Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Но дру­ги­ят про­цес е сро­ден с нещо, ко­ето ве­че е по­-­от­да­ле­че­но от днеш­ни­те хора. Този про­цес се със­тои в следното, че в ед­но оп­ре­де­ле­но пра­ис­то­ри­чес­ко вре­ме хо­ра­та са раз­ви­ли в се­бе си по­доб­ни оздравителни инстинкти, и в сво­ите ин­с­тин­к­ти­те са има­ли не­що от онова, ко­ето по-късно, в по­-с­ла­ба или по­-сил­на сте­пен концентрирано, ни се пред­с­та­вя в ме­ди­ци­на­та на Хипократ. Би би­ло интересно, имай­ки пред­вид вчераш- ната, тъй ос­но­ва­тел­на забележка, ня­кой път да из­с­лед­ва­ме мъд­рос­т­та на ко­са или на дру­ги птици, ко­ито в мно­го слу­чаи из­вър­ш­ват същото. За- щото виж­да­те ли, как­во всъщ­ност се случва, ко­га­то ко­сът изя­де ня­кой паяк-кръстоносец? Със сво­ето ус­т­ройс­т­во па­якъ­т-к­ръс­то­но­сец е впле­тен в оп­ре­де­ле­ни кос­ми­чес­ки вза­имов­ръз­ки с из­вън­зем­на­та природа. На та­зи впле­те­ност в по­доб­ни из­вън­зем­ни про­це­си се дъл­жи ця­лото офор­мя­не на край­ни­ци­те на паяка, а съ­що та­ка и зна­ка вър­ху гър­ба на паяка-кръ- стоносец; по този начин - ако мога така да кажа - паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изос­та­на­ла от съп­ре­жи­вя­ва­не­то на пла­не­тар­но­то изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато пти­ца­та изя­де паяка-кръсто- носец, в нея се про­явя­ват пла­не­тар­ни сили. Тогава те­зи пла­не­тар­ни си- ли, ко­ито все още имат в се­бе си тенденцията, да се въплъщават, се опи- т­ват да про­ник­нат в птицата, и сре­щу то­ва тя тряб­ва да се бори. В мига, в кой­то пти­ца­та изя­де паяка-кръстоносец, със сво­ята вът­реш­на во­ля тя се прев­ръ­ща в от­ра­же­ние на из­вън­зем­ния живот. И то­га­ва пти­ца­та се от­п­ра­вя към съ­от­вет­но­то растение, ко­ето по­ра­ди това, че се от­де­ли­ло от земята, и до­ри по­ра­ди това, че би­дей­ки под пла­не­тар­но­то влияние, не е в със­то­яние да раз­г­ра­ди не­що докрай, но за­дър­жа то­ва не­що под фор­ма­та на отрова, по та­зи при­чи­на рас­те­ни­ето е ста­на­ло по­доб­но на про­ти­во­по­лож­но­то на пла­не­тар­на­та същ­ност, а имен­но ста­на­ло е по­доб­но на зем­на­та същност. Ето към то­ва се от­п­ра­вя жи­вот­но­то и там то тър­си помощ.

Много важ­но е да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни те­зи про­це­си в жи­во­тин­с­ко­то цар- ство, а съ­що та­ка и в рас­ти­тел­но­то царство. Защото по то­зи на­чин ние има­ме въз­мож­ност да се из­ле­ку­ва­ме и от не­що друго, а имен­но от това, да вярваме, че всичко, ко­ето е раз­би­ра­не и разум, се съ­дър­жа един­с­т­ве­но в черепа. Разбирането и ра­зу­мът ле­тят наоколо, за­що­то това, ко­ето дейс­т­ву­ва в ин­сул­т­ния ин­с­тинкт и в за­щит­ния ин­с­тинкт на птицата, пред­с­тав­ля­ва ед­но съв­сем ра­зум­но поведение, тук дейс­т­ву­ва онова, ко­ето е външ­но раз­би­ра­не и външ­ния ра­зум, и тък­мо един­с­т­ве­но ние, хората, при­те­жа­ваме да­ра да взе­ма­ме учас­тие в ак­тив­нос­т­та на външ­но­то раз­би­ра­не и на външ­ния разум. Ние взи­ма­ме учас­тие в него, ние не го но­сим в се­бе си. Глупост е твърдението, че ние го но­сим в се­бе си, но ние са­мо взи­ма­ме учас­тие в него. Птицата все още не мо­же та­ка да учас­т­ву­ва в него, та за ед­на осо­бе­на част на тя­ло­то да си прис­вои това, ко­ето са ин­сул­т­ния ин­с­тинкт и за­щит­ния инстинкт. Тя раз­би­ра по­ве­че онова, ко­ето е раз­по­ло­же­но в са­ма­та нея, и то чрез бе­лия дроб, по­ве­че от нас хората, ко­ито го раз­би­ра­ме ве­че чрез гла­ва­та си, и от­но­во чрез бе­лия дроб до хи­ос­ци­аму­са той про­явя­ва за­щит­ния инстинкт, тъй ка­то пти­ца­та раз­съж­да­ва мно­го по­-мал­ко с пе­ри­фе­ри­ята си, но мно­го по­ве­че със сър­це­ви­на­та на сво­ята същност. И така, ние сме из­т­ръг­на­ли сво­ето мис­ле­не от бе­лия дроб и от рит­мич­на­та система.

Може би и за то­ва ще мо­жем да го­во­рим по-точно, за това, чрез как­во мис­лим ние, ка­то хора. Но във все­ки слу­чай ние ве­че не мис­лим с бе­лия дроб и със сър­це­то и та­ка тяс­но свър­за­но с Космоса, как­то пра­ви то­ва птицата. Това са нещата, ко­ито ние от­но­во тряб­ва да усвоим. Ако попи- тате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще тряб­ва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас универси- тетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, ко­ето в пра­чове­-
чес­т­во­то все още съ­щес­т­ву­ва централно, в мо­дер­но­то чо­ве­чес­т­во прос­то би­ва раз­п­ръс­на­то към два­та полюса. Но виж­да­те ли, от въз­в­ръ­ща­не­то на ед­но пра­вил­но раз­би­ра­не за све­та ще зависи, от­но­во да оз­д­ра­вим се­бе си по от­но­ше­ние на на­ши­те на­уч­ни занимания. Чрез та­ки­ва здра­ви на­уч­ни за­ни­ма­ния ще тряб­ва да бъ­дат из­с­лед­ва­ни мно­го неща, ко­ито за­се­га би­ват из­с­лед­ва­ни за съ­жа­ле­ние чрез ед­ни нез­д­ра­ви на­уч­ни занимания.

А сега, пра­вей­ки връз­ка с ка­за­но­то вчера, ще се за­ни­ма­ем с неща, на­со­че­ни към та­ко­ва раз­г­леж­да­не на човека, в ко­ето раз­г­леж­да­не да е за­ло­же­но не­що по­доб­но на ука­за­ние за ле­че­бен процес. Сред пра­чо­ве­чес­т­во­то то­ва е би­ло обо­со­бе­но в мно­го сил­на степен. В момента, в кой­то пра чо­ве­кът е виж­дал не­що аб­нор­м­но в човека, то вед­на­га е бил на­соч­ван към ле­чеб­ния процес. Това са неща, за­гу­бе­ни за мо­дер­но­то човечество. По то­зи на­чин чрез ин­ту­иция в мно­го по­-с­ла­ба сте­пен мо­дер­ни­ят чо­век мо­же да пос­тиг­не нап­ри­мер онова, ко­ето древ­ния чо­век е пос­ти­гал чрез инстинкт. Ала това е развитието: от инстинкта, през интелектуали- зма към интуицията. Към нещата, ко­ито на­й-м­но­го стра­дат от го­ло­то ин­те­лек­ту­алис­тич­но развитие, тряб­ва да при­чис­лим имен­но фи­зи­оло­ги­ята и медицината. Те на­й-­ло­шо ви­ре­ят в ат­мос­фе­ра­та на интелектуали- зма. Защото виж­да­те ли, да взе­мем един кон­к­ре­тен случай: да вземем например диабетика. Какво всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва ди­абе­ти­ка със сво­ето аб­нор­м­но развитие? Правилен въз­г­лед за ди­абе­та мо­жем да пос­тиг­нем са­мо ако знаем, че тук ста­ва ду­ма за ед­ни слаб Аз, за слабо азово устройство, ко­ето не е в със­то­яние да ов­ла­дее це­лия про­цес на об­ра­зу­ва­не на захар. Необходимо е само, това, ко­ето имаме пред се­бе си, да го раз­тъл­ку­ва­ме по пра­ви­лен начин. Би би­ло на­пъл­но погрешно, ако вяр- вахме, че тъй ка­то би­ва от­де­ле­на захар, то на­ли­це е един твър­де си­лен Аз. Не, то­ва е един твър­де слаб Аз, за­що­то тук се е офор­мил един Аз, кой­то не взе­ма дос­та­тъч­но учас­тие в ор­га­нич­ния процес, та по съ­от­вет­ния на­чин да про­пие ор­га­низ­ма със захар. Това е, ко­ето има­ме налице. С то­ва е свър­за­но всич­ко онова, ко­ето мо­же да дейс­т­ву­ва бла­гоп­ри­ят­но вър­ху за­хар­на­та болест. Наистина ние мо­жем да наб­лю­да­ва­ме един пър­ви бе­лег на нас­тъп­ва­не на за­хар­на бо­лест още тогава, ко­га­то ня­кой ед­нов­ре­мен­но яде твър­де мно­го слад­ки не­ща и след то­ва пие алкохол, един пър­ви белег, кой­то раз­би­ра се след то­ва мо­же да премине, но кой­то показва, как по­ра­ди обстоятелството, че в то­зи слу­чай Азът би­ва от­с­ла­бен и не е в със­то­яние да ов­ла­дее то­зи процес, кой­то всъщ­ност тряб­ва да се осъществи, по­ра­ди то­ва би­ва пре­диз­ви­кан про­це­са на из­х­вър­ля­не на захарта. След то­ва ста­ва ду­ма за следното, да хвър­лим пог­лед на всич­ко онова, ко­ето мо­же да е на­ли­це тук, при ко­ето сти­га­ме до ед­но понятие, ко­ето до­се­га сла­бо е би­ло спо­ме­на­ва­но в те­зи разглеждания, но ко­ето фи­гу­ри­ра в мно­го от лис­т­че­та­та с въп­ро­си и с ко­ето ще се за­ни­ма­ем по­-

Трябва да бъ­де казано, че имен­но то­ва нас­лед­с­т­ве­но об­ре­ме­ня­ва­не въз­дейс­т­ву­ва вър­ху сла­бия Аз. Винаги мо­жем да ус­та­но­вим връз­ка­та меж­ду един слаб Аз, или, мо­жем съ­що та­ка да кажем, меж­ду един Аз, кой­то не фун­к­ци­они­ра с всич­ки­те си си­ло­ви ком­п­лек­си и онова, ко­ето съз­да­ва пред­раз­по­ло­же­ни­ето за нас­лед­с­т­ве­на обремененост. Защото, ако всич­ки ние бях­ме пред­раз­по­ло­же­ни към нас­лед­с­т­ве­на обремененост, то ние всич­ки бих­ме стра­да­ли от та­зи нас­лед­с­т­ве­на обремененост. Това, че не всич­ки ние стра­да­ме от нас­лед­с­т­ве­на обремененост, се дъл­жи на­й-­ве­че на обстоятелството, че по­-с­ла­бо стра­дат от нас­лед­с­т­ве­на об­ре­ме­не­ност те­зи хора, ко­ито имат един доб­ре фун­к­ци­они­ращ Аз. След като, оба­че не би­ва да се пропуска, че при ди­абе­та в сил­на сте­пен са на­ли­це пси­хич­ни причини, и че вълненията, през ко­ито чо­век преминава, ако е лес­но въз- будим, мо­гат да бъ­дат в сил­на сте­пен свър­за­ни с въз­ник­ва­не­то на диа- бета. Защо то­ва е така?

Но то­зи Аз не е в със­то­яние да про­ник­не по­-дъл­бо­ко в организма, къ­де­то се осъ­щес­т­вя­ва съ­щин­с­ка­та об­ра­бот­ка на белтъка, она­зи пре­ра­бот­ка на рас­ти­тел­ния бел­тък до жи­во­тин­с­ки белтък. Ето там дейнос­т­та на Аза не достига. Затова пък в тол­ко­ва по­-сил­на сте­пен в та­зи област, в ко­ито не нах­лу­ва Азът, за­поч­ва да дейс­т­ву­ва астралното тяло. Защото дейно- с­т­та на ас­т­рал­но­то тя­ло е на­й-­ак­тив­на­та там, къ­де­то - бих же­лал да ка­жа - меж­ду храносмилането, кръ­вот­во­ре­ни­ето и ди­ша­не­то в чо­ве­ка про­ти­чат про­це­си на сред­но­то устройство. Поради от­пус­на­тос­т­та на Аза, то­зи про­цес на сред­но­то ус­т­ройс­т­во би­ла пре­дос­та­вен сам на се­бе си. Тогава той за­поч­ва да раз­г­ръ­ща най-различни, своенравни, свър­за­ни не с це­лия човек, но с цен­т­рал­ния чо­век процеси. И мо­жем да кажем, че пред­раз­по­ло­же­ни­ето за ди­абет е на­ли­це тогава, ко­га­то Азът из­к­лю­чи се­бе си от вът­реш­ни­те процеси. Само че те­зи вът­реш­ни процеси, и по­-точ­но вът­реш­ни­те от­де­ли­тел­ни процеси, от своя стра­на са сил­но свър­за­ни с фор­ми­ра­не­то на душевността, с фор­ми­ра­не­то на чувствата. До ка­то Азът се за­ни­ма­ва на­й-­ве­че с мозъка, не оси­гу­ре­на от Аза ос­та­ва ця­ла­та она­зи дейност, ко­ято е отделителна, и по­-точ­но ко­ято е ед­но осцилираща, цир­ку­ли­ра­ща дейност. С то­ва е свър­за­но обстоятелството, че чо­век гу­би кон­т­рол вър­ху оп­ре­де­ле­ни пси­хи­чес­ки влияния, про­явя­ва­щи се­бе си ка­-

Сега ста­ва ду­ма за следното, при по­доб­но да си изясним, как­во всъщ­ност има­ме пред се­бе си. Пред се­бе си има­ме ед­на от­пус­на­тост на Аза. В чо­ве­ка Азът е сро­ден с най-извънземното, въз­дейс­т­ву­ва­що вър­ху чо­ве­ка, т.е. с това, ко­ето спря­мо Земята е раз­по­ло­же­но на­й-­сил­но периферно. Всъщност всич­ко онова, ко­ето дейс­т­ву­ва в на­шия Аз, дос­ти­га до нас от области, сил­но от­да­ле­че­ни от Земята. Ето за­що тряб­ва да опитаме, да опоз­на­ем оне­зи процеси, ко­ито са срод­ни с процесите, има­щи не­що об­що с на­шия Аз, и ко­ито са срод­ни с не­го от об­лас­т­та на из­вън човешко- то, та­ка че да бъ­дем в със­то­яние да пре­мес­тим Аза в ед­на сфера, от ко- ято Азът в из­вес­тен сми­съл да се на­учи да взи­ма учас­тие в извънзем- ното, как­то би тряб­ва­ло да бъде. Но в зем­но­то е за­ло­жен съ­щия он­зи процес, из­хож­дащ от извънземното, чрез кой­то Азът би­ва под­тик­нат да ра­бо­ти в сво­ето вът­реш­но устройство, в сво­ето цен­т­рал­но устройство, и кой­то про­цес е раз­по­ло­жен там, къ­де­то съ­щи­ят то­зи из­вън зе­мен еле­мент под­тик­ва Земята, ми­не­рал­на­та Земя или рас­ти­тел­на­та Земя, да об­ра­зу­ва етерични масла, да об­ра­зу­ва изоб­що масла. Това е пътя, по кой­то тряб­ва да тръгнем.

Тъй как­то чо­веш­ки­ят Аз ра­бо­ти над окото, къ­де­то по­доб­но ка­то в един из­т­лас­кан нап­ред за­лив вли­за в не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с външ­ния свят, ето та­ка тряб­ва да свър­жем Аза с про­це­са на маслообразуване.

Това ние мо­жем да пос­тиг­нем най-добре, ако опи­та­ме да емул­си­ра­ме фи­но мас­ло­то във во­да и да ле­ку­ва­ме чо­ве­ка с маслени бани. Особено бла­го­же­ла­тел­но е, чрез опи­ти да се разбере, как­ва емул­сия е необходи- ма, кол­ко чес­то да се про­веж­дат те­зи не­ща и т.н. Но то­ва е пътя, по кой-то мо­же да бъ­де пре­одо­ля­на та­ка уни­що­жи­тел­но нас­тъп­ва­ща­та сре­щу

Бих же­лал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с рас- тителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме

Но виж­да­те ли, всъщ­ност все­ки път, ко­га­то ле­ку­ва­ме чо­ве­ка с кварц, ние апе­ли­ра­ме към те­зи си­ли в него, ко­ито раз­цеп­ват кварца, апе­ли­ра­ме към силите, ко­ито мо­гат да пре­одо­ле­ят то­зи твърд ми­не­ра­лен елемент, но по то­зи на­чин ние пос­та­вя­ме Аза в по­ло­же­ние да взи­ма дей­но учас­тие в нещо, ко­ето всъщ­ност изоб­що не про­ти­ча на Земята, но про­ти­ча из­вън земното, там къ­де­то влас­т­ву­ват сили, стре­мя­щи се вся­ка зем­на твърд да бъ­де раз­пи­ля­на във Вселената. Вселената има та­зи своеобразност, да раз­пи­ля­ва всичко, ко­ето се е втвър­ди­ло в рам­ки­те на планетарното, ко­ето се е кон­цен­т­ри­ра­ло в планетарното, да раз­би­ва всич­ко до на­й-­мал­ки частици. В обик­но­ве­ния жи­вот то­ва ние пра­вим рядко, ние ряд­ко взе­ма­ме учас­тие в това. И това, ко­ето ина­че пра­ви са­мо Вселената, то­ва на­й-чес­то пра­вят ма­те­ма­ти­чес­ки­те натури, хората, ко­ито при­вик­ват се­бе си да жи­ве­ят сред фигури, ко­ито при­вик­ват да мис­лят чрез ма­те­ма­ти­чес­ки форми. Защото то­ва мис­ле­не по­чи­ва на про­це­са на раз­би­ва­не на ми­не­рал­ни елементи. Докато хората, при­те­жа­ва­щи из­вес­т­но от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние сре­щу математическото, та­ки­ва хо­ра пред­по­чи­тат да се ог­ра­ни­чат в обик­но­ве­ния про­цес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е раз­ли­ка­та меж­ду ма­те­ма­ти­чес­ки­те и не­ма­те­ма­ти­чес­ки­те натури. Това про­ти­во­пос­та­вя­не на про­це­са на ми­не­ра­ли­за­ция на Земята ле­жи в ос­но­ва­та на мно­го идеи за ле­чеб­ни­те процеси.

Трябва да се на­учим по външ­на­та фор­ма на рас­те­ни­ето да съдим, как то би дейс­т­ву­ва­ло вър­ху човека. Ако из­с­лед­ва­те вetula alba, то Вие всъщ­ност бих­те мог­ли да си кажете: тази бреза е така устроена, че ако ис- кахме да я преобразим в човека, така че да оздрави целия човек, образно погледнато, ние би трябвало да я обърнем, та тези нейни сили, които се стремят към дървесината и към кората, да бъдат въплътени в

Когато от­к­ри­ете растения, ко­ито - бих же­лал да ка­жа - сил­но са раз­гър­на­ли коренообразуването, т.е. ко­ито в сил­на сте­пен са раз­ви­ли ко­ре­но­ви­те сили, та­ка че ко­ре­но­ви­те си­ли да от­ло­жат в тях ка­ли­еви и нат­ри­еви соли, то­га­ва в тен­ден­ци­ята да бъ­дат за­дър­жа­ни в тре­вис­то­то рас­те­ние корените, Вие ще от­к­ри­ете дру­га ед­на тенденция, ко­ято дейс­т­ву­ва ле­чеб­но при кръвоизливи, но съ­що­то та­ка и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н. Такова растение, ко­ето по то­зи на­чин би би­ло по­лез­но при кръвоизливи, при вът­реш­ни кръвоизливи, при кръ­во­из­ли­ви от бъбреците, по­ра­ди на­ли­чия на пясък и при всич­ко дру- го, раз­по­ло­же­но меж­ду те­зи неща, та­ко­ва рас­те­ние би би­ло capsella bur- saepastons - овчарската торбичка. И така, опи­тай­те се вед­нъж да вник­не­те в ед­но растение, как­во­то е нап­ри­мер обик­но­ве­ния хрен, cochlearia officinalis. Това рас­те­ние е съ­що та­ка ин­те­рес­но за изследване; това ра- стение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.