Магическият преход

5.

Когато седнахме да изядем закуската си от месо с ориз, аз казах на Клара, че на връщане от пещерата пре­дишния ден съм се уверила, че наистина е съвсем близо до къщата.

— Защо всъщност заобикаляхме толкова, докато стигнем дотам, Клара? — попитах аз.

Клара избухна в смях.

— Опитвах се да те накарам да си събуеш обувките, затова минахме покрай потока — отвърна тя.

— Защо трябваше да си събувам обувките? Заради пришката ли?

— Не заради пришката — подчертано каза тя. — Нужно беше да натисна много ключови точки на стъпа­лата ти, за да те пробудя от вечната ти летаргия. Иначе ти изобщо нямаше да ме слушаш.

— Не пресилваш ли, Клара? Аз щях да те слушам до­ри и да не беше ме боцкала по краката.

Тя поклати глава и се усмихна разбиращо.

— Всички ние сме приучени да живеем в някаква заб­рава, където нищо няма значение, освен дребнавото ни, непосредствено задоволяване — каза тя. — А жените особено ги бива в това. И докато не направим прегледът си, ние не можем да преодолеем този навик. И като ста­на дума за прегледа...

Клара забеляза измъченото ми изражение и се засмя.

— Трябва ли пак да ходя в пещерата, Клара? — пре­къснах я аз, изпреварвайки това, което си мислех, че ще ми каже. — Предпочитам да остана тук с теб. Ако ми позираш, мога да ти направя няколко скици и после да ти нарисувам портрет.

— Не, благодаря — каза тя, без да прояви никакъв интерес. — Това, което смятам да правя, е да ти дам ня­кои предварителни указания как се извършва прегледът.

Когато свършихме закуската, Клара ми подаде бележ­ник и молив. Реших, че е размислила за скиците, които исках да й направя. Но докато ми даваше принадлеж­ностите за писане, тя каза, че като начало трябва да нап­равя списък на всички хора, които съм срещала, започ­вайки от настоящето и стигайки назад до най-ранните си спомени.

— Това е невъзможно! — изпъшках аз. — Как изоб­що мога да си спомня всеки човек, с когото съм имала някакъв контакт още от първия си ден?

Клара отмести чиниите настрани, за да ми направи място да пиша.

— Трудно е, наистина, но не е невъзможно — каза тя. — Това е крайно необходима част от прегледа. Списъ­кът дава на ума една схема, към която може да се при­държа.

Тя каза, че началният етап на прегледа се състои от две неща. Първото е списъкът, второто — подготвяне на сцената. А подготвянето на сцената се състои от визуа­лизиране на всички подробности, спадащи към събитие­то, което човек ще си припомня.

— Веднъж разположиш ли всички елементи по мес­тата, използвай помитащото дишане; движението на главата ти е като ветрило, което размърдва и надига всичко в сцената — каза тя. — Например, ако си при­помняш една стая, вдишвай стените, тавана, мебелиров­ката, хората, които виждаш. И не спирай, докато не по­пиеш от нея и последната частица енергия, която си ос­тавила там.

— По какво ще разбера, че съм го направила? — по­питах аз.

— Тялото ще ти каже, когато си поела достатъчно — увери ме тя. — Запомни, трябва да възнамериш, че вдишваш енергията, която си оставила в сцената от прегледа, и да възнамериш също, че издишваш чуждата енергия, оставена у теб от другите.

Задачата да направя списък и да започна преглед така ме стъписа, че изобщо не бях в състояние да мисля. Яв­но това беше някаква изчанчена и неволна реакция на ума ми — да стане абсолютно празен; след това запри­ижда такъв порой от мисли, че ми беше невъзможно да разбера откъде да започна. Клара ми обясни, че трябва да започнем прегледа, като съсредоточим вниманието си най-напред над миналия ни полов живот.

— Защо трябва да се започва оттам? — запитах аз по­дозрително.

— Защото тъкмо там е заловена най-много енергия — обясни Клара. — Затова трябва да освободим първо тези спомени!

— Не мисля, че половите ми контакти са били толко­ва важни.

— Все едно. Може и да си зяпала в тавана, отегчена до смърт, може и да си се чувствала на седмото небе или сред взрив от фойерверки — въпреки това другият човек оставя своя енергия в теб и отнася тонове от твоята.

Почувствах се окончателно отблъсната от това твър­дение. Сега ми стана съвсем противно да се връщам на­зад към сексуалния си опит.

— Достатъчно противно ми е да съживявам детските си спомени. Но нямам никакво намерение да разисквам какво съм правила с мъжете.

Клара ме погледна с вдигната вежда.

— Освен това — продължих да споря аз, — ти веро­ятно очакваш да го споделя пред теб. Но наистина, Кла­ра, не мисля, че това, което съм правила с мъжете, изоб­що е нечия работа.

Сметнах, че съм се наложила. Но Клара решително поклати глава и каза:

— Нима искаш мъжете, които си имала, да продъл­жат да се хранят от твоята енергия? Искаш тези мъже да стават по-силни, докато ти ставаш по-силна? Искаш да бъдеш за тях източник на енергия до края на живота си? Не. Струва ми се, че не разбираш от какво голямо значе­ние е половият акт и целта на прегледа.

— Права си, Клара. Не разбирам смисъла на това твое странно изискване. И каква е тая работа, дето мъжете ставали по-силни, понеже съм била за тях източник на енергия? Аз не съм ничий източник или снабдител, бъди сигурна.

Тя се усмихна и каза, че май е сбъркала, като малко преждевременно е предизвикала сблъсък на възгледи в този момент.

— Имай търпение — помоли ме тя. — Това е възглед, който аз съм избрала да поддържам. Когато напреднеш с твоя преглед, ще ти разкажа откъде води началото си то­ва схващане. Засега е достатъчно да ти кажа, че това е ключово важна част от изкуството, на което те уча.

— Ако е толкова важно, както твърдиш, Клара, може би е по-добре да ми го разкажеш сега — отбелязах аз. — Преди изобщо да продължим с прегледа, бих искала да знам в какво всъщност навлизам.

— Добре, щом настояващ — каза тя, кимайки.

Тя наля малко чай от лайка в чашите ни и сложи в своята лъжичка мед.

С авторитетния тон на учител, просвещаващ новопок­ръстен ученик, тя ми обясни, че жените, много повече от мъжете, са истинските крепители на социалния ред и за да изпълняват тази роля, те се възпитават еднакво по цял свят да бъдат в служба на мъжете.

— Няма никакво значение дали са били купени от па­зар на роби, или са били изискано ухажвани и обичани — подчерта тя, — основното им предназначение и участ винаги са едни и същи: да захранват, подслоняват и слу­жат на мъжете.

Клара ме погледна, за да се увери дали следвам ниш­ката на мисълта й, както ми се стори. Смятах, че я след­вам, но дълбоката ми реакция беше, че цялата й поста­новка изглежда погрешна.

— Това може да е вярно за някои случаи — казах аз, — но не мисля, че можеш да правиш такова всеобхватно обобщение, което да включва всички жени.

Клара бурно ми възрази.

— Най-дяволското в това сервилно положение на же­ните е, че то, изглежда, не е само социално предписание — каза тя, — а основна биологическа повеля.

— Един момент, Клара — възразих аз. — Как стигаш до този извод?

Тя ми обясни, че всеки вид има биологическата пове­ля да се продължава и съхранява и че природата е осигу­рила нужните средства, за да гарантира, че сливането на мъжката и женската енергия ще става по най-резултатен начин. Тя каза, че в сферата на човека, макар първична­та функция на половия акт да е размножаването, той има и още една вторична, по-скрита функция — да оси­гурява непрекъснатото протичане на енергия от жените към мъжете.

Клара толкова силно наблегна на думата „мъжете", че трябваше да попитам:

— Защо го казваш така, сякаш това е еднопосочен път? Половият акт не е ли равен обмен на енергия меж­ду мъжа и жената?

— Не — каза твърдо тя. — Мъжете оставят специ­фични енергийни линии в тялото на жените. Те са като светещи тении в утробата, които изсмукват енергия.

— Това звучи направо зловещо — казах аз подигра­вателно.

Тя продължи изложението си с крайно сериозен тон.

— Те се оставят там с една дори още по-зловеща цел — каза тя, пренебрегвайки нервния ми смях, — и тя е да се осигури на мъжа, който ги е оставил, постоянно за­реждане с енергия. Тези енергийни линии, които се ус­тановят чрез половия акт, отнемат и събират енергия от женското тяло, за да облагодетелстват мъжа, който ги е оставил.

Клара беше толкова категорична в това, което казва­ше, че не можех да се пошегувам, а трябваше да го при­ема на сериозно. Докато я слушах, усетих как нервният ми смях се превръща в сумтене.

— Не че приемам и за миг това, което говориш, Кла­ра — казах аз, — но просто от любопитство, как изобщо си стигнала до такива абсурдни идеи? Някой ти ги е раз­казвал ли?

— Да, моят учител ми е говорил за това. Отначало и аз не му вярвах — призна тя, — но той също ме учеше и на изкуството на свободата, а това означава, че се нау­чих да виждам протичането на енергията. Сега знам, че е бил съвсем точен в твърденията си, защото сама мога да видя тези подобни на червейчета нишки в женското тяло. Ти например имаш доста голямо количество от тях и всички са още активни.

— Да приемем, че това е истина, Клара — казах аз притеснено. — Само в името на спора, позволи ми да те попитам защо това трябва да е възможно? Това еднопо­сочно протичане на енергията не е ли несправедливо към жените?

— Целият свят е несправедлив към жените! — възк­ликна тя. — Но не това е главното.

— А кое е главното, Клара? Разбирам, че нещо ми се изплъзва.

— Повелята на природата е да се продължава нашият вид — обясни тя. — За да се осигури, че това ще про­дължи да става, жените трябва да носят допълнителен товар на основното си енергийно ниво. А това означава поток от енергия, който натоварва жените.

— Но ти пак не ми обясни защо това трябва да е така — казах аз, вече почти разколебана от силата на убежде­нията й.

— Жените са основата за продължаване на човешкия вид — отговори Клара. — От тях идва огромен обем енергия не само за да износят, родят и откърмят потомс­твото, но също и за да гарантират, че мъжът ще играе своята роля в целия този процес.

Клара обясни, че според теорията този процес дава възможност жената да захранва енергетично своя мъж чрез нишките, които той оставя в тялото й, и така мъжът става тайнствено зависим от нея на етерно ниво. Това се изразява в явното поведение на мъжа, който се завръща към една и съща жена отново и отново, за да запази из­точника си на захранване. По този начин, каза Клара, природата гарантира, че мъжете освен непосредственото си влечение към сексуалната наслада ще установят по-трайни връзки с жените.

— Тези енергийни фибри, оставяни в утробата на же­ните, също така се смесват с енергийната конфигурация на потомъка, когато е станало зачеване — обясни Клара. — И това може би е зачатъкът на семейните връзки, за­щото енергията от бащата се слива с тази на ембриона и така кара мъжа да усети, че детето е негово. Това са ня­кои от житейските факти, които майката на едно момиче никога не му казва. Жените са възпитавани да бъдат лес­но прелъстени от мъжете, без и най-малката представа за последиците от половия акт от гледна точка на това източване на енергия, до което води той. Това е главно­то според мен и то именно не е справедливо.

Докато слушах Клара, трябваше да се съглася, че не­що от това, което казваше тя, ми изглежда вярно на дъл­боко телесно ниво. Тя настоя не просто да се съглася или не с нея, а да го обмисля и оценя по един смел, неп­редубеден и интелигентен начин.

— Само по себе си е достатъчно лошо, че един мъж оставя енергийни линии в тялото на жената — продъл­жи Клара, — въпреки че това е нужно за създаването на потомци и за осигуряване на оцеляването им. Но една жена да има в себе си енергийните линии на десет или двадесет мъже, които се хранят от нейното сияйно тяло, това е повече, отколкото може да издържи който и да било. Нищо чудно, че жените вечно не могат да вдигнат глави.

— Може ли една жена да се отърве от тези линии? — попитах аз, все повече убедена, че има известна истина в това, което говори Клара.

— Една жена носи тези светещи червейчета седем го­дини — каза Клара, — след този период те изчезват или угасват. Но ужасното е, че когато наближи краят на тези седем години, цялата армия червейчета от първия мъж, който е имала една жена, до последния, всички те вне­запно се оживяват, така че жената отново е притеглена да има полов акт. И тогава всички червейчета се вкопч­ват в живота по-силно отвсякога, за да се хранят от си­яйната енергия на жената за нови седем години. И наис­тина се получава един безкраен цикъл.

— А какво става, ако жената се въздържа от полов живот? — попитах аз. — Умират ли просто тези червей­чета?

— Да, ако тя издържи да не води полов живот седем години. Но в днешното време е почти невъзможно една жена да се въздържа толкова дълго, освен ако не стане монахиня или не разполага с достатъчно пари, за да се издържа сама. Но дори и при това положение тя все така ще има нужда от напълно различна обосновка.

— Защо е така, Клара?

— Защото жените имат полови контакти не само по биологическа повеля, но и като социален дълг.

Тогава Клара ми приведе един изключително смуща­ващ и потискащ пример. Тя каза, че като не сме способ­ни да виждаме протичането на енергията, ние можем не­нужно да затвърждаваме все повече тези схеми на пове­дение или емоционални интерпретации, свързани с не­видимото протичане на енергията. Например погрешно е обществото да изисква жените да се омъжват или най-малкото да се предлагат на мъжете, както е погрешно жените да се чувстват неосъществени, ако нямат в себе си мъжка сперма. Вярно е, че енергийните линии на мъ­жа им дават цел, позволяват им да изпълнят биологичес­кото си предназначение: да захранват мъжете и техните потомци. Но човешките същества са достатъчно интели­гентни, за да изискват от себе си нещо повече от просто­то изпълнение на репродуктивния си дълг. Тя каза, че например да се развиваш, е равностойна, ако не и по-го­ляма повеля от тази да се възпроизвеждаш; и че в този случай развитие означава пробуждането на жените за истинската им роля в енергетичната схема на възпроиз­водството.

След това тя прехвърли доводите си в личен план и каза, че аз, както всяка друга жена, съм била възпитана от една майка, която смята за своя първична функция да ме подготви да си намеря подходящ съпруг, за да не но­ся клеймото стара мома. Аз наистина съм била отглеж­дана също като животно, за да имам полов живот, все едно как би го наричала майка ми.

— Ти като всяка друга жена си била заблудена и при­нудена да се подчиняваш — каза Клара. — И тъжното е, че ти попадаш в капана на тази схема дори и ако нямаш намерение да продължаваш рода си.

Нейното твърдение беше толкова смазващо, че се раз­смях на глас просто от нервност. Клара изобщо не се смути.

— Може всичко това да е истина, Клара — казах, опитвайки се да звуча снизходително. — Но в моя слу­чай как може припомнянето на миналото да промени каквото и да било? Не е ли всичко това минало-свърше­но?

— Мога само да ти кажа, че за да се пробудиш, ти трябва да разчупиш този омагьосан кръг — отвърна тя, а зелените й очи ме изучаваха с любопитство.

Повторих, че не вярвам на теориите й за разни дявол­ски биологически повели или вампироподобни мъже, които смучат енергията на жените, и настоях, че нищо не би променило това просто да си седиш в една пещера и да си припомняш.

— Има определени неща, за които просто не искам никога повече да мисля — отрязах аз и ударих с юмрук по кухненската маса. Станах, готова да си тръгна, и й казах, че не желая повече и да чуя за прегледи, списъци с имена или разни биологически повели.

— Хайде да направим една сделка — каза Клара с вид на търговец, готов да мине клиента си. — Ти си чес­тен човек, обичаш да бъдеш почтена. Затова ти предла­гам да сключим едно споразумение.

— Какво споразумение? — попитах аз с нарастваща тревога.

Тя откъсна един лист от бележника и ми го подаде.

— Искам да напишеш и подпишеш едно обещание, съдържащо уверението, че ще изпълняваш упражнения­та от прегледа само в продължение на един месец. Ако след един месец ти не забележиш никакво увеличаване на енергията или каквото и да било подобрение в начи­на, по който се отнасяш към себе си или към живота по­начало, ти си свободна да си отидеш у дома, каквото и да наричаш свой дом. И ако се окаже така, просто пиши целия този опит като едно причудливо изискване на ед­на ексцентрична жена.

Седнах, за да се поуспокоя. Докато отпивах няколко глътки чай, внезапно ми хрумна, че това е най-малкото, което мога да направя след целия труд, който Клара си беше дала за мен. Освен това беше съвсем очевидно, че тя няма да ме пусне от хватката си така лесно. Все мо­жех да попретупам отгоре-отгоре прегледа на спомените си. В края на краищата, кой щеше да знае дали там, в пе­щерата, наистина правя визуализациите и дишането, или просто си подремвам, или се отдавам на мечтания?

— Само един месец — каза тя с искрен глас. — Не се подписваш за цял живот. Повярвай ми, наистина се опитвам да ти помогна.

— Знам — казах аз. — Но защо си даваш труда да правиш всичко това за мен? Защо точно за мен, Клара?

— Има си причина — отговори тя, — но тя е толкова дълбока, че не мога да ти я разкрия сега. Единственото, което мога да ти кажа, е, че като ти помагам, аз изпълня­вам една достойна цел: връщам си един дълг. Можеш ли да приемеш като достатъчна причина това, че си връ­щам един дълг?

Клара ме погледна с толкова надежда, че взех молива и написах уверението, като нарочно подбирах най-вни­мателно думите така, че да няма никаква грешка за ед­номесечния срок. Тя се спазари да не включвам в този месец времето за изготвянето на списъка с имената. Съг­ласих се и написах приложение в този смисъл; и тогава, противно на убежденията си, аз го подписах.