Логистичният подход в управлението на фирмата Същност на логистиката

Логистична стратегия

Стра­те­ги­я­та за дис­т­ри­бу­ци­я­та се из­ра­зя­ва в по­е­ма­не­то на от­го­вор­ност­та за съз­да­ва­не­то и кон­т­ро­ла на сис­те­ма за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, чи­я­то цел е на­ма­ля­ва­не на раз­хо­ди­те, съ­че­та­но с по­ви­ша­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не на клиeнти­те. Стра­те­ги­чес­ки­те ре­ше­ния в та­зи об­ласт са свър­за­ни с из­г­раж­да­не на под­хо­дя­щи ка­на­ли за ре­а­ли­за­ция на про­дук­ти­те и из­вър­ш­ва­не на дей­нос­ти ка­то об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те и ма­те­ри­а­ли­те, скла­ди­ра­не, уп­рав­ле­ние на за­па­си­те и тран­с­порт. Те пря­ко вли­я­ят вър­ху пос­ти­га­не­то на оп­ре­де­ле­но­то в ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция ни­во на об­с­луж­ва­не. За ефек­тив­ност­та на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция се съ­ди по ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те, ефек­тив­ност­та на из­вър­ш­ва­ни­те дей­нос­ти в дис­т­ри­бу­ци­он­на­та сис­те­ма и раз­хо­ди­те за то­ва.

За стра­те­ги­чес­ка про­из­вод­с­т­ве­на еди­ни­ца се при­е­ма гру­па про­дук­ти, свър­за­ни от един­ни про­из­вод­с­т­ве­но-стра­те­ги­чес­ки це­ли (це­на, ка­чес­т­во, вза­и­мо­за­ме­ня­е­мост и др.). Мно­го от стра­те­ги­чес­ки­те ре­ше­ния в та­зи об­ласт пря­ко ко­рес­пон­ди­рат с ре­ше­ни­я­та в дру­ги­те фун­к­ци­о­нал­ни об­лас­ти и оказ­ват пря­ко вли­я­ние вър­ху тях. Стра­те­ги­чес­ки­те ре­ше­ния в та­зи об­ласт са свър­за­ни с: оп­ре­де­ля­не на про­из­вод­с­т­ве­ни­те мощ­нос­ти и ка­па­ци­те­та; вер­ти­кал­на­та ин­тег­ра­ция (ко­я­то е в пря­ка връз­ка с дос­тав­ки­те и мар­ке­тин­га); про­из­вод­с­т­ве­ни­те про­це­си и про­дук­то­ви­те лис­ти (свър­за­ни с про­из­вод­с­т­ве­ни­те про­це­си и мар­ке­тин­га); уп­рав­ле­ние на ка­чес­т­во­то и връз­ки­те с дос­тав­чи­ци­те. За ефек­тив­ност­та на про­из­вод­с­т­ве­на­та об­ласт мо­же да се съ­ди по по­ка­за­те­ли­те про­из­вод­с­т­ве­ни раз­хо­ди, рит­мич­ност на дос­тав­ки­те, ка­чес­т­во, гъв­ка­вост при про­ме­ни в тър­се­не­то и про­мя­на в асор­ти­мен­та на про­из­веж­да­на­та про­дук­ция.

Уп­рав­ле­ни­е­то на дос­тав­ки­те изис­к­ва из­бор на под­хо­дя­щи дос­тав­чи­ци, ус­та­но­вя­ва­не на вза­и­мо­от­но­ше­ния с тях, взе­ма­не на ре­ше­ния от­нос­но вер­ти­кал­на­та ин­тег­ра­ция и др. От съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за пос­ти­га­не­то на те­зи за­да­чи са ре­ше­ни­я­та от­нос­но се­лек­ци­я­та и раз­ви­ти­е­то на снаб­дя­ва­не­то, уп­рав­ле­ни­е­то на ка­чес­т­во­то на дос­та­вя­ни­те про­дук­ти, уп­рав­ле­ни­е­то на за­па­си­те от дос­та­ве­ни су­ро­ви­ни и ма­те­ри­а­ли, ор­га­ни­за­ци­я­та на снаб­дя­ва­не­то и др. По­ра­ди го­ля­ма­та раз­но­род­ност на фак­то­ри­те, оказ­ва­щи вли­я­ние вър­ху та­зи об­ласт, сис­те­ми­те за кон­т­рол и оцен­ка на снаб­дя­ва­не­то са спе­ци­фич­ни, а по­ка­за­те­ли­те за оцен­ка са раз­лич­ни. В обоб­щен вид би­ха мог­ли да се пред­с­та­вят по след­ния на­чин: по­ка­за­те­ли, от­на­ся­щи се до раз­хо­ди­те, до ни­во­то на об­с­луж­ва­не, до ка­чес­т­во­то и до от­но­ше­ни­я­та с дос­тав­чи­ци­те.

И най-ло­ша­та стра­те­гия е по-доб­ра от лип­са­та на та­ка­ва. Ето за­що вед­нъж въз­п­ри­е­ли оп­ре­де­ле­на стра­те­гия, фир­ми­те тряб­ва да се стре­мят це­ле­на­со­че­но към ней­на­та ре­а­ли­за­ция, ка­то мо­би­ли­зи­рат всич­ки уси­лия и ре­сур­си за то­ва.

Про­це­сът на ре­а­ли­за­ция на стра­те­ги­я­та се нуж­дае от наб­лю­де­ние и кон­т­рол. Чрез сис­тем­но­то по­лу­ча­ва­не на ин­фор­ма­ция за хо­да на из­вър­ш­ва­ни­те дейс­т­вия ме­ни­д­жъ­ри­те фо­ку­си­рат вни­ма­ни­е­то си вър­ху сте­пен­та на из­пъл­не­ние на взе­ти­те ре­ше­ния. Кон­т­ро­лът по­каз­ва до­кол­ко по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти ко­рес­пон­ди­рат с из­б­ра­ни­те край­ни це­ли. Той е сред­с­т­во за оцен­ка на пра­вил­ност­та на дейс­т­ви­я­та, пред­п­ри­е­ма­ни за пос­ти­га­не­то на же­ла­ни­те ре­зул­та­ти, и за на­на­ся­не­то на ко­рек­ции, ко­га­то то­ва се на­ла­га. Стра­те­ги­я­та е мост от ми­на­ло­то към бъ­де­ще­то. Кон­т­ро­лът до­каз­ва, че стра­те­ги­чес­ки­те ре­ше­ния са взе­ти в не­об­хо­ди­ма­та пер­с­пек­ти­ва и се раз­п­рос­ти­рат вър­ху ево­лю­ци­я­та на фир­ма­та.

5. Дис­т­ри­бу­ци­я­та във фир­ме­но­то уп­рав­ле­ние
По­нас­то­я­щем все по­ве­че сто­пан­с­ки ръ­ко­во­ди­те­ли осъз­на­ват зна­че­ни­е­то на дис­т­ри­бу­ци­я­та за ус­пе­ха на тех­ни­те кор­по­ра­тив­ни стра­те­гии. Ус­пеш­на­та дис­т­ри­бу­ция им по­ма­га да пре­вър­нат ед­на дей­ност, тра­ди­ци­он­но смя­та­на за фун­к­ция по об­с­луж­ва­не­то, в стра­те­ги­чес­ко сред­с­т­во, доп­ри­на­ся­що зна­чи­тел­но за по­ви­ша­ва­не на па­зар­ния дял и рен­та­бил­ност­та. За да се изяс­ни ро­ля­та на дис­т­ри­бу­ци­я­та за ус­пе­ха на фир­ме­но­то уп­рав­ле­ние, по­ма­га и кон­цеп­ци­я­та за стой­нос­т­на­та ве­ри­га, спо­ред ко­я­то всич­ки ос­нов­ни дей­нос­ти (снаб­дя­ва­не, опе­ра­ции, дис­т­ри­бу­ция, мар­ке­тинг и про­даж­би, об­с­луж­ва­не), как­то и спо­ма­га­тел­ни­те (фир­ме­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, ор­га­ни­за­ция, хо­ра, ме­то­ди, сис­те­ми и тех­но­ло­гии), до­ба­вят стой­ност към пър­во­на­чал­на­та стой­ност на про­дук­ти­те. Дис­т­ри­бу­ци­я­та на­соч­ва и дос­та­вя фи­зи­чес­ки про­дук­та до не­го­ви­те пот­ре­би­те­ли. Сле­до­ва­тел­но тя има пря­ко от­но­ше­ние към “съз­да­ва­не­то на пот­ре­би­те­ли­те”, удов­лет­во­ря­ва­не­то на пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не и под­дър­жа­не­то в край­на смет­ка на ор­га­ни­за­ци­он­но-ико­но­ми­чес­ка­та ус­той­чи­вост на фир­ма­та в кон­ку­рен­т­на­та па­зар­на сре­да.

Удов­лет­во­ря­ва­не­то на пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не с про­дук­ти от оп­ре­де­ле­на но­мен­к­ла­ту­ра, обем и ка­чес­т­во, вре­ме и мяс­то на дос­тав­ки­те, из­веж­да на пре­ден план при­ла­га­не­то на но­ви, по-ефи­кас­ни ме­то­ди за из­с­лед­ва­не на па­за­ра и тър­се­не­то на пъ­ти­ща за ак­ти­ви­зи­ра­не на пот­ре­би­тел­с­кия ин­те­рес. Имен­но та­ка­ва въз­мож­ност пред­ла­га ло­гис­тич­ни­ят под­ход, кой­то съ­дейс­т­ва за фир­ме­ния ус­пех не чрез за­ви­се­щи от це­ни­те фак­то­ри, а чрез по­ви­ша­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те и ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не на про­це­си­те, свър­за­ни с ор­га­ни­за­ци­я­та и осъ­щес­т­вя­ва­не­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция.

Ло­гис­ти­ка­та на фир­ма­та мо­же да се раз­г­ле­да ка­то сис­те­ма от вза­и­мнос­вър­за­ни и за­ви­се­щи ед­на от дру­га уп­рав­лен­с­ки фун­к­ции, ко­и­то оси­гу­ря­ват пла­ни­ра­не­то, ор­га­ни­зи­ра­не­то, из­пъл­не­ни­е­то и кон­т­ро­ла на всич­ки дей­нос­ти, свър­за­ни със снаб­дя­ва­не­то, опе­ра­тив­но­то уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес и об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те (фи­г. 1.14). Ка­то сис­те­ма ло­гис­ти­ка­та на фир­ма­та има след­ни­те по-важ­ни ха­рак­те­рис­ти­ки:

 тя се със­тои от от­дел­ни фун­к­ции, ко­и­то са вза­и­мнос­вър­за­ни и за­ви­си­ми ед­на от дру­га в рам­ки­те на сис­те­ма­та;

 сис­те­ма­та и със­тав­ни­те й фун­к­ции имат об­ща целпро­дук­ти­те да се дос­та­вят на оп­ре­де­ле­но мяс­то в оп­ре­де­ле­но вре­ме, ко­ли­чес­т­во и ка­чес­т­во, за да се за­до­во­лят пот­реб­нос­ти­те, ка­то се пос­тиг­не мак­си­мал­на из­го­да от фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на сис­те­ма­та ка­то ця­ло;

 вся­ка фун­к­ция на сис­те­ма­та от своя стра­на пред­с­тав­ля­ва съв­куп­ност от вза­и­мнос­вър­за­ни и вза­и­мно­за­ви­си­ми дей­нос­ти, ко­е­то поз­во­ля­ва тя да се раз­г­леж­да ка­то под­сис­те­ма в рам­ки­те на сис­те­ма­та;

 сис­те­ма­та е от­во­ре­на и съ­щес­т­ву­ва в ди­на­мич­ни­те ус­ло­вия на об­к­ръ­жа­ва­ща­та я сре­да.

Връз­ки­те меж­ду под­сис­те­ми­те на ло­гис­ти­ка­та на фир­ма­та и тех­ни­те със­тав­ни дей­нос­ти са ма­те­ри­ал­ни и ин­фор­ма­ци­он­ни. Ма­те­ри­ал­ни­те (фи­зи­чес­ки­те) връз­ки са по по­вод дви­же­ни­е­то на ком­п­лек­ту­ва­щи из­де­лия, су­ро­ви­ни и ма­те­ри­а­ли към про­из­во­ди­те­ли­те и на по­то­ци­те от го­то­ви про­дук­ти от тях до край­ни­те пот­ре­би­те­ли. Ин­фор­ма­ци­он­ни­те връз­ки в ло­гис­тич­на­та сис­те­ма на фир­ма­та съз­да­ват ус­ло­вия за пос­тъп­ва­не­то, об­ра­бот­ка­та, пре­да­ва­не­то и из­пол­з­ва­не­то на нуж­ни­те за уп­рав­ле­ни­е­то дан­ни от­нос­но по­куп­ко-про­даж­би­те, тър­се­не­то по вид, ко­ли­чес­т­во, вре­ме и мяс­то, със­то­я­ни­е­то на за­па­си­те и про­дук­то­ви­те на­лич­нос­ти, мес­то­по­ло­же­ни­е­то на дос­тав­чи­ци­те, пла­ни­ра­не­то на по­ръч­ки­те и др.

Ва­ри­ан­т­ни­ят ха­рак­тер на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти е ти­пи­чен и за про­миш­ле­ни­те и за тър­гов­с­ки­те фир­ми. Ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция се гра­ди вър­ху на­ли­чи­е­то на ва­ри­ан­ти, от ко­и­то тряб­ва да се из­бе­ре то­зи, кой­то в най-го­ля­ма сте­пен оси­гу­ря­ва це­ли­те на фир­ма­та по пъ­тя на най-пъл­но­то за­до­во­ля­ва­не пот­реб­нос­ти­те на кли­ен­ти­те и из­в­ли­ча­не­то на мак­си­мал­ния ефект от за­ме­ня­е­мост­та на ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди. От та­зи глед­на точ­ка ло­гис­ти­ка­та ка­то кон­цеп­ция за стра­те­ги­чес­ко и так­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние на фир­ма­та се ба­зи­ра на ико­но­ми­ко-ма­те­ма­ти­чес­ки­те ме­то­ди и мо­де­ли. Те­о­ре­тич­ни­те ос­но­ви, вър­ху ко­и­то се гра­дят ло­гис­тич­ни­те ме­то­ди, спо­со­би и тех­ни­ки за уп­рав­ле­ние на фир­ма­та са: те­о­ри­я­та за уп­рав­ле­ние на за­па­си­те; те­о­ри­я­та на ма­со­во­то об­с­луж­ва­не; те­о­ри­я­та за уп­рав­ле­ние на тран­с­пор­та; те­о­ри­я­та на иг­ри­те; оп­ти­ми­за­ци­он­ни­те ме­то­ди и мо­де­ли и др.

От­п­рав­на точ­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та на дис­т­ри­бу­ци­я­та на фир­ма­та е ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те, а ос­нов­на­та й цел е да съз­да­де вре­ме­ва и прос­т­ран­с­т­ве­на по­лез­ност на про­дук­ти­те за пот­реб­ле­ние при ми­ни­мал­ни об­що­сис­тем­ни раз­хо­ди. Имен­но то­ва от­ли­ча­ва дис­т­ри­бу­ци­я­та от мар­ке­тин­га и не­пос­ред­с­т­ве­на­та тър­го­вия, чрез ко­и­то се съз­да­ва по­лез­ност­та на при­те­жа­ни­е­то. Фи­зи­чес­ко­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на дис­т­ри­бу­ци­я­та, мар­ке­тин­га и тър­го­ви­я­та (по­куп­ко-про­даж­ба­та) се пре­доп­ре­де­ля от спе­ци­фич­ни­те дей­нос­ти, ко­и­то те уп­рав­ля­ват (фиг. 1.15).

В съв­ре­мен­ни­те ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия фир­ме­ни­те проб­ле­ми не мо­гат да бъ­дат ре­ша­ва­ни чрез епи­зо­дич­ни ре­ше­ния и по из­жи­вял вре­ме­то си на­чин на мис­ле­не. Ето за­що дис­т­ри­бу­ци­он­на­та стра­те­гия на фир­ма­та тряб­ва да бъ­де част от фир­ме­на­та стра­те­гия, ка­то я кон­к­ре­ти­зи­ра по от­но­ше­ние на об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те, дос­тав­ки­те на про­дук­ти­те и опе­ра­тив­но­то оси­гу­ря­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­но-дис­т­ри­бу­ци­он­ния про­цес.

Яс­но­та­та по от­но­ше­ние на въз­п­ри­е­ма­не­то на про­дук­ти­те на фир­ма­та, очак­ва­ни­те по­ръч­ки, дейс­т­ви­я­та на кон­ку­рен­ти­те и из­ме­не­ни­я­та в па­зар­на­та ко­нюн­к­ту­ра е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за пла­ни­ра­не на тех­но­ло­гич­ни­те и про­дук­то­ви­те ино­ва­ции. Вза­и­мнос­вър­за­но­то уп­рав­ле­ние на до­хо­ди­те, про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та на про­дук­ци­я­та съз­да­ва не­об­хо­ди­ми­те пред­пос­тав­ки за ор­га­ни­за­ци­он­на и ико­но­ми­чес­ка ус­той­чи­вост на фир­ма­та.

По­я­ва­та и бър­зо­то нав­ли­за­не в прак­ти­ка­та на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция ко­рес­пон­ди­ра с оп­ре­де­лен етап от ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие и е свър­за­но с не­об­хо­ди­мост­та от ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци. Та­зи не­об­хо­ди­мост е про­дик­ту­ва­на от обек­тив­ни про­це­си в раз­ви­ти­е­то на све­тов­на­та ико­но­ми­ка, ко­и­то до­ве­до­ха до пов­се­мес­т­но­то прев­ръ­ща­не на па­за­ра от “па­зар на про­да­ва­ча”, при кой­то сил­на­та стра­на е про­из­во­ди­те­лят (дос­тав­чи­кът), в “па­зар на ку­пу­ва­ча”, при кой­то ус­ло­ви­я­та се дик­ту­ват от пот­ре­би­те­ли­те (кли­ен­ти­те). Съв­ре­мен­ни­ят па­зар се ха­рак­те­ри­зи­ра с из­к­лю­чи­тел­но ди­на­мич­но и взис­ка­тел­но тър­се­не. В ре­зул­тат на на­си­ща­не­то на па­за­ра и за­си­ле­на­та кон­ку­рен­ция ку­пу­ва­чи­те при­е­мат ви­со­ко­то ка­чес­т­во и уме­ре­ни­те це­ни ка­то не­що ес­тес­т­ве­но. Ето за­що оп­ре­де­ля­що зна­че­ние при взе­ма­не­то на ре­ше­ние за по­куп­ка при­до­би­ват ус­ло­ви­я­та на дос­тав­ка и пред­ла­га­но­то рав­ни­ще на об­с­луж­ва­не, ко­е­то оз­на­ча­ва, че дос­тав­чи­ци­те тряб­ва да са в със­то­я­ние не са­мо да про­из­веж­дат и пред­ла­гат ви­со­ко­ка­чес­т­ве­на про­дук­ция на ат­рак­тив­ни це­ни, но и да бъ­дат на па­за­ра там и то­га­ва, къ­де­то и ко­га­то въз­ник­ва тър­се­не­то на тех­ни­те про­дук­ти. По то­зи на­чин, съв­сем ес­тес­т­ве­но, уда­ре­ни­е­то във фир­ме­на­та дей­ност се пре­на­ся от про­из­вод­с­т­во­то и мар­ке­тин­га (без те да се пре­неб­рег­ват) към ло­гис­ти­ка­та ка­то ця­ло и към дис­т­ри­бу­ци­я­та ка­то ней­на за­вър­ш­ва­ща фа­за в час­т­ност.

Ре­ди­ца фак­то­ри доп­ри­на­сят за на­рас­т­ва­що­то зна­че­ние на дис­т­ри­бу­ци­я­та. Ня­кои от тях са свър­за­ни с ефи­кас­ност­та на дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те дей­нос­ти и за­ло­же­ния в тях по­тен­ци­ал, дру­гис уве­ли­ча­ва­що­то се при­ло­же­ние на ло­гис­тич­ни­те тех­но­ло­гии, тре­тис на­си­ща­не­то на па­за­ра и по­ви­ша­ва­не­то на изис­к­ва­ни­я­та към рав­ни­ще­то на об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те.

Ана­ли­зът по­каз­ва, че из­меж­ду най-важ­ни­те тен­ден­ции, обус­ла­вя­щи на­рас­т­ва­що­то зна­че­ние на дис­т­ри­бу­ци­я­та в све­то­вен ма­щаб, са:

 гло­ба­ли­за­ци­я­та на биз­не­са;

 ин­тен­зи­фи­ка­ци­я­та на про­дук­то­ви­те и тех­но­ло­гич­ни­те ино­ва­ции;

 ди­вер­си­фи­ка­ци­я­та на про­из­вод­с­т­во­то;

 ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та на про­дук­ти­те;

 из­чер­п­ва­не­то на от­дел­ни ви­до­ве ре­ги­о­нал­ни и ло­кал­ни ре­сур­си;

 ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на меж­ду­на­род­на­та па­зар­на сре­да;

 раз­ви­ти­е­то на ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии;

 про­ме­ни­те в ес­тес­т­во­то на за­е­тост­та.

Гло­ба­ли­за­ция на биз­не­сана­ми­ра из­раз в раз­ши­ря­ва­не­то на раз­лич­ни­те фор­ми на ко­о­пе­ри­ра­не (сме­се­ни пред­п­ри­я­тия, пред­п­ри­е­ма­чес­ки мре­жи, суб­кон­т­рак­тор­ни про­миш­ле­ни, снаб­ди­тел­ни, дис­т­ри­бу­ци­он­ни или друг вид стра­те­ги­чес­ки ве­ри­ги) и в про­ник­ва­не­то и ди­фу­зи­я­та на ино­ва­ции и тех­но­ло­гии в раз­лич­ни ре­ги­о­ни на све­та в зна­чим ма­щаб. По то­зи на­чин все по­ве­че мул­ти­на­ци­о­нал­ни ико­но­ми­чес­ки гру­пи­ров­ки гу­бят сво­я­та на­ци­о­нал­на иден­тич­ност и се прев­ръ­щат в гло­бал­ни, пре­о­до­ля­вай­ки та­ка по­ли­ти­чес­ки и дру­ги гра­ни­ци при осъ­щес­т­вя­ва­не­то на своя биз­нес. Тряб­ва да се от­бе­ле­жи, че от на­ча­ло­то на 80-те го­ди­ни фи­нан­си­те съ­що по­каз­ват тен­ден­ция на гло­ба­ли­за­ция. Все по­ве­че се раз­ши­ря­ва па­за­рът на цен­ни кни­жа, ди­вер­си­фи­ци­рат се из­точ­ни­ци­те на за­е­мен ка­пи­тал, раз­ши­ря­ва се т.нар. не­ви­дим ек­с­порт (ус­лу­ги, не­тър­гов­с­ки тран­с­фе­ри на ка­пи­та­ли и до­хо­ди от зад­г­ра­нич­ни ак­ти­ви). Всич­ко то­ва во­ди до не­и­мо­вер­но раз­ви­тие и за­дъл­бо­ча­ва­не на ин­тег­ра­ци­я­та меж­ду фир­ми от раз­лич­ни стра­ни и ре­ги­о­ни на све­та. Не би­ва да се из­пус­ка от вни­ма­ние и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­ции под­по­ма­гат раз­ви­ти­е­то на мес­т­на­та ико­но­ми­ка, но съ­щев­ре­мен­но с то­ва уве­ли­ча­ват ней­на­та за­ви­си­мост. Вза­им­но­то про­ник­ва­не на ка­пи­та­ли и соб­с­т­ве­ност по­раж­да не­об­хо­ди­мост­та от съв­мес­тен ме­ни­д­ж­мънт на ма­те­ри­ал­ни­те, фи­нан­со­ви­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци, ко­е­то е свър­за­но с из­пол­з­ва­не­то на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция.

Гло­ба­ли­за­ци­я­та на биз­не­са раз­к­ри­ва ши­ро­ки въз­мож­нос­ти за снаб­дя­ва­не и дис­т­ри­бу­ция и при­нуж­да­ва фир­ми­те, не­за­ви­си­мо от тях­но­то мес­то­по­ло­же­ние, да се съ­об­ра­зя­ват със све­тов­ни­те изис­к­ва­ния и пра­ви­ла. Поч­ти из­к­лю­че­ния са ве­че стра­ни­те, в ко­и­то мес­т­ни­те фир­ми са за­щи­те­ни от вън­ш­на­та кон­ку­рен­ция чрез про­тек­ци­о­нис­тич­ни ба­ри­е­ри, да­нъч­ни пре­фе­рен­ции, об­лек­че­ни ус­ло­вия на кре­ди­ти­ра­не и др. То­ва оз­на­ча­ва, че фир­ма­та, ко­я­то не мо­же да пред­ло­жи ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те с ми­ни­мал­ни раз­хо­ди, ще бъ­де из­т­лас­ка­на от па­за­ра от дру­ги фир­ми, вклю­чи­тел­но и от чуж­дес­т­ран­ни та­ки­ва, ко­и­то са спо­соб­ни да нап­ра­вят то­ва.

Ин­тен­зи­фи­ка­ция на про­дук­то­ви­те и тех­но­ло­гич­ни­те ино­ва­циив стре­ме­жа си да за­па­зят во­де­щи­те си по­зи­ции и да про­ти­вос­то­ят ус­пеш­но на кон­ку­рен­ци­я­та ви­со­ко­раз­ви­ти­те в тех­но­ло­гич­но от­но­ше­ние фир­ми про­ек­ти­рат, раз­ра­бот­ват и ре­а­ли­зи­рат про­дук­ти и тех­но­ло­гии пре­дим­но със соб­с­т­ве­ни си­ли. Те не би­ха мог­ли да пра­вят то­ва, ако не са със­ре­до­то­чи­ли в сво­и­те струк­ту­ри дос­та­тъч­но ин­те­лек­ту­а­лен по­тен­ци­ал, от ед­на стра­на, и ако не са ус­та­но­ви­ли трай­ни вза­и­мо­от­но­ше­ния с те­зи, ко­и­то им дос­та­вят ма­те­ри­ал­ни ре­сур­си, и с те­зи, ко­и­то ку­пу­ват тех­ни­те про­дук­ти и ноу-хау, от дру­га стра­на. Крат­ки­ят жиз­нен ци­къл на про­дук­ти­те и тех­но­ло­ги­и­те се от­ра­зя­ва на кон­фи­гу­ра­ци­я­та на снаб­ди­тел­ни­те и дис­т­ри­бу­тор­с­ки­те мре­жи. Всич­ко то­ва по­раж­да не­об­хо­ди­мост­та от съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на из­к­лю­чи­тел­но гъв­ка­ви ло­гис­тич­ни ве­ри­ги, ко­и­то да тран­с­фе­ри­рат опит, въз­мож­нос­ти, ма­те­ри­а­ли и про­дук­ти меж­ду сът­руд­ни­че­щи­те си чрез тях ико­но­ми­чес­ки су­бек­ти. Не без зна­че­ние е и то­тал­но­то уп­рав­ле­ние на ка­чес­т­во­то, ко­е­то е не­от­ме­нен еле­мент на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция и важ­но ус­ло­вие за ус­пеш­на дис­т­ри­бу­ция.

Ди­вер­си­фи­ка­ция на про­из­вод­с­т­во­товсе по­ве­че фир­ми в све­та под на­тис­ка на кон­ку­рен­ци­я­та и па­за­ра раз­ви­ват па­ра­лел­но с ос­нов­на­та си дей­ност и дру­ги дей­нос­ти. То­ва те пра­вят с цел да ба­лан­си­рат и ком­пен­си­рат ре­зул­та­ти­те от из­вър­ш­ва­не­то на ед­ни дей­нос­ти чрез нав­ли­за­не­то в дру­ги, чес­то про­ти­во­по­лож­ни на пър­ви­те. За­то­ва, раз­би­ра се, се изис­к­ва гъв­ка­вост, раз­ши­ря­ва­не на но­мен­к­ла­ту­ра­та на про­из­веж­да­ни­те про­дук­ти и из­вър­ш­ва­ни­те ус­лу­ги, съв­ре­ме­нен ме­ни­д­ж­мънт, вза­и­мо­за­ме­ня­е­мост на ра­бот­ни­ци и спе­ци­а­лис­ти, ин­фор­ма­ци­он­на об­вър­за­ност меж­ду струк­тур­ни­те еле­мен­ти на фир­ма­та, ра­ци­о­нал­но из­г­ра­де­ни снаб­ди­тел­ни и дис­т­ри­бу­тор­ски мре­жи и т.н. Ло­гис­ти­ка­та под­по­ма­га опе­ра­тив­но­то уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та и съ­дейс­т­ва за под­дър­жа­не­то на ста­бил­ни връз­ки и вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду от­дел­ни­те фун­к­ци­о­нал­но-струк­тур­ни зве­на на ико­но­ми­чес­ки­те гру­пи­ров­ки с па­за­ра.

Ди­фе­рен­ци­а­ция на про­дук­ти­тево­ди до стре­меж към пос­ти­га­не­то на осо­бе­ни свойс­т­ва, спе­ци­фи­чен стил, ди­зайн и уни­кал­ност на про­дук­та, съ­че­та­ни с дис­т­ри­бу­тор­на сис­те­ма, пред­ла­га­ща по-доб­ри ус­ло­вия на по­ръч­ка и дос­тав­ка, про­даж­ба и сер­виз в срав­не­ние с кон­ку­рен­ти­те. Съ­щев­ре­мен­но с то­ва ус­лож­ня­ва­не­то и ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та на про­дук­ти­те за­дъл­бо­ча­ва про­це­си­те на спе­ци­а­ли­за­ция и ко­о­пе­ри­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то. От­тук и не­об­хо­ди­мост­та от син­х­ро­ни­зи­ра­не­то и ко­ор­ди­ни­ра­не­то на дей­нос­ти­те на мно­жес­т­во фир­ми, учас­т­ва­щи в съз­да­ва­не­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та на про­дук­ти­те.

Скъ­ся­ва­не­то на жиз­не­ния ци­къл на про­дук­ти­те пра­ви неп­ри­ло­жи­ми тра­ди­ци­он­ни­те ме­то­ди за оси­гу­ря­ва­не на ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те чрез съз­да­ва­не­то на дос­та­тъч­но за­па­си в раз­лич­ни­те фа­зи на про­ти­ча­не на ма­те­ри­ал­ния по­токснаб­дя­ва­не, про­из­вод­с­т­во и дис­т­ри­бу­ция, тъй ка­то се уве­ли­ча­ва не­и­мо­вер­но рис­кът от мо­рал­но ос­та­ря­ва­не как­то на не­ре­а­ли­зи­ра­ни­те го­то­ви про­дук­ти, та­ка и на за­па­си­те от ма­те­ри­а­ли и ком­по­нен­ти, от ко­и­то те се съз­да­ват. Из­ме­не­ни­те ус­ло­вия изис­к­ват при­ло­же­ни­е­то на ло­гис­тич­ни­те ме­то­ди и под­хо­ди за пред­ла­га­не на доб­ро об­с­луж­ва­не с ми­ни­мал­ни за­па­си.

Из­чер­п­ва­не на от­дел­ни ви­до­ве ре­ги­о­нал­ни и ло­кал­ни ре­сур­сивли­я­ни­е­то на то­зи фак­тор е свър­за­но с тър­се­не­то на но­ви ал­тер­на­тив­ни из­точ­ни­ци на ма­те­ри­ал­ни ре­сур­си, тях­но­то раз­ра­бот­ва­не, пре­мес­т­ва­не­то на про­из­вод­с­т­ва в бли­зост до тях и из­г­раж­да­не­то на но­ви снаб­ди­тел­ни ве­ри­ги и дис­т­ри­бу­тор­ни мре­жи за раз­п­рос­т­ра­не­ние.

Ли­бе­ра­ли­за­ция на меж­ду­на­род­на­та па­зар­на сре­давсе по­ве­че се уед­нак­вя­ва за­ко­но­да­тел­с­т­во­то в стра­ни­те от Ев­ро­па и све­та. По­ви­ша­ва се бро­ят на меж­ду­дър­жав­ни­те и меж­ду­на­род­ни­те ек­с­пор­т­ни, тран­с­пор­т­ни, про­из­вод­с­т­ве­ни, тър­гов­с­ки, мит­ни­чес­ки и дру­ги съг­ла­ше­ния, улес­ня­ва­щи раз­мя­на­та на ноу-хау, тех­но­ло­гии, ма­ши­ни, съ­о­ръ­же­ния, про­дук­ти и т.н.

Раз­ви­тие на ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гиичрез тях се уп­рав­ля­ват мно­го по-ус­пеш­но ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци и про­дук­то­ви­те за­па­си, улес­ня­ват се ре­ше­ни­я­та за ко­ли­чес­т­во­то на про­из­веж­да­на­та про­дук­ция и за ней­на­та ре­а­ли­за­ция. Те­зи слож­ни уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния обик­но­ве­но се взи­мат с по­мощ­та на съв­ре­мен­ни ком­пю­тър­ни сис­те­ми, спо­соб­ни да из­чис­ля­ват, съ­пос­та­вят и аран­жи­рат хи­ля­ди въз­мож­ни ва­ри­ан­ти.

Про­ме­ни в ес­тес­т­во­то на за­е­тост­татен­ден­ци­я­та в то­ва от­но­ше­ние е на уве­ли­ча­ва­не броя на за­е­ти­те в сфе­ра­та на ус­лу­ги­те. Та­ка нап­ри­мер ако през 50-те го­ди­ни в САЩ те са ед­ва 40%, то по­нас­то­я­щем то­зи про­цент се доб­ли­жа­ва до 90. Как­то ве­че от­бе­ля­зах­ме, тър­го­ви­я­та с ус­лу­ги през пос­лед­ни­те го­ди­ни рас­те с мно­го по-бър­зи тем­по­ве, от­кол­ко­то тър­го­ви­я­та с про­миш­ле­ни про­дук­ти. Мит­ни­чес­ко­то об­с­луж­ва­не, тран­с­пор­тът и спе­ди­ци­я­та, ек­с­пор­т­но-им­пор­т­ни­те съг­ла­ше­ния, об­ра­бот­ва­не­то на то­ва­ри­те в кар­го цен­т­ро­ве­те, тер­ми­на­ли­те, скла­до­ви­те ба­зи, елек­т­рон­на­та тър­го­вия и дос­тав­ки­те “точ­но нав­ре­ме” пог­лъ­щат все по-го­ля­ма част от ра­бот­на­та ръ­ка. Из­вър­ш­ва­не­то на ус­лу­ги­те изис­к­ва опе­ра­тив­ност и ин­фор­ми­ра­ност, ко­ор­ди­на­ция и син­х­ро­ни­за­циячер­ти, при­съ­щи на ло­гис­тич­ния ме­ни­д­ж­мънт.

Съв­мес­т­но­то вли­я­ние на по­со­че­ни­те фак­то­ри обус­ла­вя не­об­хо­ди­мост­та от при­ло­же­ни­е­то на ло­гис­тич­ни­те прин­ци­пи и под­хо­ди във фир­ме­но­то уп­рав­ле­ние. Осъз­на­ва­не­то на “це­на­та” на ус­пеш­на­та дис­т­ри­бу­ция и ре­зер­ви­те, ко­и­то се съ­дър­жат в нея за по­ви­ша­ва­не на ефек­тив­ност­та и кон­ку­рен­т­ос­по­соб­ност­та, са от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за раз­ви­ти­е­то и прос­пе­ри­те­та на фир­ми­те.
Зак­лю­че­ния и из­во­ди
Ло­гис­ти­ка­та е на­у­ка за ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци. Фа­зи­те на ло­гис­тич­ния про­цес са снаб­дя­ва­не, опе­ра­тив­но уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ция. Тях­но­то ком­би­ни­ра­но уп­рав­ле­ние се прев­ръ­ща в ед­на от ос­нов­ни­те ком­пе­тен­ции на съв­ре­мен­на­та фир­ма.

Ло­гис­ти­ка­та си пос­та­вя за цел ця­лос­т­но из­г­раж­да­не на сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на снаб­ди­тел­ни­те, тран­с­пор­т­ни­те, скла­до­во-ма­ни­пу­ла­ци­он­ни­те и всич­ки дру­ги ос­нов­ни и спо­ма­га­тел­ни ло­гис­тич­ни дей­нос­ти чрез оси­гу­ря­ва­не на прос­т­ран­с­т­ве­на и вре­ме­ва по­лез­ност на про­дук­та, по­ви­ша­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те и ми­ни­ми­зи­ра­не на об­щи­те ло­гис­тич­ни раз­хо­ди.

Сис­тем­ни­ят под­ход в уп­рав­ле­ни­е­то, кой­то е за­ло­жен в ос­но­ва­та на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция, пре­по­ръч­ва раз­г­леж­да­не­то не са­мо на фир­ма­та, но и на вся­ка дру­га ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра ка­то сис­те­ма. Ло­гис­тич­на­та сис­те­ма съ­е­ди­ня­ва най-важ­ни­те про­це­си на про­из­вод­с­т­во­то и пот­реб­ле­ни­е­то. Ло­гис­ти­ка­та ко­ор­ди­ни­ра и син­х­ро­ни­зи­ра дей­нос­ти­те на всич­ки зве­на в ед­на ло­гис­тич­на сис­те­ма с цел ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не на дейс­т­ви­е­то на ця­ла­та сис­те­ма. Тя се стре­ми да пре­о­до­ля­ва раз­ли­чи­я­та в ор­га­ни­за­ци­я­та на вхо­дя­щи­те, вът­реш­ни­те, из­хо­дя­щи­те и об­рат­ни­те ма­те­ри­ал­ни по­то­ци чрез тър­се­не на об­щи ре­ше­ния за ця­ла­та сис­те­ма и на­ла­га раз­г­леж­да­не на от­дел­ни­те еле­мен­ти на ло­гис­тич­ния про­цес в тях­на­та вза­им­на връз­ка и обус­ло­ве­ност.

Дис­т­ри­бу­ци­я­та е за­вър­ш­ва­ща фа­за на ло­гис­тич­ния про­цес, ко­я­то ма­те­ри­а­ли­зи­ра нап­ра­ве­ни­те уси­лия и пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти в пред­шес­т­ва­щи­те две фа­зиснаб­дя­ва­не и опе­ра­тив­но уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то. Ето за­що ней­на­та ор­га­ни­за­ция и уп­рав­ле­ние са от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за пос­ти­га­не­то на же­ла­ния ефект от фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма. Осъ­щес­т­вя­ва­не­то на дис­т­ри­бу­ци­я­та е свър­за­но с из­г­раж­да­не­то на ор­га­ни­за­ци­он­ни струк­ту­ри, през ко­и­то да пре­ми­на­ват про­дук­ти­те по пъ­тя им от про­из­во­ди­те­ли­те до пот­ре­би­те­ли­те и с из­вър­ш­ва­не­то на ком­п­лекс от дей­нос­ти по об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те, скла­ди­ра­не, уп­рав­ле­ние на за­па­си­те, тран­с­пор­ти­ра­не, опа­ко­ва­не и ин­фор­ма­ци­он­но оси­гу­ря­ва­не. На­ми­ра­не­то на оп­ти­мал­ни ре­ше­ния в та­зи на­со­ка е пред­пос­тав­ка за по­доб­ря­ва­не на от­но­ше­ни­я­та меж­ду про­из­вод­с­т­во­то и па­за­ра, ус­ко­ря­ва­не на дос­тав­ки­те и ми­ни­ми­зи­ра­не на раз­хо­ди­те за тях, на­рас­т­ва­не на при­хо­ди­те от про­даж­би­те и по­ви­ша­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те.

Стра­те­ги­чес­ки­те уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния са не­ми­ну­е­мо свър­за­ни с при­ла­га­не­то на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция. Ло­гис­тич­на­та стра­те­гия най-чес­то се из­ра­зя­ва чрез стре­ме­жа за дос­та­вя­не на точ­ния про­дукт на точ­но­то мяс­то и вре­ме в точ­но­то ко­ли­чес­т­во с точ­на­та це­на за точ­ния кли­ент при ми­ни­мал­ни за то­ва раз­хо­ди. Дис­т­ри­бу­ци­он­на­та стра­те­гия се из­ра­зя­ва в по­е­ма­не­то на от­го­вор­ност­та за съз­да­ва­не­то и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на сис­те­ма за фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция, чи­я­то цел е на­ма­ля­ва­не на раз­хо­ди­те, съ­че­та­но с по­ви­ша­ва­не ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те. По­нас­то­я­щем все по­ве­че сто­пан­с­ки ръ­ко­во­ди­те­ли осъз­на­ват зна­че­ни­е­то на ло­гис­ти­ка­та за ус­пе­ха на тех­ни­те кор­по­ра­тив­ни стра­те­гии.

Ло­гис­ти­ка­та на фир­ма­та мо­же да се раз­г­леж­да ка­то сис­те­ма от вза­и­мнос­вър­за­ни и за­ви­се­щи ед­на от дру­га уп­рав­лен­с­ки фун­к­ции, ко­и­то оси­гу­ря­ват пла­ни­ра­не­то, ор­га­ни­зи­ра­не­то, из­пъл­не­ни­е­то и кон­т­ро­ла на всич­ки дей­нос­ти, свър­за­ни със снаб­дя­ва­не­то, опе­ра­тив­но­то уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то и об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те. Тя съ­дейс­т­ва за фир­ме­ния ус­пех не чрез за­ви­се­щи от це­ни­те фак­то­ри, а чрез по­доб­ря­ва­не об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те и ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не­то на про­це­си­те от глед­на точ­ка на сис­те­ма­та ка­то ця­ло.

Ана­ли­зът по­каз­ва, че из­меж­ду най-важ­ни­те фак­то­ри, обус­ла­вя­щи на­рас­т­ва­ща­та ро­ля на дис­т­ри­бу­ци­я­та в све­то­вен ма­щаб, са: гло­ба­ли­за­ци­я­та на биз­не­са, ин­тен­зи­фи­ка­ци­я­та на прoдук­то­ви­те и тех­но­ло­гич­ни­те ино­ва­ции, ди­вер­си­фи­ка­ци­я­та на про­из­вод­с­т­во­то, ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та на про­дук­ти­те, из­чер­п­ва­не­то на от­дел­ни ви­до­ве ре­ги­о­нал­ни и ло­кал­ни ре­сур­си, ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на меж­ду­на­род­на­та па­зар­на сре­да, раз­ви­ти­е­то на ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и про­ме­ни­те в ес­тес­т­во­то на за­е­тост­та. Съв­мес­т­но­то им вли­я­ние за­сил­ва не­об­хо­ди­мост­та от при­ло­же­ни­е­то на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция във фир­ме­но­то уп­рав­ле­ние.
Из­пол­з­ва­на ли­те­ра­ту­ра

1. Coyle, J., E., Bardi, C., Langley, Management of Business Logistics, West Publishing Company, 1992

2. Bercowitz, Е., R., Kerin, Rudelius, W., Marketing, Irwin, 1989

3. Ло­гис­ти­ка­та в про­ме­ня­щия се свят, БАЛ, С., 1996, том 1

4. Па­у­нов, Стра­те­гия на биз­не­са, Уни­вер­си­тет­с­ко из­да­тел­с­т­во “Сто­пан­с­т­во”, С., 1997

5. Heizek, Rendel, Production and Operations Management, Alljnand Bacon, 1993

6. Bowersox, D., D., Closs, Logistical Management, McGraw-Hill International edition, 1996

7. Матье, Е., Д., Тик­сье, Ма­те­ри­аль­но-тех­ни­чес­кое обес­пе­че­ние де­я­тель­нос­ти пред­п­ри­я­тия, “Прог­ресс”, М., 1993

8. Га­тор­на, Д., Ос­но­ви на ло­гис­ти­ка­та и дис­т­ри­бу­ци­я­та, Дел­фин прес, Б., 1996

9. Прайд, У., О., Фе­ръл, Мар­ке­тинг: кон­цеп­ции и стра­те­гии, Фор­ком, С., 1994

10. Кот­лер, Ф., Ос­новы мар­ке­тин­га, Прог­ресс, М., 1992

11. Ballou, R., Basic Business Logistics, Prentice Hall, New Jersy, 1987

12. Пур­лик, В., Рынок ин­вес­ти­ци­онных то­ва­ров и ло­гис­ти­ка, Меж­ду­на­родный уни­вер­си­тет биз­не­са и уп­рав­ле­ния, М., 1997