Лекции изнесени в Дорнах от 10 до 25. 10. 1915 год

Както виж­да­те тук има особеност, ко­ято тряб­ва да се има сил­но в пред- вид. Трябва на­пъл­но да съз­на­ва­ме възможността, че вед­на­га щом вне­сем не­що дру­го в оби­чай­но­то съзнание, ко­ето всъщ­ност е под­хо­дя­що са­мо за фи­зи­чес­кия свят, ние сти­га­ме до Сцила и Харибда - до Луци- фер и Ариман. Трябва да се на­учим да раз­поз­на­ва­ме Луцифер и Ари- ман ка­то ре­ал­ни Сили в то­ва отношение. По та­зи при­чи­на се при­да­ва та­ко­ва зна­че­ние на от­но­ше­ни­ята меж­ду Луцифер и Ариман, и ста­ту­ята в Гьотеанума ще бъ­де ис­тин­с­ко изоб­ра­же­ние на това.

Сега мо­же да попитате: Ако не­ща­та сто­ят така, не е ли въп­ре­ки всич­ко по­-б­ла­го­ра­зум­но да пра­вим ка­то учените, които, ма­кар че в то­ва ко­ето каз­ват стои Ариман, въп­ре­ки всич­ко не са съг­лас­ни да при­емат не­го­ва­та реалност? Или мо­же би ще бъ­де по­-доб­ре да пра­вим ка­то све­ще­ни­ци­те на раз­лич­ни­те ре­ли­ги­оз­ни общности? Защото те пред­с­та­вят не­ща­та по та­къв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те би­ха

Идва време, ко­га­то Ариман ще се опи­та да зав­ла­дее интелигентността, а Луцифер во­ля­та на хората. На то­ва мо­же да се поп­ре­чи са­мо ако те­зи не­ща се разпознават; а раз­поз­на­ва­не­то мо­же да бъ­де до­не­се­но са­мо от ду­хов­но­-на­уч­но Движение. Удивително е да се ви­ди онова, ко­ето пра­вят Ариман и Луцифер и ко­ето още не се забелязва. От та­зи глед­на точ­ка е ин­те­рес­но да се изу­ча­ва мо­дер­на­та психиатрия. Съвременните пси­хи­ат­ри всъщ­ност раз­поз­на­ват мно­го неща, ко­ито са факти, но не мо­гат да ги обяс­нят правилно, за­що­то не дър­жат смет­ка за бли­зос­т­та на те­зи ду­хов­ни Сили зад воала. Съвременните пси­хи­ат­ри счи­тат вси- чко, ко­ето не е аб­со­лют­но нор­мал­но в човека, всич­ко от­к­ло­ня­ва­що се и в на­й-­мал­ка сте­пен от оп­ре­де­ле­на об­щоп­ри­ета норма, за кло­ня­що към лудост. В мно­жес­т­во тру­до­ве Орлеанската Дева е счи­та­на прос­то за истеричка. Дори се уве­ли­ча­ват писанията, в ко­ито Самият Христос Исус е раз­г­леж­дан ка­то не съв­сем нор­ма­лен човек. Има съ­що съчине- ния, ко­ито при­пис­ват умо­пом­ра­че­ние на Гьоте и т.н.

Тук има­ме не­съм­не­но пог­реш­на Ариманическа наука, на­ука ко­ято се опит­ва да покаже, че то­ва Гьоте да бъ­де в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние мо­ра­лен ге­ний се дъл­жи из­ця­ло на факта, че е имал еле­мент на лу­дост в своя характер. Сократ, обаче, зна­еше повече; той го­во­ре­ше за своя "демон" доб­ре съзнавайки, че ду­ша­та му гра­ни­чи с обек­тив­ни ду­хов­ни Сили. Това му бе на­пъл­но ясно. Но съв­ре­мен­ни­те пси­хи­ат­ри на­ми­рат за под­хо­дя­що да измислят, че в Сократ съ­що е има­ло еле­мент на лу­дост или не­що такова. Ариман тряб­ва да бъ­де скрит на вся­ка це­на - и точ­но то­ва е, ко­ето е из­год­но за него! Същото се от­на­ся и за Луцифер.

Работата е там, че ако ня­кой днес тръг­не прос­то да раз­ви­ва онова, ко­ето в оп­ре­де­ле­ни тай­ни Ордени пре­тен­ди­ра да бъ­де тай­но поз­на­ние с прид­ру­жа­ва­щия го символизъм, ще бъ­де мно­го лес­но да се пре­да­де в ръ­це­те на Ариман всичко, след­ва­но до­тук ка­то окултизъм. А ако до­се­га при­ла­га­ни­ят мис­ти­ци­зъм бъ­де на­сър­чен и раз­вит в чо­веш­ки­те съ- щества, той лес­но ще бъ­де пре­да­ден в ръ­це­те на Луцифер. Корабът на Духовната Наука тряб­ва да бъ­де нап­рав­ля­ван меж­ду те­зи две опасно-

Вчера казах, че ко­га­то чо­век раз­къ­са во­ала на при­ро­да­та вли­за в сфера, къ­де­то се на­тък­ва на същества, има­щи во­ля за унищожаване, и че та­зи во­ля за уни­що­же­ние е род­с­т­ве­на на чо­веш­кия интелект. Аз опи­сах как­во мо­же да спо­ле­ти човек, кой­то ста­ва жер­т­ва на те­зи същества. Това не тряб­ва да се случва. Също го­во­рих и за трескавото, ек­с­таз­но със- тояние, в ко­ето мо­же да из­пад­не ня­кой в своя ду­хо­вен живот, ако си поз­во­ля­ва пог­реш­ни мис­тич­ни изживявания. Това съ­що тряб­ва да се избягва.

В ед­на пре­диш­на лек­ция аз казах, че езо­те­ри­ци­те сред окул­тис­ти­те усър­д­но се опи­та­ха да при­ну­дят хо­ра­та да из­пол­з­ват ин­те­лек­та си за раз­тъл­ку­ва­не на символите, за да не про­би­ят во­ала по неп­ра­ви­лен на­чин и да ста­нат жер­т­ва на Силите, сре­ща­ни в тол­ко­ва ужас­на фор­ма в те­зи гра­нич­ни сфери. Тези съ­щес­т­ва мо­гат да бъ­дат дър­жа­ни на раз- стояние, ако ин­те­лек­тът се из­пол­з­ва по начина, по кой­то е из­пол­з­ван нап­ри­мер в раз­га­да­ва­не­то на символите. Това бе ня­ко­гаш­на­та практи- ка, но тя ве­че не пос­ре­ща нуж­ди­те на се­гаш­на­та епо­ха и не е при­ло­жим метод.

Ще откриете, че пос­ред­с­т­вом са­ма­та фор­ма в ко­ято се пред­с­та­вя Духовната Наука, от­к­ло­не­ни­ето во­де­що към об­лас­т­та на Ариман е из­бег­на­то по раз­ли­чен начин. Тук тряб­ва да по­мис­ли­те за нещо, ко­ето е склон­но да из­рас­не бър­зо в жи­во­та на на­ше­то соб­с­т­ве­но общество. Когато ня­коя или дру­га лич­ност за­поч­ва да изу­ча­ва Духовната Наука, мно­го чес­то мо­же да се чуе забележката: "Не мо­га да про­умея те­зи неща, до­ка­то са­ми­ят аз не ги ви­дя ясновидски, та­ка че ги взе­мам на доверие." Изтъквам от­но­во и от­но­во че, пра­вил­но разбиран, слу­ча­ят не е такъв. В нас­то­ящо­то вре­ме чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва имат дос­та­тъч­ни ум­с­т­ве­ни въз­мож­нос­ти да раз­бе­рат всич­ко изнесено. Всичко от Духовна- та Наука, във фор­ма­та в ко­ято е представена, е в об­се­га на ин­те­лек­ту­ал­ни­те способности, съ­щес­т­ву­ва­щи у хо­ра­та в нас­то­яща­та епоха. Наис- тина, Духовната Наука не мо­же да бъ­де от­к­ри­та чрез те­зи способности, но мо­же да бъ­де разбрана. Интелектуалните спо­соб­нос­ти са тук и мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни и онези, ко­ито от­каз­ват да приз­на­ят че то­ва е така, са в грешка. Когато вър­ху пре­да­де­но­то в Духовната Наука ис­тин­с­ки се ра­бо­ти с интелекта, той се из­пол­з­ва по пра­ви­лен на­чин и то­га­ва е не­въз­мож­но да се вле­зе в сфе­ра­та на Ариман по не­поз­во­лен път. Има са­мо две възможности. Или хо­ра­та пра­вят упо­ри­ти уси­лия да разберат, в кой­то слу­чай из­пол­з­ват ин­те­лек­та - с кой­то Ариманическите съ­щес­т­ва мо­же доб­ре да злоупотребят- с цел да раз­бе­рат Духовната Наука, и

Областта на раз­ру­ши­тел­ни­те духове, в ко­ято чо­век мо­же да влезе, се раз­к­ри­ва на­й-­яс­но ако се наб­лю­да­ва ед­на ду­ша в мо­мен­та на пре­ми­на­ва­не­то и през пор­та­та на смъртта. Тогава те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва се раз­вих­рят в сво­ите домакини; то­ва не е изненадващо, за­що­то те са ду­хо­ве на разрушението. Да ра­бо­тят за уни­що­жа­ва­не­то на фи­зи­чес­кия ор­га­ни­зъм е тях­на оби­чай­на задача. Това е част от тях­на­та прак­ти­чес­ка ра­бо­та - са­мо че не тряб­ва да ос­та­ват пре­ка­ле­но дълго.

Хората, дос­тиг­на­ли до ду­хов­но разбиране, дър­жат те­зи съ­щес­т­ва на разстояние. Но те­зи съ­щес­т­ва имат го­ля­ма власт над душите, чи­ето ми- с­ле­не е ма­те­ри­алис­тич­но и ко­ито не при­до­би­ват раз­би­ра­не за ду­хов­ния свят. Души, пре­зи­ра­щи вся­как­ви опи­ти за при­до­би­ва­не на поз­на­ние за ду­хов­ния свят, имат да стра­дат мно­го за­ра­ди Ариман. Гръцкият мит е опи­сал то­ва мно­го наг­лед­но в об­ра­за на Тантал. Боговете пос­та­ви­ли пред не­го храна, но из­вън не­го­вия обсег, и наб­лю­да­ва­ли мъченията, ко­ито той тряб­ва­ло да търпи. (Според мита, за­ра­ди прег­ре­ше­ния към Олимпийските Богове преживе, след смър­т­та си цар Тантал бил под­ло­жен в ада на не­ве­ро­ят­ни мъчения. Той сто­ял из­га­рящ от жаж­да в ед­но езеро, но в ми­га в кой­то се опит­вал да от­пие от водата, тя изчезвала. Над него, точ­но над гла­ва­та му, има­ло кло­ни с на­те­жа­ли плодове. Той бил из­мъч­ван от ужа­сен глад, но пов­диг­нел ли ръ­ка към плодовете, дух­вал вя­тър и ги из­ди­гал нависоко. /Виж "Старогръцки ми­то­ве и легенди"/ - бел. бълг. пр.)

Днес в све­та мо­гат да се ви­дят мно­го та­ки­ва образи. Всички те са ма­те­ри­алис­тич­ни души, ко­ито ня­мат же­ла­ние да раз­бе­рат ду­хов­ния свят. Те са ка­то Тантал, в сми­съл че след смъртта, през пе­ри­ода на Камалока, ко­га­то пре­жи­вя­ват своя жи­вот - за ед­на тре­та от не­го­во­то вре­мет­ра­ене - в об­ра­тен ред, всич­ко им се отнема. Отново и от­но­во те имат чувст- вото: с как­ва цел нап­ра­вих то­ва или онова? Тъй ка­то виж­дат ня­кой от ду­хо­ве­те на раз­ру­ше­ни­ето да го от­на­ся и то­га­ва осъзнават, че всъщ­ност са го нап­ра­ви­ли напразно! Това, раз­би­ра се, е илюзия; но та­ки­ва ду­ши из­пит­ват мъ­ки­те на Тантал, за­що­то ду­хо­ве­те на уни­що­же­ни­ето са всич­ко око­ло тях. Те не осъзнават, че це­ли­ят Земен жи­вот от раж­да­не­то до смър­т­та ще бъ­де без сми­съл и цел, ако не е бил об­х­ва­нат от Духовете на Висшите Йерархии. Но те­зи ду­ши не мо­гат да ви­дят

Духовната Наука из­бяг­ва пог­реш­ния окул­ти­зъм с това, че из­пол­з­ва пос­то­ян­но на­рас­т­ва­щи­те ин­те­лек­ту­ал­ни спо­соб­нос­ти за из­г­раж­да­не на наука, за ко­ято се изис­к­ва по­ве­че интелект, от­кол­ко­то досега. Естест- вото на Духовната Наука не­ми­ну­емо изис­к­ва по­-го­ля­мо ин­те­лек­ту­ал­но уси­лие от онова, ко­ето хо­ра­та са свик­на­ли да правят. В то­ва от­но­ше­ние на хо­ра­та им ха­рес­ва да се самозаблуждават. Приложат ли ис­тин­с­ки ин­те­лек­ту­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на тях­но раз­по­ло­же­ние днес, те би­ха раз­б­ра­ли Духовната Наука. Чрез го­ле­ми­те ин­те­лек­ту­ал­ни уси­лия нуж­ни в Духовната Наука, Сцила е из­бег­на­та и пре­одо­ля­на от ед­на­та страна. Антропософът доб­ре знае за­що хо­ра­та из­пит­ват не­охо­та да се за­ло­вят с изу­ча­ва­не на Духовната Наука. Това е за­що­то са твър­де мър- зливи, за да при­ло­жат дос­та­тъч­но ин­те­лек­ту­ал­но усилие. Ето за­що го­во­ря за мър­зе­ла точ­но сега.

От дру­га­та стра­на тряб­ва да се из­бег­не клоп­ка­та на пог­реш­ния мис­ти­ци­зъм чрез прек­ра­тя­ва­не на за­тъ­ва­не­то в чис­то вът­реш­ния живот. Тази склон­ност да се жи­вее и мис­ли пос­то­ян­но в не­чия соб­с­т­ве­на ду­ша тря- б­ва да бъ­де отстранена. Душата тряб­ва да из­ле­зе вън от са­ма­та се­бе си и да гле­да с очи­те на лю­бов­та дъл­бо­ки­те връзки, раз­к­ри­ва­щи се в жи­во­та отвън.

Мистерийните Драми бя­ха написани, за да по­мог­нат на хо­ра­та да до­ло­вят та­ки­ва връз­ки - ко­ито мо­гат да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни съ­що и външно. В Драмите са опи­са­ни вът­реш­ни про­це­си на жи­во­та на душата. Ако се на­учи­те да раз­би­ра­те и усе­ща­те случ­ва­що­то се нап­ри­мер с Kапезиус, как той пре­ми­на­ва от ед­но съ­би­тие към друго, то тъчащата, тво­ря­ща дейност при­със­т­ва­ща там ще ви по­мог­не да осъз­на­ете своя соб­с­т­вен вът­ре­шен живот, да го освободите. Това е съ­що и на­й-­важ­но­то в на­ше­то изкуство. Целта на ця­ла­та на­ша Сграда е в то­ва ду­ши­те да бъ­дат ос­во­бож­да­ва­ни от са­ми­те се­бе си и да не се от­да­ват на лъж­лив мистици- зъм. Необходимо е то­ва да не се забравя, за­що­то по то­зи на­чин ние ще из­бег­нем съ­що и Харибдата на неп­ра­вил­ния мистицизъм.

Всяко усилие, ко­ето пра­вим за да си обяс­ним тайн­с­т­ве­ни­те връз­ки ме- ж­ду жи­во­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва и външ­ния свят, ни пред­паз­ва от пог­ре­шен мистицизъм. Ако по то­зи на­чин след­ва­ме случ­ва­що­то се с Капезиус, ние жи­ве­ем в тъ­ча­щия жи­вот на ду­ша­та - но не сме сви­ти вът­ре в се­бе си. Ние дос­ти­га­ме всичко, до ко­ето сти­гат мистиците, но по раз­ли­чен начин. Така че виждате, ко­ра­бът на Духовната Наука тряб­ва да бъ­де нап­рав­ля­ван с яс­на цел меж­ду две­те клопки. Предаваните уче­ния тряб­ва да бъ­дат от та­къв характер, че да се из­бег­не и пог­реш­ния окултизъм, и пог­реш­ния мистицизъм.
Наистина мо­же да се каже, че Духовната Наука от­го­ва­ря на нуж­ди­те и изис­к­ва­ни­ята на епохата. Поради та­зи при­чи­на чес­то съм бил длъ­жен да се про­ти­во­пос­та­вям на вся­ко оп­рос­тя­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на Ду- ховната Наука, ко­ето би пре­мах­на­ло нуж­да­та от нап­рег­на­то мислене. Еднакво съм бил длъ­жен и да се про­ти­во­пос­та­вям на всичко, ко­ето кло­ни към възторжен, его­ис­ти­чен мистицизъм, ко­ето е ви­на­ги еле­мент на по­уче­ния ка­то "в соб­с­т­ве­но­то си на­й-­вът­реш­но съ­щес­т­во ти от­к­ри­ваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в то­ва там ня­ма же­ла­ние да се тър­си Божественото във външ­ния жи­вот чрез изу­ча­ва­не на не­го­ви­те яв­ле­ния с лю­бов и разбиране.

Наскоро ка­зах на някого, че Духовната Наука мо­же да се счи­та за прак­ти­чес­ки по­лез­на в на­й-­вис­ша степен. Не ка­зах то­ва с цел да се хва­ля с дос­тойн­с­т­ва­та на на­ше­то Движение, а прос­то за да покажа, че в не­го по­ло­жи­тел­но­то ви­на­ги мо­же да бъ­де намерено. Аз казах: до­ри ако хо­ра­та при­емат са­мо онова, ко­ето мо­гат да признаят, ос­та­вяй­ки нас­т­ра­на как­во­то не ги интересува, Духовната Наука мо­же въп­ре­ки всич­ко да бъ­де от на­й-­го­ля­ма полза. Ако по­мис­ли­те за начина, по кой­то ра­бо­тим от 15 го­ди­ни ще осъзнаете, че мно­жес­т­во истини, при­над­ле­жа­щи към об­лас­т­та на ес­тес­т­ве­на­та наука, изкуството, ис­то­ри­ята на из­кус­т­во­то и т.н. бя­ха вклю­че­ни в чис­то ду­хов­но­-на­уч­на­та доктрина. Наистина, до­пус­кай­ки за момент, че не е би­ло пре­да­де­но ни­що от чис­та­та Духовна Наука, а са­мо ис­ти­ни­те от­нос­но ес­тес­т­ве­на­та на­ука и из­кус­т­во­то - до­ри то­ва са­мо по се­бе си би мог­ло да бъ­де от прак­ти­чес­ка полза. Но как­во­то и да е да­де­но по то­зи начин, е да­де­но с цел и обмислено, за­що­то чрез не­го чо­веш­ки­ят ум е под­тик­ван да изос­та­ви про­из­вол­ни­те раз- мишления. И та­ка по вся­ка­къв на­чин сме се стре­ми­ли да фор­ми­ра­ме на­ше­то Движение така, че то да мо­же да вър­ви нап­ред по пра­ви­лен и бе­зо­па­сен начин. От са­мо­то на­ча­ло то бе схва­ща­но ка­то един вид орга- низъм. И мис­лей­ки за не­го така, мо­жем съ­що да кажем, че то тряб­ва да рас­те и да се раз­ви­ва ка­то организъм, ка­то чо­веш­ки организъм, кой­то око­ло сед­ма­та си го­ди­на по­лу­ча­ва сво­ите вто­ри зъ­би - и ор­га­низ­мът тряб­ва да из­пол­з­ва те­зи вто­ри зъби, ин­ди­ви­ду­ал­ни­те зъби, ко­ито има на свое разположение.

В пред­ход­на лек­ция по­ка­зах за­що тряб­ва­ше да се об­вър­жем с Теософ- ското Движение, как­то нап­ра­вих­ме през 1902 год., ос­но­ва­вай­ки Нем- ската Секция. В на­ча­ло­то нап­ре­дъ­кът бе­ше възможен, за­що­то се раз­ви­вах­ме съв­сем независимо, как­то ви казах. Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе не­об­хо­ди­мо съ­що и да до­би­ем вто­ри­те си зъби. Ще си спомните, че то­ва бя­ха годините, ко­га­то за­ра­ди афе­ра­та Ледбитер вси- ч­ко пре­тър­пя ко­рен­на промяна. Не е да­леч и 1916 година. Тогава ще тряб­ва да има­ме вто­ри­те се­дем го­ди­ни зад се­бе си. Ако с то­зи вто­ри
пе­ри­од от се­дем го­ди­ни зад нас по­мис­лим за на­ше­то Движение ка­то за един организъм, то­зи ор­га­ни­зъм то­га­ва ще е дос­тиг­нал зрялост; той тряб­ва да след­ва своя соб­с­т­вен път и да бъ­де спо­со­бен сам да пос­тиг­не нещо. След всич­ко изнесено, би тряб­ва­ло да е въз­мож­но за ра­бо­та­та да про­дъл­жи ефек­тив­но до­ри и без учителя.

Говорил съм в то­зи сми­съл по мно­го случаи. Преди вре­ме в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, кой­то не се осъществи. - бел. англ. пр.) би тряб­ва­ло да бъ­де организация, ко­ято во­ди свой соб­с­т­вен жи­вот не­за­ви­си­мо от мен. Тази на­со­ка ще ста­ва все по-необходима. Опасността не­ща­та да вър­вят доб­ре са­мо до­ка­то не­що ид­ва от мен сед­ми­ца след сед­ми­ца тряб­ва да бъ­де преодоляна. Сега сме дос­тиг­на­ли годините, ко­га­то Обществото би тряб­ва­ло да бъ­де спо­соб­но да покаже, че мо­же спо­кой­но да раз­ви­ва изнесеното, да го раз­ви­ва така, как­то ако аз не бях там.

Това е на­пъл­но не­из­беж­на мисъл. Изнесеното уче­ние е от та­ко­ва естество, че ако то се­га ра­бо­ти в душите, мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но мно- го, за ко­ето по­ве­че аз не съм необходим. Не казвам, че ня­ма да остана, а че из­пи­та­ни­ето ще се със­тои в то­ва да ста­вам все по-излишен. Край- но не­об­хо­ди­мо е да се из­бег­не въз­мож­нос­т­та - ко­ято дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ва - на­ши­те чле­но­ве да не се оце­ня­ват пра­вил­но един друг! Защото мо­же­те да раз­бе­ре­те как­ва ло­ша ус­лу­га ще­ше бъ­де нап­ра­ве­на на на­ша­та кауза, ако ви­на­ги се казваше: "Той е ръ­ко­во­ди­те­лят и тряб­ва да бъ­де следван" или "Той е пред­се­да­те­лят и ще разбере, че е би­ло нап­ра­ве­но еди­-как­во си". Това прос­то не тряб­ва да се прави. Какво би се случило, ако ня­кой ден аз ве­че не съм там? Обществото вед­на­га би се разпаднало! Ние тряб­ва са­мо да пос­тиг­нем онова, ко­ето би тряб­ва­ло да постигнем, ако след 14 го­ди­ни на­ис­ти­на сме стиг­на­ли до мо­мен­та да има­ме свой соб­с­т­вен живот, кой­то мо­же на свой ред да по­ро­ди нов живот. Това не е невъзможно, ако пом­ним на­ши­те ис­тин­с­ки цели. Безспорно, се­га има ня­кол­ко труд­ни години, но ние тряб­ва да пре­одо­ля­ва­ме по­доб­ни трудности. И мо­же да бъ­де пос­та­ве­на раз­лич­на стой- ност на мно­го от онова, ко­ето аз са­ми­ят тряб­ва да допринасям, ако по­со­че­но­то се­га от мен се изпълнява. В нас­то­ящо­то вре­ме съ­щес­т­ву­ват мно­го ви­до­ве трудности. Има оп­ре­де­ле­ни неща, ко­ито не мо­гат да бъ­дат каза­ни без­раз­бор­но и през пос­лед­ни­те че­ти­ри дни по­же­лах да съ­бе­ра за­ед­но малък, ог­ра­ни­чен кръг от хора, за да го­во­ря по теми, за ко­ито не мо­га да го­во­ря пред ця­ла­та публика. Но бях за­дъл­жен да се от­ка­жа от идеята, за­що­то жи­ве­ем в дни, ко­га­то та­ко­ва раз­де­ля­не не е приемли- во. За да раз­бе­рем по-ясно, оно­ва ко­ето се опи­тах да пред­с­та­вя в те­зи лек­ции тряб­ва да бъ­де доб­ре взе­то впредвид. Трябва съ­що да се опи­та­ме да раз­бе­рем вът­реш­ния ха­рак­тер на Духовната Наука и то­га­ва ще
ни бъ­де яс­но за­що от ед­на стра­на тряб­ва не­ми­ну­емо да има­ме про­тив­ни­ци в ли­це­то на учените, ко­ито би­ха же­ла­ли да ос­но­ват въз­г­лед за све­та вър­ху сво­ята ерудиция, и от дру­га стра­на в ли­це­то на оне­зи све- щеници, ко­ито же­ла­ят ле­жа­що­то зад все­кид­нев­ния ду­ше­вен жи­вот да ос­та­не на­пъл­но скрито.

Ние тряб­ва уве­ре­но да дър­жим на сво­ето уче­ние и съ­що да на­со­чим се­бе си дъл­бо­ко в не­го­ва­та същност. Нека си при­пом­ним нап­ри­мер как Мистерията на Голгота със­тав­ля­ва са­мия цен­тър на на­ши­те стремежи, как е би­ло подчертавано, че Христос вле­зе в Исус от Назарет по тол­ко­ва чес­то опис­ва­ния начин, ид­вай­ки от дру­ги сфе­ри на съз­на­ни­ето в сфе­ра­та на съзнание, съ­от­ветс­т­ва­ща на чо­веш­кия фи­зи­чес­ки жи­вот на Земята. Христос Исус е ед­на Сила на Земята, жи­ве­еща в зем­но­то съз­на­ние на хо­ра­та и в зем­ни­те събития. По та­зи при­чи­на Новият Завет не мо­же да бъ­де ес­тес­т­ве­на наука, за­що­то ес­тес­т­ве­на­та на­ука - на­ука­та за скри­то­то зад при­ро­да­та - трябва, ако се от­п­ра­вя към реалността, да оти­де от­въд нор­мал­но­то съзнание. Новият Завет не мо­же да бъ­де и Духовна Наука, за­що­то там съ­що нор­мал­но­то съз­на­ние тряб­ва да бъ­де из­диг­на­то в дру­га посока. Удивителното ве­ли­чие и зна­чи­мост на Но- вия Завет ле­жат точ­но във факта, че той не мо­же да се нап­ра­ви да бъ­де ни­то ес­тес­т­ве­на наука, ни­то до­ри Духовна Наука - и въп­ре­ки то­ва той не тряб­ва се използва, за да се во­дят спо­ро­ве сре­щу Духовната Наука.

Тук оба­че схва­ща­ме при­чи­на­та за­що пред­с­та­ви­те­ли­те на ед­на или дру­га ре­ли­ги­оз­на об­щ­ност ви­на­ги ще се на­ди­гат въ­оръ­же­ни сре­щу Духов- ната Наука! Защото те ни­ко­га ня­ма да по­же­ла­ят да поз­во­лят чо­ве­ка да нав­ле­зе в света, от кой­то тол­ко­ва мно­го се страхуват. Те се страхуват, че един ден чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва ще от­к­ри­ят веч­но­то ес­тес­т­во на ду­ша­та в се­бе си. Те ис­кат хо­ра­та да си представят, че са­мо онова, за ко­ето ве­че знаят, жи­вее веч­но в тях. Вчера казах, че ако се вко­ре­не­ше ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед за света, ако гос­под­с­т­ва­ше са­мо та­къв въз­г­лед и не бе­ше въз­ник­на­ла Духовна Наука, не­ща­та щя­ха да стиг­нат до точка- та, къ­де­то хо­ра­та би­ха би­ли по­гъл­на­ти от скеп­ти­ци­зъм и съмнение, тъй ка­то ще­ше да се съз­да­де не­що ка­то океан, в кой­то ду­ши­те не­ми­ну­емо би­ха се удавили. Но ако се же­лае хо­ра­та да бъ­дат спъвани, за да не би те да про­ник­нат зад во­ала на све­та на душата, то един­с­т­ве­но­то нещо, ко­ето тряб­ва да се направи, е те да се дър­жат в със­то­яние на неведение. Неведението, ко­ето нак­рая би за­ду­ши­ло хората, тряб­ва не­из­беж­но да се разпростира, ако онези, ко­ито днес чес­то са пред­с­та­ви­те­ли на ре­ли­ги­оз­ни общности, ис­кат да пос­тиг­нат сво­ите цели. Ако уче­ни­те из­ля­зат победители, чо­веш­ки­те ду­ши ще бъ­дат уда­ве­ни в оке­ан от съмнения; ако свещениците, ко­ито мис­лят по опи­са­ния на­чин удър­жат победата, чо­веш­ки­те ду­ши ще се за­ду­шат в ат­мос­фе­ра от невежество. Задачата,
па­да­ща­та се на Духовната Наука, е се­ри­оз­на и теж­ка и тряб­ва да съз­на­ва­ме ней­на­та важност. Трябва да счи­та­ме се­бе си за индивидуалности, ко­ито за­ра­ди сво­ята Карма мо­гат да бъ­дат во­де­ни към Духовната Нау- ка, за да мо­же онова, ко­ето при­те­жа­ват по пъ­тя на ин­те­лек­та и ин­ту­итив­на­та проницателност, да бъ­де пос­та­ве­но на раз­по­ло­же­ние всъщ­ност не на Духовната Наука, а на все­об­щи­ят прог­рес на човечеството. А та­къв прог­рес е край­на не­об­хо­ди­мост за човечеството.

Ние виждаме, от ед­на страна, как един ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед за све­та се опит­ва да до­бие не­по­ко­ле­би­ма опора, и как нищо, ко­ето да пред­ла­га съпротива, не е от полза! А от дру­га стра­на виж­да­ме как се пра­вят уси­лия да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва невежество, как се пра­ви все по­ве­че и повече, за да се за­ли­чат ис­ти­ни­те от­нос­но ду­хов­ния свят! Само по­мис­ле­те как вся­ко съ­об­ще­ние от ду­хов­ния свят е гле­да­но със съ­щин­с­ка ом­ра­за от пред­с­та­ви­те­ли­те на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­ги­оз­ни общности!

Изнесох те­зи лек­ции за да по­ка­жа по­со­ка­та на пътя, кой­то тряб­ва да бъ­де въз­п­ри­ет от Духовната Наука, и за да ви по­мог­на да осъз­на­ете следното. Ние тряб­ва да се про­ти­во­пос­та­вим на ма­те­ри­алис­тич­ни­те учени, ма­кар че те всъщ­ност не мо­гат да не дейс­т­ват така, по­не­же са под влас­т­та на Ариман и той же­лае да скрие от тях ис­тин­с­ки­те мотиви, ле­жа­щи в ос­но­ва­та на дейнос­т­та им. И тряб­ва съ­що да се про­ти­во­пос­та­вим и на дру­ги­те - ма­кар че те от­но­во не мо­гат да дейс­т­ват различно, за­що­то са в ръ­це­те на Луцифер. Правилният на­чин за тях да ра­бо­тят е да се бо­рят с онова, ко­ето Духовната Наука мо­же да ни даде. О, ако са­мо има­ше мно­жес­т­во хора, ко­ито да осъз­на­ват уни­кал­нос­т­та на Духов- ната Наука, че тя не тряб­ва да бъ­де обър­к­ва­на с дру­ги неща! Тогава то­ва са­мо по се­бе си би би­ло го­ля­ма стъп­ка напред.

Всеки мо­же съ­що и да на­учи мно­го от грешки, и да им обър­не вни­ма­ние от та­зи глед­на точка. Това е по­-важ­но от­кол­ко­то са­мо да ги кри- тикуваме, ма­кар че кри­ти­ка­та по­ня­ко­га съ­що е необходима. Аз казах, че - с прос­ти ду­ми - Ариман ще се стре­ми да раз­ру­ши чо­веш­кия ин­те­лект за в бъдеще; но той съ­че­та­ва то­ва съ­що и с не­що дру­го - за­що­то слу­же­щи­те му съ­щес­т­ва са род­с­т­ве­ни със сво­ите вис­ши си­ли на низ­ши­те си­ли в човека, и за­що­то той ис­ка да ус­та­но­ви съ­юз меж­ду вис­ши­те и низ­ши­те сили. В нор­мал­но­то раз­ви­тие Ариман има под сво­ето ръ­ко­вод­с­т­во оне­зи не­ща в света, ко­ито по­раж­дат болестите; знаем, че те съ­що са неизбежни, тъй ка­то те при­чи­ня­ват смър­т­та във фи­зи­чес­кия свят. Всяко уни­що­же­ние във фи­зи­чес­кия свят се па­да на него. Но връз­ка­та тряб­ва да се знае и разбира. Ако онова, ко­ето е в низ­ша­та сфе­ра се из­диг­не до висшата, то се обе­ди­ня­ва с те­зи съ­щес­т­ва на раз­ру­ше­ни­ето и то­га­ва са­ми­ят чо­век да­ва мно­го бла­гоп­ри­ят­ни въз­мож­нос­ти на Ари- ман и не­го­во­то войнство. И ко­га­то нап­ра­ви това, той ня­ма да про­пус­не