Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Сега в жи­во­та на фи­зи­чес­ки план в мно­го от­но­ше­ния сме пред­па­зе­ни от от­к­ло­не­ния в ед­на или дру­га посока. Преди мно­го го­ди­ни обър­нах вни­ма­ние на та­зи защита, ко­га­то във връз­ка с проб­ле­ма за Пазача на Прага да­дох оп­ре­де­ле­ни загатвания, ко­ито бя­ха раз­ши­ре­ни с те­че­ние на времето. Дори в ран­ни­те статии, се­га съб­ра­ни в кни­га­та "Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?", бе по­ка­за­но как на фи­зи­чес­ки план чо­ве­кът е пред­па­зен от твър­де лес­ни от­к­ло­не­ния в ед­на или дру­га по­со­ка в ин­те­лек­ту­ал­ния и мо­рал­ния живот. Ние нав­ли­за­ме в съ­щес­т­ву­ва­не по та­къв начин, че оп­ре­де­ле­ни ръ­ко­вод­ни си­ли за жи­вот са за­ед­но с нас през на­ше­то детство. Добре знаем, че ед­ва в по­-къс­ни­те го­ди­ни дос­ти­га­ме ета­па да бъ­дем спо­соб­ни да уп­раж­ня­ва­ме на­ша­та спо­соб­ност за сво­бод­но отсъждане.

Ако наб­лю­да­ва­те ед­но де­те и срав­ни­те не­го­вия ду­ше­вен жи­вот с то­зи на въз­рас­тен човек, ще за­бе­ле­жи­те оп­ре­де­ле­на разлика. Можете спра­вед­ли­во да кажете: вмес­то един вид съ­но­по­до­бен живот, кой­то во­ди в сво­ето детство, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во за­поч­ва в по­-къс­ни­те го­ди­ни да уп­раж­ня­ва сво­ята соб­с­т­ве­на спо­соб­ност на сво­бод­на преценка. Много е важ­но да сме на­яс­но с те­зи изменения.

Ако в раз­ми­съ­ла за це­лия ход на чо­веш­кия жи­вот от раж­да­не­то до смър­т­та има­ме сил­но пред­вид детството, мо­же би има въз­мож­ност да обър­нем не­дос­та­тъч­но вни­ма­ние на та­зи ме­та­мор­фо­за на вът­реш­ния жи­вот на душата. Но то­ва е важ­но да се разбере, за­що­то периодът, през кой­то на­ша­та си­ла за пре­цен­ка не е още на­пъл­но събудена, е съ­щи­ят то­зи период, в кой­то мо­гат да бъ­дат по­лу­че­ни во­де­щи им­пул­си за по­-къс­ния живот. Заради на­ша­та си­ла на сво­бод­на пре­цен­ка ние трябва, та­ка да се каже, да бъ­дем об­ви­ти в сън през ран­ни­те го­ди­ни на на­шия живот, за да мо­же оп­ре­де­ле­ни ръ­ко­вод­ни си­ли да на­ме­рят своя път в на­шия ин­те­лект и в на­ши­те мо­рал­ни импулси, за да не крис­та­ли­зи­ра­ме преж­дев­ре­мен­но силите, ко­ито са ни да­ре­ни за це­ли­те на на­шия живот, и ко­ито са "вдъхнати" - не каз­вам "включени" - в на­ше­то същество. Та- ка има­ме не­що за це­лия си живот; ние се ръ­ко­во­дим през жи­во­та от ин­те­лек­ту­ал­ни­те и мо­рал­ни­те импулси, вдъх­на­ти в на­ша­та душа.

Когато се приб­ли­жа­ваме към идеи за ду­хов­ния свят, ние ста­ва­ме в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние по-свободни. Често се е каз­ва­ло и тряб­ва от­но­во и от­но­во да бъ­де повтаряно, че приб­ли­жа­ва­не­то към ду­хов­ния свят е съ­що и един вид про­буж­да­не от оби­чай­ни­те ус­ло­вия и об­с­то­ятел­с­т­ва в живота; отново, следователно, то­ва е из­ме­не­ние в ме­та­мор­фо­зи­те на живота, по­доб­но на метаморфозата, во­де­ща от детс­т­во­то към спо­соб­нос­т­та за сво­бод­но от­съж­да­не в по­-къс­ния живот.
Но то­ва означава, че ко­га­то въз­п­ри­ема­ме ду­хов­но­-на­уч­ния въз­г­лед за света, мо­же мно­го лес­но да се слу­чи ста­бил­на­та на­со­ка на живота, ко­ято поз­на­вах­ме по-рано, да за­поч­не да се колебае. Така че ко­га­то за­поч­нем да схва­ща­ме ре­ал­нос­т­та на ду­хов­ни­те светове, е въп­рос на съ­би­ра­не си­ли­те на це­лия чо­век вът­ре в нас - за­що­то се нуж­да­ем от "сто­ли­ца­та на живота", вдъх­на­та в нас по вре­ме на детс­т­во­то за да се доб­ли­жим пра­вил­но до нещата, ко­ито се­га ще ни бъ­дат раз­к­ри­ти от све­та зад от­въд­на­та стра­на на Прага. И аз ви по­ка­зах кол­ко лес­но е под влия- ния, ко­ито про­дъл­жа­ват ес­тес­т­ве­но от раз­лич­ни­те по­то­ци на времето, да се заб­лу­диш в ед­на или дру­га посока. Отклонение ка­то сре­ща­но­то в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дъл­жи на факта, че сил­ни­ят им­пулс на ма­те­ри­ализ­ма мо­же да ока­же въз­дейс­т­вие вър­ху ду­ши­те на хо­ра­та - казвам, мо­же да ока­же въздействие. Просто за­що­то дейс­т­ва­ха из­точ­ни влияния, бе­ше въз­мож­но от­к­ло­не­ние в посока, ко­ято до­ве­де до кле­ве­та за ця­ла­та при­ро­да на нас­то­яща­та Луна, и от дру­га стра­на бе въз­мож­но отклонение, за­що­то бе­ше в ин­те­ре­си­те на оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти да не се поз­во­ли ис­ти­на­та за пов­та­ря­щи­те се жи­во­ти на Земята да из­ле­зе наяве. Онзи, кой­то има­ше ин­те­рес - в слу­чая то­ва не бе са­ми­ят Синет, а он­зи зад не­го - да се по­мог­не ма­те­ри­ализ­мът в чо­веш­кия жи­вот да бъде, та­ка да се каже, "ултраматериализиран", внед­рен в ед­на ина­че вяр­на система, учещ на не­ща ка­то оно­ва от­нос­но Луната, и та­ка да­вай­ки из­к­ри­вя­ва­не в спе­ци­фич­на посока.

Сега знаем, че осо­бе­но през пос­лед­ни­те сто­ле­тия Западната ци­ви­ли­за­ция и ней­но­то Американско раз­к­ло­не­ние са обект на сил­но Християн- ски импулс. Аз са­ми­ят се опит­вам да обясня, че зна­че­ни­ето на Хри- стиянството не за­ви­си от то­ва как­во всъщ­ност мо­же да бъ­де раз­б­ра­но от не­го - по­не­же го­ля­ма част ще ста­не раз­би­ра­ема ед­ва в бъдеще, а са­ми­те ние ед­ва за­поч­ва­ме да схва­ща­ме оп­ре­де­ле­ни факти, свър­за­ни с Мистерията на Голгота. Но им­пул­си­те на Християнството са реални; те въз­дейс­т­ват до­ри ко­га­то хо­ра­та още не ги разбират. В ран­ни­те ве­ко­ве обаче, оп­ре­де­ле­ни кос­ми­чес­ки ис­ти­ни бя­ха из­к­лю­че­ни от те­зи им- пулси. Тези ис­ти­ни са из­ця­ло съв­мес­ти­ми с Християнството, въп­ре­ки че про­ни­ца­тел­нос­т­та не ус­пя­ва да до­ка­же това. Истини от­нос­но пов­та­ря­щи­те се жи­во­ти на Земята бя­ха из­тег­ле­ни от Християнството, и та­ка Западната кул­ту­ра и Американското раз­к­ло­не­ние въз­ник­на­ха с фор­ма на Християнство, от ко­ято уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се жи­во­ти на Зе- мята бе изключено.

Показах ви как оп­ре­де­ле­ни окул­тис­ти по­ло­жи­ха уси­лия да за­па­зят то­зи ста­но­ви­ще на Християнството - становище, ко­ето от­х­вър­ля ис­ти­на­та за пов­та­ря­щи­те се Земни животи. Говорих за нап­рав­ле­ни­ята в окултизма, ко­ито бя­ха свър­за­ни нап­ри­мер с Висшето Духовенство на Църквата.
Замесените бя­ха хо­ра на познанието, те бя­ха доб­ре информирани. Мо- же да се каже, че те раз­би­ра­ха мно­го по­ве­че от окултизъм, от­кол­ко­то во­де­щи­те чле­но­ве на Теософското Общество. Но един­с­т­ве­на­та им цел бе да оси­гу­рят уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се Земни жи­во­ти да бъ­де отс­т­ра­не­но до­ри още по-убедително; от­тук и тях­но­то отричане, че човекът, как­то съм по­ка­зал в "Тайната Наука", в хо­да на сво­ята Земна ево­лю­ция вли­за в от­но­ше­ния с дру­ги­те пла­не­ти на Слънчевата Система.

Силите тук, внед­ре­ни в чо­веш­ка­та душа, имат не­що об­що глав­но с чо­веш­ко­то учас­тие в Космоса из­вън Земята; и от те­зи сре­ди се же­ла­еше хо­ра­та да бъ­дат ос­та­ве­ни в не­ве­де­ние от­нос­но то­ва участие. Намере- нието бе те да се от­к­ло­нят от осъзнаването, че ду­ша­та е свър­за­на не са­мо със Земята и ней­ни­те събития, а съ­що и с оно­ва там от­вън в Космо- са, прос­вет­ва­що до­лу до нас нап­ри­мер от дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та Слънчева система.

Поради това, че ра­бо­тят вър­ху чо­веш­ко­то същество, им­пул­си­те про­из­ли­за­щи от дру­ги­те пла­не­ти на на­ша­та Слънчева сис­те­ма имат си­ла­та да из­т­ръг­нат душата, ка­то жи­ве­еща душа, от фи­зи­чес­ка­та смърт. Това е тях­на­та съ­щес­т­ве­на функция, как­то мо­же­те да осъз­на­ете от опи­са­ни­ята на жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, ко­ито съм да­вал по раз­лич­ни по­во­ди и от раз­лич­ни глед­ни точки.

Но ако раз­г­ле­да­те на­зад ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то ще намерите, че точ­но във времената, ко­га­то ата­вис­тич­но­то знание, яс­но­вид­с­ко­то зна- ние, при­със­т­ва­ше ка­то древ­но наследство, хо­ра­та от­п­ра­вя­ха своя пог­лед към дру­ги­те не­бес­ни те­ла на на­ша­та Слънчева система, и Астро- логията - ко­ято в на­ши дни е ста­на­ла та­ка­ва съм­ни­тел­на на­ука - иг­ра­еше ро­ля от ог­ром­на важ­ност в оне­зи ста­ри времена.

Защо, мо­жем да се попитаме, Астрологията е прес­та­на­ла да иг­рае та­зи важ­на роля? Това е за­що­то пог­ле­дът на чо­веш­ки­те ду­ши тряб­ва­ше да бъ­де отклонен, с цел Християнството да има вре­ме да пус­не ко­ре­ни в Земното Битие. Точно как­то пог­ле­дът на яс­но­ви­де­ца тряб­ва­ше да бъ­де от­к­ло­нен от има­ги­на­тив­ния свят, та­ка съ­що тряб­ва­ше и пог­ле­дът да бъ­де от­к­ло­нен от импулсите, про­из­ти­ча­щи от пла­не­ти­те на на­ша­та Слънчева система. Всичко, ко­ето е ос­та­на­ло от Астрологията, се съ­дър­жа в ста­ри традиции. Аз чес­то съм го­во­рил за това. В из­вес­тен смисъл, ние мо­жем да кажем: ста­ро­то яс­но­вид­с­т­во и съ­що ста­ро­то виж­да­не на импулсите, про­из­ли­за­щи от пла­не­ти­те на Слънчевата си- стема, бя­ха ограничени. Човекът бе за­то­чен във фи­зи­чес­ки въз­п­ри­ема­емия свят, във сетивата, чрез ко­ито ще­ше да въз­п­ри­ема са­мо случ­ва­що­то се на Земята. Това бе­ше с цел им­пул­си­те на Мистерията на Голгота да мо­гат да на­рас­нат по си­ла и да се вко­ре­нят в ду­ши­те на хората, в

чув­с­т­ва­та на вярващите, та­ка че хо­ра­та да бъ­дат вът­реш­но задълбо- чени.

В древ­ни вре­ме­на яс­но­вид­с­т­во­то беше, в края на краищата, външ­на способност. Не ста­ва­ше въп­рос то да тряб­ва да се при­до­би­ва с усилия, тъй ка­то бе наследство. Точно как­то чо­ве­кът днес има очи и уши, та­ка в оне­зи вре­ме­на той има­ше спо­соб­нос­т­та за ясновидство. Но наб­ли­жа­ват времена, ко­га­то яс­но­вид­с­т­во­то все по­ве­че ще бъ­де възвръщано. То- ва нап­ра­ви не­об­хо­ди­мо в ед­на фа­за в не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не чо­ве­кът да бъ­де изо­ли­ран от ду­хов­ния свят и ог­ра­ни­чен във външния, ми­не­ра­лен свят, за да мо­же всич­ко да бъ­де из­г­ра­де­но от­но­во отвътре; как­во­то бе­ше виж­да­но отвън, тряб­ва се­га да бъ­де из­г­ра­де­но от­но­во отвътре. Ще ви го ски­ци­рам ето та­ка (ри­сун­ка­та на чер­на­та дъска).

Представете си чо­век със ста­ро­то яс­но­вид­с­ко виждане. (Ще взе­ма око­то ка­то пред­с­тав­ля­ва­що яс­но­вид­с­кия поглед, въп­ре­ки че то­ва не е фун­к­ция един­с­т­ве­но на окото.) Той от­п­ра­вя своя пог­лед към звез­д­ни­те не­бе­са и съ­зи­ра раз­лич­ни­те ду­хов­ни им­пул­си бли­ка­щи оттам.

След това, с те­че­ние на епо­хи­те то­ва яс­но­вид­с­т­во угас­на и чо­веш­ки­ят пог­лед бе ог­ра­ни­чен до яв­ле­ни­ята на Земното съществуване. Нещо дру­го тряб­ва­ше да въз­ник­не на мяс­то­то на по­-раннно­то ясновидство, не­що ко­ето мо­же да бъ­де по­со­че­но ка­то кажем: Каквото пре­ди ид­ва­ше отвън, тряб­ва се­га да про­из­ле­зе отвътре. Човекът тряб­ва да се на­учи да от­п­ра­вя на­вън как­во­то Небесата са внед­ри­ли в него, за да мо­же той от­но­во да на­ме­ри сво­ите връз­ки с Небесата.

Посоката, ко­ято тряб­ва­ше да бъ­де следвана, бе­ше точ­но про­ти­во­по­лож­на на она­зи от по­-ран­ния път. Действителен факт е, че чо­веш­ка­та при­ро­да в нас­то­ящия мо­мент на вре­ме­то е във­ле­че­на в про­цес на ре-организация. Тя бе пре­ми­на­ла през точ­ка­та на на­й-­дъл­бо­ка тъм­ни­на - един из­раз на ко­ето бе­ше на­ре­че­но­то от мен ис­тин­с­ко на­вод­не­ние с ма­те­ри­али­зъм в сре­да­та на XIX век.

Могат да се нап­ра­вят за­бе­ле­жи­тел­ни открития, ако ня­кой нав­ле­зе дъл­бо­ко в те­зи неща. Цялото усещане, че чо­ве­кът има етер­но тя­ло е из­чез­на­ло и гос­под­с­т­ва усещането, че той има са­мо фи­зи­чес­ко тяло. Но ще бъ­де из­ця­ло пог­реш­но да вярваме, че то­ва схва­ща­не за човека, имащ са­мо фи­зи­чес­ко тяло, е мно­го старо. Това изоб­що не е така. Ако то­ва ог­ра­ни­ча­ва­не до фи­зи­чес­ко­то тя­ло на­ис­ти­на бе пре­диз­ви­ка­но от ця­лос­т­ния при­лив на ма­те­ри­али­зъм през XIX век, то­га­ва хо­ра­та би тряб­ва­ло по­-п­ре­ди да под­раз­би­рат не­що за етер­но­то тяло, ко­ето то­га­ва е би­ло подтиснато, но се­га от­но­во из­ли­за наяве. Бих мо­гъл да ви дам мно­го доказателства, че по­-ра­но се зна­еше не­що за етер­но­то тяло, съ­щес­т­ву­ва­не­то на ко­ето за­поч­на пос­те­пен­но да се пренебрегва. Бих мо­гъл да ци­ти­рам мно­го па­са­жи от по­-ран­ни творби, но ще ви про­че­та един та­къв от книга, пуб­ли­ку­ва­на през 1827 год. На стр. 208 се на­тък­ва­ме на за­бе­ле­жи­те­лен абзац. Ще го про­че­та мно­го бавно, та­ка че да мо­же­те да пре­це­ни­те кол­ко раз­лич­но се пи­ше за те­зи не­ща днес под вли­яни­ето на възгледи, ста­на­ли из­ця­ло материалистични.

Какво ис­ка ав­то­рът да из­ра­зи тук? Той ис­ка да посочи, че външ­но­то хра­не­не не е фак­та от пър­вос­те­пен­на важност, а че до­ка­то външ­но­то хра­не­не се състои, то из­в­ли­ча по­ток от хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти в кръв- та, та­ка че про­дъл­жа­ва про­цес в онова, ко­ето ле­жи в ос­но­ва­та на кръв­та ка­то ете­рен жиз­нен принцип. Това е на­пи­са­но през 1827 год. Авто- рът е сло­жил ско­би око­ло ду­ми­те "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е си­но­ним на "имагинативен". Мога ед­нак­во доб­ре да про­че­та те­зи ре­до­ве така: "не пре­ди в има­ги­на­тив­ни­те мем­б­ра­ни кръв­та да се уси­ли и та­ка да се ка­же да суб­ли­ми­ра във витализиращо, фор­ми­ра­що ди­ха­ние (Aura Vitalis)." . . . пос­лед­ни­те две ду­ми са в скоби. "Aura Vitalis" мо­же да се пре­ве­де са­мо ка­то "етер­но тяло".

Човекът, на­пи­сал това, бе про­фе­сор по пси­хи­ат­рич­на те­ра­пия в Уни- верситета в Лайпциг и док­тор в бол­ни­ца­та "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за ко­го­то го­во­рих вед­нъж във връз­ка с Гьоте.

Могат да се да­дат сто­ти­ци по­доб­ни при­ме­ри и те ще ви по­со­чат как ня­ко­га на­чи­нът на мис­ле­не бе­ше на­пъл­но различен, как знанието, ко­ето бе­ше на­ли­це във все­ки слу­чай до не тол­ко­ва отдавна, бе из­ро­де­но в ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед за света.

Някой мо­же да каже: Едно те­че­ние на поз­на­ние пос­те­пен­но из­чез­ва и се по­явя­ва ма­те­ри­алис­тич­ни­ят въз­г­лед за света, но под те­че­ни­ето се раз­ви­ва су­б-­те­че­ние в чо­веш­ка­та природа. Връзката с Космоса е ус­та­но­ве­на отново, то­зи път отвътре. Вие мо­же­те още да кажете: Докажете ни, че е има­ло хора, ко­ито са под­раз­би­ра­ли факта, че до­ка­то от ед­на стра­на зна­ни­ето за дейнос­ти­те на етер­но­то тя­ло изчезваше, от дру­га етер­но­то тя­ло се ре­ви­та­ли­зи­ра­ше от­но­во отвътре.

Тук ще ви про­че­та па­саж от книга, пуб­ли­ку­ва­на до­ри още по-рано, от кой­то мо­же­те да разберете, че на­ис­ти­на има­ше хора, ко­ито об­ръ­ща­ха вни­ма­ние на промяната, ко­ято ще се със­тои в ус­т­ройс­т­во­то на чо­ве­чес­т­во­то в бъдеще. Разбира се, ис­то­ри­ята е раз­ка­за­на в мно­го за­бу­ле­на форма, но във все­ки слу­чай е разказана. Историята е за един жен­с­ки образ. Когато че­та пасажа, по­ве­че­то от вас ще поз­на­ят от­къ­де е той.

Ние четем, че има ду­ша в тя­ло­то на жена, ко­ято ве­че не во­ди Земен живот, а Слънчев живот, че в хо­да на своя жи­вот тя оби­ка­ля в по­-ши­ро­ки и по­-ши­ро­ки сфе­ри - сле­до­ва­тел­но мо­же да се допусне, че съ­щес­т­ва­та са тол­ко­ва по-телесни, оти­вай­ки към центъра, и тол­ко­ва по-духовни, оти­вай­ки към периферията. Тук е опи­са­на душа, ко­ято жи­вее с Космоса. (Гьоте - "Вилхелм Майстер", том II - бел. англ. пр.)

Макариа е в на­ша­та Слънчева сис­те­ма в отношение, ко­ето ед­ва мо­жем да пос­ме­ем да изразим. В дух, душа, въображение, тя не из­ли­за из­вън се­бе си; но тя не са­мо гледа, а в съ­що­то вре­ме е и част от всичко; тя виж­да се­бе си от­не­се­на в оне­зи не­бес­ни сфери, но по дос­та спе­ци­ален начин. От сво­ето детс­т­во тя стран­с­т­ва око­ло Слънцето, и до­ри как­то се­га е разкрито, в спирала, от­да­ле­ча­вай­ки се все по­ве­че и по­ве­че от цен­тъ­ра и оби­ка­ляй­ки по по­со­ка на външ­ни­те области.

Ако приемем, че до­кол­ко­то ед­ни съ­щес­т­ва са телесни, те са ус­т­ре­ме­ни в по­со­ка към центъра, до­кол­ко­то са ду­хов­ни - към периферията, то на­ша­та при­ятел­ка при­над­ле­жи към най-духовните. Тя ся­каш се е ро­ди­ла са­мо за да се ос­во­бо­ди от Земното, та да про­ник­не в на­й-б­лиз­ки­те и най-­от­да­ле­че­ни­те кът­че­та на Битието. Тази способност, във все­ки слу­чай чудесна, оба­че и е би­ла пре­да­де­на от на­й-­ран­на въз­раст ка­то ед­на труд­на задача. Тя си спом­ня от детс­т­во­то сво­ето на­й-­вът­реш­но Себе ка­то про­ни­за­но от свет­лин­ни същества, ка­то про­яс­не­но от светлина, на ко­ято до­ри и на­й-­яр­ка­та слън­че­ва свет­ли­на не мо­же да повлияе.

Тя сле­до­ва­тел­но но­си из­точ­ни­ци на свет­ли­на вът­ре в се­бе си, и външ­на­та свет­ли­на не мо­же да "влияе" над нея.

Често тя виж­да две слънца; ед­но вътрешно, дру­го в небето; две луни, от ко­ито външ­на­та в сво­ята го­ле­ми­на си ос­та­ва съ­ща­та във всич­ки фази; вът­реш­на­та ви­на­ги на­ма­ля­ва все по­ве­че и повече.

Този дар от­да­ле­чи ней­ни­те ин­те­ре­си от оби­чай­ни­те неща, но чу­дес­ни­те и ро­ди­те­ли на­соч­ва­ха всич­ко към ней­на­та култура. Всички спо­соб­нос­ти бя­ха жи­ви в нея, всич­ки дейнос­ти работеха, та­ка че тя раз­би­ра­ше как да удов­лет­во­ри всич­ки свои външ­ни взаимоотношения, и до­ка­то сър­це­то и, ду­хът и, бя­ха из­ця­ло из­пъл­не­ни с ви­де­ния не от то­зи свят, ней­ни­те дейс­т­вия и де­ла ос­та­ва­ха ви­на­ги под­хож­да­щи на на­й-­въз­ви­ше­но благоприличие. Както тя израсна, нав­ся­къ­де помагаща, неп­рес­тан­но в го­ле­ми и мал­ки услуги, тя бро­де­ше ка­то Божий ан­гел на Земята, до­ка­то ней­но­то из­ця­ло ду­хов­но съ­щес­т­во се дви­же­ше на­ис­ти­на око­ло Слънцето на то­зи свят, но в пос­то­ян­но уве­ли­ча­ва­щи се кръ­го­ве към оно­ва от­въд то­зи свят.

Разкошът на то­ва по­ло­же­ние бе до из­вес­т­на сте­пен променен, та­ка че на нея съ­що и из­г­леж­да­ше ся­каш се за­зо­ря­ва и смрачава; до­ка­то с уга­се­на вът­реш­на свет­ли­на тя се стре­ме­ше на­й-п­ре­да­но да из­пъл­ни вън-­
шни­те си задължения, със све­жия бля­сък на вът­реш­на­та свет­ли­на тя се от­да­ва­ше на на­й-б­ла­гос­ло­ве­но спокойствие. Да, тя ще­ше да забележи, че не­що ка­то об­ла­ци над­вис­ват над нея от вре­ме на време, и за из­вес­т­но вре­ме за­тъм­ня­ва­ха пог­ле­да и към не­бес­ни­те прид­ру­жи­те­ли – пе- риод, кой­то тя раз­би­ра­ше как да опол­зот­во­ря­ва неп­ре­къс­на­то за бла­го­по­лу­чи­ето и въз­хи­ще­ни­ето на сво­ето обкръжение.

Докато тя па­зе­ше сво­ите виж­да­ния в тайна, изис­к­ва­ше се мно­го от нея, за да ги понася. Каквото тя раз­к­ри от тях не бе прието, или бе пог­реш­но интерпретирано; за­то­ва в своя дъ­лъг жи­вот тя го ос­та­ви да се про­яви външ­но ка­то болест, и в се­мейс­т­во­то и ви­на­ги го­во­ре­ха за то­ва така; но нак­рая доб­ра­та съд­ба и пред­с­та­ви човека, как­то виждате, ед­нак­во це­нен ка­то доктор, ма­те­ма­тик и астроном; док­рай бла­го­ро­ден човек, кой­то оба­че пър­во­на­чал­но се доб­ли­жи до нея без любопитство. Но ко­га­то при­до­би до­ве­рие в него, тя пос­те­пен­но му опи­са сво­ето по- ложение, съ­еди­ни нас­то­яще­то с ми­на­ло­то и свър­за събитията, той бе тол­ко­ва запленен, че по­ве­че не мо­же­ше да се раз­де­ли с нея, и ден след ден се ста­ра­еше да про­ник­ва все по­-дъл­бо­ко в тайната.

Отначало той да­де яс­но да се разбере, че го смет­на за заблуда, за­що­то тя не скри, че от на­й-­ран­на въз­раст се е за­ни­ма­ва­ла с поз­на­ние за звез­ди­те и небето, че е би­ла обу­ча­ва­на от тях, и не е про­пус­ка­ла въз­мож­ност да до­бие яс­на пред­с­та­ва за ус­т­ройс­т­во­то на све­та от ма­ши­ни­те и книгите. Той сле­до­ва­тел­но не бе ка­зал пос­лед­на­та си дума; бе­ше на­уче­но наизуст, ефек­та на под­дър­жа­но­то на ви­со­ка сте­пен въображение, мо­же­ше да се до­пус­не вли­яние на паметта, до­ба­вя­не на си­ла­та на пре- ценка, но осо­бе­но на прик­ри­та пресметливост.

Той е ма­те­ма­тик и сле­до­ва­тел­но твърдоглав, ясен ум и сле­до­ва­тел­но невярващ. Дълго вре­ме той се съпротивляваше, сле­де­ше как­во тя спо- менава, имен­но та­ка се ста­ра­еше да се доб­ли­жи до пос­лед­с­т­ви­ето от раз­лич­ни­те години, при­дър­жа­ше се осо­бе­но към на­й-­но­во­то станови- ще, про­ти­во­по­лож­но­то на раз­би­ра­ни­ята за не­бе­са­та и тех­ни­те задачи, и нак­рая възкликна:

"Защо Бог и Природата да не бъ­дат жи­ве­еща "Armillarsphere", ра­зум­но дви­же­ние на ча­сов­ни­ков механизъм, та­ка че точ­но как­то ча­сов­ни­ци­те би­ха ни го пред­с­та­вя­ли ежед­нев­но и ежечасно, ако бя­ха в със­то­яние от са­мо се­бе си по осо­бен на­чин да след­ват дви­же­ни­ето на звездите!"

Но тук не ще рис­ку­ва­ме да оти­дем по-далеч, тъй ка­то не­ве­ро­ят­но­то гу­би сво­ята стойност, ко­га­то го раз­г­леж­да­ме по­-­от­б­ли­зо в подробности. Достатъчно е да кажем: това, ко­ето ни слу­же­ше ка­то ос­но­ва да за­поч­нем да разбираме, бе­ше следното. За нея, ясновидката, на­ше­то Слънце се по­явя­ва­ше в пог­ле­да мно­го по­-мал­ко от­кол­ко­то тя го виж­да­ше през

деня; а съ­що и не­обик­но­ве­но­то по­ло­же­ние на та­зи въз­ви­ше­на свет­ли­на на не­бе­то в Зодиака по­раж­да ня­кои изводи.

От дру­га стра­на въз­ник­ват съм­не­ния и грешки, за­що­то тя, ко­ято из­г­леж­да по­соч­ва­ше ед­на или дру­га звез­да ка­то по­явя­ва­ща се по съ­щия на­чин в Зодиака, но за ко­ято в не­бе­то тя не знаеше. Те мо­же да са би­ли още не­от­к­ри­ти мал­ки пла­не­ти по оно­ва време, тъй ка­то от дру­га стра­на мо­же да се нап­ра­ви заключение, че тя, да­леч от­въд ор­би­та­та на Марс, се приб­ли­жа­ва­ше към ор­би­та­та на Юпитер. Открито, за дъл­го време, тя бе раз­г­леж­да­ла те­зи планети, в как­ва сте­пен е труд­но да се каже, с удив­ле­ние от тях­но­то мо­гъ­що великолепие, и бе наб­лю­да­ва­ла иг­ра­та на лу­ни­те им око­ло тях, но бе виж­да­ла то­ва по на­й-­уди­ви­те­лен на­чин ка­то на­ма­ля­ва­ща луна, и без в дейс­т­ви­тел­ност да се вър­ти наоколо, как­то на­рас­т­ва­ща­та лу­на се явя­ва за нас. От то­ва мо­же да се нап­ра­ви извод, че тя виж­да­ше то­ва отстрани, и на­ис­ти­на бе на гра­ни­ца­та да се дви­жи от­въд ней­на­та орбита, в без­к­рай­но­то прос­т­ран­с­т­во ид­ва­що в опо­зи­ция на Сатурн. Нататък не я след­ва­ше ни­как­во въображение, но се надяваме, че та­ка­ва ен­те­ле­хия ня­ма да на­пус­не из­ця­ло на­ша­та Слън- чева система; но щом бе стиг­на­ла до гра­ни­ца­та и, тя ще коп­нее да се върне, за да ра­бо­ти от­но­во в ус­лу­га на на­ши­те прав­ну­ци с об­щес­т­вен жи­вот и благотворителност.

Тук, по на­й-­за­бе­ле­жи­те­лен начин, ни се пред­с­та­вя пер­с­пек­ти­ва как душата, как чо­веш­ко­то същество, ще по­еме по пъ­тя на зав­ръ­ща­не от­вът­ре в све­та на звездите. Четох ви опи­са­ни­ето на Макариа от "Вил- хелм Майстер" на Гьоте, и той на­роч­но добави, че не е ка­зал всичко. Той посочи, че то­ва бе не­зем­на поема, с думите: "Докато се­га ние зат­ва­ря­ме та­зи не­зем­на поезия, на­дя­вай­ки се на прошка, не­ка се обър­нем от­но­во към она­зи Земна история, за ко­ято по­-го­ре нак­рат­ко споме- нахме."

Преди да опис­ва Макариа, Гьоте пише: Но стиг­на­ли в та­зи точка, не мо­жем да ус­то­им на из­ку­ше­ни­ето да про­че­тем от на­ши­те ар­хи­ви (Гьоте има пред­вид "духовни" ар­хи­ви - бел. англ. пр.) един лист, за­ся­гащ Макариа и спе­ци­ал­на­та способност, ко­ято бе да­де­на на ней­но­то съзнание. За съжаление, то­ва съ­чи­не­ние бе за­пи­са­но по па­мет не мно­го вре­ме след ка­то съ­дър­жа­ни­ето на кни­га­та бе разгласено, и не мо­же да се счи­та за на­пъл­но автентично, как­то е же­ла­тел­но при тол­ко­ва за­бе­ле­жи­те­лен случай. Но то мо­же би е та­ка тяс­но свързано, че да пре­диз­ви­ка раз­ми­съл и да обър­не вни­ма­ние да­ли не е би­ло от­бе­ля­за­но и за­пи­са­но не­що близ­ко или поч­ти съ­от­ветс­т­ва­що му.

Искам да на­со­ча вни­ма­ни­ето ви към то­зи па­саж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", за­що­то той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние на­ис­ти­на се сре­ща­ме с изис­к­ва­ни­ята на на­ша­та епоха. Човешката
при­ро­да се про­ме­ня по та­къв начин, че тя ще по­ро­ди от­вът­ре оно­ва древ­но нас­лед­с­т­во от пре­д-­Зем­ния свят, ко­ето е изгубила. И хо­ра­та тряб­ва да съз­на­ват как­во приб­ли­жа­ва към тях - ина­че ще из­пад­нат в пъл­но объркване. Духовната Наука тряб­ва да зат­вър­ди мяс­то­то си в кул­тур­ния жи­вот на на­ше­то време.

Но в момента, ко­га­то хо­ра­та обър­нат вни­ма­ние на по­со­че­но­то тук, те не­из­беж­но сти­гат до уче­ни­ето за прераждането, за­що­то си казват, че е на­пъл­но въз­мож­но ен­те­ле­хия от ду­хов­ния свят, от сфе­ри­те на Юпитер, Сатурн и т.н., да има не­що об­що със Земята и да мо­же да се за­вър­не сред нас. Следователно оне­зи окултисти, ко­ито же­ла­ят уче­ни­ето за прераж­да­не­то да бъ­де потулено, казват, че тряб­ва да се из­диг­нат прег­ра­ди сре­щу нас­тъп­ва­не­то на то­зи въз­г­лед за живота, и те­зи прег­ра­ди се из­ди­гат чрез от­к­ло­ня­ва­не съз­на­ни­ето на хо­ра­та кол­ко­то е въз­мож­но по­-да­леч от връз­ка­та им с не­бес­ни­те те­ла на Слънчевата система. Така виждаме, че в те­зи сре­ди има си­лен ин­те­рес да не се поз­во­ли оп­ре­де­ле­ни не­ща да из­ля­зат наяве. Вчера казах, че ако при­със­т­ва ин­те­рес от пристрастна, ед­нос­т­ран­чи­ва цел, той ви­на­ги на­ми­ра подкрепа. Но ис­ти­на­та в по­ве­че­то слу­чаи е ос­пор­ва­на и се пра­ви всич­ко въз­мож­но да се пре­дот­в­ра­ти са­ма­та ис­ти­на да из­ле­зе на бял свят. И да­ли за­ема­ме вяр­но­то ста­но­ви­ще в на­ше­то ду­хов­но Движение за­ви­си от то­ва да­ли сме на­пъл­но съзнателни, че ис­ти­на­та ко­ято тър­сим ще бъ­де ата­ку­ва­на от много, мно­го страни. За да бъ­дем подготвени, ни­що не е по­-важ­но от то­ва да се стре­мим да раз­ви­ва­ме яс­но­та на ми­съл­та във вся­ка об- ласт. Трябва да има­те предвид, че въз­ник­ва­ща­та враждебност, и на­й-ве­че вра­го­ве­те ни, всъщ­ност в по­-го­ля­ма­та си част са ма­ри­онет­ки на про­ти­во­дейс­т­ва­щи­те сили. Понеже тук сме в по­ле­то на дейс­т­вие на свръ­х­се­тив­ни сили. Тези свръ­х­ес­тес­т­ве­ни сили, към ко­ито при­над­ле­жат Луцифер и Ариман, ес­тес­т­ве­но ра­бо­тят в чо­веш­кия жи­вот чрез чо­веш­ки­те души, ко­ито прос­то са тех­ни инструменти.

Затова е нуж­но да зна­ем за как­во точ­но ста­ва въп­рос в един или друг случай; но ко­ето е нес­рав­ни­мо по­-нуж­но от всич­ко дру­го е ни­ко­га да не се пре­неб­рег­ва при­до­би­ва­не­то на спо­соб­нос­т­та за ясно, точ­но ми- слене. Вие знаете, че са­ми­ят жи­вот има сво­ите противоречия, и Хегел из­г­ра­ди ця­ла­та си фи­ло­со­фия вър­ху това. Не ста­ва въп­рос за из­бяг­ва­не на про­ти­во­ре­чи­ята в живота, за­що­то те са там. Същественото е да ги раз­поз­на­ва­ме и да сме буд­ни за тях.

Ариман и Луцифер мо­гат да пос­тиг­нат нещо, са­мо ко­га­то ня­кое про­ти­во­ре­чие ос­та­ва незабелязано, ко­га­то ня­ма­ме ни­то силата, ни­то во­ля­та да го разкрием. Всеки път, ко­га­то се оп­ли­та­ме в противоречие, ко­ето не раз­поз­на­ва­ме ка­то такова, а прос­то го счи­та­ме за ес­тес­т­ве­на част от

живота, то­ва да­ва въз­мож­ност на Луцифер и Ариман да зав­ла­де­ят на­ша­та душа.

Нека взе­мем ед­но стран­но противоречие, пред ко­ето нас­ко­ро бях­ме из­п­ра­ве­ни тук. Обстоятелствата ме за­дъл­жи­ха да про­че­та част от пис­мо­то на дама, ко­ято твърдеше, че ис­ка­но­то "не е уче­ни­ето или учителят, а човекът". Учението сле­до­ва­тел­но бе взе­то за не­що ка­то допълнение, и се при­да­ва­ше глав­на стойност на човека. След то­ва ид­ва дру­го твър­де­ние - са­ма­та противоположност! Човекът бе на­пъл­но от­х­вър­лен и се твърдеше, че уче­ни­ето тряб­ва да се приз­нае за правилно. Само по­мис­ле­те за това: от ед­на стра­на се твърди, че тър­се­не­то не тряб­ва да бъ­де за уче­ни­ето или учителя, а за човека. От дру­га страна:

"Мразя чо­ве­ка и го отхвърлям; той пра­ви обе­ща­ния и не ги спаз­ва - но уче­ни­ето е добро, аз го приемам." Какво всъщ­ност оз­на­ча­ва това? Всъщност е рав­ноз­нач­но на следното: За из­вес­т­но вре­ме имах оп­ре­де­ле­ни вза­имо­от­но­ше­ния с ед­на личност; ин­те­ре­су­ва­ше ме са­ми­ят той, а уче­ни­ето са­мо съв­сем малко. Тогава се обър­нах от лич­нос­т­та и наб­лег­нах на онова, ко­ето всъщ­ност не ме ин­те­ре­су­ва­ше изобщо. Сега при­да­вам го­ля­мо зна­че­ние на онова, ко­ето по­-ра­но ос­та­вих настрана; не ус­во­их уче­ни­ето и се­га казвам: то е добро. Стоя зад нещо, ко­ето от­ка­зах да приема, не­що ко­ето е не­въз­мож­но да придобия, за­що­то по­-ра­но от­ка­зах да го приема! Тук има­те бук­ва­лен при­мер за противоречията, ко­ито мо­гат да се на­ме­рят в света. Можете ли да допуснете, че къ­де­то пре­об­ла­да­ват та­ки­ва про­ти­во­ре­чия мо­же да има истинска, вът­реш­на връз­ка с на­ше­то ду­хов­но­-на­уч­но Движение? Очевидно не мо­же да бъ­де така.

Важно е да усе­ща­ме про­ти­во­ре­чия ка­то тези, за­що­то ако про­пус­ка­ме да от­бе­ляз­ва­ме та­ки­ва яв­ле­ния сред нас, ни­ко­га ня­ма да на­ме­рим пра­вил­ния път към поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят. Ненужно е да се казва, че мно­го не­ща мо­гат да ни убягнат, но тряб­ва да има­ме во­ля­та да си взе­мем бе­леж­ка от та­ки­ва противоречия. От дру­га стра­на обаче, тряб­ва да се запомни, че про­ти­во­ре­чия от то­зи тип се из­пол­з­ват с цел да се раз­к­ла­ти ис­ти­на­та из основи. Предположете например, че ня­кой би казал: един чо­век из­на­ся учение, но са­ми­ят той е пъ­лен с про­ти­во­ре­чия - до­ри с не­мо­рал­ни наклонности, на­ис­ти­на е уп­рав­ля­ван от си­ли­те на злото; но уче­ни­ето е доб­ро - то­ва без­с­пор­но мо­же да се допусне. Много доб­ре - но ако е част и дял от учението, че онзи, кой­то пред­с­тав­ля­ва и дви­же­ни­ето свър­за­но с него, ус­та­но­вя­ва от­но­ше­ни­ята меж­ду се­бе си и дру­ги­те точ­но чрез учението, же­ла­ей­ки да не бъ­де ни­що по­ве­че от но­си­те­ля на уче­ни­ето - то­га­ва то­ва ста­но­ви­ще изис­к­ва от не­го да бъ­де не­що друго! Към не­го се от­п­ра­вят вся­как­ви искания, и ма­кар че в ос­но­ва­та си уче­ни­ето е отхвърлено, се казва: уче­ни­ето е добро, но въп­ре­ки то­ва

Казвало се е тол­ко­ва често, че на­ше­то уче­ние не тряб­ва да бъ­де обик­но­ве­на теория, а ис­тин­с­ки живот. Ако е пре­вър­на­то в чис­та теория, то е убито, пре­да­де­но е в ръ­це­те на Ариман, Бога на Смъртта. Това е на­й-­доб­ри­ят ме­тод да се оси­гу­ри онова, ко­ето се преподава, да бъ­де пре­да­де­но на Ариман и та­ка из­ко­ре­не­но от света; още повече, че то­ва е ме- тод, мно­го схо­ден на из­пол­з­ва­ния от оп­ре­де­ле­ни индивидуалности, ко­ито сто­яха зад Синет например. Те го ин­с­пи­ри­ра­ха да по­еме в оп­ре­де­ле­на посока, за да го на­со­чат към заблуда, ко­ято за­вър­ши с изо­па­ча­ва­не­то на вер­ни факти. Луната, ко­ято ка­то фи­зи­чес­ка Луна е фак­тор за па­ра­ли­зи­ра­не на Осмата Сфера, бе обя­ве­на за са­ма­та Осма Сфера.

Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по­-къс­но Елена Блаватска поп­ра­ви то­ва чрез заявяването, че Яхве е съз­дал са­мо низ­ша­та сфе­ра на чо­веш­кия живот, сфе­ра­та на не­го­ви­те се­ти­ва - до­ка­то ис­ти­на­та е, че Яхве е съз­дал про­ти­во­дейс­т­ва­ща на Осмата Сфера сила. Този ме­тод сле­до­ва­тел­но се със­тои в то­ва да се раз­п­ръс­к­ва над ня­кои въп­ро­си мъгла, пос­ред­с­т­вом пред­с­та­вя­не­то им в пог­реш­на светлина. Ако раз­г­ле­да­те те­зи не­ща вни­ма­тел­но ще видите, че случ­ва­ло­то се сред нас е в ос­но­ва­та си същото, са­мо че в по­-ма­лък мащаб. То е опит да се хвър­ли кле­ве­та вър­ху истината, ко­ято би из­ляз­ла в света. Някой се чув­с­т­ва нес­по­со­бен да оп­ро­вер­гае уче­ни­ето и за­то­ва от­п­ра­вя об­ви­не­ния към онзи, кой­то тряб­ва да го представя. Това показва, раз­би­ра се, че та­ка­ва лич­ност е нес­по­соб­на да про­умее съ­щи­на­та на учението.

Това е проблем, дос­то­ен за вни­ма­ни­ето на хората, за­ся­гащ по­ло­же­ни­ето ни и ис­к­ре­нос­т­та меж­ду нас, за­що­то те­зи не­ща тряб­ва да се раз­г­леж­дат от по­-ви­со­ка позиция. Позовавам се на те­зи примери, за­що­то са на раз­по­ло­же­ние и за­що­то те ни по­каз­ват на­къ­де тряб­ва да бъ­де на­со­че­но вни­ма­ни­ето ни. В на­ше­то Движението тряб­ва да се под­чер­та­ва въз­мож­но на­й-­сил­но - и то­ва ви­на­ги се е пра­ве­ло от­как­то съм свър­зан с не­го - да се въз­п­ри­еме пра­вил­но от­но­ше­ние спря­мо ата­вис­тич­но­то ясновидство, та­ка че да ня­ма заб­луж­де­ния от­нос­но него. Пример за това, ко­ето е би­ло из­мис­ля­но за да из­к­ри­ви как­во­то пра­вим или же­ла­ем да направим, е че е би­ло казано: Всеки мо­же да види, че то­ва е Движе- ние, със­ре­до­то­ча­ва­що се в раз­ви­ва­не­то на яс­но­вид­с­т­во - и то­га­ва са би­ли по­ла­га­ни уси­лия да се вметне, че все­ки в Движението е при­нуж­да­ван да раз­ви­ва ясновидство. Това вид на не­ща­та хвър­ля мъг­ла вър­ху Движението. Истината е обър­на­та - ма­кар че е факт, че яс­но­вид­с­т­во­то

Отново се казва: Движение, ко­ето въз­ник­ва в съв­ре­мен­на­та епо­ха не е же­ла­тел­но да раз­ви­ва старото, ата­вис­тич­но ясновидство, но то­ва е точ­но как­во­то то­ва от­дел­но Движение прави. По въп­ро­са за раз­ви­ва­не­то на ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во Движението каз­ва точ­но същото, но тук по­со­ка­та на стрел­ка­та се за­вър­та и на­ше­то Движение е порицавано. Това нап­ри­мер се случ­ва в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до нас, къ­де­то в ре­чи и об­ръ­ще­ния се твърди, че оне­зи ко­ито са съб­ра­ни тук в Дорнах са подтиквани, на­й-­ве­че от мен, да раз­ви­ват ясновидство, но в съ­що­то вре­ме се обяснява, че то­ва е патологично, ата­вис­тич­но ясновидство.

Ненужно е да се казва, че онзи, кой­то из­ра­зя­ва по­доб­ни неща, ня­ма по­ня­тие как­во всъщ­ност казва; той е са­мо марионетка. Но са­ми­те ние тряб­ва да се вглеж­да­ме по­-дъл­бо­ко в околните, осъзнавайки, че жи­ве­ем във време, ко­га­то та­ки­ва им­пул­си ще ги из­п­ра­вят ре­ши­тел­но сре­щу нас. И би би­ло осо­бе­на гротеска, ако са­мо­то ни уче­ние се из­пол­з­ва ка­то оръ­жие за от­х­вър­ля­не­то ни. Дори то­ва ве­че се случи. В ед­на от враж­деб­ни­те критики, пуб­ли­ку­ва­ни през пос­лед­ни­те седмици, бе фор­му­ли­ра­на ата­ка с из­пол­з­ва­не­то на ци­та­ти от Мистерийните Драми и от кни­га­та "Тайната Наука". Така че силите, ко­ито не ис­кат ис­ти­на­та да из­ле­зе наяве, ра­бо­тят навсякъде.

Относно са­ма­та ис­ти­на ня­ма нуж­да да има­ме опасения.... Истината си про­би­ва път в све­та чрез осо­бе­но наб­ля­га­не на онова, ко­ето е позитив- но.

Но щом в све­та из­ли­зат твърдения, ко­ито прос­то изоб­що не се доб­ли­жа­ват до истината, тряб­ва да бъ­дем под­гот­ве­ни и да зна­ем как да ги осъдим. Не тряб­ва да въз­п­ри­ема­ме ста­но­ви­ще­то са­мо да изу­ча­ва­ме на­ми­ра­що­то се в литературата; ние тряб­ва да пре­вър­нем в съ­щин­с­ки жи­вот жиз­не­ния принцип, съ­дър­жащ се в на­ше­то учение. С дру­ги думи, тряб­ва да съ­дим за жи­во­та спо­ред прин­ци­пи­те на на­ше­то движение, не тряб­ва да мис­лим за ед­на или дру­га ата­ка от­вън така, как­то си­гур­но бих­ме мислили, ако бях­ме при­ели на­ше­то уче­ние са­мо ка­то теория. Нуждата от спо­ро­ве не се появява, до­ка­то не сме атакувани. Но то­га­ва тряб­ва да осъзнаем, че на­ше­то уче­ние мно­го лес­но се изо­па­ча­ва в не­го­ва­та противоположност, и че сле­до­ва­тел­но тряб­ва да го па­зим и защи- таваме. Особено тряб­ва да сме на пост за вся­ка едностранчивост.

Например, мо­гат да се до­чу­ят по­луг­лас­ни на­ме­ци във връз­ка с оп­ре­де­ле­ни не­ща ка­за­ни тук и там - на­ме­ци ид­ва­щи от становище, ко­ето мно­го лес­но пре­ми­на­ва в про­ти­во­по­лож­ни крайности. И то­га­ва не е труд­но то се опровергае. Ще си спомните, че бе нуж­но да се ка­же мно­го по те­ма­та за илю­зи­ите от­нос­но от­дел­ни­те инкарнации. Ако то­ва бе от­не­се­но

Ние ня­ма­ме ос­но­ва­ния за от­х­вър­ля­не на яс­но­вид­с­ки опит­нос­ти - оче­вид­но не. Нашият един­с­т­вен дълг е да стиг­нем до съ­щи­на­та на та­ки­ва опитности, ко­га­то те се из­пол­з­ват за под­по­ма­га­не це­ли­те на лич­на­та суета, или ко­га­то външ­ни­ят ход на съ­би­ти­ята без­с­пор­но доказва, че те­зи опит­нос­ти са би­ли неверни. Не трябва, не­ка из­пол­з­ва­ме един ба­на­лен израз, да из­х­вър­ля­ме де­те­то за­ед­но с мръс­на­та вода. Нашето Об- щество в ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да се прев­ръ­ща в ор­га­ни­за­ция за на­уч­на теория. Тук съ­що мо­же­те да видите, че та­зи опас­ност мо­же лес­но да възникне.

Едно съчинение, из­п­ра­те­но ни през пос­лед­ни­те ня­кол­ко дни, е уме­ло написано, за­що­то ня­ма по­-б­ла­го­ви­ден на­чин да се ата­ку­ва на­ше­то дви­же­ние от то­ва да се каже: "Онези хо­ра се дър­жат така, ся­каш от­х­вър­лят ця­ла­та връз­ка меж­ду све­та на се­ти­ва­та и ду­хов­ния свят!" Всъщност то­ва е за­яве­но в материала. Освен това, кол­ко­то и да е странно, се пов­ди­га въпросът:

"Защо Богородица съ­що да не се преражда?" Разбира се, ня­кой мо­же да попита, за­що тя да не се преражда? Няма при­чи­на за­що то­ва да не бъ­де така. Но от то­ва мо­же да бъ­де­те сигурни: ек­зо­те­рич­ни­ят жи­вот на та­зи Богородица в та­ко­ва пре­раж­да­не не би бил във формата, в ко­ято се твърди, че той би се състоял!

Наистина, в те­зи проб­ле­ми ста­ва въп­рос за нещо, ко­ето съм под­чер­та­вал от мно­го го­ди­ни и ко­ето сче­тох за не­об­хо­ди­мо да вклю­ча в мо­ят ос­но­вен фи­ло­соф­с­ки труд. Ако че­те­те дру­ги философи, ще на­ме­ри­те в тех­ни­те те­ории и на­чи­ни на изразяване, а съ­що и в по­-ран­ни съ­чи­не­ния мно­го неща, ко­ито от­но­во се по­явя­ват в мо­ята "Философия на сво- бодата". Но в нея се съ­дър­жа ед­но нещо, ко­ето е съв­сем оригинално, на­й-­мал­ко­то за­ра­ди на­чи­на по кой­то е из­ра­зе­но и вмък­на­то ка­то ети­чен принцип, ка­то мо­ра­лен импулс. За пръв път "мо­рал­на­та тактич- ност" е пред­с­та­ве­на ка­то нещо, ко­ето не мо­же да се схва­ща чрез обик­но­ве­на­та си­ла на преценка, а са­мо чрез ця­ло­то съз­на­ние и жи­вот на чувствата, та­ка че ко­га­то към не­що тряб­ва да се от­на­ся­ме деликатно, ни­кой не тряб­ва вед­на­га да из­па­да в крайнос­ти и да се опит­ва да поп­ра­вя ед­на греш­ка с друга. Това е "мо­рал­на тактичност". Опитах се да го фор­му­ли­рам кол­ко­то е въз­мож­но по­-­яс­но във "Философия на сво- бодата". Наистина е не­об­хо­ди­мо да под­чер­та­ем в нас­то­ящия момент, че - по­не­же тук си има­ме ра­бо­та с нещо, кри­ещо мно­го опас­нос­ти - тряб­ва да из­бяг­ва­ме опас­нос­т­та от из­па­да­не в дру­га­та крайност.
Вчера по­со­чих раз­лич­ни опасности, но чув­с­т­вам за не­об­хо­ди­мо днес да до­ба­вя нещо, за да наб­лег­на на това, че не тряб­ва да из­па­да­ме в дру­га­та крайност. Всичко от на­ша­та дейност, ця­ло­то ес­тес­т­во на на­ше­то Движение, тряб­ва да се ба­зи­ра на то­ва да прев­ръ­ща­ме ду­хов­ния свят в реалност, да чув­с­т­ва­ме и из­жи­вя­ва­ме на­шия соб­с­т­вен жи­вот ка­то свър­зан с ду­хов­ния свят.

Но ако нап­ра­вим то­зи прин­цип свещен, тряб­ва так­тич­но да от­каз­ва­ме да до­пус­нем вмък­ва­не­то на пря­ко лич­ни неща, на су­бек­тив­ния ли­чен живот. Това оба­че не означава, че ни­ко­га не тряб­ва да опит­ва­ме да раз­к­ри­ем да­ли са­ми­те ние не сме не­чие превъплъщение. Но прос­то да гле­да­ме ед­на личност, тър­сей­ки друга, не е от полза. Това е лес­ни­ят път. Правилният път е да се ста­ра­ем да дос­тиг­нем точката, къ­де­то за­поч­ва­ме да от­к­ри­ва­ме оп­ре­де­ле­ни тай­ни от на­шия соб­с­т­вен живот. Тогава не­съм­не­но ще има­ме напредък. Във връз­ка с това, ние сто­им в мо­мент с ог­ром­но значение, а именно, че тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние на пого- ворката: Не из­х­вър­ляй­те де­те­то за­ед­но с мръс­на­та вода!

В съ­що­то вре­ме тряб­ва да ра­бо­тим с всич­ки си­ли да пре­дот­в­ра­тим онова, ко­ето би би­ло из­вън­ред­но па­губ­но за ед­но окул­т­но Движение, а имен­но пос­те­пен­но­то из­па­да­не в мъг­ля­вост и лип­са на яснота. Има оп­ре­де­ле­ни неща, ко­ито е нуж­но да се тре­ти­рат с оп­ре­де­ле­на безкомпро- мисност. Това е дру­га тема. Но ние ни­ко­га не тряб­ва да заб­ра­вя­ме поч- вата, на ко­ято сто­им - поч­ва на се­ри­оз­но и стойнос­т­но ду­хов­но Дви- жение.

Това са ня­кои от глед­ни­те точки, ко­ито мо­гат да ни по­мог­нат да осъз­на­ем на­й-­важ­ни­те ус­ло­вия за жи­во­та на на­ше­то Движение. Когато е казано, че външ­на­та ре­ал­ност е майа, то­га­ва та­зи ма­йа съ­що тряб­ва да бъ­де док­рай проучена. Също та­ка не тряб­ва да из­тък­ва­ме те­оре­тич­ния из­раз "външ­на­та дейс­т­ви­тел­ност е майа", а пък да дейс­т­ва­ме ся­каш са­ма­та външ­на ре­ал­ност е от пър­вос­те­пен­на важност, ко­га­то кон­к­рет­но се из­п­ра­вя­ме пред нея в света.