Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

15 След ЛД ЕС е правоприемник на ЕО (чл. 1, ал. 3 на ДЕС).

16 Но вече с малка буква (като квалифициращо прилагателно), а не с главна буква (като определящо принадлежност, както се използваше по времето на съществуването на Общностите). Така може да се приеме, че днес „Общностно право” няма (доколкото не съществуват Общностите), но Съюзното право е „общностно” по характер, т. е. интеграционно!

17 Проф. Росен Ташев цитира Амселек, за когото терминът е „опасен“, и Келзен, който предлага „да не се използва въобще“, но обобщава, че „въпреки многобройните, авторитетни и основателни критики, до този момент терминът „източник на правото“ остава един от основните в правната доктрина“ – Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 15. Използвам повода да поднеса огромната си почит към отишлия си много рано от нашия свят задълбочен изследовател и обичан наш преподавател проф. Росен Ташев!

18 За теорията за източниците на правото (вкл. и предвид съществените различия между отделни автори…) виж: Венелин ГАНЕВ, Извори на правото, тълкуване и приложение, Юридически архив, год. V, кн. 3, С. 1934; Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997; Валентин ГЕОРГИЕВ, Към въпроса за съдебната практика като източник на право, Годишник на БСУ, т. І, Бургас, 1998; Даниел ВЪЛЧЕВ, Студии по история на европейската философия на правото, СИБИ, С. 1999; Живко СТАЛЕВ, Обща теория на нормативните актове, Юридически свят, бр. 1/2002, с. 11-20; Тодор ТОДОРОВ, Прилагане на международните договори във вътрешното право на България – в: Актуални проблеми на международното право, Сборник научни трудове, посветени на проф. Владимир Кутиков, УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2000, с. 312-328; Тодор ТОДОРОВ, Международно частно право. Европейският съюз и Република България, СИБИ, С. 2007; В. ХРИСТОВ, Относно принципите на правото, сп. Правна мисъл, бр. 3/2000, с. 19; Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, най-вече Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, и др.

19 Жан-Луи БЕРЖЕЛ, Обща теория на правото, Благоевградски университет „Неофит Рилски“, 1993, с. 65.

20 Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 23. Използвам повода да споделя огромната си болка от загубата на прекрасния човек и задълбочен изследовател Росен Ташев, напуснал ни наскоро твърде млад и лишил ни от своя академичен финес, чиято липса усещаме все по-остро…

21 Димитър РАДЕВ, Обща теория на правото, ЛИК, С. 1997, с. 152.

22 Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997.

23 Разбира се, проф. Колев уточнява, че това определение „се отнася до формално– юридическия смисъл на понятието „източник на правото“ – пак там.

24 Повече за теорията на наднационалността виж у Атанас СЕМОВ, Обща теория на наднационалността, електронна публикация в: www.eubg.eu, 2006.

25 Още през 1964 г. СЕО е ясен: „…този договор е нещо повече от споразумение…“ – CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения... с. 13., и потвърждава многократно това свое категорично разбиране – най-красноречиво: „Макар и сключен във формата на международен договор, ДЕИО представлява конституционна харта на една правова общност“ – CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 306.

26 „В действителност договорът не цели създаването на взаимни задължения между различните субекти, за които се прилага, а установява един нов правен ред…“ – пост. практика: CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1220, и ред други.

27 Проф. Жаке определя: „Концепцията за правовата общност е изведена за първи път в решението на СЕО Les verts contre Parlement européen: „Трябва да се подчертае, първо, че ЕИО е една правова общност, доколкото нито нейните държави-членки, нито институциите са освободени от контрола за законосъобразността на техните актове с основната конституционна харта, каквато представлява ДЕИО“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 45.

Разбирането е закрепено категорично в становище 1/91 на СЕО: „…ДЕИО, макар и сключен под формата на международен договор, е конституционна харта на една правова общност. Според постоянната практика на СЕО общностните договори създават един нов правен ред, в полза на който държавите са ограничили своите суверенни права във все повече сфери и субекти на който са не само държавите-членки, но също така и техните физически и юридически лица. Същностните характеристики на така формирания общностен правен ред са в частност неговото върховенство по отношение на правото на държавите-членки, също както и директният ефект на цяла серия разпоредби, приложими спрямо частноправните субекти и спрямо самите държави-членки“ – CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 306.

28 „Имайки предвид, че целта на ДЕИО… предполага, че този договор е нещо повече от споразумение…“ – CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения..., с. 13 и много други.

29 „Те (Общностите, днес ЕС – б. м., А. С.) разполагат с институции, които имат широки прерогативи, в определени области действат вместо държавните, а това означава висока степен на прехвърляне на суверенитет от държавите в полза на общностните институции“ (подчертаването мое – А. С) – Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 47.

30 Виж подробно например у Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 172 и сл.

31 Проф. Русчев отбелязва, че „според някои автори източникът представлява исторически оформила се воля на определена социална общност, а според други – и тази на учредителите или участниците в определено правно образувание“ (Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 13) – каквото според мен несъмнено е европейското интеграционно образувание.

32 Съгласно изричния постулат в Декларацията на Робер Шуман – виж Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9-и май 1950 г. („Планът” на Моне и Шуман) – гениално политическо провидение и дългосрочна програма на европейската интеграция” – в: „Лекции по право на ЕС- Том 2. Актуални проблеми на ЕС”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2013, с. 33-62.

33 „Една федерация на държави не е федерална държава, но е и нещо повече от междуправителствена организация“ – Жан-Дени МУТОН, Думи за европейската конституция – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 421. Виж също Жан-Дени МУТОН, За бъдещето на ЕС, УИ „Св. Кл. Охридски“ и ИЕП, С. 2009.

34 Жан-Дени МУТОН, Думи за европейската конституция – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 422.

35 Виж например Юлия ЗАХАРИЕВА, Новата крачка на Европа – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 424. Ю. Захариева е категорична: „Целите на европейската интеграция, изграждането на общия пазар и съвместното осъществяване на икономическите политики в рамките на обединение на суверенни държави изисква сложното взаимодействие и баланс между наднационалния и междуправителствения подход, между интеграцията, която предполага сливане на интересите, и тясното сътрудничество, което води до съгласуване на интересите. Тези изисквания са в основата на изграждането на системата институции на интеграционните общности…“ – Юлия ЗАХАРИЕВА, Институции на Европейските общности – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 31.

36 За понятието и обхвата на „системата на правосъдието на ЕС” и „съдебната система на ЕС” виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременното международно правосъдие, Том.ІІ. Съдът на Европейския съюз”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2012, стр. 38 и сл.

37 Росен ТАШЕВ, Новите източници на българското право, С. 1996, с. 15.

38 Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, 13. Той подчертава „основополагащото значение на тези актове за съществуването и реализирането на регулативната функция на правото“ – пак там.

39 Относно принципа на примата подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008, с. 151 и сл. и по-долу в Книга 2…

40 Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 15.

41 Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 46.

42 Димитър РАДЕВ, Обща теория на правото, ЛИК, С. 1997, с. 152.

43 Цеко ТОРБОВ, История и теория на правото, С. 1992, с. 291 и сл.

44 Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 54.

45 Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 25.

46 Така виж Жасмин ПОПОВА, Основи на правото на Европейския съюз, Планета, второ основно преработено издание, С. 2001, с. 87; Ружа ИВАНОВА, Източници и основни принципи на общностното право – в: Ружа ИВАНОВА (съст.), Основи на европейската интеграция, Център за европейски изследвания, второ преработено и допълнено издание, С. 1998, с. 67; подробно виж Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008, с. 17 и сл.

47 Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 15.

48 Пак там, с. 14. Разбира се, длъжни сме да не се съгласим, че, „международното право е единственото възможно право, което може да съществува между суверенни субекти“ и че „над суверенните държави няма висша власт“ (пак там, с. 15), тъй като интеграционното право, различно от международното, не само „съществува“, ами основавайки се на свободната воля на същите суверенни държави, се оформя като правопорядък, в рамките на който същественото е именно властта на интеграционния съюз НАД държавите – власт, с която те доброволно са се съгласили – и тя е цел и смисъл на тяхното обединение…

49 Така Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 47 и ред други.

50 Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 12-13.

51 Пак там, с. 19.

52 Пак там, с. 17.

53 CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения..., с. 13.

54 „…Следва да се отделят международните договори от правото на Общността“ – Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 47.

55 Подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008.

56 Ще приема за безспорно разбирането, че „източниците на международното право могат да се определят като форми, в които съществуват нормите на международното право“ и делението им на „материални и формални“ (Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 63).

57 Разбира се, доктрината очевидно не е единна: виж напр. David RUZIE, Droit international public, 18e éd., Dalloz, Paris, 2006; Jean Combacau, Serge Sur, Droit international public, Montchrestien, Paris, 2001; Nguen Quoc Dinh,  Droit international public, Réd. Patrick Daillier, Allain Pellet, L.G.D.J., Paris, 1999; Pierre-Marie DUPUY, Droit international public, 6e édition, Dalloz, Paris, 2002, и ред други.

Българската доктрина също не е единна. Проф. Росен Ташев например приема, че „източниците на международното право, … са международният договор, международният обичай и принципите на международното право“ – Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 26.

58 Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 20.

59 Чл. 38 УМС говори за „международните конвенции – както общи, така и специални, които установяват правила, изрично признати от спорещите страни“.

60 Особено съществена разлика: ако в международното право обичаят е „особено важен източник“ (Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 20), значението му в интеграционното право е крайно ограничено (виж по-долу). Б. Видин определя международния обичай като „мълчаливо споразумение между субектите на международното право“, с което подчертава основната разлика с договора – пак там, с. 77.

61 За Б. Видин „значението на общите принципи на правото е твърде спорно“, като приема, че се имат предвид „принципи на националните правни системи на цивилизованите нации, които съдът има право да прилага при решаването на предадените му спорове“ (пак там, с. 91). Ако приемем това разбиране, то очертава още една несъмнена разлика – СЕО се позовава изрично и на „общи правни принципи, присъщи на всеки правен ред“, разграничавайки ги от „правните принципи, общи за конституционните традиции на държавите-членки“ (виж по-долу).

62 Б. Видин определя съдебната практика и доктрината като „спомагателни правни способи за установяване на международноправните норми“ (пак там, с. 98). Той посочва и „други, непосочени в Статута, помощни средства“ – резолюции на международни организации, национално законодателство и решения на националните съдилища (пак там, с. 98-101).

63 Благой Видин признава, че те са „проява на една от функциите – нормотворческата – на международните организации“, и проследява „актове на вътрешното право на международните организации, …които регулират отношенията между органите на самата организация и от които произтичат права и задължения за други международни организации и за държавите – членки на тази международна организация“ и „различните по наименование технически правила – нормативни регламенти… в сферата на дейност на международните организации.“ Пак там, с. 95-97.

64 Terry OLSON, Paul CASSIA, Le droit international, le droit européen et la hiérarchie des normes, PUF, Paris, 2006, p.14.

65 Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 65.

66 Pierre-Marie DUPUY, Droit international public, Dalloz, 6e édition, Paris, 2002, p. 249.

67 Така Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 407; Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006

68 Проф. Т. Колев обобщава: „Източниците на правото на общностите се подразделят на писани и неписани“ – Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 63.

69 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 42.

70 Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 250.

71 За Йерархията виж последната глава и таблицата в края на книгата!

72 Използването на кавички ми се струва уместно – понятието е твърде условно, тези източници са само „тъй наречени“. В същото време обаче употребата на термини като „първични“ и „производни“ вече е твърде широка, поради което нататък ще ги използвам без обособяващата роля на кавичките…

73 CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologique Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207.

74 CJCE, 14.12.1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

Строго погледнато, в своето становище СЕО се произнася само по отношение на ДЕИО и именно него определя като „конституционна харта на Общността“, имайки предвид ЕИО. Неговите мотиви обаче позволяват да се приеме, че докато формулировката засяга само ДЕИО, тъй като именно по повод него той се произнася, то смисълът на това определение може да се отнесе за съвкупността от УД и съвкупността от Европейски общности, днес за самия ЕС, като правоприемник на Европейската общност. Редица автори в трудовете си говорят било за „конституционно право на Европейските общности или ЕС“, имайки предвид именно уредбата, съдържаща се както в Учредителните договори, така и във всички други първични източници.

75 Виж чл. 263 на ДФЕС.

76 Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 316, курсивът мой, А.С. Самият той обаче е категоричен: „Важно е да се подчертае, че тези текстове са международни договори, а не Конституция на Съюза, въпреки че понякога СЕО творчески ги определя за „конституционна харта“. Именно това отличава ЕС от една федерална държава“ – пак там, подчертаването авторово.

Проф. Жоел Ридо приема, че „Учредителните договори имат функцията на конституция във всяка от Общностите, тъй като предвиждат институции, на които предоставят правомощия и чиито взаимоотношения определят, както и поради факта, че уреждат поделяне на компетенции и власт между институциите на Европейските общности и държавите-членки“ – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., p. 106.

77 Виж Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), Новият европейски пакт от март 2012 г. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012.

78 Проф. Манен нарича УД „правната категория, поставена най-високо в Общностния правен ред, тъй като всички други източници са им подчинени“ – Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pedone, 5e édition, 1999, р. 291.

79 Поддържам разбирането, че Договорът за създаване на ЕС е Учредителен договор. Макар да съществуват различни виждания, приемам за правилно Договорът от Маастрихт да се разглежда като ревизионен в частта, внасяща изменения в ДЕ(И)О, ДЕОАЕ и ДЕОВС, и учредителен в частта, отнасяща се до създаването на ЕС с новите два стълба. Поради това като цяло той смело може да бъде определян като четвърти Учредителен договор, без това да пречи да бъде определян и като най-голямата ревизия на УД. Това разбиране се потвърди категорично от Договора от Лисабон.

80 Поради това днес е редно да говорим за „четирите“ УД в исторически план и „двата“ УД de lege lata...

81 Най-общо добивът и преработката на въглищата и стоманата занапред се подчиняват на общите правила на вътрешния пазар. Специфичните последици са уредени в Протокола, но от теоретична гледна точка не представляват особен интерес.

82 Подробен анализ на Декларацията от 9 май 1950 г. виж в Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9 май 1950 г. („Планът“ на Моне и Шуман) – гениално политическо прозрение и дългосрочна програма на европейската интеграция – в: проф. Мари-Франс КРИСТОФ-ЧАКАЛОВ проф. Флоранс БЕНОА-РОМЕР, проф. Жан-Пол ЖАКЕ проф. Жоел РИДО, проф. Етиен КРИКИ проф. Жан-Дени МУТОН, доц. д.ю.н. Атанас СЕМОВ, Лекции на Международната магистърска програма Право на ЕС. Том ІІ. Актуални проблеми на ЕС, Център за продължаващо обучение, Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, С., 2013, стр. 33.

83 Консолидираната му версия след измененията от Амстердам и Ница е обнародвана в Официалния вестник на ЕО, OJCE, серия С, № 325, 24. 12. 2002 г. – виж също в Учредителните договори..., цит. съч., с. 5.

84 Това преименуване подведе някои притичващи край материята български автори да твърдят в писанията си, че „трите общности се обединили в една Европейска общност”, което бе напълно невярно и немислимо – и до днес Европейската общност за атомна енергия съществува формално самостоятелно, отделно от ЕС…

85 За ДЕС като „учредителен договор“ виж напр. Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, Éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, р. 320.

86 И, за разлика от Римския договор „за създаване на ЕИО”, наименованието му не включваше израза „за създаване” , а и до днес е просто „Договор за Европейския съюз”…

87 Виж още в: Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 136.

88 В мотивите към решението си по делото Van Gend en Loos СЕО се позовава на целите на ЕИО – чл. 2 на ДЕИО (днес в чл. 3 на ДЕС) – и на преамбюла на Договора, за да обоснове своето разбиране за възможността за директно прилагане на разпоредбите на ДЕИО спрямо частните лица в ДЧ. Виж също CJCE, 12.12.1974. Walrave, 36/74, Rec. 1405, и CJCE, 12.2.1973, Europembalage, 6/72, Rec. 215.

89 Уреден в чл. 5, § 3 на ДЕС (преди ЛД в чл. 5, ал. 2 на ДЕО).

90 CJCE, 12. 2. 1973, Europembalage, 6/72, Rec. 215 – виж подробно в Pierre PESCATORE, Les objectifs de la Communauté européenne comme principes d’interpretation dans la jurisprudence de la CJCE – dans : Melanges Ganshof van der Meersch, Bruylant, Bruxelles, p. 325.

91 CJCE, 21. 6. 1958, Groupements des hauts fourneaux et aciéries belges, 8/57, Rec. 229.

92 CJCE, 10. 12. 1974, Charmasson, 48/74, Rec. 1383.

93 CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

94 Днес трето съображение в преамбюла на ДФЕС.

95 JОCE, № L 31 от 5. 2. 1976 г.

96 JОCE, № L 158 от 26. 6.1979 г.

97 Регламент от 26 май 1975, JОCE, № L 139 от 30. 5.1975 г.

98 Напр. в материята на конкуренцията – чл. 103 на ДФЕС: „Регламентите и директивите, необходими за прилагането на принципите по чл. 101 и 102 се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент“ (подч. мое – А.С.).

99 Чл. 50 на ДФЕС: „За да се постигне свободата на установяване в определена дейност, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат директиви.”– подч. мое, виж също и чл. 103 (горецитиран) и чл. 109 на ДФЕС – най-типичният пример.

100 Чл. 48 на ДФЕС: Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците…” – подч. мое.

101 Типичен пример са чл. 30 на ДФЕС (стар чл. 25 на ДЕО, преди това чл. 12 на ДЕИО) за забрана на митата в търговията между ДЧ – предмет на решението по най-известното дело Van Gend en Loos; чл. 101 на ДФЕС (забрана на злоупотребата с монополно положение в Общия пазар), чл. 106, § 2 (правилата на конкуренцията относно предприятията, осъществяващи услуги) и ред други (виж нататък).

102 За да се разграничават от разпоредбите относно външната дейност на Съюза, уредени, поради съществената им специфика, отделно в ДЕС (Дял V, чл. 21 и сл.) и Част пета на ДФЕС (чл. 205 и сл.).

103 Една от основните цели по чл. 2 на ДЕО бе „насърчаването на хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности“ – нюанс, който бе изпуснат в превода на български език, където „activités économiques“ бе преведено като „икономика“…

104 СЕО приема например, че те ще попадат в обхвата на договора, ако „представляват вещи, оценими в пари и годни като такива да бъдат предмет на търговски транзакции“ – CJCE, 10. 12. 1968, Commission c/ Italie, aff. 7/68, Rec. 618.

105 Спортната дейност представлява икономическа дейност, когато се изразява в престиране на трудова сила срещу заплащане и т.н. – CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

106 CJCE, 15. 12. 1995, Bosman, aff. C-415/93, Rec. I-4921.

107 Така напр. той отказва да приложи разпоредби от ДЕО по отношение на ДЕОВС: CJCE, 10. 5. 1960, Hauts forneaux de Givoirs, aff. 27-29/58, Rec. 527; CJCE, 18. 5. 1993, Commission c/ Stahlwerke, aff. C-220/91, Rec. I-2393 и др.

108 CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs des fruits et légumes, aff. jointes 16 et 17/62, Rec. 901, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213.

109 CJCE, 15. 7. 1960, Campolongo c/ Haute Autorité, aff. jointes 27 et 39/59, Rec. 824 – и постоянна практика.

110 CJCE, 13. 6. 1958, Meroni, aff. 9/56, Rec. 11, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 151.

111 CJCE, 10. 2. 1983, Luxembourg c/ Parlement européen, aff. 230/81, Rec. 255.

112 CJCE, 2. 5. 1996, Hopkins, aff. C-18/94, Rec. І-2281; CJCE, 15. 12. 1987, Deutsche Babcock, aff. 328/85, Rec. 5119. В този смисъл виж и CJCE, 15. 11. 1994, Avis 1/94, Rec. I-5267, p. 89, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

113 CJCE, 14. 11. 1978, Délibération 1/78, Rec. 2151.

114 CJCE, 18. 5. 1962, Comptoirs de vente de la Ruhr, aff. 13/60, Rec. 11.

115 Така виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd, р. 136.

116 CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologique Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207.

117 CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

118 Разбирането за ЕО като правова общност е затвърдено в постоянна практика на СЕО – напр. CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199; CJCE, 23. 3. 1993, Weber c/ Parlement, aff. C-314/91, Rec. I-1093. Разбира се, самата формулировка принадлежи още на председателя Валтер Халщайн.

119 CJCE, 26. 4. 1977, Avis 1/76, Rec. 741.

120 Виж също чл. 146, 148-150 ДЕОАЕ.

121 А това означава на практика и цялото Право на ЕС с всички него източници, доколкото под „неизпълнение на Договорите“ СЕС постоянно разглежда и неизпълнение и на производните източници! Такова задължение възниква и за Република България по силата на Договора за присъединяване към ЕС, подписан на 25 април 2005 г. и в сила от 1 януари 2007 г.

122 Според чл. 5, ал. 4 на КРБ международните договори на България са част от нейното вътрешно право, а тези от тях, които отговарят на изискванията за ратификация, обнародване и влизане в сила, се ползват с предимство пред законите и подзаконовите актове.

123 Разбирането за примат на съюзните правни източници над националните конституции днес е частично смекчено – виж подробно в …………Принципи

124 Виж множество текстове в сборника: Атанас СЕМОВ (съст.), Европейският съюз и националните конституции, Институт по Европейско право и Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, С., 2005.

125 Виж Jean-Claude GAUTRON, Commentaire des articles 133 et suivants – dans: Vlad CONSTANTINESCO et a. (dir.), Traité instituant la CEE : Commentaire article par article, Economica, Paris, 1992; Marianne DONY, Territoire communautaire – dans: Dictionnaire juridique des communautés européennes, PUF, Paris, 1994, p. 1070; Géröme DONY, Territoire communautaire – dans: Dictionnaire juridique des communautés européennes, PUF, Paris, 1994, p. 1070.

126 CJCE, 12. 7. 1984, Klopp, aff. 107/83, Rec. 273; CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

127 Първоначално някои въпроси са били доуредени в протоколи към Римските договори – като напр. протоколите относно „стоките, произхождащи и внасяни от някои страни и притежаващи специално третиране при вноса им в държава-членка“; „третирането, което следва да се прилага за стоките, попадащи в обхвата на Европейската общност за въглища и стомана, спрямо Алжир и отвъдморските департаменти на Френската република“; „прилагането на Договора за създаване на Европейска икономическа общност по отношение на неевропейските части на Кралство Нидерландия“ и т.н. – виж Заключителния акт към Договора от Рим, Учредителните договори…, цит. съч., с. 129-130.

128 CJCE, 1. 10. 1978, Hansen, aff. 148/77, Rec. 1787. Въпросът има огромно практическо значение – по това дело напр. СЕО отсъжда, че ФРГ не може да налага спрямо стоките (алкохол) от тези департаменти по-високи данъци, отколкото тези, които налага на стоките, произведени във ФРГ (като различни части на единния Общ пазар).

129 Виж подробно чл. 182-188 вкл. – Учредителните договори…, цит. съч., с. 86-87.

130 JOCE, № L 314 от 30. 11 .2001 г.

131 JOCE, № L 302 от 19. 10. 1992 г.

132 JOCE, № L 145 от 13. 6. 1977 г.

133 JOCE, № L 326 от 21. 11. 1986 г.

134 JOCE, № L 197 от 27. 7. 1984 г.

135 JOCE, № L 324 от 21. 12. 1990 г.

136 Чл. 630, ал. 4 на ДФЕС урежда правото на „всяко физическо или юридическо лице“ да атакува незаконосъобразен съюзен правен акт, който го засяга, без да изисква гражданство на ДЧ или седалище в някоя ДЧ.

137 Съгласно чл. 227 на ДФЕС.

138 Съгласно чл. 228 на ДФЕС.

139 CJCE, 14. 7. 1972, Imperial Chemical Industries et a., aff. 48/68, rec. 619; CJCE, 21. 2. 1973, Continental Can, aff. 6/72, rec. 215.

140 ДЕИО например влезе в сила на 1 януари - но в този случай бе въпрос на съвпадение, макар и търсено… Всички следващи договори предвиждат конкретна дата – и ако тя не се постигне, определима дата (след последната ратификация).

141 Виж повече в Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), Новият европейски пакт от март 2012 г. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012.

142 Подробно за принципа на непосредствена приложимост виж в: Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2007.

143 JOCE, № L 79 от 22. 3. 2002, Décision 234/2004, 23.7.2002; JOCE, № L 192 от 20. 7. 2002, Décision 595/2004, 19. 7. 2002.

144 „…Създавайки Общност с неограничен срок на съществуване,… прехвърлянето на права и задължения от вътрешната правна сфера на държавите-членки върху тази на Общността окончателно (необратимо) ограничава суверенните им права…“ – CJCE, 15. 7. 1964, Costa с/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 109 и 110.

145 По отношение напр. на злоупотреба с монополно положение на чуждестранна фирма – CJCE, 21. 2. 1973, Continental Can, aff. 6/72, Rec. 215; по отношение на влизането на стоки на територията на ЕО – CJCE, 14. 7. 1972, Imperial Chemical Industries et a., aff. 48/69, Rec. 619. Разбира се, най-типично в това отношение е налагането на изключително строги санкции на „Майкрософт“ в Европа – TPI, 17.9.2007, Microsoft Corp. c/ Commission, aff. T-201/04, Rec. ІІ-3601.

146 Подробно виж в сборника Атанас СЕМОВ (съст.), Взаимоотношенията между Съда на ЕС и националните съдилища…

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: