Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Момичето се отдалечи към групата модели, като отпиваше малки глътки от чашата си с шампанско, и видимо не се чувстваше застрашена, ако изобщо ме беше забелязала, разбира се. – Вече можеш да вдигнеш крак от роклята ми – казах аз. – Имаш навика да изчезваш – отвърна Пол. – Само когато ме предизвикат. И все пак не помръдна крака си. Очаквах, че Пол се е възстановил, откакто го видях последния път, но не бях подготвена да го видя така очарователен – в идеална форма и с тен, странно наситен за април. – Ще се наложи ли да сваля роклята? Пол се усмихна. – Това тържество най-сетне започва да става интересно. – Сериозно, Пол. Роклята е „Скиапарели“. Най-сетне освободи шлейфа ми. – Да знаеш, че съм завардил изходите. – Не си прави труда. – Ще желаете ли шампанско? – попита един келнер, който минаваше край нас със сребърен поднос с бълбукащи тънкостенни чаши. – Не, благодаря – казах аз с огромно усилие на волята. – Трябва да тръгвам. – Снощи смятах да ви се обадя. Надявах се поне майка ти да ми проговори... – Минаха толкова години. Вече няма значение. – Но се увлякох с една бутилка коняк. Знаеш как е. – Всъщност не знам. – Надявах се да си тук. В свои води. Свих рамене. – Каузата е благородна. Мина още един келнер и отново предложи: – Шампанско? Пол взе две чаши и каза: – Надявах се да можем да поговорим за това. – Няма нужда, Пол. Минаха почти десет години. – Чела ли си изобщо поне едно от писмата ми? – Наистина трябва да тръгвам... – Не ти ли е, макар и малко, любопитно, как аз виждам нещата? Взех едната чаша с трепереща ръка. – Всъщност, не. – Не ми ли го дължиш? Изостави ме съвсем самотен. – Щом предпочиташ да си спомняш, че така са стояли нещата... – отвърнах аз. Наблюдавах новата съпруга на Пол, която се беше загледала в аления тоалет на една от манекенките. Някога изобщо опитвала ли е Foie gras? Как успяваше да опази идеалната си фигура в страна, в която по-сериозните физически упражнения предизвикваха недоволни гримаси? Приближи се фотограф. – Господин Родиер, може ли една снимка? – Защо не? – отвърна Пол. 38. Керълайн 279 Придърпа ме към себе си с повече сила от необходимото и уви ръка около кръста ми. Все още носеше Sumare. Дали новата му жена го харесва? Та как би могла да устои. – Усмихни се, Керълайн. Уж, че ме харесваш. Светкавицата за миг заслепи и двама ни. – Благодаря ви, господин Родиер – каза фотографът и се отдалечи. – Последния път когато бяхме в тази зала, сцената беше моя – каза Пол. Аз само кимнах и се престорих, че още не мога да виждам добре от светкавицата, защото се страхувах, че проговоря ли, няколко сълзи ще бликнат неудържимо. Едва след малко продумах: – Явно вече имаш няколко слънчеви бани. – Кан. Ужасно беше. Мразя всичко това. – Не се съмнявам. Е, къде е Рина? – Кой знае. Забелязана е последно на гръцкия остров Хидра с младеж на половината на нейните години. – Това е чудесно за нея – казах съвсем искрено. Рина заслужаваше да се порадва на слънцето. – Да, ти ме срита в канавката, но животът все пак продължава. Може би, когато става въпрос за жени, невинаги вземам правилните решения. – А може да пробваш да ги откажеш, да речем, по време на постите. Пол се усмихна. – Радвам се да те видя отново, Керълайн. Гладна ли си? Ще заведа Лина да се срещне с едни хора от киното. И знам едно чудесно местенце край Хъдсън... – Виж, Пол, изглежда, никога всъщност не съм те познавала. Нека оставим нещата, както са сега. Бихме могли да запазим хубавите спомени. – Извърнах глава. – Трябва вече да тръгвам. Пол ме хвана за китката. – Нищо никога не е било така хубаво, както времето, което прекарахме заедно в Ню Йорк. След теб вече не мога да обичам, повярвай ми. – Да, точно така изглежда – казах и погледнах към неговата Лина, която тъкмо беше грабнала сандвич с омар от един поднос. – Какво те прихваща? Минах през ада. Не само ти страдаш... – Mon Cher – подкани го Лина. – Изнемогвам от глад. Тя го повика с небрежен жест да я последва, сякаш наистина за нея бях невидима. – Скъпа, ела – настоя той. Лина се запровира сред гостите към нас. Вечерта и бездруго беше твърде дълга. Наистина ли се налагаше сега да се запознавам и със съпругата му? – О, Пол, моля те. Наистина предпочитам да не... Той придърпа към себе си своята Лина и я прегърна през кръста. – Лина, нека те запозная с... – Керълайн Феридей! Как можах да не ви позная! – Момичето хвана ръката ми и ме дръпна леко към себе си. – Разбира се, виждала съм ви на снимки. С Хелън Хейнс. Какво е чувството да си на една сцена с нея? – Благодаря, но наистина трябва да тръгвам. – Тя постоянно бяга, Лина. Трябва да се вкопчиш в нея. Лина посегна с другата си ръка и ме хвана за лакътя. – Моля ви, всичко бих дала за един обяд с вас. Защо не в Париж? Следващия път, когато дойдете там, става ли? |