Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

На та­зи ево­лю­ция в ми­не­ра­ли­зи­ра­ни­те Земни те­ла се съз­да­ва про­ти­во­вес от факта, че чо­век от­но­во и от­но­во преминава, без ми­не­ра­ли­зи­ра­но тяло, през жи­во­та на ду­ша­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Може да се каже, че чо­век тряб­ва да из­тър­пи тол­ко­ва мно­го на Земята за­ра­ди факта, че меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та той има ми­не­ра­ли­зи­ра­но тяло. Но как­во­то той понася, та­ка да се ка­же в не­го­ва кос­ми­чес­ка вре­да чрез въп­лъ­тя­ва­не­то му в ми­не­ра­ли­зи­ра­но тяло, е ба­лан­си­ра­но от пре­жи­вя­но­то меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, ко­га­то той не е телесно, а из­ця­ло ду­шев­но съ­щес­т­во - из­пол­з­вай­ки ду­ма­та в нейния пра­ви­лен смисъл.

Задачата на ма­те­ри­ализ­ма и не­го­ви­те ме­то­ди е да из­с­лед­ва ми­не­рал­ния елемент, съ­дър­жащ се в камъните, растенията, жи­вот­ни­те и хората; в прак­ти­ку­ва­не­то на то­зи ме­тод в те­че­ние на ве­ко­ве­те чо­ве­кът при­до­би оно­ва което, прин­цип­но казано, той тряб­ва да до­бие по вре­ме на Зем- ния период. Методите на изследване, пред­шес­т­ва­щи оне­зи на материа- лизма, всич­ки­те бя­ха все още пов­ли­яни от ясновидството, ко­ето чо­ве­кът нас­ле­ди от сво­ите пре­диш­ни ево­лю­ци­он­ни степени. И ко­га­то след на­ша­та пе­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха, а и след ця­ла­та сле­дат­лан­т­с­ка­та епо­ха той е пре­ми­нал през сво­ята ми­не­рал­на ево­лю­ция и нав­ле­зе в раз­ли­чен вид еволюция, бли­зос­т­та на не­го­ви­те от­но­ше­ния с ду­хов­ния свят ще за­ви­си от то­ва да­ли той ве­че е при­до­бил през Земния пе­ри­од ин­те­ли­гент­нос­т­та и раз­ме­ра на сво­бод­на­та воля, пре­доп­ре­де­ле­ни за него; в про­ти­вен слу­чай той ня­ма да е осъ­щес­т­вил цел­та на сво­ята еволюция.

Погледнато в то­зи светлина, сис­те­ма­та на ма­те­ри­ализ­ма при­до­би­ва го­ля­мо значение; но той тряб­ва да си ос­та­не "метод", на­чин на из­с­лед­ва­не на физическия, ма­те­ри­ален свят. Има го и това, че до­ри в един по­-висш сми­съл той има на­ис­ти­на ог­ром­на значимост. В това, че чо­век

През пос­лед­ни­те сед­ми­ци ние чух­ме ка­къв е резултата, ако чо­век се ог­ра­ни­ча­ва до те­оре­тич­ни­те пред­по­ло­же­ния в об­се­га на въз­п­ри­яти­ята на фи­зи­чес­ки­те сетива. Последствието е ато­миз­ма и как­то съ­що чухме, ато­миз­мът не е ни­що дру­го ос­вен су­бек­тив­на заблуда. Но ако човек, кой­то се ос­та­вя да бъ­де заб­луж­да­ван така, би мо­гъл да из­ле­зе в света, къ­де­то тър­си атомите, той би на­ме­рил Ариман и не­го­ви­те същества. Понеже чрез оне­зи ду­хов­ни същества, за ко­ито го­во­рих вче­ра и ко­ито чо­век среща, ко­га­то про­бие во­ала на природата, той ще бъ­де до­ве­ден до то­ва да раз­вие си­ли на разрушение. Трябва съ­що да се запомни, че те­зи съ­щес­т­ва са кос­ми­чес­ки същества.

Така мо­жем да раз­бе­рем онова, ко­ето тряб­ва да се ка­же от­нос­но ма­те­ри­алис­тич­ни­те методи. Те да­ват на чо­ве­ка илюзия, майа. Но та­зи илю­зия е всъщ­ност по­лез­на за човека, тъй ка­то ко­га­то проз­ре през нея, той нав­ли­за на­й-­нап­ред в цар­с­т­во­то на Ариман и не­го­во­то ду­хов­но войн­с­т­во - същества, ко­ито с всич­ки си­ли се стре­мят към смърт и разруше- ние, и ко­ито го ка­рат да раз­ви­ва не­до­ло­ви­ми и раз­ру­ши­тел­ни си­ли в сво­ята соб­с­т­ве­на чо­веш­ка природа. От силите, в чи­ято об­ласт той на- влиза, ин­те­лек­тът се раз­ви­ва в не­го ка­то характерна, из­ця­ло външ­на интелигентност, та­ка че той ста­ва хитър, про­ни­ца­те­лен по не­уло­вим начин. Ако не­го­ва­та Земна ин­те­ли­гент­ност не е дос­та­тъч­но раз­ви­та да проз­ре те­зи неща, той ста­ва несъзнателно, но ос­т­ро лу­кав и коварен. Следователно мо­же да се каже, че ма­те­ри­алис­тич­на­та фи­ли­со­фия пред­с­тав­ля­ва един период, през кой­то чо­век мо­же да уз­рее и та­ка по­-къс­но да бъ­де спо­со­бен бе­зо­пас­но да нав­ле­зе в то­ва цар­с­т­во на Ари- ман.

Сега зву­чи убедително, че ма­те­ри­алис­тич­ни­те уче­ни или фи­ло­со­фи оп­рав­да­но след­ват оп­ре­де­лен инстинкт. Пазителите на древ­ни­те сим­во­ли не сме­еха да нап­ра­вят езо­те­риз­ма об­щес­т­ве­но дос­тъ­пен и та­ка прик­ри­ха тай­ни­те за хората. Учените си каз­ва­ха - не бук­вал­но раз­би­ра се, но ня­кой мо­же да го пос­та­ви и по то­зи на­чин - ние пра­вим го­ля­мо добро, ако от­веж­да­ме хо­ра­та са­мо до во­ала и не от­въд него. Естествено, те пра­вят то­ва инстинктивно, но въп­ре­ки всич­ко го правят. Принципно казано, те из­пъл­ня­ват доб­ра служ­ба за човечеството, за­що­то ако уче­ни­те ус­пе­еха в про­низ­ва­не­то на воала, те щя­ха да за­поз­на­ят чо­ве­ка със си­ли­те на оне­зи раз­ру­ши­тел­ни съ­щес­т­ва за ко­ито го­во­рих вчера, съ­щес­т­ва в служ­ба на Ариман. И пос­лед­с­т­ви­ето ще­ше да бъде, че още не­под­гот­ве­ни хо­ра­та щя­ха да по­лу­чат сили, про­из­ли­за­щи от та­зи

Човекът жи­вее ве­че от ня­кол­ко сто­ле­тия в то­зи свят на илюзии, в кой­то е пос­та­вян ин­с­тин­к­тив­но от учените. Да - но то­ва не е би­ло без сво­ите ефек­ти вър­ху чо­веш­ка­та природа! Когато един чо­век жи­вее в илю- зия, той не жи­вее в све­та на реалността. Тази илю­зия не въз­дейс­т­ва вър­ху не­го­ви­те ду­шев­ни си­ли та­ка силно, как­то ре­ал­нос­т­та би им въз­дейс­т­ва­ла и пос­лед­с­т­ви­ето е, че в ду­ша­та се нат­руп­ва съм­не­ние вър­ху съм­не­ние - съмнения, ко­ито мо­гат да се по­чув­с­т­ват до­ри в об­лас­т­та на науката. Изтъкнатите уче­ни заявиха: Ignorabimus - ни­ко­га ня­ма да уз- наем. Втората по­ло­ви­на на XIX век нап­ра­ви всичко, за да при­чи­ни то­ва хо­ра­та да бъ­дат зат­руп­ва­ни със съм­не­ние след съмнение. Но ис­ти­на­та е, че ние сме из­п­ра­ве­ни пред наб­ли­жа­ва­не­то на ера, при­чи­не­на от фа- кта, че чо­ве­кът жи­вее все по­ве­че и по­ве­че в илюзия, до­ка­то вярва, че е в реалност. Той се по­та­пя все по и по­-дъл­бо­ко в ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед за света, но пос­то­ян­но из­ник­ват съм­не­ния за не­го­ва­та валидност, и ня­ма да от­не­ме мно­го вре­ме ка­то ре­зул­тат от на­уч­на­та фи­ло­со­фия вся­ко чо­веш­ко съ­щес­т­во да за­жи­вее в със­то­яние на ис­к­ре­но съмнение. Хората то­га­ва ня­ма да бъ­дат спо­соб­ни по­ве­че да се при­дър­жат към как­во­то и да е; ще се на­ди­га съм­не­ние вър­ху все­ки проблем, вър­ху вся­ка задача. Скептицизмът ще ста­не не­обя­тен океан, в кой­то чо­веш­ка­та ду­ша не­ми­ну­емо ще потъне.

Задачата на Духовната Наука е да на­ка­ра хо­ра­та да осъзнаят, че ог­ро­мен оке­ан от скеп­ти­ци­зъм и съм­не­ния зап­лаш­ва да нах­луе и по­то­пи чо­веш­ка­та душа. И по­-да­леч­на­та за­да­ча на Духовната Наука е да из­диг­не стена, ко­ято да удър­жи то­зи при­лив на скеп­ти­ци­зъм и съмнение. Тук се из­п­ра­вя­ме пред пер­с­пек­ти­ва­та за нещо, ко­ето не­из­беж­но ще спо­ле­ти човечеството, ако ес­тес­т­ве­но­-на­уч­на­та док­т­ри­на про­дъл­жа­ва ка­то въз­г­лед за света.

Това, ко­ето каз­вам сега, е свър­за­но с дъл­бо­ка тайна: тайната, че всич­ко във външния, ма­те­ри­ален свят се из­жи­вя­ва в двойнственност. Две е чис­ло­то на проявлението; две е числото, ко­ето оп­ре­де­ля ця­ло­то ма­те­ри­ал­но про­яв­ле­ние - но са­мо него. Светът на ма­те­ри­ал­но­то про­яв­ле­ние ви­на­ги пре­ми­на­ва през оп­ре­де­лен про­цес на еволюция. Нека по­мис­лим за ево­лю­ци­ята на майата, пред­с­та­вя­на от при­ро­да­та - природата-майа. Достигайки своя апо­гей в XIX век, та­зи при­ро­да­-ма­йа пос­те­пен­но се по­яви за­ед­но с ес­тес­т­ве­но­-на­уч­ния въз­г­лед за света. Но пос­лед­с­т­ви­ето от чо­веш­ко­то жи­ве­ене в ма­йа е, че под то­зи въз­г­лед за све­та се случ­ва

Както виждате, съ­щес­т­ву­ва двойнственност. Природата-майа продъл- жава, но под нея е на­пъ­пи­ли­ят живот, под­го­тов­ка­та за Духовната На- ука. Двойнственността при­със­т­ва нав­ся­къ­де в ма­те­ри­ал­ния свят. Зато- ва окул­тис­ти­те казват: Две е чис­ло­то на ма­те­ри­ал­но­то проявление. Щом ня­кой от ма­те­ри­ал­ния свят пре­ми­не в друг свят, чис­ло­то две ве­че ня­ма то­ва значение, и е из­ця­ло пог­реш­но да се ха­рак­те­ри­зи­рат по­-вис­ши­те све­то­ве така, как­то ако двойн­с­т­ве­ннос­т­та гос­под­с­т­ва­ше съ­що и там. Това е ос­нов­ни­ят за­кон са­мо на фи­зич­но­-ми­не­рал­ния свят, кой­то мо­же да бъ­де та­ка характеризиран. В по­-вис­шия свят, ако за­поч­ва­ме от число, то тряб­ва да за­поч­нем нап­ри­мер от три; то­ва оп­ре­де­ля всич­ко в то­зи свят, как­то ма­те­ри­ал­ния свят е уп­рав­ля­ван от двойнственност. В ма­те­ри­ал­ния свят тър­жес­т­ву­ва двойнственност; в ду­хов­ния свят – тройнственост.

Има обстоятелства, къ­де­то със си­гур­ност не е ма­ло­важ­но да разберем, че ко­га­то ня­кой казва, че има бя­ла ма­гия и чер­на магия, то­ва по­каз­ва двойнственност. Но тя мо­же да има зна­че­ние са­мо в ма­те­ри­ал­ния свят; сле­до­ва­тел­но та­ка­ва лич­ност вед­на­га показва, че си ня­ма по­ня­тие от ос­нов­ни­те за­ко­ни на ду­хов­ния свят, тъй ка­то в ду­хов­ния свят двойн­с­т­ве­ннос­т­та ни­ко­га не мо­же да бъ­де ос­но­вен принцип. Както е истина, че двойн­с­т­ве­ннос­т­та ле­жи в ос­но­ви­те на фи­зич­но­-ма­те­ри­ал­ния свят, съ­що е ис­ти­на и това, че в свръ­х­се­тив­ния свят ни­ко­га не мо­жем да на­ме­рим двойнственност.

Човешкото съ­щес­т­во е свър­за­но с це­лия Космос; ка­то Земен чо­век то е Микрокосмос, и за да раз­бе­рем оп­ре­де­ле­ни не­ща е не­об­хо­ди­мо да на­учим по­ве­че за та­зи връзка.

Ние чухме, че ко­га­то чо­век про­ни­же во­ала на при­ро­да­та и про­ник­не в скри­тия зад при­ро­да­та свят, той се на­тък­ва на Ариманически същест- ва, съ­щес­т­ва от­да­де­ни на разрушение. В Световния Ред те­зи съ­щес­т­ва са жес­то­ки про­тив­ни­ци на чо­веш­ка­та Земна природа, та­ка че ако той по­ра­ди сла­бост се съ­юзи с тях - а то­ва ка­то по­со­чих е въз­мож­но - той се съ­юзя­ва с вра­го­ве­те на чо­ве­ка на Земята. Това е факт, и оп­ре­де­ле­на
връзка, съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и Космоса, пра­ви мно­го да спо­мог­не за та­къв съюз.

Тези съ­щес­т­ва зад во­ала на при­ро­да­та са ви­со­ко интелигентни. Гово- рил съм за чо­веш­ка­та интелигентност, но те­зи съ­щес­т­ва имат свой соб­с­т­вен вид мис­ле­не и интелигентност; те имат чувства, въп­ре­ки че те са раз­лич­ни от чо­веш­ки­те чувства; имат и воля, ма­кар че тя съ­що е раз­лич­на от чо­веш­ка­та воля. Те вър­шат оп­ре­де­ле­ни дела, ко­ито външ­но се из­ра­зя­ват в про­яв­ле­ни­ята на природата, но съ­щес­т­ве­на­та ре­ал­ност на ко­ито е скри­та зад воала. Има за­бе­ле­жи­тел­но сход­с­т­во меж­ду не­що у чо­ве­ка и на­й-­вис­ши­те спо­соб­нос­ти на те­зи същества. Ще изяс­ня то­ва по след­ния начин. Когато чо­век пре­се­че Прага на ду­хов­ния свят и се приб­ли­жи до те­зи същества, то­ва мо­же да му из­г­леж­да ся­каш нав­ли­за в ис­тин­с­ки ад, или ка­къв­то той си го представя, че е. Важното е това, той да раз­бе­ре из­жи­вя­ва­не­то правилно. Това, ко­ето ще го по­ра­зи на­й-м­но­го е за­бе­ле­жи­тел­на­та ин­те­ли­гент­ност на те­зи същества. Тъй ка­то те са из­к­лю­чи­тел­но умни, из­к­лю­чи­тел­но мъдри. Техните ду­шев­ни спо­соб­нос­ти се из­ра­зя­ват в та­зи интелигентност. Но ду­шев­ни­те сили, вис­ши­те си­ли на те­зи съ­щес­т­ва всич­ки­те са род­с­т­ве­ни на си­ли­те на чо­веш­ка­та нис­ша природа. Сетивните же­ла­ния у чо­ве­ка са съ­щи­те сили, ко­ито го по­ра­зя­ват ка­то тол­ко­ва зна­чи­ми в те­зи същества. Така има връз­ка меж­ду на­й-­низ­ши­те си­ли на чо­ве­ка и на­й-­вис­ши­те си­ли на те­зи ду­хов­ни същества. Ето за­що те се бо­рят да се отъж­дес­т­вят с низ­ши­те си­ли на човека. Когато ня­кой нав­ли­за в то­зи друг свят, в не­го въз­ник­ват ин­с­тин­к­ти на разрушение, ом­ра­за и дру­ги подобни, за­що­то те­зи съ­щес­т­ва из­ди­гат със­тав­ля­ва­що­то чо­веш­ка­та низ­ша при­ро­да до сво­ето соб­с­т­ве­но вис­ше естество, и със сво­ите вис­ши си­ли дейс­т­ват чрез чо­веш­ки­те низ­ши сили. Никой не мо­же да се свър­же с те­зи същества, без да при­ни­зи сво­ята соб­с­т­ве­на същност, без сил­но да уве­ли­чи си­ла­та на оп­ре­де­ле­ни се­тив­ни по­ри­ви и импулси.

Това е факт, на кой­то тряб­ва да се обър­не спе­ци­ал­но внимание, за­що­то той ни по­каз­ва как тряб­ва да си опис­ва­ме на­ше­то род­с­т­во с Космоса. В на­ша­та соб­с­т­ве­на чо­веш­ка при­ро­да има низ­ши под­ти­ци и импулси. Но те­зи низ­ши по­ри­ви са сили, ко­ито пред­с­тав­ля­ват низ­ши им­пул­си са­мо в нас ка­то чо­веш­ки същества. Същите те­зи под­ти­ци у те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва са вис­ши сили. Но те­зи съ­щес­т­ва ра­бо­тят през ця­ло­то вре­ме въ- т­ре в нас. Те са ви­на­ги там, в на­ша­та същност. Нашето раз­ви­тие в Ду- ховната Наука съ­щес­т­ве­но за­ви­си от раз­поз­на­ва­не­то им, от зна­ни­ето ни, че те са там. Това ни поз­во­ля­ва да кажем: ние има­ме на­ши­те по­-вис­ши и на­ши­те по­-низ­ши сили, и ос­вен то­ва оне­зи сили, ко­ито в нас са низши, в те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва са висши. Това раз­ши­ря­ва двойн­с­т­ве­ннос­т­та на на­ши­те вис­ши и низ­ши си­ли в триада. Когато вмес­то
двойн­с­т­ве­ннос­т­та на на­ши­те низ­ши и вис­ши си­ли раз­поз­на­ва­ме трои- чността, ние ве­че сме на ръ­ба на Прага на ду­хов­ния свят.

Както казах, в на­ша­та епо­ха е не­въз­мож­но да се въз­п­ри­еме метода, из­пол­з­ван от Отец Антониус в ра­бо­та­та му с Пол Глупакът; не­въз­мож­но е съ­що мно­го не­ща да се пра­вят по начина, по кой­то оп­ре­де­ле­ни Орде- ни са свик­на­ли да ги правят. Това е рав­ноз­нач­но на следното: поз­на­ни­ето в не­го­ва­та ста­ра фор­ма не мо­же да се използва. Тъй ка­то ако бъ­де пред­с­та­ве­но та­ка на хората, ще при­чи­ни точ­но онова, за ко­ето говоря. То без съм­не­ние би въз­бу­ди­ло низ­ши­те ин­с­тин­к­ти в тях.

Например, в све­та дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ва Орден, кой­то во­ди ня­кои хо­ра към за­поз­на­ва­не с те­зи тайн­с­т­ве­ни съ­щес­т­ва без ни­как­ва подго- товка. Във всич­ки та­ки­ва хо­ра се под­буж­дат ин­с­тин­к­ти за унищоже- ние, та­ка че то­зи Орден всъщ­ност е от­го­во­рен за из­п­ра­ща­не­то в све­та на чо­веш­ки съ­щес­т­ва с раз­ру­ши­тел­ни инстинкти. В един па­саж от свой труд Ницше за­гат­на за съ­щес­т­ву­ва­не­то на то­зи Орден, без да поз­на­ва точ­ни­те обстоятелства. (Виж бе­леж­ки­те в края на та­зи лек­ция - бел. англ. пр.)

Това е ед­на­та страна, към ко­ято чув­с­т­вах за край­но не­об­хо­ди­мо да на­со­ча вни­ма­ни­ето ви. Тук (ри­сун­ка на чер­на­та дъска) е воалът, пок­ри­ващ тай­ни­те зад природата. Воалът изоб­ра­зя­ва всичко, ко­ето мо­же да се дос­тиг­не с ма­те­ри­алис­тич­ни методи. Реалният свят се на­ми­ра отвъд, и да се нав­ле­зе в то­зи свят на­ис­ти­на не е прос­то нещо. Нека има­ме то­ва сил­но в предвид.

Другата стра­на е она­зи на жи­во­та на ду­ша­та с ней­ни­те дейнос­ти на мислене, чув­с­т­ва­не и воля. Но във формата, в ко­ято то­зи жи­вот на ду­ша­та ни се по­каз­ва вът­реш­но ка­то го изживяваме, той е майа, точ­но как­то външ­на­та при­ро­да е майа. Истинската фор­ма на на­шия вът­ре­шен жи­вот не е онова, ко­ето се раз­к­ри­ва на соб­с­т­ве­на­та ни ду­ша ка­то ми- слене, чув­с­т­ва­не и воля; ис­тин­с­ка­та ре­ал­ност е скри­та зад то­ва мисле- не, чув­с­т­ва­не и воля.

Точно как­то дип­ло­ми­ра­ни­те уче­ни днес ин­с­тин­к­тив­но раз­ви­ват възгле- да, че са­ма­та при­ро­да­та пред­с­тав­ля­ва ре­ал­ност и в края на кра­ища­та сти­гат до атомизма, та­ка и пред­с­та­ви­те­ли­те на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­ги­оз­ни об­щ­нос­ти се ста­ра­ят да сви­дел­с­т­ват за това, че мисленето, чув­с­т­ва­не­то и волята, ко­ито ду­ша­та поз­на­ва по оби­чайния начин, са ре­ал­ност и про­дъл­жа­ват в чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва след тях­на­та смърт. Точно как­то уче­ни­те опис­ват природата-майа, та­ка и пред­с­та­ви­те­ли­те на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­ги­оз­ни ор­га­ни­за­ции опис­ват ма­йа­та на ду­шев­ния живот, и по то­зи начин, от­но­во инстинктивно, до­веж­дат до оп­ре­де­ле­на тен­ден­ция в ево­лю­ци­ята на човечеството.

Знаете, че от Средновековието на­та­тък трихотомията, как­то бе на­ре­че­на - раз­де­ля­не­то на чо­ве­ка на тяло, ду­ша и дух - за­поч­на да бъ­де ерес в ис­то­ри­чес­ко­то Християнство. Както знаете, един срав­ни­тел­но ра­нен цър­ко­вен съ­бор пре­мах­на Духа и постанови, че чо­ве­кът би тряб­ва­ло да се раз­г­леж­да ка­то същество, със­то­ящо се са­мо от тя­ло и душа. И от то­га­ва на­та­тък то­ва ста­на оби­чай­но на Запад. В Средните Векове на­й-страш­но­то не­що бе да се го­во­ри за Духа, за трихотомията; тя бе смя­та­на за на­й-­ло­ша­та от всич­ки ереси, тъй ка­то Духът бе отхвърлен, а тя­ло­то и ду­ша­та ус­та­но­ве­ни ка­то двойнственност. Това е до­ка­за­тел­с­т­во за ста­ра­ни­ето да се тър­си до­ри и в чис­ла­та ка­то съ­от­не­се­ни към чо­ве­ка онова, ко­ето има зна­че­ние са­мо за то­зи Земен свят. Тенденцията е чо­ве­кът да бъ­де па­зен в свят, кой­то всъщ­ност е са­мо майа, за­що­то той не оти­ва от­въд мисленето, чув­с­т­ва­не­то и волята, ко­ито са­ми­те са от съ­що­то естество. Вниманието би­ва ог­ра­ни­ча­ва­но до оне­зи след­с­т­вия на нас­то­яща­та инкарнация, про­дъл­жа­ва­щи са­мо през пър­вия пе­ри­од меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Онова, ко­ето е из­ра­бо­те­но в чо­веш­ко­то съ- щество, за да пре­ми­не впос­лед­с­т­вие в след­ва­ща­та инкарнция, е из­ця­ло из­вън сметките.

Може би ще за­гат­на за то­ва по след­ния на­чин (виж диаграмата). Тук е тя­ло­то (червено) и тук скри­то­то зад не­го - ко­ето не е ви­ди­мо и мо­же да се въз­п­ри­ема са­мо с про­ник­ва­не в нер­в­ни­те окончания. Ако ато­ми­те не бя­ха при­ети ка­то фор­ми­ра­щи ос­но­ва­та на све­та и ня­кой из­ле­зе­ше из­вън тя­ло­то си чрез виждане /зрение/, той би стиг­нал до област, къ­де­то съ­щес­т­ва­та на раз­ру­ше­ни­ето са сграб­чи­ли це­лия човек. И вът­ре в то­ва ри­су­вам ду­шев­ния живот, раз­ви­ван от хо­ра­та във фи­зи­чес­кия свят (в синьо). Така чер­ве­но­то и синьо­то изоб­ра­зя­ват онова, за ко­ето чо­ве­кът знае тук, а имен­но сво­ята те­лес­на при­ро­да и своя ду­ше­вен живот. Но до­ка­то жи­ве­ем меж­ду раж­да­не­то и смъртта, не­до­ло­ви­мо­то (в жълто) се раз­ви­ва и ос­та­ва из­ця­ло не­въз­п­ри­ема­емо за нас. Когато умрем, на­ши­те мисли, чув­с­т­ва и во­ля не продължават; те се из­чер­п­ват и на свой ред се раз­ви­ва жъл­то­то (невъзприемаемото). Това уве­ли­ча­ва си­ла­та си меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не и та­ка ста­ва ос­но­ва­та на след­ва­ща­та инкар- нация. Ние се пре­раж­да­ме с но­во мислене, но­во чувстване, но­ва во­ля и но­ва те­лес­на природа. Така че ко­га­то го­во­рим за онова, ко­ето се раз­к­ри­ва на ду­ша­та ни тук на Земята, ние го­во­рим за нещо, ко­ето привърш- ва, не ид­ва за­ед­но с нас в след­ва­що­то превъплъщение. За са­ма­та ду­ша пред­с­та­ви­те­ли­те на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­ги­оз­ни об­щ­нос­ти казват:

смърт нов жи­вот

чер­ве­но

жъл­то

Всички уси­лия на пред­с­та­ви­те­ли­те на раз­лич­ни­те ре­ли­ги­оз­ни об­щ­нос­ти кло­нят съв­сем ре­ши­тел­но в по­со­ка­та да прик­ри­ват факта, че има ду­хо­вен свят, към кой­то при­над­ле­жи на­й-­вът­реш­на­та яд­ка на на­ше­то съ- щество, ко­ето е пре­доп­ре­де­ле­но да се про­явя­ва в пов­та­ря­щи се Земни животи, и в ин­тер­ва­ли­те меж­ду тях да пре­ми­на­ва в из­ця­ло ду­хов­на фор­ма на съществуване; те се опит­ват да скри­ят то­ва чрез пре­дос­та­вя­не на хо­ра­та утехата, че жи­во­тът на душата, из­ра­зя­ващ се в мисленето, чув­с­т­ва­не­то и волята, въп­ре­ки всич­ко е дос­та­тъч­но безсмъртен.

В сво­ите дейс­т­вия и на­со­ка на мис­ле­не те­зи пас­ти­ри на ду­ши­те ин­с­тин­к­тив­но пред­паз­ват чо­ве­ка от вли­за­не в кон­такт с оп­ре­де­ле­ни съще- ства. Човекът ни­ко­га ня­ма да про­ник­не в све­та на сво­ето ис­тин­с­ко и на­й-­вът­реш­но същество, ако не се за­поз­нае с оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва – точ­но как­то по опи­са­ния на­чин той се до­кос­ва до раз­лич­ни същества, ко­га­то же­лае и е на­ис­ти­на спо­со­бен да пре­мах­не во­ала на природата. Но съществата, с ко­ито той се свър­з­ва в то­зи раз­ли­чен свят, са от Лу- циферически порядък.

Ако ка­то ре­зул­тат от оп­ре­де­ле­но учение, пре­да­де­но му без нуж­на­та предпазливост, ня­кой вле­зе в кон­такт с оп­ре­де­ле­ни раз­ру­ши­тел­ни съ­щес­т­ва зад во­ала на природата, той ще ста­не та­къв да не це­ни ни­що в све­та и ско­ро ще бъ­де явно, че уни­що­жа­ва­не­то му е на­ис­ти­на при­ят­но - ко­ето не е нуж­но да бъ­де неп­ре­мен­но уни­що­жа­ва­не на външ­ни съще- ства. Много хора, на ко­ито то­ва се е слу­чи­ло са показвали, че им е при­ят­но да из­мъч­ват и под­тис­кат дру­ги­те души. Това са ха­рак­тер­ни­те че- рти, ко­ито ста­ват очевидни. Но ни­ко­га не мо­же да се казва, че хо­ра с та­ки­ва черти, дъл­жа­щи се на тех­ния съ­юз с Ариманическите еле­мен­тар­ни същества, са ви­на­ги егоистични. Не е нуж­но те да бъ­дат егоисти, и до­ри обик­но­ве­но не са. Те да­ват из­раз на подтик, дос­та раз­ли­чен от он­зи на егоизма. Те из­ра­зя­ват страст към унищожение, и раз­ру­ша­ват без ни на­й-­мал­ка лич­на из­го­да за се­бе си. Съществата, в чи­ято сфе­ра чо­век навлиза, са в ос­но­ва­та си съ­щес­т­ва на разрушението, и те го съб- лазняват, при­мам­ват го да унищожава.

Другите същества, в чи­ято сфе­ра чо­век навлиза, ко­га­то про­ник­не зад во­ала на ду­шев­ния живот, имат съв­сем раз­ли­чен характер. Те ня­мат лич­на страст към разрушение. В дейс­т­ви­тел­ност онова, ко­ето поз­на­ва­ме ка­то унищожаване, не вли­за в тех­ния мироглед. Те имат ис­тин­с­ка страст за сътворяване, за съз­да­ва­не - ог­ро­мен тла­сък към деятелност, към продуктивност. Те съ­що имат оп­ре­де­ле­ни вис­ши способности, по­-с­ла­бо свър­за­ни с на­ше­то мислене, от­кол­ко­то с на­ши­те чувства, и осо­бе­но с на­ша­та воля. Тук нав­ли­за­ме в сфе­ра на същества, свър­за­ни на­й-ве­че с на­ша­та воля, но - кол­ко­то и да е стран­но - с на­й-б­ла­го­род­ни­те стра­ни на на­ша­та воля.

Така ако вле­зем в то­зи свят без да зна­ем ни­що от онова, ко­ето знае По- светеният, а именно, че зад при­род­ния свят и съ­що зад све­та на ду­ша­та има ду­хо­вен свят, ко­га­то из­пъл­ним на­ша­та во­ля с идеали, ко­га­то раз­ви­ем възвишена, оду­хот­во­ре­на воля, то­ва ще при­ли­ча ся­каш сме се съ­юзи­ли точ­но с низ­ши­те ка­чес­т­ва на те­зи същества, в чи­ято сфе­ра сме навлезли. Има за­га­дъч­на връз­ка на прив­ли­ча­не меж­ду на­й-б­ла­го­род­ни­те чер­ти на на­ша­та во­ля и низ­ши­те по­ри­ви и же­ла­ния на те­зи съще- ства.

А се­га по­мис­ле­те за следното. Ако ду­хов­ни­ят во­дач на чо­ве­ка му да­ва уте­ха­та за безсмъртие, под­чер­та­вай­ки сил­но въз­ви­ше­нос­т­та на чо­веш­ка­та душа, Величието на Небесата и т.н., мо­же да се слу­чи чрез ня­кои тън­ки стимули, осо­бе­но ако е бла­го­ро­ден характер, той да раз­къ­са в ня­коя точ­ка за­ве­са­та на сво­ята ду­шев­на ак­тив­ност и да про­ник­не в тай­ни­те на сво­ето мислене, чув­с­т­ва­не и воля. Но то­га­ва той нав­ли­за в сфе­ра­та на те­зи съ­щес­т­ва на во­ля­та и пос­лед­с­т­ви­ето е, че иде­алис­тич­ни­те стра­ни на не­го­ва­та во­ля ще за­поч­нат да при­емат всъщ­ност чув­с­т­вен
характер. И сега, с то­ва в предвид, мо­ля про­че­те­те описанията, да­де­ни от оп­ре­де­ле­ни мис­ти­ци от два­та пола. Като че­те­те би­ог­ра­фи­ята на те­зи мистици, обър­не­те вни­ма­ние на страстната, чув­с­т­ве­на атмосфера, ко­ято ги е проникнала. Най-възвишените иде­али до­би­ват чув­с­т­вен харак- тер. Ще ви при­пом­ня екстаза, пре­жи­вян от ня­кои мис­ти­ци във връз­ка с тях­на­та "ду­шев­на годеница" или "ду­ше­вен младоженец"; мис­тич­но­то еди­не­ние при же­ни­те мис­ти­ци е ка­то чув­с­т­ве­но еди­не­ние със Спаси- теля, а при мъ­же­те мис­ти­ци ка­то ис­тин­с­ка връз­ка с го­де­ни­ца­та на ду- шата, с Дева Мария.

Старанието на те­зи съ­щес­т­ва на во­ля­та е да вли­ват в чо­веш­ко­то мисле- не, в не­го­ви­те идеи онова, ко­ето той ина­че поз­на­ва ка­то чувственост. Така е гру­бо казано. Тези същества, в чи­ито сфе­ри чо­век навлиза, се стре­мят - и от соб­с­т­ве­на­та им глед­на точ­ка то­ва е оп­рав­дан стре­меж - да из­ли­ват сво­ите чув­с­т­ве­ни ин­с­тин­к­ти в не­го­ва­та иде­али­зи­ра­на воля. И то­га­ва волението, ко­ето про­из­ли­за от главата, ко­ето ина­че има оп­ре­де­ле­но ка­чес­т­во на хлад­но безпристрастие, е про­ник­на­то от страстно, чув­с­т­ве­но из­жи­вя­ва­не на ду­хов­ния свят, ко­ето чес­то из­г­леж­да ся­каш има ха­рак­те­ра на трес­кав мистицизъм. Представителите на раз­лич­ни­те ре­ли­ги­оз­ни об­щ­нос­ти имат без­г­ра­ни­чен страх от това, и тех­ни­ят ужас е из­ця­ло пре­диз­ви­кан от оне­зи сред тех­ни­те вярващи, ко­ито нап­ред­ват ка­то мистици.

Наистина, тук ние има­ме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, гла­ва XII. Корабът на Одисей тряб­ва­ло да пре­ми­не през един те­сен про­ход меж­ду две чу­до­ви­ща - Сцила и Харибда. - бел. бълг. пр.) Ако же­ла­ем да про­ни­жем во­ала на природата, ние сти­га­ме до Сцила, до Ариманическите същества, ко­ито же­ла­ят да ни да­дат в изо­би­лие раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли на интелигентността. Ако же­ла­ем да про­ни­жем во­ала на ду­шев­ния живот, сти­га­ме до Харибда, до Луциферическите съ­щес­т­ва на волята, ко­ито с удо­вол­с­т­вие би­ха ни про­ник­на­ли с под­бу­ди към ду­хо­вен екстаз, ду­хо­вен захлас, ду­хов­ни инстинкти.

Свещеническите Ордени, гри­же­щи се за раз­ви­ти­ето на ре­ли­ги­оз­ния живот, сле­до­ва­тел­но в из­вес­тен сми­съл бя­ха пра­ви да внимават, ко­га­то се по­явя­ва­ха мис­ти­ци сред тях, на­й-­мал­ко­то за­що­то тъм­на­та стра­на на мис­ти­циз­ма не тряб­ва да из­ли­за на пре­ден план. Затова в из­вес­тен сми­съл те из­диг­на­ха прег­ра­ди сре­щу нав­ли­за­не­то в ду­хов­ни­те светове. Само по­мис­ле­те как оп­ре­де­ле­ни ре­ли­ги­оз­ни Ордени - го­во­ря не за окултни, а за ре­ли­ги­оз­ни Ордени - бя­ха свър­з­ва­ни с фи­зи­чес­ки труд, с ра­бо­та поз­во­ля­ва­ща да въз­ник­не в ду­ша­та въз­хи­ще­ние от природата, нас­ла­да от онова, ко­ето жи­вее на­око­ло в света; са­мо по­мис­ле­те как та­ки­ва Ордени, ако те­зи прин­ци­пи бя­ха разбирани, изис­к­ва­ха външен, фи­зи­чес­ки труд. Онези, ко­ито ос­но­ва­ва­ха та­ки­ва Ордени, си казваха:

Както виждате, има­ме си ра­бо­та с двойнственност: обек­тив­ни­ят окул­ти­зъм който, ако е са­мо под­не­сен на не­под­гот­ве­ни­те хора, ги пра­ви разрушители; и су­бек­тив­ни­ят мис­ти­ци­зъм който, ако е раз­вит или се по­явя­ва вне­зап­но при иде­алис­тич­ни натури, пра­ви хо­ра­та его­ис­ти - его­ис­ти ка­то онези, ко­ито мо­гат да се на­ме­рят в ли­це­то на мно­го­то мистици, раз­ви­ли прос­то ед­на из­тън­че­на фор­ма на егоизъм, не­уло­ви­ма ма­ния за под­х­ран­ва­не на сво­ите соб­с­т­ве­ни души. Ако про­че­те­те би­ог­ра­фи­ите на мистиците, чес­то ще бъ­де­те ужа­се­ни от егоизма, кой­то те показват.

Областта на Сцила е она­зи на духовете, слу­же­щи на Ариман. Ние нав­ли­за­ме в тях­на­та сфера, ако раз­ви­ва­ме не егоизъм, а во­ля за унищоже- ние. Ако раз­ви­ва­ме су­бек­тив­ния мистицизъм, свър­зан с Луцифериче- ските ду­хо­ве на во­ля­та в чи­ято сфе­ра навлизаме, то­га­ва Харибда ни приб­ли­жа­ва от дру­га­та страна; тъй ка­то те­зи ду­хо­ве пра­вят всичко, за да под­х­ран­ват егоизма, та­ка че све­та за нас да бъ­де са­мо соб­с­т­ве­но­то ни вът­реш­но естество. Това е двойн­с­т­ве­ннос­т­та в ма­те­ри­ал­ния свят: обек­ти­вен окул­ти­зъм - су­бек­ти­вен мистицизъм. Може да има от­к­ло­не­ния във вся­ка от две­те посоки.

Принципно казано, в оно­ва ко­ето е раз­ви­ва­но от сто­ле­тия на­сам при­със­т­ва от ед­на стра­на обек­тив­ни­ят окултизъм, па­зен в Тайните Обще- ства и Ордени, но ве­че не­мо­жещ ефи­кас­но да бъ­де за­щи­та­ван за­ра­ди сил­на­та тен­ден­ция към публичност. Чухме за усилията, нап­ра­ве­ни да се на­ме­ри из­ход от дилемата. И от дру­га страна, има су­бек­ти­вен ми- стицизъм.

На то­ва се дължи, че ко­га­то ис­ках­ме да по­ло­жим ос­но­ви­те на Духов- ната Наука, бе наш дълг да не се ос­та­вим да бъ­дем при­ма­ме­ни от Сци- ла или от Харибда, а да се на­со­чим меж­ду тях; бе наш дълг да не раз­ви­ва­ме ни­то старият, тра­ди­ци­онен окултизъм, ни­то старият, тра­ди­ци­онен мистицизъм. И се­га има­те по­-дъл­бо­ка пред­с­та­ва как­во при­да­ва на на­ше­то Движение не­го­ва­та посока. И обек­тив­ни­ят окултизъм, и су­бек­тив­ни­ят мис­ти­ци­зъм тряб­ва да бъ­дат избегнати. Нашата Духовна
Наука тряб­ва да бъ­де от естество, оси­гу­ря­ва­що то­ва Сцила, та­ка как­то и Харибда, да бъ­дат избегнати.

Имам да ви ка­жа още за ос­нов­ния характер, кой­то на­ша­та Духовна Наука тряб­ва да изгражда, за да мо­же да бъ­де да­леч от две­те опасно- сти. Но оче­вид­но не мо­же да се из­бег­не то­ва в нас­то­ящо­то вре­ме при нас да ид­ват оп­ре­де­ле­ни хора, вън от пог­реш­ни­те представи, за­що­то ня­кои от тях тър­сят стария, обек­ти­вен окултизъм, до­ка­то дру­ги скри­то коп­не­ят за стария, су­бек­ти­вен мистицизъм. Малко е ве­ро­ят­но ед­ни­те или дру­ги­те да на­ме­рят сред нас онова, ко­ето търсят. Но те вярват, че го намират, ка­то тъл­ку­ват на­ше­то уче­ние така, че да под­хож­да на соб­с­т­ве­на­та им наклонност. Нашето уче­ние тряб­ва да се офор­ми и на­ше­то от­но­ше­ние към не­го тряб­ва да бъ­де такова, ся­каш на­ши­ят ко­раб след­ва курс меж­ду Сцила и Харибда - за то­ва ще го­во­ря от­но­во утре.