БЕЛЕЖКА НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Знаем, че то­ва съз­на­ние се е раз­ви­ло от ран­но­то чо­веш­ко съз­на­ние с не­го­во­то нас­лед­с­т­во от древ­но­то ясновидство; но зна­ем също, че то­ва унас­ле­де­но яс­но­вид­с­т­во изчезна, и че нас­то­ящо­то ни съзнание, ко­га­то фун­к­ци­они­ра пра­вил­но на фи­зи­чес­ки план, е ка­то опи­са­но­то по-горе.

Може да бъ­де за­да­ден въпросът: Защо на­ше­то съз­на­ние е ус­т­ро­ено по то­зи начин? Причината е тази, че през нас­то­ящия ци­къл на еволюция- та, на­ред със всич­ко дру­го ве­че описано, тряб­ва да из­г­ра­дим пра­вил­но­то взаимоотношение, ко­ето тряб­ва да гос­под­с­т­ва меж­ду две чо­веш­ки души. Следователно, на­ша­та нас­то­яща фор­ма на съз­на­ние има стро­го оп­ре­де­ле­на задача.

През из­ми­на­ли­те пе­ри­оди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме жи­ве­ли в дру­ги със­то­яния на съзнанието, и в бъ­де­щи­те пе­ри­оди на Юпитер, Венера и Вулкан съз­на­ни­ето ни от­но­во ще бъ­де различно. Ние пос­те­пен­но се под­гот­вя­ме за те­зи раз­лич­ни фор­ми на съзнание. През нас­то­ящия ни ево­лю­ци­онен ци­къл тряб­ва да раз­ви­ем в се­бе си, пос­ред­с­т­вом на­чи­на по кой­то се свър­з­ва­ме със света, фор­ма­та на съзнание, ко­ято при­над­ле­жи на то­зи цикъл; и въп­ре­ки всич­ко то­ва тряб­ва да ос­та­не във връз­ка с мо­рал­ния живот, но го има съ­що и факта, че пос­ред­с­т­вом та­зи фор­ма на съз­на­ние мо­же да се раз­вие пра­вил­но­то от­но­ше­ние на ед­на чо­веш­ка ду­ша към друга, от­но­ше­ние ко­ето не сме пос­тиг­на­ли пре­ди Земния пе­ри­од и без което, ако не го при­до­би­ем през Земния период, ня­ма да бъ­дем спо­соб­ни да под­дър­жа­ме на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­не през пе­ри­оди­те на Юпитер, Венера и Вулкан.

В ета­пи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, пред­шес­т­ва­щи Земния период, чо­ве­кът не е при­до­бил в то­зи сми­съл пра­вил­но­то от­но­ше­ние към дру­ги­те хора; в из­вес­тен смисъл, той е бил твър­де бли­зо до тях. На Старата Луна ус­ло­ви­ята би­ли още такива, че во­ля­та на един има­ла пря­ко въз­дейс­т­вие вър­ху другия; той се чув­с­т­вал пов­ли­ян от во­ля­та на ближ­ния си. При това, то­зи про­цес бил нап­рав­ля­ван и ръ­ко­во­ден от Духовете на Висшите Йерархии.

Продължеше ли то­ва во­да­чес­т­во на Духовете на Висшите Йерархии, чо­ве­кът ни­ко­га не би дос­тиг­нал пъл­на сво­бо­да в Космическото Битие. Ръководството тряб­ва­ше в ня­кой мо­мент да спре. Затова е и не­об­хо­-­

Това е те­ма с мно­го го­ля­мо зна­че­ние за раз­би­ра­не­то на чо­веш­ка­та ево- люция. Всеки път, ко­га­то има не­дос­та­тък в нор­мал­но­то съзнание, вед­на­га е яс­но как­во се случва. Помислете за личност, чи­ето съз­на­ние не е съв­сем нормално, и има не­що об­що с онова, ко­ето на­пос­ле­дък сре­ща­ме под фор­ма­та на "мис­тич­на ексцентричност" - ако из­пол­з­ва­ме един дос­та груб израз, но кой­то чес­то е мно­го подходящ. Предположете, че та­ка­ва лич­ност е склон­на към вся­как­ви ви­до­ве про­из­вол­ни заблуди, ос­но­ва­ни на оп­ре­де­ле­ни опитности, не­ес­тес­т­ве­ни в на­ши дни. Винаги ще намирате, че лич­ност с не­нор­мал­но съз­на­ние от то­зи род има да­леч по­-сил­но вли­яние вър­ху дру­ги­те души, от­кол­ко­то ня­кой с нор­мал­но съз- нание. Да го пос­та­вим още по-грубо, един човек, мал­ко луд в ед­на или дру­га насока, мо­же да има по­-сил­но вли­яние вър­ху сво­ите близки, от­кол­ко­то ня­кой нормален; и чрез за­сил­ва­не на сво­ето съз­на­ние нор­мал­ни­ят чо­век тряб­ва да се за­щи­та­ва от въз­дейс­т­ви­ето на някой, кой­то е ненормален. Ненормалният човек, до­ка­то не е раз­поз­нат ка­то такъв, е ви­на­ги оп­ре­де­ле­на зап­ла­ха за сво­ите близки, за­що­то те се ос­та­вят да бъ­дат твър­де сил­но пов­ли­яни от него, и за­що­то са го­то­ви да го раз­г­леж­дат ка­то ряд­ко срещан, не­оби­ча­ен човек. Точно къ­де­то има про­бив в ог­ле­да­ло­то на съзнанието, чрез те­зи от­во­ри се оказ­ва пре­ка­ле­но сил­но вли­яние вър­ху дру­ги­те хора.

Затова в съв­ре­мен­на­та епо­ха на ево­лю­ци­ята ние пос­ти­га­ме на­ша­та от­дел­на фор­ма на съзнание, с цел в све­та да бъ­де ус­та­но­ве­но пра­вил­но­то от­но­ше­ние на ед­на чо­веш­ка ду­ша към друга.

Сега, след всич­ко ка­за­но в те­зи лек­ции е яс­но следното: в дру­гия край на во­ала на при­ро­да­та е Ариманическият свят с всич­ки същества, ко­ито описах; в дру­гия край на во­ала на ду­шев­ния жи­вот е Луцифериче- ският свят с всич­ки ха­рак­тер­ни черти, ко­ито описах. Човекът, та­ка да се каже, е зат­во­рен меж­ду Ариманическия и Луциферическия свят. Ако про­ник­не са­мо мал­ко зад во­ала на природата, той не мо­же да не се за­поз­нае с Ариманическия свят. Ако про­ник­не са­мо мал­ко зад во­ала на ду­шев­ния живот, той не­ми­ну­емо ще се за­поз­нае с Луциферическия свят.

Имаме зад се­бе си оп­ре­де­ле­на епоха, през ко­ято чо­ве­кът бе пред­паз­ван от то­ва да не нап­ра­ви твър­де го­лям нап­ре­дък към ед­на­та или дру­га­та страна. Но се­га жи­ве­ем във вре­ме на преход, ко­га­то чо­веш­ка­та ду­ша тряб­ва по не­об­хо­ди­мост да нап­ред­не към ед­на­та или дру­га­та страна. Това тряб­ва не­ми­ну­емо да се случи, за­що­то то от­но­во е изис­к­ва­но от нас­то­яща­та фа­за на чо­веш­ка­та еволюция.

Както знаете, се­га жи­ве­ем в епо­ха­та на раз­ви­тие на Съзнателната или Духовната Душа и вър­вим към она­зи на раз­ви­ти­ето на Духа-Себе. Такова раз­ви­тие има дъл­га под­го­тов­ка зад се­бе си. Когато, в шес­та­та Следатлантска кул­тур­на епо­ха Духът-Себе е на­пъл­но развит, чо­веш­ки­ят ду­ше­вен жи­вот ще бъ­де мно­го по­-раз­ли­чен от онова, ко­ето е днес. Човешкият ин­те­лект ще има мно­го по­ве­че обек­тив­на сила, от­кол­ко­то сега. Човечеството ве­че се приб­ли­жа­ва към то­зи по­-­обек­ти­вен ин­те­лек­ту­ален живот. Могат да се на­ме­рят до­ка­за­тел­с­т­ва от всич­ки стра­ни и аз съм го­во­рил по те­ма­та в мно­го лекции. Идва жи­вот на душата, за кой­то мо­же да се каже, че ин­те­лек­тът ще бъ­де раз­п­рос­т­рян ка­то сила, ко­ято всич­ки хо­ра ще тряб­ва да из­пит­ват - ка­то сила, ра­бо­те­ща обек­тив­но в ре­ал­нос­т­та из­вън чо­веш­ки­те души.

Все още жи­ве­ем във времена, ко­га­то мно­го чо­веш­ки съ­щес­т­ва са пред­па­зе­ни от та­зи обек­тив­на си­ла чрез силна, отс­то­ява­ща пра­ва­та си инди- видуалност. Но та­зи за­щи­та ще бъ­де все по­-мал­ко възможна, кол­ко­то по­ве­че оти­ва­ме към шес­та­та Следатлантска кул­тур­на епоха. Дейст- вително ще дой­де вре­ме ко­га­то явлението, ко­ето днес е ед­ва в на­чал­ни­те си стадии, ще бъ­де далеч, да­леч по-силно. Дори се­га някой, кой­то знае как да оце­ня­ва съ­би­ти­ята в света, мо­же да фор­ми­ра вяр­на пре­цен­ка по от­но­ше­ние на то­зи феномен. Добре е известно, например, че ав­то­ри­те на оп­ре­де­ле­ни вес­т­ни­ци и спи­са­ния са мно­го да­леч от из­каз­ва­не са­мо на онова, ко­ето про­из­ли­за от соб­с­т­ве­ни­те им души. Те пред­с­тав­ля­ват ин­те­ли­гент­нос­т­та на оп­ре­де­ле­ни кръгове, ед­на обек­тив­на реал-

А се­га пред нас има стро­го оп­ре­де­ле­на перспектива. Когато ин­те­ли­гент­нос­т­та на оп­ре­де­ле­ни хо­ра е обек­ти­ви­зи­ра­на - а тя е би­ла обек­ти­ви­зи­ра­на така, от­как­то съ­щес­т­ву­ва об­щес­т­ве­на­та ли­те­ра­ту­ра - ста­ва все по­-въз­мож­но за Ариман да ов­ла­дя­ва ин­те­ли­гент­нос­т­та на хората. Това е изглед, кой­то Духовната Наука тряб­ва да пос­та­ви пред нас, за­що­то пос­то­ян­но­то и на­й-­го­ля­мо уси­лие на Ариман е да за­ли­чи ин­ди­ви­ду­ал­на­та ин­те­ли­гент­ност на хо­ра­та и да я прис­вои за се­бе си, та­ка че да мо­же тя да пре­ми­не в не­го­ва­та си­ла и да бъ­де из­пол­з­ва­на да слу­жи на соб­с­т­ве­ни­те му цели. Казвал съм ви, че има тайн­с­т­ве­на връз­ка меж­ду вис­ши­те си­ли на ин­те­ли­гент­ност у съществата, слу­же­щи на Ари- ман, и си­ли­те на чо­веш­ка­та низ­ша природа. Безконечното ста­ра­ние на Ариман е да си прис­вои ин­те­ли­гент­нос­т­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва и да не ги ос­та­вя да съз­на­ват как­во мо­гат да пос­тиг­нат чрез соб­с­т­ве­на­та си интелигентност. Помислете за пос­лед­ния раз­го­вор меж­ду Бенедиктус и Ариман в мис­те­рий­на­та дра­ма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:

"Сега за мен е вре­ме бър­зо да из­чез­на

от не­го­во­то обкръжение; по­не­же яс­но­вид­с­ки

пог­ле­дът му мо­же да ме мис­ли в мо­ята действителност,

той ще за­поч­не да фор­ми­ра в мис­ле­не­то си

ед­на­та част от силата, ко­ято бав­но ме убива."

Тук се съ­дър­жа дъл­бо­ка тайна, тай­на с ко­ято все­ки уче­ник на Духов- ната Наука тряб­ва да е наясно. Хората тряб­ва да се бо­рят с те­че­ние на вре­ме­то да за­па­зят ин­те­ли­гент­нос­т­та си под своя соб­с­т­вен ин­ди­ви­ду­ален контрол, неп­ре­къс­на­то да бдят за нея. Това е край­но не­об­хо­ди­мо и е добре, че чо­ве­кът ще знае с как­ви съб­лаз­ни­тел­ни и мощ­ни ду­ми Ариман се доб­ли­жа­ва до него, опит­вай­ки се да из­т­ръг­не ин­те­ли­гент­нос­т­та му.

Все по­ве­че и по­ве­че за хо­ра­та ще ста­ва те­хен дълг да вни­ма­ват в та­ки­ва моменти. Защото Ариман се въз­пол­з­ва на­пъл­но от миговете, ко­га­то в из­ця­ло бу­ден жи­вот ня­кой из­па­да в със­то­яние на за­май­ва­не или ви­ене на свят, в един вид сум­рач­но съзнание, ко­га­то се чув­с­т­ва не дос­та­тъч­но здра­во за­кот­вен във фи­зи­чес­кия свят и за­поч­ва да се пре­да­ва на ви­хъ­ра на Вселената, ко­га­то не стои здра­во и ста­бил­но на кра­ка­та си ка­то индивидуалност. Тези са моментите, ко­га­то е не­гов дълг да стои на пост, за­що­то то­га­ва Ариман лес­но взе­ма надмощие. Най-добрият начин, по кой­то мо­жем да се предпазим, е да раз­ви­ем ясно, точ­но мислене, а не прос­то прех­вър­ля­не на не­ща­та в мисълта, как­ва­то е ­
обичай­на­та прак­ти­ка днес. Би тряб­ва­ло до­ри да оти­дем още по­-да­леч и да се опи­та­ме да из­бяг­ва­ме раз­го­вор­ни ду­ми и об­щоп­ри­ети мод­ни фрази, за­що­то щом из­пол­з­ва­ме та­ки­ва думи, ид­ва­щи не от мисъл, а от на­ви­ци на речта, ние не из­пол­з­ва­ме мис­ле­не­то - до­ри и са­мо за мно­го крат­ко време. Това са осо­бе­но опас­ни моменти, за­що­то не им се об­ръ­ща внимание. Би тряб­ва­ло на­ис­ти­на да се ста­ра­ем да из­бяг­ва­ме упот­ре­ба­та на думи, зад ко­ито ня­ма дос­та­тъч­но размисъл. Такава самотрени- ровка, осо­бе­но в те­зи за­дъл­бо­че­ни детайли, тряб­ва да бъ­де пред­п­ри­ета от онези, ко­ито се­ри­оз­но се за­емат със за­да­чи­те на епохата. След всич­ко ка­за­но в те­зи лек­ции ня­ма да ви бъ­де труд­но да схва­не­те как­во е необходимо.

Но Луцифер чрез во­ля­та съ­що се стре­ми да вка­ра чо­ве­ка в състояние, къ­де­то той ня­ма да дейс­т­ва от доб­ре об­мис­ле­ни импулси, а от импул- си, про­из­ти­ча­щи от тем­пе­ра­мен­та и склонността. Тук от­но­во Луцифер ни сграб­ч­ва и пра­ви своя плячка. И му е на­й-­лес­но да на­ме­ри сво­ята жертва, ко­га­то го­лям брой хо­ра про­явя­ват та­ки­ва импулси, на­ди­га­щи се от тъм­ни­те ос­но­ви на ду­шев­ния жи­вот без да се из­ди­гат до сфе­ра­та на соб­с­т­ве­на­та воля. Ако импулси, про­из­ти­ча­щи от тем­пе­ра­мент и смът­ни нак­лон­нос­ти ни свър­з­ват с гру­пи от чо­веш­ки съ­щес­т­ва по та­къв начин, че се чув­с­т­ва­ме дял и част от група, вед­на­га сме хва­на­ти във вихър, в кой­то ре­ше­ни­ето на лич­на­та во­ля е из­т­ръг­на­то от нас; а то не тряб­ва да ни бъ­де изтръгвано, за­що­то ако то­ва стане, Луцифер до­би­ва твър­де го­ля­ма власт над нас. Трябва да се стре­мим към обек­тив­ност в то­ва отношение.

Отново, къ­де­то има от­к­ло­не­ние от сфе­ра­та на нор­мал­но­то съзнание, има бла­гоп­ри­ят­ни мо­мен­ти за Луцифер. Могат да се по­явят мно­го край­ни симптоми, но има съ­що и по­-за­дъл­бо­че­ни явления, нап­ри­мер ко­га­то поз­во­ля­ва­ме на­ши­те дейс­т­вия да се оп­ре­де­лят от смът­ни чув­с­т­ва на при­над­леж­ност и др. По-явните, по­-к­рай­ни от­к­ло­не­ния на съз­на­ни­ето са онези, къ­де­то во­ля­та ста­ва час­тич­на и тол­ко­ва слаба, че чо­век не мо­же да нап­ра­ви дру­го ос­вен да се пре­да­де из­ця­ло на своя ду­ше­вен живот, ко­ето е рав­ноз­нач­но на из­к­люч­ва­не на во­ля­та му.

Съвременните пси­хи­ат­ри са въз­п­ри­ели оп­ре­де­ле­ни спе­ци­ал­ни тер­ми­ни за те­зи осо­бе­но край­ни феномени. Например, те го­во­рят за "повелител- ни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по­-поз­на­ти­ят тер­мин "фикс-идея" не би бил пра­вил­ния пре­вод тук. Изразът “по­ве­ли­тел­ни­” и “настойчиви” идеи” се доб­ли­жа­ва мно­го по­ве­че до примера, да­ден от д-р Щайнер.) Тези идеи въз­ник­ват в хора, чи­ето съз­на­ние не е прис­по­со­бе­но по начина, кой­то е пра­ви­лен и умес­тен за фи­зи­чес­кия план. Ако съ­от­вет­на­та си­ла на во­ля­та липсва, въз­ник­ват идеи, ко­ито

Ще дам при­мер за онова, ко­ето всъщ­ност се наб­лю­да­ва в клиниките. Един чо­век ви­дял друг, кой­то имал ра­ков ту­мор на лицето; той ви­дял ту­мо­ра и тъй ка­то бил чо­век с мно­го сла­ба воля, от­то­га­ва вярвал, че ра­ко­ви­те за­ро­ди­ши са навсякъде; той бил убеден, че те­зи за­ро­ди­ши при­със­т­ват навсякъде, къ­де­то той отиде. С дру­ги думи, не­го­ва­та во­ля не е дос­та­тъч­но сил­на да под­тис­не в под­съз­на­ни­ето идеята, вед­нъж въз­ник­на­ла в него. Но съ­щи­ят вид не­що се по­явя­ва в мно­го раз­лич­ни фор­ми сред хората, чи­ято во­ля не е дос­та­тъч­но развита, и то­га­ва е лес­но за Луцифер да при­до­бие власт над тях. Друго от­к­ло­не­ние на съз­на­ни­ето е на­ре­че­но от съв­ре­мен­ни­те пси­хи­ат­ри "бо­лес­тен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за то­ва със­то­яние е, че хората, в ко­ито во­ля­та е не­дос­та­тъч­но развита, из­бяг­ват все­ки кон­такт с дру­ги чо­веш­ки съ­щес­т­ва или предмети; те се пла­шат да бъ­дат до­кос­ва­ни от дру­ги хо­ра или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг спе­ци­фи­чен термин, из­пол­з­ван в съв­ре­мен­на­та психиатрия.

Могат да се спо­ме­нат и мно­го дру­ги от­к­ло­не­ния на съзнанието. Сами- те те­зи от­к­ло­не­ния по­каз­ват как­во би тряб­ва­ло да бъ­де нор­мал­но­то със­то­яние на на­ше­то съз­на­ние на фи­зи­чес­ки план. Но се­га жи­ве­ем във време, ко­га­то оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва не­ми­ну­емо тряб­ва да ни ста­нат познати, от ед­на стра­на съ­щес­т­ва­та зад во­ала на природата, от дру­га стра­на зад во­ала на ду­шев­ния свят. Ако те­зи съ­щес­т­ва не се опознаят, по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де из­ло­же­на на опа- сност. Ако не се съ­зи­ра връз­ка­та на Ариман и Луцифер с на­ша­та ево- люция, пред­с­тои опасност. Защото точ­но ко­га­то не се забелязват, те ра­бо­тят най-ефективно. Като при­мер за начина, по кой­то ра­бо­ти Ари- ман, ще раз­ка­жа един анекдот, кой­то пред­с­та­вя не­ук­ра­се­на­та истина.

В ед­но се­ло вед­нъж до­шъл чужденец, кой­то бил поз­нат на кме­та на града. Той прис­тиг­нал на кон и вля­зъл в се­ло­то яздейки. Това би­ло ин­те­рес­но съ­би­тие за се­ля­ни­те и те из­лез­ли на ули­ца­та да го наблюдават. Той ос­та­вил ко­ня си в кмет­с­ка­та ко­нюш­ня и ос­та­нал в не­го­вия дом от съ­бо­та ве­чер и през це­лия не­де­лен ден. В по­не­дел­ник той по­ис­кал да си тръг­ва и по­мо­лил за ко­ня си. Кметът казал: "Ти дой­де тук пеша, ня­ма­ше кон." На всич­ки про­тес­ти кме­тът отговарял: "Ти ня­ма­ше кон." Най-накрая той казал: "Много доб­ре тогава, ще по­пи­та­ме хо­ра­та в се- лото; те тряб­ва да са те ви­де­ли ко­га­то пристигна." Тогава той съб­рал хо­ра­та за­ед­но и ги по­пи­тал да­ли са ви­де­ли чо­ве­кът да прис­ти­га пеша, и те всич­ки ка­за­ли "Да". Когато все­ки пот­вър­дил това, кме­тът казал: "Сега ми се за­къл­не­те всички, че то­зи мъж дой­де пеша." И всич­ки се заклели, че то­ва би­ло така. Следователно чо­ве­кът бил за­дъл­жен да

Естествено, Ариман бе­ше в дъ­но­то на то­ва и дейс­т­ва­ше ефек­тив­но ка­то обек­тив­на сила. Анекдотът е "от ве­рен по-верен", тъй ка­то съ­що­то не­що се случ­ва сред нас постоянно. Цялостният чо­веш­ки жи­вот е на­со­чен към то­ва да се уве­ли­ча­ва бро­ят на хората, ко­ито се зак­ле­ват в не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на коня.

Следователно тряб­ва да разберем, че ние има­ме на­й-­го­ля­ма­та въз­мож­на пре­циз­ност на съзнанието, за­що­то са­мо тя е под­хо­дя­ща за нас­то­ящия ни Земен живот. Ако взе­ме­те всичко, ко­ето мо­же да се на­ме­ри в мо­ите кни­ги "Тайната Наука", "Прагът на ду­хов­ния свят", "Път към себепознание", "Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?", а съ­що та­ка и в мно­го от лек­ци­он­ни­те курсове, вие ще намерите, че там са би­ли по­со­че­ни пътища, пос­ред­с­т­вом ко­ито хо­ра­та мо­гат да про­ник­нат от­въд при­ро­да­та и от­въд ду­шев­ния жи­вот по пра­вил­ния на­чин и с не­об­хо­ди­ма­та подготовка. Описани са пътищата, по ко­ито хо­ра­та мо­гат да про­ник­нат зад ку­ли­си­те на Битието по пра­вил­ния начин. Но су­бек­тив­ни­те стре­ме­жи на мно­го хо­ра на прак­ти­ка не са на­со­че­ни към пос­ти­га­не на же­ла­на­та цел. В те­зи кни­ги е яс­но посочено, че някой, кой­то же­лае да про­ник­не в дру­гия свят, тряб­ва да се из­диг­не над нор­мал­на­та фор­ма на съзнание. Ако да­де­ни­те ука­за­ния се след­ват точ­но ще бъ­де ясно, че той тряб­ва да се из­диг­не от нор­мал­на­та фор­ма на съз­на­ние до дру­га фор­ма на съзнанието.

Важно е то­ва да се знае, за­що­то сред по­ве­че­то хо­ра има склонност, до­ри съ­що и сред мно­го на­ши приятели, на вся­ка це­на да не изос­та­вят нор­мал­на­та фор­ма на съзнание, а да ос­та­нат в нея и да вка­рат ду­хов­ния свят в оби­чай­но­то съзнание: с дру­ги думи, да не ос­та­вят Аза да се из- дигне, а да вне­сат ду­хов­ния свят в Аза. Познанието за ду­хов­ния свят е това, ко­ето би тряб­ва­ло да се вна­ся в обик­но­ве­но­то съзнание, а не са­ми­ят ду­хо­вен свят. Ако точ­но прак­ти­ку­ва­те съ­дър­жа­що­то се в спо­ме­на­ти­те книги, ще до­ве­де­те се­бе си в условия, пос­ред­с­т­вом ко­ито ще из­жи­вя­ва­те ду­хов­ния свят, ус­ло­вия с ко­ито по­лу­че­ни­те от то­зи свят опи- т­нос­ти мо­гат да бъ­дат пре­не­се­ни в сфе­ра­та на нор­мал­но­то съзнание. Има мнозина, ко­ито не ис­кат това; те ис­кат опит­нос­т­та да бъ­де всъщ­ност в нор­мал­но­то съзнание; до­ка­то тя би тряб­ва­ло да про­из­ли­за от съзнание, раз­лич­но от нормалното, и да се пре­на­ся в нормалното. Мно- го от на­ши­те при­яте­ли оба­че се опит­ват да имат ви­де­ния в нор­мал­но съзнание, а не нещо, ко­ето е от­з­вук от раз­ли­чен вид съзнание. Обаче ако има­те ви­де­ния в нор­мал­но съзнание, с дру­ги думи, ако на­ис­ти­на не

Всъщност по­ве­че­то от ви­де­ни­ята и гласовете, ко­ито ня­кои получават, са от то­ку­-що опи­са­ния характер. Във всич­ки случаи, след­но­то е мно­го сигурно: винаги, ко­га­то има­ме та­ки­ва ви­де­ния или чу­ва­ме та­ки­ва гла- сове, е лес­но за Луцифер и Ариман да на­ме­рят лес­на пляч­ка в на­ше ли- це; те сграб­ч­ват те­зи опит­нос­ти за се­бе си, по­не­же хо­ра­та ви­на­ги са склон­ни да ги ин­терп­ре­ти­рат неправилно. Ако та­ки­ва опит­нос­ти са пра­вил­но разбирани, Луцифер и Ариман не при­до­би­ват ни­що от тях.