Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Сега тряб­ва да по­мис­ли­те над следното: Азът - ако изходим от това да започнем от другите хора - този аз работи над човека, и предвид чове- ка, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз рабо- ти предимно над физическото тяло на човека. Със съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во то­зи Аз все още в сла­ба сте­пен при­те­жа­ва спо­соб­нос­т­та да ов­ла­дя­ва и етер­но­то тяло. Относително силно, при­тъ­пе­но и несъзнателно, етер­но­то тя­ло би­ва ов­ла­дя­но през вре­ме на детството. По-късно то­ва ов­ла­дя­ва­не се преустановява. Само че при та­ки­ва личности, ко­ито за­паз­ват за по­-къс­ния си жи­вот сил­но раз­ви­та фантазия, са­мо при та­ки­ва хо­ра е на­ли­це и сил­но вли­яние на Аза над етер­но­то тяло. Но на­й-­об­що при хо- рата, ко­ито раз­ви­ват се­бе си ка­то ра­зум­ни и су­хо интелектуалистични, при тях е на­ли­це сил­но влияние на Аза над фи­зи­чес­ко­то тя­ло и сла­бо вли­яние над етер­но­то тяло.

Ако по пра­ви­лен на­чин си пред­с­та­вя­те всич­ко това, ко­ето аз опи­сах ка­то вли­яние вър­ху фи­зи­чес­ко­то тя­ло, то ня­ма да сте да­ле­че от въз­мож­нос­т­та да си представите, че то­зи Аз ра­бо­ти над ця­лос­т­но­то фи­зи­чес­ко устрой- ство, из­г­раж­дай­ки един вид скелет. Действително в на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло е втъ­ка­но не­що ка­то фин скелет. Този фин скелет, втъ­кан във фи­зи­чес­ко­то тя­ло мо­же да бъ­де раз­г­леж­дан ка­то вид фан­том на човека, кой­то фан­том неп­ре­къс­на­то при­със­т­ву­ва в човека. Втъкан от азо­во­то устройст- во, чо­ве­кът но­си със се­бе си един скелет, един мно­го фин скелет, кой­то оба­че е втъ­кан във фи­зи­чес­ко­то тя­ло чрез си­ли­те на етер­но­то тяло. Но имен­но в хо­да на своя жи­вот чо­ве­кът пос­те­пен­но гу­би си­ла­та да го втъ­ка­ва съзнателно, и та­ка полусъзнателно, сънободобно, то­зи ске­лет про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва имен­но при ед­но из­пъл­не­но с фан­та­зия творче- ство. Сега лес­но ще мо­же­те да видите, че то­зи скелет, кой­то Азът вграж­да в чо­веш­кия организъм, всъщ­ност в из­вес­т­на сте­пен пред­с­тав­ля­ва чу- ж­до тяло. В из­вес­т­на сте­пен то­зи ске­лет пред­с­тав­ля­ва ед­но чуж­до тяло. Освен то­ва чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм пос­то­ян­но е скло­нен да се съп­ро­тив­ля­ва сре­щу то­зи скелет. И по­-точ­но вся­ка нощ по вре­ме на сън той се стре­ми да раз­ру­ши то­зи скелет. И ма­кар в обик­но­ве­ния жи­вот да въз­п­ри­ема­ме мно­го мал­ко от то­зи скелет, то все пак не би­ва да забравяме, че то­зи ске­лет неп­рес­тан­но при­те­жа­ва тенденция, в из­вес­т­на сте­пен да се раз­па­да в организма, да се разцепва, и че по та­зи причи­на се прев­ръ­ща пос­то­ян­но в тайн­с­т­вен из­точ­ник на възпаление в организма. Много важ­но е да об­х­ва­нем с пог­лед следното, че Азът дейс­т­ви­тел­но из­г­раж­да в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм един фантом, сре­щу кой­то чо­веш­кия ор­га­ни­зъм се съп­ро­тив­ля­ва ка­то сре­щу чуж­до тяло, и че то­ва чуж­до тя­ло дейс­т­ви­тел­но пос­то­-
ян­но при­те­жа­ва в се­бе си тен­ден­ци­ята да се раз­цеп­ва в рам­ки­те на фи­зи­чес­ко­то устройство.

Вие ще до­би­ете ед­на в из­вес­тен сми­съл наг­лед­на пред­с­та­ва за то­зи ске­лет при да­ден човек, ако прос­то пси­хо­-фи­зи­чес­ки из­с­лед­ва­те устройст- вото на чо­веш­ко­то око. Защото всич­ко онова, ко­ето се ра­зиг­ра­ва меж­ду око­то и външ­ния свят, рес­пек­тив­но ко­ето чрез око­то се ра­зиг­ра­ва меж­ду ду­ша­та и външ­ния свят, всич­ко то­ва в чист вид ни пред­с­та­вя из­г­раж­да­не­то на по­до­бен ске­лет и по та­къв начин, че меж­ду двете, меж­ду съ­щин­с­кия азов ске­лет и това, ко­ето въз­ник­ва при вза­имо­об­ме­на на око­то с окол­ния свят, меж­ду тях съ­щес­т­ву­ва ед­но отношение, ко­ето аз мно­гок­рат­но съм из­с­лед­вал тък­мо при сле­пи и при ос­ле­пе­ни хора. Ето тук мно­го доб­ре мо­жем да срав­ним вза­им­но­то от­но­ше­ни­ето на нор­мал­ния за по­ве­че­то хо­ра фантом, кой­то би­ва зак­лю­чен в ор­га­низ­ма прос­то чрез зре­ни­ето и он­зи фантом, пред­с­тав­ля­ващ съ­щин­с­ка­та пос­ле­ди­ца на азо­ва­та дейност в организма.

Ако гра­фич­но тряб­ва­ше да из­ра­зя това, ко­ето има­ме тук пред се­бе си, то бих мо­гъл да кажа: чрез зрението, чрез зрителния процес, в организма бива включен един фантом, един скелет, който се отнася така, че дру- гият скелет, включен чрез същинския азов процес, е разположен малко по-дълбоко, лежи просто малко по-навътре (виж. рис.25, бя­ло и жълто).

Това, ко­ето е раз­по­ложе­но по-навътре, е та­ка устроено, че по­каз­ва яв­ни бе­ле­зи за на­ли­чие на фи­зи­чес­ки сили. То имен­но е един поч­ти фи­зи­чес­ки фантом, кой­то би­ва из­г­ра­ден от Аза, един дейс­т­ви­те­лен скелет; но това, което бива опосредствувано от самото око, то все още предста- влява етер. И тук е ин­те­рес­но да се види, че при къ­сог­ле­ди хо­ра те­зи две­те се приб­ли­жа­ват ед­но към друго, тъй как­то бялото, ко­ето тук съм нарисувал, се приб­ли­жа­ва към другото, към жълтото, и тъй как­то при да­ле­ког­ле­ди хо­ра бялото, то­зи бял скелет, изли­за навън.

Сега тряб­ва да се за­ни­ма­ете с мал­ко симптоматология. Трябва, ако ис­ка­те да се за­ни­ма­ва­те с по­доб­ни не­ща, да наблюдавате, да­ли има­те ра­бо­та с въз­па­ли­тел­ни­те състояния, ко­ито въз­ник­ват при хората, склон­ни ед­но вре­мен­но с то­ва и към напълняване; защото само когато са налице два- та симптомокомплекса, от една страна склоността към възпалителни състояния, а от друга страна склоността към напълняване, което със- тавя един определен симтомокомплекс, само тогава ще можете да

Защото, виж­да­те ли, тук ду­хов­на­та на­ука знае нещо, от ко­ето тък­мо съв­ре­мен­ни­ят чо­век сил­но се шо­ки­ра: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие - това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е. не е достигнал до степен- та да избухне като възпалителен процес. Ако съ­щи­те те­зи процеси, дейс­т­ву­ва­щи във въз­па­ли­тел­ния процес, си ги пред­с­та­вя­те задържани, за­ба­ве­ни и събрани, то­га­ва пред се­бе си Вие ще има­те формообразува- щия процес на човешкото око в чо­веш­кия организъм. Така че до­ри са­мо от един пог­лед вър­ху очи­те Вие мо­же­те да до­би­ете пред­с­та­ва за човека, да­ли е скло­нен към въз­па­ли­тел­ни със­то­яния или не. Когато се обучите, Вие ще мо­же­те да виж­да­те то­ва по очите. Наистина опитът, кой­то мо­жем да до­би­ем по от­но­ше­ние на чо­веш­ко­то зрение, е тяс­но свър­за­но с наб­лю­де­ни­ето на етер­но­то тя­ло на човека. След ка­то го­во­рим за на­ли­чи­ето на етер­но­то тяло, за въз­п­ри­ема­не на етер­но­то тя­ло на човека, то­га­ва на­пъл­но ес­тес­т­ве­но е да съ­щес­т­ву­ва вът­ре­шен процес, кой­то во­ди към съ­щин­с­ко­то яс­но­вид­с­т­во и кой­то пре­ми­на­ва през медитация. Но съ­щес­т­ву­ва и един вън­шен въз­па­ли­те­лен процес, ко­га­то се ста­ра­ем по пра­ви­лен на­чин да виж­да­ме при­род­ни­те процеси, ние постигаме, из­хож­дай­ки от на­ша­та преценка, да си из­г­раж­да­ме въз­г­лед вър­ху те­зи неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвът- ре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази прецен- ка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на меди- тация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А се­га мо­же би с пра­во ще мо­же­те да пос­та­ви­те след­ния въпрос: добре, не можем ли вси- чко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните? Да, скъ­пи приятели, не­ща­та сто­ят имен­но та­ка, че това, за ко­ето всъщ­ност ста­ва ду­ма при човека, не­го ние труд­но мо­жем да разбе- рем, ако го наб­лю­да­ваме, ако го наб­лю­да­ва­ме сред животните.

На пуб­лич­ни лек­ции чес­то съм под­чер­та­вал това, ко­ето днес тук бих же­лал да под­чер­тая по един по­-то­чен начин. Виждате ли, хо­ра­та си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е
черен дроб и т.н. Това оба­че не е вярно. Окото на чо­ве­ка пред­с­тав­ля­ва орган, кой­то и при жи­вот­но­то се про­явя­ва ка­то око, са­мо че тук то е пре­об­ра­зе­но по­ра­ди факта, че в чо­ве­ка е вклю­чен и Азът. Същото е и при всич­ки ос­та­на­ли органи. И това, ко­ето ста­ва в органа, но ко­ето при бол­ни­ят чо­век иг­рае на­й-­важ­на роля, за не­го мно­го по­-важ­но е то­ва про­ник­ва­не с Аза, от­кол­ко­то това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в ор­га­на в да­дено живот- но, кой­то ор­ган не е про­ник­нат от Аз. Ето на то­ва се об­ръ­ща твър­де мал­ко внимание, и хо­ра­та са та­ка устроени, че в та­зи об­ласт не про­пус­кат неп­ре­къс­на­то да пов­та­рят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож. Да, но скъ­пи приятели, след ка­то еди­ни­ят нож е кух­нен­с­ки, а дру­ги­ят е бръснарски, в та­къв слу­чай е не­въз­мож­но да ос­та­нем на твърдение, че но­жът е нож. По съ­щи­ят на­чин сто­ят нещата, ко­га­то дой­де ня­кой и каже: човешкото око и живо- тинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин. Глупост е, от ед­но външ­но раз­г­леж­да­не да ис­ка­ме да из­ве­дем прин­ци­път за обяс­не­ния на да­де­но нещо, и то­ва ня­ма да ни до­ве­де до нищо, осо­бе­но когато, ос­но­ва­вай­ки се на външ­но­то разглеждане, се опит­ва­ме да из­г­ра­дим ня­как­во изследване. Подобно изследване, ос­но­ва­ва­що се на жи­во­тин­с­ка­та същност, пре­чи на човека, след то­ва по пра­ви­лен на­чин да из­с­лед­ва оп­ре­деле­ни от­но­ше­ния при човека, за­що­то те­зи от­но­ше­ния из­пък­ват ис­тин­с­ки пред ду­шев­ния пог­лед на чо­ве­ка са­мо ако осъз­на­ва­ме сле- дното: тъкмо най-периферно разположените органи при човека са в най-силна степен проникнати от Аза и са оформени от него.

По съв­сем раз­ли­чен на­чин в срав­не­ние с око­то е фор­ми­ра­но човешкото ухо. Човешкото ухо съ­що та­ка мо­же да бъ­де разбрано, и по съ­щия на­чин мо­жем да въз­пи­та­ва­ме в се­бе си ед­но обек­тив­но разбиране, тъй как­то дос­тиг­нах­ме до обек­тив­но­то раз­би­ра­не на окото, чрез ко­ето след то­ва чо­век мо­же да се доб­ли­жи до яс­но­то виж­да­не на етер­но­то тяло. Можем по пра­ви­лен на­чин да вник­нем във факта, че чо­ве­кът при­те­жа­ва ухо тъй как­то и животното, ако има­ме в предвид, че то­ва ухо, че то­ва уш­но об­ра­зо­ва­ние е про­ник­на­то от азо­во­то устройство. Ако след то­ва из­с­лед­ва­ме об­ра­зо­ва­ни­ето на ухото, ще разберем, че по по­до­бен на­чин то­ва об­ра­зо­ва­ние е свър­за­но с нещо, раз­по­ло­же­но по­-на­вът­ре в чо­веш­кия органи- зъм, тъй как­то оч­но­то об­ра­зо­вание на етер­но­то тя­ло е свър­за­но с нещо, раз­по­ло­же­но по­ве­че към периферията. Така ус­пя­ва­ме в из­вес­т­на сте­пен да ори­ен­ти­ра­ме сво­ите спо­соб­нос­ти за наб­лю­де­ние вър­ху уш­но­то обра- зование, и сти­га­ме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо об- що и с процеса на формиране на окото. Азът съ­що та­ка вграж­да в ор­га­низ­ма един вид скелет, кой­то ске­лет е по­-раз­ли­чен от ха­рак­тер­ния пре- ди. Сродно с то­зи вгра­ден ске­лет е оно­ва ця­ло в организма, ко­ето ле­жи в

Скъпи приятели, за да из­с­лед­ва­те пра­вил­но всич­ко това, из­ви­кай­те на по­мощ следното; занимайте се отново с малко симптоматология и раз- гледайте хората, склонни към силно измършавяване, или такива, които са по-слабо склонни към това или които просто нямат склонност към отлагане на мазнини, в такъв случай вие имате пред себе си хора, при които Азът действува твърде мощно по посока навътре и подсилва то- зи скелет. Но в срав­не­ние с предишния, то­зи ске­лет при­те­жа­ва дру­га ед­на своеобразност; той има своеобразността вътрешно да се разраст- ва. Докато пър­ви­ят ске­лет има склон­ност към разпад, към разцепване, то то­зи ске­лет има склонността, вът­реш­но да се разраства. Това тряб­ва да бъ­де раз­г­ле­да­но осо­бе­но доб­ре в две посоки. Трябва да го раз­г­ле­да­ме в смисъл, че той се разраства, не за­що­то Азът се отдалечава; защото раз- растването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелст- вото, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета. Когато Азът на­пус­не ске­ле­та и се раз­да­ле­чи от него, но ако е дос­та­тъч­но силен, за да се за­дър­жи в организма, то­га­ва въз­ник­ват ду­шев­ни и те­лес­ни последици; душевната последица е хипохондрията, телесната последица е запека или други подобни явле- ния. Това е ед­на­та страна. Но мо­же да се слу­чи и така, че Азът да е твър­де слаб да се задържи, след ка­то е на­пус­нал ске­ле­та и се е раз­да­ле­чил от не­го и в из­вес­тен сми­съл да се разбие ка­то Аз, т.е. да се раз­пад­не не не­го­во­то съ­от­ветс­т­вие - фи­зи­чес­кия скелет, но са­ми­ят Аз да съз­да­де ус­ло­вия за сво­ето разбиване. Помислете си, как­во стран­но яв­ле­ние има­те пред се­бе си? В из­вес­тен сми­съл тук има­ме след­но­то явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма. Или се

Виждате ли, и по един вън­шен на­чин Вие мо­же­те да убе­ди­те се­бе си, че не­ща­та сто­ят точ­но така, ако всич­ко онова, ко­ето ка­зах преди, бъ­де раз­г­ле­да­но по друг начин. Преди аз Ви казах, че мо­же­те да раз­бе­ре­те пър­вия фор­мо­об­ра­зу­ващ процес, ако външно, чрез бани, при­ло­жи­те мрав­че­на­та киселина, съ­от­вет­но приготвена, вътрешно, и наб­лю­да­вай­те въздейст- вието, ко­ето тя ще има осо­бе­но вър­ху мър­ша­ви хора, как тя ще въз дейс­т­ву­ва при мър­ша­ви хо­ра отс­т­ра­ня­вай­ки склон­нос­т­та към об­ра­зу­ва­не­то на тумори, и как ще пов­ли­ява ту­мор­ни­те образования. Това са неща, ко­ито из­ця­ло тряб­ва да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни в сфе­ра­та на микроскопското, ко­ито оба­че ни показват, по ка­къв на­чин тряб­ва да из­г­ра­дим в се­бе си усет за микроскопското, за об­х­ва­ща­не­то на ця­ла­та струк­ту­ра на чо­ве­ка с един поглед, на всич­ко онова, ко­ето вли­за в съ­об­ра­же­ние ка­то устройст- во, ка­то кон­с­ти­ту­ция на човека, и на онова, ко­ето се про­явя­ва в бол­ния човек. По то­зи на­чин до­би­ваме и пра­ви­лен въз­г­лед за това, как тряб­ва да раз­г­ра­ни­чим въз­дейс­т­ви­ето чрез сред­с­т­ва отвън, от въз­дейс­т­ви­ето чрез сред­с­т­ва отвътре. Именно, ко­га­то прос­ле­дим ед­но и съ­що сред­с­т­во в не­го­ва­та външ­на и вът­реш­на активност, то­га­ва по­лу­ча­ва­ме на­й-­ин­те­рес­ни­те отговори. И от­но­во тук ду­хов­на­та на­ука знае нещо, ко­ето е из­к­лю­чи­тел­но по­ка­за­тел­но по от­но­ше­ние на те­зи две час­ти на устройството. А именно, че всъщ­ност всич­ки оне­зи сили, фор­ми­ра­щи на­ше­то ухо се на­ми­рат на съ­що­то място, къ­де­то са и оне­зи сили, ко­ито в край­на сметка,

Ако Вие пре­мах­не­те в при­ро­да­та въз­па­ли­тел­ния процес, то ни­то ед­но съ­щес­т­во не би при­те­жа­ва­ло зрение. Съществата са зрящи, прос­то по­ра­ди причината, че в ця­ла­та при­ро­да е вклю­чен въз­па­ли­тел­ния процес. Но там той има ед­на оп­ре­де­ле­на скорост.

Ако на не­го му се при­да­де пог­реш­на скорост, то­га­ва имен­но той се прев­ръ­ща в бо­лес­т­ния въз­па­ли­те­лен про­цес у човека. По съ­щия на­чин и ту­мо­ро­об­ра­зу­ва­щия про­цес с не­го­ва­та пра­вил­на ско­рост има го­ля­мо зна­че­ние в природата. Ако Вие пре­мах­не­те то­зи процес, то ни­кое съ­щес­т­во в све­та не би мог­ло да чува. Ако му при­да­де­те пог­реш­на скорост, то Вие ще по­лу­чи­те всич­ко онова, ко­ето про­ти­ча в миомата, в карцинома, в саркома. За те­зи не­ща ние ще го­во­рим още.

Който не е в със­то­яние да ви­ди все­ки един бо­лес­тен про­цес в не­го­вия здрав об­ра­тен образ, той не мо­же да го вклю­чи пра­вил­но в чо­веш­ко­то устройство. Защото то­ва чо­веш­ко ус­т­ройс­т­во по­чи­ва прос­то на обстоя- телството, че оп­ре­де­ле­ни процеси, ко­ито в ця­ла­та при­ро­да са пе­ри­фер­но разпръснати, би­ват пре­мес­те­ни цен­т­рал­но към вътрешността. Вместо мно­го неща, раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни на­ши­ро­ко в на­ша­та физиология, би тряб­ва­ло да об­х­ва­нем с пог­лед имен­но дру­ги неща. На тях се об­ръ­ща вни- мание, но не им се от­да­ва оно­ва го­ля­мо значение, ко­ето те имат. Така например, от­но­во макроскопски, и - бих же­лал да ка­жа - по един три­ви­ален начин, Вие мо­же­те да проследите, как се прос­ти­ра ко­жа­та вър­ху тялото, и как след то­ва тя се вгъ­ва и чрез сво­ите про­дъл­же­ния пок­ри­ва на­вът­ре раз­по­ло­же­ни­те части. Това е не­що с из­к­лю­чи­тел­но го­ля­мо зна­че­ние, об­ра­та на функциите, тъй как­то нап­ри­мер те се про­явя­ват при бузите, от външ­ни­те час­ти на ли­це­то чрез об­ра­та на ус­т­ни­те по по­со­ка навътре. Така в ли­це­то на външ­нос­т­та на чо­ве­ка има­ме пред се­бе си ру­ди­мент на нещо, ко­ето бих­ме мог­ли да прос­ле­дим по пра­ви­лен на­чин са­мо в ембриологията, къ­де­то дейс­т­ви­тел­но всич­ко по­чи­ва на раз­лич­ни хлът­-

И тук от­но­во мо­жем да нап­ра­вим мно­го ин­те­рес­ни наблюдения, ако се за­ни­ма­ем с хора, ро­де­ни глу­хи или такива, ко­ито са ог­лу­ша­ли впослед- ствие, при ко­ето раз­к­ри­ват пред нас същ­нос­т­та си ед­ни по­-дъл­бо­ки вза­имо­от­но­ше­ния в природата. Опитайте са да наблюдавате, как хора, ро­де­ни глухи, ако не бя­ха се ро­ди­ли глухи, още в детс­т­во­то си би­ха би­ли

Виждате ли, ако раз­г­ле­да­те чо­веш­ко­то око, така, как­то е вклю­че­но в чо­веш­кия организъм, то ще видите, че зри­тел­ни­ят про­цес всъщ­ност по­чи­ва на обстоятелството, че Азът мо­же да про­ник­не това, ко­ето би­ва из­ва­де­но от вът­реш­нос­т­та на чо­веш­кия организъм. Нали в око­то има мно­го по­-мал­ко жи­во­тин­с­ки процес, всич­ко е пре­не­се­но до­лу в органичното, и зри­тел­ни­ят про­цес се дъл­жи на обстоятелството, че са­ми­ят човек, вът- решният, ду­шев­но­-ду­хов­ни­ят чо­век про­ник­ва в това, ко­ето ве­че не е жи- вотинско, та­ка че в из­вес­тен сми­съл да мо­же да иден­ти­фи­ци­ра се­бе си в това, ко­ето е навън, а не са­мо с вътрешното. Ако Вие се иден­ти­фи­ци­ра­те с мускула, то Вие от­вът­ре се иден­ти­фи­ци­ра­те с про­це­си на сът­во­ре­ни­ето на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се иден- тифицирате с външния свят. Ето тук, час­ти­ца от външ­ния свят прос­то по­доб­но на за­лив би­ва вмък­на­та в ор­га­низ­ма и е фа­тал­но заблуждение, че та­ки­ва не­ща изоб­що не би­ват взе­ти под вни­ма­ние от на­ша­та фи­зи­оло­гия на сетивата, за­що­то тък­мо по та­зи при­чи­на въз­ник­ват оне­зи дет­с­ки при­каз­ки за су­бек­тив­нос­т­та и т.н. Изобщо не се об­ръ­ща вни­ма­ние на това, че обек­тив­нос­т­та би­ва втик­на­та вът­ре и че във втик­на­та­та обек­тив-

След ка­то има­те ко­жа­та с ней­ни­те по­ри и с всич­ки оне­зи процеси, ра­зиг­ра­ва­щи се на мес­та­та на връз­ка­та с по­ри­те (вж. рис.26) и ако в банята, в

ко­ято пос­та­ви­те човека, са фи­но раз­п­ре­де­ле­ни кап­чи­ци­те розмарин, то­га­ва Вие лес­но ще видите, че тук меж­ду ко­жа­та и меж­ду фи­но раз­п­ре­де­ле­ни­те кап­чи­ци роз­ма­рин въз­ник­ва взаимодействие, ако мо­га та­ка да на­ре­ка - тук би­ва пре­диз­ви­ка­но не­що подобно; тук бива предизвикано ед- но възбуждане на сетивния процес. Този въз­буж­дащ се­ти­вен про­цес въз­дейс­т­ву­ва вър­ху чо­веш­кия Аз, ка­то пов­ли­ява включ­ва­не­то му в не­го­вия скелет. И още тук мо­жем ве­че да видим, че ако всич­ко то­ва бъ­де нап­ра­ве­но пра­вил­но - раз­би­ра се при­ло­же­но навреме, не ко­га­то ве­че е къс­но - че ако нап­ри­мер под­си­ли­те ко­жа­та на гла­ва­та с то­зи въз­буж­дащ про­цес на фи­но раз­п­ре­де­ле­ни­те в теч­нос­т­та кап­чи­ци розмарин, Вие ве­че бих­те мог­ли да се пре­бо­ри­те с та­къв един пе­ри­фе­рен про­цес ка­то косо- пада. Необходимо е са­мо то­ва да бъ­де нап­ра­ве­но по пра­ви­лен начин. И така, тук не­що въз­дейс­т­ву­ва на повърхността, в пе­ри­фе­ри­ята на чо­веш­кия организъм.