Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

Процеса на об­ра­зу­ва­не на въг­ле­на ки­се­ли­на в из­вес­т­на сте­пен пред­с­тав­ля­ва по­ляр­на про­ти­во­по­лож­ност на об­ра­зу­ва­не­то на си­ли­ци­ева кисели- на. Ето за­що е та­ка не­об­хо­ди­мо при ле­че­ни­ето да прос­ле­дим про­це­са на об­ра­зу­ва­не на въг­ле­на ки­се­ли­на за всич­ко онова, ко­ето в ор­га­низ­ма е про­ти­во­по­лож­но на то­ку що характеризираното, за всич­ко онова, ко­ето в на­й-­ши­ро­ки гра­ни­ци има не­що об­що с храносмилането, но съ­що та­ка и всичко, за ко­ето из­ход­на­та точка, из­во­ра се на­ми­ра в храносмилателна- та система. Така с те­зи фор­ми на за­бо­ля­ва­ния мо­жем да се спра­вим из­к­лю­чи­тел­но доб­ре с по­мощ­та на ня­как­ви съ­еди­не­ния на въг­ле­на­та кисе- лина, и по­-точ­но тогава, ко­га­то ги упот­ре­бя­ва­ме във вид, в кой­то ги об­ра­зу­ва са­ма­та при­ро­да - имен­но ко­га­то ги по­лу­ча­ва­ме чрез растенията. Тук оба­че е мно­го важ­но да взе­мем пред­вид ед­на оп­ре­де­ле­на взаимо- връзка. Виждате ли, ако пър­во­на­чал­но прос­ле­ди­те суб­с­тан­ци­ите по от­но­ше­ние на това, как учас­т­ву­ват в обо­ня­тел­ния и във вку­со­вия про­цес - обо­ня­ни­ето ни на­соч­ва на­вън вър­ху окол­ния ви­дим свят, вку­са ни на­соч­ва навътре, към това, ко­ето е скри­то в ор­га­низ­ма - ако раз­г­ле­да­те хра­нос­ми­ла­не­то в то­ва отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес. Те се смесват. Но в хо­да на ор­га­нич­ни­те про­це­си чо­ве­кът от­но­во тряб­ва да раз­г­ра­ни­чи смесеното, да раз­де­ли не чак тол­ко­ва субстанциалното, а процесуалното. Това раз­г­ра­ни­ча­ване, то­ва раз­де­ля­не на сме­се­но­то в хо­да на при­ема­не на храната, то­ва всъщ­ност в сил­на сте­пен при­над­ле­жи към за­да­чи­те на организма. Отначало ор­га­низ­мът тряб­ва да из­вър­ши ед­но об­що раз­де­ля­не на смесеното, и по­-точ­но от ед­на стра­на по по­со­ка на от­де­ля­не­то на всич­ко онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де из­х­вър­ле­но чрез чер- вото, и от­де­ля­не­то на онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де из­х­вър­ле­но чрез ури- ната.

Сега ста­ва ду­ма затова, в из­вес­т­на сте­пен да се на­учим да от­мер­ва­ме как въз­дейс­т­ву­ват те­зи неща, как нап­ри­мер да при­ла­га­ме со­ли на си­ли­ци­ева­та киселина, при ко­ето неп­ре­къс­на­то тряб­ва да из­с­лед­ва­ме ме­та­ла по от­но­ше­ние на род­с­т­во­то му с те­зи три представители. А от дру­га стра­на тряб­ва да сме наясно, че дол­ната част на чо­ве­ка е срод­на с медта, с мер­ку­рий (жи­вак - бел. прев.), със среб­ро­то и че при всич­ки въг­ле­ки­се­лин­ни про­це­си тряб­ва да об­ръ­ща­ме вни­ма­ние на това, до­кол­ко да при­ла­га­ме

Но, за да се за­ни­ма­ем по­-на­та­тък с те­зи неща, е не­об­хо­ди­мо по­не да обър­нем вни­ма­ние на следното: че всяко едно сетиво на човека прите- жава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто сре- дство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек. Раз- бира се при оне­зи субстанции, ко­ито ня­мат вкус и мирис, при тях то­ва ще бъ­де трудно. Но все пак ви обръщам внимание на това, че същест- вува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възмо- жни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да до- ведат човек дотам, да усеща нещо - да кажем - именно при външния, естествен процес на кварцообразуване. Помислете си само: има значе- ние, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива зако- номерни форми, в сродните му образования отново е склонен към все- възможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие. Който мо­же да усе­ти та­ки­ва не- ща, той мо­же да усе­ти и как във фор­мо­об­ра­зу­ва­ща­та спо­соб­ност на на­й-­раз­лич­ни­те об­ра­зо­ва­ния ве­че пре­об­ла­да­ва раз­пи­ля­ва­щия елемент. Раз- бира се раз­пи­ля­ва­щи­ят еле­мент тряб­ва да на­ли­це предварително, ако тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва възможността, във външ­на­та при­ро­да да бъ­дат

Това, ко­ето се опит­ва­ме да сто­рим тук, е за­ло­же­но в същ­нос­т­та на не­ща­та - по­-с­ко­ро да от­к­ри­ем метод, с кой­то да бъ­де оп­ло­де­но ме­ди­цин­с­ко­то изследване, от­кол­ко­то сил­но атомизирайки, да се гу­бим в подробности, които, взе­ти в ос­но­ва­та си, мо­гат да имат са­мо от­но­си­тел­но значение. Но тък­мо ме­то­дич­но­то из­с­лед­ване на връз­ка­та на чо­ве­ка с при­ро­да­та из­вън не­го би тряб­ва­ло да бъ­де в състояние, да въ­оръ­жи все­ки един от­де­лен чо­век със способността, сам да из­вър­ш­ва наб­лю­де­ния сред природа- та. Нека по та­зи при­чи­на да за­поч­нем днес нещо, ко­ето за ед­на оп­ре­де­ле­на об­ласт би мог­ло да бъ­де вид път, по кой­то да от­к­ри­ем мно­го неща.

Естествено е, че съ­щин­с­ко­то ду­хов­но­-на­уч­но изследване, по­ра­ди това, че да­ва указания, мо­же да от­к­рие мно­го неща, ко­ито след то­ва съв­сем в сми­съ­ла на из­не­се­ни­те от д-р Щ. вче­ра доклад, мо­гат да бъ­дат потвърде- ни. Но от дру­га стра­на нав­ле­зе­ли вед­нъж чо­век в те­зи области, те мо­гат да ста­нат ръ­ко­вод­на точ­ка за мно­го неща. И така, днес бих же­лал да Ви по­со­ча ня­кол­ко примера, ко­ито мо­гат да бъ­дат показателни. Вие нап­ри­мер виж­да­те - да ос­та­нем се­га на мо­мент в об­лас­т­та на рас­те­ни­ята - как въз­дейс­т­ву­ват вър­ху чо­веш­кия ор­га­ни­зъм анасона (anisum vulgare).

Ще открием, че на­й-­ха­рак­тер­ни­те му въз­дейс­т­вия се със­то­ят в това, че той усил­ва отделянето, т.е. усил­ва от­де­ля­не­то на урина, сти­му­ли­ра сек­ре­ци­ята на мляко, а та­ка съ­що и на пот, и ние се опитваме, с как­во мо­же да е свър­за­но това. Именно при то­ва рас­те­ние ще открием, че ак­тив­нос­т­та му е свър­за­на с на­лич­ни­те в не­го, фи­но раз­д­ро­бе­ни же­лез­ни съставки, или же­ляз­но­-со­ле­ви съставки. Така яс­но мо­жем да усетим, че въз­дейс­т­ви­ето на ана­со­на по­чи­ва на факта, че в из­вес­т­на сте­пен това, ко­ето обик­но­ве­но про­ти­ча в кръв­та с по­мощ­та на желязото, то би­ва из­не­се­но из­вън кръв­та и за из­вес­т­но вре­ме би­ва из­т­лас­ка­но в об­лас­т­та под кръвта. Но тъй ка­то оп­ре­де­ле­ни рас­те­ния в сил­на сте­пен на­соч­ват сво­ите въз­дейс­т­вия към сред­ни­те области, т.е. меж­ду вът­реш­нос­т­та и външността, меж­ду по­вър­х­нос­т­та на тя­ло­то и сърцето, то имен­но при тях мо­жем доб­ре да изследваме, по ка­къв на­чин прос­ти­рат въз­дейс­т­ви­ята си вър­ху раз­лич­ни­те об­лас­ти и в то­ва мо­жем да от­к­ри­ем ръ­ко­вод­ни мо­ти­ви за нещата, ко­ито по един ра­ци­она­лен път ще тър­сим в уче­ни­ето за ле­чеб­ни­те средст- ва.

Вие нав­ся­къ­де откривате, че всичко, ко­ето е все още срод­но с рас­ти­тел­на­та същност, и ко­ето из­ра­зя­ва се­бе си чрез ек­с­т­рат­но­то вещество, то при­те­жа­ва род­с­т­во­то с хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт, а онова, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен ве­че се е на­со­чи­ло към ми­не­рал­но­то царство, си­ли­ци­ева­та ки-

От та­зи глед­на точ­ка ще на­со­чим вни­ма­ни­ето Ви към още нещо. Изслед- вайки твър­де все­об­х­ват­но­то въздействие, ко­ето при­те­жа­ва та­ко­ва расте-

Едно растение, ко­ето дейс­т­ву­ва осо­бе­но сил­но в две­те посоки, е нап­ри­мер от­но­во маточината, ко­ято дейс­т­ву­ва силно, как­то при главозамайва- не, припадъци, но та­ка съ­що в сил­на сте­пен усил­ва и менструацията.

Споменах примери, за да Ви покажа, как мо­жем да прос­ле­дим външ­ния рас­ти­те­лен про­цес в не­го­во­то по­до­бие спря­мо процеса, про­ти­чащ в са­мия човек. Сега оба­че тряб­ва да сме на­яс­но за следното, че рас­те­ни­ето е дейс­т­ви­тел­но срод­но са­мо с ед­на част на чо­веш­ка­та същност. Ще по­мо­ля да за­пом­нят то­ва всич­ки онези, ко­ито дос­та фа­на­тич­но ис­кат да раз­чи­тат един­с­т­ве­но на ле­чеб­ни­те растения, не­що ко­ето наб­лю­да­ва­ме и в на­ше време. Човекът на­ис­ти­на е та­ка устроен, че съ­дър­жа в се­бе си вси- ч­ки­те при­род­ни царства. И ос­вен чо­веш­ко­то царство, ко­ето той са­ми­ят пред­с­тав­ля­ва в сво­ите фор­мо­об­ра­зу­ва­щи процеси, в сво­ите ста­дии на развитие, той е бил сро­ден с всич­ки ос­та­на­ли при­род­ни царства, по оп­ре­де­лен на­чин е из­не­съл из­вън се­бе си всич­ки ос­та­на­ли при­род­ни цар­с­т­ва и в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи об­рат­но при­ема в се­бе си то­ва от те­зи при­род­ни царства, ко­ето е из­не­съл навън. Да, съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва ед­но об­рат­но при­ема­не в се­бе си. И то­ва до­ри е мно­го важно, че съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва об­рат­но при­ема­не в се­бе си. Това, ко­ето сме из­нес­ли из­вън се­бе си в ед­но срав­ни­тел­но на­й-­къс­но време, на­й-­пър­во не­го тряб­ва да вне­сем об-рат­но в се­бе си в хо­да на ле­чеб­ния процес. Ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во - не­го ние до­пъл­ни­тел­но ще осветлим, но за­се­га ще се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от не­го - то в един по­-къ­сен период, след рас­ти­тел­но­то царство, ние сме из­нес­ли из­вън се­бе си съ­щин­с­ко­то ми­не­рал­но царство, и тряб­ва да сме на­яс­но по въпроса, че тър­се­не­то на връз­ки на чо­ве­ка един­с­т­ве­но с рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во пред­с­тав­ля­ва едностранчивост.

Но въп­ре­ки то­ва рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во ос­та­ва по­учи­тел­но за нас, за­що­то в край­на смет­ка и растението, ко­га­то лекува, ле­ку­ва имен­но не са­мо чрез сво­ята рас­ти­тел­на същност, но ле­ку­ва и чрез на­лич­но­то в не­го при­със­т­вие на ми­не­рал­но­то царство. Ето за­що ос­та­ва поучително. Само че тря-

Това е, ко­ето неп­ре­къс­на­то тряб­ва да подчертаваме, че ко­га­то му се про­ти­во­пос­та­вя ед­на по­-мощ­на сила, чо­ве­кът от своя стра­на съ­що тряб­ва да раз­вие ед­на по­-мощ­на сила. На не­го по­ло­жи­тел­но му се про­ти­во­пос­та­вя ед­на по­-мощ­на сила, ко­га­то тряб­ва да аси­ми­ли­ра и да пре­одо­лее в се­бе си ми­не­рал­ния елемент, от­кол­кото, ако тряб­ва да аси­ми­ли­ра са­мо рас­ти­тел­ния елемент. Виждате ли, тък­мо в то­ва се със­тои раз­ли­ка­та - аз Ви моля, под­чер­та­вам (каз­вам го са­мо ка­то не­що вметнато), че тук не пра­вя про­па­ган­да за ня­ка­къв вид на чин на хранене, не ис­кам да се зас­тъп­вам за нищо, прос­то ис­кам да пред­с­та­вя не­ща­та такива, как­ви­то са, на то­ва имен­но по­чи­ва раз­ли­ка­та меж­ду вегетарианския и месния начин на хра- нене. Ако се из­х­ран­ва­ме са­мо с растения, то ние самите, ка­то хора, тряб­ва да по­емем це­лия процес, кой­то ина­че жи­вот­но­то поема вмес­то нас, пре­мес­т­вай­ки рас­ти­тел­ния еле­мент крач­ка напред. В из­вес­тен сми­съл мо­жем да кажем: процесът който растението е извършило до една оп- ределена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така то­зи про­цес на фор­ми­ра­не на животното, ид­ващ в съображение, спи­ра ето до тук (виж рис.18), до­ка­то при рас­те­ни­ето той спи­ра тук (червено, бя- ло). Този, кой­то яде са­мо месо, той не извър­ш­ва то­зи про­цес тук, процеса, осъ­щес­т­вя­ван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изоб­що не раз­ви­ва в се­бе си

Тъй как­то ми се струва, в ле­чеб­ния про­цес има из­к­лю­чи­тел­на въз­мож­ност въп­ро­са за обработване, варена храна и за суровата храна. Отново не же­лая да за­щи­та­вам ед­но­то и дру­го­то - аз мо­ля в та­зи об­ласт да не ме счи­та­те за аги­та­тор - но обек­тив­но тряб­ва да изследваме, как­во всъщ­ност е на­ли­це тук. Виждате ли, ко­га­то чо­ве­кът яде сво­ята оби­чай­на ва­ре­на храна, ко­га­то аси­ми­ли­ра ней­ни­те сили, то­га­ва той външ­но осъ­щес­т­вя­ва нещо, ко­ето по оп­ре­де­лен на­чин организмът, при­емащ су­ро­ва храна, сам би тряб­ва­ло да осъществи. Още чрез ва­ре­но­то и т.н. чо­ве­кът поз­во­ля­ва да бъ­де от­не­то нещо, ко­ето той сам би тряб­ва­ло да стори, при­емай­ки су­ро­ва храна. Нали въп­ро­сът се свеж­да до това, че ние, ка­то хора, сме

Можете да се убе­ди­те в това, ако опи­та­те - и та­ки­ва опи­ти би тряб­ва­ло да бъ­дат про­веж­да­ни - в случаите, ко­га­то ле­ку­ва­те със silicea (кварц, си­ли­ций - бел. прев.) да ос­та­ви­те бол­ния на суровоядство, то­га­ва ще ви- дите, как дейс­т­ви­ето на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на ще бъ­де зна­чи­тел­но заси- лено, тъй ка­то по то­зи на­чин под­к­ре­пя­те това, ко­ето си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на ис­ка да из­вър­ши в периферията, а имен­но да дейс­т­ву­ва формооб- разуващо, да ле­ку­ва де­фор­ма­ции - имам пред­вид раз­би­ра се не гру­бо ма­сив­ни деформации, но неща, ко­ито не са не­пос­ред­с­т­ве­но ана­то­мич­но проявени, а са­мо физиологически, това, към ко­ето си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на не­пос­ред­с­т­ве­но се стреми. Тя по­лу­ча­ва под­к­ре­па в та­зи на­со­ка чрез то- ва, че по вре­ме на са­мо­то ле­че­ние би­ват под­воз­ва­ни съ­от­вет­ни­те хра­ни­-тел­ни вещества. Те са, на ко­ито ме­то­до­ло­ги­чес­ки бих же­лал да наблегна, тъй ка­то - как­то ми се стру­ва - те­зи не­ща би­ват твър­де мал­ко изследва- ни. Те се изследват, но на­й-­чес­то са­мо емпирически, не се тър­си ра­ци­ото в тях, и за­то­ва тъй ряд­ко се от­к­ри­ва въз­мож­нос­т­та да прог­лед­нем със за­до­вол­с­т­во на това, ко­ето би­ва кон­с­та­ти­ра­но в та­зи област.

Разбира се, при всич­ки те­зи неща, виж­да­те ли, в съ­об­ра­же­ние ид­ва ин- дивидуалността. Ето за­що в из­ми­на­лите лекции, казах: надали в тази област можем да кажем нещо, което в някакво определено отношение от своя страна да не е вярно; но тези неща трябва да се познават ка- то основни насоки, когато например в отделният случай трябва да си
кажем: да, при този болен не би трябвало да предпиша суровоядство, тъй като в такъв случай аз бих предизвикал това или онова в неговата конструкция - ето тук мога да го направя, а тук не мога да го направя. Но все пак ос­та­ва вяр­но това, ко­ето то­ку що бе характеризирано. Едва с по­мощ­та на та­ки­ва не­ща мо­жем дейс­т­ви­тел­но да пог­лед­нем в це­лос­т­та на чо­веш­ка­та конструкция.

Защото виж­да­те ли, тряб­ва яс­но да раз­ли­ча­ва­ме меж­ду периферното, чрез ко­ето чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но в по­-сил­на сте­пен е свър­зан с це­лия Космос, и до ко­ето ние мо­жем да се доближим, са­мо ко­га­то въ­ве­дем в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм тъй да­ле­че отс­то­ящия от чо­ве­ка ми­не­ра­лен еле- мент, да от­ли­чим пе­ри­фер­но­то от то­ва, ко­ето тук съм обоз­на­чил с черве- но. Ние мо­жем да се доб­ли­жим до него, са­мо че с по­мощ­та на рас­ти­тел­ния елемент, а съ­що та­ка и ко­га­то въ­ве­дем в ор­га­низ­ма нещо, ко­ето дей- с­т­ву­ва чрез своя, за сега, со­ле­ви характер, т.е. всич­ко онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва си­ли­те на въг­ле­род­на­та киселина, до­ка­то всич­ко ал­кал­но се от­на­ся до урав­но­ве­ся­ва­не­то на две­те­ (виж рис.19, жълто), со­ли­те на въг­ле­род­на­та киселина, алкални, со­ли­те на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на или са­ма­та си­ли­ци­ева киселина.

И така, то­ва са неща, со­че­щи род­с­т­во­то на чо­ве­ка с окол­на­та природа. Виждате ли, ние от­к­ри­ва­ме чо­ве­ка в из­вес­т­на сте­пен раз­де­лен на две, е не­що меж­дин­но в него, ко­ето обус­ла­вя ма­ха­ло­вид­но­то дви­же­ние меж­ду две­те стра­ни на разцеплението. И тряб­ва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно - и то­ва се до­каз­ва имен­но от ак­тив­нос­т­та на ми­не­рал­но­то в него, което, би­дей­ки с ми­не­ра­лен характер, в дейс­т­ви­тел­ност е в за­ви­си­мост от пла­не­ти­те и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко зем- но. Но по­ра­ди то­ва род­с­т­во с всич­ко земно, на­ми­ра­що из­раз в хра­нос­ми­ла­тел­на­та му система, чо­ве­кът е съ­щев­ре­мен­но оно­ва същество, ко­ето умее да мисли, ко­ето изоб­що мо­же да се раз­ви­ва ка­то човек.

Сега ду­ализ­мът в чо­ве­ка мо­же да бъ­де ви­дян ка­то ду­али­зъм меж­ду на­ми­ра­ща­та се в не­го из­вън­зем­на същност, кос­ми­чес­ка­та същност, и съ­щин­с­ки зем­на­та му същност.

Засега пред нас в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм яс­но из­пък­ва извънземното, а та­ка съ­що и земното, и още вче­ра подчертах, как периферното, из­вън­зем­но­то в човека, ня­как­си се от­ра­зя­ва чрез това, че чо­ве­кът има своя ду­хов­но устройство, ко­ето оба­че е по­ляр­но срод­но с хра­нос­ми­ла­тел­но­то уст- ройство, и то­ва аз не вед­нъж подчертах. Ето та­ка всичко, свър­за­но с от­де­ля­не по по­со­ка на храносмилането, а съ­що та­ка свър­за­но и с оно­ва от­де­ля не в глав­ния мозък, ко­ето пред­с­тав­ля­ва ос­но­ва за ду­хов­на­та дей-
ност, всич­ко то­ва всъщ­ност ни на­соч­ва към периферията, към не­бес­ния човек.

Колкото и странно, и па­ра­док­сал­но да звучи, та­ка е. Обаче всич­ко оно­ва в човека, би­ло то теч­ни или по­ве­че въз­ду­хо­об­раз­ни процеси, ко­ето е свър­за­но с от­де­ля­не­то на ури­на­та и на пот, то ни на­соч­ва към зем­ния човек, към ин­ди­ви­ду­али­зи­ра­щия се­бе си човек. В те­зи два раз­ли­ча­ва­щи се по­лю­са на чо­веш­ка­та природа, ние тряб­ва да съз­рем не­що мно­го зна- чително. За съ­жа­ле­ние в по­-но­во вре­ме поне, до­кол­ко­то ми е из­вес­т­но на ме­не - ни­кой не е на­ме­рил по­вод по та­къв на­чин да по­со­чи дуалисти- чността, ко­ято аз се­га по­соч­вам в гра­ни­ци­те на чо­веш­ка­та природа, че то­ва да пос­лу­жи ня­ко­му за це­ли­те на терапията. Защото виж­да­те ли, всич­ки те­зи неща, ко­ито ние тук разглеждаме, би тряб­ва­ло да сбли­жат те­ра­пи­ята с патологията; тази патология и терапия не бива да бъдат две разделени една от друга области. Това съ­що та­ка ми да­ва повод, всич­ко онова, ко­ето из­ла­гам тук ка­то оп­ре­де­ле­но настроение, ня­как­си да го ори­ен­ти­рам по по­со­ка на терапията, за да мо­же това, ко­ето раз­г­леж­да­ме от па­то­ло­гич­на глед­на точка, да под­по­мог­нем човека, след то­ва да раз­съж­да­ва терапевтично. Ето за­що каз­вам не­ща­та имен­но така, как­то го правя, и в та­къв слу­чай е лесно да се нап­ра­вят възражения, ако не се об­ръ­ща вни­ма­ние на та­зи ори­ен­та­ция по по­со­ка на те­ра­пев­тич­ното.

Ето та­ка виждате, че за този, кой­то же­лае да изу­чи външ­но­то възниква- не, да ка­жем нап­ри­мер на сифилиса, за не­го не­ща­та по­ло­жи­тел­но се све- ж­дат до това, да провери, до кол­ко във все­ки един от­де­лен слу­чай е на­ли­це заразяване, или по­не приб­ли­зи­тел­но да е на­ли­це заразяване, за да се про­яви ис­тин­с­ки сифилиса. Когато чо­век прос­то кон­с­та­ти­ра това, то- гава, в по­-на­та­тъш­ния ход на та­ка­ва ед­на кон­с­та­та­ция чо­век дос­ти­га дотам, в из­вес­т­на сте­пен да еман­ци­пи­ра патологията. Защото - извените, ако из­пол­зу­вам ед­но по­-г­ру­бо срав­не­ние - но и при си­фи­ли­са то­ва за­ра­зя­ва не всъщ­ност не е по­-важ­но от факта, че все­ки път, ко­га­то ня­кой тря- б­ва да му се по­яви по­ду­ти­на на главата, то той би тряб­ва­ло да бъ­де уда­рен от ка­мък или от нещо, ко­ето да осъ­щес­т­ви удар по него. Съвсем вя- рно е, раз­би­ра се, че не би се по­яви­ла подутина, ако чо­век не по­лу­чи удар, или ако не му пад­не тух­ла на главата; но ако характеризираме вси- чко това особено старателно, няма да достигнем до характеристика- та, която да е плодотворна за лечебния процес. Защото нали, в край­на сметка, мо­же да е со­ци­ал­но значимо, по ка­къв на­чин се случ­ва всич­ко това, че ня­кой го уда­рил ка­мък по гла­ва­та или не­що подобно; но за из- следването на организма, така, че да можем да достигнем до лечение- то, за тази цел всичко това няма ни най-малко значение. Човешкият ор­га­ни­зъм тряб­ва та­ка да се изследва, че да тър­сим те­зи не­ща в него, ко­ито след то­ва ще имат зна­че­ние за терапията. Да, и при ле­че­ни­ето на си­фи­-
ли­са нещата, за ко­ито говорих, иг­ра­ят важ­на роля. Чрез то­ва би­ва прос­вет­лен ле­чеб­ния процес. Нещата, ко­ито се каз­ват тук, се каз­ват не чак тол­ко­ва с цел под ход към патологията, но имен­но с цел да се хвър­ли мост меж­ду двете.

Казвам всич­ко то­ва по причина, за­що­то по то­зи на­чин ис­кам да харак- теризирам, че те­зи разглеждания, които про­веж­да­ме тук - и то­ва с все­ки ден ще ста­ва все по-ясно, се провеждат, из­хож­дай­ки от един оп­ре­де­лен дух; и тъй като днес съществува тенденцията, все повече и повече да се еманципира патологията и да не се насочва към терапията, по тази причина и мисленето бива отклонено от плодотворни неща, които, ако бъдат проследени по правилен начин - биха имали огромно значение за откриването на лечебни процеси. И та­ка въпросът: какво значение има в човешкия организъм фактът за съществуването на тази двойстве- ност между този, в известен степен космично-периферен човек и зем- ния, телурически-централния човек? И две­те час­ти на чо­ве­ка пред­с­тав­ля­ват си­ло­ви системи, си­ло­ви системи, ко­ито по раз­ли­чен на­чин из­ра­зя­ват се­бе си. Всичко пе­ри­фер­но из­ра­зя­ва се­бе си ка­то не­що формообразу- ващо. И пос­лед­на­та изя­ва на пе­ри­фер­но­то - бих же­лал да ка­жа - е нещо, ко­ето на­ми­ра из­раз съв­сем в пе­ри­фе­ри­ята на чо­ве­ка и ко­ето имен­но му при­да­ва чо­веш­ки образ. Направо бих­ме мог­ли да кажем: да изследваме някой път, според отношението на косите спрямо силициевата кисели- на, как в периферията на човека въздействуват формообразуващото в самия човек с формообразуващото в кварца.

Според сте­пен­та на това, как чо­век до­пус­ка на­ме­са вър­ху се­бе си или се про­ти­во­пос­та­вя на та­зи намеса, точ­но на та­зи ос­но­ва мо­жем да изслед- ваме, как­ва е властта, ко­ято си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на при­те­жа­ва или не при­те­жа­ва над фор­мо­об­ра­зо­ва­ни­ето на чо­веш­ка­та глава. Разбира се, чо­ве­кът ви­на­ги тряб­ва да бъ­де раз­г­леж­дан за­ед­но с ця­лос­т­на­та си фигура, но ко­га­то тръг­нем днес по ули­ца­та и об­х­ва­нем с пог­лед всич­ки пле­ши­ви глави, то­га­ва виждаме, в как­ва сте­пен хо­ра­та са склон­ни да при­емат в се­бе си фор­мо­об­ра­зу­ва­щия про­цес на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на или да му се противопоставят. Това ни до­веж­да до не­пос­ред­с­т­ве­ния възглед, кой­то мо­жем да пос­тиг­нем и без дейс­т­ви­тел­но ясновидство, но кой­то мо­жем да пос­тиг­нем са­мо ако се упо­ва­ва­ме на ак­тив­нос­т­та на са­ма­та природа. Това са пре­дим­но фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, по­явя­ва­щи се тук, и те не кле­тъч­ни фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, но то­тал­ни фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, на­ми­ра­щи своя пос­ле­ден из­раз в об­ра­за на са­мия чо­век - при ко­ето раз­би­ра се към об­ра­за на чо­ве­ка при­чис­ля­вам и ця­ло­то об­ра­зо­ва­ние на ко- жата, в за­ви­си­мост от това, да­ли е сил­но или сла­бо окос­ме­на и дру­ги по- добни. Обратно, това, ко­ето е по­ве­че централизирано, ко­ето е по­ве­че свър­за­но с въг­ле­ро­да и с въг­ле­на­та киселина, в не­го е за­ло­жен раз­т­ва­ря­
щия об­ра­за елемент, еле­мен­та на разрушение, на разтваряне. Та ние жи­ве­ем бла­го­да­ре­ние на това, че в се­бе си неп­ре­къс­на­то уни­що­жа­ва­ме своя образ, стре­мим се да го разтворим, а об­ра­зът неп­ре­къс­на­то се стре­ми да въз­с­та­но­ви се­бе си от­но­во от Космоса. Като хо­ра ние жи­ве­ем по­ра­ди фа- кта, че по от­но­ше­ние на об­ра­за неп­ре­къс­на­то се стре­мим да де­фор­ми­ра­ме се­бе си, а та­зи де­фор­ма­ция неп­ре­къс­на­то би­ва поп­ра­вя­на от стра­на на Космоса. Това е един дуализъм, за­лег­нал в човека, то­ва из­г­раж­да­не и та­зи деформация.

В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм то­зи ду­али­зъм дейс­т­ву­ва единно. А се­га пред­с­та­ве­те си, че от ед­на стра­на има­те пе­ри­фер­ни­те кос­мич­ни­те фор­мо­об­ра­зу­ва­щи си­ли­ (виж рис.20), нах­лу­ва­щи в човека. В сър­це­то те се срещат със

зем­ни­те сили. Вече Ви разясних, как тук, чрез сърцето, се осъ­щес­т­вя­ва ед­но уравновесяване. Но се­га приемете, че те­зи пе­ри­фер­ни сили, дейс­т­ву­ва­щи в човека, но­се­щи в се­бе си тенденцията, в край­на смет­ка да дос­тиг­нат до сърцето, че те­зи си­ли пред­ва­ри­тел­но се освобождават, че се нат­руп­ват в са­мо­то ус­т­ройс­т­во на сърцето, пре­ди още да дос­тиг­нат до нат­руп­ва­не в сърцето. Да приемем, че те­зи си­ли се обособяват, че се на- трупват, пре­ди да дос­тиг­нат го­ля­мо­то натрупване, та­ка че по то­зи на­чин в чо­ве­ка има­ме нещо, което, ма­кар и в сла­ба степен, ни показва, как про­ти­ча кос­ми­чес­кия из­вън­зем­ния фор­мо­об­ра­зу­ващ процес.

Да приемем, че и те­зи си­ли тук, ко­ито противодействуват, ко­ито дейс­т­ву­ват по по­со­ка на сър­це­то от стра­на на хра­нос­ми­ла­не­то и чрез пре­об­ра­зо­ва­ни­ето на хра­нос­ми­ла­тел­ния процес, че тук, пре­ди да дос­тиг­нат до сърцето, те съ­що се обособяват.

Така че зем­но­то се обо­со­бя­ва ето ту­к (­виж рис.20, дясно). Тогава ето тук ще има­ме обо­со­бя­ва­не и кон­цен­т­ри­ра­не на всич­ко онова, ко­ето при­те­жа­ва ду­хов­но­-фи­зич­на из­г­раж­да­ща си­ла в човека, свър­за­но с всич­ки от­де­ле­ния в главата, в червата, ко­ето оба­че не се про­ти­во­пос­та­вят ди­рек­т­но на сър­деч­на­та дейност, но пре­ди то­ва съз­да­ва един вид стра­нич­на сър­деч­на дейност. А тук има­те един вид стра­нич­но храносмилане, при ко­ето онова, ко­ето из­хож­да от Земята и ней­ни­те средства, пред­ва­ри­тел­-

Това аз ще раз­г­ле­дам поотделно, но ес­тес­т­ве­но пър­во­на­чал­но тряб­ва да по­со­ча в об­щи ли­нии го­ле­ми­те взаимовръзки. Виждате ли, вед­нъж вник­не­те ли в по­доб­ни неща, то­га­ва ед­ва ще мо­жем да има­ме ед­на дейс­т­ви­тел­на ембриология. Защото днес тя не съществува; след като изобщо не се взема предвид, колко силно въздействува в началото на ембрионално- то развитие космическият елемент, и как космическият елемент опло- жда женския организъм така, както прави това и мъжкото семе. Първите ста­дии на чо­веш­ко­то ем­б­ри­онал­но раз­ви­тие тряб­ва да бъ­дат раз­г­ле­да­ни ка­то ця­ло про­из­хож­да­щи от връз­ка­та на чо­ве­ка с Космоса. Това, ко­ето би­ва вне­се­но чрез мъж­ко­то семе, се про­явя­ва ед­ва в хо­да на времето, при ко­ето фор­мо­об­ра­зу­ва­щи­те сили, ко­ито Космосът ис­ка да вне­се в жен­с­кия организъм, би­ват де­фор­ми­ра­ни по та­къв начин, че с по- мощ­та на мъж­ко­то семе, това, ко­ето Космосът се стре­ми да фор­ми­ра до един общ образ, би­ва спе­ци­али­зи­ра­но по по­со­ка на от­дел­ни­те органи.

В то­зи слу­чай от­но­во не бих же­лал да про­пус­на да спомена, че ве­че ни­що не мо­жем да спе­че­лим за това, ко­ето казвам, по пъ­тя нап­ри­мер на из­с­лед­ва­не­то на древ­ни­те находки. Това, ко­ето каз­вам тук, е на­ис­ти­на из­ве­де­но от са­ми­те факти; само понякога посочвам съответствието с древната мъдрост. Но то­ва, ко­ето из­на­сям тук, не про­из­хож­да от древ­на­та мъдрост. Ето защо, ко­га­то чо­век прос­ле­дя­ва лекциите, ко­ито аз тук Ви характеризирам, на пър­ви план из­ник­ват възгледите, от­веж­да­щи ни об­рат­но към еле­мен­ти от древ­на­та мъдрост. Аз нап­ри­мер ни­ко­га не бих си представил, че мо­ето за­ни­ма­ние мо­же да се със­тои в то­ва - да ка­жем - да пос­ти­гам не­що чрез из­с­лед­ва­не­то на Парацелзий, но по­ня­ко­га аз из­пит­вам сил­на нуж­да да про­ве­ря как Парацелзий пред­с­та­вя нещо, ко­ето аз са­ми­ят съм открил. И та­ка аз Ви моля, в то­зи сми­съл да при­ема­те нещата, ко­ито аз се опит­вам да дам. Но на­ис­ти­на мо­жем да ус­та­но­вим факта, че ко­га­то ду­хов­но­-на­уч­на глед­на точ­ка пог­леж­да­ме по­-дъл­бо­ко в чо­веш­ко­то устройство, то дос­ти­га­ме до сил­но из­ра­зе­но по­чи­та­ние към древ­на­та мъдрост. Но то­ва е въпрос, кой­то раз­би­ра се, тряб­ва да раз­г­леж­да­ме в об­ласт на познанието, раз­лич­на от та­зи тук.