Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Това, ко­ето тряб­ва да бъ­де из­ло­же­но в та­зи лекция, бих же­лал да го пос­тиг­на така, че в един вид програма, по след­ния начин, да раз­п­ре­де­ля ма­те­ри­ала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочва- щи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта. Като Второ след то­ва бих же­лал да ви по­со­ча в как­ва на­со­ка тряб­ва да се тър­си поз­на­ни­ето за човека, ко­ето поз­на­ние да да­де дейс­т­ви­тел­на­та ос­но­ва за ме­ди­цин­с­ка­та дейност. Трето бих же­лал да по­со­ча въз­мож­нос­ти­те за ед­но ра­ци­онал­но ле­че­ние чрез опоз­на­ва не връз­ки­те на чо­ве­ка с ос­та­на­лия свят. В та­зи част бих же­лал да от­го­во­ря на въпроса, да­ли изоб­що е въз­мож­но ле­че­ние и да­ли то е мислимо. И четвърто, ка­то мисля, че то­ва мо­же би ще бъ­де на­й-­важ­на­та част на разглежданията, ко­ето оба­че тряб­ва да се слее с дру­ги­те три точ­ки - бих же­лал до ут­ре или до дру­ги ден все­ки един от учас­т­ни­ци­те да ми за­пи­ше това, ко­ето би же­лал да чуе, това, за ко­ето же­лае да се го­во­ри в то­зи курс. Тези же­ла­ния мо­гат да прос­ти­рат вър­ху всич­ко възможно. Чрез та­зи чет­вър­та част на програма- та, ко­ято обаче, как­то казахме, тряб­ва да бъ­де вра­бо­те­на в дру­ги­те три части, ис­кам да постигна, да не си тръг­не­те от кур­са с чувството, че не сте чу­ли мо­же би тък­мо това, ко­ето сте же­ла­ели да чуете. Ето за­що бих же­лал та­ка да пос­т­роя курса, че всичко, ко­ето ще из­ра­зи­те ка­то въпроси, ка­то желания, да бъ­де раз­г­ле­да­но по вре­ме на курса. И така, аз Ви моля, по въз­мож­ност до утре, или ако не може, до дру­ги ден, до то­зи час да ос­та­ви­те сво­ите бе­леж­ки за же­ла­но­то от Вас. Мисля, че та­ка на­й-­доб­ре ще пос­тиг­нем ня­как­ва пълнота, та­ка както е въз­мож­но в рам­ки­те на то­зи курс.

И така, днес бих же­лал да из­хо­дя от ня­кол­ко ори­ен­ти­ро­въч­ни наблюде- ния. Навярно, раз­мис­ляй­ки над задачата, ко­ято стои пред Вас ка­то лека- ри, чес­то сте се спъ­ва­ли в след­ния въпрос: какво представлява болест- та и какво изобщо е болния човек?

Рядко мо­же да се срещ­не дру­го обяс­не­ние за бо­лес­т­та и за бол­ния човек, ос­вен то­ва обяс­не­ние - ма­кар то да е мас­ки­ра­но от раз­ни неща, вмък­на­ти по същество, а имен­но че бо­лес­т­ни­ят про­цес пред­с­тав­ля­ва от­к­ло­не­ние от нор­мал­ния жиз­нен про­цес и че оп­ре­де­ле­ни фактори, въз­дейс­т­ву­ва­щи вър­ху човека, към ко­ито той в своя нор­ма­лен жиз­нен про­цес пър­во­на­чал­но не е способен, пре­диз­вик­ват про­ме­ни в нор­мал­ния жиз­нен про­цес и в ус­т­ройс­т­во­то му, и че бо­лес­т­та се зак­лю­ча­ва в тези, свър­за­ни с про- мените, фун­к­ци­онал­ни ув­реж­да­ния на те­лес­ни­те части. Ще тряб­ва оба­че да признаете, че то­ва не е ни­що друго, ос­вен ед­но негативно определе- ние на болестта. Това не е нещо, ко­ето би мог­ло да по­мог­не на човека, ко­га­то има ра­бо­та с болести. И бих же­лал да ра­бо­тя пре­ди всич­ко вър­ху та­зи прак­ти­чес­ка страна, ко­ято да по­мог­не на човека, ко­га­то има ра­бо­та с болести. И за да дос­тиг­на до оп­ре­де­ля­що­то в та­зи област, ми се струва, че ще бъ­де доб­ре да по­со­ча оп­ре­де­ле­ни възгледи, въз­ник­на­ли по въп­ро­са за бо­лес­т­та в хо­да на времето. Не за­що­то счи­там , че то­ва е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо за съв­ре­мен­но­то раз­г­леж­да­не на бо­лес­т­ни­те прояви, но за­що­то е въз­мож­но да се ори­ен­ти­ра­ме по-лесно, ако мо­жем да взе­мем пред­вид по­-с­та­ри­те въз­г­ле­ди вър­ху болестта, ко­ито въз­г­ле­ди все пак са до­ве­ли до съв­ре­мен­но­то със­то­яние в медицината.

Всички Вие знаете, че ко­га­то се раз­г­леж­да ис­то­ри­ята на медицината, въз­ник­ва­не­то на ме­ди­ци­на­та обик­но­ве­но се от­на­ся в древ­на Гърция към 4 и 5 хилядолетие, и всич­ко то­ва се от­да­ва из­ця­ло на Хипократ, и мо­же да се каже, че по то­зи на­чин на­й-­мал­ко се пре­диз­вик­ва чувството, ка­то че ли с това, ко­ето въз­ник­ва при Хипократ ка­то въз­г­лед и ко­ето след то­ва во­ди до тъй нар. хор­мо­нал­на патология, има­ща в ос­но­ва­та си зна­че­ние до 19-то столетие, се пос­та­вя на­ча­ло за раз­ви­ти­ето на ме­ди­цин­с­ко­то

И всъщ­ност в та­зи светлина, ся­каш пос­ле­до­ва­те­ли­те на Хипократ са­мо по то­зи на­чин са виж­да­ли кръвта, слуз­та и т.н., ние си представяме, че от то­ва мяс­то тръг­ва хор­мо­нал­на­та патология. Но то­ва не е та­ка за ед­на един­с­т­ве­на със­тав­на част, за чер­на­та жлъчка, ко­ято за съв­ре­мен­ния на-

И та­ка спо­ред въз­г­ле­ди­те на древните, чрез теч­ни­те със­тав­ни час­ти, в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм се вна­сят си­ло­ви въз­дейс­т­вия про­из­хож­да­щи от Космоса. Именно на те­зи си­ло­ви въздействия, са­ми­те те про­из­хож­да­щи от Космоса, пос­те­пен­но са прес­та­на­ли да об­ръ­щат и на­й-­мал­ко­то внима- ние. И все пак ме­ди­цин­с­ко­то мис­ле­не чак до 15 век е би­ло пос­т­ро­ено вър­ху това, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен е би­ло ос­та­ве­но от то­зи фил­т­ри­ран възглед, пред­с­та­вен ни от Хипократ. И по та­зи при­чи­на за съв­ре­мен­ния учен е та­ка труд­но да раз­би­ра изоб­що по­-д­рев­ни­те ме­ди­цин­с­ки трудове, да­ти­ра­щи от пре­ди 15 век, за­що­то на­ис­ти­на тряб­ва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали. Те са го­во­ри­ли за 4-те ос­нов­ни със­тав­ни час­ти на чо­веш­кия организъм, но при­чи­на­та по­ра­ди ко­ято са ги ха­рак­те­ри­зи­ра­ли по то­зи или по он­зи начин, ги е от­веж­да­ло на­зад към ед­но познание, всъщ­ност ве­че за­ля­ло за­ед­но с Хипократ. Говорело се е все още за пос­ле дей- с­т­ви­ята на то­ва познание, за свойс­т­ва­та на течностите, със­та­вя­щи чо­веш­кия организъм. Ето за­що в ос­но­ва­та си това, ко­ето е въз­ник­на­ло чрез Гален, и ко­ето е про­дъл­жа­ва­ло да дейс­т­ву­ва до 15 век, пред­с­тав­ля­ва съв­куп­ност от ста­ри наследства, ста­на­ли все по-неразбираеми. Но ви­на­ги е има­ло от­дел­ни хора, ко­ито на ос­но­ва­та на все още съ­щес­т­ву­ва­що­то са мог­ли да зна­ят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто зем- ното. И към те­зи хора, ко­ито са знаели, че тряб­ва да се по­со­чи оно­ва в чо­веш­кия организъм, чрез ко­ето теч­ни­те суб­с­тан­ции в не­го дейс­т­ву­ват

Така Парацелзий, а по­-къс­но под не­го­во вли­яние и други, при­емат за ос­но­ва на дейс­т­ви­ето на теч­нос­ти­те в ор­га­низ­ма археуса. Той при­ема ар­хе­уса така, как­то ние нап­ри­мер го­во­рим за етер­но­то тя­ло на човека. Когато го­во­рим за археуса, как­то го­во­ри Парацелзий и ко­га­то го­во­рим за археу- са, как­то го­во­рим за етер­но­то тя­ло на човека, то­га­ва всъщ­ност обоб­ща­ва­ме не­що съществуващо, ко­ето оба­че не би­ва прос­ле­дя­ва­но в съ­щин­с­кия му произход. Защото, ако бих­ме го прос­ле­ди­ли спо­ред съ­щин­с­кия му произход, то би тряб­ва­ло да под­хо­дим по след­ния начин. Би тряб­ва­ло да кажем: човекът има физически организъм /виж рис. 1/.

Нашият фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм е в из­вес­тен сми­съл от­ря­зък от це­лия ор­га­ни­зъм на Земята. Нашето етер­но тяло, а съ­що та­ка ар­хе­уса на Параце- лзий пред­с­тав­ля­ват от­ря­зък от това, ко­ето не при­над­ле­жи на Земята, т.е. ко­ето от всич­ки стра­ни на Космоса въз­дейс­т­ву­ва вър­ху земното. И така, то­ва ко­ето пре­ди е би­ло оп­ре­де­ля но прос­то ка­то кос­мич­но в човека, и ко­ето с хи­пок­ра­то­ва­та ме­ди­ци­на залязва, то­ва Парацелзий го обоб­ща­ва в сво­ите въз­г­ле­ди за етер­ния организъм, за­лег­нал в ос­но­ва­та на физиче-

И се­га мо­жем да кажем: все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това ста­ва осо­бе­но ясно, ко­га­то стиг­нем до 17, 18 век и нас­ре­ща ни се из­п­ра­ви медицината на Щаал. Медицината на Щаал, ко­ято ве­че ни­що не раз­би­ра от то­ва дейс­т­вие на Космическото в земното, извик­ва на по­мощ всич­ки въз­мож­ни понятия, плу­ва­щи сво­бод­но във въздуха, по­ня­тия ка­то жиз­не­на сила, по­ня­тия за ду­хо­ве на живота. Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с оп­ре­де­ле­но съз­на­ние го­во­рят за не­що, ко­ето се на­ми­ра меж­ду съ­щин­с­кия ду­хов­но­-ду­ше­вен еле­мент на чо­ве­ка и фи­зи­чес­ко­то му устройство, Щаал и не­го­ви­те при­вър­же­ни­ци го­во­рят та­ка ся­каш съз­на­тел­но­-ду­шев­но­то са­мо под раз­лич­на форма, въздейс­т­ву­ва вър­ху струк­то­ро­-­об­ра­зу­ва­не­то на чо­веш­ко­то тяло. Чрез то­ва раз­би­ра се, те пре­диз­вик­ват сил­на реакция.

Защото ако се под­хож­да по то­зи на­чин и се обос­но­ва­ва ня­ка­къв вид на Хипотетичен витализъм, то всъщ­ност се дос­ти­га до чис­то про­из­вол­ни построения. Именно на те­зи про­из­вол­ни пос­т­ро­ения 19 век се противо- поставя. Можем да кажем: само такива велики духове, напр. като Йоха- нес Мюлер, учителя Ернст Хекел, починал 1858 година, се издигат над това и в известна степен преодоляват всички тези вреди, произхожда- щи от неясните понятия за човешкия организъм, изразяващи се в това, за жизнените сили да се говори така, както се говори за душевните сили и според които понятия тези сили трябва да действуват в човеш- кия организъм, без да съществува ясна представа, как точно трябва да действуват.

Докато всич­ко то­ва се случва, се по­явя­ва ед­но съв­сем раз­лич­но течение. До из­вес­т­на сте­пен до­се­га ние прос­ле­дих­ме зак­лю­чи­тел­но­то течение, до не­го­ви­те пос­лед­ни издънки. Но с но­во­то вре­ме из­г­ря­ва това, ко­ето по раз­ли­чен на­чин ста­ва оп­ре­де­ля­що за фор­ми­ра­не­то на ме­ди­цин­с­ки­те понятия, имен­но на 19 век. В ос­но­ва­та си то за­поч­ва от един единствен, из­к­лю­чи­тел­но ре­ша­ващ труд на 18 век "de sedibus et causis morborum per anatomen indugatis" на Моргани, ле­кар от Падуа, чрез ко­го­то се по­явя­ва не­що съв­сем ново, нещо, ко­ето съ­щес­т­ве­но въ­веж­да ма­те­ри­алис­тич­но­то те­че­ние в медицината. Тези не­ща тряб­ва да бъ­дат обек­тив­но характери- зирани, не чрез сим­па­тии и антипатии. Защото това, което се появява чрез този труд, това е насочване на погледа върху последиците от бо- лестта в човешкия организъм. Решаваща става находката в починалия труп. Всъщност ед­ва от то­зи мо­мент на­та­тък мо­же да се каже: решава- ща става находката в починалия труп. Чрез тру­па за­поч­ват да виждат, че ко­га­то дейс­т­ву­ва та­зи или она­зи болест, без зна­че­ние как се назовава,

Интересно е, как с един тла­сък - бих же­лал да ка­жа - окон­ча­тел­но се из­вър­ш­ва ве­ли­кия обрат. Можем нап­ра­во да по­со­чим две десетилетия, и то­ва е интересно, през ко­ито се осъ­щес­т­вя­ва ве­ли­ки­ят обрат, ко­га­то би­ва изос­та­ве­но всич­ко все още съ­щес­т­ву­ва­що ка­то нас­лед­с­т­во от древните, и чрез кой­то об­рат би­ва ос­но­ван ато­мис­тич­но­-ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед в мо­дер­но­то ме­ди­цин­с­ко дело. Ако си нап­ра­ви­те тру­да и прег­ле­да те из­да­де­ни­те през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще от- криете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хор- монална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху не- нормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че пог­ле­дът тряб­ва да бъ­де обър­нат вър­ху то­ва смес­ва­не на соковете, оба­че не мо­же да се наложи, ако още не съ­щес­т­ву­ва нас­лед­с­т­во­то от въз­г­ле­ди­те за из­вън­зем­ни­те свойс­т­ва на соковете. Това мне­ние би­ва пло­дот­вор­но обе­ди­не­но от Рокитански с наб­лю­де­ни­ята вър­ху из­ме­не­ни­ето на органите. Така че всъщ­ност в кни­га­та на Рокитански ос­нов­но е за­лег­на­ло наб­лю­де­ни­ето на ор­ган­ни­те про­ме­ни от труп­на­та находка, но свър­за­но с мнението, че те­зи спе­ци­ал­ни про­ме­ни в ор­га­ни­те са ста­на­ли под вли­яни­ето на не­нор­мал­но­то смес­ва­не на соковете. И така, през 1842 го­ди­на виж­да­те - бих же­лал да ка­жа - последното, ко­ето се явя­ва ка­то нас­лед­с­т­во от ста­ра­та хор­мо­нал­на патология, на­со­че­ни­те към бъ­де­ще­то опити, със­то­ящи се в това, да се до­би­ят по­-­об­х­ват­ни пред­с­та­ви за болестта, ка­то нап­ри­мер опи­та на Хаанеман. За то­ва ще го­во­рим през след­ва­щи­те дни. Това е твър­де важно, за да бъ­дат об­съ­де­ни в тях­на­та вза­имов­ръз­ка и след то­ва в тех­ни­те детайли.

Та на­ли тол­ко­ва лес­но мо­жем да по­ка­жем експериментално, че нап­ри­мер ед­на аме­ба про­ме­ня във во­да­та сво­ята форма, про­тя­га сво­ите об­ра­зо­ва­ния под фор­ма­та на пипала, сво­ите израстъци, и от­но­во ги свива. След то­ва мо­жем да за­топ­лим течността, в ко­ято плу­ва амебата. Тогава ще видим, че раз­пус­ка­не­то и сви­ва не­то на пи­па­ла­та ста­ва по-оживено, до­ка­то тем­пе­ра­ту­ра­та дос­тиг­не оп­ре­де­ле­на точка; тогава амебата се свива и вече не може да върви успоредно с промените, извършващи се в

Сега ще ви по­мо­ля да обър­не­те вни­ма­ние на следното. Аз за­поч­нах с това, да Ви обър­на внимание, че този, кой­то днес се за­ни­ма­ва в об­лас­т­та на медицината, по не­об­хо­ди­мост тряб­ва да си пос­та­ви въпроса: Що за процеси са всъщност болестите? Всъщност по какво те се отличават от тъй наречените нормални процеси в човешкия организъм? Защото мо­же да се ра­бо­ти са­мо с по­зи­тив­на­та пред­с­та­ва за то­ва отклонение, до­ка­то оби­чай­ни­те представи, да­де­ни от офи­ци­ал­на­та наука, всъщ­ност са са­мо негативни. Посочва се само, че та­ки­ва от­к­ло­не­ния съществуват. И след то­ва се пра­вят опити, как да бъ­дат отс­т­ра­не­ни отклоненията. Но дъл­бок въз­г­лед за същ­нос­т­та на чо­ве­ка в дейс­т­ви­тел­ност не съществува. И в ос­но­вата си ця­лос­т­ни­те ме­ди­цин­с­ки пред­с­та­ви стра­дат от лип­са­та на дъл­бок въз­г­лед за същ­нос­т­та на човека. За що­то как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват бо­лес­т­ни­те процеси? Не мо­же­те да из­бег­не­те не­об­хо­ди­мос­т­та да ка­жете, че то­ва са природни процеси. Нали не можете да измислите просто ей така една абстрактна разлика между някакъв природен про- цес, протичащ навън и чийто последствия вие проследявате, и един болестен процес.

Природния процес, не­го вие на­ри­ча­те нормален; болестния процес нари- чате абнормен, без всъщност да определите, защо този процес в чове- шкия организъм е абнормен.

Не мо­же да се дос­тиг­не до практика, ако не мо­жем по­не да си изясним, за­що про­це­сът абнормен. Едва след то­ва по ня­ка­къв на­чин мо­же да се изследва, как то­зи про­цес да бъ­де отстранен. Защото ед­ва по то­зи на­чин ще разберем, от кой край на кос­ми­чес­ко­то би­тие е въз­мож­но отс­т­ра­ня­ва­не­то на по­до­бен процес. В край­на смет­ка до­ри оп­ре­де­ля­не­то му ка­то аб­нор­мен пред­с­тав­ля­ва препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен? Дори, ко­га­то си по­ре­жа пръс­та то­ва е от­но­си­тел­но аб­нор­м­но за човека, за­що­то ако не си по­ре­жа пръстта, а из­ре­жа ня­как­ва фор­ма от пар­че дърво, то то­ва е нор­ма­лен процес. Нали, това, че сме при­вик­на­ли да прос­ле­дя­ва­ме имен­но дру­ги процеси, вмес­то да си

Скъпи приятели, вие ще разберете, че тук в та­зи лекция, ко­ито мо­гат да бъ­дат из­не­се­ни в ог­ра­ни­чен брой, Ви да­вам глав­но това, ко­ето ина­че в кни­ги и лек­ции не мо­же­те да откриете, но ка­то пред­ва­ри­тел­на пред­пос­тав­ка пос­та­вям това, ко­ето имен­но мо­же да бъ­де на­ме­ре­но и по друг начин. Не мисля, че би би­ло осо­бе­но пълноценно, ако бих Ви из­ло­жил да­де­на те­ория в построения, ко­ито вие мо­же­те да от­к­ри­ете и по друг път. Ето за­що на то­ва мяс­то аз на­соч­вам вни­ма­ни­ето Ви към нещо, до ко­ето мо­же­те да стигнете, ако прос­то срав­ни­те по­меж­ду си един човешки скелет и скелета, да кажем, на ед­на горила, на ед­на от тъй на­ре­че­ни­те ви­со­ко раз­ви­ти маймуни. Ако Вие срав­ни­те чис­то външ­но по­меж­ду си те­зи два ске­ле­та то Вие, прос­то съ­дей­ки по масата, ще от­к­ри­ете не­що съществено, ко­ето е на­ли­це при горилата, ще от­к­ри­ете ед­но осо­бе­но офор­мя­не на ця­ла­та дол­на челюст. Долната че­люст в из­вес­т­на сте­пен пред­с­тав­ля­ва не­що об­ре­ме­ня­ва­що це­лия ске­лет на гла­ва­та и ко­га­то гле­да гла­ва­та на го­ри­ла­та ­(виж рис. 2) с мощ­на­та и дол­на че­люст, чо­век има чувството, че та­зи дол­на че­люст по ня­ка­къв на­чин тежи, из­т­лас­к­ва це­лия ске­лет напред, та­ка че го­ри­ла­та - бих же­лал да ка­жа - с це­на­та на оп­ре­де­ле­но уси­лие стои из­п­ра­ве­на про­тив по­со­ка­та на та­зи тежест, дейс­т­ву­ва­ща имен­но в дол­на­та челюст. Но в срав­не­ние с чо­веш­кия ске­лет съ­щия то­зи фак­тор те­жест от­к­ри­ва­те и ко­га­то раз­г­леж­да­те ске­ле­та на гор­-

ни­те край­ни­ци с ви­ся­щи­те на тях длани. Те съз­да­ват впе­чат­ле­ние за те­жест и всич­ко при го­ри­ла­та е масивно; докато при човека всичко е раз- членено, фино и нежно. Тук ма­са­та отстъпва. Именно в та­зи част в дол­на­та че­люст и в гор­ни­те край­ни­ци с пръстите, при чо­ве­ка ма­сив­нос­т­та отс­тъп­ва назад, до­ка­то при го­ри­ла­та тък­мо тя из­пък­ва на пре­ден план. Който е изос­т­рил пог­ле­да си за те­зи от­но­ше­ния той ще мо­же да от­к­рие същото, и в ске­ле­та на дол­ни­те край­ни­ци и на ходилото. И тук в из­вес­тен сми­съл е на­ли­це тежест, уп­раж­ня­ва­ща на­тиск в оп­ре­де­ле­на посока. Бих же­лал схематично, чрез та­зи линия, да на­чер­тая силата, ко­ято мо­же да бъ­де ви­дя­на - тя мо­же да бъ­де ви­дя­на в дол­на­та челюст, в ръцете, в кра­ка­та и в хо­ди­ла­та (виж рис.3). Ако раз­бе­ре­те това, дол­на­та челюст,

ко­ято се про­явя­ва ка­то раз­ли­ка до­ри са­мо от раз­г­леж­да­не­то на ске­ле­та на го­ри­ла­та и то­зи на човека, при ко­го­то ске­ле­тът на дол­на­та че­люст се от­д­ръп­ва на­зад и ве­че не тежи, къ­де­то по един фин на­чин е фор­ми­ран ске­ле­та на ръ­ка­та и на пръстите, то­га­ва не мо­же­те да не кажете: при чо- века всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре. Това, което е формообразуващо при човека, ще трябва да го констатирате от една определена силова паралелограма, която се получава от същата сила, отиваща нагоре и която сила горилата само външно си присвоява - то­ва се виж­да от усилието, с ко­ето тя се дър­жи изправена, с ко­ето тя ис­ка да се дър­жи изправена. Тогава по­лу­ча­вам ед­на си­ло­ва паралелограма, про­ти­ча­ща по та­зи линия, и тук съ­що (виж рис.4).

Крайно сво­е­об­раз­но оба­че е това, че днес ние обик­но­ве­но се ог­ра­ни­ча­ва­ме в това, да срав­ня­ва­ме кос­ти­те или мус­ку­ли­те на по­-вис­ши­те жи­вот­ни с кос­ти­те и мус­ку­ли­те на човека, при това, оба­че не наб­ля­га­ме дос­та­тъч­но на то­ва преобразяване на формата. Във възгледа за това преобразя- ване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виж­да­те ли, те­зи сили, ко­ито се про­ти­во­пос­та­вят на силите, фор­ми­ра­щи при го­ри­ла­та нейния образ, те­зи си­ли тряб­ва да са налице. Те тряб­ва да

А се­га във връз­ка с това, ко­ето то­ку що Ви изложих, бих же­лал да Ви спо­ме­на следното. Ако при­емем от кос­т­на­та сис­те­ма към мус­кул­на­та си- стема, то ще от­к­ри­ем та­зи мно­гоз­на­чи­тел­на раз­ли­ка в същ­нос­т­та на му- скула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако има­ме пред­вид не­го­во­то обик­но­ве­но хи­ми­чес­ко действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкална- та реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно та­ка при мус­ку­ла в дви­же­ние се по­явя­ва ед­на не съв­сем яс­на кисела реакция. А се­га помислете, че раз­би­ра се, по от­но­ше­ние на ве­щес­т­во об­мя­на­та мус­ку­лът е със­та­вен от това, ко­ето чо­ве­кът приема, т.е. че мус­ку­лът в из­вес­тен сми­съл е ре­зул­тат от силите, съ­щес­т­ву­ва­щи в зем­ни­те вещества. Но ко­га­то чо­ве­кът пре­ми­на­ва във фа­за на действие, яс­но би­ва пре­одо­ля­но това, ко­ето мус­ку­лът съ­дър­жа в се­бе си

Виждате, кол­ко тяс­но свър­за­но с пра­вил­но­то раз­би­ра­не същ­нос­т­та на чо­ве­ка с това, ко­ето в край­на смет­ка мо­же да до­ве­де до из­вес­т­на тера- пия. А имен­но от раз­ли­чи­ята меж­ду чо­ве­ка и жи­вот­но­то аз взех пър­ви­те елементи, ко­ито да ни да­дат въз­мож­нос­т­та да дос­тиг­нем до раз­ре­ша­ва­не­то на то­зи въпрос, с яс­но­то съз­на­ние и въп­ре­ки че лес­но мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но въз­ра­же­ни­ето - по­-къс­но ние ще от­х­вър­лим то­ва възражение,

И в лексикона, съ­дър­жащ мно­го неща, - ис­то­ри­ята на уни­вер­си­те­та - за Трокслер ус­пях­ме да от­к­ри­ем само, че е пре­диз­ви­кал мно­го скан­да­ли в университета! Това е, ко­ето е останало. А за на­уч­ния при­нос не мо­жах ме да от­к­ри­ем ни­що особено.