"Някои думи не изговарям нарочно -

"Някои думи не изговарям нарочно -

-----------------------

1. Хосе Ортега и Гасет.Темата на нашето време. С., 2005. с.51.

2. Пак там с.55.

3. Танев, Тодор. Възраждане на философския интерес към ситуацията. Философска мисъл. 1991. Кн.9.с.91.

4. Пак там. с.79.

5. Вазов, Иван. Събрани съчинения. Т.5. С., 1956. с.17.

6. Загорчинов, Стоян. Ден последен. С., 1973. с.235.

7. Талев, Димитър. Гласовете ви чувам - Съчинения. Т.6. С., 1973. с.89.

8. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Т.2. 1970. с.9.

9. Вазов, Иван. Избр. произ.Т.2. 1950. с.100.

10.Христов, Кирил. "Време и съвременници", Т.1. С., 1999. с.442.

11.Перюшо, Анри. Животът на Реноар. С., 1980. с.232.

12.Бешков, Илия. Любен Дилов. Еротика. С., 1993. с.9.

13.Константинова, Розалина. "Вярвам в безсмъртието". Интервю с Дечко Узунов. "Дечко Узунов. Памет и забрава. Сб., съставители Аделина Филева, Ирина Генова. 2003. с.206.

14.Цанева, Люба. Димитър Казаков-Нерон. Варна. 2004. с.10.

15.Славейков, Петко Р. Български притчи или ословици и характерни думи. 1972. Под.ред. на Мих.Арнаудов.

16.Франц, Мари-Луиз фон. Архетипови мотиви във вълшебните приказки. С., 2003.с.181.

17.Милев, Гео. Избр. произ. Т.2. С., 1971. с.204.

18.Славейков, Пенчо. Събрани съчинения. Т.2. 1958. с.20.

19.Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Т.2. С., 1970. с.474.

20.Вазов, Иван. "Под игото". С., 1976. с.312.

21.Хосе Ортега и Гасет. Цит. съч. с.58.

5. ПОВТОРИТЕЛНОСТTА В ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ

1. Проблематизираща повторителност.

Тя се постига от читателя тогава, когато той осъществява връзка между явленията в един текст, които имат различни характеристики, но може да се улови единството на подхода при тяхното изграждане. Съобразно това единство се откроява проблем, който става ключ за тълкуването на текста. Наглед конструрирането на тази повторителност изглежда произволна, но уникалността на всеки елемент в текста (доколкото приемаме, че няма незначещи елементи – Ю.Лотман) не изкючва, а предполага при четенето да го освободим от самотата на неговото значение, за да го пренесем и в някаква степен изместим към значенията на другите. Образно това положение може да бъде представено чрез самотата на планинския връх от разказа „Самодивски скали” на Елин Пелин – той е стремеж нагоре, но и сила отдолу. В първия случай може да пренесем значението му към небесното (връх) и в целия порядък на божествено, космическо, възвишено, митично, а в другия случай да го пренесем към земното (край) и да го означим като непостижимост, отдалеченост, отчужденост, недостъпност, страх. В кои нива на повторителност ще влезе читателят зависи от неговата нагласа. Веригата на проблематизиращата повторителност не би следвало да се мисли като йерархичност на елементите, даже е необходимо да има известно напрежение, тъй като читателят конструира тази повторителност. Той не я открива като даденост, а я разбира като възможност. Ще проследим различните варианти за постигане на тази повторителност и открояване на проблем като анализираме отделни моменти от романа „Железният светилник” на Димитър Талев.

- конструиране на повторителност чрез използване на детайл от художествения текст.

Използването на този вид повторителност с дидактическа цел има за задача да развива умението на учениците да ползват детайли от текста, за да изграждат тези или да стигат до нива на обобщителност. Първо се откроява функционалността на детайла. От романа „Железният светилник” ползваме момента, когато Султана отива в дома на Аврам Немтур, за да увери Ния, че има надежда за връзката й с Лазар. „Влязоха в добре затоплена стая с огнище, а в средата – лъснат меден мангал с цял куп жар, проблясваща ярко през тънка мрежица бяла пепел. Хубав килим „походи-поседи” покриваше половината под...” (Талев 1955:234). Интересно е названието на килима. То разкрива една цялостна философия на българина за гостоприемството. На посетителя му се дава възможност да „походи” – т.е. да огледа обстановката в стаята, да привикне към нея, да бъде оставен сам да преценява, но без да прекалява – т.е. килима се оказва и ограничителна мярка за любопитството. След което той може да „поседи”, да поведе разговор, но килима му напомня, че е временно в този дом, не бива да се застоява, за да не дотегне на домакините. Тази здравословна философия на българина му позволява да се чувства винаги добре приет в чуждия дом и спокоен за собствения си, защото знае каква е отредената мяра. Смислите, които поражда този детайл могат да се пренесат, за да се види как е постигната повторителността в романа като е използван принципа „походи-поседи” и какво се случва, ако тази норма е нарушена. Учениците трябва да открият къде се проявява този принцип в композицията и сюжета на романа и да коментират отделните моменти:

- пребиваването на Стоян при идването му в града в хана и начина, по който ханджията се отнася към него;

- влизането на Стоян в дома на Султана, отношенията между тях и мнението на обществеността;

- посещението на рилския монах в дома на Глаушеви и влиянието на монаха върху семейството;

- идването на владишкия наместник и Аврам Немтур в двора на Стоян и Султана и начина, по който са посрещнати;

- влизането на Лазар Глаушев за първи път в общината и реакцията на старите чорбаджии;

- влизането на Рафе Клинче в дома на Глаушеви и притисненията на Султана;

- влизането на Лазар в дома на Аврам Немтур и последствията от срещата;

- сватовничеството на хаджи Захария Минчев.

Всички тези форми на „походи-поседи” са знакови за развитието на сюжета и на героите в романа. Чрез тях се открояват нормите на отвореност на българския дом и приетата необходимост от затвореност, съобразно времето и обстоятелствата. В романа те са постигнати чрез ритмична повторителност ту като потребност от отваряне на дома към новото, хубавото в живота, ту като страхови проявления, подбуждащи към затвореност. Тази проблематизираща повторителност позволява не само функционално конструиране на урока, но дава и много големи възможности за характеризиране на героите. Също така тя засилва и нивата на съпоставителност, на пренасяне на смислите, на открояването на проблеми, които в досегашния тип обучение не са ясно изразени.

• 
  конструиране на повторителност чрез формулиране на читателска задача.
  

Как се осъществява този вид повторителност. Дава се читателската задача. Тъй като приехме да работим с текста на „Железният светилник”, формулираме въпроса: Открийте елементите на повторителност в осмите глави от четирите части на романа и изяснете какви проблеми поражда тя?

- в първата част осма глава представя родовата история на Султана с открояване на определена житейска философия, че ако човек загуби богатството си, може да започне отначало, но ако загуби човек – загубата остава незаличима;

- във втората част осма глава е свързана с идването на рилския монах, който благославя Глаушеви, защото са видни физическите и нравствени родови характеристики на членовете на семейството, но вече е осъзната потребността от духовност;

- в третата част чрез осма глава отново е активирана родовата памет, но като идея за календара на бедствията, който трябва да бъде преодолян чрез силата на духа и вярата в родния език и култура (разговора между Лазар Глаушев и влрадишкия намзестник);

- в четвъртата част осма глава представя идеята за рода под знака на греха и честта – съдбата на Катерина и ролята на майката.

Оказва се, че в осмите глави на романа се разкриват възлови проблеми, свързани с рода – паметта, календара, нравствеността, духа, честта, греха. Идеята за паметта се повтаря чрез различните измерения на родовия живот.

Със същия успех тази задача може да се даде и за останалите глави от романа, да се проследи повторителността на датите с оглед на формирането на идеята за календара от подреждането му чрез бедствията до осмислянето му чрез празниците и освещаване на църквата. Романът започва с годината на бедствията – 1833 и завършва с годината на празничното съзидание на храма – 1864, а това е вече цялостно преосмисляне на идеята за паметта и времето. Може да се даде задача за повторителността на плетенето – везбата и шевиците в живота на Султана и Стоян. Как Султана сплита живота си в гергефа, а Стоян пренася орнаментите, извезани на дрехите на майка му и сестра му, как светва изпраната от него риза, когато за първи път се докосва до земята в двора на хаджи Серафимовата внучка. Какво е чудото на онова вплитане, което прави Рафе Клинче в иконостаса, за да освети образа на грешницата Катерина.

Тази повторителност е една от най-важните за развитието на учениковото мислене. Необходимоста й се определя от това, че в развитието на всеки човек се осъществява пренасяне от чуждо към свое. Първоначално децата възприемат чуждата фраза, текст като нещо цялостно, което им се иска да повтарят като мисъл и като стил. Когато повтарят те се изразяват по-добре от стилова гледна точка, а когато решат да бъдат себе си, на нивото, на което са – веднага се забелязва стилов спад в начина им на изказване. Методиката все още не може да реши този проблем от гледна точка на параметрите за оценяване. Развиването на ученика чрез адаптираща повторителност позволява да се постигне плавно именно този преход от чуждо към свое. Дори гениалният импровизатор Гео Милев има по-добър стил, когато в младостта си, при обучението си в Германия, копира начина на изразяване на чужди текстове. Поетът сам признава и съзнава този процес. По-късно, когато е себе си стилът му е по-грапав, но по-впечатляващ и по-истински, защото изразява вече неговия характер и начин на мислене. Начините за осъществяването на адаптиращата повторителност трябва да бъдат съобразени с емоционалните и логически проявления на мисленето. Имаме предвид така също и дискурсивните стратегии за четене и възприемане, които са „определят от схемите на седем основни предикативни модела: Атрибутив, Причина – Следствие, Сравнение, Противопоставяне, Съпоставяне. Аналогия (сходство и различие). Обяснение” (Русев 2011:139). На основата на тези стратегии на четене ние сме определили десет варианти на адаптация на дадена мисъл, така че нивата на повторителност да изразяват и различни отношения: асоцицация, ирония, възхвала, отрицание, съмнение, обвинение, сравнение, оличностяване, неутралност, проекция. Адаптирането на чуждата мисъл на принципа на повторителността изисква да се осъществи изместване чрез допълване, преобразуване, развиване, преосмисляне на нейната същност, но без да се стига до пълна трансформация. Това се осъществява чрез въвеждане на чуждата мисъл и съотнасянето й към художествения текст. Желателно е да се използват мисли на автора, изказани по друг повод, за да бъдат откроени и различните състояние на духа.

Тъй като в този случай е изключително важен практическия резултат, ние ще онагледим този подход чрез урок за поемата „Септември” на Гео Милев.

ВАРВАРСТВО И ЦИВИЛИЗАЦИЯ В ПОЕМАТА

„СЕПТЕМВРИ” НА ГЕО МИЛЕВ

Както знаеш, аз обичам да мисля само със собствения си мозък, за да мога да наричам истините, до които идвам, мои (Гео Милев, Съчинения. Т.5. С., 2007. с.53).

Съотнесете тази мисъл на Гео Милев към себе си! Възможно ли е да премислим и преживеем битието си така, че да постигнем всички истини като свои? Животът и мисълта на другите не е ли проверена истина, от която ние можем да се ползваме?

„Аз имам големия недостатък да гледам черно – да виждам между лошото най-лошото...” (Сборникът „Сняг” – В: Милев, Гео. Съчинения. Т. 2. С., 2006. с.230).

Ако поетът е с такава емоционална нагласа, то какви ще бъдат неговите истини? Съотнесете тази мисъл към себе си! Откриването на свои истини означава ли преодоляване на нещо, което вие носите по природа или са винаги потвърждение на това, което сте като характер и емоционална нагласа?

„Аз слаб ли съм? Слаб си, казва християнството. И тук е песимизмът, и тук е моят спор с християнството. Спорът е : дали ще гледаме песимистично или оптимистично на човека и битието? Аз съм за оптимизма!... Оптимизмът: какво значи то? То значи жизнерадост! – т.е. извор на живота!”

Напълно противоположни състояние и мисъл. Къде е тогава истината? В търсенето на истината можем ли да бъдем противоречиви? Означава ли, че именно защото сами търсим истината, сме противоречиви? Противоречието твори, готово приетите истини банализират.

„Грубо. Сурово. Варварско. Българската поезия има нужда от оварваряване. От сурови сокове, в които има първобитен живот – за да й дадат живот... Но уморени от толкова много господа в изгладени и изчеткани официално-черни дрехи, толкова поети с бледи чела, миньорни погледи и устни с печална усмивка, ний желаем да видим днес варвари, хулигани, печенеги – с пламък в очите и с железни зъби. Варвари, нова раса – която да влее нова кръв на българската поезия” (Гео Милев. „Поезията на младите”).

„Варвари са тези, които не признават цялостната човешка същност на другия” (Цветан Тодоров. „Страхът от варварите” С., 2009.с.41).

„Цивилизован е този, който е в състояние да признава в пълна мяра човечността на другите” (Цв.Тодоров, с. 42).

Художествената идея за варварското и цивилизационното определя и основното противоречие в поемата „Септември”: как един народ с варварска сила и суровост, угнетен, затъпен, „без мозък”, може да постигне възкресяването на отделния човек?

І. Като имате предвид посочената по-долу мисъл на Гео Милев допълнете, преобразувайте, развийте, преосмислите нейната същност чрез:

1. Асоциация, съотнасяйки я към явленията и образите от 1 и 2 глава на поемата „Септември”.

2. Ирония, проследявайки образа на народа в 1 и 2 глава на поемата.

3. Възхвала, уточнявайки утвърждаващата идея за народа в 5 глава.
”Старата езическа душа, сурова и жестока по рождение ... чужда на проповедта за смирение, търпение и любов към врага. Онези покръствани варвари – били те германци или славяни – са разбирали само ада и неговите мъки и са бивали погълнати от един страх, страх от привидения и предчувствия, издигали са своите треперещи ръце, забравяли са грубата си природа и са оставали унесени и погълнати от религиозното съзерцание, което разтваря зениците и обтяга нервите – и захласнати в черковната музика, в която заглъхва жестокият вик за кървави победи. Но Христа тези варвари не са разумели” (Гео Милев. Модерната поезия).
ІІ. Като имате предвид посочената по-долу мисъл на Гео Милев допълнете, преобразувайте, развийте, преосмислите нейната същност чрез:

1. Отрицание, откроявайки внушенията и образа на поп Андрей в 9 глава.

2. Съмнение, осмисляйки идеята за земята в 6 глава.

3. Обвинение, проследявайки идеята за познанието в 3 и 12 глава.

1.Сравнение, проследявайки съотнасянията към древногръцката митология в глава 12.

2.Оличностяване, съотнасяйки я към собствената нагласа и възприемане на света, като се основавате на събитията от глава 11.

3. Неутралност, опитвайки се да внесете баланс между образа на народа и палачите като проследите идеята за отечеството в глава 8 и 11.

„Но все пак: всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка”.
ІV. Като имате предвид посочената по-долу мисъл на Гео Милев допълнете, преобразувайте, развийте, преосмислите нейната същност чрез:

Проекция, откроявайки идеята за слънцето, космическото и земното във 2 и 12 глава.

„Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; защото далеч е краят на света.”

Проектирайте състоянието си след урока в следната игра на думи: Оригинално е това, което е чуждо - чуждо ми е това, което е оригинално. Оригинално е само това, което не произнасям - затова мълчанието е злато!

„Азбучна истина е станало, че тая усмивка (на Мона Лиза) е колкото естествена и правдива, толкова недействителна и свръхестествена. У нея има едно велико Отвъд. Затова и не може да се отгатне как е построена. Попитали веднъж един голям художник кое е най-важно в анатомията на човека. „Кое ли? – рекъл той. – Това между пръстите”. Леонардо построява невидимото: той рисува „това между пръстите”(Райнов, Николай. Посланик на светлината. С., 2009. с.29).