Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Скъпи мои приятели! Лекциите ми през пос­лед­ни­те сед­ми­ци има­ха на­й-­ве­че за­да­ча­та да по­ка­жат как чрез своя ду­хо­вен жи­вот чо­век взе­ма учас­тие и се на­мес­ва ак­тив­но в това, ко­ето бих­ме оп­ре­де­ли­ли ка­то „звез­д­ния свят", съ­що как­то чрез своя фи­зи­чес­ки зе­мен жи­вот взе­ма учас­тие в Зем- ните про­це­си и събития. В съг­ла­сие с ос­нов­ни­те въз­г­ле­ди на Антропо- софията, ние тряб­ва да пог­лед­нем на чо­ве­ка ка­то на ед­но свръх се­тив­но същество, из­г­ра­де­но от си­ли­те на сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло (или тя­ло на стро­ител­ни­те сили), и от дру­га стра­на - из­г­ра­де­но от си­ли­те на сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз. Вие ве­че знаете, че по време на нощ­ния сън чо­век от­де­ля ед­на от дру­га те­зи две час­ти на сво­ето същество. Нека да на­со­чим на­ше­то вни­ма­ние към спя­щия човек.

При не­го от ед­на стра­на има­ме ли­ше­ни­те от съз­на­ние фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тяло, а от дру­га - ли­ше­ни­те от съз­на­ние ас­т­рал­но тя­ло и Аз. И в то­зи слу­чай бих­ме мог­ли да пос­та­вим въпроса: съ­щес­т­ву­ва ли по време на съ­ня ня­как­ва връз­ка меж­ду те­зи две ли­ше­ни от съз­на­ние час­ти на чо- века? Ние знаем, че със­то­яние то на будност, т.е. обик­но­ве­но­то съз­на­ние на днеш­ния чо­век се про­явя­ва чрез не­го­ви­те мисли, чув­с­т­ва и воля. И ние тряб­ва да си пред­с­та­вим не­ща­та така, ся­каш Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло се по­то­пя­ват в етер­но­то и фи­зи­чес­ко тя­ло и ед­ва след тях­но­то вза­им­но про­ник­ва­не се раз­га­рят фун­к­ци­ите на мисленето, чув­с­т­ва­та и волята.

В спя­щия чо­век мисли, чув­с­т­ва и во­ля не съществуват. Ако оба­че и на­со­чим пог­лед към зем­но­то фи­зи­чес­ко тяло, ние тряб­ва да си кажем: В то­ва зем­но фи­зи­чес­ко тя­ло дейс­т­ву­ват всич­ки оне­зи сили, ко­ито фор­ми­рат и на­ши­те чо­веш­ки въз­п­ри­ема­тел­ни способности. Ако спрем вни­ма­ни­ето си на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ние ще установим, че то има ед­на оп­ре­де­ле­на тежест. Спрямо то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло ние мо­жем да пред­п­ри­емем - или по­не хи­по­те­тич­но да пред­ви­дим - оп­ре­де­ле­ни изследвания, ко­ито да ни ос­вет­лят ра­зиг­ра­ва­щи­те се в не­го ма­те­ри­ал­ни процеси. И то­га­ва ние бих­ме установили, че те­зи ма­те­ри­ал­ни про­це­си са ед­но про­дъл­же­ние на оне­зи процеси, ко­ито се ра­зиг­ра­ват на­вън в зем­на­та при­ро­да и ко­ито под фор­ма­та на „изхранване" про­дъл­жа­ват сво­ето раз­ви­тие вът­ре в чо­веш­ко­то тяло. Във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка от­к­ри­ва­ме съ­що и оне­зи процеси, ко­ито се осъ­щес­т­вя­ват в не­го­во­то дишане. Само че всич- ко, ко­ето тръг­ва от чо­веш­ка­та глава, всич­ко ко­ето при­над­ле­жи към нер­-

вно­-се­тив­на­та сис­те­ма е зна­чи­тел­но смекчено, заглушено, и до­ри - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - по­тъ­на­ло в дъл­бок мрак.

Ако се­га на­со­чим вни­ма­ни­ето си вър­ху етер­но­то тяло, ко­ето про­низ­ва от­к­рай до край фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека, ня­ма да ни бъ­де съв­сем лес­но да си пред­с­та­вим как всъщ­ност дейс­т­ву­ва то­ва етер­но тя­ло по вре­ме на съня. И все пак, ако ня­кой от Вас е нав­ля­зъл мал­ко или мно­го в Ант- ропософията, той ще мо­же да раз­бе­ре как - ма­кар и спящ - чрез сво­ето етер­но тя­ло чо­век жи­вее в етер­ни­те си­ли ко­ито об­ви­ват на­ша­та Земя отвсякъде. Вътре в спя­що­то фи­зи­чес­ко тя­ло на чо­ве­ка ние от­к­ри­ва­ме всичко, ко­ето пул­си­ра в етер­ния свят око­ло Земята.

Нещата оба­че се ус­лож­ня­ват твър­де много, ако ние на­со­чим вни­ма­ни­ето си - ес­тес­т­ве­но ста­ва ду­ма за ду­шев­но вни­ма­ние - вър­ху това, ко­ето се прос­ти­ра из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, т.е. вър­ху ас­т­рал­ното тя­ло и Азът. Но се­га за нас е съв­сем не­до­пус­ти­мо да си мислим, че ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка и не­го­ви­ят Аз имат не­що об­що със фи­зи­чес­ка­та Земя, че имат не­що об­що с етер­ния свят око­ло Земята.

Част от процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват по вре­ме на съня, бя­ха опи­са­ни в хо­да на пос­лед­ни­те лекции, кои то дър­жах тук в Дорнах. Днес бих ис­кал да уточ­ня не­ща­та от дру­га глед­на точка. Ние мо­жем да про­ник­нем в про­це­си­те на чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и Азът са­мо ако с по­мощ­та на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука се пре­не­сем в оне­зи сфери, ко­ито са раз­по­ло­же­ни над етер­ни­те сили.

Нека пред това, скъ­пи мои приятели, да пог­лед­нем към растенията. Като из­к­лю­чим го­ле­ми­те дър­ве­та и т.н., ние виж­да­ме как вся­ка про­лет рас­ти­тел­ния свят нап­ра­во блик­ва от Земята и я за­ли­ва са­мо за ня­кол­ко дни. Този рас­ти­те­лен свят ста­ва все по­-бо­гат и пищен, за да увех­не от­но­во през есента. А през зимата, ко­га­то сне­гът пок­рие Земята, рас­ти­тел­ни­ят свят прос­то изчезва.

Тази оба­че е са­мо ед­на­та стра­на от про­це­си­те на рас­ти­тел­ния свят. Според фи­зи­чес­ка­та наука, про­лет­ни­ят цъф­теж и есен­но­то увях­ва­не са свър­за­ни със Слънцето. Освен то­ва на­ука­та ни показва, че хло­ро­фи­лът мо­же да се об­ра­зу­ва са­мо под дейс­т­ви­ето на Слънчевата светлина. Изоб- що фи­зи­чес­ка­та на­ука ни опис­ва как­во се ра­зиг­ра­ва във фи­зи­чес­ки­те процеси; тя оба­че не ни по­каз­ва как­во ста­ва зад цъф­те­жа и увях­ва­не то, тя не ни по­каз­ва са­мо те ду­хов­ни про­це­си на рас­ти­тел­ния свят. Но точ­но как­то кръв­на­та цир­ку­ла­ция про­ник­ва нав­ся­къ­де и чо­веш­кия фи­зи­чес­ки организъм, точ­но как­то етер­ни­те про­це­си се ма­ни­фес­ти­рат в то­зи фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм ка­то съ­до­ви явления, и точ­но как­то чо­веш­ки­ят фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм е про­низ­ван с ду­шев­но - ду­хов­ни сили, по съ­щия на­чин в.разлистването, цъф­те­жа и увях­ва­не­то на рас­те­ни­ята се ра­зиг­ра­ват та­ки­ва фи­зи­чес­ки процеси, ко­ито съ­що са про­ни­за­ни от вся­къ­де с ду­хов­ни

Доколкото ис­ка­ме да ос­та­нем вер­ни на фи­зи­чес­ко­то поз­на­ние ние сме длъж­ни да твърдим: Да, Слънчева та свет­ли­на и топ­ли­на се про­явя­ват в рас­те­ни­ята ка­то фор­ми­рат рас­ти­тел­ни­те сокове, хло­ро­фи­ла и т.н. Ако оба­че обър­нем всич­ко то­ва с ду­хо­вен поглед, ако се обър­нем към рас­ти­тел­на­та фи­зи­ог­но­мия на Земята как­то се об­ръ­ща­ме към фи­зи­ог­но­ми­ята на човека, то­га­ва ни се от­к­ри­ва нещо, ко­ето аз бих же­лал да на­зо­ва с ед­на оп­ре­де­ле­на дума, за­що­то прак­ти­чес­ки тя на­й-­доб­ре от­ра­зя­ва нещата, ко­ито се ра­зиг­ра­ват там. Хората са свик­на­ли да си пред­с­та­вят Слънцето ка­то ед­но ог­ром­но га­зо­во кълбо, ко­ето из­п­ра­ща своята свет­ли­на към Зе- мята. Обаче та­зи пред­с­та­ва не от­го­ва­ря на истината. Вярно е, че Слънце- то из­п­ра­ща лъ­чи­те си на­до­лу към Земята, но ако се вгле­да­ме пра­вил­но в на­ше­то Слънце, ние ще открием, че не­го­ви­те лъ­чи имат как­то външна, та­ка и вът­реш­на страна. Ако един чо­век би мо­гъл да проз­ре през Слън- чевата светлина, ако ус­пее да ви­ди как­во има под ней­на­та външ­на обви- вка, той ще стиг­не до ду­шев­ни­те ка­чес­т­ва на Слънцето, до ду­шев­на­та мощ на Слънцето. Впрочем с обик­но­ве­но съз­на­ние ние гле­да­ме на Слън- цето по съ­щия начин, как­то бих­ме гле­да­ли и фи­гу­ра­та на един чо­век на- п­ра­ве­на от картон. Естествено, ако Вие по­же­ла­ете да си нап­ра­ви­те ед­но копие, ед­на отливка, ко­ято би пре­да­ла са­мо формата, мър­т­ва­та форма, то­га­ва от­лив­ка­та ще бъ­де не­що съв­сем раз­лич­но от дейс­т­ви­тел­ния чо- век.

При дейс­т­ви­тел­ния чо­век Вие до­ла­вя­те не­го­ва­та ду­хов­но­-ду­шев­на същ- ност. По от­но­ше­ние на Слънцето, обик­но­ве­но­то чо­веш­ко съз­на­ние пос­тъп­ва по съ­щия начин: то си из­ра­бот­ва един кар­то­нен ма­кет на Слънце- то и не мо­же да про­ник­не по­-дъл­бо­ко от външ­ния свет­ли­нен пласт.

Ако ус­пее да про­ник­не ма­кар и мал­ко зад то­зи вън­шен свет­ли­нен пласт, чо­веш­ко­то съз­на­ние виж­да пред се­бе си ис­тин­с­ка­та ду­хов­но­-ду­шев­на същ­ност на Слънцето. И в сво­ето про­яв­ле­ние та­зи ис­тин­с­ка ду­хов­но­-ду­шев­на Слънчева същ­ност мо­же да се от­к­рие на съзнанието, съ­що как­то и кар­то­не­ния ма­кет на Слънцето. От фи­зи­чес­ка глед­на точ­ка чо­век раз­съж­да­ва така: Слънцето сгря­ва Земята и се от­ра­зя­ва в скалите, поч­ва­та и т.н. По то­зи на­чин въз­ник­ва светлината, изоб­що по то­зи на­чин ста­ва ви­дим це­лия ми­не­ра­лен свят. Слънчевите лъ­чи про­ник­ват и в растенията, пра­вят ги зелени, ка­рат ги да израстват. Тази оба­че е са­мо външ­на­та стра­на на нещата. Ако се­га пог­лед­нем на съ­щи­те не­ща от ду­хов­на глед­

Когато Вие мис­ли­те за Земната по­вър­х­ност и за то­ва как от ней­ни­те нед­ра из­рас­т­ват растенията, тук Вие има­те дейс­т­ви­ето на фи­зи­чес­ки­те Слъ- нчеви лъчи. Обаче над тях не­умор­но бу­шу­ва съ­нищ­ни­ят свят на ду­хов­но­то Слънце. Това са чис­ти имагинации. Когато нап­ро­лет сне­гът се то­пи и Слънцето от­но­во усил­ва сво­ята лъ­че­зар­на мощ, не­го­ви­те има­ги­на­ции - има­ги­на­ци­ите на Слънцето - об­г­ръ­щат Земята отвсякъде. И те­зи Слънче- ви има­ги­на­ции - ка­то съ­зи­да­тел­ни има­ги­ни­ра­щи си­ли - из­тък­ват въл­шеб­на­та тъ­кан на це­лия рас­ти­те­лен свят. И то­зи има­ги­на­ти­вен свят, та­зи има­ги­на­тив­на атмосфера, ко­ито об­г­ръ­щат Земята, са осо­бе­но жи­ви там, къ­де­то да­де­на мес­т­ност се на­ми­ра меж­ду го­диш­ни­те се­зо­ни на про­лет­та и есента. Разбира се то­зи съ­ни­щен еле­мент на Слънчевото дейс­т­вие е на­ли­це съ­що и през зимата. Само че през зи­ма­та - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - Слънчевите съ­ни­ща ста­ват не­яс­ни и смътни; до­ка­то през ля­то­то те са бързи, под­виж­ни и ясни. И виж­да­те ли, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка - ко­га­то те са из­вън фи­зи­чес­ко­то му и етер­но тя­ло - се на­ми­рат точ­но в то­зи елемент, в кой­то се раз­ви­ват има­ги­на­ци­ите на Слънцето.

А от това, ко­ето то­ку що казах, Вие не­из­беж­но ще нап­ра­ви­те извода: През ля­то­то чо­веш­ки­ят сън е не­що съв­сем раз­лич­но от това, ко­ето е той през зимата, ма­кар и се­гаш­на­та сте­пен на съз­на­ни­ето да не поз­во­ля­ва „регистрирането" на те­зи подробности. В по­-д­рев­ни­те епо­хи от раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то хо­ра­та мо­же­ха да пра­вят твър­де точ­на раз­ли­ка меж­ду зим­ния сън и лет­ния сън. Те зна­еха съ­що и как­во е кон­к­рет­но­то зна­че­ние на зим­ния и лет­ния сън вър­ху са­ми­те тях. Древните хо­ра доб­ре знаеха, че ес­тес­т­во­то на лет­ния сън им да­ва пра­во­то да са на­пъл­но си- гурни: да, през ля­то­то ця­ла­та Земя е об­ви­та от об­раз­ни мисли. И те­зи древ­ни хо­ра има­ха не­пос­ред­с­т­ве­но­то усещане: по вре­ме на ля­то­то „гор- ните" Богове сли­зат и об­г­ръ­щат Земята от всякъде; по вре­ме на зи­ма­та „долните" Богове се из­кач­ват го­ре и на свой ред об­г­ръ­щат Земята от всякъде. Този има­ги­на­ти­вен свят - раз­ли­чен зи­ме и ля­тос - бе­ше въз­п­ри­еман ка­то ед­на про­мя­на в съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду гор­ни­те и дол­ни­те Бо- гове. Обаче древ­ни­ят чо­век знаеше, че със своя Аз и сво­ето ас­т­рал­но тяло, е не­пос­ред­с­т­вен учас­т­ник в то­зи пул­си­ращ и жив има­ги­на­ти­вен свят.

Ако пог­лед­нем на те­зи фак­ти от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, ние ще се доб­ли­жим и до от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към из­вън­зем­ния свят, ко­ето той

Да, скъ­пи мои приятели, ако бях­ме зат­во­ре­ни в сфе­ра­та на Зимния свят без как­ва­то и да е въз­мож­ност за про­ник­ва­не в ду­хов­ния Космос, ние - ка­то зем­ни хо­ра - изоб­що не бих­ме мог­ли да разсъждаваме. Това би би­ло невъзможно. Ето за­що от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точ­ка мо­жем да сме сигурни: В раз­га­ра на лятото, по вре­ме­то на Еньовден, чо­век мо­же да се скрие от ду­хов­ни­те Същества, та­ка че да из­г­ра­ди в се­бе си без­бож­ни и осъ­ди­тел­ни чувства, гъс­та­та мре­жа от има­ги­на­ции над не­го не им поз­во­ля­ва да нах­лу­ят в Космоса. Те ос­та­ват тук. С нас­тъп­ва­не­то на зи­ма­та оба­че и осо­бе­но по вре­ме на Коледната седмица, Боговете жад­но от­п­ра­вят своя взор към Земята; чо­веш­ка­та ду­ша се от­ва­ря и това, ко­ето жи­вее в Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло се из­на­ся на­вън в Космоса. Пред на­ше­то въ­об­ра­же­ние из­рас­т­ва след­на­та картина: Сякаш с нас­тъп­ва не­то на зимата, Земната пла­не­та от­ва­ря сво­ите прозорци, за да пог­лед­нат Ангелои и Архангелои към зем­ни­те хора.

Разбира се, в съв­ре­мен­на­та епо­ха всич­ки ние, скъ­пи мои приятели, пос­те­пен­но свик­ва­ме да се от­на­ся­ме към чо­веш­ко­то поз­на­ние филистерски, трез­во и непоетично. Но в из­вес­тен смисъл, вис­ши­те Същества си ос­та­ват „поети", и за­то­ва чо­век не мо­же да стиг­не до ис­тин­с­ка­та им същ- ност, ако ги опис­ва с раз­съ­дъч­ни и сту­де­ни думи; ето за­що той чес­то тряб­ва да тър­си думи, по­доб­ни на тези, ко­ито упот­ре­бих то­ку що: по вре­ме на Рождество Христово, по вре­ме на Коледната седмица, Земята от­ва­ря сво­ите прозорци, и се­га Ангелои над­ни­чат през те­зи прозорци, за
да ви­дят как се под­гот­вят хо­ра­та за ця­ла­та след­ва­ща година. Дори и ко­га­то мислят, Съществата от вис­ши­те Йерархии, ос­та­ват по­ети и худож- ници. Логиката - спо­ред на­чи­на по кой­то сме свик­на­ли да я раз­ви­ва­ме - е са­мо ед­на да­леч­на пос­ле­ди­ца от Земната тежест; ес­тес­т­ве­но то­ва не означава, че тук на Земята ло­ги­ка­та е из­лиш­на - напротив, тя е не­об­хо­ди­ма в на­й-­вис­ша степен.

И най-същественото, на­й-­важ­но­то за Съществата от вис­ши­те Йерархии е това, ко­ето се раж­да и жи­вее в чо­веш­ка­та душа; Ангелите, ко­ито над­ни­чат през Коледните про­зор­ци изоб­що не се ин­те­ре­су­ват от про­фе­сор­с­ки­те хи­по­те­зи и открития, с тях Ангелите ня­мат ни­що общо. Да, на то­зи етап те изоб­що не се тре­во­жат за мислите. Важна е чо­веш­ка­та душа, чо­веш­ки­те чувства, а те са не­пос­ред­с­т­ве­но свър­за­ни с го­диш­ния кръг на Слънцето. За да се доб­ли­жим през зи­ма­та до ду­хов­ния свят е от зна­че­ние не тол­ко­ва да­ли сме глу­па­ви или ос­т­ро­ум­ни хора, а да­ли сме сър­деч­ни или пък об­рат­но - зат­во­ре­ни и сту­де­ни егоисти. Точно то­ва се пре­да­ва на кос­ми­чес­кия свят чрез го­диш­ния ци­къл на Земята.

А всичко, ко­ето мис­лим - то ос­та­ва на Земята; Ангели и Архангели изоб­що не се ин­те­ре­су­ват от него; да, ко­га­то над­ни­чат през Коледните про- зорци, те се ин­те­ре­су­ват от не­що съв­сем друго, за­що­то - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - се­га те раз­по­ла­гат с по­-ви­со­кия „ка­рат злато", кой­то мо­гат да по­лу­чат от ду­хов­но­-ду­шев­на­та същ­ност на човека. И те­зи по­-цен­ни мо­не­ти се от­ли­ват не другаде, а в „мо­нет­ния двор" на чувствата, там къ­де­то жи­вее и стра­да чо­веш­ка­та душа. За Космоса, скъ­пи мои прияте- ли, мис­ли­те са са­мо ни­щож­ни раз­мен­ни монети. Но вся­ка нощ в те­зи ни­щож­ни раз­мен­ни мо­не­ти се вглеж­дат дол­ни­те Богове. И така, вся­ка нощ Космосът - не да­леч­ни­ят Космос, а не­пос­ред­с­т­ве­но­то кос­ми­чес­ко об­к­ръ­же­ние на Земята, със­та­ве­но от под­чи­не­ни и еле­мен­тар­ни Същества - се вглеж­да и вслуш­ва в на­ши­те ум­с­т­ве­ни качества: да­ли сме глу­па­ви или ум­ни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, кой­то ос­ве­до­мя­ва близ­кия Космос за ка­чес­т­во­то на на­ши­те мисли. А го­диш­ни­ят кръг на Слънцето е този, кой­то пре­на­ся в не­обят­ните прос­то­ри на Космоса на­ши­те чувства.

Обаче на­ша­та воля, скъ­пи мои приятели, на­ша­та во­ле­ва природа, не мо­же да бъ­де пре­не­се­на по то­зи на­чин в Космоса. Защото на­ли разбирате: де­но­нощ­ни­ят ри­тъм е стро­го фиксиран. Той не­из­мен­но про­ти­ча в рам­ки­те на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е съ­що стро­го фиксиран. Строгото под­реж­да­не на де­но­нощ­ния ри­тъм на­ми­ра сво­ето от­ра­же­ние в стро­го ло­гич­но под­реж­да­не на на­ши­те мисли. Правилното и рав­но­мер­но про­ти­ча­не на ка­лен­дар­на­та го­ди­на на­ми­ра сво­ето от­ра­же­ние в из­б­ли­ци­те на на­ши­те чувства, при ко­ето ду­ша­та ни по­лу­ча­ва оп­ре­де­ле­ни усе­-­

щания за да ока­чес­т­вя­ва чо­веш­ко­то поведение: ето, то­ва е добро, а то­ва - зло.

Обаче в чо­ве­ка жи­вее и не­що трето, то­ва е волята. Волята е свър­за­на с чувствата, а те не мо­гат друго, ос­вен да се об­ръ­щат към оп­ре­де­ле­ни чо­веш­ки дейс­т­вия и да казват: ето, то­ва е мо­рал­но добро, а то­ва - мо­рал­но зло. Обаче во­ля­та мо­же да им­пул­си­ра как­то мо­рал­но доб­ри дела, та­ка - и дела, ко­ито не са мо­рал­но добри. Тук ня­ма ритъм, ня­ма подреждане, ня­ма закономерности. Отношението на во­ля­та към Азът в ни­ка­къв слу­чай не е фик­си­ра­но и закономерно, как­то съ­от­вет­ни­те от­но­ше­ния на мис­ли­те и чувствата. Ние не мо­жем да ока­чес­т­вим ед­на ло­ша пос­тъп­ка ка­то доб­ра или пък ед­на доб­ра по­-тъп­ка ка­то лоша; ние не мо­жем да оп­ре­де­лим ед­на ло­гич­на ми­съл ка­то не­ло­гич­на или ед­на не­ло­гич­на ми­съл - ка­то логична. Това об­с­то­ятел­с­т­во про­из­ти­ча от там, че мис­ле­не­то се на­ми­ра под днев­ни­те въз­дейс­т­вия на Слънцето, в чув­с­т­ва­та - под въз­дейс­т­ви­ята на Слънцето в не­го­вия го­ди­шен цикъл. Волята оба­че е пре­дос­та­ве­на на човечеството. Някой би мо­гъл да каже: Добре, ако аз мис­ля не­ло­гич­но и мо­ите не­ло­гич­ни мис­ли се из­на­сят вся­ка нощ го­ре в Космоса, къ­де­то при­чи­ня­ват из­вес­т­но обър­к­ва­не - как­во ме за­ся­га това? Аз не съм там, за да сла­гам ред в Космоса!

Тук на Земята, къ­де­то чо­ве­кът пре­кар­ва своя жи­вот в илюзия, той би мо­гъл при оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва да се из­ра­зи по то­зи начин, оба­че меж­ду смър­т­та и по­ред­но­то но­во раждане, той ни­ко­га не би мо­гъл да ка­же това. Защото меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не са­ми­ят той е в оне­зи сфери, къ­де­то не­го­ви­те неп­ра­вил­ни мис­ли по­раж­дат оп­ре­де­ле­на беда, оп­ре­де­ле­но не­щас­тие и той е длъ­жен да по­не­се то­ва нещастие. Така че меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, чо­ве­кът пре­би­ва­ва в оне­зи сфери, в ко­ито са „инплантирани" не­го­ви те ду­шев­ни състояния. Обаче от зем­на глед­на точка, чо­век би мо­гъл от­но­во да възрази: Ето там в Космоса за­ми­ра всич­ко онова, ко­ето жи­вее в мо­ите чувства; но всич­ко ко­ето би мог­ло да при­чи­ни чрез мен ня­как­ва бе­да или не­щас­тие - не­го аз пре­дос­та­вям на Боговете.

И все пак в ус­ло­ви­ята на Земята мо­ята во­ля е без­по­ря­дъч­на и нерегули- рана. Материалистичният човек, кой­то се съ­об­ра­зя­ва един­с­т­ве­но с жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та ни­ко­га не мо­же да стиг­не до ми­съл та, че не­го­ва­та во­ля има кос­ми­чес­ко значение. Впрочем той не дос­ти­га и до усещането, че не­го­ви­те мис­ли и чув­с­т­ва съ­що имат ня­как­во кос­ми­чес­ко значение. Само онзи, кой­то доб­ре знае, че мис­ли­те про­явя­ват кос­ми­чес­ко­то си дейс­т­вие чрез днев­ния цикъл, а чув­с­т­ва­та - чрез го­диш­ния ци­къл на Слънцето, са­мо той виж­да как това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва чрез доб­ра­та или зла во­ля на зем­ния човек, се пре­на­ся го­ре в Космоса. И точ­но това, скъ­пи мои приятели, ко­ето дейс­т­ву­ва в чо­веш­ка­та воля, точ­но не­го ­

И виж­да­те ли, тук е скри­то не­що мно­го осо­бе­но в от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към Космоса. За на­ши­те мис­ли ние казваме: Да, ние раз­по­ла­га­ме с мислите, но те не са ос­та­ве­ни на на­шия произвол; ко­га­то мислим, ние тряб­ва да след­ва­ме све­тов­ни­те закономерности, ина­че ще вли­за­ме в пос­то­янен кон­ф­ликт с ед­но или дру­го явление. Ако пред мен зас­та­не ед­но мал­ко де­те и аз помисля: ето тук е зас­та­нал един старец, то­га­ва не­съм­не­но из­па­дам в за­ви­си­мост и роб­с­т­во пред моя соб­с­т­вен про­из­вол спря­мо мисленето, но в то­зи слу­чай аз ед­ва ли вник­вам пра­вил­но с мо­ите мис­ли във външ­ния свят. И така, по от­но­ше­ние на на­ши­те мис­ли ние не сме не- зависими, по­не­же чрез днев­ния ци­къл на Слънцето те се пре­на­сят го­ре в Космоса. По от­но­ше­ние на на­ши­те чув­с­т­ва ние съ­що не сме независими: те се пре­на­сят го­ре чрез го­диш­ния ци­къл на Слънцето. С дру­ги думи: по вре­ме на зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на­ши­те мис­ли и чув­с­т­ва жи­ве­ят не са­мо в на­ши­те гла­ви и сърца, те имат не са­мо земно, но и кос­ми­чес­ко същест- вуване. А онова, ко­ето жи­вее в на­ша­та воля, не­го ние съх­ра­ня­ва­ме при се­бе си до са­ма­та смърт. И чак ко­га­то по­ло­жим мър­т­во­то тя­ло в гроба, т.е. ко­га­то го от­х­вър­лим и ня­ма­ме ве­че ни­що об­що със Земните сили, то­га­ва ние пре­на­ся­ме в Космоса пос­ле­ди­ци­те от на­ша­та доб­ра или зла во- ля.

И ето - чо­ве­кът прек­рач­ва Портата на смъртта, на­то­ва­рен с пос­ле­ди­ци­те от сво­ите во­ле­ви импулси. По вре­ме на зем­ния си жи­вот той е об­к­ръ­жен - до­кол­ко­то ги раз­ли­ча­ва на външ­на­та свет­ли­на - от минерали, растения, животни, от све­та на на­ши­те облаци, реки, скали, пла­ни­ни и т.н. Но след ка­то от­х­вър­ли сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, т.е. след ка­то ми­не през Портата на смъртта, чо­ве­кът се виж­да об­г­ра­ден от един друг свят. И той виж­да око­ло се­бе си точ­но то­зи свят, в кой­то вся­ка нощ са пре­би­ва­ва­ли не­го­ви­те мисли, то­зи свят в кой­то през все­ки го­ди­шен ци­къл са пре­би­ва­ва­ли не­го­ви­те чувства. „Ето, то­ва си по­мис­лил ти самият, то­ва си по­чув­с­т­вал ти самият." Човек из­жи­вя­ва то­зи миг така, ся­каш Съществата от вис­ши­те Йерархии из­п­ра­вят пред не­го соб­с­т­ве­ни­те му мис­ли и чувства. Сега той е об­лъх­нат от своя соб­с­т­вен разум, от сво­ите соб­с­т­ве­ни чувст- ва. Както тук Слънцето ос­ве­тя­ва Земята от сут­рин до вечер, как­то то за­ляз­ва и нас­тъп­ва нощта, по съ­щия на­чин след смър­т­та на­ша­та мъд­рост ни оза­ря­ва ка­то „ден", а на­ша­та глу­пост уга­ся­ва ду­хов­на­та свет­ли­на и пре­диз­вик­ва „нощ". Това ко­ето на Земята ни се явя­ва ка­то ден и нощ, след смър­т­та е от­но­во око­ло нас ка­то пос­ле­ди­ци от на­ша­та мъд­рост и на­ша­та глупост. Всичко, ко­ето чо­век из­жи­вя­ва тук в го­диш­ния ци­къл ­
като про­лет и лято, есен и зима, ка­то про­мя­на в тем­пе­ра­тур­ни­те със­то­яния и в сво­ето самочувствие, след ка­то ми­не през Портата на смъртта, той го из­жи­вя­ва ка­то един вид кръ­гов­рат или цикъл, но с мно­го по­-го­ля­ма продължителност. Топлината и по­ри­вът към жи­вот - т.е. по­ри­ви­те на своя Дух-Себе*4 - той из­жи­вя­ва ка­то пос­ле­ди­ца от сво­ите доб­ри чувст- ва, ка­то ре­зул­тат от сво­ята при­вър­за­ност към доброто; а сво­ята при­вър­за­ност към злото, към неморалното, той из­жи­вя­ва ка­то не­що смразява- що. Както тук ние жи­ве­ем чрез лят­на­та топ­ли­на и зим­ния студ, та­ка и след смър­т­та на­ши­те доб­ри чув­с­т­ва ни стоплят, а на­ши­те ло­ши чув­с­т­ва ни смразяват. След ка­то ми­нем през Портата на смъртта, ние по­па­да­ме в из­ме­ре­ни­ята на съ­вър­ше­но но­ви ду­хов­ни „дни" и „години". И там ние се прев­ръ­ща­ме в пос­ле­ди­ци­те от на­ши­те мо­рал­ни дейс­т­вия на Земята. Там на­ше­то ду­хов­но об­к­ръ­же­ние е из­г­ра­де­но от на­ша­та глу­пост и от на­ша­та мъдрост, от на­ши­те сим­па­тии и ан­ти­па­тии към доброто.

Така че не­ка обобщим: Както тук на Земята има­ме при­ят­ния и то­пъл ле­тен въздух, как­то има­ме смра­зя­ва­щия зи­мен въздух, та­ка и след смър­т­та си ние по­па­да­ме в ед­но ду­хов­но­-ду­шев­на атмосфера, ко­ято е лас­ка­ва и топ­ла са­мо до­кол­ко­то е под­гот­вен чрез на­ши­те доб­ри чувства, или пък в ед­на смра­зя­ва­ща атмосфера, до­кол­ко­то тя е под­гот­ве­на чрез на­ши­те ло­ши чувства. Тук на Земята лят­на­та топ­ли­на и зим­ни­ят студ са не­що об­що за всич­ки хора. В жи­во­та след смър­т­та все­ки сам по­раж­да сво­ята соб­с­т­ве­на атмосфера. И то­ва е ед­но от на­й-с­т­ран­ни­те из­жи­вя­ва­ния след смъртта, скъ­пи мои приятели, че до­ка­то ед­на ду­ша се но­си в смра­зя­ващ и сви­реп студ, до нея вър­ви ед­на дру­га душа, ко­ято е об­гър­на­та от лас­ка­ва и неж­на топлина.

Това са опитности, ко­ито все­ки мо­же да про­ве­ри след смъртта. В мо­ята „Теософия" ще на­ме­ри­те ре­ди­ца важ­ни опит­нос­ти от ду­шев­ния свят, но на­й-­ве­че наблюдението, че те­зи хора, ко­ито на Земята са раз­ви­ли ло­ши чувства, тряб­ва да раз­ви­ват и мъ­чи­тел­ни опит­нос­ти под пог­ле­да на онези, ко­ито са раз­ви­ли доб­ри чувства.

Ние тряб­ва да сме сигурни: След ка­то ми­не през Портата на смъртта, всич­ко онова, ко­ето е би­ло скри­то в на­й-­дъл­бо­ки­те гън­ки на душата, се раз­бул­ва докрай. И се­га на свой ред съ­нят съ­що до­би­ва ед­но кос­ми­чес­ко значение. Всяка нощ ние заспиваме, за да под­гот­вим светлината, в ко­ято ще жи­ве­ем след смъртта. Ние из­ра­бот­ва­ме на­ши­те „зимни" опитности, за да под­гот­вим ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си „топлинни" опитности, в ко­ито ще по­пад­нем след смъртта. Ние са­ми под­гот­вя­ме ця­ла­та ат­мос­фе­ра на ду­хов­ния свят, ка­то вна­ся­ме там по­ле­ди­ци­те на на­ши­те действия.

Тук на Земята ние жи­ве­ем в на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло ка­то същества, под­чи­не­ни на Зимната тежест, на Земната гравитация. Чрез ди­ха­тел­ния про­цес ние се свър­з­ва­ме с въздуха, и там го­ре наб­лю­да­ва­ме звездите. След
ка­то ми­нем през Портата на смъртта, ние сме ве­че от­къс­на­ти от Земята; ние сме - тъй да се ка­же - от­въд звездите, гле­да­ме ги, ся­каш те са „долу"; за да ви­дим звез­д­ния свят, ние се об­ръ­ща­ме „назад". Сега ние не сме стъ­пи­ли вър­ху здра­ва­та зем­на основа; се­га ние се но­сим в по­ле­то на кос­ми­чес­ки­те мисли, в по­ле­то на кос­ми­чес­ки­те сили. Както ве­че споменах, ние жи­ве­ем в ду­хов­на­та атмосфера, ко­ято са­ми сме подготвили. Ние се об­ръ­ща­ме на­зад към звездите, оба­че виж­да­ме не тех­ния блясък, виж­да­ме не звездите, а Йерархиите, ду­хов­ни­те Същества, ко­ито в звез­ди­те имат са­мо своя фи­зи­чес­ки образ.

Да, тук на Земята чо­ве­кът мо­же пос­те­пен­но да на­учи как ще про­ти­ча не­го­ви­ят жи­вот след смъртта. Има хора, ко­ито заявяват: Защо тряб­ва да зная всич­ко това? Нали след смър­т­та и без дру­го ще го видя! Да, скъ­пи мои приятели, в то­зи слу­чай не­ща­та из­г­леж­дат приб­ли­зи­тел­но така, ся­каш чо­ве­кът се съм­ня­ва в стойнос­т­та на сво­ето зрение; за­що­то в хо­да на Земното развитие, той е съз­да­ден ка­то ед­но същество, ко­ето мо­же да ра­бо­ти за­ед­но с ду­хов­ни­те кос­ми­чес­ки сили, са­мо ако тук на Земята съ­умее да си из­г­ра­ди яс­ни и ло­гич­ни мис­ли за свръх­се­тив­ния свят. Ако зем­ни­ят чо­век от­х­вър­ли поз­на­ни­ето за ду­хов­ни­те светове, то­ва оз­на­ча­ва ду­хов­но­-ду­шев­на сле­по­та за жи­во­та след смъртта. И ако на то­зи свят чо­ве­кът от­ка­же да при­еме поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят, след ка­то ми­не през Портата на смъртта, той ще вле­зе в ду­хов­ния свят ка­то един инва- лид. Защото свободата, доб­ре за­пом­не­те това, скъ­пи мои приятели, е ед­на от край­ни­те це­ли на човечеството. И за чо­ве­чес­т­во­то ще ста­ва все по-ясно, че поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят е ед­на ис­то­ри­чес­ка необходимост.