Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Но с как­во всъщ­ност е свър­за­но всич­ко това? Виждате ли, ко­га­то ма­са­жи­ра­ме ле­ко об­лас­т­та на слезката, то в та­зи об­ласт би­ва из­т­лас­ка­но не- що, ко­ето обик­но­ве­но не е там. В из­вес­т­на сте­пен на­там би­ва про­ек­ти­ра­но съз­на­ни­ето на този, ко­го­то масажираме. Много не­ща се съ­дър­жат в то­ва пре­мес­т­ва­не на съз­на­ни­ето и в то­ва от­п­рищ­ва­не на съзнанието. По- някога е трудно, с на­шия суров, груб език да обоз­на­чим те­зи фи­ни вли­яния в чо­веш­кия организъм. Колкото и стран­но да звучи, но съ­щес­т­ву­ва сил­но вза­имо­дейс­т­вие меж­ду она­зи под­съз­на­тел­на ра­зум­на и раз­съ­дъч­на дейност, опос­ре­де­на в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм от слезката, от фун­к­ци­ите на слезката, и съз­на­тел­ни­те фун­к­ции в чо­веш­кия организъм. Добре, но как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва съзнателните фун­к­ции в чо­веш­кия органи- зъм? Всичко, ко­ето в ор­га­низ­ма про­ти­ча по та­къв начин, че фи­зи­чес­ки­те про­це­си би­ват съп­ро­во­де­ни от вис­ши­те про­це­си на съз­на­ни­ето и по­-точ­но от про­це­си­те на представите, всич­ко то­ва в ор­га­низ­ма пред­с­тав­ля­ва от­ров­но влияние. Това е нещо, ко­ето не мо­же да бъ­де подминато. Орга- низмът неп­ре­къс­на­то от­ра­вя се­бе си имен­но чрез дейнос­т­та на предста- вите. Тези със­то­яния на от­ра­вя­не той всъщ­ност неп­ре­къс­на­то урав­но­- веся­ва чрез не­съз­на­тел­ни­те про­яв­ле­ния на волята. В слез­ка­та е за­ло­жен цен­тъ­ра на не­съз­на­тел­ни­те во­ле­ви състояния. И ако се­га про­пи­ем слез­-

По то­зи на­чин мо­же да бъ­де пов­ли­яно то­ва аб­нор­м­но със­то­яние на сле- зката. Това раз­п­ре­де­ле­ние на хра­ни­тел­на­та дейност пред­с­тав­ля­ва един вът­ре­шен ма­саж на слезката. Само че та­зи ра­бо­та ес­тес­т­ве­но има и сво­ята об­рат­на страна, как­то и всичко, ко­ето за­ся­га те­зи про­це­си в из­вес­тен сми­съл има сво­ята об­рат­на страна. Защото виж­да­те ли, в на­ше­то прип­ря­но време, къ­де­то хората, или на­й-­мал­ко­то мно­го хо­ра са неп­ре­къс­на­то вприм­че­ни в ед­на външ­на въз­буж­да­ща ги дейност, то­га­ва фун­к­ци­ята на слез­ка­та в из­к­лю­чи­тел­но сил­на сте­пен би­ва пов­ли­яна имен­но от та­зи външ­на въз­буж­да­ща дейност, за­що­то чо­ве­кът работи. Човекът не пра­ви не­ща­та тъй как­то оп­ре­де­ле­ни животни, ко­ито за­паз­ват се­бе си здрави, ка­то се из­ля­гат и не поз­во­ля­ват хра­нос­ми­ла­не­то им да бъ­де сму­ща­ва­но от ни­как­ва външ­на дейност; всъщност те наистина щадят дейността на своята слезка. Когато се за­ни­ма­ва с ня­как­ва външна, нервна, прип­ря­на дейност, чо­ве­кът не ща­ди дейнос­т­та на сво­ята слезка. По та­зи при­чи­на всъщ­ност в ця­ло­то кул­тур­но чо­ве­чес­т­во пос­те­пен­но дейнос­т­та на слез­ка­та е ста­на­ла сил­но абнормен, и от об­ре­ме­ня­ва­не­то на фун­к­ци­ите на слез­ка­та чрез средствата, ко­ито имен­но по­со­чих сега, до­би­ва осо­бе­но значение. Когато обър­нем вни­ма­ние тък­мо на та­ки­ва фи­ни масажи, ка­къв­то е външ­ния и вът­реш­ния ма­саж на слезката, ние мно­го ху­ба­во би­ва­ме на­со­че­ни към от­но­ше­ни­ето меж­ду ор­га­ни­те в човека, опос­ре­дя­ва­щи не­съз­на­тел­но­то и органите, опос­ре­дя­ва­щи съзнателното, и то­га­ва дос­ти­га­ме до зна­че­ни­ето на масажа, или на­й-­мал­ко­то по­-лес­но за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме ця­лос­т­но­то зна­че­ние на масажа. Масажът има из­вес­т­но значение, и при оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва мо­же да има сил­но ле­чеб­но въздействие, ма­кар че ма­са­жът въз­дейс­т­ву­ва пре­ди всич­ко вър­ху регу­ли­ра­не­то на рит­мич­на­та дейност в човека. Той дейс­т­ву­ва пре­дим­но вър­ху ре­гу­ли­ра­не­то на рит­мич­на­та дейност на човека.

По та­зи при­чи­на съ­щес­т­ву­ва ед­на тъй зна­чи­тел­на раз­ли­ка меж­ду ръ­це­те и краката.

Колкото фи­но е то­ва ус­т­ройс­т­во на чо­веш­ко­то тя­ло ста­ва яс­но и ко­га­то обек­тив­но под­хо­дим към те­ра­пията с цветовете и със светлина. Тази цве­то­ва и свет­лин­на те­ра­пия пред­с­тав­ля­ва нещо, на ко­ето в бъ­деще тря- б­ва да се обър­не по­ве­че внимание, от­кол­ко­то се е пра­ве­ло то­ва в мина- лото. Необходимо е след то­ва да се за­ни­ма­ем с раз­ли­ка­та меж­ду съ­щин­с­ко­то цве­то­во въздействие, от­на­ся­що се из­ця­ло към гор­ния човек, и све- т­лин­но­то въздействие, за­ся­га­що по­ве­че сфе­ра­та на обек­тив­но­то и от­на­ся­що се по­ве­че към це­лия човек. Ако въ­ве­дем да­ден чо­век в ня­как­во по­ме­ще­ние или из­ло­жим част от тя­ло­то му един­с­т­ве­но на обек­тив­но­то въз­дейс­т­вие на да­ден цвят или светлина, т.е. ако ос­та­вим чо­ве­кът да бъ­де ог­рян от обек­тив­ния цвят или от обек­тив­на­та светлина, то­га­ва би­ва пре­диз­ви­ка­но ди­рек­т­но ор­ган­но действие. Това е нещо, което дейс­т­ву­ва въ- р­ху чо­ве­ка из­ця­ло отвън. Но ако ек­с­по­зи­ци­ята бъ­де из­вър­ше­на по та­къв начин, че бъ­де ан­га­жи­ра­но нещо, ко­ето ина­че би­ва ан­га­жи­ра­но един­с­т­ве­но чрез съзнанието, а имен­но цве­то­во­то въздействие, от факта, че цве­тът съществува, т.е. ако вмес­то да об­лъч­ва­ме чо­ве­ка с цвет­на светлина, го въ­ве­дем в стая, бо­яди­са­на в оп­ре­де­лен цвят, то­га­ва има­ме та­ко­ва въз- действие, ко­ето пак пре­ми­на­ва през всич­ки оне­зи органи, свър­за­ни с ор­га­ни­те на съзнанието.

Чрез та­зи цве­то­ва те­ра­пия при всич­ки по­ло­же­ния се въз­дейс­т­ву­ва вър­ху Аза, до­ка­то при обек­тив­на­та цве­то­ва те­ра­пия се въз­дейс­т­ву­ва вър­ху фи­зи­чес­ка­та сис­те­ма и ед­ва по об­хо­ден път, чрез фи­зи­чес­ка­та сис­те­ма вър­ху Аза. Затова не казвайте, че всич­ко то­ва е излишно, и че ко­га­то въ­ве­дем сле­пи хо­ра в да­де­но помещение, бо­яди­са­но в оп­ре­де­лен цвят, те­зи хо­ра не по­лу­ча­ват ни­как­во впе­чат­ле­ние и че пос­ле­ди­ца­та от то­ва е, че отсъствува, как­во­то и да е въздействие. Това не е така. В то­зи слу­чай имен­но - бих же­лал да ка­жа - се про­явя­ват мно­го сил­но раз­по­ло­же­ни­те
под по­вър­х­нос­т­та на сетивното, въз­дейс­т­вия на сетивното. Ако въ­ве­да да­ден сляп чо­век в помещение, ко­ето е бо­яди­са­но в чер­ве­но или го въ­ве­да в помещение, ко­ето е бо­яди­са­но в синьо, то­га­ва и то­ва за не­го пред­с­тав­ля­ва разлика. Или съ­щес­т­ву­ва зна­чи­тел­на разлика, и тряб­ва да се ка- же, че ако въ­ве­да сляп чо­век в по­ме­ще­ние със синьо бо­яди­са­ни стени, то­га­ва аз та­ка въз­дейс­т­ву­вам вър­ху него, че ця­ло­то му устройство, ця­ло­то фун­к­ци­они­ра­не от гла­ва­та по по­со­ка към ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм се от­тег­ля назад. Ако го въ­ве­да в помещение, ко­ето е бо­яди­са­но в червено, то не­го­во­то фун­к­ци­они­ра­не от ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм се пре­мес­т­ва по по­со­ка на главата. Но от всич­ко то­ва виждате, че съ­щес­т­ве­но­то се съ­дър­жа тък­мо в то­зи ритъм, пре­диз­ви­кан от пос­ле­до­ва­тел­на­та смя­на на еди­ния цвят с другия, чрез съ­от­вет­но­то цве­то­во ню­ан­си­ра­не на окол­на­та обста- новка. По-малко важ­но е, да­ли да­ден чо­век се на­ми­ра в синьо или в чер­ве­но помещение, но по­-важ­но­то е, след ка­то е бил в червено, да оти­де в синьо, или след ка­то е бил в синьо, да оти­де в червено. Това има съ­щес­т­ве­но значение. Ако открия, че за да­ден чо­век е не­об­хо­ди­мо фун­к­ци­они­ра­не­то на гор­на­та сис­те­ма да бъ­де по­доб­ре­но чрез сил­но сти­му­ли­ра­не на фун­к­ци­ите на главата, то­га­ва аз ще го пре­мес­тя от синьо­то по­ме­ще­ние след то­ва в чер­ве­но­то помещение. Ако чрез ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм же­лая да по­доб­ря фун­к­ци­ите на главата, то аз ще го пре­мес­тя от ед­на чер­ве­на в ед­на си­ня стая.

Това са неща, за ко­ито вярвам, че ще бъ­дат важ­ни в ед­но не­да­леч­но бъ- деще, ко­га­то не светлината, а цве­то­вата те­ра­пия ще иг­рае важ­на роля. Важно е, в бъ­де­ща­та те­ра­пия ро­ля да иг­рае пос­ле­до­ва­тел­на­та смя­на на съз­на­тел­но и несъзнателно. Защото по то­зи на­чин на дейс­т­вие на въз­дейс­т­ву­ва­щи­те чрез бани суб­с­тан­ции вър­ху човека. Съществува ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду това, да­ли нещо, ко­ето бих же­лал да под­не­са на чо­ве­ка отвън, дейс­т­ву­ва вър­ху не­го по та­къв начин, че чо­ве­кът по­лу­ча­ва усе­ща­не за студено, или го под­не­са по та­къв начин, че чо­ве­кът по­лу­ча­ва усе­ща­не за топло. Усещането за сту­де­но всъщ­ност би тряб­ва­ло да бъ­де въз­п­ри­ето ка­то нещо, ко­ето дейс­т­ву­вай­ки вър­ху мен охлаждащо чрез ком­п­рес или чрез баня, в съ­щес­т­ве­на­та си част пред­с­тав­ля­ва въздействие на субстанциите, ко­ито имен­но дейс­т­ву­ват ле­чеб­но в ус­ло­вията на ня­как­во лечение; тогава имаме налице субстанциалното въздействие на съ- ответното средство. Но ако това, ко­ето вли­за в съп­ри­кос­но­ве­ние с мен, въз­дейс­т­ву­ва не студено, а въз­дейс­т­ву­ва топло, нап­ри­мер един то­пъл компрес, то­га­ва в съ­об­ра­же­ние не суб­с­тан­ци­ята в та­къв слу­чай е поч­ти без значение, как­ва суб­с­тан­ция прилагаме, в та­къв слу­чай в съ­об­ра­же­ние вли­за топлинното въздействие, а за топ­лин­но­то въз­дейс­т­вие в край­на смет­ка е безразлично, от коя стра­на вли­за в съображение. И та­ка при сту­де­ни ком­п­ре­си ви­на­ги ще мо­жем да наблюдаваме, че сме в със­-

Обратно на това, ще по­лу­чим сла­бо из­ра­зе­но не­пос­ред­с­т­ве­но суб­с­тан­ци­ал­но въз­дейс­т­вие при та­ки­ва субстанции, ко­ито са лес­но раз­т­во­ри­ми под фор­ма­та на твър­ди субстанции, - ако не ста­ва ду­ма ди­рек­т­но за ете­рич­ни субстанции, ко­ито са сил­но ароматни; при тях е налице нещо друго, при тях са налице субстанциални въздействия и при високи температури. При та­ки­ва твър­ди суб­с­тан­ции не мо­же да бъ­де пре­диз­ви­ка­но ис­тин­с­ко ле­чеб­но въздействие, ако ги при­ла­га­ме чрез топ­ли ком­п­ре­си или чрез топ­ли бани. Обратно, субстанции, ко­ито имат се­рен характер, и ко­ито имат фос­фо­рен характер, как­то са­ма­та сяра, ко­га­то се по­явя­ват ка­то еле­мен­ти на топ­ла­та баня, мо­гат тък­мо в то­зи слу­чай да раз­гър­нат съ­от­вет­ни­те ле­чеб­ни въздействия. И така, ста­ва ду­ма за следното, да пог­лед­нем на те­зи от­но­ше­ния имен­но по то­зи фин начин, как­то ги пред­с­та­вих сега. И тук бих же­лал да кажа, че би би­ло мно­го по­лез­но за Вас, ако в из­вес­тен сми­съл раз­к­ри­ем един вид прафеномени. Интересно е, че то­зи ме­тод на раз­к­ри­ва­не на един вид прафе­но­ме­ни е иг­рал важ­на роля, тък­мо в оне­зи времена, ко­га­то по­ве­че­то от мис­те­ри­ите са взи­ма­ли сво­ето на­ча­ло от прак­ти­ку­ва­не­то на медицината. Тогава не­ща­та не са би­ли те­оре­ти­чес­ки изразявани, но в из­вес­тен сми­съл са би­ли из­ра­зя­ва­ни чрез прафено- мени. Така нап­ри­мер се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или ви- но, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме мог­ли съ­що та­ка да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили - защото това би било същото. Това е нещо, ко­ето - бих же­лал да ка­жа - пра­ви не­ща­та нагледни. "Но ако си на- ­ма­жеш тя­ло­то с мас­ле­но по­доб­на субстанция, то ти от­с­лаб­ваш в се­бе си вред­но­то вли­яние на съ­щин­с­ки­те зем­ни сили" - т.е. силите, ко­ито в ор­га­низ­ма се про­ти­во­пос­та­вят на азо­во­то въздействие. "И ако от­к­ри­ем пра­вил­на­та мя­ра меж­ду слад­ко­то под­сил­ва­не от­вът­ре и мас­ле­но­то от­с­лаб­ва­не отвън, то­га­ва дос­ти­га­ме до старост", та­ка се каз­ва­ли древ­ни­те лекари. "Нека чрез въз­дейс­т­ви­ето на мас­ло­то бъ­де от­не­то от ор­га­низ­ма ти вред­но­то зем­но въздействие, ка­то за цел­та се ма­жеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твър­де слаб в ус­т­ройс­т­во­то си, под­си­ли азо­ви­те си­ли чрез ви­но и мед, то­га­ва имен­но ти ще под­си­лиш оне­зи сили, ко­ито ще ти по­мог­нат да дос­тиг­неш до старост". Това са неща, ко­ито е тряб­ва­ло да ра­зяс­нят ра­бо­та та по един прафе­но­ме­на­лен начин. Хората са ис­ка­ли чрез факти, а не чрез по­уче­ния да по­со­чат пъ­тя на човека. Това е не- що, към ко­ето ще тряб­ва от­но­во да се върнем. Защото чо­век се чув­с­т­ву­ва мно­го по­-­удоб­но сред тъй мно­гоб­рой­ни­те ве­щес­т­ва на външ­ния свят,

Ние офор­мя­ме ор­га­низ­ма през юношеството, за да съх­ра­ним нещо, ко­ето да про­яви ак­тив­ност ед­ва през старостта. И така, още в де­те­то би­ват офор­ме­ни оп­ре­де­ле­ни органи, ко­ито оба­че не би­ва да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни през детството, но ко­ито ста­рос­т­та ве­че не мо­же да изгради. Ето за­що те ос­та­ват в резерва, за да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни през старостта. Ако обаче, не се взе­ме предвид, че чо­ве­кът до смяната на млечните зъби например, тряб­ва да бъ­де въз­пи­та­ван чрез си­ла­та на подражанието, и че след смя- ната на зъбите чо­ве­кът та­ка тряб­ва да бъ­де въз­пи­та­ван и обучаван, че глав­на­та ро­ля да иг­рае авторитета, ако всич­ко то­ва не се взи­ма пред- вид, то е въз­мож­но към органите, ко­ито би тряб­ва­ло да ос­та­нат в ре­зер­ва до старостта, да бъ­дат пре­дя­ве­ни преж­дев­ре­мен­ни изисквания. Разбира се, съв­ре­мен­ни­ят ма­те­ри­алис­ти­чен на­чин на мис­ле­не би мо­гъл да въз- рази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват изпол- зувани подражанието и авторитета. А то­ва има ог­ром­но значение, за-

Представете си, че Вие въз­пи­та­ва­те в де­те­то оп­ре­де­ле­на сим­па­тия към да­де­на хра­на чрез това, че го ос­та­вя­те да под­ра­жа­ва на та­зи сим­па­тия на храната, ко­ято сим­па­тия при­те­жа­ва в са­ми­ят въз­пи­та­тел - т.е. Вие свър­з­ва­те прин­ци­па на под­ра­жа­ние с фор­ми­ра­не­то на пред­по­чи­та­ние към та­зи хра­на и тук в ор­га­низ­ма е на­ли­це про­дъл­же­ние на стре­ме­жа към под- ражание. Същото е и по­-къс­но при ав­то­ри­тар­но­то съ­щес­т­ву­вание. На- кратко, ко­га­то да­де­ни ор­га­ни - това, раз­би­ра се са фи­ни ус­т­ройс­т­ва - ко­ито всъщ­ност би тряб­ва­ло да ос­та­нат в ре­зер­ва до нас­тъп­ва­не­то на ста- ростта, за­поч­ват да фун­к­ци­они­рат още в детството, то­га­ва въз­ник­ва ужа- с­на­та dementia praecox (стар­чес­ка деменция, стар­чес­ко ог­лу­пя­ва­не - бел. прев.). Това е ис­тин­с­ката при­чи­на за стар­чес­ка­та деменция. Ето за­що мо- ­жем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако ня­кой ден ус­пе­ем да пос­та­вим ця­ло­то въз­пи­та­ние в съг­ла­сие с познанията, из­ло­же­ни от мен в мал­ка­та книж­ка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" - нещо, към ко­ето се стре­мим във Валдорфското училище, но ко­ето не мо­жем да раз­п­рос­т­рем вър­ху пред­хож­да­що­то възпитание, мо­жем ед­ва от 6-та или от 7-та го­ди­на на де­те­то на­та­тък - то­га­ва всъщ­ност стар­чес­ка­та де­мен­ция би изчезнала, за­що­то имен­но чрез про­веж­да­не­то на по­доб­но въз­пи­та­ние се пре­пятс­т­ву­ва опас­нос­т­та чо­ве­кът да ак­ти­ви­ра твър­де ра­но сво­ите стар­чес­ки органи. Това е, ко­ето тряб­ва да бъ­де ка­за­но по от­но­ше­ние на пра­вил­но­то възпитание. Но в жи­во­та съ­щес­т­ву­ва и обратното. И об­рат­но­то се със­тои в следното, че ние съх­ра­ня­ва­ме това, ко­ето всъщ­ност под фор­ма­та на ор­ган­ни въз­дейс­т­вия би тряб­ва­ло да раз­гър­не се­бе си са­мо през вре­ме на юношест- вото. През це­лия жи­вот се осъ­щес­т­вя­ва ак­ти­ви­ра­не на органи, ко­ито съ­щес­т­ву­ват пре­дим­но за въз­рас­т­та на детс­т­во­то и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреж- дания след себе си. Тук пред нас се раз­к­ри­ва ед­на област, в ко­ято по на­й-­раз­лич­ни причини, се на­мес­ва нап­ри­мер психоанализата, пре­диз­вик­вай­ки обър­к­ва­не в ця­ло­то чо­веш­ко мислене. В дейс­т­ви­тел­ност е ис­ти­на че на­й-­го­ля­ма­та вре­да на­на­сят всъщ­ност не на­й-­го­ле­ми­те заблуждения, за­що­то го­ле­ми­те заб­луж­де­ния мо­гат бър­зо да бъ­дат опровергани, но на­й-го­ля­ма вре­да на­на­сят те­зи неща, в ко­ито се съ­дър­жа зрън­це истина, за­що­то тък­мо те­зи не­ща би­ват раз­гър­на­ти до крайност и с тях се злоупо- требява.

Какво всъщ­ност е необходимо, за да се по­яви възглед, кой­то да по­еме пъ­тя на психоанализата? Поради днешния, в мно­го от­но­ше­ния не­ес­тес­т­-
вен на­чин на живот, не прис­по­со­бя­ващ чо­ве­ка към окол­на­та среда, до­кол­ко­то то­ва е необходимо, по­ра­ди то­зи живот, тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва нещо, ко­ето да не е обработено, нещо, ко­ето е нап­ра­ви­ло впе­чат­ле­ние на чо­ве­ка през вре­ме на не­го­во­то детство. Вплетени в ду­шев­ния живот, ос­тават неща, ко­ито не са впле­те­ни по съ­от­вет­ния на­чин и в организма; защото всичко, което действува в душевния живот, дори в това дей- ствие не е съвсем слабо, всичко получава продължение, или поне би тря- бвало да получи продължение в лицето на въздействие и върху органи- зма. Но в на­ши­те де­ца има мно­го впечатления, ко­ито са тол­ко­ва ненор- мални, че ос­та­ват да съ­щес­т­ву­ват под фор­ма­та на ду­шев­ни впечатления. Те не мо­гат да се пре­вър­нат вед­на­га в ор­га­нич­ни въздействия.

Тогава те про­дъл­жа­ват да дейс­т­ву­ват ка­то ду­шев­ни впечатления, и вмес­то да взе­мат учас­тие в ця­лос­т­но­то раз­ви­ете на човека, те изос­та­ват под фор­ма­та на изо­ли­ра­ни ду­шев­ни импулси. Ако те би­ха взе­ли учас­тие в ця­лос­т­но­то ор­га­нич­но развитие, ако не бя­ха изос­та­на­ли под фор­ма­та на изо­ли­ра­ни ду­шев­ни импулси, то в по­-къс­ния чо­веш­ки жи­вот те не би­ха ак­ти­ви­ра­ли оне­зи органи, ко­ито са при­съ­щи са­мо на старостта, и които са на­ли­це не за да се ан­га­жи­рат с мла­деж­ки­те впечатления. И то­га­ва в це­лия чо­век ста­ва не­що нередно. Той е при­ну­ден да поз­во­ли на ду­шев­ни изо­ла­ции да въз­дейс­т­ву­ват вър­ху органи, ко­ито не са при­го­де­ни за това. И то­га­ва въз­ник­ват оне­зи явления, ко­ито дейс­т­ви­тел­но мо­гат да бъ­дат кон­с­та­ти­ра­ни с по­мощ­та на един пра­вил­но при­ло­жен пси­хо­ана­ли­ти­чен метод. Ако по то­зи на­чин про­ник­нем в човека, мо­жем да от­к­ри­ем оп­ре­де­ле­ни неща, ко­ито той но­си в своя ду­ше­вен живот, но кой­то прос­то не са обработени, и ко­ито дейс­т­ву­ват опус­то­ши­тел­но в органите, ста­на­ли ве­че твър­де ста­ри за та­зи обработка. Ала важното е, че по този път ни- кога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако ос­та­нем с това, да при­ла­га­ме пси­хо­ана­ли­за­та са­мо ка­то диагноза, то ние вър­шим нещо, ко­ето по оп­ре­де­лен на­чин е оп­рав­да­но - ако бъ­де так­тич­но изпълнено. Но не да ста­ва така, - нещо, ко­ето мо­га да пот­вър­дя с раз­ни писъмца, ко­ито съм получавал, - че пси­хо­ана­ли­ти­ци­те да из­пол­зу­ват до­ри бол­нич­ния пер­со­нал в ро­ля­та на шпиони, и чрез вся­как­ви обстоятел- ства, до­ри с по­мощ­та на бол­нич­ния пер­со­нал да се до­мог­ват до всич­ко онова, ко­ето же­ла­ят да из­т­ръг­нат от бол­ния по вре­ме на анализата; вси- чко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено ед- но ужасно зло. Но при всич­ко то­ва не­ща­та твър­де сил­но за­ви­сят от мо­рал­на­та същ­ност на личностите, за­ни­ма­ва­щи се с та­зи област. Ала ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от те­зи неща, то бих­ме мог­ли да кажем: по отношение на диагнозата в психоанализа има някаква истина. Но не е въз­мож­но и тера­пев­тич­но да се вър­ви по то­зи път, по кой­то ис­кат да тръг­нат психо-

аналитиците. Това от своя стра­на от­но­во е свър­за­но с ед­но яв­ле­ние на епохата.

Виждате ли, тра­ге­ди­ята на материализма се със­тои в това, че в то­зи ма­те­ри­али­зъм от­к­ло­ня­ва хо­ра­та от поз­на­ни­ето на материята, че той пре­пятс­т­ву­ва опоз­на­ва­не­то на материята. Материализмът до­ри не е та­ка вре­ден по от­но­ше­ние поз­на­ни­ето на духовното, тъй как­то е вре­ден по от­но­ше­ние поз­на­ни­ето на ду­хов­но­то в материалното. Именно, за­що­то се пре­пятс­т­ву­ва възгледа, че нав­ся­къ­де с ма­те­ри­ал­но­то са свър­за­ни ду­хов- ни влияния, та­ка че тък­мо в ма­те­ри­ал­но­то да бъ­дат тър­се­ни ду­хов­ни­те влияния, по те­зи при­чи­ни се пре­пятс­т­ву­ват мно­го неща, ко­ито не би тряб­ва­ло да бъ­дат пре­пятс­т­ву­ва­ни за из­г­раж­да­не­то на един здрав въз­г­лед за чо­веш­кия живот. Ако аз съм материалист, то аз ни­ко­га не мо­га да при­пи­ша на ма­те­ри­ята всич­ки те­зи свойства, ко­ито ние об­съ­дих­ме в те­зи разглеждания. Да се при­пис­ват на ма­те­ри­ята имен­но те­зи или оне­зи сво- йства, ко­ято тя притежава, то­ва днес се раз­г­леж­да ка­то нелепост. Или хо­ра­та се от­к­ло­ня­ват имен­но от поз­на­ни­ето на материалното. Хората не го­во­рят ве­че за фос­фор­ни явления, за со­ле­об­раз­ни яв­ле­ния и т.н., за­що­то всич­ко то­ва се счи­та за глупост. По то­зи път чо­ве­кът се от­к­ло­ня­ва от поз­на­ни­ето за ду­хов­но­то в материалното, чо­ве­кът се от­к­ло­ня­ва от въз­мож­нос­т­та пра­вил­но да из­с­лед­ва фор­мо­об­ра­зу­ва­щи­те вли­яния и пре­ди всич­ко чо­ве­кът гу­би въз­мож­нос­т­та да прозре, как всъщ­ност все­ки ор­ган в чо­ве­ка при­те­жа­ва двой­на задача, едната по от­но­ше­ние ори­ен­ти­ра­не­то в по­со­ка към съзнанието и другата в про­ти­во­по­лож­ната стра­на – ориен- тиране към чистия органичен процес.