­ние на зем­но­-ма­те­ри­ал­ния свят. Онова, ко­ето тряб­ва да се при­до­бие от чо­ве­чес­т­во­то - сво­бо­да на во­ля­та - мо­же да се пос­тиг­не са­мо по вре­ме на Земната еволю- ция. В ета­пи­те на Юпитер, Венера и Вулкан на хо­ра­та ще им е нуж­на та­зи сво­бо­да на волята. Следователно, ко­га­то раз­г­леж­да­ме въп­ро­са за свободата, ние сме в сфе­ра от ог­ром­на важност; тъй ка­то знаем, че Зе- мята е ро­ди­те­лят на сво­бо­да­та точ­но за­що­то Земята е тази, ко­ято внед­ря­ва в чо­ве­ка фи­зи­ко­-ми­не­рал­ния елемент.

От то­ва ще разберете, че про­из­ти­ча­що­то от сво­бод­на­та во­ля тряб­ва да бъ­де от­г­ле­да­но в сфе­ра­та на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е не­въз­мож­но да из­пол­з­ват нещо, про­из­хож­да­що от прин­ци­па на свободата. Но уси­ли­ята на Луцифер и Ариман са да из­тег­лят сво­бод­на­та во­ля на човека, и как­во­то про­из­ти­ча от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че чо­ве­кът е неп­ре­къс­на­то из­ло­жен на опас­нос­т­та от из­т­ръг­ва­не на сво­бод­на­та му во­ля от не­го и от из­тег­ля­не­то и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.

Това се случва, ако еле­мен­тът на сво­бод­на­та во­ля е преобразуван, на- пример, в зри­тел­но ясновидство. Когато слу­ча­ят е такъв, чо­век е ве­че в Осмата Сфера. Това е тема, по ко­ято на окул­тис­ти­те ни­как не им се ис­ка да говорят, за­що­то тя е ужасна, страш­на истина. Моментът, ко­га­то сво­бод­на­та во­ля е пре­об­ра­зе­на в зри­тел­но ясновидство, раз­ви­ва­що­то се

Когато яс­но­вид­с­т­во­то във всич­ки­те му раз­лич­ни фор­ми се раз­ви­ва в наивни, лековерни, су­евер­ни хора, чес­то се случ­ва тях­на­та сво­бод­на во­ля да бъ­де пожертвана. Тогава Луцифер на­ча­са се хва­ща за нея, и до­ка­то те­зи хо­ра си мислят, че са има­ли опит­ност за безсмъртие, то ис­ти­на­та е, че в сво­ите ви­де­ния те виж­дат част, или продукт, на сво­ите из­т­ръг­на­ти и при­гот­ве­ни за Осмата Сфера души.

Можете да си пред­с­та­ви­те от то­ва кол­ко дъл­бо­ка бе заг­ри­же­нос­т­та на онези, нап­ра­ви­ли ком­п­ро­мис със съг­ла­си­ето си чрез ме­ди­умиз­ма всич­ки ви­до­ве ис­ти­ни за ду­хов­ния свят да бъ­дат да­де­ни на обществеността, ко­га­то откриха, че ме­ду­ими­те вяр­ват в това, че им го­во­рят мъртвите. Но окул­тис­ти­те знаеха, че случ­ва­що­то се меж­ду ме­ди­уми­те и жи­ви­те хо­ра е това, че по­то­кът на сво­бод­на­та во­ля се вли­ва в Осмата Сфера. Вместо да бъ­де съз­да­де­на връз­ка с Вечността, ме­ди­уми­те сви­дел­с­т­ву­ва­ха точ­но за онова, ко­ето неп­ре­къс­на­то из­чез­ва­ше в Осмата Сфера.

От то­ва ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат не­на­сит­но же­ла­ние да вка­рат кол­ко­то се мо­же по­ве­че в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смес­ва­ше Луцифер и Ариман един с друг, той въп­ре­ки то­ва опи­са пра­вил­но как ед­на ду­ша е из­т­ръг­на­та от нок­ти­те на Мефистофел-Ариман! Най-голямата пе­чал­ба за Луцифер и Ариман би била, ако мо­же­ха ня­ко­га да ус­пе­ят да взе­мат ця­ла ду­ша за се­бе си; тъй ка­то по то­зи на­чин та­ка­ва ду­ша би из­чез­на­ла в Осмата Сфера и би би­ла за­гу­бе­на за Земната еволюция. Най-голямата по­бе­да за Луцифер и Ариман би би­ла един ден да мо­гат да твърдят, че без­к­ра­ен брой мър­т­ви са пре­ми­на­ли в тях­на­та сфера. Това би би­ла тях­на­та на­й-­ве­ли­чес­т­ве­на победа. Още пове- че, че има на­чин за пос­ти­га­не­то и. Луцифер и Ариман мо­гат да кажат: Човешките съ­щес­т­ва коп­не­ят да уз­на­ят не­що за жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Следователно ако им кажем, че на­уча­ват не­що от мъртвите, те ще бъ­дат за­до­во­ле­ни и ще от­п­ра­вят сво­ите чув­с­т­ва към царството, от ко­ето са им нап­ра­ве­ни съ­об­ще­ни­ята ка­то ид­ва­щи от мър- твите. Затова, ако же­ла­ем сър­ца­та и умо­ве­те на хо­ра­та да бъ­дат во­де­ни към Осмата Сфера, не­ка да им кажем: ние ви каз­ва­ме нещо, ко­ето ид­ва от мъртвите. Ние ще зав­ла­де­ем хо­ра­та със заявяването, че мър­т­ви­те са в на­ше­то царство.

Този дя­вол­с­ки план - за­що­то тук на­ис­ти­на си има­ме ра­бо­та с дя­во­ла - бе при­ве­ден в дейс­т­вие от Луцифер и Ариман, ко­га­то на окул­тис­ти­те им хрум­на да се опи­тат да пос­тиг­нат не­що чрез медиумизма. Луцифер и Ариман ин­с­пи­ри­ра­ха медиумите, чрез ко­ито наг­ла­си­ха ця­ла­та рабо- та, за да мо­же хо­ра­та да бъ­дат во­де­ни към цар­с­т­во­то от ко­ето се твър- деше, че им го­во­рят мъртвите. Луцифер и Ариман мо­же­ха то­га­ва да да­дат от­ра­же­ние вър­ху тех­ни­те души. Окултистите се разтревожиха, ко­га­то ви­дя­ха по ка­къв курс по­еха нещата, и се по­съ­вет­ва­ха по­меж­ду си как да се от­к­ло­нят от него. Дори при­над­ле­жа­щи­те към ле­ви­ца­та осъз­на­ха как­во се случваше, и казаха: Ние ще нап­ра­вим не­що различ- но! Представяше се бла­гоп­ри­ят­на въз­мож­ност чрез по­ява­та на за­бе­ле­жи­тел­на личност, а имен­но Елена Блаватска. И сега, след ка­то пла­нът бе проз­рян и окул­тис­ти­те по Земята по­ве­че не му помагаха, Луцифер и Ариман се при­ну­ди­ха да прес­лед­ват сво­ята цел по друг начин.

Материализмът бе из­ля­зъл на сце­на­та в ес­тес­т­ве­ния ход на Земната еволюция. Следователно за да се взе­ме пред­вид ми­не­ра­ли­зи­ра­ния про­цес на еволюция, бе­ше нуж­но вни­ма­ни­ето на хо­ра­та да се със­ре­до­то­чи из­ця­ло вър­ху ма­те­ри­ал­ни неща. Чисто и прос­то то­ва е материализма! Окултистите, ко­ито има­ха свои соб­с­т­ве­ни спе­ци­ал­ни цели, казаха: Много добре, ние ще се ос­ла­ня­ме на материализма. Ако оба­че взе­мем ма­те­ри­ализ­ма в не­го­ва­та чис­то зем­на форма, хо­ра­та не­ми­ну­емо ще от­к­ри­ят един ден чрез сво­ето мислене, че ато­ми не съ­щес­т­ву­ват - та­ка че то­ва ня­ма да бъ­де мно­го пло­до­род­на почва. Но чо­веш­ко­то мис­ле­не не­съм­не­но мо­же да бъ­де заблудено, ако ма­те­ри­ализ­мът се нап­ра­ви окул- тен. Най-добрият на­чин да се нап­ра­ви то­ва е да се пред­с­та­ви Сферата, ко­ято тряб­ва да бъ­де съз­да­де­на ка­то про­ти­во­те­жест на Осмата Сфера, за са­ма­та Осма Сфера! Ако мо­же­ше хо­ра­та да бъ­дат до­ве­де­ни да вяр- ват, че ма­те­ри­ал­нос­т­та съз­да­де­на ка­то про­ти­во­те­жест на Осмата Сфера е са­ма­та Осма Сфера, то­ва ще над­ми­на­ва все­ки мис­лим зе­мен материа- лизъм! И зем­ни­ят ма­те­ри­али­зъм бе­ше на­ис­ти­на над­ми­нат в твърдение- то, нап­ра­ве­но от Синет. Материализмът там е пре­не­сен в об­лас­т­та на окултизма.

Блаватска, ко­ято дъл­бо­ко вник­ва­ше в та­зи фа­за на Земната еволюция, пре­ду­се­ти не­що от случ­ва­що­то се, след ка­то проз­ря из­ма­ми­те на она­зи стран­на индивидуалност, за ко­ято го­во­рих в ми­на­ла­та лекция, и си каза: Това не мо­же да про­дъл­жа­ва така, как­то е; то тряб­ва да се проме- ни! Но тя ка­за то­ва под вли­яни­ето на ин­дийс­ки­те окултисти, при­над­ле­жа­щи към левицата. Тя осъзна, че не­ща­та тряб­ва да се променят, но че тряб­ва да се съз­да­де не­що не лес­но доловимо. За да съз­да­де са­ма­та тя нещо, ко­ето да пре­въз­хож­да твър­де­ни­ето на Синет, тя се съг­ла­си с пла­но­ве­те на ин­с­пи­ри­ра­щи­те я ин­дийс­ки окултисти. Тези окултисти, ­
после­до­ва­те­ли на ле­вия път, ня­ма­ха дру­га цел ос­вен под­дър­жа­не­то на сво­ите соб­с­т­ве­ни спе­ци­ал­ни ин­те­ре­си - ин­дийс­ки интереси. Те въз­на­ме­ря­ва­ха да ус­та­но­вят нав­ся­къ­де по Земята сис­те­ма от мъд­рост от ко­ято Христос, и съ­що Яхве, са изключени. Следователно тряб­ва­ше да бъ­де при­ба­ве­но нещо, пос­ред­с­т­вом ко­ето Христос и Яхве да бъ­дат отстранени.

Тогава бе въз­п­ри­ет след­ни­ят метод. Бе казано: В дейс­т­ви­тел­ност Луци- фер е ве­ли­ки­ят бла­го­де­тел на човечеството. (За Ариман не се спомена- ваше; тол­ко­ва мал­ко се зна­еше за него, че ед­но име се из­пол­з­ва­ше и за двамата.) Луцифер до­на­ся на хо­ра­та всичко, ко­ето те са при­до­би­ли чрез главата: науката, изкуството, нак­рат­ко це­лия прогрес. Той е ис­тин­с­ки­ят Дух на Светлината; той е, към ко­го­то хо­ра­та тряб­ва да се придържат. А Яхве - как­во е нап­ра­вил той всъщност? Въвел е в хо­ра­та прин­ци­па на фи­зи­чес­ка­та наследственост! Той е Лунен Бог, кой­то е вне­съл елементи, свойс­т­ве­ни на Луната. Оттук и твър­де­ни­ето в "Тай- ната Доктрина", че хо­ра­та не тряб­ва да ос­та­нат вер­ни на Яхве, за­що­то той е са­мо гос­по­да­рят на материалността, на всич­ки низши, зем­ни импулси; ис­тин­с­ки­ят бла­го­де­тел на чо­ве­чес­т­во­то е Луцифер. Това бле­щу­ка през ця­ла­та "Тайната Доктрина" и е при то­ва яс­но за­яве­но там. И та­ка по­ра­ди окул­т­ни при­чи­ни Елена Блаватска бе под­гот­ве­на по та­къв на­чин за да ста­не мра­зе­ща Христос и Яхве. Защото в окул­т­на­та об­ласт та­ко­ва из­каз­ва­не оз­на­ча­ва точ­но същото, как­во­то и твър­де­ни­ето на Синет, че Луната е Осмата Сфера.

Чрез са­мо­то поз­на­ние мо­жем да се приб­ли­жим към те­зи не­ща - на­ис­ти­на чрез са­мо­то познание. Затова ко­га­то за­поч­нах­ме пе­ри­одич­но­то спи­са­ние "Луцифер-Гнозис", пър­ва­та ста­тия бе, раз­би­ра се, по те­ма­та за Луцифер, за да бъ­де той пра­вил­но разбран, за­що­то тряб­ва да се осъз- нае, че до­кол­ко­то той пре­диз­вик­ва дейнос­т­та на главата, е бла­го­де­тел на човечеството. Но про­ти­во­те­жес­т­та тряб­ва­ше съ­що да бъ­де там: Лю- бовта тряб­ва­ше да бъ­де там ка­то противотежест. Това бе за­яве­но в на­й-­пър­ва­та ста­тия в списанието, за­що­то в он­зи мо­мент бе­ше край­но не­об­хо­ди­мо то­ва да се появи.

Както виждате, не­ща­та бя­ха сложни. В ос­но­ва­та си, как­во­то се же­ла­еше да се пос­тиг­не чрез Елена Блаватска бе­ше хо­ра­та да бъ­дат заб­лу­де­ни във вяр­ва­не­то в Осмата Сфера. Те на­й-­лес­но мо­же­ха да бъ­дат заб­лу­де­ни в то­ва вярване, ка­то не­що пог­реш­но им бъ­де пред­с­та­ве­но ка­то Осмата Сфера. Естествено, хо­ра­та бя­ха во­де­ни към ду­хов­ния свят, тъй ка­то "Тайната Доктрина" на Блаватска има­ше го­ля­ма­та зас­лу­га чрез нея умо­ве­те на хо­ра­та да бъ­дат на­соч­ва­ни към ду­хов­ния свят. Но след­ва­ни­ят път бе­ше в из­пъл­не­ние на осо­бе­ни интереси, не ин­те­ре­си­те на ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то ка­то цяло. Всички те­зи не­ща тряб­ва точ­но

Указания за път в ду­хов­ния свят не тряб­ва да бъ­дат да­ва­ни сляпо, и пре­ди всич­ко не ка­то ре­зул­тат от въз­тор­жен фанатизъм. Ето за­що убе- ж­да­ва­не­то тряб­ва от­но­во и от­но­во да се прак­ти­ку­ва сред вас, мои скъ­пи приятели, то­ва е край­но необходимо, за да не се ос­та­ви­те да бъ­де­те из­ма­ме­ни от онова, ко­ето во­ди към Осмата Сфера. И ако от­но­во и от­но­во се казва, че тряб­ва да се про­явя­ва по­ве­че пред­паз­ли­вост в об­лас­т­та на зри­тел­но­то ясновидство, обос­но­ва­ност на то­ва тряб­ва да се при­пис­ва са­мо за оно­ва ясновидство, ко­ето в от­веж­да­не­то в ду­хов­ни­те све­то­ве из­к­люч­ва Луцифер и Ариман - то­га­ва ще се види, че всич­ко спо­соб­но да свър­же ду­ша­та с Осмата Сфера тряб­ва да бъ­де отстранено. Ако тен­ден­ци­ята да се око­ва­ва сво­бод­на­та во­ля в об­лас­т­та на зри­тел­но­то яс­но­вид­с­т­во се до­каз­ва от­но­во и отново, то­ва е знак, че се пра­ви съп­ро­ти­ва по пъ­тя на яс­но очер­та­ни­те уси­лия на на­ше­то Движение, по­ра­ди склон­нос­т­та да се око­ва­ва сво­бод­на­та во­ля в зри­тел­но­то ясно- видство.

Колко щас­т­ли­ви би­ха би­ли ня­кои хора, ако са­мо мо­же­ха да око­ва­ват сво­бод­на­та воля! Това бе­ше приз­нак кол­ко мно­го от ха­рак­тер­ни­те чер­ти на дру­ги­те Движения спо­ме­на­ти тук се вна­ся­ха в на­ше­то соб­с­т­ве­но Движение. Това не бе­ше от Блаватска, ни­то бе­ше отвън, а от са­ми­те на­ши чле­но­ве с това, че пос­то­ян­но се пра­ве­ха на­ру­ше­ния от­нос­но на­ша­та цел за постигане. Такива на­ру­ше­ния се пра­ве­ха и се правят, за­що­то обяв­ле­ния на зри­тел­ни яс­но­вид­ци се при­ветс­т­ват с въз­тор­же­но учу- дване! Това бе­ше из­раз на пог­реш­на лю­бов към Осмата Сфера. Когато ед­на или дру­га лич­ност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че то­ва и то­ва би тряб­ва­ло да се направи, то­га­ва то­ва означава, че еди­-коя си лич­ност ис­ка да пре­да­де сво­бод­на­та во­ля на чуж­до влияние, да поз­во­ли то­ва да бъ­де ре­ше­но не от него, а от ня­кой друг; той ис­ка да нап­ра­ви ня­кой друг от­го­во­рен за вли­ва­не­то във фи­зи­чес­кия свят на го­тов­ност да поз­во­ли сво­бод­на­та во­ля да бъ­де окована. Всеки път, ко­га­то хо­ра­та
да­ват път на фа­та­лиз­ма вмес­то на взе­ма­не­то на ре­ше­ния със соб­с­т­ве­на­та си си­ла да преценят, те по­каз­ват сво­ето пред­раз­по­ло­же­ние към Ос- мата Сфера. И всичко, ко­ето се вли­ва по то­зи на­чин в Осмата Сфера из­чез­ва от Земната еволюция, не про­дъл­жа­ва нап­ред по пра­вил­ния път със Земната еволюция.

Стигнахме до точка, къ­де­то е наш дълг да взе­мем под вни­ма­ние те­зи не­ща - то­ва е за­що­то те са би­ли изнесени. Стигнахме до точка, къ­де­то тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние на стрел­ка­та на везните, ко­ито се лю­ле­ят през ця­ло­то вре­ме меж­ду ек­зо­те­ри­ци­те и езотериците. Принцип на езо- теризма, наб­лю­да­ван сред нас е че, прин­цип­но казано, окул­т­ни­ят жи­вот в не­го­ва­та ис­тин­с­ка същ­ност не мо­же да бъ­де из­ра­зен с думи. Не- щата се каз­ват по­ня­ко­га в езотерична, по­ня­ко­га в ек­зо­те­рич­на фор­ма и то­ва са, та­ка да се каже, два раз­лич­ни ди­алек­та на един не­из­ра­зим език. И ако в сво­ето ви­со­ко­ме­рие чо­век ис­ка да за­мес­ти ек­зо­те­рич­но­то с езо- теричното, той забравя, че те са два ди­алек­та на един не­из­ра­зим език и че всич­ко за­ви­си от то­ва как той е спо­со­бен да ба­лан­си­ра меж­ду двата. Но как­во­то още ос­та­ва меж­ду двата, съ­що тряб­ва да се счи­та за не­из­ра­зим език - ви­на­ги има нещо, ко­ето не мо­же да бъ­де из­ра­зе­но пряко.

Ако как­то в кни­га­та "Тайната Наука" се раз­г­ла­ся­ват оп­ре­де­ле­ни езо­те­рич­ни теми, тряб­ва да се взе­ме предвид, че в та­ка­ва пуб­ли­ка­ция всич­ко е из­ра­зе­но по та­къв начин, че да бъ­де под­хо­дя­що за съв­ре­мен­на­та кул- тура, пре­об­ла­да­ва­ща в не­-­окул­т­ния свят отвън. Когато е казано, че не­що би тряб­ва­ло да ос­та­не езотерично, то­ва прос­то означава, че би тря- б­ва­ло да ос­та­не в кръ­га на онези, ко­ито учас­т­ват във всичко, пред­с­та­ве­но в сфе­ра­та на езотеризма. Ако не­ща­та тук се объркат, езо­те­рич­но­то ста­ва ек­зо­те­рич­но и то­га­ва ня­кой ви­на­ги е из­п­ра­вен пред опасност. Това се случ­ва все­ки път ко­га­то нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де па­зе­но в ог­ра­ни­чен кръг, се из­на­ся в све­та така, че ня­ма въз­мож­ност за за­дър­жа­не­то му.... През годините, в ко­ито сме прес­лед­ва­ли на­ше­то изу­ча­ва­не на Духовната Наука, съм се стре­мял да раз­вия не­ща­та по та­къв начин, че да мо­же да е яс­но на всеки, кой­то на­ис­ти­на нав­ли­за в тях, че те са раз­би­ра­еми до­ри пре­ди да бъ­де пос­тиг­на­то ясновидство. Стараел съм се да не да­вам глас­ност на нищо, ко­ето не мо­же да бъ­де дос­тъп­но в сво­ята соб­с­т­ве­на област. Затова следва, че са­мо онези, ко­ито же­ла­ят да ви­дят как чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва пре­ми­на­ват в Осмата Сфера, мо­гат да имат ня­как­ви се­ри­оз­ни въз­ра­же­ния към то­ва ду­хов­но­-на­уч­но Движе- ние. Когато нап­ра­вих об­щес­т­ве­но дос­то­яние на­й-­де­ли­кат­ни­те фак­ти за всич­ко от­нос­но две­те де­ца Исус, въз­ник­на съп­ро­ти­ва от група, ко­ято ни­що не раз­би­ра­ше и още вяр­ва­ше в медиумизма; до­ка­то всеки, кой­то днес изу­ча­ва Библията дос­та­тъч­но дълбоко, мо­же да раз­бе­ре обстоя- телствата, ко­ито под­к­ре­пят твър­де­ни­ето за две­те де­ца Исус. Следова-
телно тряб­ва да за­емем на­ше­то ста­но­ви­ще на прин­ци­па да след­ва­ме гриж­ли­во как­во­то е изнесено, но да не до­пус­ка­ме да се казва, че то е приз­на­то сред нас за­ра­ди вя­ра­та в авторитета. Никога не тряб­ва да се чу­ва фразата, че ис­ти­ни­те се при­емат прос­то за­що­то аз съм ги казал! Ще из­вър­шим прег­ре­ше­ние спря­мо истината, ка­жем ли не­що подобно. Едно или дру­го не­що мо­же да бъ­де ос­но­ва­но на доверие; но то ни­ко­га не мо­же да се прев­ръ­ща в принцип. Някой друг мо­же би мо­же по­-доб­ре да из­вър­ви пътя; но правилото, ко­ето все­ки би тряб­ва­ло да спаз­ва е това: да не при­ема не­ща­та за­ра­ди авторитета, а да ги проверява.

Потвържденията ще бъ­дат на­ме­ре­ни чрез проверяването. Всеки път, ко­га­то ду­ма­та "доверие" се е из­пол­з­ва­ла сред нас, то­ва е би­ло сиг­нал за опасност; би­ло е знак, че сме навлез­ли в период, ко­га­то ни зап­лаш­ват опасности. Отношението, до­се­га пре­об­ла­да­ва­що сред нас, тряб­ва да се прекрати, тъй ка­то Духовната Наука е ос­но­ва­на не вър­ху авторитета, а вър­ху познанието. Времето да бъ­дем неб­реж­ни от­нос­но нас­то­яща­та Духовна Наука свърши. Ще бъ­дат нащ­рек вра­го­ве нав­ся­къ­де и ще тря- б­ва мно­го да се борим; ще тряб­ва да нап­ра­вим се­бе си го­то­ви да се спра­вим с битката, и ко­га­то обър­ка­ни умо­ве се чув­с­т­ват при­ну­де­ни да се хвър­лят в борбата, то­ва ще да­де осо­бе­на въз­мож­ност да се раз­ви­ват на силите, ра­бо­те­щи сре­щу на­ше­то ду­хов­но­-на­уч­но Движение.

Тези не­ща тряб­ва да се счи­тат ка­то про­из­ти­ча­щи от ес­тес­т­во­то на са­ма­та тема. Ще тряб­ва да се под­тик­нем да взе­мем всич­ки тях под вни- мание. Защото Движения с от­дел­ни прис­т­рас­тия на­ми­рат одоб­ре­ние и последователи, прос­то за­що­то ви­на­ги има гру­пи от чо­веш­ки съ­щес­т­ва тук или там, за чи­ито ин­те­ре­си под­хож­да едностранчивост. Човечест- вото се състои, не е ли така, от гру­пи чо­веш­ки същества. Ако се­га един окул­тист се при­вър­же към група, той я на­ми­ра ка­то сред­с­т­во за под- крепа, той има опо­ра от ко­ято мо­же да започне, за­що­то та­зи гру­па му помага. Следователно всеки, кой­то за­поч­ва от едностранчиво, прис­т­рас­т­но становище, мо­же да очак­ва ня­как­ва сте­пен на съг­ла­сие и благо- склонност. Но онзи, кой­то за­поч­ва от са­ма­та ис­ти­на има, пре­ди всичко, ця­ло­то чо­ве­чес­т­во сре­щу се­бе си. Истината тряб­ва да за­во­юва своя те­ри­то­рия с пъл­на безкористност. Ето защо, в съ­щи­на­та си, ни­що дру­го не е по­-м­ра­зе­но от истината, не­ук­ра­се­на­та истина. И та­ка мо­же да има мно­го пос­ле­до­ва­те­ли тук и там, ко­ито всъщ­ност под­х­ран­ват ом­ра­за­та дъл­бо­ко до­лу вът­ре в се­бе си. Не е чудно, че та­зи ом­ра­за по­ня­ко­га пре­въз­мог­ва силата, ко­ято из­г­раж­да сте­на сре­щу нея - про­би­ва та­зи сила, за­що­то ом­ра­за­та се е нат­руп­ва­ла тол­ко­ва дълго. Такава ом­ра­за е мно­го по­-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на от­кол­ко­то се мис­ли и е фактор, кой­то тряб­ва да се взе­ма предвид. Навсякъде, къ­де­то ис­ти­на­та се опит­ва да за­щи­ти пра­ва­та си, се пра­вят уси­лия тя да бъ­де пре­об­ра­зе­на и пре­да­де­на по
та­къв начин, че да мо­же ня­как­си да слу­жи на враж­деб­ни­те Сили. И раз­лич­ни­те усилия, из­ник­ва­щи сред нас в днеш­но време, тряб­ва да бъ­дат счи­та­ни за опит да се из­к­ри­ви истината, как­то е пред­с­та­ве­но то­ва тук, и тя да бъ­де пос­та­ве­на в раз­ли­чен смисъл. Най-коварният на­чин да се нап­ра­ви то­ва е да се заяви: са­мо­то уче­ние е добро, учи­те­лят - без стойност. Учението е от­к­рад­на­то от учи­те­ля и се пра­вят опи­ти то да се съ­пос­та­ви в ня­как­ви дру­ги цели. Това, ко­ето Луцифер и Ариман оби­чат да правят, е да бъ­дат спо­соб­ни да зак­лю­чат мъд­рос­т­та на Боговете, да я натрупат, под­ка­рат и прех­вър­лят в Осмата Сфера.

Усилия ка­то онези, за ко­ито споменах, са на­со­че­ни към прев­ръ­ща­не­то на Общество, в ко­ето сво­бо­да­та мо­же да тържествува, в Общество на роби. Това е метод, кой­то мо­же да слу­жи на Ариман, тъй ка­то той се стре­ми да нап­ра­ви по­доб­ни дейнос­ти от пол­за за се­бе си. Това е по­-езо­те­рич­на­та стра­на на въпроса, кой­то тряб­ва се­га съ­що да раз­г­ле­да­ме с не­об­хо­ди­ма­та се­ри­оз­ност и от ек­зо­те­рич­на­та стра­на - с дру­гия диалект.

Ще ви по­мо­ля да не из­губ­ва­те от пог­лед факта, че ние сто­им на кри­тич­на точ­ка в раз­ви­ти­ето на на­ша­та Духовна Наука.