Творим позиции чрез композиции

2. Защо е необходимо толкова дълго премисляне, за да се реши монахът на действие? Проследете композиционния ритъм на „мисля”! – „Мисля, че вратата на небесний рай / накъде изглеждат никой ги не знай”; Мисля, че човекът, тук на тоя свят / има един ближен, има един брат”; „Мисля, че канонът / мъчно ще направи да замлъкне стонът”; „Мисля ази още, че овчарят същ...”

Каква е разликата при използването на отрицателните форми в началната ориентация на Апостола и когато се изгражда представата за неговия характер ? – „Те нямаха власт / над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, / ни молба, ни клевета, ни болно стенанье, / не издаде в мрака туй гордо страданье!... „И той не пошушна предателска реч”... „И никое име той не спомена”. Защо е активна отрицателната форма и при възвеличаването: „Да уморят всичко, дето не умира”; „Бе не срам, а слава нова на земята”.

Чрез манастира и храма трябва да се означи времето на освобождаване от „греховния мир”, за да се стигне до „забрава”. Какво отношение има към заглавието „Епопея на забравените” стихът „тряба да забрави греховния мир” – негативна или позитивна е идеята за забравата? Ако героят забрави света, ще спаси ли себе си чрез триединството забрава - помирение – рай? Кой е забравеният?

Обяснете съвместими ли са следните елементи, свързани с възприемането и утвърждаването на религиозното!

- „манастирът тесен за мойта душа е” – отричане на възможността манастирът и храмът да бъдат духовен път към бога;

- „ и като отшелник живееше в пост” – Защо трябва да се съхрани това самоотричане у Апостола от радостите на живота? От какво е следствие – на запазена клетва към бога или потребност от поддържане на волята?

- предателят, който осквернява храма, макар че е божи служител. Не се ли разрушава идеята за църквата?

- преди да бъде изведено името Левски, Иван Вазов си служи с християнска символика, за да го означи – Дякон, Апостол. Защо църковното внушение за Левски е преди легендарното му име на водач, свързано с реални действия?

- в края на одата възвеличаването на бесилото става възможно чрез сравняването му с христовия кръст. Чрез библейската идея става възможно внушението за безсмъртието и саможертвата на Апостола.

В кои случаи композицията мълчи, а съдържанието говори?

Кои са думите, които произнася Левски? Защо Апостолът изрича думи в момента, в който е най-величав чрез мълчанието?

Какво внушава повторителността?

Как е внушена идеята за предателя?

Така изведена композицията на поемата представя следната последователност при открояване характера и делото на Апостола: прозрение, предопределеност, слово, дело, предател, смърт.

Фръкнете , песни мои, и пръснете

Дъх свеж в душите болни ил корави,

На врагове, приятели кажете:

„Поклон, от планината много здраве!”

Тази първоначална нагласа, свързана с чисто природни усещания, се съчетава със социални настроения, тъй като величието на природата констрастира с нищетата на човека. В света на природата Вазов възвестява хармоничното съществуване, което се основава на трите „не” – „не чувствам, не мисля и не страдам” (стих. „Във всемира”), но при срещата със страданието на човека трите „не”-та се преобръщат в „да” форма - да чувствам, да мисля, да страдам, за да се разбере целият ужас на духовната нищета на човека. Не е случайно, че в стихосбирката „Елате ни вижте” е поставено след творбата „Във всемира”. „Елате ни вижте” е писано в края на ХІХ век (вероятно през 1899 г.), а в началото на 90-те години (1891 г.) Вазов пише етюда „Христо Ботев”, в който критикува възрожденския поет, че определя своя народ като „православни скотове” („Моята молитва”), а така също и в „Елегия” – „с вяра в туй скотско племе”. Ето какво пише Вазов във връзка със стиховете „ комуто свещи палят / православните скотове”: „Има нещо не само безсмислено, но и подло в това грубо самооплюване; има нещо жестоко в това тържествено повтаряне на една профанация, която, за честта на Ботева, като поет и българин, би трябвало да се остави във вечна забрава”.

Само след няколко години обаче Иван Вазов потвърждава идеята на Ботев за народ, който е сближен духовно със скота – „Лежи скот и стопанин, духовно сближени”, „Човекът словесни паднал е до скота”.

От какво е наложена тази промяна във вижданията на Иван Вазов?

По какъв начин трите „Не” – „не чувствам, не мисля и не страдам”, свързани с живот сред природата се обръщат в стихотворението „Елате ни вижда” при пренасяне в света на човека в „да” – да чувствам, да мисля, да страдам?

Как започва първоначалната картина на народната нищета и страдание? Защо поетът не може да остане безучастен – „Картина плачевна душа ми покрътя”?

Каква е функцията на изреждането във втората строфа? Каква картина се изгражда чрез него? Защо връзката между човека и животното не е израз на хармония, а на духовна нищета?

Уточнете смисъла на стиха „Зла бедност!” Как бедността е преобразила човека:

- по отношение на естественото му израстване – „набърчени булки, деца застарели”;

- по отношение на препитанието – храната и нейното приготвяне като подсилване на чувството за глад;

- по отношение на еднозначното измерение на живота – единствено под знака на неволята. Как е внушена неволята? Защо единствената господарка е смъртта? – „и болести, смърт тук боравят на воля...”

- по отношение на смеха и песните. Защо е използана формата за злото, затварящо пространството – „Зло входа за смях и за песни заприщи!”? Ако картината на неволята открива тъжното настояще, то има ли в нея знаци, които показват, че хората са предопределени да живеят по този начин, че това е тяхна неизбежна съдба? Сравнете следните уточнения на бедността: „селското бедно жилище”, „зла бедност”, „бедност вековна” и ги съотнесете към стиховете „дълбока неволя” и „пак оскудия и дни окаянни”! Как е изразена чрез тях идеята за времето и човека?

Каква е знаковостта на тъмнината и нощта при изграждане представата за живота на хората? Доколко осъзнавате наличието и съществуването на друго време и пространство извън нощта? Къде е изразена идеята за кръговрата – съществува ли в този живот кръговрат? Каква е връзката на лайтмотива „Елате ни вижте” с идеята за кръговрата?

Във стихотворението „Замъкът на Заград” от същата стихосбирка – „Скитнишки песни”, Вазов изповядва социален фатализъм – „Человешките теглила / не мрат: те са без конец!” Каква философия изповядва Вазов в стихотворението „Елате ни вижте”?

За да разгърнете този въпрос, трябва да имате предвид следните уточнения:

- ако Вазов изповядва социален фатализъм, защо тогава идеалистично се обръща към властниците, с вярата, че те биха се смилили над народа си, възвръщайки своята чувствителност („вашето сърце със болка заби-ще”);

- защо се обръща към властниците за помощ, при условие, че той знае каква е тяхната чувствителност и същност – „Тържище / на шум и на фрази, богати платени”?

Какво трябва да означава тогава лайтмотива „Елате ни вижте” – израз на безизходица или породена вяра във възможното преобразяване на властта, изгубила своята добродетелност? Защо посланието към властта стои между „може би” („може би вам ще настръхнат космите!”) и „тогаз” („тогаз за народа се бихте смилили”)? От една условност „може би” как ще се породи същинско действие и преобразяване?

В откровенията си пред проф. Иван Шиманов Вазов казва за стихотворението: „Направи ми впечатление мизерният живот на селяка в балканските пущинаци, забравен от всинца ни. За жалост, краят на тоя нещастен живот не се предвижда скоро” т.е. в думите му отново прозвучава социалния фатализъм. Той отбелязва обаче и своите настроения и виждания, когато е писал стихосблирката: „В някои песни проглежда моето тогавашно песимистично настроение, плод на бурната политическа действителност, която живях една година като министър, и на душевната самотност, в която се намирах.”

В каква връзка са настроенията и състоянията на личността с начина, по който вижда и възприема света и живота около себе си? Доколко в „Елате ни вижте!” е отразена тази връзка между индивидуалната чувствителност и общественото битие?

Трети урок

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА. “КУКУВИЦА”

Композициите казват неказаното

В книгата „Дни черни и бели” Блага Димитрова и Йордан Василев отбелязват за поетическото въздействие на стихотворението „Кукувица”: „И най-голямата загадка в ядрото на тази творба: тройното „Не!”, извикано с пълен глас от жената срещу обществения порядък, срещу природата и срещу самата себе си, не носи мрачен нихилизъм, а бликащо жизнеутвърждаване. Чрез тройното „Не!” се изрича едно подчертано, свръхубедително „Да!” за истинското жизнено начало. „Не” – за всяко полусъществуване. Подразбира се „Да” – за пълното съществуване” (1993, с.21)

За да изясним тези транформации на „не” и „да” би следвало да имаме предвид, че те се основават на разбирането за живот по предопределеност и по свободен избор. Нека да проследим как са изразени те в творбата.
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ СВОБОДЕН ИЗБОР

Когато “не” е по-силно от “да”.

“няма нивга аз гнездо да свия, / рожби румени да ти отгледам”

Традицията като съдба – жената Отрицание – “не видя ли”, “не веднъж”

да се подчини на определените “не помагат”, “няма нивга”. Как се гради

порядки и представи за дом и живот, който започва с отрицание?

семейство. Защо младият човек не може да го избегне?

“Мен ме е родила сякаш веда / и ми е прокобила несрета”.

Орисването като предначертаване Прокобена е несрета, а лирическата

на живота. Внушение или героиня я осмисля чрез скиталчеството,

реалност? веселието, общуването и свободата?

Защо те минават под знака на несретата

щом са израз на свободата?

Когато “не” е сигурно “да”

“Моите очи се не наглеждат” / моите уши се не наслушват.”

Съзнание за неизбежност. Трагичен ли е финала? С какво човек

изкупва свободния си избор?

Защо избраният път се мисли като прокоба?
Когато “не” и “да” вече нямат значение.

“А кога умра, сама, в чужбина, кукувица-бродница ще стана.”

Арнаудов 1978: Арнаудов, Михаил. Психология на литературното творчество. С., Изд. Наука и изкуство.

Станев 1998: Станев, Емилиян. Крадецът на праскови. Дневник. С.,