Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

Ето за­що ако ис­ка­ме да въз­дейс­т­ву­ва­ме чрез мед, то не­ща­та се свеж­дат до това, да си ка­жем злат­но­то правило: тук ние ще приложим общо ме- дта по такъв начин, че да е ниско потенцирана - разбира се не трябва да я прилагаме във вредно големи за човека дози -, т.е. прилагаме медта по начин, сроден на нейното поведение тук на Земята.

Тъй как­то вът­реш­ния лим­фо­-к­ръ­вот­во­рен про­цес е сро­ден на медта, та­ка и всич­ко онова, ко­ето стои на прехода, ко­ето в из­вес­тен сми­съл пре­на­ся външ­ния хра­нос­ми­ла­те­лен про­цес във вът­реш­ния кръ­вот­во­рен и лим­фот­во­рен хра­нос­ми­ла­те­лен процес, е срод­но с чер­ния дроб и пре­ди вси- ч­ко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравно- весяващо, т.е. в известен смисъл свързано с взаимообмена между два- та процеса. Тези про­це­си обаче, ко­ито чо­ве­кът тряб­ва да изработи, за да не пре­ми­на­ва твър­де мно­го не­ща в кръв­та и ко­ито би­ват осъ­щес­т­вя­ва­ни чрез дейс­т­ви­ето на nux vomica, и би­ват пре­одо­ле­ни от въз­дейс­т­ви­ето на tnuja, те­зи про­це­си би­ват ре­гу­ли­ра­ни чрез въздействието на среброто.

Когато чо­век се разболее, то при не­го се про­явя­ват су­бек­тив­ни симпто- ми, сим­п­то­ми на болка, и дру­ги сим­п­то­ми на не­го­во­то състояние. Тези симптоми, ко­ито мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ети на­й-­яс­но по вре­ме на ос­т­ри заболявания, и ко­ито при хро­нич­ни­те за­бо­ля­ва­ния всъщ­ност се преобра- зяват, те са това, ко­ето ду­хов­но­-ду­шев­ния чо­век извършва, ко­га­то има в се­бе си на­ра­ня­ва­ния на ня­ка­къв орган. Той се от­тег­ля от то­зи орган. Бол- ката не е ни­що друго, ос­вен из­раз на от­тег­ли­ли­те се от фи­зи­чес­ко­то и от етер­но­то тя­ло Аз и ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето раз­би­ра се мо­же да бъ­де свър­за­но и с от­тег­ля­не­то на етер­но­то тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По пра­ви­ло Азът е все още дос­та­тъч­но силен, за да въз­п­ри­еме це­лия про­ти­во­по­ло­жен процес, да въз­п­ри­еме субективния, съз­на­тел­ния про­цес на това, ко­ето про­ти­ча във фи­зи­чес­кия орган. Ако бо­лес­т­та ста­не хронична, то­га­ва про­це­сът пос­те­пен­но се от­тег­ля от Аза и пос­ле­ди­ца­та е, че това, ко­ето про­ти­ча душевно, всъщ­ност се ог­ра­ни­ча­ва са­мо вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, т.е. че Азът не взи­ма учас­тие в съв­мес­т­но­то стра­да­ние на ас­т­рал­но­то и на етер­но­то тяло. Така на пър­во вре­ме хро­нич­но­то за­бо­ля­ва­не на ор­га­на мо­же да протича; острото се превръща в хронично. Имаме ра­бо­та с от­тег­ля­щи се съз­на­тел­ни пси­хич­ни симптоми. Когато ис­ка­ме да се за­ни­ма­ва­ме със симптоматология, ние тряб­ва да се за­ни­ма­ем с на­й-­дъл­бо­ки­те ни­ва на човека. Вместо да го пи­та­ме как се чувства, къ­де го боли, ние тряб­ва да го пи­та­ме да­ли спи доб­ре или зле, да­ли има же­ла­ние за работа. И така, това което се простира върху по-големи периоди от време, и то- ва, което е свързано повече с изграждането на човека, ето това ние трябва да разглеждаме като симптоми, докато моментното субек- тивно усещане трябва да бъде разглеждано като симптом при остри заболявания. В известна степен, когато се достигне до хроничност, ние трябва да обърнем внимание повече върху протичането на досегашния живот на човека, отколкото върху симптомите.

До обик­но­ве­ни­те фи­зи­чес­ки хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния се дос­ти­га тогава, ко­га­то це­лия про­цес мо­же по та­къв на­чин да бъ­де за­дър­жан в органа, че ас­т­рал­но­то и етер­но­то тя­ло да взе­мат пра­вил­но учас­тие в дейнос­т­та на ор­га­на и в степен, в ко­ято то­ва е необходимо. Ако бол­ни­ят е та­ка кон- ституиран, че може, по об­ход­ния път през етер­но­то тяло, да по­не­се ха­отич­но­то въз­дейс­т­вие на ас­т­рал­но­то тя­ло вър­ху своя орган, то бол­ни­ят е по та­къв на­чин устроен, че до ед­на оп­ре­де­ле­на кри­тич­на точ­ка той ус­пя­ва да по­не­се не­нор­мал­но­то вза­имо­от­но­ше­ние на ас­т­рал­но­то тя­ло с не­-говия че­рен дроб, та­ка че в из­вес­тен сми­съл чер­ни­ят дроб не забелязва, че ас­т­рал­но­то му тя­ло не въз­дейс­т­ву­ва пра­вил­но вър­ху него; в такъв
случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е са­мо то­ва да про­дъл­жи дос­та­тъч­но дъл­го време, и то по­ема об­рат­ния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че чо­ве­кът е в със­то­яние да пре­одо­лее хро­нич­ни­те за­бо­ля­ва­ния до ед­на оп­ре­де­ле­на точ­ка на не­нор­мал­но­то от­но­ше­ние спря­мо ас­т­рал­но­то тяло, по та­зи при­чи­на се съз­да­ва пред­пос­тав­ка за тъй на­ре­че­но­то ду­шев­но заболяване.

Ако же­ла­ем да раз­г­ле­да­ме не­ща­та по то­зи начин, то­га­ва ще ус­пе­ем да над­х­вър­лим ста­дия патографията. Днес се го­во­ри мно­го за неп­ра­вил­ния ход на представите, за неп­ра­вил­ния ход на во­ле­ви­те дейс­т­вия и т.н. Ала до­ка­то не знаем, как чрез стран­но­то вза­имо­дейс­т­вие меж­ду чер­ния дроб, слез­ка и дру­ги ор­га­ни на дол­на­та част на тя­ло­то се съз­да­ва нещо, ко­ето нак­рая се по­явя­ва в сво­ята на­й-­вис­ша ду­хов­на фор­ма ка­то чо­веш­ка воля, до­ка­то не зна­ем всич­ко това, ня­ма да мо­жем да от­к­ри­ем съ­от­вет­ния фи­зи­чес­ки об­ра­тен об­раз на патографията. Тъкмо при тъй на­ре­че­ни­те ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния тряб­ва да мис­лим вър­ху въ­веж­дане­то на фи­зи­чес­ко­то лечение.

Видимо то­ва е ед­но противоречие, че при тъй на­ре­че­ни­те ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния ду­хов­на­та на­ука ни на­соч­ва към фи­зи­чес­ко лечение, до­ка­то при фи­зи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния за це­ли­те на ле­че­ни­ето тя ни на­соч­ва към съ­дейс­т­ви­ето на ду­шев­ния елемент.

Ала всич­ко то­ва е свър­за­но с мощ­на­та про­ти­во­по­лож­ност меж­ду гор­ния и дол­ния човек. Всичко то­ва е свър­за­но с обръщането, настъпващо, ко­га­то въ­ве­де­на­та от­вън се­тив­на дейност по та­къв на­чин се прев­ръ­ща във вът­реш­но се­тив­на дейност, как­то то­ва ста­ва в про­дъл­же­ния вку­сов про- цес, или тогава, ко­га­то на­ми­ра­що­то се във вът­реш­нос­т­та раз­то­вар­ва се­бе си по по­со­ка на­вън в ли­це­то на треп­тя­що­то дви­же­ние или на за­ло­же­но­то треп­тя­що движение. Това, ако бъ­де разбрано, мо­же да ни от­ве­де до ед­на оп­ре­де­ле­на цел.

Но то­ва е ед­но отклонение. И то­ва от­к­ло­не­ние мо­же да бъ­де преодо- ляно, ако под­хо­дим по начина, кой­то аз се опи­тах да из­ло­жа еле­мен­тар­но в об­щи линии. По та­зи при­чи­на за­се­га аз из­б­рах за на­ча­ло на­й-­гор­ния етаж. Това мо­же да бъ­де коригирано, ако чрез по­доб­но вът­реш­но раз­г­леж­да­не на чо­веш­ка­та и на из­вън чо­веш­ка­та при­ро­да дос­тиг­нем до ог­ра­-

Както казах, то­ва са нещата, до­ве­ли до пос­та­вя­не­то на еле­мен­тар­но­то на пре­ден план в те­зи 20 лекции. Природолечението, слу­жей­ки на един оп­ре­де­лен инстинкт, до­веж­да до необходимостта, при­ро­до­съ­об­раз­но чо­ве­кът да бъ­де от­но­во пос­та­вен сред въз­дейс­т­ви­ята на соб­с­т­ве­на­та ле­чеб­на сила, а та­ка съ­що съз­да­ва не­об­хо­ди­мос­т­та да бъ­де посочено, на как­во по­чи­ват те­зи въз­дейс­т­вия соб­с­т­ве­на­та ле­чеб­на сила.

Защото в дейс­т­ви­тел­ност те по­чи­ват на вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду зем­ния и из­вън­зем­ния елемент. И при­ро­до­ле­че­ни­ето е при­ну­де­но да не се до­ве­ря­ва твър­де мно­го на материализма. Днес ние на­ис­ти­на мо­жем да наб­лю­да­ва­ме как всич­ки те­че­ния са по­ели пъ­тя към материализма. В из­вес­тен сми­съл той е общ за всич­ки течения. Ето за­що не­ща­та се свеж­дат до оду­хот­во­ря­ва­не­то на ця­ла­та та­зи област. Ала виж­да­те ли, не­ща­та са сти- г­на­ли до там, че све­тът днес се про­ти­во­пос­та­вя на те­зи не­ща в дос­та си- л­на степен. И то­ва ко­ето ние тук се опит­ва­ме да нап­ра­вим и в чи­ето на­ча­ло мо­же би стоим, не би­ва да бъ­де сме­се­но с ня­ка­къв опит за сти­му­ли­ра­не на дилетантството. Това е, на ко­ето от­да­вам на­й-­го­ля­мо внимание, тези, ко­ито мо­гат да ви­дят тук ста­ра­ни­ето да се ра­бо­ти ис­тин­с­ки научно, те­зи хо­ра да съ­дейс­т­ву­ват за оп­ро­вер­га­ва­не­то на он­зи предразсъдък, ко- й­то мо­же да бъ­де мно­го вреден, а именно, че тук ние сти­му­ли­ра­ме в оп­ре­де­ле­на по­со­ка дилетантството. Тук ние при­бяг­ва­ме до по­мощ­та и взи­ма­не под вни­ма­ние всич­ко онова, ко­ето тък­мо мо­дер­на­та на­ука мо­же да предложи. Ала хо­ра­та труд­но же­ла­ят да погледнат, към как­во тук ние всъщ­ност се стремим. Това е нещо, ко­ето дър­жа да ка­жа нак­рая на то­зи ци­къл лекции. Защото тук ве­ро­ят­но е под­хо­дя­що да кажа, да из­ра­зя мол- бата, то­зи ци­къл от лек­ции да бъ­де раз­г­леж­дан с ця­ло­то не­об­хо­ди­мо снизхождение, да бъ­де раз­г­леж­дан ка­то начало; беше начало, когато го започнах, при което си казах: трудно е да бъде започнат този цикъл по причини, които току що изложих. Но сега, скъ­пи приятели, ко­га­то сме зас­та­на­ли накрая, аз казвам: още по-трудно е да спрем дотук. Защото

наистина, да не ка­жа това, ко­ето все още имам да казвам, то­ва би ми при­чи­ни­ло още по­-го­ля­мо страдание.