Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Виждате ли, не би тряб­ва­ло прос­то та­ка да се казва, че е не­об­хо­ди­мо чо­век да бъ­де неп­ре­мен­но ясновидец, за да мо­же да се из­каз­ва за дейнос­т­та на етерното тяло в чо­веш­кия организъм. Защото, съ­дейс­т­ва по мно­го процеси, про­ти­во­пос­та­вя­щи се на фун­к­ци­ите на етер­но­то тяло, ние мо­жем да видим, че етер­но­то тя­ло по оп­ре­де­лен на­чин не функционира, или на­й-­мал­ко­то не фун­к­ци­они­ра правилно. И за да дос­тиг­нем в та­зи об­ласт до об­що­ва­лид­ни­те представи, ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да раз­г­ле­да­ме вед­нъж всич­ки онова, ко­ето е свър­за­но с възпаленията, това, ко­ето се раз­ви­ва на ос­но­ва­та на възпаленията, а и всич­ко онова, ко­ето е свър­за но с туморните образования, и ко­ето из­хож­да от възпаленията, и от­тук раз­ру­ша­ва чо­веш­кия организъм. При ту­мор­ни­те об­ра­зо­ва­ния съ­щес­т­ву­ва съв­сем оп­рав­да­ния стремеж, из­хож­дай­ки от един оп­рав­дан идеал, да се из­бяг­ва хи­рур­ги­чес­кия нож. Само че то­зи стре­меж е все ще не­осъ­щес­т­вим при то­ва со­ци­ал­но положение, ко­ето по­ло­же­ние тряб­ва да бъ­де променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената. Сега ста­ва ду­ма за следното, да се на­ме­ри за­мес­ти­тел за това, ко­ето но­жът на хи­рур­га ус­пя­ва и не ус­пя­ва да стори, - ко­ето пос­ти­га в ед­но из­вес­т­но отношение, но и ко­ето не постига. Без съм­не­ния мнозина, прос­то по­ра­ди причината, че днес все още не съ­щес­т­ву­ва ин­фор­ма­ция за това, ще се зас­тъ­пят за хи­рур­ги­чес­кия нож, но в мига, в кой­то се по­яви ин­фор­ма­ция за всич­ко това, ще се обър­нат в об­рат­на посока.

Не е не­об­хо­ди­мо да Ви ра­зяс­ня­вам ця­ла­та същ­ност на възпалителните процеси с тех­ни­те раз­лич­ни спе­ци­фич­ни про­яви в органите. Това е не- що, за ко­ето мо­га да кажа, че е известно. Но не е из­вес­т­но тък­мо онова, ко­ето ся­каш ка­то еди­нен про­цес ле­жи над всич­ки въз­па­ли­тел­ни процеси. Този еди­нен про­цес мо­же да бъ­де на­й-­доб­ре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благода- рение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване - бих желал да ка- жа - може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състоя- ние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъ- де направено, та забавената в известно отношение функция на етерно- то тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, та- ка че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока. Всъщност то­ва пред­с­тав­ля­ва са­мо от­к­ло­ня­ва­не дейнос­т­та на етер­но­то тя­ло в съв­сем оп­ре­де­ле­ни посоки, до­ка­то здра­во­то тя­ло разпрос­ти­ра сво­ите фун­к­ции във всич­ки съ­от­вет­ни нап­рав­ле­ния на организма. Нещата сто­ят така, че мо­жем да кажем: в състояние сме да открием реакции - за тях ще говорим по-късно, - които отново да стимулират етерното тя-
ло, снижило активността си по отношение на дадена орган на систе- ма, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции - ако е позволено така да се изразя - могат да разгърнат неговата уни- версална активност в тази посока.

По друг на­чин сто­ят не­ща­та при об­ра­зу­ва­не­то на тумори, при раз­лич­ни­те ви­до­ве ту­мор­ни образования. Тук въп­ро­сът се свеж­да до след­но­то явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тя­ло оба­че при­те­жа­ва сил­но из­ра­зе­но ре­ге­не­ра­тив­на способност, и с ду­хов­но­-на­уч­ни сред­с­т­ва неп­ре­къс­на­то мо­жем да наблюдаваме, как ако сме в със­то­яние да отс­т­ра­ним пречката, да отс­т­ра­ним противника, про­ти­во­пос­та­вящ дейнос­т­та си в ня­как­ва оп­ре­де­ле­на об­ласт, как то­га­ва все пак мо­жем да се спра­вим с положението. Така мо­жем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще до­бие го­ля­мо значение, да кажем, имен­но при ле­че­ни­ето на карцинома. Без дру­го ако го раз­г­леж­да­ме без­п­рис­т­рас­т­но кар- циномът, въп­ре­ки мно­го­об­раз­ни­те си форми, все пак пред­с­тав­ля­ва бунт на оп­ре­де­ле­ни фи­зи­чес­ки си­ли сре­щу си­ли­те на етер­но­то тяло. Напри- мер чрез въздействието, наб­лю­да­ва­но по мно­го ха­рак­те­рен на­чин при вът­реш­ни­те кар­цо­ном­ни образования, раз­по­ло­же­ни по­ве­че към по­вър­х­нос­т­та - чрез то­ва въз­дейс­т­вие мо­жем да видим, как имен­но фи­зи­чес­ко­то об­ра­зо­ва­ние над­де­ля­ва над оно­ва етер­но образование, ко­ето би тряб­ва­ло да се на­ми­ра на съ­от­вет­но­то място. Ето защо, ако пра­вил­но из­с­лед­ва­ме те­зи две неща, нак­рая дос­ти­га­ме до та­ка оче­бийния възглед, че въз­па­ле­ни­ето и яз­ве­но­то об­ра­зо­ва­ние пред­с­тав­ля­ват пъл­на про­ти­во­по­лож­ност на ту­мор­ни­те образования. Тези две не­ща пред­с­тав­ля­ват ед­на на­пъл­но по­ляр­на противоположност. Когато казвам, че всич­ко то­ва е оче- бийно, ще Ви по­мо­ля да си при­пом­ни­те соб­с­т­ве­ни­те си наб­лю­де­ния над да­ден по­вър­х­нос­т­но раз­по­ло­жен карцином, при кой­то всичко, ко­ето на- блюдаваме, лес­но мо­же да бъ­де сбър­ка­но с псев­до - язва, на­й-­мал­ко­то при оп­ре­де­ле­ни местоположения. И така, тър­се­не­то тряб­ва да се на­со­чи пре­ди всич­ко в по­со­ка на по­-точ­но­то из­с­лед­ва­не на та­зи полярност.

И тук не­ща­та ще до­би­ят яснота, ако, раз­г­леж­дай­ки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж. рис.24), съществува определено

И тук по ня­ка­къв на­чин мо­же­те да убе­ди­те се­бе си чрез експеримента, който, раз­би­ра се - бих же­лал да ка­жа - мо­же да бъ­де про­ве­ден са­мо при под­хо­дящ случай.

Вие мо­же­те доб­ре да из­с­лед­ва­те та­зи ан­ти­тен­ден­ция на бе­лия имел про­тив пра­во­ли­ней­но­то устройство, ко­га­то наб­лю­да­ва­те как бе­ли­ят имел въз­дейс­т­ву­ва вър­ху из­т­лас­к­ва­не­то на плацентата. Белият имел за­дър­жа пла­цен­та­та в чо­веш­кия организъм, т.е. със същ­нос­т­та си той из­вър­ш­ва про­ти­во­по­лож­но­то на това, към което се стре­ми пра­во­ли­ней­но­то устро- йство. Това е нещо, при­над­ле­жа­що към на­й-­съ­щес­т­ве­ни­те свойс­т­ва на ак­тив­ни­те про­це­си на бе­лия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по­-фи­ни про­це­си в чо­веш­кия организъм, но процеси, по­чи­ва­щи вър­ху същото, вър­ху ко­ето по­чи­ва и за­дър­жа­не­то на плацентата, всич­ко това, раз­би­ра се, из­пък­ва в мно­го по­-с­ла­ба степен. Но същото, ко­ето въз­дейс­т­ву­ва та­ка силно, ко­га­то бе­ли­ят имел се про­ти­во­пос­та­вя на пра­во­ли­ней­на­та ус­т­ройс­т­ве­на тенденция, съ­що­то то­ва из­пък­ва яс­но пред нас чрез образите, по­лу­че­ни при раз­г­леж­да­не­то на имел­ни­те въз­дейс­т­вия въобще. И така, ко­га­то за- бележим, че име­лът про­ти­во­дейс­т­ву­ва на тен­ден­ци­ите на етер­но­то тяло, не же­ла­ещо нап­ри­мер да про­ник­не в пра­вил­на сте­пен фи­зи­чес­ко­то тяло, и ако уп­раж­ним оп­ре­де­ле­но въз­дейс­т­вие чрез имела, то­га­ва етер­но­то тя­ло твър­де сил­но про­ник­ва във фи­зи­чес­ко­то тя­ло и въз­ник­ват прес­тъп­ни гърчове. В дру­ги слу­чаи имен­но чрез въз­дейс­т­ви­ето на име­ла въз­ник­ва то­ва стран­но чувство, ся­каш във все­ки мо­мент мо­жем да се стро­по­лим

на земята. То са неща, свър­за­ни от своя стра­на и с обстоятелството, че бе­ли­ят имел съ­щес­т­ве­но мо­же да пов­ли­яе по­ява­та на полюции.

И така, нав­ся­къ­де мо­же­те да видите, та­ка нап­ри­мер и във връз­ка с въз­ник­ва­не­то на епилепсията, че в се­бе си бе­ли­ят имел при­те­жа­ва спо­соб­нос­т­та да про­ти­во­дейс­т­ву­ва на чо­веш­кия организъм. Това оба­че е мно­го по­-мал­ко свър­за­но с па­ра­зит­на­та му същност, от­кол­ко­то с обстоятелст- вото, че бе­ли­ят имел ка­ра ця­ла­та приро­да да ра­бо­ти спе­ци­ал­но за не­го (в ори­ги­на­ла иди­ома­ти­чен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален из- раз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел ка­ра при­ро­да­та да ра­бо­ти спе­ци­ал­но за не­го в смисъл, че той не же­лае да ви­рее в оби­чайния го­ди­шен ритъм, да цъф­ти през про­лет­та и след то­ва да да­ва плод, но всич­ки те­зи не­ща бе­ли­ят имел раз­ви­ва през раз­лич­но вре- ме, имен­но през спе­ци­ален пе­ри­од от време, през зимата. По то­зи на­чин бе­ли­ят имел кон­сер­ви­ра тък­мо оне­зи сили, ко­ито се про­ти­во­пос­та­вят на оби­чайния ход на нещата. Ако не бих­ме пре­диз­ви­ка­ли пре­ка­ле­но обос­но­ва­ни ду­хов­но­-на­уч­ни изследвания, но в мига, в кой­то от дру­га стра­на за­поч­не прак­ти­чес­кия ле­че­бен процес, за­поч­ва и пъл­на­та за­ви­си­мост от на­чи­на на об­ра­бот­ва­не на имел­на­та субстанция, за ко­ето всъщ­ност поч­ти не съ­щес­т­ву­ват не­об­хо­ди­ми­те познания, за да бъ­де про­веж­дан то­зи про­цес по пра­ви­лен начин.

На то­ва се дъл­жи обстоятелството, че ду­хов­на­та на­ука мо­же да дейс­т­ву­ва бла­гоп­ри­ят­но само, ако е в неп­рес­тан­но вза­имо­дейс­т­вие с това, на ко­ето по­чи­ват тол­ко­ва мно­го не­ща в об­лас­т­та на ле­кар­с­ка­та професия, а имен­но във вза­имо­дейс­т­вие с кли­нич­ния процес. Това е, ко­ето пра­ви та­ка труд­ни връз­ки­те на ду­хов­на­та на­ука с медицината, тъй ка­то и две­те неща: възможностите на клиничното наблюдение и духов нонаучните наблюдения, просто поради нашите социални условия, все още напълно се разминават. Но тък­мо от то­ва мо­же да се разбере, че ко­га­то две­те не­ща бъ­дат свър­за­ни ще се из­ле­зе на зе­ле­на улица. Или въп­ро­сът ще се свеж­да до това, дейс­т­ви­тел­но да бъ­де нат­ру­пан опит в то­ва от­но­ше­ние, за­що­то с всич­ки те­зи неща.

Вие на­да­ли ще мо­же­те да се ха­ре­са­те на външ­ния свят по друг начин, ос­вен ако мо­же­те да му да­де­те до­ка­за­тел­с­т­во­то по­не чрез външ­ни кли­нич­ни док­ла­ди и т.н. Нуждата от то­ва не пред­с­тав­ля­ва чак тол­ко­ва вът­реш­на необходимост, кол­ко­то имен­но външ­на необходимост.

Виждате ли, ще мо­же съ­що та­ка да бъ­де доказано, че дейс­т­ви­ето на име­ла на­ис­ти­на по­чи­ва на това, ко­ето аз се­га разясних. За то­ва е не­об­хо­ди­мо са­мо да се нап­ред­ва методически. Защото чо­век ще си каже, след всичко, ко­ето ка­зах пре­ди ня­кол­ко дни тук, ство­ло­ве­те на дър­ве­та­та всъ- щ­ност пред­с­тав­ля­ват по­-с­ко­ро из­рас­тъ­ци на са­ма­та поч­ве­на субстанция,

И така, ко­га­то чо­век до­бие по­доб­ни представи, то­га­ва пред не­го ще из­пък­не и ед­на ха­рак­тер­на разлика, съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду ак­тив­нос­т­та на

Можете да ми вярвате, че ду­хов­ния учен, ако мо­га да се из­ра­зя драстич- но, се драз­ни до­ри са­мо от го­лия израз "болест на духа" (авторът има пред­вид пси­хич­ни­те заболявания, ко­ито на бъл­гар­с­ки език се оп­ре­де лят ка­то ду­шев­ни заболявания, т. е. бо­лес­ти на душата, за раз­ли­ка от нем­с­кия език, къ­де­то те­зи за­бо­ля­ва­ния се обоз­на­ча­ват и ка­то "духовни" забо- лявания, т.е. бо­лес­ти на ду­ха на чо­ве­ка - бел. прев.), тъй ка­то ду­хът е ви­на­ги здрав, и ду­хът всъщ­ност не мо­же да заболее. Безсмислие е да се го­во­ри за бо­лес­ти на духа. Винаги ста­ва ду­ма за това, че ду­хът би­ва пре­пятс­т­ву­ван от фи­зи­чес­кия ор­га­ни­зъм да про­яви се­бе си чрез сво­ите спо­соб­нос­ти и ни­ко­га не ста­ва въп­рос за съ­щин­с­ко за­бо­ля­ва­не на ду­хов­ния или на ду­шев­ния живот. Всичко, ко­ето се про­явя­ва пред нас, са са­мо симптоми. Трябва оба­че да на­со­чим пог­ле­да си към от­дел­ни­те кон­к­рет­ни симптоми. Тук ста­ва ду­ма за следното, да наб­лю­да­ва­те нап­ри­мер раз­ви­ти­ето на това, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем пър­ва пред­пос­тав­ка и след то­ва по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на не­що ка­то религиозно безумие или дру­го нещо, по­доб­но не­му - на­ис­ти­на всич­ки те­зи из­ра­зи са неточ- ни, тъй ка­то на­чи­нът на из­ра­зя­ва­не в та­зи об­ласт е из­к­лю­чи­тел­но кон-

фузен, но ние все пак тряб­ва да упот­ре­бя­ва­ме те­зи думи. Всичко това, раз­би­ра се, са са­мо симптоми.

Но да приемем, че се раз­вие не­що по­доб­но на споменатото, то­га­ва въп­ро­сът да се све­де до това, да до­би­ем пред­с­та­ва за це­лия ход на развити- ето. След това, ко­га­то сме до­би­ли та­зи представа, при да­ден човек, про­явя­ващ да­де­на бо­лес­т­на картина, ще бъ­де не­об­хо­ди­мо под­роб­но да по­тър­сим оп­ре­де­ле­ни аномалии в белодробния процес, не в ди­ха­тел­ния процес, на в процеса, фор­ми­ращ бе­лия дроб, във ве­щес­т­во­об­мя­на­та на бе­лия дроб. Защото и из­ра­за "мозъчно заболяване" всъщ­ност не е съв­сем правилен. Ако из­ра­зъ­т "­бо­лест на духа" е съв­сем неправилен, то из­ра­зът "мозъчно заболяване" всъщ­ност е полугрешен, за­що­то до­ри това, ко­ето се явя­ва ка­то ано­ма­лии в мозъка, всъщ­ност ви­на­ги е вторично; първич- ното при заболяванията никога не е разположено в това, което проти- ча в долните части на човека. Всъщност пър­вич­но­то ви­на­ги е раз­по­ло­же­но в ор­га­ни­те на 4-те ор­ган­ни системи, чернодробната, бъб­реч­ната, сър­деч­на­та и бе­лод­роб­на­та система. при човека, склонен към тези фор- ми на безумие, при които отмира интересът към външния живот, при който човекът вътрешно се възбужда и се поддава на налудни пред- стави, по-важно от всичко друго е да получим представа за състава на неговия белодробен процес. Това е из­к­лю­чи­тел­но важно.

Дали ня­кой пов­та­ря чес­то да­де­ни мис­ли или про­пус­ка мисли, та­ка че да лип­с­ват преходи. Това е мно­го по-важно, от­кол­ко­то обстоятелството, да­ли мис­ли­те са ум­ни или глупави. Даден чо­век мо­же да е мно­го умен и въп­ре­ки то­ва да е глупав, прос­то фи­зи­оло­ги­чес­ки глупав, не па­то­ло­ги­чес­ки глупав. Някой мо­же да из­каз­ва ум­ни мис­ли и мо­же да но­си в се­бе си пред­раз­по­ло­же­ние за тъй на­ре­че­на­та ду­шев­на бо­лест (в сми­съ­ла бо­лест на ду­ха - бел. прев.), мо­же и да раз­вие та­зи болест, ко­ято ще се за­бе­ле­жи пре­ди всич­ко дру­го по това, че съ­щи­ят чо­век ще за­поч­не да про­пус­ка мис­ли или чес­то ще пов­та­ря ед­ни и съ­щи мисли. Човек, стра­дащ от това, чес­то да пов­та­ря ед­ни и съ­щи мисли, но­си ви­на­ги в се­бе си пре- дразположение, ко­ето в ос­но­ва­та си е свър­за­но с неп­ра­ви­лен бе­лод­ро­бен процес. Човек, стра­дащ от про­пус­ка­не на мисли, но­си ви­на­ги в се­бе си един не съв­сем пра­вил­но фун­к­ци­они­ращ чер­нод­ро­бен процес. Другите не­ща са раз­по­ло­же­ни ня­къ­де по средата.

И те­зи не­ща мо­гат да бъ­дат из­с­лед­ва­ни в живота. Там, къ­де­то има­ме хра­ни­тел­ни про­дук­ти и подправки, които, по­не в обик­но­ве­ния сми­съл на думата, не се упот­ре­бя­ват ка­то ле­чеб­ни средства, там нап­ри­мер мо­жем да видим, как нап­ри­мер кафето при­те­жа­ва яс­но из­ра­зе­но дейс­т­вие вър­ху це­лия сим­п­то­ма­ти­чен про­цес на ду­шев­ния жи­вот - то­ва меж­ду дру- гото, при възможност, аз чес­то съм го спо­ме­на­вал и преди, на­й-­мал­ко­то в оп­ре­де­ле­ни кръгове. Всъщност чо­век не би тряб­ва­ло да за­ла­га на по­доб­ни действия, за­що­то ако раз­чи­та на тях, те прос­то пра­вят ду­ша­та му мудна, но те­зи въз­дейс­т­вия все пак съществуват. Недостатъчна ло­гич­ност чо­век мо­же да за­мес­ти чрез упот­ре­ба­та на кафе, ко­ето означава, че чрез упот­ре­ба­та на ка­фе чо­век на­ис­ти­на та­ка мо­же да пред­раз­по­ло­жи ор­га­низ­ма си, че да из­тег­ли от не­го по­ве­че си­ли за це­ли­те на логиката, от­кол­ко­то ако чо­век не упот­ре­бя­ва кафе. Ето за­що един от на­ви­ци­те на журналистите, но­си­те­ли на съв­ре­мен­ния възглед, е да пи­ят мно­го кафе, за да не им се на­ла­га да дъв­чат та­ка дъл­го мо­ли­ви­те си, до­ка­то ус­пе­ят да свър­жат по­меж­ду им мис­ли­те си. Това е ва­лид­но в ед­но отношение.

От дру­га стра­на упот­ре­ба­та на чай е тази, ко­ято ни пречи, непрекъснато, пе­дан­тич­но и ака­де­мич­но да свър­з­ва­ме ед­на­та ми­съл с другата, по­ра­ди което, ако то­ва дос­тиг­не край­на­та си степен, ние не бих­ме мог­ли да се

Ако взе­ме­те се­га предвид, че дейс­т­ви­тел­ни­ят про­из­ход на тъй на­ре­че­ни­те ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния и за­бо­ля­ва­ния на ду­ха всъщ­ност тряб­ва да бъ­дат тър­сен в до­лу­раз­по­ло­же­ни­те ор­ган­ни сис­те­ми на човека, то­га­ва имен­но ще се на­тък­не­те на вза­имо­дейс­т­вия в човек, ко­ито не би­ва да ос­та­нат незабелязани, ко­га­то ста­ва ду­ма за па­то­ло­гия и за терапия. Тези вза­имо­дейс­т­вия меж­ду това, ко­ето аз на­ре­кох прос­то до­лен и го­рен чо- век, те­зи вза­имо­дейс­т­вия тряб­ва да бъ­дат взи­ма­ни пред­вид винаги, как­то по от­но­ше­ние на патологията, та­ка и по от­но­ше­ние на терапията, ина­че