Лекции за дзен-будизма I. Изток и Запад

Изтегляне 2.58 Mb.

страница	10/10
Дата	25.11.2017
Размер	2.58 Mb.
	#35352
Тип	Лекции

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

properties

dictionaries

dictionary

84 Интериоризация – овътрешностяване, или това е процес при който определено външно психично съдържание става вътрешно.

85 Виж разглеждането на този проблем в моите книги «Бягство от свободата” и „Душевно здравото общество” (Издадени са на български) Fromm E. Escape from Freedom. N.Y., 1941; Fromm E. The Sane Society. N.Y., 1955).

86 Този анализ на съзнанието идва от същото заключение, което Карл Маркс представя в „Критика на политическата икономия” формулирано по следния начин: „Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, обратно, тяхното социално битие определя тяхното съзнание” (Виж: Маркс К., Енгелс Ф. Съч. Т. 13. С. 6).

87 Инцест-Това е желание за кръвосмешение с майката.При Фройд като основа на Едиповия комплекс,а при Фром като едно по-глобално желание за кръвосмесителни отношение с майката,земята,расата.

88 Церебралност – от церебрален (/лат.celebrălis/ анат. Мозъчен; езиков. церебрални съгласни-съгласни, при произношението на които езикът се възвива назад; (за повече информация относно значението на думата виж. ретрофлексен /в речника в края на книгата/).

89 Тук термина се използва със значението си за “мозъчен”.

90 Инсайт(англ. “insight” ) осъзнаване, прозрение, интуиция

91 За обозначаване на тази трансформация при нас няма подходяща дума. Ние можем да го наречем “обръщане на потискане” или, конкретно, “пробуждане”. Аз предлагам термина “де-потискане”.(Бел. авт.)

92 В превода на руски думата беше записана като де-репресия,което също може да се вземе буквално като премахване на потискането.Тъй като в българския език също няма подходяща дума за това използвахме директния превод на думата,който е малко по-точен .В психоанализата подобен термин е връщане обратно на изтласкването,но все пак замяната на думата с израз е доста неподходящо и също така се губи пълнотата на значението и. (Бел. пр.)

93 Става дума за Шандор Ференци (1873-1933) Един от най-даровитите ученици на Фройд. Разделят се през 20-те поради спор подобно на Юнг и Адлер.

94 Виж: Ferenczt S. Collected Papers / Ed. by С. Thompson. Basic Books; а също и великолепното изследване посветено на Ференци: Forest I. de. The Leaven of Love. N.Y., 1954.

95 Виж : Fromm E. The Limitations and Dangers of Psychology // Religion and Culture / Ed. by Leibrecht. N.Y., 1959. (Фром Е. Ограничения и опасности на психологията / Религия и Култура / Ню Йорк, 1959)

96 Виж предисловието на Юнг към книгата на доктор Сузуки «Въведение в дзен-будизма” Suzuki D. Т. Introduction to Zen Buddhism. L, 1949. p. 910.

97Suzuki D. Т. Zen Buddhism. N.Y., 1956. P. 3. (Сузуки Д. Т. Дзен Будизъм, Ню Йорк, 1956, Стр. 3)

98 Suzuki D. T. Introduction to Zen Buddhism. P. 97. (Сузуки Д. Т. Въведение в Дзен Будизма Стр. 97)

99 Ibid. P. 97-98.

100 Виж : Suzuki D. Т. Introduction to Zen Buddhism. P. 15. (Сузуки Д. Т. Въведение в Дзен Будизма Стр. 15)

101 Suzuki D. Т. Introduction to Zen Buddhism. P. 86. (Сузуки Д. Т. Въведение в Дзен Будизма Стр. 86)

102 Ibid. P. 44.

103 Ibid. P. 67.

104 Ibid. P. 92.

105 Ibid. p. 41.

106 Suzuki D. Т. Mysticism, Christian and Buddhist. World Perspectives Series / ed. by R.N. Aschen. N.Y., 1957. P. 105. (Сузуки Д. Т. Мистицизъм, Християнин и Будист.)

107 Suzuki D. T. Introduction to Zen Buddhism. P. 34. (Сузуки Д. Т. Въведение в Дзен Будизма Стр. 34)

108 Ibid. P. 97.

109 Ibid. P. 40.

110 Suzuki D. T. Zen Buddhism. P. 96. (Сузуки Д. Т. Дзен Будизъм. Стр. 96)

111 laissez fairs от фр. ненамеса в работите на другите

112 Suzuki D. Т. Introduction to Zen Buddhism. P. 49. (Сузуки Д. Т. Въведение в Дзен Будизма Стр. 49)

113 Ibid. P. 131

114 Говорейки тук за “психоанализа”, имам в предвид “хуманистическата” психоанализа като развитие на учението на Фройд, включвайки първо тези аспекти на анализа на Фройд, които лежат в основата на подобно развитие(Бел. пр)

115 Имплицитен-вътрешно наличен, непоказан чрез външни средства(Бел. пр)

116 Експлицитен-наличен и показан чрез външни средства(Бел. пр)

117 Виж.: Fromm E. Man for Himself. N.Y., 1947. Ch. Ill (Фром Е. Човекът за самия себе си, Ню Йорк, 1947, глава 3; Има я и в български превод)

118 Henigel E. Zen in the Art of Archery. N.Y., 1953. (Хенигел Е. Дзен в изкуството на стрелба с лък, Ню Йорк, 1953)

119 Тук се има предвид,че ако съзнателното и безсъзнателното се локализират като “място някъде в нас” тогава значението на думите ще изразява напълно опита и преживяването.(Бел. пр)

120 Лк. 18:17. «I Коринтяни. 13:12.

121 Сузуки А.Т. Лекции по дзен-будизъм. Виж. това издание. С. 19.

122 Пак там. С.

123 Пак там. С.

124 Пак там. С.

125 Пак там. С.

126 Пак там. С. 27

127 Виж. това издание. С 29.

128 Пак там. С. 24 -25

129 Пак там. С. 30.

130 Пак там. С. 29. {Курсивът мой. — Е. Ф.)

131 Bucke R. R. Cosmic Consciousness. A Study in the Evolution of the Human Mind. N.Y., 1901 (17th ed. 1954). Трябва да се отбележи, нека само в кратка форма, че позицията на Бък, изложена в тази книга, е близка към всичко в темата. (Бел. авт.); (Бък Р. Р., Космическо Съзнание. Изследване в Еволюцията на Човешкия Ум, Ню Йорк, 1901) (Бел. пр)

132 Алфред Адлер (1870-1937)- Един от учениците на Фройд, напуснал го през 1911. Той се отделя от Фройд и разработва собствено течение в психологията, наречено Индивидуална психология. (Бел. пр)

133 Ото Ранк (1884-1939) – Сподвижник на Фройд, занимава се главно с митологията, литературата, изкуството и религията. Напуска Фройд през 1926 година. (Бел. пр)

134 Уилям Блейк (1757-1827) английски поет и художник.

135 Уолт Уитмън (1819-1892) американски поет и публицист.

136 Виж: Fromm E. The limitations and Dangers of Psychology // Religion and Culture / Ed. by W. Leibrecht. N.Y., 1959. (Фром Е. Ограничения и Опасности на Психологията // Религия и Култура / Ред. От В Лайбрехт. Ню Йорк., 1959.)

137 Казано в лична беседа с мен

138 Цялата отговорност за изложението на данните на работата лежи у автора. В същото време автора би искал да изрази своята благодарност на професор Рейнголд Нибуру и Пол Тилих, доктор Шиничи Хацамацу и преди всичко на доктор Дайсетц Т. Сузуки.

139 Императив лат. “повелителен, заповеден”. Книж. Категорично изискване.(Бел. пр)

140 hybris – посегателство, обезчестяване, безчинство, престъпление; стремеж към контрол.

141 В дадения случай смятам, че правилният превод на думата е “стремеж към контрол”. Това отговаря най-точно на определенията за егото в следващото изречение.(Бел. пр)

142 “Чан” – това е първата сричка на китайското “чан-яа” (на японски като “дзеяа”), буквален превод от санскрит “джяна”, това е вид “концентрация” или “съзерцание”.

143 Това предание е взето от “Записки по предаването на светилника” (виж.: Chuan-teng Lu. Vol.3. ).

144 Ching-te Chuan-teng Lu. Vol.3.

145 Wu-teng Hui-yuan Vol. 3.

146 Ibid.

147 Shumon Katto Shu.

148 Другата школа се казва Tsfao-tung (на японски “Como”).

149 Цит. от: Suzuki D. T. Living by Zen. P. 189, n. 5.

150 Епистемология (гр. еpisteme “знание” и logos “наука”) Изучаване значението и обективната стойност на науките; разпространено в буржоазната философия название на теорията на познанието.

151 “Та-и”, на японски “дайджи” или “гтайджи”.

152 “Га-и-туаян”, на японски “дайджидан” или “пайджидан”

153 На китайски “цзо-чон”, което буквално означава “седя в медитация”

154 Ще си позволя да вметна някои допълнения. Това което Мартино описва е така наречената поза “Лотос”. За тези които желаят да практикуват дзен, трябва да знаят как да седят, и то както казва доген “да седиш, като огромен бор или планина, с чувство за собствено достойнство и величие”. Традицията изисква да се седи в поза “Лотос”. Краката са кръстосани, като лявото стъпало е върху дясното бедро, дясното стъпало – върху лявото бедро. Гръбнакът е леко извит напред, за да е свободен стомахът, докато долната част на тялото е изнесена назад – това създава по-стабилна опора. Ако се отпуснете – губите концентрация. Главата е вдигната, брадичката – прибрана, очите са леко отворени и отправени надолу. (За точното описание на позата ми помогна книгата на Дейвид Шилър – “Дзен: Джобен пътеводител”), (Бел. пр)

155 Квиетизъм (от лат. quietus “спокоен”) Религиозно учение, според което религиозното благочестие се състои в съзерцание и самовглъбяване, които водят до абсолютен душевен покой.

156 “Уанапсши”, на японски “дзендо” – буквално преведено означава “зала дзен”

157 От китайското “ше-цзин” (понякога се произнася и “че-цзин”) - “концентрация на сърце-ум” или “централизация сърце-ум”.

158 На китайски “сян-чан” – “продължение на търсенето на дзен”.

159 Това е режим представен в най-общи черти, без излагане на технически тънкости.

160 Cul de sac - фр. “задънена улица”.

161 Антиномия (гр. аntinomia “противоречие в закон”) фил. Противоречие между две взаимно изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път.

162 Ступор (лат. stupor) мед. Угнетително душевно състояние, което довежда до пълна неподвижност или мълчание; вцепененост.

163 Апория (гр. aporia) Непреодолимо противоречие, безизходно положение.

164“шу” , на японски “тайши”.

165“Го-ду”, на японски “дайго” или “ниоуро”.

166“Ву-цзян”, на японски “чмусо”.

167 Виж. Suzuki D. T. Living By Zen. P. 26-27.

Изтегляне 2.58 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10